Административно право 24 Понятие за изпълнителна дейност



страница1/7
Дата12.10.2018
Размер429 Kb.
  1   2   3   4   5   6   7
АДМИНИСТРАТИВНО ПРАВО


24

Понятие за ИЗПЪЛНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ (държавно управление)
Административното право (АП) е най-динамичния клон на правото, то регулира управленческите отн/я. АП има сложна, многообразна нормативна база, която постоянно се изменя.

Приложното поле на АП - то включва и сферата на икономиката, и др.сфери от обществения живот. ДУпр.





ЗВл ИВл СВл



АП

АП обхваща множество з-ни - К, СК, НК, КТ, ЗСММанифестациите, ЗОДВПГ. Думата администрация е френска дума (administratio) и означава управление.

Когато говорим за АП, то има три аспекта:


  1. Това е действащият отрасъл на правото - правните норми.

  2. Това е науката АП - тук действащите ПНи и ПО се анализират и се предлагат нови решения, обобщава се практиката и се предлагат насоки.

  3. Това е учебната дисциплина АП - тук се разглежда предимно ИВл - функции, организация, актове и пр., т.е. цялото държавно управление.

Всеки правен отрасъл регулира специфичен кръг от обществени отн/я. АП регулира общ.отн/я свързани с упражняването на държавното управление.
В широк см. Държавното управление (ДУ) ангажира целия държавен апарат (ДО), който осъществява ДВл. Когато властта действа, тя го прави властнически. ДОи действат от името на Д.

Според Чл.4 от К, РБ се управлява според К и з-ните на страната. Тази норма е адресирана и касае цялото ни ДУ - НС, МС, Пр и СВл. Но ДУ се свързва предимно с ИВл.

Администрацията = ДУ = Изпълнителна дейност

ДУ има 2 смисъла :

1) Функционален (същностен) аспект (ФА);



2) Субектен (организационен) аспект (СА) - свързва се с органите, които осъществяват ДУ в страната.

Съпоставяне на Законодателна дейност и Изпълнителна д-ст :

Приликите м/у ЗД и ИД:

  1. И в двата случая имаме осъществяване на ДВл.

  2. Осъществяват се властнически правомощия.

  3. И двете власти - ЗВл и ИВл издават нормативни актове.

Разликите м/у ЗД и ИД:

  1. Специфичното за ЗВл е приемане на з-ните, това е по същество ДВл.

  2. ИВл не може да приема з-ни, поради това ИД е една подзаконова д-ст.

Административната дейност е една подзаконова д-ст. Изпълнявайки властта, ИВл разпорежда, т.е. има едно властническо изпълнение на з-на. Това предполага издаване на властнически актове - администр.актове (АА). Може да се каже, че ИВл е изпълнително-разпоредителна д-ст. От своя страна, АА са два вида - нормативни и индивидуални.

  1. НА издавани от ИД са зависими от НА на ЗД, т.е. има едно вторимчно нормотворчество, съобразно з-ните (които са едно първично нормотворчество).

  2. ИД е една оперативна дейност, организаторска дейност, творческа дейност, за разлика от ЗД, която е тромава.

НА се издават на базата на 2 принципа:

  • оперативна самостоятелност (ОС) - това е правото, което се предоставя на адм.орган, в рамките на з-на, да прецени дали ще издаде АА, кога да го издаде, спямо кой субект да го издаде. Тук съществува оперативна преценка.

  • обвързана компетентност (ОК) - това е правото, което се предоставя на адм.орган, в рамките на з-на, да вземе едно единствено решение. Тук няма вариантност на решението.

При ОС има вариантност на решението, но щом е в рамките на з-на, то АА е законосъобразен. Някъде, вместо ОК се ползва понятието “обвързана администрация”, но това не е съвсем правилно. Примери:

  • чл.106, ал.1 от ЗОВС - От наборна военна служба се отлагат … учащите се … в редовна форма на обучение във висшите у-ща… (тук имаме ОК);

  • чл.106, ал.4 от ЗОВС - От наборна военна служба могат да се отлагат младежи в тежко материално положение… (тук имаме ОС).

При ОК за постигане на целите пресладвани с ИД може да се използва държавната принуда.

Съпоставяне на ИД със Съдебната дейност :

Прилики м/у ИД и СД:

  1. И при двете се реализират държавни цели и функции.

  2. Осъществяват се властнически правомощия.

  3. И двете дейности са свързани с прилагането на з-на.

Разлики м/у ИД и СД:

  1. СВл изпълнява з-на като решава правни спорове (N.B.), тя тръгва към з-на, а не изпълнява з-на, понеже съдията гледа назад - към фактите по спора, докато администратора тръгва напред - изпълнявайки з-на.

  2. Генерирането на дейността - СВл започва своята дейност след като бъде сезирана (тук говорим само за съдията, а не за прокурора), а дейността на администратора е една активна дейност при която той трябва да проявява активност при взаимоотношенията с останалите субекти.

  3. СВл не може да бъде зависима, докато ИВл има връзки на субординация - зависимост и въздействие. Съда се подчинява на з-на и своето вътрешно убеждение, а администратора е подчинен на останалите субекти по веригата в административната йерархия.

  4. Съда се занимава само със законността, а не се влияе от правилността (целесъобразността), която дейност е специфична за ИВл.

По отношение на втория аспект - Организационен аспект, ДУ разполага със субекти, които са органите на ИВл - органите на ДУ, но освен тях се включват и др. ДО, ако са упълномощени . Съществуват обществени организаци, които могат да се упълномощават да изпълняват ДУ. В осъществяването на ДУ, освен издаване на АА, се извършват и множество материално-технически действия, които нямат правен х-р, а по същество имат организационен х-р.
25

ОРГАНИ на ИВл. Централни органи на ИВл



Органите на ИВл (ОИВ) са вид ДОи и като такива, те имат сходни черти с останалите. ОИВ осъществяват държавна власт. Това е така, защото според К, ДВл се осъществява непосредствено от народа “и чрез органите предвидени в тази К”. Според п-па за разделението на властите “ДВл се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна”. Едни от органите, които К предвижда за осъществяването на ДВл, са ОИВ, които по предназначение изпълняват ИВл.

Осъществявайки държавни функции, ОИВ прилагат средства и способи неприсъщи на други организации, а които са характерни именно за ДОи. Тези средства и способи произтичат от ДВл, и това са държавновластнически правомощия. Именно тези правомощия са свързани с издаването на юридически властнически актове, чрез които едностранно се създават правила за поведения или конкретни ПО и при необходимост тези правомощия са свързани с възможността за налагане на държавната принуда за изпълнението на тези правила за поведение.

ОИВ могат да упражняват властническите правомощия в установени предели. Тези предели са свързани с определяне на правомощията и компетентността на съответните органи. ОИВ се образуват по реда на закона (принципно), който определя и тяхната структура (дали ще са еднолични или колегиални).

ОИВ осъществяват изпълнителна дейност на държавата и в този смисъл се определят като изпълнителни органи на ИВл. Според К, в чл.149, ал.1, т.3 (касаещ дейността на КС) се ползва термина “изпълнителни органи” - “… КС .. решава спорове за компетентност м/у органите на МСУ и ЦИО.”

4 Специфични черти на ОИВ са :


  • осъществяват изпълнителна дейност на Д;

  • осъществяват властнически правомощия - непосредствено организират и ръководят службите и звената по изпълнение на задачите на Д, в сферата на ДУ или осъществяват пряко управление в сферата на икономика, соц.-културната и администрат. Област, като ползват м-да на убеждението и м-да на принудата;

  • имат административна правосубектност - тук правоспособността и дееспособността възникват в момента на създаването на органа;

  • те представляват едноличен или колегиален състав (поделение, пост) - пр. МС, министър, кмет и пр., т.е. не се има предвид физическите лица.

Не трябва да се бъркат ОИВ с категорията “длъжностно лице” - под длъжностно лице се има предвид физическото лице, персоната която е ангажирана с определени права и задължения, става дума за отговорностите им във връзка с тяхното служебно положение, докато при орган на ИВ се има предвид неговите държавновластнически правомощия, които упражнява спрямо другите ДО, организации и гаждани. Независимо, че в ДО действат ФЛ, то той не трябва да се идентифицира с тях. Длъжностното лице означава персоналното място на лицето в административния апарат, като то може да е част , елемент от самия ДО, от ОИВ.

Има разлика м/у административен орган и “административен апарат” - АО, това е изпълнителен орган, ОДУ, той е част от адм.апарат, но не изпълва изцяло неговата организация. ААпарат съдържа освен органа на ДУ и много други административно-организационни звена.



Видове ОИВ :

1.Според реда по който са създадени - по К или друг ред, ОИВ биват:

-МС; - министри - обл.управители и - кметове.

Първите три вида са създадени по К.

2.Според субекта, който ги създава, биват:


  • създадени от НС - пр.МС;

  • създадени от президента - пр.посланник;

  • създадени от др.ДО;

  • създадени от висшестоящи ОИВ - пр. м-ра на ВР назн. директор на РДВР;

  • създадени от орган на местното управление - пр. ОбС избира кмет на район

3.Според начина на образуване, биват:

чрез избор - кметовете;

чрез назначаване - областен управител.

4.Според териториалния обсег на тяхната компетентност, биват:

централни ОИВ;

териториални ОИВ.

5.Според обема на компетентността им, биват:

органи с обща компетентност - пр.МС;

органи със специална компетентност - пр.министър.

6.Според х-ра на тяхната компетентност, биват:

органи с отраслова компетентност - това са повечето, пр.здравеопазването;

органи с функционална компетентност - пр.МФ - то въздейства в/у всички отрасли (няма отрасъл “финанси”).

7.Според своята структура, биват:

еднолични органи - решенията се вземат от едно лице;

колективни органи - решенията се вземат от гр.лица, пр.МС.

8.Според областта на управление, органите биват:

органи работещи в икономическата област (МПр, МТС);

органи работещи в социал-културната област (МОН, МТСП);

органи работещи в администр.-политическата област (МВР, МВнР).


Централни органи на ИВл :

Тяхната компетентност се разпростира в/у цялата територия на страната.



І. Министерски съвет :

МС (правителството) стои на върха на пирамидата от административните органи (изпълнителните). Той е учреден от К колегиален орган с обща компетентност. От самите разпоредби на К се подразбира, че МС е висш изпълнителен орган. Съгласно К, МС осъществява “общо ръководство на държавната администрация…”. В състава на МС влизат: м-п, зам.мин-пред-ите и министрите (но без зам.министрите). Това означава, че МС, м-п и зам.м-п са отделни органи на ДУ. Актовете на МС са - постановления, разпореждания и решения. От тях, нормативен х-р имат постановленията, с които се приемат правилници и наредби.

Според Търновската конституция - изпълнителната власт е принадлежала на княза. На 05.07.1879г е създаден първият български МС. Ал.Малинов е бил 5 пъти м-п, а най-младият м-п е бил Васил Радославов - 32 години; най-стария м-п е бил Васил Коларов - 79 години.



Нормативната база, върху която се създава и работи МС е :

1. Конституцията, гл.V;

2. ЗАдминистрацията;

3. Устройствен правилник на МС и неговата администрация;

4. Др.з-ни определящи различните правомощия на МС.

Изискванията към членовете на МС са посочени в чл.110 и чл.65 от К:


  • български граждани, без друго гражданство;

  • навършили 21 години;

  • не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание ЛС.

Членовете на МС не могат да изпълняват друга държавна служба.

Структурата на МС е следната :

1.М-п 10.МВнР

2.МИкономиката 11.МДАдм.

3.МЗдр. 12.МОСВ

4.МТСП 13.МПравосъдието

5.МОН 14.МЕвроинтеграцията

6.МК 15.МФ

7.МЗГ 16.МРРБлагоустройството

8.МТС 17.МЕн.Ен.Рес.

9.МВР 18М без портфейл

Първото бълг.правителство е назначено от Княз Батенберг, тогава МС е включвал: М-п (с МВДела), МВнР, МПравос., МНПросвещ., ВМ и МФ.

Понастоящем, МС се създава с 2 решения на НС:



  1. За избор на М-п;

  2. За избор на МС (по предложение на М-п).

Ако М-п прецени, то по негово предложение може да се извърши промяна в МС, като:

  • се създаде ново министерство;

  • се слеят министерства и се образува ново;

  • се влее министерство в друго.

Служебното правителство се различава от МС по следните признаци:

  1. То се назначава от Пр;

  2. Действа за кратко време, до произвеждането на избори за НС;

  3. Задачата му е да подготви провеждането на избори за НС;

  4. Функционира без законодателна власт;

  5. Върху него не се упражнява парламентарен контрол.

Правомощията на МС могат да се прекратят предсорчно при следните случаи:

  1. Гласуван вот на недоверие на МС или на М-п;

  2. Негласуван вот на доверие - инициатор е МС (пр. Филип Димитров);

  3. Оставка на МС или на М-п (тя касае цялото правителство);

  4. При смърт на М-п.

ІІ. М-п – самостоятелен орган на ИВ. В чл.23-24 от ЗАдминистрацията са правомощията му. Той определя правомощията на зам.м-п, назначава областните управители и министрите. Има свой политически кабинет - който има съвещателни и информационно-аналитични функции.

Министерства и ведомства :

Те не са органи на ИВ, понеже ОИВ са само министрите и съответните председатели на ведомства. Министерствата са вид ведомства. Други ведомства са - агенците, комисии, комитетите.

Централни специализирани ОИВ - на първо място са министрите - това са еднолични органи на ИВ със специализирана компетентност. Министрите издават - правилници, наредби, инструкции и заповеди. Само първите 3 са НА.

Централни колективни орани са:

  1. Държ.Ком.ЦКнижа

  2. ДАдм.Ком. - подчинена е на МС и се назначава от него. Има 5 души.

  3. Изп.директори на Агенции - еднолични органи, като състава е администрация, извън органа, т.е. в адм.апарат.

Извън с-мата на ИВл са - БНР, БНТ, БТА, БНБ, те не са подчинени на МС.

26 въпрос


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница