Административният контрол представлява властническа дейност, която е част от управлението. Той е предварителен, текущ и последващ. Може да бъде формален и неформален, което означава, че формалният се подчинява на определени, предварително установени правила, а неформалният не изисква определена процедура. Този контрол бива няколко вида, според различни становища. В България е утвърдено виждането, че този контрол е 4 вида: контрол на Министерски съвет, централистичен контрол, специализиран контрол и контрол в местното управление. Контролът на Министерския съвет се основава на КРБ, Закона за администрацията и Правилника за организацията и дейността на Министерски съвет. В чл. 105 от КРБ е предвидено, че Министерски съвет осъществява общо ръководство на държавната администрация. Той се отнася до всички актове и действия на основните органи. От този контрол са изключени актовете на определени ведомства, съобразно АПК. Този контрол води до структурни и персонални промени. Особено е положението на министър-председателя. Той може да осъществява контрол върху министрите, а освен това той назначава редица висши длъжностни лица
