А в т о б и о г р а ф и я име: Тенчо Колев Дундов

АДРЕС : ул. “Голо бърдо” № 22, вх. А

гр. София

ТЕЛ : 862 74 00 /дом./

0888 42 50 21

ОБРАЗОВАНИЕ:

1974-1978 Софийски университет “Св. Кл. Охридски”

Юридически факултет

Специалност право

1967-1972 9-та Френска езикова гимназия, София

Научни степени и звания:

2006 г. Професор по обща теория на правото

От 1989 г. Преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”

Доцент по Обща теория на правото

Юридически факултет

1986 – 1989 г. Преподавател във ВИПОНД – МВР

От 2002 г. Преподавател във Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий”

1995 – 1996 г. Парламентарен секретар в Министерството на правосъдието

От 2004 г. Член на Специализирания научен съвет по

правни науки при ВАК

От 2004 г. Член на Издателския съвет към СУ “Климент

Охридски”

От 2006 г. Декан на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”

От 2006 г. Председател на Съвет по законодателството към Министър-Председателя на Република България

Задължителна военна служба: 1972 – 1974г.

Професионална умения:

Езици: Писмен и говорим – френски, испански, руски

Лични данни:

Дата на раждане: 16 септември 1953г., с. Енина, обл. Старозагорска

ЕГН: 5309166923

Семейно положение: женен

Съпруга: Марияна Николова Дундова – Чорлова, 28 януари 1956г. гр. София, член на Висшия Съдебен Съвет

Деца: Николай Тенчев Дундов – 26.12.1981г. гр. София

Васил Тенчев Дундов – 15.10.1986г. гр. София

Други: Член на Асоциацията по философия на правото

Член на Съюза на учените в България

Член на Факултетен съвет ЮФ, СУ “Св. Климент Охридски”

Неосъждан

Подпис:.................

/Т. Колев /

СПИСЪК

на научните трудове на доц. д-р Тенчо Колев

I. Монографии и учебни помагала

1. Теория на правотворческата дейност /Ролята на нетипичния законодател/, София, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2006 г.;

2. Правни отношения и правни връзки, Благоевград 1997 г., Юриспрес 2005 г.;

3. Обект на правонарушението, С., Висш институт “Георги Димитров”, МВР, С. 1988 г.;

4. Учебни записки по Обща теория на правото, Изд. Гимназия “Проф. Иван Апостолов”, С. 1994 г.;

5. Въведение в правото, С., Изд. “Парадигма” 2005 г., “Парадигма” 2006 г.

6. Съдебна власт, Юриспрес, 2006 г.;

7. Въведение в правото, С., Изд. СУ “Св. Климент Охридски”.

8. Правова държава и регулиране на стопанската дейност, С.1990 г., бюлетин “ВИ Г. Димитров” – МВР, кн. 2;

9. Същност и изграждане на социалистическата правова държава, С. 1989 г., МВР, Дирекция на народната милиция, Сб. Материали;

10. Министерството на вътрешните работи – специализиран орган на социалистическата правова държава, С.1989 г., МВР, Дирекция на народната милиция в сб. Материали;

11. Същност на държавата, С. 1990 г., Министерство на народната просвета, Съюз на юристите в България, в сб. Гражданско учение;

12. Как се създава законът, С., 1990 г., Министерство на народната просвета, Съюз на юристите в България, в сб. Гражданско учение;

13. Законите в действие, С. 1990, Министерство на народната просвета, Съюз на юристите в България, в сб. Гражданско учение;

14. Законност и правна култура, С. 1990 г. ВИ “Георги Димитров” – МВР, Редакционно-издателска колегия ;

15. Правоотношенията и субективните права като обект на правонарушението, С. 1989 г., Годишник;

16. Правото на езика и езикът на правото, С. 2005 г., Университетско издателство “Св. Климент Охридски”.

17. Усъвършенствуване на законодателството, в съавт. Държава и право, 1989/11;

18. Правни отношения и правни връзки, в съавт. Държава и право, 1989/3;

19. Обект на правонарушението, С., 1988 г., Годишник, Институт по науките за държавата и правото;

20. Философски проблеми на социалистическата правова държава, С. 1989 г., Съюз на юристите в България, Бюлетин, 1989/6;

21. От идеята за правова държава към формиране на демократична правова държава, С., 1990 г., Диалог, кн. 5;

22. Право и закон, С.1990 г., Диалог, кн. 7;

23. Законодателството в правова държава, С. 1990 г., Диалог, кн. 9;

24. Съвременно право, 1’2000 Ценно и полезно научно изследване;

25. Съвременно право, 5’2003 Ценно теоретично изследване върху парламентаризма и политическата отговорност на правителството;

26. Съвременно право, 5’2001, Относно решение № 13 от 29 май 2001 г. на Конституционния съд;

27. Право и език, кн. 1, София, 2004 г., Универститетско издателство “Св. Климент Охридски”;

28. Право и език, кн. 2, София, 2004 г., Универститетско издателство “Св. Климент Охридски”.

СПРАВКА

приносния характер на трудовете ми

Ø първи опит в българската литература да се очертаят контурите на една теория на правотворчеството;

Ø разграничаване на понятията правотворчество, нормотворчество и законотворчество;

Ø институционализиране на предпарламентарния етап на правотворческата дейност, който включва две фази: фазата на разработване на материята, подлежаща на правно регулиране, и фазата на съставяне на законопроектите;

Ø анализ на дейността на нетипичния законодател, който по същество е първи опит в българската литература. На основата на този анализ се изяснява неговият правен статут, който определя правната му политика. В тази връзка понятието правна политика придобива нов смисъл и съдържание. Анализират се нейните елементи – изготвяне на предварителен план; формулиране на приоритетите при подготовката на първичната материя; изработване на алтернативни варианти;

Ø формулирането на теория на правотворческата дейност се постига чрез направения за първи път в нашата литература цялостен анализ на понятията “дадено” и “конструирано”;

Ø дава се нов “прочит” на правообразуващите фактори. На първо място се очертава ролята на справедливостта като правообразуващ фактор. На второ място – правообразуващ фактор е дискурсното начало. В рази връзка и в нова светлина правотворчеството се разглежда в рамките на дискурсната теория на Хабермас, която се определя като приближение до класическата теория на демокрацията. Приносният характер тук се свежда до извода, че чрез суверенния законодател обществото си взаимодейства, като прокламираният от народа закон на свой ред осигурява изпълнението и прилагането на законите;

Ø за първи път анализът на правообразуващите фактори се обвързва с трансформирането им в позитивно право. В тази връзка определяща е ролята на науката, участието на обществеността и групите по интереси в правотворческата дейност;

Ø на основата на този анализ се разработват въпросите, свързани с определяне на статута и дейността на експертите и експертните групи в изготвянето на законопроектите;

Ø за първи път аргументирано се извежда необходимостта от създаване на специализирано звено, в което да се съсредоточи цялостната дейност в рамките на предпарламентарния етап на законодателния процес. Предлага се то да се нарича Национален институт по законодателството към Министерския съвет;

Ø за първи път в българската литература се прави анализ на т. нар. регулаторна оценка;

Ø за първи път се прави анализ и се извеждат основните компоненти на т. нар. правна експертиза;

Ø за първи път се прави проект за договор за лобиране.

2.Въведение в правото, изд. Парадигма, София, 2005 г., 175 стр.

Учебникът е първи опит за поднасяне на материя, свързана с изясняване на понятия и категории на правото, предназначен за изучаващите учебната дисциплина “Въведение в правото” във Философския и Стопанския факултети на СУ “Св. Климент Охридски”.

Разработва всички основни правни понятия, категории и институти. Особен принос към улесняване тяхното осмисляне и изучаване е подходът на представянето им пред студенти-неюристи. Той се свежда до поднасяне на понятията, категориите и институтите чрез учение за механизма на правното регулиране, съдържащ се в снет вид в структурата на логическата норма.

Приносен характер от препедевчески и педагогически вид имат рубриките в края на всеки раздел – “Речник”, “Въпроси за самостоятелна подготовка”, “Литература за самостоятелна подготовка” и “Препоръчителна литература”.

Учебникът доказва своята практическа значимост и в рамките на формата “дистанционно обучение”, провеждана в Стопанския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”.

3.Правото на езика и езикът на правото, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 11 стр., студия, София, 2005 г.

Значението на отношението право-език се проявява в две основни направления: езикът служи за изразяване на правото; той въздействува върху правото.

Отношението право-език се анализира и в съответен контекст. Анализира се проблем, свързан със законодателния контекст, който изисква правото, обективирано в закон, да бъде израз на общата воля. Открива се проблемът, а именно: законодателят все повече е обект на влияние от страна на различни субекти - опозиция, групи за натиск, лобита и т.н. В тази връзка понякога езикът е средство за завоалиране съдийските интереси, намерили своето нормативно закрепване и уреждане в правото. По този начин езикът на правото се десакрализира, а оттам и профанира.

Изясняват се изискванията, които е необходимо да бъдат спазени за асимилиране на правото. Анализира се релацията право-информатика, както и проблемът за преподаване на правото и по-точно за езика, на който то се преподава. Аргументира се идеята за създаване на интердисциплинарна теория, която следва да разработи принципите, които осигуряват юридическият език да бъде логичен, точен и ясен, така че да бъде достъпен за всеки гражданин.

Анализират се различни стилове за изработване на законите, както и техните предимства и недостатъци. Обект на изследване са континенталният и англо-саксонският стил за подготовка и приемане на закони. Континенталният закон е “мъгляв”, а англосаксонският се определя като “дребнав”. Единият стил изисква отвореност и общоприложимост, а другият предпочита прецизност и точност.