А л е к с а н д ъ р е н е р г и й н и т е в а м п и р и

1 ЗА ВАМПИРИЗМА И ВАМПИРИТЕ

В митологията и окултизма понятието вампиризъм се разбира като безсмъртие чрез кражба на човешки живот.

Сигурно си спомняте приказките, в които се разказва как Баба Яга превръща прекрасната принцеса в жаба, а момчето в агне. Отнемайки живота им, към вещицата се вливат нови сили и енергия за още по-страшни злодеяния, от които Баба Яга изпитва все по-голямо удоволствие и блаженство.

С тези примери от приказките бихме могли да обясним понятието вампиризъм, с което се сблъскваме във всекидневните си взаимоотношения с хората. Те могат да послужат и за свидетелство на дълбоките корени на вампиризма.

В славянските народни поверия “вампир” означава мъртвец, излязъл от гроба, за да смуче кръв от живите хора. В кармическата медицина “енергийни вампири” се наричат тези хора, които съзнателно отнемат жизнените сили на жертвите си, станали техни донори.

Китайците наричат жизнените сили “ци”, японците “ки”, а индийските йоги – “прана”. У нас е популярен терминът “биополе”. Съвременната медицина работи с общото определение “психсческа енергия”. Нарушенията в психическото състояние на човека психолозите наричат: срив и стрес, афект и раздразнение, психически кризи.

Изследвайки процесите в психиката на човека, медиците и психолозите дават оценка на на взаимоотношенията с другите хора и на влиянието, което оказва върху него обкръжаващата го среда. За съжаление обаче не обръщат внимание на психическия ефект от агресията на енергийните вампири.

Вероятно като основна причина за тяхното мълчаливо отношение към тези така специфични изменения в психическото здраве на човека би могъл да се приеме фактът, че повечето от психиатрите и психолозите разглеждат вампиризма буквално, по начина, описан в приказките – “човек-кръвопиец”. Възможно е също тяхното равнодушие да се дължи на неразбирането, че по същество психическата енергия също е кръв, но разглеждана в друг план и на друго – по-високо ниво. Както казва Фридрих Ницше: “Пишете с кръв и ще разберете, че кръвта също е душа”.

Отъждествяването на кръвта с душата е присъщо на много магически традиции сред древните народи, а представата за хората-кръвопийци дори и днес продължава да тревожи съзнанието ни.

Както кръвта, така и психическата енергия прониква във всяка клетка на човешкото тяло, затова и най-малката тяхна загуба (на кръв или на психическа енергия) се отрзява върху физическото и психическото здраве на човека.

“Не се ядосвайте!” – съветва лекарят. “Бъдете спокойни” – казва психологът, но и двамата забравят, че между нас съществуват хора, които умишлено ни тласкат към психически сривове, тъй като това е единственият начин, по който те могат да се доберат до жизнените ни сили, а след това да ги отнемат.

По правило след контакт с вампир възниква усещането за пълна загуба на жизнените сили и доброто настроение, а в душата се загнездва чувството на пустота, обида и пропиляно време. Навярно всеки от нас може да си припомни взаимоотношенията с хора, които са оцветвни в черно.

В Светото Писание се казва: “Нито крадците, нито злодеите, пияниците или злословниците, нито хищниците ще наследят царствотв Божие”.

Бог нарича “хищници” вампирите. “Измежду вас ще въстанат вълците и ще ви унищожат” – така библейската мъдрост разкрива истината за вампиризма.

По своята същност вампиризмът е енергийно мародерство, чрез което вампирът получава краткотрайно психическо облекчение. Именно това усещане за възстановяване на психическото му равновесие го тласка, подобно на хищник, с животинска стръв да се нахвърли върху жертвата си, за да удувлетвори своя постоянен енергиен глад.

Като използват неизчерпаема фантазия и упоритост, вампирите отнемат докрай чуждата енергия, тъй като това е единственият им шанс да продължат да живеят.

Като разумно и изобретателно съшество човекът е измислил множество “хватки”, присъщи на вампиризма, воден от единствената цел – независимо на каква цена, да спаси и продължи живота си. Такова вампирско желание за живот и насишане с чужда психическа енергия е прсъщо само на хора (вампири), които вече не са способни да живеят нормален човешки живот. Те са тежко болни, а физическите и психическите им сили вече са се изчерпали.

Животът на вампира и отношението му към хората образно биха могли да се сравнят с един от законите на термодинамиката, според който процесите, произтичащи в затворена систвма, се стремят към равновесие, а за да се постигне то, е необходим приток на свежа енергия. Без нова, чиста енергия процесите в системата започват да затихват и умират.

Като социално явление вампиризмът винаги е съпъстатвал човека, но днес, във времето, което бихме могли да наречем “нервно” и “психично”, с него се сблъскваме все по-често и сред все по-голям брой хора. Колкото по-сложни и напрегнати стават човешките взаимоотношения, толкова по-често вампиризмът става причина за нови болести или изострянето на стари травми.

Вампирът все е изнервен и превъзбуден и затова не се чувства добре, ако някой живее спокойно и щастливо. Той изпитва болезнена завист към “нормалните хора”, затова спонтанната му реакция е да нагруби някого. Моя пациентка ми разказа как всеки път, след като се прибират в къщи от гости или някъде, където са срещнали доволни от живота си семейства и хора, съпругът й вдигал скандал, който освен с ругатни завършвал и плесници по лицето.

Пример за енергиен вампир най-ярко може да се илюстрира с човек, който обича да спори, като цел на спора е не изясняванв на истината, а провокирането на конфликтна ситуация. Този човек много често заповядва: “Недей да спориш и да воюваш”, дори когато му съобщават най-незначителни факти.

Основна отличителна черта на вампиризма е отсъствието на позитивен обмен на енергия в междуличностните контакти. Например определен човек от вашето обкръжение живее с постоянната вътрешна нагласа, че сте му длъжен. Вие му правите услуга след услуга, помагате му, а в отговор не получавате нито благодарност, нито уважение, нито пари.

След всяка среща с вампир изпитваме чувство на неудовлетвореност, на умора, на съприкосновение с душевна посредственост и грубост. Контактувайки с биовампир, неволно започваме да проявяваме прекомерна раздразнителност, а след това, попадайки в потока на негативните емоции загубваме самоконтрол, което на свой ред води до загуба на енергия. Усещаме особен вид физическа слабост и сънливост, повишена емоционална и физическа възбудимост. Неочаквано се появяват физически травми и още множество други здравословни проблеми, за които не можем да намерим обяснение.

Започваме да боледуваме! Затова пък вампирът е зареден с нашата енергия. Той е спокоен! Той е здрав!

Печалните последици от донорско-вампирските отношения са свързани и с това, че в съдбата на донора все по-често се появяват програмите на черната карма, което го отдалечава от самосъзнанието и самореализацията. И още нещо, което непременно трябва да кажем.

Ние сами, доброволно подхранваме вампирите, а неравностойните отношения с тях от позицията на енергията са следствие на нашия вътрешен свободен избор!
2 ЕНЕРГИЙНАТА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА

Единствено чистите енергии на Любовта и Радостта са способни да накарат човека да сътвори чудеса. Когато човек се радва, когато обича, тогава животът му придобива божествен смисъл
Множество са енергиите, които поддържат човешкия живот, ние ще разгледаме три от тях. Двете “видими” това са храненето и дишането и третата – “скритата” енергия, чийто акумулатор е човешката Душа и сърце.

Дишането и храненето са основните източници на живот и физическа сила на човешкото тяло. Те имат количествени и качествени характеристики: обем, тегло, плътност и т.н., които правят възможно тяхното анализиране и изследване. Храненето и дишането са плътни, тежки енергии. Те поддържат човешкия организъм на физическо ниво.Но основен източник на жизнена сила и, здраве и дълголетие е духовният мир на човека, който му дарява истинския смисъл на неговото съществуване.

Радостта, Любовта и Мъдростта са трите стълба на извечната философия за смисъла на човешкото съществуване. Вдъхвайки бодрост Вярата, Волята и Надеждата – енегиите на силата на духовността – изграждат целите и пътя в живота.

Вярата, Волята и Надеждата превръщат плътните енергии на храненето и дишането в качествено ново състояние, като поставят основите и опорите на щастливия живот.

Радостта.

Когато радостта изпълни всяка клетка на тялото, човек изпитва желанието да я сподели със своите близки и приятели, за да бъдат те също като него радостни и щастливи.

Любовта.

Любовта обгръща сърцето и разпръсква своята енергия в човешкото същество. Тази така чиста и тънка енергия дарява на човека чувството на всеотдайност и способност за саможертва в името на доброто на другите, желанието те да бъдат радостни и щастливи. В посланието на апостол Павел се казва: “Обкръжете се с любов, която е съвкупност от съвършвнството. Не чакайте да бъдете обичани, а вие самите обичайте”. Като червена нишка тази идея минава във всички религиозни и философски учения.

Мъдростта.

Мъдростта носи спокойствие и надежда, познание за истината. Мъдростта дава сила за вътрешна организация и концентрация над това, което човек обича и което го радва. Лишеният от мъдрост човек може да се оплете в паяжината на лъжливата Вяра, лъжливата Надежда, а след това те непременно ще пордят у него разрушителна Воля.

Радостта, Любовта и Мъдростта правят от човека “открита космическа система”, открита към Космоса, към Бога и земните същества. Тепърва хората ще дадат имена на тези чисти и силни енергии – дотогава ние ще ги наричаме с простичките и понятни за всички имена: сила на Радостта, Любовта и Мъдростта – сили на Духа.

Радостта, Любовта и Мъдростта – тези нежни и чувствителни енергии са невидимата сила на духа, която поддържа, окриля и вдъхновява човека за истински живот. Без това състояние на духа, без тези енергии той боледува, страда и постоянно изпитва съмнение за смисъла на своето съществуване. Без чистите и възвишени енергии на любовта и радостта човек не е способен да изпита чувството на искрено щастие и всеотдайна радост.

Без енергиите на Любовта, Радостта и Мъдростта човекът се превръща в черупка, затворена за истинското възприятие на заобикалящия го свят и своята реализация. Този човек живее, по-точно съществува, благодарение на плътните енергии на храненето и дишането, а те го задушават, пернасищат и невротизират.

През последните години станаха популярни различни методи за черпене на сили от космоса. Към това “занимание” се насочиха мнозина, но за съжаление без да съзнават, че тази енергия не винаги им носи истински полезен ефект. Обяснението за това е просто. Всяко насилствено черпене на сила от природата, от космоса, от слънцето е констатация, че този човек изпитва недостиг на чиста енергия и е принуден да я търси и се зарежда с нея отвън, което е сериозна предпоставка за развитие на вампиризъм.

Вампирът изпитва постоянно (съзнателно или подсъзнателно) желание да влезе в контакт с някого. Ообеност при тези контакти е стремежът да бъде колкото е възможно по-близо до жертвата си и дори ако е възможно – да я докосне. Най-често обект на този стремеж е жизнерадостен човек с голям енергиен потенциал. Редом до такива хора вампирът се чувства стабилен и спокоен.

Горкият донор! В началото изпитва раздразнение, след това опустошение и изтощение и накрая непреодолимо желание да преустанови всякакъв контакт с вампира. Но интересното е, че веднага, след като се изплъзне и се почувства добре, донорът започва да приема раздразнението си като нещо безпричинно и да изпитва чувството на разкаяние и желание да бъде приятен и сърдечен при следващата среща с тоси човек. За съжаление обаче всеки следващ контакт води до един и същи резултат.

Като правило вампирът мисли само за себе си. Въпросите, които не му дават мира и се въртят в главата му, са: “… ами аз…”. “… а за мен…” “… а на мен…”. Всичко останало в неговото поведение е театър – скроена и коварно изиграна пиеса.

Върховен стремеж на вампира е желанието му да бъде в центъра на вниманието на хората. Ако не успее да извоюва този статут за себе си, настроението му рязко пада, а той става още по-агресивен и още по-лош.

Вампирът не желае да слуша другите. Затова пък се упоява от собствения си глас и възможността да бъде чут. Вампирът обича да разказва истории и свои преживявания, като в същото времв изпитва чувство на превъзходство и отегчение към проблемите на другите.

Забавно е да се наблюдава как вампирът изпада в психически екстаз, ако получи аплодисменти. Егоцентричният, главозамаян, прехласнат пред себе си вампир в този момент става още по-жесток и коварен към енергийния си донор.

Никой вампир не търпи чуждо мнение, ако то не съвпада с неговото. Бог да е на помощ на този, който се опита да му противоречи или има неблагоразумието да защити възгледите си пред него.

Като правило вампирите живеят за сметка на другите, независимо дали това ще бъде в материален или в емоционален план.

Те са самовлюбени, завистливи и дребнави егоисти. Винаги готови да всемат, но много трудно да дадат от себе си. Мисълта, която преследва вампира е, че той заслужава повече от това, което получава. Това натрапчиво усещане го прави ненаситен и алчен човек дори към най-близките хора.

Правилото, което движи мотивацията на вампира е: “Важното е аз да съм добре”.

Всичко, за което говорихме по-горе създава огромно психическо напрежение, в което вампирите съществуват. То ги тласка да преследват жертвата си неуморно, като всеки път стават все по-агресивни и по-жестоки в нападките си.

Уникален е фактът, че всеки от нас може да се прояви като енергиен вампир по отношение на едни хора и като дондор по отношение на други.

В моята практика често съм срещал случаи, когато майката в продължение на много години е била донор за детето си, а когато то се ожени или омъжи, донорът се превръща във вампир.

Вампирите отнемат радостта от живота на хората, имали нещастието да станат тяхна жертва. Жалко за тези, които са подложени на вампирско мародерство и за тези, които не са успяли навреме да се спасят от него.

Ако вампирът остане изолиран, далеч от хората, лишен от възможността да се зарежда с чужда енергия, той мъчително ще агонизира. Останал без сили, неспособен да издуржи на силното вътрешно напрежение, което го подлудява, вампирът може да завърши живота си със самоубийство.

Ако това се случи и след това се анализира животът му, поставената диагноза ще гласи – смъртта е настъпила вследствие хронична форма на вампиризъм.

Психически болните хора, които проявяват агресивност, в своята същност също носят диагнозата “хроничен вампиризъм”.

Вампиризмът не е етикет, който може да бъде прикачен към човека веднъж завинаги. Това свойство на психиката понякога зависи от обстоятелствата на времето, мястото, влиянието на кармата, а също и от множество други фактори, които формират ситуацията.

През стадиите на вампиризма преминава всеки човек, но някои намират сили и воля да се изтръгнат от него, изпълвайки душата си с любов и радост, а други остават вампири до края на дните си.

Съществуват начини, които могат да помогнат на човека да се изтръгне от омагьосания кръг на вампиризма. За тях ще говорим по-нататък, а сега ще видим как се формира той, за да се научим да изработваме техника за борба против вампиризма и начини за лечението му.
КАК ЗАПОЧВА ВСИЧКО

3 ДЕТСКИ ВАМПИРИЗЪМ

Детето е свята отговорност на семейството, най-вече на родителите. Те са длъжни да се посветят на неговото възпитание и изграждането му като личност. Кой друг, ако не майката и бащата трябва да отдадат на детето си топлината на своята душа и да го научат да се радва и да бъде щастливо? За съжаление обаче често пъти тази любов липсва на децата.

Колкото и малко да е, то вижда, чува и разбира какво става в дома, семейството, между родителите и близките му. Насилието, на което детето е свидетел или самото то изпитва върху себе си, е сигурна предпоставка за бъдещия негов егоцентризъм.

Ако в дома няма разбирателство и уважение, ако няма любов, а детето живее в непрекъснато психическо напрежение, след години този модел на семеен живот ще стане добра почва за зараждането на вампиризъм у него.

Момчето, видяло как бащата-вампир тероризира семейството, няма шанс след време, когато порасне да стане различен съпруг и по-добър баща от собствения си. Със същата сила разбира се това се отнася и за примера на майката в семейството. Грубата и зла жена не може да осигури на детето си нищо друго, освен бъдеще на вампир. Затова често пъти момчетата, отгледани и възпитани от жена-вампир, не знаят какво значи уважение към другия пол.

Ако съпругът издевателства психически над семейството, ако за него домакинската работа е “женска работа”, ако той е “господарят” в къщи, а останалите са “нищожества” или домашни прислужници, припомнете си характера и нравите на майка му. Не е ли тя в основата на вампиризма на мъжа, с когото живеете? Не идва ли от годините на детството и влиянието на майката отношението му към вас – жената, станала негова съпруга?

Ако не успее навреме да се откъсне от комплексите на пъпната връв детето, отгледано и възпитано от такава жена ще се превърне в същия вампир, каквато е тя и ще потъне в бездната на собствения си егоизъм и самота в бъдещото си семейство.

Нерядко ставаме свидетели на родителско равнодушие или раздразнение към децата. Скрити под предлога на своята професионална заетост някои бащи и майки забравят, че съществото, на което са дали живот има нужда от тяхната грижа и любов. За съжаление все повече деца се оставят за отглеждане на техните баби и дядовци или в детските домове и пансиони. След време това родителско безгрижие ще породи в душите на изоставените и забравени деца чувството на неудовлетвореност, което е и първата крачка към детския вампиризъм, едно от най-тежките наказания за семейството.

Ако вашето дете постоянно ви дразни и вие се чувствате по-добре, когато го няма, ако ви тежи като камък на врата или тегне на душата ви, ще трябва да признаете, че освен че сте лош родител, вие сте и лош човек. Това означава, че сте вампир към детето си, а не обратното, както понякога може би мислите.

Но кой родител би могъл честно да си признае? Трудно е, дори почти невъзможно, но уважаеми родители, не се заблуждавайте, че отстрани хората не виждат и не разбират причините за вашето отношение към малкото човече. Те чуват как му крещите, как го ругаете или биете. Хората забелязват и това как лицето ви озверява, а гласът ви започва да напомня кучешки лай, как по тялото ви преминават нервни тръпки и вие побеснявате. В този миг околните стават свидетели как преставате да бъдете човек и се превръщате в звяр и във вампир!

Помнете – злобата и лошотията никога не остават скрити за очите на хората.

Задължение на родителите е да помогнат на детето да опознае света и да го “заразят” с любознателността на интелигентния човек. Ако не отдадем на детето си цялата наша любов, радост и знания, а постоянно му повтаряме “Махни се оттук”, “Ти ми омръзваш”, “Иди да си играеш сам” – тогава то ще ни отвърне, като започне да капризничи или да плаче, защото е още малко, но като порасне ще се кара с вас, а след това ще започне да хулиганства не само в къщи, но и в училището и на улицата.

Когато в семейството не цари атмосфера на любов и уважение, а постоянно възникват противоречия, скандали или борба кой да командва и кой е “по-“ от другия, съпрузите се изнервят и дори без да забележат започват да изхвърлят тежките енергии на ненавистта и раздразнението си един към друг върху най-безпомощното същество в дома, а това разбира се е детето. Така вместо чистите енергии на родителската любов и радост, малкият човек получава натрупалата се в душите на родителите му мръсотия и злъч.

Но още по-страшно е това, че след случилото се в семейството (между майката и бащата или между родителите и детето), детето поема изхвърлените тежки енергии и се успокоява, но заредено с гняв и негодувание срещу най-близките си хора. Срещу майка си и баща си!

Детето живее у дома, играе на улицата, учи в училище и колкото и да е абсурдно, именно тук получава презрителните прякори “глупак”, “простак”, “идиот”, “говедо”, като по този начин се зарежда с душевните отпадъци на възрастните или на своите връстници. В началото сякаш няма нищо страшно, но ако зареждането с отрицателни енергии продължи, след години ще дойде моментът, в който детето ще започне да изпитва потребност от тежки енергии, с които е свикнало да живее. Ще започне да ги търси като провокира скандали и разправии, защото не може да продължава да съществува без чужда енергя.

Ще започне да чупи и руши, да крещи и да хулиганства, да пие и пуши, да върши това умишлено, на показ, пред очите на възмутените хора, водено от желанието да предизвика тяхното раздразнение, а след това да се зареди с чуждата психическа енергия.

Детето не си дава сметка какво върши. В началото, когато е още малко, у него действа неосъзнатото желание да се покаже, да се изяви, но след време целият му живот ще бъде подчинен на животинския инстинкт за самосъхранение. Най-често това са хора, останали с примитивен и ограничен интелект и ум.

Шанс за това дете ще бъде, ако по пътя на живота си навреме срещне учител или приятел, който да успее да му вдъхне желание за истинска радост от живота, любовта и познанието. Човек, който да разкрие пред него силата на духовния мир. Едва тогава то може да бъде спасено от болестта на вампиризма.

На 12 години детето вече е способно само да разсъждава и да взима решения, да отстоява своите интереси и възгледи. На тази възраст у него се появява и естественият интерес към живота, към спорта, техниката, изкуството, природата, книгите…

Но за съжаление обаче възможно е да установим, че детето проявява интерес към твърде малко неща, че нищо не го вълнува. То не желае да направи усилия да развие духовността и интелекта си, а желанията му се ограничават до двете думички “дай” и “искам”. Ако е така, трябва да признаем, че отглеждаме вампир.