Acne vulgaris, Rosacea, Dermatitis perioralis
Изтегляне 124.4 Kb.
|
Acne vulgaris, Rosacea, Dermatitis perioralis Акнеиформени дерматози - група мултифакторни болести, които се характеризират със засягане на пилосебацейния фоликул (ПСФ) и особено мастните жлези. Акнеиформени обриви - проявават еволютивен полиморфизъм, разделят се на
Класификации по Steigleder
Класификация по Златков Аcne vulgaris: cоmedonica, papulosa, papulopustulosa, nodulocystica, fulminans Acne neonatorum, conglobata infantum Acne artificialis Acne medicamentosa: от стероиди, изоникот.киселина, VitB, vit D, Br, J Acne profesionalis: Chlor acne, DDTacne, Oil acne, Tar acne, Pomade acne, Ro, Co Acne tropica: aestivalis, solar comedones - Favre-Rocouchout Acne necrotisans - стафилодермия Acnne keloidalis - стафилоделмия Аcne vulgaris Кратки исторически данни. В миналото са употребявани три названия: ionthos- Гърция, varus-Франция, acne- Англия. Терминът аcne произхожда от гр дума acme=връх, но вероятно е погрешно преписана.Терминът comedon произхожда от гр дума comedere=сътрапезнича, тъй като е било считано за паразитна болест. Виенския лекар Hebra пръв дава определение, което е твърде близко до съвременните схващания. Дефиниция: eдно от най-честите заболявания в дерматологията (в около 90% от популацията), c начало в пубертета, но може и при възрастни и кърмачета. Представлява полиетиологично заболяване на ПСФ с увеличена мастна секреция и патологична фоликуларна хиперкератоза. Локализацията на екзантема е в себорейните зони, представен комедони и последващи инфламаторни папули, пустули, нодули, абсцеси, кисти, цикатрикси, които създават естетични проблеми. Има хронично-рецидивен ход със спонтанни сезонни подобрения през лятото и есенно влошаване и с тенденция за спонтанна санация след 20 – 25 годишна възраст. Етиология: полиетиологично заболяване, като роля имат ендогенни и екзогенни фактори:
Основните патогенетични механизми са 3:
Имунология: възпалителна реакция тип III и IV по Coombs и Gell. При жените- високи нива на IgE, при мъже - не , но има по-тежко протичане. NB! Един от неизяснените въпроси е защо акнето се подобрява и излекува спонтанно след пубертета когато всички патогенни фактори перзистират? Хипотези: генетично детерминиран брой себасейни фоликули, които се изчерпват (разрушават) от акне-лезии; изчерпване на андрогенните рецептори; модификация на кератопоезата; имунизация към P.acnes. Хистопатология: Фоликуларна хиперкератоза, pазширен и изпълнен със себум канал, възпалителен перифоликуларен инфилтрат от Leu, Ly, понякога гигантски клетки; като мастната жлеза може да бъде разрушена. Клинична картина. Локализация на екзантема е в себорейните зони (лице, гръб, гърди). Екзантемът е полиморфен - представен от себореа олеоза, отворени и затворени комедони, папули, папуло-пустули, кисти, абсцеси, цикатрикси, келоиди. Клинични форми:
В зависимост от тежестта на акнето може да има системни симптоми и психологични аспекти.
Диференциална диагноза: rosacea, dermatitis perioralis, lues papulo-pustullosa secundaria Teрапия. Леките форми преминават спонтанно след пубертета. Комедонното акне изисква само кератолитична локална терапия. Локалната терапия трябва да има:
Системната терапия включва:
http://emedicine.medscape.com/article/1069804-overview Презентация на клиничен случай 15.1 Розацея Rosacea Неестетична дерматоза, развиваща се на себореен терен. Неприятна привилегия на женския пол във възрастта след 30г., но по-тежките форми (ринофима) се наблюдават при мъжете. Етиология и патогенеза: Обсъжда се ролята на ендогенни и екзогенни фактори
Патогенеза: като първично се отчита нарушеното периферно кръвообръщение на лицето, представено с характерна еритемо-ливидна оцветка, телангиектазии Хистопатология: дезорганизация на колагена в дермата и лимфоцитен инфилтрат около дилатираните съдове на папиларен плексус.
Табл.15.1 Розацеа клинични форми/стадии Особено опасно е очното засягане! Протича с блефарит, конюнктивит, ирит, иридоциклит, хипопиум,кератит, дори слепота!!! Kлинични форми (Табл.15.1):
Диференциална диагноза: Acne vulgaris, Dermatitis perioralis, Lupus erythematosus, Lupus vulgaris. Терапия. При позитивна серология за H.pylori е добре да се проведе ерадикараща терапия. При негативна може да се включат тетрациклини по схема за 3-4 месеца или метронидазол по схема за 3-4 месеца. В някои случаи може да се прилага Isotretinoin 0,2-0,5 mg /kg разделен в 2-3 приема Локална терапия: фотопротектор сутрин, Метронидазол гел 0,75 - 2%, 2% кетоконазолов крем Диета: изключваща алкохол, кафе, пикантни храни, сол, газирани напитки
Презентация на клиничен случай 15.3 Периорален дерматит Dermatitis perioralis (DP) [Мihan-Ayres 1974] Периралният дерматит по-честo се наблюдава при млади жени, има неясна генеза, хистология на дерматит, клинична картина на фациален периорален папуло-пустулозен екзантем, наподобяващ розацея (Dermatitis rosaceaformis, Steigleder, 1969). Епидемиология: Честотата е 0.5-1% в индустриално развитите страни. Първоначално се наблюдава в USA и Западна Европа и бавно се разпространява и в Източна. Има полова предилекция: в 90% са жени. Възрастовата изява най-често е между 20 - 50 години, но може да се наблюдава и у кърмачета. Етиопатогенеза: неуточнена, предполаема роля имат следните фактори:
NB! Сигнификантна роля имат дермокортикоиди и козметика! Хистопатология: спонгиоза в епидермиса и космените фоликули, дилатирани съдове в горна дерма, понякога D. folliculorum в ПСФ, т.е. е сходна с тази на розацея, но белезите на фотоувреда са по-слабо представени. Клинична картина: Анамнезата често позитивна за приложение на КС. Болните съобщават за парене, стягане, като обичайно липсва сърбеж, често депресия имат депресия. Екзантемът има типична локализация и морфология! Ангажирана е периоралната зона, назолабиалните гънки и латералните части на долните клепачи, като патогномонично е пощадена зоната непосредствено около устните (тясна 6-7 мм асимптоматична зона). Може да се ангажират още: ментална област, глабела, латерални части на лицето, обширна част от горния клепач, челото. При по-тежки случаи – граничната зона с окосмената по челото, ретроаурикуларни области, латерални части на шията. Много рядко има екстрафациална локализация-перивулварна и перианална област (от приложение на кортикостероиди). Често е налице асиметричен екзантем. Степента на клинична изява варира. Върху еритемна основа с питироидна десквамация има групирани милиарни (1-2мм), островърхи фоликуларни еритемни “сочни” папули, които еволюират към папуло-везикули, папуло-пустули, папуло-сквамозни лезии. Могат да конфлиурат в по-големи инфилтрирани плаки в назолабиалните гънки. Налице е sebоrrhoea sicca. Липсват комедони. NB! Десквамацията може да е проява на самото заболяване, но по-често се индуцирана от неподходяща локалната терапия с подсушаващи или иритиращи средства. Вариант-специална форма:
Диагнозата е клинична!!! Диференциална диагноза: аcne vulgaris; rosacea, lupus miliaris disseminatus faciei,demodicosis facialis, dermatitis contacta allergica/contacta irritativa/ seborrhoicum, dermatitis atopica, Syndroma Haber Терапия: Липсва консенсус за най-добра терапия, още повече, че хода на заболяването често е непредсказуем! Забранено е приложението на мазни вехикулуми, спиртни разтвори, хидратиращи кремове и локални КС. Препоръчва се измиване на лицето с топла вода, без сапуни и детергенти. “Нулевата” терапия, доколкото може да бъде “понесена” от болния, е най-добрата и се основава на идеята, че при премахване на провокиращите фактори (локални медикаменти, козметика) болестта търпи спонтанно обратно развитие. Важно е пациента да бъде предупреден за начално влошаване на симптоматиката след спиране на локалния стероид. Локално с добри резултати се прилагат: Мetronidazole (gel, lotion, cream), Аzelaic acid (cream). Системната терапия се назначава при персистиращи и разпространени форми (тетрациклини, метронидазол) и при грануломатозни форми (ретиноиди, изотиазид). http://emedicine.medscape.com/article/1071128-overview Литература
Каталог: tru -> uchebnici -> 29.MF Kojni%20i%20veneri�ski%20bolesti-EHristakieva-TGantcheva-MGaneva -> 29.MF-EHristakieva-TGantcheva-MGaneva-word -> 1%20FINAL%20e-book%20dermatovenereology 1%20FINAL%20e-book%20dermatovenereology -> Полово предавани болести (ппб) сексуално предавани инфекции (спи) Дефиниция 1%20FINAL%20e-book%20dermatovenereology -> Доц д-р Евгения Христакиева, д м 1%20FINAL%20e-book%20dermatovenereology -> 1. инфекциозни дерматози дерматовирози 1%20FINAL%20e-book%20dermatovenereology -> Ахромии (липсва пигмент) и хипохромии (намалено количество пигмент) хиперхромии 1%20FINAL%20e-book%20dermatovenereology -> Структура и функции на кожата 1%20FINAL%20e-book%20dermatovenereology -> Болести на космите 1%20FINAL%20e-book%20dermatovenereology -> Лихеноидни дерматози лд 1%20FINAL%20e-book%20dermatovenereology -> Злокачествени тумори на кожата carcinoma basocellulare Carcinoma spinocellulare cutis Изтегляне 124.4 Kb. Сподели с приятели:
|