А с а р е л – м е д е т” ад, гр. П а н а г ю р и щ е



Дата15.01.2018
Размер287.71 Kb.
#47550




РИ-ИСУ-06.02.01.00.00/3-1




А с а р е л – М е д е т” АД, гр. П а н а г ю р и щ е
Рег. № 93-00 –7700/ 18.11.2009 г.

УТВЪРДИЛ:

ИЗП. ДИРЕКТОР:

/д-р инж. Л. Цоцорков/
Т Е Х Н И Ч Е С К О З А Д А Н И Е
ОТНОСНО: „Изготвяне на работен проект за отработване на рудник „Асарел” и участък „Запад” по контур „Етапен 1” за цялостно изземване на оставащите икономически ефективни за добив и преработване руди с възможности за преминаване към по-голям контур (Етапен 2) или към по-малък контур (Етапен 6)”.

1. СЪЩЕСТВУВАЩО ПОЛОЖЕНИЕ

Меднорудно находище „Асарел“ се намира в Същинска Средна гора, Централна България, Пазарджишка област, на 20 км. южно от гр. Златица и на 10 км. северозападно от гр. Панагюрище. Районът на находището е средно планински, с надморска височина от 800 до 1 080 м.


Географските граници на находище са:


- от север - седловината северно от върховете Разслатица и Койчов камък;

- от изток - р. Асарелска;

- от юг - седловината между върховете Разслатица и Лиса могила;

- от запад - р. Панова.

Находището е проучено в периода 1969-1977 г., като в края му е въведен в експлоатация малък открит рудник, от който се добиват годишно 1 млн. т. медна руда. Рудата се преработва в ОФ „Медет”, намираща се на 12 км. североизточно от находище „Асарел”.

В началото на 1982 г. започва строителството на открит рудник и обогатителна фабрика /ОФ/ с проектна годишна производителност 15 млн. т. медна руда. Първият етап на комплекса е въведен в действие през 1989 г. с годишна производителност от 7.5 млн. т. руда.

През 1991 г. поради новите икономически условия, е взето решение производителността да бъде ограничена до 10 млн. т. годишно производство.

Проектната производствена мощност от 10 млн. т. руда е постигната през 1997 г., като към настоящия момент е 13 млн. т. руда.


1.1 Орудяване и минерализация на находище Асарел

Асарелската структура има северо-западна посока и е изградена главно от палеозойски гранити, горнокредитни ефузивни вулканити (андезити, лавобрекчи и туфи), субвулканински скали (диоритови, кварц-диоритови и кварц-сиенодиоритови порфирити). Рудното тяло на находище „Асарел”, ограничено при гранични съдържания на мед 0.10 % е с неправилна стълбообразна форма. Хоризонталните сечения, които наподобяват елипси са с дълга ос със север-северозападна посока и къса ос – с изток-североизточна посока. Вертикалният диапазон на промишлената минерализация за сега не е уточнен, но е достигнато промишлено орудяване до кота 510, предмет на предишно проектиране, но орудяване с малък брой сондажи се установява до кота 405.

Рудното тяло има сложен вътрешен строеж, предопределен от различните системи тектонски нарушения, литоложките и минералоложките разновидности, характера и пространственото разположение на метасоматитните тела.

В него са установени повече от 33 бр. рудни минерали. Промишлено значение имат медните и златосъдържащите минерали.

В рудообразувателния процес са отделени два ендогенни (предруден и руден) и един супергенен етап с общо 10 минерални парагенези (Богданов, 1975 г., 1987 г.), Кр. Ангелков през 1973 г. и 1988 г. отделя четири пространствено обособени минерални асоциации:

- кварц-анулит-пиритова с малко халкопирит, разпространени само в ефузивните скали;

- кварц-фелдшпат-халкопиритова, локализирана в дълбоките хоризонти на находището;

- кварц-серицит-халкопирит-борнитова, вместена в серицитови кварцити;

- каолинит-халкозинова - в аргилизити и серицитови кварцити, в горните части на находището;

- медно-карбонатно-окисна - съвпадаща с окислителната зона.

Промишлената минераложка класификация на рудите от находище „Асарел” е представена от три минерални асоциации:

- халкопиритна (зона на първично-сулфидна минерализация);

- халкозин-борнит-ковелинова (зона на вторично сулфидно набогатяване);

- медно-окисно-карбонатна (зона на окисление).

Халкопиритната асоциация – (руди от тип І) е с вторично сулфидна мед по-малко от 50%. Основен руден минерал е халкопирита, второстепенни са халкозин, ковелин, борнит. Разпространена е от хор. 930 - 510.

Халкозиновата асоциация – (руди от тип ІІ) е с вторично сулфидна мед над 50 %. Основни рудни минерали са: халкозин, ковелин, борнит, медни сулфосоли, халкопирит. Установена е в горната част на рудното тяло от хор. 1085 - 945. Под него се оформя стълб в централната част на рудното тяло до хор. 805.

Карбонат-окисната асоциация съвпада с окисната зона. Основни рудни минерали са: халкозин, ковелин, малахит, азурит и рядко куприт, самородна мед. Разпространена е в южната част на рудното тяло и с постепенен преход преминава в зоните на халкозиновата и халкопиритната асоциации.

Скалите са хидротермално променени, превърнати в метасоматити, изградени изключително от вторични материали: кварц, серицит, каолинит, монтоморилонит, други глинести минерали, хлорит, епидот, алунит, диоспор, рудни минерали. В зависимост от количествените съотношения на скалообразуващите минерали, метасоматитите се поделят на пропилити, аргилизити и вторични кварцити. Последните две разновидности са: алунит- диаспорови и серицитови.

Рудните тела, изграждащи находище Асарел са представени от следните скални разновидности.

Пропилитите изграждат монолитно тяло в източната половина на находището и в периферните северо-западна и юго-западна части. Отделни удължени и неправилни тела от пропилити са запазени и в централната част на находището. Тук те са главно субвулкански дайки и апофизи.

Аргилизитите заемат западната половина на находището. Установени са до проучената със сондажи дълбочина, но имат по-широко разпространение в по-високите нива на находището. В окислителната зона част от аргилизитите са супергенни.

Алунит-диаспоровите кварцити образуват осем броя неправилни пластообразни и лещовидни тела в западната половина на находището, навсякъде вместени в аргилизити. Разпространени са главно във високите нива на находището до дълбочина 250 м.

Серицитовите кварцити образуват осем броя лещообразни тела в централната част на находището. Те са различни по размер, подредени броеницовидно, в посока югоизток – северозапад. Тела 1 и 2 се разкриват на земната повърхност. Останалите тела са установени от проучвателните геоложки сондажи. Вертикалният им диапазон е по-голям от проучения със сондажи. Серицитовите кварцити са основните рудовместващи скали в находището. При борд 0.10 % Сu в тях са вместени 31 % от запасите метал мед в находището, при средно съдържание 0.55 % Сu. Поради това серицитовите кварцити се разглеждат като осем броя геоложки, морфоложки обособени рудни тела, вместени в орудена минна маса с по-ниско съдържание на мед.
1.2 Инженерногеоложки условия

Находище „Асарел“ и принадлежащото му рудно поле се разглеждат като малка грабен–синклинала, разположена между Централно-Средногорския антиклинолий и Панагюрския грабен-синклинорий в обсега на Панагюрския дълбочинен разлом със субмеридионална ориентация. Това предопределя силната тектонска преработка на скалите. Образувани са стрити зони с дебелина от няколко до десетки метри.

При проведените през 1978 г. проучвателни работи се установява, че находище „Асарел” е ограничено от североизток от Миалски разлом със северозапад - югоизточна посока (130º-150º) и от Петричкия възсед със същото направление от югозапад. Структурата е усложнена в значителна степен от редица второразредни разломи паралелни на Миалския разлом, а също и от такива със североизточна и субекваториална посока. Такива разломи са Пановския и Разслатишкия, които заедно с Миалски и Петрички разломи, оформят няколко структурни блока. Тези блокове са процепени от субмеридионални разломи – Дабравския, Хаджитомовския и др.

В района на рудника най-ясно изразените разломи са Миалския, Разслатишкия, Разложковския и Дабравския. Всички те се следят през целия котлован.



Миалският разлом се разкрива в североизточния край на рудника. В тази част той представлява сноп от паралелни един на друг разломи, като затъва на юг с наклон от 50º-60º. Самата разломна плоскост слабо променя ориентировката си от 210/80 в западните части, през 215/70 до 195/70. Върху нея се разполагат стриации с ориентировка 175/75 и 215/65. Характерно за разлома са многото добре огладени плоскости, достигащи до 30-40м дължина и височина до 15м. Макро- и мезоструктурните критерии позволяват това нарушение да се определи като разсед – разсед-отсед. Разположеният от север блок (лежащото крило), в който попада вр. Сивата грамада е относително издигнат. Гранодиоритите в близост до разлома и контакта със Смиловенския гранит (представени са като отделна ивица) са катаклазирани и нашистени, като имат изглед на гнайси.

Разслатишкият разлом се разкрива в южната и югозападната част на рудника. Цялата разломна зона е изпълнена с черна тектонска глина. От долу нагоре дебелината и нараства – от 20-30 см до 1,5-2 м. Той затъва на север-североизток (20-30º) под наклон от 60º и отделя гранити и гранодиорити от север и микродиорити от юг. Паралелно на разлома са внедрени множество дайки с микродиоритов състав, които следват посоката на разпространението му. Мезоскопските критерии позволяват той да бъда определен като възсед. В юг-югоизточната част преминава изцяло в микродиоритите, докато в югоизточната е граница между Смиловенския гранит и микродиоритите.

Пановският разлом в пределите на находището се проследява между Разслатишкия и Миалския разломи, който също представлява разломен сноп затъващ на юг. Той има посока 130º като наклонът му варира от 60º до почти вертикален (под диспечерната). По него в източната част на находишето контактуват гранитите от Смиловенския плутон и гранодиоритите. Успоредно на повърхността на разлома се разполага зона, с дебелина около 10 м, изградена от успоредни жили запълнени с кварц, пирит и халкопирит. Наличието на тази зона потвърждава синрудния му характер. Макроскопските критерии позволяват да бъде определен като възсед.

Разложковският разлом се проследява в югозападната част на рудника. За сега е разкрит само в горните нива. Посоката му е 150º, като затъва на изток-североизток с наклон средно 60º. Проследяването му на терена е улеснено от дебелата му тектонска глина (достигаща до 4м) и от субпаралелна, силно орудена дайка, с микродиоритов състав. По него не са установени сигурни критерии за определяне на характера на придвижване.

Като извод за целия рудник може да се каже, че преобладават структурите с ориентировка (посока) между 130º-150º, които са характерни за тази част на Средногорието. Като второстепенни структури могат да се отделят тези с ориентировка 70º, 90º и 110º.

Въз основа на комплекс от признаци, като са взети впредвид основните съображения при инженеро-геоложката подялба в доклада от 1977 г., якостта на натиск от доклада 1995 г. и информацията за точното название и разпределение на метасоматитите, скалите са групирани в четири инженеро-геоложки разновидности:

Първа група – много здрави и здрави скали (непроменени и слабо променени), със средна якост на натиск 84 МРа и включва предимно пропилити и по-рядко кварцити. Това са всъщност най-плътните и здрави скали.

Втора група – здрави скали (значително променени) са с якост на натиск около 60 МРа и включва изключително пропилити. Това са напукани скали, якостта на които се отнася за отделни здрави късове и не съответства на якостта на скалата като цяло в масива.

Трета група – средно здрави скали (силно променени) със средна якост на натиск около 36 МРа, включва и трите типа метасоматити- пропилити, кварцити, аргилизити. Ниската им якост се дължи на множеството микропукнатини, които обясняват поведението на скалите в масива като много силно напукани.

Четвърта група – слаби (много силно променени) скали включва предимно аргилизити и слаби кварцити, пропилитите са изключение. Те са водонеустойчиви - при овлажняване и престояване на открито под въздействието на атмосферните агенти се разпадат напълно, което се дължи на голямото им глинесто съдържание. Към тази група се отнасят и тектонските глини, установени в Разслатишкия разлом в югозападния участък на рудника.
1.3 Хидрогеология на находището

Хидрогеоложката оценка на масива първоначално се основава на данни от проучванията до 1977 г. и на два огледа, проведени през 1995 г.

По данни от проучванията до 1977 г. е съставена карта, в която се установяват някои хидрогеоложки особености на масива.

Независимо от пукнатинния характер на подземните води, в масива е съществувал единен филтрационен поток. Той може да се охарактеризира като радиален, разходящ и безнапорен. На фона на този поток се очертават две продълговати зони с повишени напори и ориентация север - юг. Първата зона е в западната част на рудника. Тук нивата стигат до кота 1030. Втората зона е в центъра на рудника с нива около кота 1000. Тези зони могат да се свържат с наличието на възходяща циркулация на подземни води в масива (скрито разтоварване на напорни пукнатинни води). Като цяло масивът е филтрационно анизотропен с висока проводимост на някои системи тектонски нарушения, на фона на доминиращо ниска филтрационна способност.

Предполага се, че оводнеността на бортовете в югозападната част на находището може да се свърже с първата зона на повишен напор, а тези по северната част – с втората зона.

Огледите, проведени през 1995 г. и извършените груби, ориентировъчни хидрогеоложки изчисления, дават основание да се предполага, че изградената дренажна галерия на кота 710 в момента не осушава ефективно рудника.

През 2005 г. е възложен цялостен анализ на събрана до този момент информация за хидрогеоложките и инженерно-геоложки особености на находището на амариканската фирма „Vector Colorado”, LLC. Направени са: хидрогеоложки модели преди започване и след приключване на експлоатацията; прогнозни модели на подземните води по няколко сценария, с и без използване на Дренажната галерия; план за отводняване на рудника;начини за наблюдение на подземните води и тестването им; геомеханичен анализ на откосите на рудника.

Обобщаването на архивната информация даде възможност да се получи една по-пълна представа за специфичните хидрогеоложки условия в района на рудник “Асарел”. Подземните води в района на рудника и прилежащите му територии са безнапорни, а на отделни места до в масива – от слабо напорни до напорни. Нивата се установяват на различна дълбочина от терена – от няколко до над 100 метра в близост до чашата на открития рудник. Генералната посока на подземния поток е от север-североизток на юг-югозапад. На тази база, при цялата условност на използваната хидрогеоложка терминология, в скалния масив са отделени четири зони с различна проницаемост – зона 1, зона 2, зона 3 и зона 4. Всяка от така детерминираните ниско рангови хидрогеоложки единици (зони) има твърде сложна пространствена форма, предопределена от геометрията на естествения релеф на терена, на латералните граници между съседни зони и на чашата на рудника (на различни етапи от неговата експлоатация).

Първата зона (зона 1) е формирана в изветрителната зона на скалния масив (т.нар. окисна зона). Тя заема най-горните части на разреза и варира в границите от няколко десетки до 100-150 m. В тези части скалите са в различна степен изветрели и напукани, което предполага и относително високата проницаемост на средата. Коефициентът на филтрация варира в широки граници – от 1х10-3 до 1х10-1 m/d, но най често е около 5х10-2 m/d. Другите три зони са установени в различни по тип метосоматитни скали: зона 2 е изградена от вторични кварцити, зона 3 – от аргилизити, а зона 4 – от пропилити.

Различните скални разновидности се отличават и с различна степен на напуканост, но в общи линии са твърде слабо напукани, което е предпоставка и за ниските им филтрационни характеристики. Коефициентът на филтрация в трите зони се изменя в относително тесен диапазон – от 1х10-3 до 2х10-2 m/d, като ниските стойности са по-представителни за зона 3, а високите – за зона 4.

В естествени условия (преди изграждане на рудника) средният напорен градиент е висок – около 0.075, което е обичайно за планинските райони. След началото на рудодобива структурата на подземния поток е силно нарушена в резултат на дренирането на част от потока от изградената дренажна галерия или директно по бортовете в ниските части на открития рудник. Така в централните части на разглежданата територия се е формирала мащабна депресия на нивото на акумулираните в скалния масив подземни води.

Подхранването на подземните води в рамките на моделната област постъпва от различни източници: естествен подземен поток по северозападната граница, инфилтрация на падналите валежи и на оттичащи се скатови води, река с непостоянен отток. В естествени условия основното дрениране на скалния масив се реализира подземно – на югозапад. В условията на експлоатация по-голямата част от подземния поток се оттича по дренажната галерия (разходът е около 25 l/s).


1.4 Запаси на находището

Промишлената оценка на запасите на находището е направена през 1977 г. по кондиции от 1973 г. при бордово съдържание 0.15% Cu за 15-метрово сечение.

Запасите са изчислени по два природни типа руда – първично сулфидни и вторичносулфидни руди.

В одобрения от ДКЗ „Доклад за резултатите от геоложкото проучване на медното находище „Асарел” запасите са до кота 510 по състояние към 01.07.1977 г. се приемат както следва:

- категория В + С - 377.3 млн. тона руда с 0.38 % Сu

- категория С2 - 41.2 млн. тона руда с 0.26 % Сu

Запасите в съответствие с тяхната степен на изученост и достоверност, допълнително съгласно класификация на запасите и ресурсите на находищата на твърди подземни богатства са разделени на следните групи: доказани запаси, детайлно оценени ресурси, вероятни запаси и предварително оценени ресурси.

В групата на доказаните запаси са включени балансовите запаси (руди за флотация и руди за излужване).

Към групата на детайлно оценените ресурси са отнесени извънбалансовите руди в контура на рудника.

Рудите извън контура на рудника с балансово съдържание се отнасят към групата на вероятните запаси, а с извънбалансово съдържание - към предварително оценените ресурси.

Допълнително рудите от находището са преизчислени и поделени съгласно изискванията на „Кондиции за изчисляване на запасите в медно-порфирното находище „Асарел” при открито разработване”, утвърдени през 1993 г. от Изпълнителния Директор на „Асарел–Медет” АД д-р инж. Л. Цоцорков на два природни типа и седем технологични сорта:

І тип - първично сулфидни руди (халкопиритни) са рудите, в които относителното съдържание на първично сулфидна мед е повече от съдържанието на вторично сулфидна;

ІІ тип - вторично сулфидни руди (халкозинови) са рудите, в които относителното съдържание на вторично сулфидна мед е повече от съдържанието на първично сулфидна.

- сорт 1 - първично сулфидни руди с окисна мед до 5 отн. %;

- сорт 2 - първично сулфидни руди с окисна мед от 5 до 10 отн. %;

- сорт 3 - вторично сулфидни руди с окисна мед до 5 отн. %;

- сорт 4 - вторично сулфидни руди с окисна мед от 5 до 10 отн. %;

- сорт 5 - вторично сулфидни руди с окисна мед от 10 до 15 отн. %;

- сорт 6 - вторично сулфидни руди с окисна мед от 15до 20 отн. %;

- окисни руди - с окисна мед над 20 отн. %.

Рудите за излужване са вторично сулфидни (7-ми сорт) с окисна мед над 20 % отн. и вторично сулфидни (8-ми сорт), ограничени между борд 0.10 % мед (граница със стерила) и борда за съответния сорт.


1.5 Начин на експлоатация на находището

Минно-експлоатационната дейност по разработване на находище „Асарел” се дели на два етапа:

А. опитно–добивни работи от 1976 - 1981 г., включително;

Б. добивни работи от 1982 г.

Опитно-добивните работи са извършени от МОК „Медет” по проект, разработен от „Нипроруда” АД гр. София.

Общо в етапа на опитно-добивните работи са добити 2.4 млн. т. руди със средно съдържание на мед 1.237 % и метал мед в рудите 29 989 т. Те са преработени в обогатителна фабрика „Медет” в шихта с рудите от рудник „Медет”.

Редовните добивни работи започват от 1982 г. и се осъществяват по проект, изготвен от „Нипроруда” АД и „Гипроцветмет”, Москва. Проектът е утвърден от Министерския съвет с Разпореждане № 44 от 20.03.1981 г., като с оглед осигуряване на по-добри финансови резултати е стеснен контура на рудника и е повдигното дъното му с три стъпала, от кота 510 на кота 555. По този начин по същество от утвърдените 377.3 млн. т. балансови запаси отпадат 61.5 млн. т. руди в кат. В + С1 със средно съдържание на мед 0.35 %.

Специализиран експертен съвет в Министерството на промишлеността с протокол от 07.10.1997 г. реши, като основа за краткосрочно и дългосрочно планиране на минните работи при условията на етапно разработване на находище „Асарел” да бъде приет контур „Б” със запаси към 01.01.1996 г. - 272 млн. т. руда и дъно на рудника на кота 555 м.

През 1998–99 г. е извършено преизчисляване на запасите по метода на многоъгълниците по контур „Б” и състояние 01.01.1998 г. от „Геотехмин КИ” гр. София. Новата геоложка разработка е утвърдена от Министерството на околната среда и водите през 2000 г.

Преизчислените балансови запаси включват руди за флотация и руди за излужване.

Рудите за обогатяване са първично и вторично сулфидни и съдържат под 20 % отн. окисна мед при условно бордово съдържание 0.22 % мед и бордови съдържания съгласно кондициите от 1993 г., посочени по-горе.

Трябва да се отбележи, че в условията на пазарната икономика кондициите са променлива величина, зависещи от цените на медта на Лондонската метална борса и тези на добива и преработка на рудите.

Минните работи в рудник „Асарел” се водят в така наречения контур „Б”, по който е получена концесията за добив. Понастоящем рудника е разкрит от хор. 1095 до хор. 720, като хоризонтите под хор. 915 попадат в дълбочинната част на рудника.

Стъпалата в рудника са с височина 15 м.

Технологията на минните работи в рудника по операции е следната:


  • Пробивни работи - използват се 2 бр. сонди DRILTEH D 75 KS с диаметър на длетото ф 251 мм. за основно взривяване и 2бр. Atlas Copco ROC L8 за спомагателни взривни работи;

  • Взривни работи - използват се взривни вещества и взривни материали производство на фабриката за взривни материали „Дино нитроМед” АД, построена в района на с. Панагюрски колонии;

  • Изкопно-товарни работи - използват се три типа товарни машини:

  • 2 бр. електрически хидравличен багер права лопата LIEBHERR ER 994 BE;

  • 2 бр. дизелов хидравличен багер права лопата O&K RН 120 C и 1 бр. LIEBHERR R 994 B;

  • 2 бр. челни колесни товарачи - САТ 992 D и 994 D;

  • Транспорт на рудата до Обогатителната фабрика и на окисна руда за излужване - автосамосвали с товароподемност 130 т. „БелАЗ 75131”, а на откривката до Западното насипище – комбиниран – автосамосвали с товароподемност 130 т. „БелАЗ 75131” и Циклично-поточна технология (ЦПТ) с производителност 3000 т./ч.

Реализацията на основните технологични процеси се осигурява от съответната спомагателна механизация и изградените спомагателни звена и цехове, като:

  • ремонтни екипи и централна ремонтна база;

  • звено за строителство и поддържане на автопътищата, работните площадки и подготовка на сондажните полета;

  • електроснабдяване;

  • отводняване на рудника и осушаване на бордове му.

През 2010 г. предстои изграждане и пускане в експлоатация на нова циклично-поточна технология (ЦПТ) за извоз на откривката до Западното насипище с капацитет 5 000 т./ч. и увеличаване производителността на рудника по руда до 15 млн. т. руда, съгласно модернизация на съществуващата ОФ.

На заседание на Съвета на Директорите на „Асарел-Медет” АД (Протокол № 249/ 15.07.2009 г.) е взето решение т. 1.4. Да се пристъпи към изработване на нов Работен проект за развитие на минните работи в рудник „Асарел” по вариант контур „Етапен 1”, включващ предварително изчислени запаси при бордови съдържания 0.17 % и 0.15 % мед дадени в таблицата:



Рудник „Асарел”

Състояние на запасите към 01.01.2010 г. по контур „Етапен 2”, „Етапен 1” и „Етапен 6”

Контур

Етапен 2

Етапен 1

Етапен 6

Бордово съдържание, % мед

0.11

0.15

0.17

0.15

0.17

Руда за обогатяване, млн. т.

520.7

295.8

270.3

235.4

217.5

-в т. число:
















аргилизити

177.0

109.5

97.9

78.6

71.0

вт. кварцити

95.0

71.2

68.1

63.5

61.8

пропилити

248.7

115.1

104.3

93.3

84.7

Метал мед, т.

1 554 077

1 046 708

1 006 764

860 658

840 988

-в т. число:
















аргилизити

449 580

320 835

301 967

235 800

227 003

вт. кварцити

405 650

331 080

326 648

306 705

305 969

пропилити

698 847

394 793

378 149

318 153

308 016

Средно съдържание на мед в рудника, % мед

0.298


0.354

0.372

0.366

0.387

Руда за излужване, млн. т.

1.9

9.4

13.6

6.5

10.1

метал мед, т.

2 071

11 844

18 518

8 255

13 890

съдържание на мед, %

0.109

0.126

0.136

0.127

0.138

Откривка, млн. т.

754.3

364.8

386.1

242.3

256.6

Минна маса, млн.т.

1 276.9

670.0

670.0

484.2

484.2

Коефициент на откривка

1.44

1.20

1.36

1.00

1.13


2. ЦЕЛ НА ЗАДАЧАТА

Целта на задачата е:



  1. Да се разработят варианти за цялостно отработване запасите на находище „Асарел” при различни бордови съдържания и цени на медта на ЛМБ в границите на предложения от Възложителя контури „Етапен 1”, „Етапен 2” и „Етапен 6”. Да се предложи икономически обоснован базов вариант, който да се разгледа и приеме от Възложителя

  2. Да се изготви „Работен проект за цялостно отработване на находище „Асарел” и участък „Запад” по контур „Етапен 1” за изземване на оставащите икономически ефективни за добив и преработване руди с варианти за преминаване към по-голям контур (Етапен 2) или към по-малък контур (Етапен 6)”, чрез научно обосновани, технически и технологично осъществими, икономически целесъобразни и екологично безопасни инженерни решения, при следните ограничения:

- граници на повърхността – контур „Етапен 1”, „Етапен 2” и „Етапен 6” (Приложение №1);

- оставащи запаси в находище „Асарел”;

- годишна производителност на ОФ – 15-16 млн. т. руда с определени показатели.

3. ОБХВАТ НА ЗАДАЧАТА.

Задачата е необходимо да включва:



А) Обща част

- Анализ на всички процеси и дейности по цялата технологична верига, включващи експлоатационно и изправарващо проучване, краткосрочно и дългосрочно планиране и отчитане на добива, осредняване (шихтоване) на рудите за флотация, наблюдение на бордовете за деформации, картиране на находището, извършването на минно-добивните и спомагателни дейности в рудника;

- Детайлна климатична и хидроложка характеристика на района на находището.

Б) Геоложка част

- Анализ на съществуващия геоложки модел на находището и изготвяне на актуализиран такъв, включващ данните от новопрокараните геоложки проучвателни сондажи и картиране на находището по метасоматити и тектонски нарушения;

- Анализ, оценка и изчисляване на рудните запаси включващи се в контур „Етапен 1”, „Етапен 2” и „Етапен 6”;

- Изготвяне на нови кондиции за изчисляване на запасите и ресурсите в находище „Асарел”.



В) Хидрогеоложка и инженерно-геоложка характеристика на находището

- Анализ на съществуващия хидрогеоложки модел на находището;

- Прогнозни изменения в резултат на преминаване от контур Б-среден към „Етапен 1”, „Етапен 2” и „Етапен 6”;

- Анализ на съществуващите инженерно-геоложки особености на находището и физико-механични свойства на скалите;

- Райониране на находището в зависимост на всеки етап от развитието на минните работи по контури „Етапен 1”, „Етапен 2” и „Етапен 6”

- Анализ на генералните бордови ъгли в различните участъци на рудника, съобразени с локалните инженерно-геоложки условия и етапите на развитие на минните работи.



Г) Минно-технологична част

- Обща организация на процесите и дейностите в рудник „Асарел”. Производствена мощност, режим на минните работи, календарен график на развитие и срок на съществуване на рудника, като се вземат в предвид капацитета на обогатителната фобрика и ЦПТ за извоз на откривка;

- Разкриване на находището и система на разработване;

- Пробивно-взривни работи (основни и спомагателни);

- Товарни дейности;

- Календарен план за добивните работи – да се предложат варианти на разработване при различни цени на медта на ЛМБ и бордови съдържания на мед 0. 15% и 0.17% и начини на преминаване от едно към друго етапно развитие;

- Да се прогнозира критичния праг за икономически ефективно разработване на находището по контур „Етапен 1”, „Етапен 2” и „Етапен 6”, както и минималните бортови съдържания на медта за отделните етапи на развитие;

- Транспорт на минната маса – препоръки за подобряване използваемостта на транспортните дейности. Да се разработят и оценят следните варианти за:



  • извоз на руда до ОФ с използване на комбиниран транспорт

  • автосамосвали – ЦПТ с производителност 3 000 т./ч. и мобилен ТПК;

  • автосамосвали – ЦПТ с производителност 3 000 т./ч. и мобилен ТПК – наклонен автомобилен подемник или скипов подемник;

  • автосамосвали - наклонен автомобилен подемник или скипов подемник.




  • извоз на откривка до Западното насипище

  • автосамосвали - ЦПТ с производителност 5 000 т./ч. и стационарен ТПК разположен извън контура на рудника;

  • автосамосвали - ЦПТ с производителност 5 000 т./ч. и стационарен ТПК разположен извън контура на рудника - наклонен автомобилен подемник или скипов подемник;

  • автосамосвали - ЦПТ с производителност 5 000 т./ч. и мобилен ТПК разположен в контура на рудника и периодичното му изместване;

  • автосамосвали - ЦПТ с производителност 5 000 т./ч. и мобилен ТПК разположен в контура на рудника и периодичното му изместване - наклонен автомобилен подемник или скипов подемник.

- Спецификация на минното оборудване и календарен график за поетапната му подмяна;

- Осредняване (шихтоване) на рудите за флотация - осъществявне на ефективно и икономически изгодно осредняване на рудите подавани за флотация, като се вземат в предвид изискванията на ОФ. Да се оцени необходимостта от изграждане на шихтовално стопанство и предложи технология за работа с него;

- Устойчивост на бордовете на открития рудник при различни варианти на разработването му. Начини и методи за наблюдението им;

- Спомагателни дейности – изграждане и поддържане на пътната инфраструктура, водоотлив и минно-строителни дейности. Оценка на проекта за водоотлив и осушаване на рудника в трите варианта („Етапен 1”, „Етапен 2” и „Етапен 6”)

- Проектиране преместването на прилежащите съоръжения обслужващи открития рудник и обогатителна фабрика – варианти.

Д) Ремонтни дейности и електроснабдяване на рудника - Организация на ремонтните дейности и електроснабдяване на открития рудник. Подобряване готовността на минните машини;

Е) Технико-икономически параметри на Работния проект - задачата е необходимо да включва няколко варианта за разработване на рудник „Асарел”, като на базата на NPV стойността да се предложи икономически най-оптимален вариант. При вариантното развитие на минните работи да се осигури постоянно качество на рудата постъпваща в ОФ Всеки вариант е необходимо да съдържа информация за необходимите инвестиционни и годишни експлоатационни разходи за извършване на минно-добивните дейности;

Ж) Безопасност на труда при извършване на минните дейности – ефективно да се проектира проветряване на рудника и намаляне на вредните емисии отделяни във въздуха и прилежащите райони за всеки един етап от предложеното развитие на минните работи. Да се предложат начини и методи за намаляване на технологичните престои на основното минно оборудване в условия на намалена видимост (мъгли, лоши метеорологични условия);

З) Опазване и възстановяване на околната среда и водите от минната дейност

- Работния проект следва да съдържа разработени мероприятия /методи, средства и компенсаторни мероприятия / за намаляване на негативното въздействие на дейността на рудника, насипищата, хвостохранилището, промишлената площадка, отпадъците и спомагателните дейности върху отделните компоненти на околната среда – почви, подземни и повърхностни води, атмосферен въздух, природни ресурси и биологично разнообразие;

- Работният проект следва да съдържа План за управление на минните отпадъци в съответствие с действащата нормативна уредба – Закон за подземните богатства и Наредба за специфичните изисквания за управлението на минните отпадъци;

- Работният проект следва да съдържа цялости проекти за експлоатиране, закриване и рекултивация на нарушените от минните дейности терени, в това число избор на метод, технология и механизация;

- Работният проект следва да съдържа алтернативи по местоположение, обем, капацитет на производство, технология, финансово-икономически параметри, включително и „нулева алтернатива”;

- В работният проект следва да бъдат предложени алтернативи за решаване на въпроса с вододайната зона на р. Панова.



И) Изпълнителят може да допълни задачи, които смята за необходимо да бъдат решени с изготвянето на проекта

4. ИЗИСКВАНИЯ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА КОНКРЕТНИ КАЧЕСТВЕНИ ПОКАЗАТЕЛИ.

Предложените проектни решения да обезпечат експлоатационната безопасност и икономическа ефективност при извършване на пробивно-взривни, изкопно-товарни, транспортни, насипищни и рекултивационни дейности в рудник „Асарел”.



5. КАЧЕСТВЕНИ (ОФЕРТНИ) ИЗИСКВАНИЯ КЪМ УСЛУГАТА

5.1. Състезателна част

  • Фирмата-оферент трябва задължително да направи оглед на обекта, да се запознае с наличната изходна документация и добре да прецени обема на работата, като подпише Декларация за посещение и оглед предоставена от Възложителя;

  • Предложение на цени по отделните раздели и крайна цена за изработка на задачата;

  • Офертен срок за изпълнение в работни дни;

  • Готовност за отпочване на работа;

  • Условия и начин за разплащане (аванс и др.);

  • Доказателства за технически опит, квалификация и възможности на кандидата;

  • Срок на валидност на офертата – не по-малко от 90 дни;

  • Представяне препоръки от 5 други предишни или настоящи Възложители и Референтен списък на Възложители с адреси, телефони и лица за контакти за изпълнявани обекти с подобен характер;

  • Офериращата организация да предостави застрахователна полица съгласно чл. 171 и чл. 172 от ЗУТ.

5.2. Не състезателна част

  • Регистрация по БУЛСТАТ;

  • Точен адрес, имената на лицата за контакти, телефон, факс и e-mail;

  • Съдебна регистрация на изпълнителя;

  • Удостоверение за актуалното състояние на фирмата;

  • Изисквания за съдействие от страна на Възложителя и условия за изпълнение на задачата;

  • Фирмата-оферент е с предимство, ако е изпълнявала такъв вид работа;

  • Проектанта изпълнител, след приключването на проекта да направи 60 минутна презентация пред ресорния рудничен персонал за ключовите моменти при създаването на проекта и световни тенденции в съответната област.



6. НАЧИН И КРИТЕРИИ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ИЗВЪРШЕНАТА РАБОТА

Окончателното отчитане и приемане на изготвения проект ще стане с протокол от ЕТИС за изпълнената задача, утвърден от Изпълнителния Директор на Възложителя.



7. ДРУГИ УСЛОВИЯ

  • Да се спазват изискванията за дейности, изпълнявани от външни партньори в контролираните от „Асарел-Медет” АД територии, относно безопасни и здравословни условия на труд, пожарна безопасност, опазване на околната среда, пропускателен режим и сигурност и кадрово осигуряване, с които избрания изпълнител ще бъде запознат при сключване на договора;

  • Материалите се представят в четири екземпляра на хартиен и на електронен носител (CD);

  • Задължително е спазването на предписанията на отдели „БЗР”, „Екология” „Фирмена сигурност” и от контролните органи;

  • На оферентите ще бъде осигурен достъп до обекта, а на избрания изпълнител, условия за работа в рамките на работното време на Дружеството;

  • Офертата да се представи до 16.00 часа на 30.12.2009 г. в запечатан плик, адресиран до Изпълнителния Директор на „Асарел-Медет” АД, 4500 гр. Панагюрище, по един от следните начини:

    • На факс 0357 60 250, лично на вниманието на Изп. Директор на „Асарел-Медет” АД, д-р инж. Л. Цоцорков;

    • На e-mail: rshumanov@asarel.com лично на вниманието на Изп. Директор на „Асарел–Медет” АД, д-р инж. Л. Цоцорков;

    • По пощата в запечатан плик, адресиран, както следва:

4500 гр. Панагюрище

„Асарел–Медет” АД

Изпълнителен Директор

д-р инж. Л. Цоцорков

с надпис: Оферта за изпълнение на задачата: „Изготвяне на работен проект за отработване на рудник „Асарел” и участък „Запад” по контур „Етапен 1” за цялостно изземване на оставащите икономически ефективни за добив с варианти за преминаване към по-голям контур (Етапен 2) или към по-малък контур (Етапен 6)”.
Офертите се отварят и разглеждат от избрана за целта комисия.
Резултатите се оповестяват с приключване на работата на комисията, като подбора на подадените оферти се извършва в един кръг. На втори кръг подлежат разговорите за подобряване и доуточняване параметрите само с класиралите се на първите три места от първия кръг.
Обръщаме внимание, че създадения ред в дружеството за съхранение на офертите, прозрачност и принципност при тяхното разглеждане изключва възможността за влияние върху избора на изпълнител чрез корупция. Освен това при констатиране подобни опити, съответните длъжностни лица се освобождават дисциплинарно от работа, а договорите със съответните партньори се прекратяват.
За контакти: „Асарел–Медет” АД, тел: (0357) 60 210/ вътр: 138 – д-р инж. Кр. Кърпаров, инж. Ем. Вълчева, инж. Ив. Йорданов

19.11.2009 г.



ИЗГОТВИЛ, СЪГЛАСУВАЛ,


Р-л отдел „ТР”: ДИРЕКТОР „ПР”



/д-р инж. Кр. Кърпаров/ /инж. Д. Николов/




Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница