Агресивни ли са лошите момчета?

Едва ли има родител, който не се е сблъсквал с детската агресивност, не се е изумявал, виждайки детето си почервеняло от ярост да хвърля безразборно вещи и да крещи с цяло гърло. По правило, майките отстъпват на татковците справянето с този проблем. Не се плашете: в повечето случаи, особено в периода 4-7, години, детската агресивност е съвсем естествена. Проблемът не е в самата агресия, като реакция на външни дразнещи фактори, а по-скоро в начина на нейното изразяване.

а те са това, което изпитваме независимо от нашите желания и още повече, от желанията на обкръжаващите. Често децата чуват: “Престани да се ядосваш!”, “Стига си викал!”. Детето получава посланието, че то изпитва нещо лошо, което не трябва да изпитва. Ще се старае да подтиска злобата и гнева, и тъй-като това няма да му се удава, ще се чувства виновно, усещайки такива естествени чувства.

Родителите понякога казват на детето си: “Ти се биеш, значи ти си лошо момче. Ето Мартин никога не се бие и той е добро дете.” Колко много лъжи и болезнени послания има в тази фраза! Хайде да се разберем:

Първо: всички деца в някакъв момент проявяват агресия и това е нормално и естествено. Те още не умеят да контролират своя гняв.

Второ: децата ни винаги са добри, винаги са ни любими, само техните постъпки не ни харесват.

И трето: “Ако съседчето Мартин е добро дете, а аз лошо, значи моите родители го обичат него, а не мен!”. Представете си, колко болезнено ще е за малкото дете, да усети така нещата. Та нали родителите са най-важното нещо на света?!...

Какво могат да направят бащите на агресивните момченца?

1. 
   Когато малкото момче проявява агресия, то не може да обясни, какво става с него. Обяснете му. Например: “Сега си ми много ядосан, защото ти забраних за гледаш детските по телевизията!” или “Ти си сърдит на Гошо, защото ти счупи количката.”
   
2. 
   Покажете, че го разбирате: “И аз на твое място бих се ядосал!”
   
3. 
   Важно е да покажете, че не харесвате поведението, а не самото дете. Например: “Не ми харесва, че си взел телефона ми без разрешение!”, а не “Ужасен си!”.
   
4. 
   Дайте възможност на детето да изрази своята агресия, като му предложите нови начини за справяне. Например: вместо да хвърля играчките, да повика или да удари няколко крушета на възглавницата. Едва след това му напомнете, кои правила е нарушило.
   
5. 
   Използвайте ситуацията, за да дадете добър модел на мъжко поведение. Например: “Чудесно е, че имаш такъв боен дух и че си силен, но трябва да използваш своята сила по друг начин. Мъжете правят ..........”.
   
6. 
   Не забранявайте детски филми, игри и книжки, в които малките момченца могат да разиграят своя гняв и раздразнение.
   
7. 
   Демонстрирайте социално приемливи форми на проява на агресия. Спортният хъс, например. Не забравяйте, че момченцето ви е вашето огледало – вие задавате модела, по който то ще се учи.
   
8. 
   Не изпадайте в крайности: нито прекалената строгост, нито прекалено снизходителното отношение ще предотвратят проявите на агресия.
   

А агресията при вече порасналите момчета е съвсем друга тема...

• 
  Семейната среда – от значение е дали в семейството има прояви на агресия.
  
• 
  Методите на възпитание – дали доминират суровите наказания, особено телесните.
  
• 
  Проявата на претенции към децата – неумението на родителите да се съобразяват с възрастовите изменения в детската психика, като налагат остарели и неактуални модели от собственото си възпитание. Това води до различни форми на негативизъм у детето.
  
• 
  Наказанието – то трябва да засяга само провинението на детето, а не неговата личност.
  
• 
  Училище – когато между учител и ученик възникнат проблеми, те често се пренасят във взаимоотношенията между учениците. Например, при проява на агресивност или несправедливост от учителя, в доста случаи се наблюдава повторение на това поведение от децата в сферата на общуването им с другите. Действията на учителя могат да стимулират децата в дейностите им, но могат и да ги отблъснат и да предизвикат негативни реакции.