Абрахам Маслоу



Дата01.09.2017
Размер135.71 Kb.
Абрахам Маслоу

Биография.

Абрахам Маслоу е роден на 1.04.1908г. (Бруклин, Ню Йорк) в семейството на евреи емигрирали от Русия. Той е най-голямото от седемте деца на необразованите си родители. Майка му - жестока, властна и силно религиозна жена поражда у Маслоу омраза към религията и Бог. Баща му– “любител” на уискито, жените и кавгите, постоянно се опитвал да внуши на сина си, че е уродлив и глупав. Маслоу изкарва кошмарно детство. Тероризиран е не само в дома си, но и в училище, тъй като е дете на евреи. Това му пречи да контактува с връстниците си и прекарва повечето време в библиотеката.

1934г. завършва Уисконския университет като доктор по психолгия. По-късно работи в Колумбийския университет заедно с Торндайк, а после в Бруклинския колеж, където се запознава с Ерих Фром, Адлер, Карен Хорни и др. психолози. Контактите с тях подпомагат възникването и оформянето на хуманистичните му възгледи. За кратко време Маслоу се занимава и с психоанализа.

От 1951 до 1961г. е завеждащ катедра “психология” при университета Брандис, след което става професор в същия университет. През 1969г. се отдава на занимания с философия, политика на демокрацията, етика и икономилка, а година по-късно умира от сърдечен пристъп, следствие от хронично заболяване на сърцето.

Възникване на хуманистичната психология.

В началото на 60-те години на 20 век с цел да се създаде теоретична алтернатива на бихевиоризма и психоанализата, от група персонолози, обединени под ръководството на Маслоу е въведен термина “хуманистична психология”. Това не е строго организирана теретична система, а по-скоро движение от учени което Маслоу наричал “психологическата трета сила”. Корените на хуманистичната психология произлизат от екзистенциалната философия на Киркегор, Ясперс, Хайдегер, Сартр както и от възгледите на редица хуманистично ориентирани психолози като Фром, Роджерс, Франкъл, Мей.

Хуманистичната психология приема, че единствено човек може да конструира своето поведение и жизнен опит. Той е мислещо същество което преживява решава и свободно избира измежду предоставените възможности своите действия и е отговорен за тях.

Мотивацията и потребностите на човека.

В изследването и изучаването на човешката личност Маслоу обръща сериозно внимание на мотивацията на човека. Според него той е мотивиран да постигне лични цели и това придава значение и осмисленост на живота му. Той е “желаещо същество” което рядко достига състояние на удовлетворение, винаги когато една потребност е задоволена на нейно място се появява друга която насочва усилията и вниманието му.

Потрбностите са вродени или инстинктни и са йерархически подредени. Маслоу изразява тази йерархия, като подрежда потребностите пирамидално по следния начин:

За да се проявят ( да се осъзнят и започнат да мотивират) потребностите от по-горните етажи, доминиращите потребности, разположени в основата на пирамидата трябва да бъдат повече или по-малко удовлетворени. Не е възможна появата на по-висши потребности, ако някоя от по-низшите не е задоволена. Колкото по-високо стигне човек в тази йерархия толкова повече индивидуалност, човешки качества и психично здраве демонстрира той.

В така изразената йерархия може да има изключения. Според Маслоу творческите личности например, могат да творят независимо от социалното си положение и затруднения. Хора със силно изразена ценностна система и идеали не престават да ги отстояват дори най-ниско разположените им потребности (физиологичните) да са незадоволени. Също така е възможно някои да създадат своя собствена йерархия на потрбности в зависимост от особеностите на характера.

Потребностите се появяват и задоволяват постепенно. Възможно е да има едновременно частично удовлетворяване на една и частично неудовлетворяване на друга потребност.

Според Маслоу средностатистическия човек удовлетворява своите потребности в следното съотношение:

85% физиологическите

70% безопасност и защтита

50% любов и принадлежност

40% самоуважение

10% самоактуализация

Видове потребности.

1.1. Физиологични потребности.

Това са потребности необходими за физическото оцеляване на човека (храна, вода, физическа активност, сън, защита от екстремални температури, нужда от сензорна стимулация). За да се появят висшите потребности задължително физиологичните трябва да са удовлетворени. Ако една от тях е незадоволена тя бързо става доминираща и по висшите потребности изчезват или остават на заден план.

1.2. Потребност от безопасност и защита.

Това са потребности, които обезпечават продължителността на живот, организират стабилност, законност и ред в живота на човека; подпомагат предсказуемоста на събитията и освобождават от заплахи като болка, страх, хаос.

Най-ясно всичли тези потребности се забелязват при новородените, когато те са най-безпомощни и зависят изцяло от възрастните, както и при децата или по-точно в техните предпочитания към определен вид зависимост и стабилен ред. Малките се развиват най-добре в среда където е установен ясен режим и дисциплина. Когато тези фактори отсъстват детето става тревожно и недоверчиво. Родителските кавги, физическото оскърбление, разделите, разводите и смъртта в семейството възпрепятстват задоволяването на потребността от безопасност в ранна възраст.

Тази втора по ред в йерархията потребност се проявява и в зряла възраст под формата на:

неврози - много от различните типове неврози представляват опити да се намери безопасност, невротика изгражда фантазиен свят, който е стабилен организиран и в него не могат да се появят нови непредвидени обстоятелства (невротика “бяга” при по-силен човек или система от които може да зависи и които му създават усещане за безопасност).

предпочотание към надеждна работа със стабилни, постоянни, високи доходи.

изграждане на система от религиозни и философски възгледи.

проявяване при войни, природни бедствия и обществени безредици и др.

1.3. Потребност от принадлежност и любов.

Това е стремеж да се установят отношения на привързаност с околните (семейство, приятели и т.н.). През разли4ните възрасти тази потребност има различни измерения:

Децата искат любов и грижа от родителите си както и пълно задоволяване на техните нужди. В училищна възраст те търсят любов и внимание под формата на уважение и признание на независимостта и самостоятелността им както участват в различни мероприятия - музикални, спортни, академични и др.

При възрастине Маслоу разграничава два вида любов:

Д – любов – дефицитарна – основана е на дефицита на потребности, т.е. човек се стреми да получи нещо което не му достига. Това е егоистична лубов която само взема без да дава.

2. Б – любов – битийна – базира се на осъзнаване на нуждата и цената на другия без каквото и да е желание да му измениш или да го използваш. Това е любов към живота на другия незвисимо от неговите несъвършенства.

Маслоу не е съгласен с Фройд и разграничава лубовта и сексуалността. Според него любовта е здрави, нежни отношения между хората основаващи се на взаимно уважение възхищение и доверие. Любовта е нужна за формирането на чувство за достойнство. “Ако не си обичан ставаш пуст и враждебен”.

1.4. Потребност от самоуважение.

Тази потребност бива два вида:

Самоуважение, което включва елементите - компетентност, увереност, постижения, достойнство, независимост и свобода.

Уважене към другите което вклучва елементите – престиж, признание, репутация, статус, оценка, и приемане.

Човек се чувства добре и удовлетворен, когато знае че това което прави се признава и оценава от тези, които са от значение за него. При удовлетворяване на тази потребност човек се чувства уверен, достоен и осъзнава факта, че е потребен на света. При неудовлетворяване човек е изпълнен с чувство за непълноценност, безмисленост, слабост, пасивност и зависимост, той е с ниска самооценка, неспособен е да се справи с изискванията на живота. Самоуважението се гради на заслуженото уважение от страна на другите, но не изцяло, то възниква на базата на човешката действителна значимост, способности, постижения и автентичност.

В детството потребността се изразява в популярност сред връстниците, а в зряла възраст тя е на максимално ниво и престава да бъде основен мотив. Това е така защото възрастните придобиват по-релистична оценка за себе си. Освен това повечето от тях имат опит в уважението и признанието, които им помагат да минат на по-високо ниво в йерархията на потребностите.

1.5. Потребност от самоактуализация.

Тази потребност се изразява в желанието ни да станем такива каквито можем да станем като достигнем върха на нашия потенциал, това е и високото ниво на пълното използване на нашите талант и способности. Според Маслоу самоактуализация достигат едва 1% от населението на планетата, тъй като хората не предполагат колко понтенциал е заложен у тях. Като доказателство към това твърдение той излага няколко довода:

комплекс на Йон – страх от успех, който пречи на човека да се стреми към величие и самоусъвършенстване.

влияние на соцоалната и културната среда.

силното влияние на потребността от безопасност, която пречи да се преме риска на развитието.

Други видове потребности.

В някои от по-късните си трудове Маслоу разглежда от два вида потребности.

2.1. Д – потребности – мотиви на дефицита – те са свързани с физиологичната потребност и потребността от безопасност. Тяхното отсъствие предизвиква болка, присъствието им я предотвратява, а възстановяването им я излекува. При определени сложни свободно избираеми условия човек предпочита да ги удовлетворява. Дефициарната мотивация е насочена към промяна на съществуващите условия които се възприемат като неприятни, фрустриращи или предизвикващи напрежение.

2.2. Б – потребности – мотиви на битието (метапотребности).

Те възникват след удовлетворяване на Д – потребностите. Базират се на следните качества:

цялостност (единство, интеграция, стремеж към тъждество).

съвършенство (необходимост, справедливост, точност, уместност, правосъдие).

завършеност (финал, утвърждаване, съдба).

закон (справедливост, ред, законност, дълг).

активност (подвижност, спонтанност, саморегулация).

богатство (диференциация, сложност).

простота (честност и откритост).

красота.


доброта.

уникалност.

и др.

Валидизация на теорията за самоактуализацията.



Маслоу се опитва да валидизира своята теория за потребностите. Концентрира се обаче само върху изследването на процеса на самоактуализация. Поради неточни теоретични формулировки в теорията му се появяват някои затруднения: той не изяснява до колко трябва да е задоволена низшата за да се появи следващата по висша потрбност. Също така не доказва, че метапотребностите стават доминиращи след като се удовлетворят базисните.

Маслоу изследва свои познати и студенти от колежа на принципа: “Ако искаме да научим как бяга човека, то не трябва да правим средностатистическа извадка, а по-добре да направим извадка измежду хората спечелили олимпийски медал” т.е. чрез различни изследователски методи Маслоу изследва хора достигнали в някаква степен самоактуализация. Той разделя изследваните в три групи категории:

“Случаи на достигната самоактуализация”

Изследва чрез биографичен метод. Изследваните са: Томас Джеферсон, Ейбрахам Линкълн, Уилиам Джеймс, Алберт Айнщайн, Елеонор Рузвелт.

“Случаи на почти достигната самоактуализация”

Изследва чрез ТАТ; интервюта, свободни асоциации, свои съвременници, които почти са се самоактуализирали.

“Потенциални случаи на самоактуализация”

Изследва отново психично здрави хори, които обаче не са успели да се самоактуализират - Бенджамин Франклинк, Джордж Вашингтон и др.

Изследването има сериозни недостатъци:

Не е възможен количествен анализ.

Данните са статистически невалидни.

Критериите за избора на хора за изследването са субективни, защото Маслоу избира такива на които се възхищава.

Характеристиките приписани на изследваните отразяват ценностната система на Маслоу и нищто повече.

Резултатите са невъзпроизведими повторно.

Характеристики на самоактуализиралите се хора.

Възприемат реалността по-ефективно. Това са хора които възприемат околните правилно и безпристрастно, по-малко емоционални и повече обективни те не позволяват на надеждата и страха да повлияят на оценката им. Лесно откриват фалша и нечестността у другите. Те притежават “битийно възприятие” – очакванията, тревогите, стереотипите, лъжливия оптимизъм и песимизъм не оказват силно влияние. Толерантни са към противоречия, не се страхуват от проблеми, които нямат еднозначно или вярно решение.

Приемат себе си, другите и природата такива каквито са. Не са свръхсамокритични, не изпитват прекалено чувство на срам, вина и тревога. Приемат физиологичната си природа с удоволствие, радвайки се на живота и билогичните си процеси като част от човешката природа. Възприемат света и хората в тяхната цялостност, нямат непреодолима потребност да поучават или контролират другите, приемат тяхната слабост и не се страхуват от силата им.

Непосредствени и естествени, те са спонтанни но могат да се сдържат ако не искат да огорчат другите. Когато ситуацията изисква те могат да не спазват социалните норми, да бъдат непримирими.

Концетрират се върху един проблем-задача, призвание или работа – които считат за мисия на живота си, живеят за да работят, а не работят за да живеят. Интересуват се от философия и етика, стремят се да се посветят на надличностни мисии. Не обръщат внимание на тривиалното и незначителното – това им позволява ясно да разграничават важното от неважното в света.

Независими са имат потребност от уединение. Не се стремят към отношение на зависимост,търсят богатството и пълнотата на дружбата. Другите хора могат да считат самоактуализиралите се за равнодушни, необщителни, високомерни и хладни, когато тяхната потрбност от любов и принадлежност е останала незадоволена. Самоактуализиралите се хора могат да живеят в самота без да се чувстват самотни защото, дефицитарните им потребности са задоволени. Уединението им и вярата в себе си се проявяват и в ситуации на лично нещастие и неудачи – тогава те запазват спокойствие и невъзмутимост. Приемат себе си за движещта сила и се противопоставят на опитите на обществото да ги застави да се придържат към социалните условности.

Автономни личности – независимо от физическото и социално обкръжение те разчитат на собствения си потенциал и вътрешни източници на развитие. Притежават свобода на волята, самоопределяемост, активност, отговорност, самодисциплинираност, и са господари на своята съдба. Не се влияят от мнението на другите, не се стремят към почести, висок статус и популярност, а към саморазвитие.

Способни са да оценяват по достойнство и най-обикновенните събития в живота. Рядко живеят скучен и безинтересен живот, умеят да ценат благосклонната съдба, здравето, приятелите и свободата. Не разделят преживяванията на категории и не ги избягват.

Мистичните им и върховни преживявания (включително моменти на силни вълнение и високо напрежение, последвани от моменти на отпускане, умиротворение, блаженство и спокойствие), не са божествени или свръхестествени, макар че имат религиозен характер. Те са усещане за хармония със света. Това са екстазни състояния, които се преживяват в кулминационните моменти на любов, поривите на творчеството, в откриването и сливането с природата.

Готовите са да помагат на “смъртните” си събратя, дори когато са обезпокоени, опечалени или разгневени от недостатъците на човешкия род. Чувстват състрадание, любов и симпатия към цялото човечество.

Междуличностните им отношения с близките са дълбоки и тесни, като се търсят взаимоотношения с хора, които също са се самоактуализирали. Особено нежни са и лесно общуват с деца.

Характера им е демократичен – нямат предубеждения и затова уважават другите хора независимо от техните класа, раса, религия, пол, възраст, професия и други социални показатели на статуса. Въпреки това обаче не смятат всички за равни, тъй като самите те са елит и търсят близки от това обкръжение – търсят елита на характера, способностите и таланта, а не на расата, кръвта, силата, името или властта.

Умеят да разграничават целите и средствата за тяхното постигане. Притежават определени нравствени и етически норми, макар да не са много религиозни в ортодоксалния смисъл на думата. Обичат да правят нещата заради самия процес, а не защото са средства за постигане на цел.

Притежават философско, дружелюбно чувство за хумор, визиращо глупостта на човечеството като цяло. Не обичат присмеха, унижението и вулгарните. Филосфския хумор обикновено предизвиква усмивка, а не смях, поради което тези хора често изглеждат сдържани и сериозни.

Креативни са – имат способност да творят, като това не означава само творчески способности, това е естествена и спонтанна креативност присъща на необременените деца.

Съпротивляват се срещу “окултуряването” – в хармония са със своята култура, но запазват вътрешна независимост от нея, притежават автономност и са уверени в себе си, поради което мисленето им не се поддава на социално и културно влияние.

Основни възгледи на хуманистичната психология.

1. Влияние на екзистенциалната философия върху хуманистичната психология.

В хуманистичната психология философските възгледи заети от екзистенциализма са свързни предимно със свободата и отговорността за избора. Според екзистенциалната философия всички ние притежаваме специфично уникално битие, което съществува в конкретен момент на времето и пространството. Ние не можем да съществуваме извън света, а и той няма значение без нас. Човекът не е нисхто по различно от това което сам се направи. Отговорен е затова какъв е и какво става с него. Не е продукт нито на наследствените си фактори, нито на социалната среда (особено ранното детство). Задачата му е да изпълни живота си със смисъл в абсурдния свят, който го заобикаля.

Свободата и отговорността са трудни за постигане, екзистенциалистите считат, че болката, отчаянието и тревогата се появат именно тогава, когато хората осъзнаят че са отговорни за съдбата си. Свободата на избора която притежаваме не гарантира, че винаги ще постъпваме безупречно, мъдро или в свой интерес.

1.1. Концепцията за “ставането”.

Човек не е статичен, а винаги е в процес на “ставане”. Търсенето на смисъла на човешкия живот изисква повече от задоволяване на биологическите потребности. Ако хората се откажат от възможността да направят всеки момент от своето битие максимално наситен и максимално да проявят своите възможности ще направят най-голямата грешка – според екзистенциализма това е равностойно на предателство, тъй като човек се отказва от възможността да създаде достоен живот.

1.2. Приложение на концепцията за “ставането” през 20в.

През 20в. “ставането” е нещо трудно и това се дължи на дълбоките културни промени и конфликти, тъй като традиционнирте ценности вече не са най-удачната пътеводна светлина на човека в намиране на себе си и смисъла на живота. Бюрократичното общество подтиква хората към деперсонализация и заличаване (сливане) в групата. За да се избегне всичко това, човек трябва да се откъсне от шаблоните на обкръжението си и да използва своята свобода и отговорност. Ако избяга от тях той е обречен на неавтентичност и живот в отчаяна безнадежност.

2. Два подхода на хуманистичната психология за разбиране и изучаване на човешката личност.

2.1. Феноменологистичен подход.

Според този подход в изучаването и разбирането на човека значение има субективния опит. Теоретичните конструкти и външното поведение са вторични по отношение на непосредствения опит и неговото уникално значение за този, който го преживява.

2.2. Холистичен подход.

Според този подход всеки човек трябва да се изучава, като единно, уникално, организирано цяло. Маслоу критикува бихевиористите, които изследват отделните прояви на поведението и по този начин игнорират човешката индивидуалност. Той счита, че човешкия организъм се държи като едно цяло, а не като набор от диференцирани части и това което се случва в някоя от частите влияе на целия организъм, (взаимства гледната точка на гещалт – психологията, че цялото е нещо повече и нещо различно от сумата на неговите части).

3. Възражения срещу експериментите с животни.

Маслоу критикува бихевиористите заради експериментите с животни, като ги счита за неуместни. Човек е повече от животно и е недопустимо с резултати от изследванията на животни да се обяснява поведението на човека. Той не е просто верига от условни и безусловни рефлекси и с разглеждането му по този начин се игнорират характеристиките, които са присъщи единствено на него, а именно – идеали, ценностни системи и т.н.

4. Несъгласие с Фройд.

Маслоу (респективно хуманстичната психология) не приемат тезата на Фройд че човек се ръководи от “лоши” за обществото нагони, които ако не се овладеят ще разрушат обществото и хората. За Маслоу човешката природа по същността си е добра, в краен случай неутрална. Разрушителните тенденции у хората са резултат от фрустрация (или неудовлетворяване на потребности), а не на някакви вродени пороци. У всеки човек е заложена потенциална възможност за позитивност и усъвършенстване.

5. Човекът и творческите му способности.

Маслоу обръща голямо внимание на творческия потенциал, като универсална характеристика на човека. Това е заложено у всеки още от самото му раждане, повечето хора обаче могат да загубят това си качество в резултат на “окултуряването”, за което често допринася официалното образование, но с времето то може да се възобнови. Творчеството е универсална функция на човека, която се проявява във всички форми на самоизразяване.

6. Психично здравите хора.

Маслоу концентрира вниманието си върху изучаването на психично здравите хора, като счита че изочаването на патологията и слабо адаптивните, игнорира силата и добродетелта на човечеството. Според него “Не можем да разберем психическата болест преди да сме разбрали психическото здраве”.

 

 



Публикувна литература

1964 “Религия, ценности и върховните преживявания”;

1965 “Еупсихея: дневник”;

1966 “Психологи на науката: рекогнисцировка”;

1969 “По посока на психологията на битието”;

1970 “Мотивация и личност” (издадена 1987г.);



1971 “Новите измерения на човешката природа”.




Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница