Адвентното движение”- част 6-та

“АДВЕНТНОТО ДВИЖЕНИЕ”- част 6-та

1886-1916г. - “КАКВО Е ДА СИ ХРИСТИЯНИН В АДВЕНТИЗМА?”

Какво се случи в Минеаполис 1888г.?

Това е един от големите въпроси, които застава пред всеки млад адвентист изследващ историята на църквата ни. Много книги са написани за този период от историята на ЦАСД. Една от тях е “От криза към победа” от президента на Г.К.- Олсън. Друга, с коренно противоположно становище е “13г. на криза”.

Всъщност какво се случи в Минеаполис 1888г.?

Сесията, на която присъствали 91 делегати, била проведена от 17.10. до 4.11.1888г. в гр. Минеаполис, щата Минесота, в новопостроената адвентна църква в града. Присъствали и голям брой адвентисти, които не са били делегати. Преди самата сесия имало 7 дневен проповеднически семинар, състоял се от 10-16.10. Библейските уроци от семинара продължили и по време на сесията на Г.К. Провеждали ги в часа за изучаване на Библията. (повече по темата може да прочетете в 3И.В.гл.21)

Всъщност на този семинар, предшествал самата сесия се оформя един спор, който прераства в открит сблъсък и непримирим конфликт. Обособяват се две групи.

1-та- наблягаща на онези уникални само за адвентистите учения- 2-то пришествие, светилището, състоянието на мъртвите, съботата, Духовните дарби.

2-та- проповядващи тези учения, които ние споделяме с другите християни - благодатта, Христос като Спасител, молитвата и т.н.

Първата група беше групата от Батъл Крийк, ръководена от Джордж И.Бътлър (тогава председател на Г.К.) и Урия Смит, издател на “Ревю енд Хералд”. На тяхна страна бяха и не малко известни председатели на федерации: Р.М.Килгър от Илинойс, Дж.Х.Морисън от Айова, Р.А.Ендърбуд от Охайо и И.Д. ван Хорн от Мичиган, както и няколко други по- малко известни братя.

Проблемът бе, че тези от втората група виждаха нужда от корекция в тяхната теология. Това бяха млади и ентусиазирани пастори, които повече наблягаха на благодатта, а не на закона. Тази група бе ръководена от Алонсо Т.Джоунс и Елиът Дж.Уагонер, които по онова време бяха съиздатели на сп.“Знамения на времето” и преподаватели по Библия в колежа Хилдсбърг. Техни приятели и съмишленици бяха: един от синовете на Елена Вайт- Уйлям Вайт, С.Н.Хаскел и С.Х.Джоунс, имена известни в адвентните среди. Тези хора имаха желание да изведат нашата деноминация извън легализма (законничеството) и духа на спорове, в които тя се беше затворила преди това.

Спорът м/у тези две групи всъщност бе доста от отдавна. На практика Бътлър и Смит имаха пълен контрол, чрез службите, които заемаха, над останалите 25 000 адвентисти и 80 действащи пастори. Бътлър и Смит видяха учението на Джоунс и Уагонер като една заплаха за адвентизма, който те разбираха.

Самата Елена Вайт изглеждаше, че отначало иска да остане неутрално в този спор, но през 1887г. тя осъзнава, че нещата не се правеха по правилния начин. Двамата млади (по онова време Джоунс и Уагонер бяха над 30г.) не се държаха по правилен начин, но пък имаха какво да кажат и деноминацията наистина имаше нужда от Исус. От друга страна- Бътлър и Смит, на практика използваха своята репутация и власт за да попречат на тези различни от техните разбирания тълкувания на Библията.

От април 1887г. Елена Вайт се посвети тези двама млади, Джоунс и Уагонер, да бъдат чути в църквата. Накрая тя ще изясни тяхната вест.

Главната интерпретация се фокусира в/у един текст- Откр.14:12. Този текст е централния текст в историческото развитие в теологията на адвентизма. До 1888г. хората разбираха 2/3-ти от този текст много добре- “Търпението на светиите”- търпят, чакайки Исус да дойде въпреки разочарованието; те разбраха и за заповедите, които светиите трябва да спазват. Но третата част- “вярата в Исус”- не бе разбрана. Елена Вайт бе ядосана от начина по който се бяха държали с двамата млади и нарече Бътлър и Смит, и духа им в Минеаполис, с една дума- фарисейски!

Тези първи адвентисти не се разбираха помежду си. Това бе реалността- те се биеха помежду си. Сега за пръв път и Вайт имаше проблем, защото застана с/у Бътлър и Смит. Тези последните повлияха на другите служители да се усъмнят в нея, като вестител на Бога. През 1901г. Вайт пише по повод Минеаполис- Моето свидетелство бе игнорирано и никога не бях така третирана, както на Г.К. 1888г. През 1900г. тя каза, че хората, които искаха да съхраняват историческия адвентизъм произведоха фарисейския дух и, че тя иска да е далеч от тяхната място и тълкуване на Библията. Тя бе загрижена, че тези хора загубиха спасението. Тя пише, че заглушавайки истината, те бяха използвали дяволски прийоми.

Какво се случи с всеки един от главните фигури през следващите няколко години?

Самият Бътлър бе болен и не присъстваше на Г.К. през 1888г. Но той написа гневна телеграма с/у двамата млади, което повлия на цялото събрание. След края на Г.К., Бътлър напуска и става за 13г. фермер в портокаловата си ферма във Флорида. После се връща, но отново влиза в диалог с адвентизма.

Юрия Смит остава главен редактор на “Ревю енд Хералд”, но по- късно поставят Джоунс на негово място, а Смит- негов заместник, при което битката продължи.

Джоунс стана най- обичания говорител, харизматична, изпълнена с енергия личност, смело и безстрашно проповядваше истината за Христовата правда.

Уагонер искаше да даде на хората истината за оправдание чрез вяра и да помогне на хората да се обърнат към Христос.

В 1888г. в парламента на САЩ бе прокаран неделен закон с цел нацията да бъде християнска. Да се узакони един закон, който не беше централен, но узаконен щеше да бъде постепенно налаган. От 1880г. до 1889г., адвентисти са били затваряни и в окови, заради работа в неделя. Те са работели с вериги. През 1888г. вече е имало гласуван неделен закон. По- късно той отпада, но е писан като допълнение към закона чак до 1893г. всичко това АСД очакваха да се случи, четейки кн.Откровение.

Точно в този решителен момент Джоунс и Уагонер се явиха със своята вест. Времето бе опасно, а в църквата, тези двама души вкарваха реформи.

По всичко е изглеждало, че започват последните световни събития и края скоро ще дойде. Вестта, която Бог изпрати чрез Джоунс и Уагонер, бе вестта на вечното евангелие- изпълнена със славна светлина и сила от Светия Дух. Тази вест на евангелието трябваше да бъде дадена на света, така, че хората да не кажат никога, че АСД издигат закона над всичко. Силата на Изкупителя е да ни доведе до хармония с послушанието на 10-те Б.з. АСД трябва да проповядват закона и Евангелието заедно. Божият закон осъжда греха и насочва към евангелието. Христос е славата на закона.

“Боговдъхновеното трио”- така наричаха тандема по онова време - Джоунс, Уагонер и Вайт. Каква бе тяхната съдба? През 90-те години Джоунс стана най- влиятелния човек- тълкувател на Елена Вайт. Уагонер е изпратен да работи в Англия, а Елена Вайт- в Австралия.

Джоунс бе объркан в отношението си към Библията. Вместо Библията използваше често книгите от Духа на пророчеството за да напише в/у тях своите проповеди. Той стигна до там да нарича писанията на Елена Вайт като Писанията, с голямо “П”, т.е. като Библията. Хаскел пише на Вайт, че много често я цитират. 1893-99г. Джоунс става спонсор на фалшивата пророчица Ана Райс. Елена Вайт писа, че това бе свързано с голямото отстъпление на д-р Келлог. По- късно Джоунс става враг на Вайт и в началото на 20-ти век напуска ц-та. Джоунс не се интересуваше и от буквалният исторически контекст на писанията на Вайт. Той казваше- “Не ме интересува какво си имала предвид- аз имам твоите думи” и можеше с нейните думи, извадени от контекста, да каже точно обратното на това, което тя казва всъщност. Вайт не е буквално вдъхновена, тя не е твърдяла това, а е вдъхновена от Св. Дух в определен исторически и буквален контекст.
2. Да издигнем Исус в отношение с вестта за ОЧВ във връзка с Откр.14:12

Днес съществува много силно движение водено от Доналд Шорт и Робърт Уиланд, които правят нещо като над деноминационно движение. Те учат, че Уагонер и Джоунс имат уникално различно разбиране по въпроса за ОЧВ от това на Реформаторите от 16-ти век. Това не е вярно! Самият Уагонер казва: Не считам схващането от 1888г. за нова идея. Това просто ще бъде стпка близко до великите реформатори от дните на Павел до дните на Уесли. Тази стъпка е близко до ІІІ-та ангелска вест.

На 21.10.1888г. Вайт казва нещо подобно- Бог предсави на умовете на мъже и жени ценни диаманти от истината подходящи за нашето време. Бог е избавил тези истини от грешки и ги е поставил в подходяща рамка. Аз не ги намирам за нова светлина, въпреки, че тя бе нова за мен. През 11.’88 тя пише, че възгледите за оправдание чрез вяра и правдата на Христос във връзка със закона (представени от Джоунс). Това не беше една нова светлина, но старата истина, поставена във вестта на третия ангел.

Уагонер считаше, че неговите тълкувания бяха близки до Реформаторите, но истина напред към вестта на 3-я ангел. Вайт казва: Наистина това е 3-тата ангелска вест. Хората питат за Джоунс и Уагонер: Наистина ли тези хора проповядват третата анг. вест? Ами те говорят за Христа? Като отговор Вайт казва- Не, това е вестта!

Дали Елена Вайт се е съгласявала с всичко казано от Джоунс и Уагонер? Не. Съвсем не се съгласява с цялата тяхна теология. Това ни довежда до въпроса за ОЧВ.

В началото на ’88 в адвентните среди се проповядваха две различни сотерологии (наука за спасение). Урия Смит пише статия в “Ревю”, че главният въпрос е да се търси покорност на всички Божии заповеди, като подготовка за идването на Божии заповеди от небето. В Откр.14:12 той подчертава думата “пазят”. Смит казваше, че ти идваш при Христос чрез послушание, а не защото Той те е намерил. В друга статия той пише, че условието да имаш вечен живот е да направиш нещо, за да имаш вечен живот- “Покорявай се и живей!”; “Пази заповедите, ако искаш да влезеш в небето!”. Той твърдеше, че Евреите не са се опитвали достатъчно упорито и затова не са успели. Той е учил от Римл.2:23, че оправданието е до момента на нашето обръщане- това е вменената правда, а след това- спасение чрез дела. Ключовата дума за Смит бе послушание, а за Уагонер вяра. На Г.К. през 1891г. Уагонер и Смит влизат в остър спор.

Явно бе, че младите поколения зададоха нови въпроси към ученията и вярванията в Адвентизма. Ето къде се разминаха: Бътлър и Смит се държаха като адвентисти в Адвентизма, а Джоунс и Уагонер като християни в Адвентизма.

Къде застана Елена Вайт? Тя поставя основата в/у християнството, а не в/у някои схващания в Адвентизма. Тя казва на делегатите на 24.10.1888г.- истината каквато е в Исус. Ние искаме Исус! По- късно тя ще пише- Стига само сме мислили за ОЧВ, мислете за закона. А преди това, че като сме проповядвали закона сме изсъхнали. Т.е. тя апелираше за баланс м/у двете!

На 24.10.’88 Вайт казва (публикувано 3И.В.145, р-л V, “Принципи на спасението”, гл.21):

“Третата ангелска вест е провъзгласяване на Божиите заповеди и вярата в Исус Христос. заповедите на Бога са провъзгласени, но вярата в Исус Христос не се проповядва от адвентистите като еднакво важна, т.е. законът и евангелието неразделно свързани… Вярата в Исус. Говорят за нея, но не я разбират. Какво е вярата в Исус като част от третата ангелска вест? Исус да понесе нашият грях, за а стане наш опрощаващ Спасител. Той получи това, което ние заслужавахме. Дойде на света и взе греховете ни, за да можем ние да вземем Неговата правда. Вярата в способността на Христос да ни спасява напълно, изцяло и завинаги е вярата в Исус.”

Какъв вид ОЧВ проповядваха Джоунс и Уагонер?

Вайт пише, че някакви протестанти са имали пълно познание за ОЧВ. Но нямали разбиране за закона. Ние като адвентисти наблягахме в/у закона, а забравихме ОЧВ.Тези мъже (Джоунс и Уагонер) бяха изпратени от Бога за да поставят едното до другото!

Важната вест, която Джоунс и Уагонер поставили през 1888г. и след това не е една нова светлина, а едно обединение с реалното християнство, познаващо Христос и проповядваха, че освещаването е едно покоряване на закона чрез силата на Духа.

На 22.11.’92 Вайт пише: Времето на изпита е точно в/у нас. Високият вик на третия ангел е вече започнал в изявяването на вестта за ОЧВ. Това е началото на ангела, който ще изпълни земята със слава. Нека да издигнем Исус високо.

Интересно е- високия вик на третия ангел е започнал с вестта от ’88. Никога повече Вайт няма да повтори това изказване. Тя не, но Джоунс- да.

На Г.К. 1893г. Джоунс ще каже, че “късният дъжд е започнал” (Вайт казва “високият вик” е започнал. “Късният дъжд” е подготовка за “високият вик”, а самият “висок вик” е същността на вестта.) Джоунс преиначи нещата и насили това единствено изказване на Вайт. Джоунс беше фанатичен в изказванията си. Той и приятелите му говореха, че Христос всеки момент ще дойде.

Доналд Шорт и Робърт Уиланд казват, че големият неуспех на ЦАСД е, че не приемат “късният дъжд” от Джоунс и Прескот. В мемента една група със собствени издателски къщи и събрания, със своя отделна структура, продължават да твърдят това.

Защо Джоунс бе толкова въодушевен относно “Късният дъжд”. Джоунс получи свидетелство от Ана Райс. Той повярва, че това свидетелство е от Бога. Прескот и Джоунс са започнали да обикалят и да казват, че има и друг пророк. По- късно идва онова объркване и смесване на понятията “високият вик” с “късният дъжд” (разисквано преди малко). Те вярваха, че Св.Дух се бе излял чрез Ана Райс. После Джоунс получава още едно свидетелство и като подпален на Г.К. през 1893г. и иска да чете това пред присъстващите. Но президента Олсън не разрешава това. На следващата 1894г. обикалят с Прескот и четат от Вайт и Райс, и извикват- Чувате ли гласа на този нов пророк?! Тогава в края на 1893-94г. в Батъл Крийк (президента на Г.К. е в Австралия), Джоунс и Прескот четяха писанията на 30 000 души. Това е един невероятен харизматичен момент. Всички дарби започват да се появяват (дори дарбата да лаят) и те събират огромно дарение. В следващите месеци Ана Райс е разобличена като фалшив пророк и движението е оприличено на един харизматичен фанатизъм, а не на “късен дъжд”. Уиланд и Шорт разпространиха само част от историята с книги в света.

Тогава, какво имаше в предвид Елена Вайт, когато един единствен път каза, че “Високият вик” е започнал с вестта от 1888г.?

Имаше в предвид, че за първи път АСД имат пълната вест относно третия ангел- търпението- въпреки разочарованието чакат Исус; 10-те з.- докато чакат верните побеждават звяра и неговия образ и са запечатани чрез пазенето на Б.заповеди и сега за пръв път АСД проумяха и какво е третата част от стиха “Вярата Исусова”- това е учението за ОЧВ. Сега трите едно до друго представляваха една пълна вест- опитността на верните адвентисти. За първи път Адвентизма имаше цялата тройна вест в своето разбиране, история и опитност!

Първите адвентисти отхвърляха идеята за триединството. Те вярваха, че Исус Е един полу- бог, създаден от Отец. Отхвърляли са идеята за Св.Дух като трета божествена личност. Но със засиленото изучаване на Библията тези разбирания бяха коригирани.

Урия Смит пише по този въпрос, но той има полу- Ариански разбирания.

През 90-те год. на ХІХ-и век, адвентистите много говореха за Духа. Уагонер започва да навлиза в индийските източни религии. 1897г. Уагонер става пантеист и проповядва това чак до Г.К. Бог е в нещата, които е направил. Той е доближава до погрешни изводи и залита здраво в пантеизма. Две еретични движения започват да бродят из църквата- “Движението за осветената плът” и пантеистичното движение на д-р Келлог и Уагонер. Елена Вайт е крайно обезпокоена и призовава братята да се върнат отново към изучаването на Библията. В своите най- нови книги тя не използва думата триединство, а три в едно или синоними на това. В кн.Ж.Ис. тя писа, че живота е в Христос - вечният, неограбеният. Това отвори нов курс в изучаването на Библията в тази правилна посока относно разбирането на темата за Божественото естество на Исус и Триединството. В следващите 50г. АСД стигнаха до пълното разбиране на естеството и произхода на Христос. В 1931г. АСД имат цялостна тринитарна позиция. По- късно, през 50-те години в АЦ се разпространяват материали, че ц-та е отстъпила от онова, което в началото е проповядвала. Но тези аргументи се основаваха на традицията и следваха Римо- Католически принципи, а не адвентни.

В 1890г. се развива темата - дали в Христос има склонност към греха (Тази тема ще ескалира отново в ЦАСД чак през 1950г.). По онова време Уагонер, Джоунс и Прескот, формулираха идеята, че Христос има естеството на Адам след грехопадението. И това разбиране е в основата на тяхното разбиране за ОЧВ. Вайт, след като ги слуша, няма какво особено да каже. Тя прави само няколко кратки изявления по този въпрос, които по- късно станаха повод за битка. 1-то изказване от 1887г. Уагонер, в посланието към Галатяните се аргументира, че Христос е роден точно като нас. Джоунс изнася 26 проповеди за тройната анг.вест и в тях каза на делегатите, че Христовата природа е нашата човешка природа, без да има никаква частица разлика м/у Него и теб. Христос не дойде като първия Адам, а в естеството на неговите наследници. Христос взе нашата плът със същите тенденции като нас. 1896г. Джоунс казва, че Христос имаше плът натоварена с грях, но покорена от Св.Дух да не греши. Исус е пример във всичко за нас- казва Джоунс. 1901г. той казва: Както Христос направи- така и ние можем да получим пълно съвършенство в нашата природа и това ще бъде една демонстрация пред Универса, за да приковем очите на света. Това негово изказване полага основата за една теология за безгрешното съвършенство.

Темата за съвършенството винаги е разделяла адвентистите. Но трябва да се знае, че битката за естеството на Христос не бе основана на текстове от Библията, а в/у няколкото скромни изказвания на Елена Вайт по този въпрос. Римл.8 и Фил.2гл. се казва, че Христос бе направен с подобна плът като нашата. Подобие не означава еднаквост.

Каква бе позицията на Вайт след тези изказвания. Един американец- австралийски мисионер - Бейкър- работил с Уагонер, учеше нещо, което притесняваше Вайт. Тя му писа писмо за да бъде внимателен относно това, как се занимава с човешкото естество на Христос. Тя му писа: Христос бе втория Адам. Христос е единородния син на Бога и бе изкушаван в безгрешното си естество, но нито за 1-н момент нямаше склонност към греха. Отбягвай всяко разбиране за Христос, което може да заблуди хората.

Тези изказвания на Вайт бяха като бомба със закъснител по- късно в Адвентизма. 1904г. тя пише, че Христос взе в/у Себе Си тази паднала човешка природа- омърсена и деградирала от греха. Тя отбелязва, че тази природа не включва склонността към греха, и че мълчанието относно естеството на Христос е равно на злато, т.е. надвишава човешките рационални представи и не може да се обхване напълно от човешки разум.

6 основни битки по тези проблематични въпроси:

1. Движението “Осветената плът”

2.Пантеизмът на д-р Келлог и Уагонер

3.Теологията на Валендър- за светилището

4.Джоунс- еклезиология- църковната организация няма права. Тази идея разпространявана от Джоунс се свързва със спиритуализацията внесена в Адвентизма от Уагонер, който казваше, че Бог е във всичко и Св.Дух говори на всеки индивид. Това бе фанатизъм, проповядващ, че най- добрата организация е Анархията, но естествено се движим заедно. Организацията е хула срещу Св.Дух, каза Джоунс и напусна църквата. Прескот също напуска църквата.

5.”Всегдашната” от Дан.8гл.- Прескот с8у Хаскел, проблеми за 30г. в деноминацията.

6. Относно “Северният цар” от Армагедон- буквална физическа война или духовна?