А в т о р е ф е р а т на дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен „доктор” по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление”

Дисертационният труд се състои общо от 218 страници, в т.ч. 181 страници основен текст и 37 страници приложения. В структурно отношение дисертационният труд е съставен от увод, три глави, заключение и списък на използваната литература. В текста има 29 таблици и 19 фигури. Броят на използваните литературни източници е 172.

Дисертацията е обсъдена и насочена за защита от Разширен катедрен съвет на катедра „Туризъм” в Икономическия факултет на Аграрния университет – Пловдив.

Защитата на дисертационния труд ще се състои на ................... от ............ часа в зала № .............. на Аграрния университет – гр. Пловдив, на заседание на Специализираното научно жури, назначено от Ректора на Аграрния университет със Заповед № .............................

Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в библиотеката на Аграрния университет – Пловдив.

Географското положение и благоприятните природни дадености в България са солидна предпоставка страната ни да се наложи като традиционна туристическа дестинация. Затова туризмът е един от приоритетните отрасли на националната икономика. Туристическият сектор осигурява на икономиката на страната около 10% от брутния национален продукт. Основната насоченост на туристическия продукт в страната е предимно към традиционния масов туризъм - морски и планински.

Новите тенденции в туристическото търсене, насочени към търсене не само „ отдих и промяна „ , но и духовна храна и нови преживявания, провокира появата на алтернативните форми на туризъм, в т. ч. и селския туризъм. В много случаи алтернативните форми на туризъм и конкретно селският туризъм се зараждат като по- евтина алтернатива на масовия туризъм.

Общата аграрна политика на Европейския съюз, насочена към постигане на устойчиво развитие на селските райони включва селския туризъм като един от пътищата за постигане на тази цел. В България са налице всички предпоставки за развитие на този вид туризъм. В планинските райони повсеместно се създадоха туристически обекти за обслужване на селския туризъм. Зараждащото се потребителско търсене на селския туристически продукт, обаче, силно се затруднява от : липса на изградени организационни структури за предлагане на този продукт ; икономическата криза, която чувствително снижи доходите на средната класа от населението - основен потребител на селския туристически продукт; дълбоката криза в селското стопанство, която възпрепятства функционирането на земеделските стопанства, готови да приемат селскотуристи; не се организира на национално, областно, общинско ниво обучение на предприемачите по мениджмънт, маркетинг, чуждоезиково и др.

Актуалността на изучаването на проблемите на селския туризъм произтича от следното :

- селският (и аграрният) туризъм е сравнително ново явление у нас; - неговото изучаване започва сравнително отскоро в аграрикономическата наука у нас;

- много малко са задълбочените проучвания за състоянието на селския туризъм в планински райони;

- поради комплексния характер на селския туристически продукт методическият подход за икономическата му оценка е не достатъчно изяснен.

- през последните години в планинските райони се създадоха голям брой обекти за селски и за други видове алтернативен туризъм, в които са вложени значителни финансови средства и други капитали. Това налага задълбочено изследване на тяхната възвръщаемост;

- през последните години нараства броят на ползвателите на селския туристически продукт и става необходимо да се изгради профил на потребителя на селския туристически продукт, да се определят основните мотиви и бариери, нагласи и очаквания, степен на информираност и на удовлетвореност.

Всичко това налага провеждането на задълбочено изследване на съществуващите условия, предпоставки и фактори за развитието на селския туризъм в планински райони, както и разработването на предложения (насоки ) за по- нататъшното развитие на този вид алтернативен туризъм, при съобразяване с неговата специфика и конкретните изисквания на потребителите му.
2. Цел и задачи на дисертационния труд

Целта на дисертационния труд е да се проучат и оценят условията, предпоставките, състоянието и факторите за развитие на селски туризъм в планински райони на страната, да се извърши икономическа диагностична оценка на състоянието на туристическите предприятия и да се изяснят факторите, които мотивират потребителския интерес към селски туризъм в тези райони.

Така състоянието на това социално-икономическо явление ще се диагностицира от двете му страни: предлагане и търсене на продукта на селския туризъм.

За постигане на целта се поставят следните изследователски задачи :

-- Да се изяснят теоретико-методологичните въпроси при изследване на селския туризъм и селския туристически продукт.

-- Да сеизследват, систематизират и анализират условията, предпоставките и факторите за развитие на селски туризъм в планински райони;

-- Да се извърши анализ, оценка и диагностика на състоянието и динамиката на туристическите предприятия, обслужващи селски туризъм в изследваните общини;

-- Да се изследват факторите, които обуславят потребителския интерес към селски туризъм в изследваните общини и се обосноват рационални препоръки за неговото усъвършенстване.

3. 
   Основна теза на дисертацията
   

Въпреки наличието на всички необходими условия и предпоставки за развитие на селски туризъм, туристическите предприятия в планинските селски райони не функционират достатъчно ефективно на настоящия етап. Това налага диагностика на състоянието им, основана на проследяване на редица количествени и качествени характеристики ( променливи величини ). На тази основа ще се набележат мерки за по-нататъшното им ефективно развитие.

3. 
   Методологични и методически основи на изследването
   

3. 
   Основни литературни и информационни източници
   

Емпиричната информация на изследването е осигурена и чрез извадкови анкетни проучвания, проведени на ниво туристически обект и на ниво потребители на селския туристически продукт, по изготвени от автора анкетни карти за всяко ниво.

3. 
   Структура и съдържание на дисертационния труд
   

1.1. Същност на селския туризъм като социално-икономическо явление. Особености

1.2. Основни фактори за развитие на селския туризъм

1.2.1. Реализационни фактори

1.2.2. Генетични фактори

1.3. Същност на селския туристически продукт . Елементи

1.4. Същност на туристическото предприятие като система . Подсистеми на туристическото . предприятие. Социално-икономически персонажи в туристическото предприятие

1.5. Теоретико-методологични въпроси на диагностиката

1.6. Методологични и методически въпроси на анализа, оценката и диагностиката и на селския туризъм
Втора глава

Условия и предпоставки за развитие на селския туризъм

1. 
   Преглед на състоянието и развитието на селския туризъм у нас и в света
   
2. 
   Условия и предпоставки за развитие на селски туризъм в изследваните общини
   

2.2.2 Природно-ресурсен потенциал

2.2.3. Демографски потенциал

2.2.4. Селищна система и инфраструктура

2.2.5. Индустрия

2.2.6. Аграрен сектор

2.4. Оценка на влиянието на основните факторите за развитие на селски туризъм в изследваните общините
Трета глава

Диагностика на състоянието на туристичмеските предприятия от селския туризъм в изследваните общини

3.1. Икономическа оценка на състоянието на туристическите предприятия, обслужващи селския туризъм в изследваните общини

3.2. Изследване на зависимостите между факторите , характеризиращи състоянието на туристическите предприятия

3.3. Фактори, които мотивират потребителския интерес към селски туризъм

В първа глава на дисертационния труд са изяснени теоретичните основи на явлението „селски туризъм”. Този раздел на дисертационния труд включва:

- определяне на същността и съдържанието на селския туризъм;

- определяне на основните елементи в съдържанието на селския туризъм;

- систематизиране на условията, предпоставките и факторите за развитие на селски туризъм;

- изясняване на методическия инструментариум на изследването.

Същността и съдържанието на селския туризъм се изследва и анализира от голям брой автори. Български изследователи, които целенасочено работят по проблемите на селския туризъм са: Попова (1997), Генова, Стоянов (2003), Маринов (1994), Станкова – Данева, Г. (2003), Атанасова, М. (2005), Алексиева, Йорд. (2003), Стамов, Ст. (2005), Станкова, М. (2007), Милева (2004), Статев, В. (2007), Василева (2007), Дончев, Д. (2009), Маджарова, Св. (2007), Експерти от Българската асоциация по алтернативен туризъм (БААТ) (2003) и др.

Голям брой чужди изследователи изясняват същността на селския туризъм : Morgenroth (1927), Bormann, А. (1931), Poser, H. (1939), Bernecker, P. (1962), Curry (1994) Bramwell (1994) , Cloke (1993), Busby and Randle (2000), Sharpley, Au. and Sharpley, M. (1997), Hall, Jenkins (1997), Butler, Clark (1992), Poser, H. (1989), Deroni, Bernecker (1962).

Всички изследователи на селския туризъм го възприемат като вид туризъм, т.е. като социално явление, включващо пребиваване в селска среда на хората (туристите с цел задоволяване на жизнени и културни потребности или желания от различен вид.

Анализът на същността и определенията на селския туризъм показа, че няма универсална, общоприета дефиниция на понятието „ селски туризъм”. Причините за това се коренят в набора от специфични елементи, които явлението съдържа; в разнообразното проявление на селския туризъм в практиката; в прилаганите подходи и форми при организирането му. От проучването на литературните източници става ясно, че изследователите формулират същността и съдържанието на понятието „селски туризъм” като изхождат от следните критерии:

1. от географска гледна точка, т.е. според териториалната позиционираност, специфичната среда, в която трябва да се развива този вид туризъм;

2. според целта на пребиваването;

3. туристическият продукт по своята същност е услуга;

4. туристическият продукт има комплексен характер, комплексен е по съдържание;

Въз основа на изведените същностни характеристики на селския туризъм, се определя, че под селски туризъм в дисертацията се приема и ще се разбира : „престой в селска среда (селска къща или устроени в близост вили къмпинг,мотел,или друго средство за подслон, задължително извън урбанизираните райони и традиционните големи туристически центрове; в условията на запазена чиста и красива природна среда, с цел активна или пасивна почивка. Пребиваването включва установяване на непосредствен контакт с домакините, достъп до земеделското стопанство и (или) участие в производствения процес, беритба на плодове и зеленчуци; събиране на билки; приготвяне на традиционни местни ястия; наблюдение и изучаване на местни занаяти; включване в обичаите и празниците на района; опознаване на традиционните за региона бит и култура и посещение на автентични архитектурни, природни, културни, исторически, археологически и други видове забележителности; опознаване на фолклорни и земеделски традиции, практикуване на активиращи почивката занимания: езда, лов,риболов, пешеходни и велопоходи и др”.

Въз основа на направения преглед на литературата, интерпретираща същността , съдържанието и особеностите на селския туризъм в дисертацията се приема, че трябва да се разграничат следните основни елементи : познавателен, рекреационен, икономически и социален. Опознаването и разграничаването им има конкретно практическо значение, тъй като тези основни елементи в съдържанието на селския туризъм се превръщат в основни мотиви за потребителско търсене и за предлагане на селския туристически продукт.

Познавателният елемент исторически е възникнал пръв, спонтанно и неволно, и първоначално е бил второстепенен. В най-ранните етапи от своето развитие, човекът е преодолявал не малки разстояния, за да търси храна, вода и безопасен подслон, така среща и открива нови дадености и разширява своите познания и светоглед. На по-късен етап разделението на труда, вследствие на него повишаването на производителността на труда и увеличаване обема на производството довеждат до необходимост от размяна на произведените блага, която налага придвижване в пространството. Така, че селският туризъм е следствие, „производен” на социално-икономическите закономерности. В дисертацията се приема, че туризмът, в т.ч. и селският туризъм е следствие от трудовия процес, който човекът извършва и е страничен, второстепенен продукт от разделението на труда и размяната на благата (стоки).

Впоследствие, след векове, и понастоящем познавателният елемент се развива и става цел на пътуването, един от основните компоненти на туризма, в т.ч. и на селския туризъм. Опознаването на даденостите в посещавания регион са неизменна част от съдържанието на селския туризъм. Те са едни от основните мотиви за туристическото пътуване. От тук произтича една от основните и ключови задачи на туристическото предлагане – да се обхванат и оценят всички дадености в определен район, да се определят най -атрактивните сред тях и по този начин да се „оползотворят”. В днешно време, независимо от степента на развитие на туризма, в т.ч. и на селския туризъм, основни мотиви на пътуванията продължават да бъдат опознавателният и рекреационният.

Рекреацията е процес на възстновяване на организма на човека. Рекреация е по-широко понятие от туризма, защото включва всички форми на психофизическо възтановяване, активни и пасивни. Туризмът включва само рекреацията, при която задължително се осъществява пътуване извън постоянното местоживеене.

В дисертационния труд селският туризъм се възприема и разглежда като социално-икономическо явление. Социално-икономическият елемент в явлението „селски туризъм” се изразява в следното:

- селският туризъм е икономическа алтернатива за земеделския производител, форма на диверсификация на неговата дейност. Икономическите и специфичните регионални условия през даден период ще определят до голяма степен коя от двете дейности – селски туризъм или земеделие, ще бъде водеща, ще доминира.

- отделният човешки ресурс (индивид) чрез селски туризъм може да намери своята специфична роля като собственик, предприемач, наемен работник и икономическа реализация на своето образование, квалификация,

На основа на проучените литературни източници, становищата на отделните автори за същността и съдържанието на селския туризъм, както и на стопанската практика, в дисертацията се оформя следното становище:

Понятието „селски туризъм” се възприема се като съвкупност от следните елементи:

• 
  като човешка дейност, осъществявана през свободното време;
  
• 
  като икономически сектор, обединяващ различни стопански предприятия и дейности, предназначени да задоволяват потребностите, свързани с пътуването и престоя на туристите;
  
• 
  като движение на човека в пространството и преодоляване на значителни разстояния с рекреционно-опознавателна цел;
  

В дисертацията се приема, че аграрният туризъм е част от селския. Най-същественият разграничителен белег, същностната разлика между селския и аграрния туризъм е в съдържанието на предлагания туристически продукт при единия и при другия вид туризъм, в елементите му. При аграрния туризъм целта е специфична - задължителен елемент е участието в селскостопански дейности, в селскостопанския производствен процес.

В дисертационния труд се защитава становището, че селският туризъм предоставя комплексен туристически продукт. Когато при селския туризъм се включат и други видове алтернативен туризъм, които могат да се осъществят в дадения селски район, съдържанието на селския туризъм се разширява и обогатява. По този начин ще се целенасочи и координира дейността на голям брой предприемачи, ще се обогати пребиваването на туриста и се постигне много по-голям социален и икономически ефект.

Според концепцията на дисертационния труд, интересът към селския туризъм произтича от следните обстоятелства: 1. в сравнение с другите сектори земеделието се развива по-бавно и намаляват доходите на местното население в селските райони; 2. нараства интересът на хората от здравословни и екологично чисти земеделски продукти; 3. нараства интересът към опазване на околната среда и биологичното разнообразие; 4. нуждите на съвременния, урбанизиран човек; 5. нараства обществения протест против вредите, които съвременния човек нанася върху околната среда.

Източник: Разработка на автора

Освен факторите на заобикалящата среда, ключово значение за успешно осъществяване на селски туризъм има осигуреността на туристическото предприятие с необходими ресурси: капиталови, трудови, финансови, ефективен мениджмънт .

В дисертационния труд селският туризъм се свързва и се разглежда като продукт на световната икономическа, социална и културна трансформация, на индустриализацията, модернизацията, урбанизацията, глобализацията, бюрокрацията; високия икономически растеж; възприемането и развитието на социално насочената държавна политика, в резултат на която нараства разполагаемият доход на хората, повишава се стандарта на живот, увеличава се свободното им време, установява се платен годишен отпуск. В края на 20-ти и началото на 21-ви век, във времето на пост модернистичното общество и многостранна заетост на хората, се формира нов тип потребител в туризма, установява се правопропорционална връзка между качеството на живот и потребността от туристически продукт.

Този „пакет” от услуги и стоки, нематериални и материални блага, една част от които се получават от производствената дейност на туристически и други предприятия, а друга част не са плод на човешкия труд и са привидно безплатни, но имат значение при определяне на крайната цена на продукта: слънце, вода, красиви пейзажи, културни и исторически забележителности. Селският туристически продукт съдържа съвкупност от „потребителни стойности”. Обединени и предложени на пазара като едно цяло, тези потребителни стойности трябва да бъдат „огледало” на туристическите потребности, за да предизвикат търсене. Туристическият продукт има стоков характер, предназначен е за пазара, за размяна.

Туристическият продукт задължително включва три компонента: нощувка, хранене и други дейности : забавления, отдих, транспорт, 28 вида спорт могат да се упражняват в селската обстановка, и други услуги, които напълно да задоволят нуждите и изискванията на туристите. Комплексният характер на селския туристически продукт налага той да бъде съставен и структуриран в съответствие с потребителското търсене, с потребностите на отделните целеви групи потребители; да осигурява цялостно туристическо преживяване.

Селският туризъм е специализиран вид туризъм, той предлага определен, нетрадиционен, специфичен туристически продукт.

В дисертацията се застава зад становището, че селският туристически продукт по своята икономическа същност е услуга, и трябва да се интерпретира като услуга. Той притежава следните характеристики, присъщи на услугата: