Абв-то на теологията на д-р Дезмънд Форд от W. H. Johns



страница1/3
Дата28.10.2017
Размер463.12 Kb.
#33334
  1   2   3
АБВ-то на теологията на д-р Дезмънд Форд

от W. H. Johns


Въведение

от George W. Reid


През 1980 една теологична полемика, съсредоточена върху ученията на д-р Дезмънд Форд, привлече вниманието, събирайки теолози и ръководители в Glacier View Ranch в американския щат Колорадо. В центъра на спора беше бъдещата дейност на д-р Форд, който за период от около 30 години беше служил като популярен професор по Религия в няколко адвентни колежа. За кратко време, във факултета на Pacific Union College, Angwin, Калифорния, той направил едно изложение, в което оспорил публично библейските основания на едно от основните разбирания на адвентистите за пророчеството, относно Деня на умилостивението, записано в книгата Данаил 8 глава. Това публично оспорване предизвикало теологичен смут, който в продължение на няколко години се проявявал в класните стаи, където били изразявани подобни възгледи.

В края на няколко дневната дискусия, преобладаващият извод на събранието в Glacier View Ranch бил, че адвентистите не могат да приемат учението, което д-р Форд им представил. Въз основа на неговото настояване, че той трябва да следва разбиранията си, неговите правомощия като функциониращ служител на ЦАСД били прекратени. Определени лица, които подкрепяли д-р Форд, разпространявали разкази и описания за това, че в действителност теолозите, които присъствали на неговото изложение му симпатизирали, но върху тях бил оказан църковен натиск да си замълчат. За подобни твърдения обаче няма доказателства.

Описаните събития до тук, W H Johns, по това време студент по теология в Теологичната семинария в Berrien Springs в Мичиган, описва в подробно изследване на позицията на д-р Форд и подготвя доклад, който ви представяме по-долу. Той включва преглед на принципните елементи от личната гледна точка на д-р Форд, заедно със съответния им отговор от адвентистите от седмия ден. Едно от достойнствата на този документ е, че само на няколко страници разкрива основните елементи от дискусията с д-р Форд и предлага разумни отговори. По времето, когато този документ бе публикуван в интернет страницата ни (октомври, 2000), професор Johns служи във факултета на Newbold College, Binfield, Bracknell, Berks във Великобритания.
АБВ-то на теологията на д-р Дезмънд Форд

от W. H. Johns

Въведение

“Какво учение в действителност, проповядва д-р Дезмънд Форд?” – се питат някои след като се сблъскат с неговия огромен ръкопис от 991 страници, които са били представени в Glacier View Ranch в Колорадо, през периода 10-15 август, 1980. Следващият анализ е едно резюме и разбор на неговата теология, както тя е развита в разгърнатата си форма в ръкописа, озаглавен “Данаил 8:14, Денят на умилостивението и Изследователния съд”. В анализа е направен опит да се представи толкова честно и точно, колкото е възможно развитието на неговата мисъл, така както е очертана в неговите писмени разработки като особено е наблегнато на неговата докторска дисертация от 13 март 1972, коментарът му върху Данаил (1978) и накрая неговия ръкопис от Glacier View (1980). Трудността, която представлява разчитането на мисълта на друг човек, може да бъде удовлетворена с това, че просто е събрана и синтезирана най-съществената част от това, което е било написано на хартия. Разработката “АБВ-то на теологията на д-р Дезмънд Форд” няма претенцията, че е освободена от пристрастие. В действителност тя е субективна, но целта ми сред нейната субективност е тя да бъде едно полезно средство, подпомагащо другите в едно по-прецизно анализиране на теологичното развитие и синтез на мисълта на един човек, а именно д-р Дезмънд Форд.


Схематично изложение

Това, което следва е едно схематично изложение на теологическите стъпки, които д-р Форд е направил, а така също и основните причини за да предприеме той тези стъпки, въпреки, че не са непременно подредени по последователността, по която той ги е направил. Дадените ПРИЧИНИ са негови; КОМЕНТАРът е мой. Препратките към трите основни разработки на Форд са разположени накрая.




A.Доктрината за “Изследователния съд”(1) не се поддържа от Писанието.(2)

ПРИЧИНИ:


1.Ние сме съдени индивидуално, когато приемем или отхвърлим Христос.

2.Само грешните са съдени, праведните не.

3.Присъдата на праведните е еднозначна с оправданието чрез вяра. Христос понася нашата присъда, заради нас.

КОМЕНТАР:

Това е началната предпоставка на д-р Форд, неговото основно убеждение и неговата крайна цел, която се надява да докаже. Всички коментари в публикациите му са впрегнати за да докажат тази единствена точка.


B.Данаил 8:14 трябва да бъде разглеждан на основата на неговата вдъхновена интерпретация, която откриваме в Марко 13 глава.

ПРИЧИНИ:


1.Споменаването от Христос на “запустяващата мерзост” в Марко 13:14 (Матей 24:15) посочва на изпълнението на думите - “престъплението, което докарва запустение” от Данаил 8:13 и очистването на светилището от Данаил 8:14.

2.Изпълнението на това се е случило, според д-р Форд в 70 година сл.Хр., когато римският генерал Тит завладял и разрушил храма.

3.Времевото разположение на Данаил 8:14 трябва да бъде ограничено до първи век сл.Хр.

КОМЕНТАР:

Забележете, как следващите точки В. и Г. Логически следват точка Б.


C.Марко 13 глава ограничава всички пророчески интерпретации до Първи век след Христа (4)

ПРИЧИНИ:


1.Христос казва: „Това поколение няма да премине всичко не се сбъдне.”, което означава поколението на апостолите.

2.Целия Нов завет описва Христовото пришествие като предстоящо в близко бъдеще и непосредствено близко.

3.Новият завет не описва един 2000 годишен период до Пришествието.

4.Христос наистина е възнамерявал да се завърне в Първи век, така че нито старозаветните нито новозаветните пророчества не се простират по-далече от Първи век.



D.Пророчествата на Данаил трябва да приключат през Първи век след Христа. (5)

ПРИЧИНА:

Би било непоследователност да разпростираме пророчествата на Данаил до 18-ти, 19-ти и 20-ти век ако пророчествата на Новия завет (включително и тези от Откровение) не се простират по-далече от Първи век.

КОМЕНТАР:

Трябва да се отбележи, че тълкуването на д-р Форд в неговата основна посока на мисълта на Марко и на Данаил 8:14 е в основата си същото като тълкуването на школата на претеристите.


E.Апотелесматичният принцип свързва промеждутъка между Първи век и 20-ти век и предвижда многократни изпълнения (на пророчествата). (7)

КОМЕНТАР:

Заради тази си позиция д-р Форд се чуди какво да прави, тъй като докторската му дисертация напълно подкрепя едно претеристко виждане за пророчеството, докато неговата църква учи на историческия възглед. Той се опитва да свърже тези две напълно противоположни възгледа, с помощта на апотелесматичния принцип. (Същността му се състои в това, че всички пророчества могат да имат две или три изпълнения.)

За да направи приемливо тълкуването си на Данаил за църквата като цяло, д-р Форд предлага апотелесматичния принцип като едно средства за хармонизиране на изпълнението на пророчеството през Първи век с това през 20-ти век. Или с други думи всички Данаилови пророчества са намерили своето изпълнение до края на Първи век, като в същото време имат повтарящо се изпълнение през 18-ти, 19-ти и 20-ти век.



F.Принципа Ден=Година не е Библейски принцип, но просто едно средство за пророческо изследване, развило се с времето от човешката мисъл и то много по-късно след Новозаветните времена. (8)

ПРИЧИНИ:


1.Обичайните „текстове доказващи” принципа Ден=Година, Числа 14:34 и Езекил 4:6, не заявяват тази идея под формата на принцип, нито заявяват, че „всеки ден за една година” трябва да се прилага в библейските пророчества като цяло.

2.Няма ясно и категорично заявление в Библията за принципа Ден=Година установяващо начина, по който пророчествата от Библейски времена трябва да бъдат тълкувани.

КОМЕНТАР:

Принципа Ден=Година не е много благоприятен за апотелесматичния принцип. В действителност двата са несъвместими. Просто няма достатъчно време между дните на Данаил и 1844 за две или повече изпълнения на 1260-те дни, за 1335-те дни или за 2300-те дни, ако те съответстват на 1260, 1335 и 2300 години. Все пак, би трябвало да е възможно да имаме някакво число от буквални 3 1/2 годишни периоди съответстващи на описанието на Данаил 7:25, ако принципа Ден=Година бъде признат за неправилен. (Забележете: явно след като принципа Ден=Година бъде признат за неправилен, поради липсата на ясна и категорична подкрепа от Писанието, то тогава аполесматичният принцип трябва също да бъде отречен като неправилен, именно поради липсата и на ясна и категорична, а дори и поради липсата и на косвена подкрепа в Писанията.



G.Отричането на принципа Ден=Година изисква по необходимост промяна на обичайното тълкуване на пророчеството за 70-те седмици от Данаил 9:24-27 (9)

ПРИЧИНИ:


1.Ако се разглеждат по обичайния начин като буквални седмици, тогава това времево пророчество не може да сочи към Христос, без помощта на принципа Ден=Година.

2.Очевидно е, че това пророчество наистина сочи на Христос, тъй като то Го споменава като Месия (буквално „Помазаният”) и споменава Неговата изкупваща жертва, която слага край на всички грехове.

3.За това, се появява една новаторска интерпретация на Данаил 9:24, която предлага че е използвана думата „седем” а не думата „седмица”. А така също и думата „години” трябва да се добавят към оригиналното значение, за да може да бъде преведено сега така: „седемдесет по седем години”, или с други думи 490 години. С този новаторски превод, принципа Ден=Година вече не ни е необходим в Данаил 9:24-27 и преводът на версията на Библията на Крал Джеймс (King James Version), която превежда израза „седемдесет седмици” е възприет вече като старомоден.

КОМЕНТАР:

Д-р Форд признава, че думата „години” не може да бъде открита в Еврейския оригинал на Данаил 9:24.


H.2300 дни (или денонощия) от Данаил 8:14 намират своето първо важно изпълнение по времето на Антиох Епифан, Сирийския цар, който осквернява храма във Втори век преди Христа. (10)

ПРИЧИНИ:


1.Без принципа Ден=Година 2300 дни трябва да бъдат тълкувани буквално.

2.2300 дни са изречени за да покрият периодът от 171 до 165 преди Христа, когато Антиох Епифан завладява Палестина.

3.Буквалните 2300 дни не съответстват на периода, когато Римляните завладяват Ерусалим от 66 до 70 след Христа, чиято кулминационна точка е разрушаването на храма.


I.1260-те дни от Данаил 7:25 намират своето важно изпълнение във времето на Антиох Епифан, започвайки с разрушението на храма през 168 преди Христа и завършващи със неговото възстановяване през 165 преди Христа (11)

ПРИЧИНИ:


Според претериската школа на тълкуване „малкият рог” от Данаил 7 и 8 е Антиох Епифан, една позиция доказвана от Първата и Втората Макавейски книги.

КОМЕНТАР:

Тъй като д-р Форд не вижда подкрепа за принципа Ден=Година в Библията, той не може да приложи 1260-те буквални дни за папството или Римо-католицизма. Папският период на господство е очевидно по-дълъг от буквални 3 1/2 години.


J.Съдът описан в Данаил 7:9-14 не е Изследователния съд, както го тълкуват традиционно адвентистите от седмия ден, но е съдът над „малкия рог”, Антиох Епифан. (12)

ПРИЧИНИ:


1.Има много близка връзка между Данаил 8:14 и Данаил 7.

2.Ако Данаил 8:14 обозначава една дейност на „оправдаване” или „осъждане”, тогава то се отнася обратно за съда на „малкия рог” в глава 7 и оправдаването на Божия народ, евреите, през Втори век преди Христа.

3.Небиблейско е и теологично неправилно е да се разглежда съда от Данаил 7 като едно приложение за съд на греховете на светиите, какъвто и смисъл да се влага в това.

КОМЕНТАР:

Основната подкрепа за точка А. е основана именно на тази точка – отричането от Форд на Данаил 7 като едно приложение за съд на светиите.


K.Основното изпълнение на Данаил 8:14 е че първообразът, прототипът на Деня на Умилостивението започва на кръста, според Данаил 9:24-27 (13)

ПРИЧИНИ:


1.Данаил 9:24-27 е разглеждан като един точен паралел на Данаил 8:14 и осигурява вдъхновено тълкувание на Данаил 8:14.

2. Данаил 9:24 е свързан с езикът на Деня на умилостивението, използващ 5 еврейски думи, които също се намират в Левит 16 глава.

3. Данаил 8:14 подобно трябва да се отнася за първообраза, прототипа на Деня на умилостивението и така намира изпълнението си през Първи век след Христа.

4.Времевият аспект на пророчеството за 2300 дни няма изпълнение в живота на Христос на земята, за това само очистването на светилището намира изпълнението си тогава.



L.Посланието към Евреите учи, че първообраза, прототипа на Деня на умилостивението беше изпълнено на кръста. (14)

ПРИЧИНИ:


1.Посланието към Евреите обрисува Христос като присъстващ в Светая Светих на небесното светилище през първи век след Христа.

2.Посланието към Евреите не споменава категорично небесното светилище като имащо две отделения, за това не може да има две фази на Христовата дейност като наш Първосвещеник в небето.

3.Посланието към Евреите изобилства с изразни средства и образи от Деня на умилостивението и така описва изпълнението на първообраза, прототипа на Деня на умилостивението.


M. Книгата Откровение подкрепя изпълнението на пророчеството за Деня на умилостивението през Първи век (15)

ПРИЧИНИ:


1.Началния стих от Откровението заявява, че това е откровение (буквално „разкритие”) на „това, което ще се случи скоро”. Думата скоро обозначава Първи век след Христа.

2.Откровението има няколко пророчества, които използват изразните средства от Деня на умилостивението, за това първообраза, прототипа на Деня на умилостивението е бил изпълнен през Първи век след Христа.

КОМЕНТАР:

Книгата Откровение би трябвало тогава да бъде тълкувана от позицията на претеристката школа на тълкуване.



N.Главната подкрепа за апотелесматичния принцип се основава на писанията на Елена Г. Вайт. (16)

КОМЕНТАР:

1.Д-р Форд не предлага Библейско основани причини, за това че апотелесматичният принцип е един валиден, произхождащ от Библията принцип.

2.нито пък той търси начин да покаже как Данаил и Откровението категорично ясно учат, че апотелесматичния принцип е средство за тълкуване.

3.За това, единствената независима (от вижданията му – бел.прев.) подкрепа за апотелесматичния принцип е от писанията на Елена Г. Вайт.

4.Той споменава, че Елена Вайт има две или повече тълкувания на Матей 24, 2Солунци 2, Матей 25:1-13, Йоил 2:28, Малахия 4:5,6, Данаил 8:14, Левит 16, Откровение 7:1-4 и други пасажи в Откровението.



O.Авторитетът на Елена Г. Вайт е пастирски, не доктринален. (17)

ПРИЧИНИ:


1.Ако може да се каже, че писанията на Елена Вайт не трябва да бъдат използвани при изясняване на доктринални спорове и дискусии, тогава следва, че това което тя казва по доктринални въпроси, а именно за Изследователния съд има малко или никакво значение за нас днес.

2.Д-р Форд вижда нейната пророческа роля на основата на 1Коринтяни 14:3 „Този който пророкува говори на човеци за тяхното израстване и окуражаване и съветване.” (Ревизирана стандартна версия). Тук не се споменава изобщо за установяване на доктрина.

КОМЕНТАР:

Ако главната подкрепа на апотелесматичния принцип е от вдъхновените писания на Елена Вайт, тогава той трябва да се защити от следното предизвикателство: „Не е ли д-р Форд непоследователен, когато приема всичко казано от Елена Вайт, когато е необходимо за да защити апотелесматичния принцип, но отхвърля всичко казано от нея относно Изследователния съд, започнал през 1844 година?” Той защитава себе си, предлагайки нейния авторитет да бъде ограничен в сферата на съвети, наставления, утешение и изграждане и че нейните писания не трябва да бъдат използвани като основа и авторитет в сферата на доктрините.



P.Заключението е че един изследователен съд, започнал в Светая Светих на небесното светилище през 1844 е едно несъществуващо събитие и че никъде Писанието не учи за Изследователен съд на светиите. (18)

КОМЕНТАР:

Чрез елиминирането на принципа Ден=Година, чрез установяването на апотелесматичния принцип и чрез ограничаване на авторитета на Елена Вайт само до недоктринални въпроси д-р Форд дошъл до заключението, че никакво небесно събитие не се е случило през 1844 и че традиционното учение на адвентистите от седмия ден за „Изследователния съд” е толкова неисторическо, колкото и небиблейско.

Анализ
Цялата насока на ръкописа от Glacier View върху Данаил 8:14 е за да отхвърли, това което според д-р Форд е мит – Изследователният съд. За него Изследователният съд няма нито исторически, нито теологични, нито Библейски основания. Не се среща дори в тълкуванията на писанията от Елена Вайт. За него Изследователният съд е един враг на адвентистите от седмия ден, защото той ги ограбва от мира в сърцата им, който имаме чрез вестта за оправдание чрез вяра. Ако сме оправдани, тогава не се нуждаем от срещата със съда, според мисленето на д-р Форд. Най-бързият начин да се освободим от идеята за един пред адвентен съд (съд преди Пришествието) започнал през 1844 е да се ръководим от претеристкия подход на тълкуване на пророчествата. В моя анализ д-р Форд е претерист носещ шапката на привърженик на историческият подход и мантия на футурист. Шапката и мантията са просто „принадлежности” и могат да бъдат оставяни настрани или вземани по желание или когато му хрумне.

Дисертацията на д-р Форд, Мерзостта на запустението в Библейската есхатология, която той написал докато бил в университета в Манчестър през 1971-2, разкрива истинската претеристка позиция на неговата теология и особено на есхатологията му. Първо ние трябва да направим разграничение между три тълкувателни школи: претеристите (либералния протестантизъм и римо-католицизма); историците (адвентистите от седмия ден и евангелските християни) и футуристите (консервативните протестанти и римо-католицизма). Адвентната книга SDA Bible Students' Source Book (vol 9 of the Commentary Reference Series), стр. 769 дава определение за тези три школи, което може да се приложи към всички пророчески тълкувания, не само към Откровението:
Претеристите казват, че почти всичко в книгата Откровение се е изпълнило отдавна, историците, че то се е изпълнявало през цялото време, а някои предсказани неща ще се изпълняват в наши дни, футуристите, че нищо от това, което е пророкувано отначалото на глава четвърта не се е изпълнило още, нито че ще се изпълни, докато не дойде краят.

(Редакторска бележка: Претеристите поставят изпълнението на почти всичко, ако не и на всичко, от Данаиловите пророчества в миналото, отнасяйки книгата най-вероятно към времето на Антиох ІV през втори век преди Христа.)

Претеристката гледна точка е подчертана в докторската дисертация на д-р Форд, която е една дискусия върху Марко 13 глава и връзката й с книгата на Данаил, що се касае до изборът му на четирите възможни тълкувания на Марко 13 глава.

„Един преглед на коментарите върху тази тема показва, че тълкуванията се разделят на четири различни школи. Съответно позициите върху Марко 13 глава са както следва:

1.Приложение само за падането на Ерусалим

2.Приложение само за края на дните.

3.Приложение и за двете събития (разбирано в Евангелието като отдалечено в изпълнението едно от друго) въз основа на това, че Христос и евангелистът смесват темите.

4.Приложение и за двете събития, разглеждано като обещание от Христос за неговото поколение. Тази гледна точка прави падането на Ерусалим част от пророкувания край на времето. (Форд, 1972, стр.62)

Д-р Форд застава с ясно очертан подход на страната на четвъртата гледна точка и в опозиция на първите три гледни точки, със следните думи:
„Разглеждайки действителната слабост на тълкувателните позиции на първите три школи и предполагайки слабостта на четвъртата ние сме сега притиснати към последната като единствено доближаващата се до действителността, която може да издържи успешно детайлно изследване. Ние считаме, че Strauss и Renan от една страна и Beasley-Murray от друга, печелят предимство в твърдението, че Проповедта на Елеонския хълм свързва съдбата на Ерусалим с края на света и обещава и двете неща на поколението, което слуша Христос.” (Форд, 1972, стр.72)
Авторът тогава продължава, посочвайки че Марко 13 глава е един коментар върху Данаил 9:24-27, което предсказва, че 70-те седмици (или 490 пророчески години) ще бъдат изпълнени с идването на Месия и въвеждането на вечна правда. Той вярва, че и първото и второто пришествие са обединени в единичното събитие в Данаил 9 и точно както Данаил описва, няма голям интервал от време между тези две събития така и Христос в Марко 13 глава представя, че няма интервал от време между Неговото първо идване и края на времето. Според Форд, Христос е планирал Своето завръщане да съвпадне с падането на Ерусалим в първи век. Това е чист 100% претеризъм.

Адвентистите от седмия ден полагат своите начални основи и изграждат своята надстройка върху историцизма, който е противоположен на претеризма. Без историческият метод изчезва значимостта на датите 538, 1755, 1798, 1833 или 1844. Данаил 8:14 тогава е невъзможно да се приложи за специалното събитие, започнало 1844 и Данаил 7 не може да бъде описание на сцената на небесния съд, започнал 1844, без помощта на историцизма. За нас традиционният историцизъм е символ на адвентизъм.

След като завършил докторската си дисертация през 1972 следващата задача на д-р Форд била да премести претеристката рамка на Марко 13 обратно в книгата на Данаил и неговата цел тогава била да публикува един коментар на книгата на Данаил. Проблемът е, че претеризмът е анатема за адвентизма. Как може някой да направи един претеристки подход приятен за адвентната аудитория? Отговорът е апотелесматичния принцип! Обяснен с обикновени думи апотелесматичният принцип означава, че библейските пророчества могат да имат многократни изпълнения. За да даде пример, когато претеристите тълкуват „малкият рог”, прилагайки го към Антиох Епифан във втори век преди Христа, когато историците го прилагат за папското управление през 1260-те години, когато футуристите го прилагат към един Антихрист, който ще влезе в Ерусалим някъде в бъдеще време, привърженикът на апотелесматичния принцип ще каже, че и трите гледни точки са правилни! „Всички са прави в това, което потвърждават и грешат в това което отхвърлят,” заявява Форд. (Ръкописът от Glacier View, стр.505). забележете по-широкият контекст на това изявление:
„Веднъж, след като принципът е разбран, ние ще бъдем готови да разберем, защо толкова много блестящи учени могат да бъдат намерени в редиците на всяка от тълкувателните школи – претеризъм, историцизъм, футуризъм, идеализъм. Всички са прави в това, което потвърждават и грешат в това което отхвърлят... И всичко това заради апотелесматичният принцип като приложение на пророчеството.” (пак там)
Той заявява тук, че привържениците на историцизма грешат като отхвърлят претеристката гледна точка и че претеристите също грешат като отхвърлят валидността на футуризма.

Докторската дисертация на Форд не споменава или използва апотелесматичния принцип. Може да се види от пръв поглед, че той защитава този принцип в следващият коментар от неговата дисертация: „Ето отново, какъвто е често случая, ересите се оказват „истина в това, което потвърждават, но заблуда в това, което отричат.”” (стр.74) В този случай той разсъждава върху четирите възможности на тълкуване на Марко 13 глава, които споменахме преди това и той казва, че първите три са отчасти правилни и от части погрешни в своите тълкувания, но че само четвъртото е напълно правилно. Това не е апотелесматичния принцип, въпреки че то осигурява зачатъчно семенце, от което апотелесматизмът в по-късните писания на д-р Форд.

Забележете как апотелесматичният принцип е развит в неговия коментар на Данаил, след като той резюмира претеризма, футуризма, идеалистическата и историческата школи. „[i]Може да се каже, че всяка от системите е права в това, което потвърждава и греши в това което отрича...[/i] Ако апотелесматичният принцип беше по-широко разбиран, някои различия между системите щяха автоматично да бъдат преодолени.” (стр.68,69, италика е на д-р Форд). Апотелесматичният принцип е вече защитаван като едно универсално лекарство, което ще хармонизира различията между четирите основни системи. Д-р форд продължава да цитира добре познатият консервативен теолог Merrill C Tenney, който пише: „Крайното заключение от хронологическите методи за тълкуване е че всички съдържат някои елементи на истината и че всички в известен смисъл се пресичат.” (Данаил, стр.69) Както е представено тук, апотелесматичния принцип заключава, че има различни проценти истина във всичките основни системи за тълкуване.

Коя система съдържа тогава най-много истина и най-правилното тълкуване на библейското пророчество? Д-р Форд би отговорил вероятно, че историческият метод е най-правилен, според мнението изразено в коментара му на Данаил, който е проектиран за една аудитория, която е привърженик на историческия метод. Все пак, когато се стигне до неговия ръкопис от Glacier View изразените мнения са за претеристката школа на тълкуване.

Претеристката нотка на ръкописа става очевидна, когато сравнява едното тълкувание срещу другото, едното изпълнение срещу другото. Това тълкувание, на което е дадена най-голяма подкрепа е именно това, което е показател за истинското мнение в ума на тълкувателя. Многобройни пасажи показват, че гледните точки на д-р Форд за пророчествата могат да бъдат разделени само на 2 вида изпълнения: 1)такива, в които детайлите са се изпълнили и 2)такива, в които само основното се е изпълнило. Когато сравним двата типа изпълнение, можем да предположим че първото е по-правилно и по-пълно от второто, дотолкова доколкото всички детайли съответстват на исторически събития. Така първото виждане може да бъде използвано като прозорец за да се определи истинската позиция на който и да било пророчески тълкувател. Или, той претерист ли е? Привърженик на историцизма? На футуризма? Или на идеализма? Отговорът на въпроса може да бъде намерен чрез забелязването на това, коя тълкувателна школа е следвана в определянето на най-детайлното изпълнение на пророчеството. Или с други думи, чрез разкриване на това, в кой лагер на гледните точки за изпълнение на пророчеството от категория 1) ще попадне.

За д-р Форд детайлното изпълнение на Данаиловите пророчества попадат в претеристкия лагер. Ние можем да забележим, че има 2 вида претеристи – краткосрочни и средносрочни. Краткосрочните претеристи заявяват, че всички библейски пророчества трябва да са се изпълнили в събитията непосредствено следващи времето на написването на пророческата книга.. средносрочните претеристи заявяват, че докато повечето пророчества намират своето изпълнение в непосредствените събития следващи пророкуването, то някои пророчества могат да удължат времето на изпълнение в едно средносрочно бъдеще след времето на пророка. Няма пророчества според претеристите, които да са дългосрочни в същността си, нито пък може пророчество да се простира по-далече отвъд първи век след Христа. Д-р Форд прави отстъпка за средносрочната гледна точка в своята дефиниция на претеризма: „Тази система вижда апокалиптичните пророчества имащи едно изпълнение във времето, по което са дадени или близко до това време.” (Данаил, стр.65) В ръкописа от Glacier View д-р Форд прилага пророчеството за 70-те седмици от Данаил 9 глава за периода от време от дните на Данаил до първи век. Това е едно средносрочно претеристко гледище. Краткосрочното претеристко виждане отнася изпълнението на Данаил 9 глава в събитията около Антиох Епифан и въстанието на Макавеите.

Един от най-съдбоносните въпроси в книгата на Данаил е установяване самоличността на „малкия рог”, защото нашето тълкуване на другите пророчества на Данаил ще бъде засегнато, повлияно от начина, по който ще я установим. Тълкуването на д-р Форд за „малкия рог” е по същество претеристка. Обърнете внимание на този забележителен цитат:
„Искаме да наблегнем на това, както и на други места в този документ е било потвърдено, че докато пророчеството първоначално се изпълнява в Антиох Епифан и само в него, що се отнася до детайлите, то се прилага също в общи линии, без подробностите към по-късната изява на Антихриста, включително езическия и папски Рим.” (Ръкописът от Glacier View стр.391, италика е на д-р Форд)
Никой от детайлите на пророчеството за „малкия рог” не са прилагани към езическия Рим, който завладява и разрушава храма в Ерусалим през 70 година след Христа или към папския Рим, който „седи [както Бог] в Божия храм и представя себе си за Бог” (2Солунци2:4) или към бъдещата поява на Антихрист. Футуристите прилагат детайлите на Данаил 7:25 към един бъдещ 3 1/2 годишен период на управление на Антихриста във възстановения Ерусалимския храм. Д-р Форд отхвърля и двете виждания за фигуративен 1260-дневен период (т.е. 1260 години) на римското папско подтисничество и едно буквално 1260-дневно управление на Антихрист и така той отхвърля детайлите на историческата и футуристката позиция, докато в същото време държи само на изпълнението на детайлите на пророчеството от претеристката позиция. Той се обляга по някакъв начин на идеалистката позиция, въпреки че не е в нейния лагер, защото идеалистите не търсят за каквото и да било конкретно изпълнение на пророчеството в исторически събития, но просто разглеждат централната тема или идея на пророчеството.

По същият начин, по който тълкува глава 7 от Данаил той тълкува и 8-ма и 11-а глави.


„Рим не се прилага като основно изпълнение на пророчеството за малкия рог, но в своите две фази и в по-широк смисъл то среща изпълнението на основния смисъл на пророчеството, все пак не в детайлите му – както за глава 8, така и за глава 11. С други думи, тук се прилага апотелесматичния принцип...” (стр.392, 393, италика е на д-р Форд)
По отношение на глава 11 д-р Форд заявява: „Само Антиох напълно подхожда на подробностите от стихове 19-35” (стр.383) И отново: „Детайлите на тези стихове (11:21) подхождат само на една личност в историята – Антиох Епифан” (стр.394). Тогава забележете как претеристкото наблягане на Данаил 8:14 е подкрепяно в следващите цитати:
1.”Близката връзка между пророчеството от Данаил 8 глава и историята на Божия народ между 171-165 г. преди Христа разкрива, че в този случай също, пророчеството има свое първо значение за хората към когото е било дадено първоначално.” (стр.394)

2.”Днес, основа на херменевтиката е, че [вестта на] всяка част от Библията има значение за хората, които първо са я получили.” (стр.392)

3.”Сега ние отклоняваме ли се от това, което е било по-рано цитирано от модерни екзегети неадвентисти? По никакъв начин. Ние казваме, че Антиох изпълнил пророчеството за малкия рог, но той не го е изпълнил напълно. (стр.392, италика е на д-р Форд)

4.”Някои пророчества на Данаил, както много други пророчества на Стария завет се прилагат по принцип към по-късни епохи от онази към която са първоначално адресирани. Основната идея, не толкова подробните детайли (такива като 2300 вечери и утринни) е това, което има едно повтарящо се изпълнение. Данаил 8 глава дава Божия идеален план за Израел след връщането от плен.” (стр.485, италика е на д-р Форд).


Така, в ума на д-р Форд първото изпълнение е едно единствено, в което всички детайли на пророчеството пасват. Това е един пребоядисан претеризъм!

Апотелесматичният принцип е едно прикритие за истинската претеристка природа на неговите приложения. Доказателствата цитирани по-горе потвърждават изводът, че д-р Форд е основно претерист, който носи шапката на историк и мантията на футурист. Ако само се погледне под шапката и мантията ще стане очевидно, че истинската му природа е претеризъм. Забележете колко добре той е обобщил това:


„Принципът (апотелесматичният) изявява, че едно пророческо изпълнение или частично изпълнение, или неизпълнение на посоченото време, може да има едно по-късно или повтарящо се, или доведено докрай изпълнение. Крайното изпълнение е с най-широк обхват, въпреки че детайлите на първоначалното предсказание могат да бъдат ограничени до първото изпълнение.” (стр.485)
Детайлите са ограничени до първото изпълнение и първото изпълнение е казано, че се е случило до края на първи век (виж стр.295). Последното изпълнение тогава е крайното изпълнение според думите на д-р Форд: „Ние казваме, че Антиох изпълнил пророчеството за малкия рог, но той не го е изпълнил напълно... 70 година след Христа е първото изпълнение на пророчеството от Матей 24, но не е крайното.” „Като апокалиптични пророчествата от тази книга (книгата Данаил) не са множество моментни отражения на другите пророци, но предлагат едно продължение с кулминация в последната криза и царството на Бога.” (Ръкописа от Glacier View, стр.392,391, италика е на д-р Форд)

Това което се казва тук е че кулминацията или завършекът се случва при Второто пришествие и установяването на царството. Ако това е вярно за пророчествата на Данаил и онези от Матей 24, тогава съответно ще бъдат верни и за Данаил 8:14. Кулминацията следователно трябва да се случи при установяване на царството в последните дни, а не по времето на Антиох Епифан. Ако е вярно, че „крайното изпълнение е с най-широк обхват”, тогава несъмнено съдът описан в Данаил 7 глава и 8:24 не може да намери своя завършек в тесния обхват, приложение на Макавеевия бунт през втори век преди Христа. Нито пък може да намери своето изпълнение по времето на Христос, когато присъдата беше произнесена над еврейския народ заради техният грях на отхвърлянето на Христос като Спасител. То може да намери своето крайно изпълнение в събитието с космически обхват – съдът преди Второто пришествие на Христос. Форд отрича това и в това отричане, той взема страната на претеризма, който желае да запази крайното, окончателното изпълнение, колкото е възможно по-близо до времето в което пророчеството е било първоначално дадено.

Следващите наблюдения върху апотелесматичния принцип добавят допълнителна тежест към идеята, че д-р Форд е основно претерист по сърце:

a.Апотелесматичният принцип няма подкрепа в Писанията. Д-р Форд не предлага обосновка как този принцип може да бъде изведен от Писанието. Той просто го дефинира и след това използва.

b.Апотелесматичният принцип не предлага ръководство как да разграничи първичното изпълнение от вторичното. Д-р Форд заявява, че Йоил 2:28-32 може да бъде приложено апотелесматично. Вярно е, че адвентистите от седмия ден правят две приложения на Йоил – първото за ранният дъжд и второто за късния дъжд, но понякога забравяме, че първото е само едно частично изпълнение и че детайлите на пророчеството не се прилагат напълно за Петдесятница. Например пророчеството свързва обръщането на слънцето в мрак и луната в кръг с изливането на Божия Дух. Никой не споменава, че тези естествени феномени са станали седем седмици след възкресението. Ако Йоил 2 глава беше наистина тълкувана апотелесматично, тогава някой би трябвало да каже, че то е имало своето първоначално изпълнение в събития по времето на Йоил в един частичен смисъл и тогава би трябвало да имаме „повтарящо се или окончателно изпълнение” точно след възнесението и още едно точно преди Второто пришествие. Според д-р Форд следователно би трябвало да има три изпълнения за Йоил.

c.Апотелесматичният принцип не осигурява каквото и да било указание за това, кога едно пророчество може да има само едно изпълнение, две изпълнения или многократни изпълнения. Това е определяно произволно и субективно. То не предлага вътрешен или външен контрол. Ако един теолог предложи седем тълкувания за едно определено пророчество, а друг седемдесет пъти по седем, кой ще каже кой от двамата е отишъл твърде далеч и кой се е спрял на добър екзегезис (тълкуване)?

d.Апотелесматичният принцип не осигурява ръководство за разграничаване кога детайлите са приложими и кога не са. Д-р Форд е последователен в прилагането на детайлите от Данаиловите пророчества към тяхното първо изпълнение, но кой трябва да каже, че едно по-късно изпълнение не може също да включи детайлите? Кой трябва да каже, че хронологическите детайли за „малкия рог” не могат да се приложат към периода от 538 до 1798 и че тези от Данаил 8:14 не могат да намерят своето изпълнение в датата 1844? Ако апотелесматичният принцип беше верен на своята основна дефиниция, тогава той би могъл да позволи приложение на детайлите в събитията през 18 и 19 век.

e.Апотелесматичният принцип не успява да хармонизира претеризма, футуризма и историческата школа, защото те са взаимно изключващи се. Никой коментатор до днес не е постигнал херкулесовската задача да хармонизира всички основни виждания на трите основни школи на пророческо тълкуване и д-р Форд просто избира няколко изолирани аспекта на всяка от тях произволно и показва как те могат да бъдат и ще бъдат изпълнени в определени исторически събития. Който и да било учен не може да намери „истината” и в трите гледни позиции, в противен случай ако една или две от тях са напълно „погрешни”, тогава не би имало учен, който сериозно да ги защитава.

f.Апотелесматичният принцип е неприложим за повечето старозаветни пророчества. Ако принципът е прилаган към един Месиански пасаж, именно Данаил 9:24-27, тогава поради необходимостта от последователност той трябва да се приложи за всички. Как може да има едно „повторяемо изпълнение” на Михей 5:2? Ще трябва ли да има още едно въплъщение и дали Витлеем отново трябва да има значение? Дали събитията предсказани в Псалм 22 и Исая 53 трябва да се повторят? Ще трябва ли да има още една месианска личност, която ще страда вместо греховете на народа си? Доколкото ми е известно и доколкото знам, това което теолозите казват, има само едно изпълнение за тези Месиански пасажи. Защо Данаил 9 глава не би трябвало да има само едно изпълнение?


Каталог: old -> materials
materials -> Библейската позиция на църквата Увод: Позицията на църквата е против употребата на алкохол. Една оспорвана позиция на църквата
materials -> Увод: Истината за виното в Кана не е човешка Невероятната способност да изкривяваме и изопачаваме истината, както ни изнася
materials -> Кои библейски доказателства подкрепят учението, че Михаил е още едно от имената на исус?
materials -> Естеството на Христос
materials -> Пророчеството като минало и бъдеще?
materials -> Гневът на бог
materials -> Без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дни, нито край на живот
materials -> Невъзможно ли е да бъдеш изгубен?
materials -> Наследството на Е. Г. Вайт – необичайни изявления: Сношаване на хора и животни
materials -> Алилуя, Алилуя


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница