91 поучения върху стария завет



страница1/9
Дата08.12.2017
Размер1.26 Mb.
#36316
ТипУрок
  1   2   3   4   5   6   7   8   9
СЪДЪРЖАНИЕ


УРОК




СТР.

79

80



81

82

83


84

85



86

87

88



89

90

91




ПОУЧЕНИЯ ВЪРХУ СТАРИЯ ЗАВЕТ
КЪСНИТЕ ГОДИНИ НА АВРААМОВОТО СЕМЕЙСТВО ................

СМЪРТТА НА САРА .............................................................

РАЖДАНЕТО НА ИСААК .......................................................

ИСАВ ПРОДАВА ПЪРВОРОДСТВОТО СИ .................................

ИСАК СЛЕДВА МИРА ............................................................
ПОУЧЕНИЯ ВЪРХУ НОВИЯ ЗАВЕТ
СИЛАТА НА МОЛИТВАТА И ПОСТА ........................................

ХРИСТИЯНСКИТЕ ОТГОВОРНОСТИ И ВЗАИМООТНОШЕНИЯ .....

ХРИСТИЯНСКАТА ПРОШКА ..................................................

БОЖИЯТ СТАНДАРТ ЗА ЖЕНИТБАТА .....................................

ГОДЕН ЗА ВЛИЗАНЕ В НЕБЕТО .............................................
СПЕЦИАЛНИ ПОУЧЕНИЯ

ПОКАЯНИЕ И ВЪЗВРЪЩАНЕ .................................................

ПЛОДЪТ НА ДУХА ...............................................................

ДАРБИТЕ НА ДУХА ..............................................................





2

7



11

15

20


26

30



35

38

43



47

49

54








Урок

79



КЪСНИТЕ ГОДИНИ НА АВРААМОВОТО СЕМЕЙСТВО




Стих за запомняне: “Забележи непорочния и гледай праведния. Защото сетнината на такъв човек е мир” (Псалм 37:37)


Текст: Битие 22:20-24, 25:1-18
Този текст разкрива епилога на биографията на първия патриарх в Библията – Авраам. Това е един разказ, твърде различен от това, което апостол Павел нарича “безконечни родословия” и “бабешки басни” и представлява истински реален портрет, предназначен да ангажира вниманието ни и да разкрие завършека му в Христос. Това бе един човек, който стотина години по-рано бе взет отсред отчуждението и нищетата, за да заеме мястото си в Божията вечна програма. Щом бе призован, той се отказа от “известното”, за да преследва “неизвестното”, и от “настоящото”, за да преследва “обещаното в бъдещето” (Евреи 11:8-10). Той странства, където го води Бог. Разви остър слух, с който да долавя Божиите инструкции, и придоби твърда стъпка, за да крачи в пътя на послушанието спрямо Онзи, Който съди най-мъдро и вярно. Времето доказа, че Авраам бе прав. Неговият жизнен път потвърди, че “пътят на праведните е като виделото на разсъмване, което се развиделява, догдето стане съвършен ден” (Притчи 4:18). Истинското спасение расте и се задълбочава, то се разширява и се запазва до края.
РАЗКАЗЪТ ЗА АВРААМОВИТЕ РОДНИНИ

(Битие 22:20-24; 11:26-29; 24:10,15,24; 31:53)
А след тия събития, известиха на Авраама, казвайки: Ето, и Мелха роди чада на брата ми Нахор” (Битие 22:20)
След като ни разказа как Авраам премина върховното изпитание на живота си – принасянето на Исак в жертва на Господа, сега Библията насочва вяниманието ни върху късните години на Авраамовото семейство, като прелюдия към историята за Исак и Ревека. До Авраам достигна новината, че семейството на брат му Нахор се е умножило и просперира. Последният път, когато четохме за Нахор, бе когато Авраам го остави в Харан, 50 години по-рано. Това бе, след смъртта на баща им Тара (Битие 11:27-32; 12:1-4). Това, което ги раздели един от друг бе призивът на Бог към Авраам и малко по-късно, несъмнено, решението на Авраам трябва да е послужило като подбуда за Нахор да реши да следва Господа (Битие 24:31,50,59-60). Целта на Бог е да спаси вярващия и цялото му семейство и чрез неговия живот и другите да видят светлината (Деяния 16:31; 2 Петрово 3:9).


Въпрос 1: Каква е връзката на Нахор с Авраам и защо тук срещаме разказ за неговото семейство?

Все пак, това, на което Святия Дух набляга в този пасаж, е във връзка само с физическото преуспяване на Нахор. То е с цел да послужи за въведение към историята на Ревека и Исак и така плавно да се премине от историята на Авраамовия живот към живота на неговия син, Исак. Нахор имаше дванадесет сина, така както и Исмаил и Яков (Битие 17:20; 25:12-16; 35:22-26; 42:13). Внимателният читател на Библията ще забележи, че числото 12 изглежда чудотворно за израилтяните. По-късно от децата на Яков също произлязоха дванадесет племена (Изход 24:4); всяко от дванадесетте отделни племена на Израел (Изход 28:21). Също и камъните за възпоменание, взети от дъното на Йордан за спомен на идните поколения, бяха дванадесет. Има и други пасажи показващи символичното в числото дванадесет като например: (Ис.Навиев 4:3; 1 Царе 7:25; 10:20; 11:30; Лука 2:42; Йоан 6:70; Откровение 12:1,2; 21:12, 14, 21; 22:2). Сред имената на синовете на Нахор срещаме Ватуил, бащата на Ревека. Макар Авраам да виждаше своето семейство като високо покровителствано с ненадминати привилегии, пак той се зарадва, когато чу за успехите и благословенията на своя брат. Би трябвало да е радостно за всеки вярващ да чуе за успехите и прогреса на другите, дори ако чуждите благословения превишават неговите собствени. Вярващият трябва да се труди за спасението на домочадието си по плът. Мойсей имаше пламенно желание за спасението и запазването на израилтяните. С голяма мъка в душата си той се моли Бог да им прости, след като се бяха отклонили в идолопоклонство (Изход 32:31-32). Също и Апостол Павел, въпреки несравнимата си духовност и ясно очертани задачи, прояви истинска загриженост за спасението на евреите.

Той написа: “Братя, сърдечното ми желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израел” (Римляни 10:1).


Въпрос 2: Какъв е духовният ангажимент на вярващия спрямо неговото семейство и роднини?



АВРААМ СЕ ОЖЕНВА ЗА ХЕТУРА СЛЕД СМЪРТТА НА САРА

(Битие 25:1-4; 1 Летописи 1:29-32; Галатяни 4:30; Римляни 7:2,3; Малахия 2:14-16; 1 Коринтяни 7:39)
А Авраам взе и друга жена, на име Хетура” (Битие 25:1)
Авраам изчака известно време, след смъртта на Сара, преди да се ожени за друга жена на име Хетура. Тогава той беше на около 140 години. Около 25 години по-рано той бе извършил своето възстановяване като отпъди Агар – робинята, която бе взел за жена извън вярата.
Обаче, що казва писанието? Изпъди слугинята и сина й; защото синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната” (Галатяни 4:30)
Сара беше единствената жена в живота на Авраам във времето, когато тя умря. Нейната смърт направи Авраам свободен да се ожени отново, ако желае. “ Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон … но ако умре мъжът й , свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж” (Римляни 7:2-3).

Позицията на писанието за всеки небесен вярващ е: един мъж за една жена. Със сигурност Бог очаква християнинът да направи своето възвръщане, първо: ако мъж е напуснал жена си, за да се ожени за друга. Второ: ако мъж се е оженил за напусната жена. Трето: ако мъж е взел втора жена или ако жена се ожени за мъж, чиято първа жена е жива. Четвърто: ако мъж се ожени за жената на друг мъж, който все още е жив. Многоженството е проклятие. Бог мрази развода и многоженството; отделянето един от друг също не е съвършената воля на Бог (Малахия 2:14-16; 1 Коринтяни 7:39). Той никога не е бил благоразположен към несвятата женитба.




Въпрос 3: Какво е библейското виждане относно женитбата и покажете с примери какво означава човек да се ожени погрешно ?

Хетура роди на Авраам шест сина, седем внука и трима правнука (Битие 25:2-4). Но, едно дете на завет струва повече от милион обикновени деца, които нямат връзка с Всемогъщия Бог. Не е чудно, че разказът за наследниците на Авраам от Хетура е съвсем сбит, докато историята на Исак е твърде обширна.



ПРИГОТОВЛЕНИЕ ЗА НЕБЕСНИЯ ДОМ

(Битие 25:5-7; 1 Тимотей 5:8; Псалм 90:12; 1 Летописи 29:15; Еклисиаст 6:3)
Но Авраам даде целия си имот на Исаака. А на синовете на наложниците си Авраам даде подаръци и, докато беше още жив, изпрати ги към изток, в източната земя, далеч от сина си Исаака” (Битие 25:5-6)
Светът вече чезнеше от погледа на белокосия Авраам, за него “кладенците бяха затрупани”, “изворите бяха пресъхнали” и насладите на тоя свят му бяха станали напълно безвкусни. Подпирайки се на своята тояга, той бе пропътувал грубия път на живота – детството, младостта, мъжеството, старостта - до самия край. Във всичко това, той израстна в знание, любов, послушание, святост и покорство, като по този начин изгради своя небесен копнеж и подготвеност за Божествения град. Неговите скърби и неволи скоро щяха да свършат. Все пак, и този период бе сериозен момент в неговия живот.

Най-общо, живота на Авраам бе пълен с необикновени предизвикателства и решаващи изпитания. Но в края на живота си той даде приоритет на една тиха подготовка за вечния си дом. Той нареди за дома си, защото скоро щеше да умре. Авраам трябваше прецизно да подреди нещата. Според съвършената воля на Бог, той завеща своето притежание на заветното си дете, наследника си – Исак. Днес вярващите са наследници на Бог и сънаследници с Христос (Римляни 8:17). На другите “синове на слугините”Агар и Хетура, той даде само подаръци. Даже Исмаил, който по-рано бе отпратен без нищо, сега получи подаръци. “Но ако някой не промишлява за своите, а най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата, и от безверник е по-лош” (1 Тимотей 5:8). Той отпрати останалите си синове на изток, далеч от Исак, за да не навредят на заветното дете. Той бе благоразумен, справедлив и честен спрямо всички.

Авраам, като странник в света, се взираше в края на странстването си; като мореплавател – в завършека на пътешествието; като труженик – в края на работния ден и като старец - в нощта на смъртта. Все пак смъртта не е изчезване или изпаряване, както някои хора мислят. Тя е нещо, на което трябва да се обърне сериозно внимание. Това може да не е приятно, но е най-мъдрото нещо в живота. “Който пренебрегне тази тема, ще умре двойно - за винаги” – казва един християнски писател. “Научи ни така да броим дните си щото да си придобием мъдро сърце” (Псалм 90:12).



Въпрос 4: Как можем да се приготвим за вечността?

Този въпрос е убягнал от вниманието на много съвременни проповедници, чиито послания, молитви и планове са единствено във връзка с настоящето време. Погълнати от нещата от настоящето, те се отчуждават от небесните и вечни неща. Колко по-различно беше с проповедниците в дните на Библията, чието видение, копнеж и мисия бяха фокусирани върху вечното. Мъдрият проповедник съветва съвременните служители: “Ако човек … живее много години, така щото дните на годините му да станат много, а душата му да не се насити с благо…Казвам, че пометничето е по-щастливо от него” (Еклесиаст 6:3).

Авраам, в предсмъртния си час, преглеждаше живота си с удовлетворение и задоволство и намираше свеж извор на мир и надежда в наближаващата вечност.

И числото на годините на живота на Авраама, колкото живя, беше сто седемдесет и пет години” (Битие 25:7).



СЛАВНОТО ПРИБИРАНЕ У ДОМА И СКРОМНОТО ПОГРЕБЕНИЕ

(Битие 25:8-10; 1Летописи 29:15; Евреи 9:27; 1Солунци 4:14; Филипяни 1:21)

И Авраам издъхна, като умря в честита старост, стар и сит от дни ; и прибра се при людете си. А синовете му Исаак и Исмаил го погребаха в пещерата Махпелах, в нивата на Ефрона, син на Саара, хетееца, която е срещу Мамврий, нивата, която Авраам купи от хетейците; там беше погребан Авраам, също и жена му Сара” (Битие 25:8)

Земята е временен лагер - просто място, през което преминаваме. Праведният Авраам живя дълго тук, но и неговото време дойде и си отиде, само за да може той да премине на отвъдния бряг. “Защото сме чужденци пред Тебе, и пришелци, както всичките ни бащи; дните ни на земята са като сянка, и трайност няма … И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд” (1 Летописи 29:15; Евреи 9:27). Ако Христос се забави с пришествието си, вярващите, живеещи в момента, с времето, могат да починат, но “и починалите в Исуса Бог ще приведе заедно с Него” (1 Солунци 4:14). Един библейски коментатор отбелязва, че тялото на Авраам се присъедини към общността на мъртвите, но душата му се присъедини към общността на блажените. Смъртта събира човешката душа със сродните нему по дух. Онези, които са били приятели на света и на порочните хора, ще бъдат събрани с подобните на тях в ада, докато онези, които са общували със светиите и с непорочните, ще се присъединят към тържествуващите избраници в Небето. Затова и преселването на християнина, пътуващ от този свят към другия, е винаги в негова полза. “Защото за мен да живея е Христос, а да умра – придобивка” (Филипяни 1:21), каза апостол Павел.


Въпрос 5: Как вярващите би трябвало да възприемат смъртта?

Благоприличието и скромността,демонстрирани в погребението на този патриарх, са също поучителни за вярващите днес. “А синовете му Исаак и Исмаил го погребаха в пещерата Махпелах, в нивата на Ефрона, син на Саара, хетееца, която е срещу Мамврий” (Битие 25:9).

Исак и Исмаил отдадоха последна почит на своя скъп баща, като го погребаха на мястото, където той бе погребал жена си, Сара. Погребението беше съдържателно, но скромно. То беше лишено от прекалено ритуално украсяване. Идолопоклонството на обществото и роднинските обичаи не бяха допуснати в него.Какво предизвикателство за вярващите в тези последни дни!


Въпрос 6: Какви принципи трябва да водят вярващия при погребение?

БОГ - СЪБЛЮДАТЕЛ НА ЗАВЕТИТЕ

(Битие 25:11-18; Евреи 6:13-20; Римляни 11:29; Битие 17:19-21; Галатяни 3:13-14; Лука 1:72-73)
Бог спази завета си с Авраам не само в неговия жизнен път, но и след неговото преселване Божията вярност продължи спрямо потомството му след него. Това е същата вярност, която се разпростря и спрямо вярващите в тази ера на благодатта, които са потомството на Авраам чрез вяра (Евреи 6:13-20; Галатяни 3:13-14).

По-рано Бог бе казал на Авраам относно Исак и Исмаил: “Но Бог каза: Не, а жена ти Сара ще ти роди син, и ще го наречеш Исаак; и с него ще утвърдя завета Си за вечен завет, който ще бъде и за потомството му след него. И за Исмаила те послушах. Ето, благослових го, и ще го наплодя и преумножа; дванадесет племе-началници ще се родят от него, и ще го направя велик народ. Но завета Си ще утвърдя с Исаака, когото Сара ще ти роди до година по това време” ( Битие 17:19-21).

Всички блага на този завет бяха буквално изпълнени за двамата сина на Авраам. В нашият текст откриваме, че (1) Исак стана настойник на Божия вечен завет. Бог даде на Исак комплексни благословения (Битие 17:19 и 25:11; Римляни 9:4-9). (2) Исмаил роди 12 князе (Битие 17:20 и 25:13-16). (3) Бог преумножи Исмаил, както и Исак (Битие 17:19,20 и Битие 25:11,16). (4) Исмаил стана груб и див човек (Битие 16:12; 21:20-21). (5) Той живя и умря сред братята си (Битие 16:12; 25:18).


Въпрос 7: Какво е доказателството за Божията вярност към Авраам и какъв урок може да извлече от това един вярващ?

Струва си да обърнем внимание на извода от Божия завет спрямо Исак. Той го превърна в избрана и специална личност; подбран за прародител на Господ Исус Христос (Римляни 9:4-9). От сина му Яков произлязоха 12-те племена, които сформираха ядрото на израелската нация. В края на краищата Израел, потомството на Авраам, стана обекта на свещената история – един свят народ. Никой друг народ в своята национална история не бе така уникален и почетен (Второзаконие 14:2; 4:6-8).

Вярващите днес са наследници на Исак и Авраам чрез вяра, духовни евреи и истинският първообраз на Израел (Римляни 2:28-29).


Въпрос 8: По какъв начин вярващите днес са свързани с благословенията на Авраам?

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА







сутрин

вечер

Понеделник

Вторник

Сряда


Четвъртък

Петък


Събота

Неделя






Деяния

..

..



..

..

..



..

21

22

23



24

25

26



27







Песен на песните

..

..



..

Исая


..

..


1-2

3-4


5-6

7-8


1

2

3











Урок

80



СМЪРТТА НА САРА



Стих за запомняне: И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени от сега нататък мъртвите, които умират в Господа; да! казва Духът, за да си починат от трудовете си; защото делата им следват подир тях(Откровение 14:13).


Текст: Битие 23:1-20
Това учение е насочено към смъртта на Сара, Авраамовата жена и майка на Исак. Сара измина своя житейски път и така тя смени тленното с нетленно. Авраам и жена му, Сара, се пътуваха заедно надлъж и шир. Те напуснаха заедно Ур Халдейски в покорство на Божия призив. Авррам не би могъл да успее без нея. Тя бе в съгласие със своя съпруг, дори когато се взимаха негативно влияещи й решения. Тя не ропта, когато мъжът й даде на своя племенник, Лот, правото да избира пръв земя, когато стана спор между техните говедари.

Тя бе жена на вярата и първата жена в списъка на героите на вярата в Евреи 11 глава. Чрез вяра “тя доби сила да зачене в напреднала възраст, понеже счете за верен Този, който й бе обещал” (Евреи 11:11). Нейното послушание, смирение и покорен дух са пример за всяка християнска жена (1 Петрово 3:6). Тя не беше само привързана към дома, но тя бе и гостоприемна. Тя и мъжът й неочаквано бяха приютили ангели. И заедно с всички тези добродетели тя почина в твърде дълбока старост. Чувствата, които нейния съпруг, Авраам, имаше към нея, могат да си проличат по начина, по който той скърбеше при нейната смърт.




Въпрос 1: Колко възрастна бе Сара, когато почина?

Въпрос 2: Кои са основните качества в живота й, които всяка Християнска жена трябва да притежава?



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница