Адвентното движение



Дата14.03.2018
Размер101.38 Kb.
#62992
Слава на Исус Христос! + Ист. Хр.Ц.

АДВЕНТНОТО ДВИЖЕНИЕ” - част 4


Ние продължаваме с темите, в които разглеждаме развитието на адвентното движение. Да направим кратък преговор от миналата проповед.

След голямото разочарование изживяно на 22.10.1844г., адвентното движение се разпада на 2 основни групи. Главният разделителен въпрос става следния: - “Случи ли се нещо на 22.10.1844г.?” - Да или Не?!

От отговорът на този въпрос се оформят и двете основни групи.

Тези, които казаха - “Да! Нещо се случи на 22.10.1844г.”- става позната като групата на “затворената врата.”

Тези, които казаха - “Не! Нищо не се случи на 22.10.1844г.”- попадаме във втората група, известна като групата на “отворената врата.”

Представителите на първата група вярваха, че бяха прави за времето. Нещо се случи на 22.10.1844г.! Христос дойде духовно в нашите сърца! Само тези, които бяха готови на 22.10., само те биха били спасени. От тогава вратите на благодатта са вече затворени!

Ръководители на тази група стават Джоузеф Търнър и Самуел Сноу. Много от представителите на тази група завиват към един спиритуализъм - т.е. започват по един духовен начин да разглеждат стиховете на Библията. Някой проявяват краен фанатизъм с много лоши резултати. Остават няколко стотин души.

Това силно притеснило и самият Уйлям Милър, който се дистанцира от тази група и да се включи във втората основна група - тази на “отворената врата”. Силните фигури на тази група стават Уйлям Милър и Джошуа Хаймс. През май 1845г. те организират група в гр. Албъни и стават известни в историята като Адвентистите от Албъни.

Тяхното основно твърдение: “Нищо не се случи на 22.10.1844г., но бяхме прави. Христос трябваше да дойде на небесните облаци.” Наброявали 30 000 души. В последствие тази група се разпада на две църкви - Евангелска Адвентна църква и Адвентна Християнска църква. Понастоящем първата не съществува, а втората е с много малко на брой членове, около 3 000 души, известна като Църква на Адвентистите от първия ден, предимно в Америка.

Онова, което зрееше и щеше да роди божественият плод в бъдещето, бе в групата на “затворената врата”. Божият Дух действаше сред малцината упорстващи в идеята, че нещо се случи на 22.10. и през следващите 4-ри години от тази група щеше да се отдели една трета група, от която възникна и ЦАСД.

Какво точно се случи? Че стана нещо- стана, но какво? Не беше ІІ-то идване на Христос, но какво тогава? - Ето тези въпроси занимаваха верните изследователи на библейските пасажи. И те се връщаха отново и отново в/у Библията за да открият своята грешка. На практика те бяха заобиколени с фанатиците от тяхната група на “затворената врата”, но това не им пречеше да изследват наново всички текстове, които имаха отношение с преживяното. Тези хора бяха народ на Библията.
Сега да продължим напред и да погледнем на последвалите събития от 3 различни ъгъла.
1. Истината за светилището. Ист.Хр.Ц.-стр.362:2-363:1
Хайръм Едсън бил методист, който в 1843г., чул истината и се присъединил към Адвентното движение. На 23.10.1844г., само часове след голямото разочарование, Едсън имал своето видение от Господа. Той пръв разбира и споделя истината със своите двама приятели д-р Франклин Хаан и д-р Кроузиър разбирането за светилището. Те веднага, с помощта на Библията и Конкорданса, се заемат да изследват този въпрос и откриват истината по въпроса в книгата “Послание към Евреите”.

Въпросът за светилището сякаш отключва тайната на разочарованието от 22.10.1844г. Пред съзнанието им се разкриват все нови и нови истини, свързани в съвършен порядък. Те откриват, че написаното в Откр.10гл. е изживяната от тях опитност на разочарованието. Това им дава нова увереност, че Бог ги е ръководил и продължава да ги ръководи.

Разбира се и други хора достигат, по други пътища до същите истини свързани със светилището. Друг участник в Адвентното движение - Г.В.Пивий казва, че Христос влезе в Светая Светих в 10-я ден на 7-я месец. Той бе свързал Дан.8:14+Евр.9:23 и Лев.16:16.

Една дама на име Клемънс също откри тези взаимовръзки. Тя твърдяла - “Светилището не бе земята!”

На 7.02.1846г. се появява публикация на д-р Кроузиър (до началото на 1845г. е имал ясното разбиране за службата в светилището в две фази). Въпросната статия се появява в списание “Дей Стар”-“Дневна звезда”, Цинцинати, Охайо. Статията е озаглавена “Законът на Моисей”, в която ясно се казва, че службата в Светилището, и земно, и небесно, има 2 фази, и ІІ-та е започнала в небесното светилище на 22.10.1844г. Първата- пише д-р Кроузиър- е на прощението, а втората за изтриването на греха.

Статията е четена широко и обсъждана по цяла Америка с необикновено голям интерес. Тази статия попада и в ръцете на друга ключова фигура за в бъдещето- капитан Йосиф Бейтс (Повече за техните биографии, може да прочетете в кн. “История на Християнската църква”, стр. 371-388, статията “Пионери на голямото Адвентно движение”).

Бейтс разбира, че Кроузиър е имал истинското разбиране за Светилището и се заема да го проповядва навсякъде, където има адвентисти.

2. Пророческият дар.

След голямото разочарование през 1844г., Адвентното движение се нуждаело от духовно ръководство и единство във вярата. Една сутрин през средата на месец декември 1844г., месец и половина след 22.10., 5 дами, участнички в Адвентното движение, се събрали на молитва в дома на госпожа Хайнс в гр. Портланд, щата Мейн. Провеждали молитвено събрание. По време на молитвата, Божият дух слиза над 17г. момиче Елън Гулд Хармон. Тя има своето първо видение свързано с Адвентното движение и Светилището. Това бил третия инструмент, след Уйлям Фой и Хейзън Фос, потърсен от Бога за извършването на пророческа дейност.

Това първо видение на Елън Хармон, по- късно Елън Уайт по съпруг, известна на адвентистите в България като Елена Вайт, е описано в книгата “Опитности и видения” или кн.”Ранни писания”. Две основни точки има това първо видение- да вървим в пътеката огряна от тази светлина и да гледаме в Исуса. Накрая на видението, тя казва, че градът Ерусалим е доста далеч. Близо 158г. адвентистите вървим по тази пътечка, огряна от светлината, гледайки към Исус, но още не сме там. С това първо видение Исус още насърчава хората да вървят напред, а не да се отричаме от светлината зад нас. Истината от дните на Адвентното движение щеше да продължава да бъде разкривана и до днес ще бъде откривана в тази насока! Заедно с насърчението да не се спира в изследването на истината, видението имало и още една явна цел. В началото на 1845г. е имало 50 000 адвентни християни, разпаднали се на множество по- малки или по- големи групи. Видението посочвало, че тези, които забравяли светлината и ръководството Божие в началото отпадат от светлината и пътеката. Действителността потвърдила това. Ето и цитат от това първо видение: Р.П.44

Зад пътуващите адвентисти, в началото на пътеката, имаше блестяща светлина, за която един ангел ми каза, че представлявала “среднощният вик”. Тази светлина огряваше цялата пътека и беше светилник за нозете им, за да не се спъват. Докато продължаваха да гледат към Исус, Който вървеше точно пред тях, водейки ги към града, те бяха сигурни. Но скоро някои се умориха, говореха, че градът бил много далече, противно на очакванията им отдавна вече да са влезли в него. Тогава Исус ги окуражаваше, като издигаше славната си дясна ръка, от която се изливаше светлина над тях и те извикваха: “Алилуя!”. Други прибързано отричаха светлината зад себе си и казваха, че не Бог ги е довел толкова далече. Зад тях светлината изгасваше и оставаше нозете им в пълнен мрак; те се препъваха, изгубваха от погледа си целта и Исус и падаха от пътеката долу в тъмния и неправеден свят”.

Видението продължава с това как светиите отиват в небесният град и Исус им дава от трапезата на Божието царство. Накрая, когато видението свършва, Вайт споделя:

От видението излязох извънредно смутена. Здравето ми беше много лошо, а бях едва седемнадесет годишна. Знаех, че много хора бяха паднали поради превъзнасяне, и разбрах, че ако аз се превъзнеса по някакъв начин, Бог би ме изоставил и аз сигурно бих била загубена. Отидох при Господа с молитва и поисках да възложи на другиго това бреме. Струваше ми се, че не бих могла да го издържа. Дълго лежах по лице, но всичката светлина, що получих, бе: “Разкажи на другите онова, което ти открих.”

Тя разказва това свое първо видение и то е публикувано през следващата 1846г.

Второто видение на Вайт, през 1847г., се занимава със светилището като двуфазна служба. Вижда храма в небето, каменните плочи, на които четвъртата заповед сияе по- силно от всички останали, и че именно последните събития на земята са свързани със спора около съботата. Видението завършва с явлението на Човешкия Син.

Зареждат се поредица от видения свързани с бъдещите заключителни събития и сцени от земната история. По значимите от тях са: на 16.12.1848г. - “Разклащането на небесните сили”; на 5.01.1849г. “Запечатването”; на 24.03.1849г. “Отворената и затворената врата”; 26.01.1850г. “Към малкото стадо”; на 27.06.1850г. “Белегът на звяра”; на 24.08.1850г. “Тайнственото хлопане”; на 7.09.1850г. “Подготовка за края”; през 09.1850г. “Последните язви и съдът”; на 23.09.1851г. “Времето на събирането”.

Така в период от 7год. Вайт получава своите ранни видения. Те са изключително ценни и аз горещо ви препоръчвам да занимаете съзнанието си с тях, защото ни разкриват в яснота бъдещето. Поместени са в кн. Р.П.59-97 стр.

От цялата тази плеяда от ранни видения, подбрах за коментар пред вас видението от 24.03.1849г. озаглавено “Отворената и затворената врата”. Какво е интересно за нас тук?

Вие помните, че казахме, че ЦАСД всъщност произлезе именно от групата на “Затворената врата”- “Нещо се случи на 22.10.1844г. и времето на изпитанието приключи!” В Мат.25:10 се казва “и вратата се затвори”. На практика адвентистите от тази група вярваха, че само тези, които бяха готови на 22.10. ще бъдат спасени, защото “вратата е затворена”. И Елена Вайт вярваше това. Още от самото начало адвентистите вярват, че “вратата е затворена” и само те са вътре! Но това не е добро. За съжаление, през всички следващи години, адвентистите все още го носим като усет! На практика, това разбиране, че само ние сме вътре, а останалите християни не, е създало много негативизъм и отчуждение м/у адвентистите и останалите хора в света!

Колко силна сянка и последици има всяко погрешно разбиране! Заблудата оказва своето влияние, понякога дори и отхвърлена, тя оставя белезите на своето присъствие.

Как се промениха разбиранията им за “затворената врата”?

Те не искаха да се променят, но през следващите 7г.- от 1844 до 1851г., имаше много нови вярващи, които искаха да бъдат кръстени. Първата реакция бе- Няма да ви кръстим “вратата е затворена”. Противно на логиката те отказваха кръщение. Този проблем ги върна в/у Библията. В 1851г. те разкриха своя проблем. Христос не е дошъл- следователно “затворената врата” е все още в бъдещето! През периода 1851-52г. адвентистите поправиха своите богословски разбирания и започнаха да говорят, че Бог бе затворил вратата на Светая и отворил вратата на Пресветото място. Това бе напредък в адвентната теология. Една солидна теологична основа бе натрупана без кой знае какъв опит в проповядването пред хора. Това помогна да излязат и да бъдат активна църква със силна теология, способна да евангелизира и учи хората на новите истини. От изучаването на Писанията те вървяха напред, не от традиции, учители и авторитети- стълбове, не от Елена Вайт. Така се стигна и до третата основна доктрина.


3. Разбирането за съботата като 7-я ден.

За съботата като 7-и ден знаем от историята на старозаветният Израилев народ. Апостолите и първите християни също знаеха истината за освещаването на съботата като 7-и ден. През 4-и век Римо- Католическата църква промени освещаването на 7-я ден събота в освещаване на 1-я ден неделята като белег на своята власт и авторитет. Както бе пророкувано 1 000г. по- рано, в кн.Дан.7:25, тя “намисли да промени времена и закони” и го направи. През средновековието истината за съботата, като че ли е забравена, с много малко изключения- вярващи християнски малцинства и юдеизирани групи пръснати тук и там по света. И.Хр.Ц.365 Баптистите от 7-я ден на практика никога не са били евангелизатори. По онова време те наброяват 6 000 души в Америка и сега са толкова. Една от първите групи е в северозападна Америка- домът на Рейчъл Оукс Престън. През февруари 1844г. тя се преместила от гр. Верона в гр. Вашингтон, Ню Хемпшир. Във Вашингтон тя се запознала с адвентното учение и скоро се присъединила към Адвентното движение. Попаднала сред адвентистите тя продължавала да говори за важността от освещаването на съботата като 7-и ден и първи, който приел съботата бил някой си Уилям Фарнсуърд. Първият проповедник, също участник в адвентното движение, на когото Рейчъл повлияла относно съботата бил Фредерик Уилър, идващ от протестантската братска църква. След една неделна проповед, в която той говорил за 10-те Божии заповеди, Рейчъл Оукс му разказала за съботата и той бил дълбоко впечатлен. От другата неделя той започнал да проповядва учението, че седмия ден съботата е денят за освещаване.

Фредерик Уилър разказва това на своя пастор Томас Пребъл, който не само приел вестта, но до края на месец февруари 1844г. разпространил вестта за съботата чрез вестник “Надеждата на Израил”. Още през март 1844г. те образували една църква от около 40 души адвентисти съботопазители.
Така в Америка през 1846г. вече съществували три групи вярващи: І-та - получилите светлината за светилището и това, което се е случило на 22.10.1844г.; ІІ-та - приелите истините от пророческият дар на Елена Хармон и ІІІ-та - приелите освещаването на съботата като 7-и ден.

Как станало обединяването на тези три групи?

Несъмнено връзката м/у тези разпокъсани една от друга адвентни групи, всяка от която носител на важни истини по определен въпрос, Бог осъществил чрез личността на Йосиф Бейтс. Повече за неговата биография прочетете в И.Хр.Ц.371,2.

Бейтс първо успява да се срещне с Хайръм Едсън и д-р Кроузиър. От тях той ще разбере за светилището, а те ще приемат съботата от него. Самият Бейтс ще научи за съботата от статията във вестник “Надеждата на Израил”. Ще отиде и ще се срещне с Рейчъл Оукс в Ню Хемпшир.

През 08.1846г. Бейтс публикува книга по повод съботата- “7-я ден - събота, вечният белег”. Посещава групата където се изявява пророческият дар и им занася истината за съботата. Джеймс Вайт казва, че бр. Бейтс говори прекалено много за съботата, като че е единствената заповед. Малко след това Джеймс и Елена Вайт се женят. Решават да съблюдават съботата.

На 7.04.1847г. Елена Вайт има видение за великата борба, което потвърждава идеите на Йосиф Бейтс за съботата. По- късно Бейтс стига до убеждението, че съботата е Божият печат, а неделята ще бъде белегът на звяра.

Можем да видим един извървян път в разбирането и провъзгласяването на истината. Уилям Милър проповядваше първата ангелска вест- 1843г., Самуел Сноу - ІІ-та - 1844г. и Йосиф Бейтс ІІІ-та - 1847г.

Повярвайте в Бога, за да се откажете от греха и да бъдете послушни на 10-те Б. заповеди! Това е резюмето на тройната ангелска вест.

Зареждат се 14 съботни конференции, на които се уточняват важни учения открити чрез светлината идваща от Господа. Едно от тях е учението за изследователният съд преди края на благодатното време. Друга важна доктрина е относно състоянието на мъртвите.
Да спрем до тук.

1. 1Кор.8:1 Знанието не е любов. 7-те години след 1844г. кипяха от теологична активност. Постепенно се създаде стратегия за евангелизиране основана на светилището, съботата, съда, закона, състоянието на мъртвите. Това бе екзекутивно евангелизиране на другите вярващи християни. Адвентните говорители печелеха двубоите, защото Библията бе на тяхна страна, но добрата вест се превърна в словесна война. Те се биеха доста добре, но не станаха добри хора! Това имаше въздействие в/у техният характер. По- късно, в Минеаполис 1888г. те се сбиха помежду си.

Да внимаваме! - може знанието ни за истината да триумфира, но любовта да бъде неусетно угасена!

2. Изоставиха и пренебрегнаха основните евангелски теми в християнството. Така неусетно адвентизма стана различен от останалото християнство и постепенно се изолира от него.







Каталог: MEDIA%20SET -> Propovedi -> p-r%20Kr.%20Karev%20! -> My%20Themes
My%20Themes -> Годините са отбелязани по Съвременния календар, работещ с грешката на Дионисий Екзигус!
My%20Themes -> Пътят, и истината, и животът
My%20Themes -> Книгата "Свидетелства към църквата", том 9-ти, ст."Последната криза", писана от религиозната писателка Елена Вайт през 1909г намираме следния цитат: "
My%20Themes -> Фактите около възкресението
My%20Themes -> Пътеката на живота
My%20Themes -> Хронологията на живота на исус христос според четирите евангелия
My%20Themes -> Хронологията на живота на исус христос според четирите евангелия”
My%20Themes -> Или те или ние !


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница