А/ Върховният Касационен съд- с вх. №1812 от 06 ноември 2015г

Предлагам за Протоколчик на заседанието на Извънредната Национална конференция – д-р Феодор Оджаков. Който е съгласен моля да гласува. За- единодушно.

В залата присъстват 46 члена на Българското дружество по съдебна медицина, което показва, че имаме кворум за откриване на Извънредната Национална конференция и взимане на съответни решения.
Свикването на Извънредна Национална Конференция на нашето Българско Дружество по Съдебна Медицина, което създадохме на 3 октомври 2015г., е мотивирано и крайно наложително поради няколко по- важни причини:
1. Във връзка с подписаното и изпратено от нас писмо адресирано до Министъра на Здравеопазването, Министъра на Правосъдието, Министъра на Вътрешните работи и до Главният Прокурор на Р България /внесени на 12.10.2015г./ предизвикахме поредица от фудроянтно развили се събития и реакции, касаещи голяма част от проблемите, които поставихме в това писмо, както и по нови въпроси повдигнати от изброените институции, а именно:
а/ промяна в текстовете на Наредба № 2 от 29 юни 2015г. на МП за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица;

б/ обсъждане на единна ставка за експертната дейност – въвеждане на критерии (обем, сложност и т.н.), действия при неизплащане на положен труд;

в/ създаване на Национална съдебномедицинска структура, по чл. 5 от Закона за лечебните заведения;

г/ организация на огледите на местопроизшествие с участие на съдебни лекари в състава на Дежурните Оперативни Групи на МВР.

а/ Върховният Касационен съд- с вх. № 1812 от 06 ноември 2015г.;

б/ Висшият Съдебен Съвет- с вх. № 96- 00- 677 от 12.12.2015г.
3. Взехме участие в проведената в гр. Плевен Конференция организирана от Дружеството на експертите в България, проведена в края на месец октомври 2015г., на която запознахме нейният председател проф. Карапетков с писмото и решенията от нашата Конференция в гр. Карлово. Участието ни беше продиктувано от факта, че Дружеството на експертите обсъждаше същите проблеми, които вълнуват и съдебномедицинската общност. Обединихме се около идеята да излезем с общо становище, касаещо промяна в текстовете на Наредба № 2 от 29 юни 2015г. на МП, както и по въпроса за обсъждане на единна ставка за експертната дейност.
4. Проведохме среща на 11.01.2016г. с Директора на Национална Следствена Служба г-н Евгени Диков, на която дискутирахме въпросите касаещи заплащането на огледите на местопроизшествие и условията за осигуряване на трудово- правни гаранции при извършването на тази дейност.
5. През визираният кратък период от време на електронните пощи на членовете на Дружеството, с които разполагахме, изпращахме материали и информация по въпросите и хода на провежданите от нас действия. Също така изисквахме от членовете на Дружеството съответна информация и мнение по дискутираните с институциите проблеми, вкл. и с провеждане на телефонни разговори. Искам да благодаря на всички Колеги, които се отзоваха и участваха в този важен процес на комуникация.
6. Не на последно място, мотив за свикването на Извънредна Национална Конференция е необходимостта от предоставяне на точна информация за всичко, което се случва в момента и наложителното обсъждане на важни за нашата общност проблеми и взимането на конкретни решения. Точното предаване на информация е необходимо и поради зачестили спекулации и обсъждания базирани на неточни възприятия и видоизменени тези.
Ще се опитам в хронологичен ред да Ви запозная с резултатите от проведените от Ръководството на БДСМ срещи, разговори и преписки с изброените по- горе Държавни институции:
1. Както всички знаем на срещата ни в гр. Карлово се яви и изказа доц. д-р Шишков от Здравната комисия на Народното събрание, като мисля, че всички разбираме, че това не беше случайно.

2. Няколко дни, след Конференцията в гр. Карлово бях потърсен и проведох телефонен разговор с Главният Прокурор г-н Цацаров. От разговора стана ясно, че той и Здравният министър д-р Петър Москов организират и искат тристранна среща с представители на съдебномедицинското съсловие. На срещата бяха поканени и присъстваха доц. д-р Петко Лисаев, проф. д-р Добринка Радойнова, д-р Веселин Топалов и аз. За съжаление на тази среща не беше обърнато внимание на въпроса за промени в Нормативните уредби, които ни засягат пряко. На същата среща министър Москов директно заяви, че със Заповед създава работна група, която в рамките на по- малко от месец трябва да изготви проект за създаване на Съдебномедицински институт по чл. 5 от ЗЛЗ. Този институт той вижда като самостоятелна единица с отделен бюджет към министерски съвет, като той лично се ангажира да мотивира Премиера и членовете на Правителството да го приемат и утвърдят за финансовата 2016г.. За всички нас /съдебните лекари участвали в срещата/ беше ясно, че срокът за изграждане на подробна структура на Институт е нереално кратък.

Още същият ден в деловодството на Министерство на здравеопазването депозирахме списък на съдебни лекари, които предлагаме да участват в сформирането на работната група, като предложихме в съставът й да бъдат включени доц. д-р Петко Лисаев, д-р Светлозар Спасов, д-р Камен Аврамов, д-р Галина Милева, д-р Веселин Топалов и доц. д-р Ал. Апостолов. От страната на Мин. на Здравеопазването бяха включени Държавен експерт- д-р Лучия Добрева и по един юрист консулт и финансов експерт. В последствие за участници в групата бяха включени и двама представители на Главна Прокуратура. За председател на групата беше определен зам. мин. на Здравеопазването д-р Ваньо Шарков.

Започнахме усилена работа за структуриране на концепцията на Национален Институт по съдебна медицина, като в хода на работата стана ясно, че не бихме могли, а и не е оправдано да структурираме нещо толкова важно и отговорно, „на бърза ръка”.

Това забавяне на темпа на работния процес и поставените от нас условия по параметрите на договаряните пунктове, които да съхранят финансовите интереси на съдебните лекари и допълнително да се подобрят, предизвика напрежение. В този момент разбрахме, че с наше участие или без нас реформа по структуриране на съдебномедицинската дейност ще бъде осъществена и решението на Министерството за това е било взето още преди Конференцията в гр. Карлово.

Разбрахме, че паралелно на нашата работа от националният консултант по Патологична анатомия доц. д-р Михова императивно е изискано да изготви и предостави списък на патолози, които да поемат и извършването на съдебномедицински дейности!!! Беше ни намекнато, че при провал на преговорите по създаването на НИСМ ще бъдем оставени на доизживяване, а специалността „съдебна медицина” закрита.

Доц. д-р Петко Лисаев, Доц. д-р Александър Апостолов, Д-р Веселин Топалов, Д-р Камен Аврамов, Д-р Светлозар Спасов, Даниела Машева- прокурор, отдел 05 „Аналитичен”, Върховна Касационна прокуратура и Калина Серафимова- прокурор, отдел 05 „Аналитичен”, Върховна Касационна прокуратура.

Беше изготвен доклад на работната група до Зам. Министър д-р Ваньо Шарков, в който членовете на групата заявихме:

„...В хода на проведената дискусия по задачите поставени пред работната група присъстващите членове се обединиха около тезата, че актуалната нормативна уредба касаеща извършването на съдебномедицински експертизи в РБългария се нуждае от спешна промяна. Това се налага във връзка с установени пропуски и противоречия в различни нормативни актове регулиращи тази дейност, както и във връзка с необходимостта от преструктуриране на организацията на съдебномедицинската дейност.

Анализът на поставените пред работната група задачи и изказаните мнения на присъстващите членове на заседанието мотивира взимането на решение относно необходимостта от:

1. Разширяване на състава на работната група с включване на представители от Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи, Министерство на Финансите, Министерство на труда и социалните грижи и ВКС.

2. Поставяне на конкретни задачи и определяне на съответен ред за решаването им.

3. Промяна в актуалната нормативна уредба, която е относима към съдебномедицинската дейност.

4. Изготвяне на идеен проект за структура на Национален Институт по Съдебна Медицина /НИСМ/, за оформянето на който е необходимо повече време, с което настоящата работна група не разполага.

5. Съгласуване и одобрение от Министерски съвет и Министерство на финансите за създаване на НИСМ и започване на работа по структурирането му.

6. Определяне и установяване на източниците на финансиране на НИСМ и финансовите му взаимовръзки с ползвателите на съдебномедицински услуги- Здравна каса, физически и юридически лица и др....”.
При проведените разговори и обсъждания между нас съдебните лекари от работната група решихме, че поради важността и отговорността за взимане на съдбовни решения засягащи всички съдебни лекари в България е необходимо да ги обсъдим на Извънредна Национална Конференция на БДСМ.
3. Във връзка с входираното на 06 ноември 2015г. писмо- жалба /с вх. № 1812/06.11.15г./ до Върховният Касационен съд, касаещо нашето несъгласие и искане за спешни промени в текстовете и параметрите на Наредба № 2 от 29 юни 2015г. на МП, получихме отговор от Зам. Председателя на ВКС- г-жа Павлина Панова.

В отговорът си г-жа Панова ни съобщава, че на 17.12.2015г. Председателя на ВКС е изготвил становище по поставените от нас проблеми, касаещи заплащането на труда на вещите лица, което е отправил до министъра на правосъдието и на Висшия съдебен съвет. Със становището се прави предложение за изменение на Наредба № 2 от 29.06.15г., като за наше сведение ни се предоставя копие от становището.

В резюме в заключението на това становище е отразено следното:

„ ...Предвид изложеното може да се обобщи, че изразените от страна на вещите лица оплаквания, свързани с неадекватната оценка на полагания от тях труд имат своето основание. Предвид изразеното от по- голямата част от съдилищата в страната неодобрение и за да бъде избегнато създаването на допълнителни затруднения в работата на съдилищата за в бъдеще е необходимо да бъдат предприети действия за промени в нормативната уредба в няколко насоки:

1. Чл. 21 ал. 2 от Наредбата следва да бъде изменен, като независимо, че експертизата е назначена в досъдебното производство, следва да бъде предвидено възнаграждение за вещото лице, което да се заплаща от съда, пред който експертът се явява. Размерът на същото би могъл да бъде предвиден като минимална възможна сума (не по- малко от...) .... Този подход би бил удачен, тъй като ще даде възможност размерът на заплащаната сума да се определя от съда съобразно конкретиката на случая, което би било справедливо, предвид разнообразието от експертни изследвания по различните дела.

2. Необходимо е да бъде предвидено заплащането на средствата за сторените във връзка с явяването на експертите разноски, независимо дали са от същото или друго населено място.

3. Би било добре да бъде възприета идеята за създаване на звено, при което да се поддържа регистър за дейността на вещите лица.....

4. Редно е да се преосмисли различното отношение към експертният труд изобщо.... В наредбата за съдебните преводачи, обаче е предвидено по- благоприятно заплащане на труда им от по 15 лв. на час- чл. 25 от Наредба № Н- 1 от 16.05.2014г., докато заплащането в общата наредба за вещите лица № 2/15г., съгласно чл. 24 от нея е предвидено заплащане в размер на 2,3 % от МРЗ... Това означава, че това възнаграждение е в размер 8,74 лв. на час. Различно е и отношението в двете наредби относно хипотезата за явяване на вещо лице в с.з....

Предвид тези констатации смятам за необходимо предприемането на действия за изменение на посочените нормативни актове, уреждащи възнагражденията на вещите лица (преводачи).... ^„ .
4. Във връзка с входираното от нас на 12 декември 2015г. писмо /с вх. № 96- 00- 677/ до Висшия Съдебен Съвет, касаещо нашето несъгласие и искане за спешни и неотложни промени в текстовете и параметрите на Наредба № 2 от 29 юни 2015г. на МП, Наредба № 2 от 26 октомври 2011г. на МП, МВР и МЗ за условията и реда за извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи, включително и за заплащането на разходите на лечебните заведения, както и по въпросът за неизплащане на хонорари не експертите получихме отговор от Председателя на комисията по правни въпроси на ВСС- г-жа Юлиана Колева.

В отговорът си г-жа Колева ни съобщава, че при проведеното заседание на Комисия по правни въпроси на ВСС на 14.12.2015г. в дневният ред на заседанието с Протоколен № 38 е разисквана точка № 8, относно искане от Българското дружество по съдебна медицина за нормативни промени относими към тяхната дейност. По тази точка Комисията е взела следното решение:

„...8.1. Изпраща направеното искане на междуведомствената работна група към Министерство на правосъдието с цел изготвяне на концепция за организацията на дейността на вещите лица и проект на Закона за вещите лица....”.
Уважаеми Колеги,
Опитах се в максимално стегнат вид да ви информирам и запозная с предприетите от Ръководството на Българското дружество по съдебна медицина действия по проблемите на нашата Гилдия действия и реакциите на съответните държавни институции. Всичко това се случи в последните около 3 месеца.
Сега е време да се заемем с обсъждане на основния въпрос, по който трябва да вземем решения, а именно въпросът касаещ редът и условията за създаване на Национален Институт по Съдебна Медицина и принципните постановки по структурирането му. Предлагам първо да Ви запозная с Проекто вариантът на документа, по който се работеше в работната група в МЗ, а след това да пристъпим към стегнати и конструктивни изказвания и дебати. Много се надявам Вашите изказвания да са в унисон с академичния тон за водене на дискусии, който възприехме на Нац. Конференция в гр. Карлово.

Прочете се Проекта..........................

Давам думата за изказвания, предложения и дискусии......../отразени в протокола/.

На Извънредната национална конференция на БДСМ, 16.01.2016г., гр. Велико Търново, Общото събрание взе следното решение:

По т.1 от дневния ред:”Да продължи работата на работната група по създаването на Национален институт по съдебна медицина”.

Гласували- 46. ЗА- 31. Против- 15. Въздържали се- 0.