Агресивно и виктимно поведение при деца с дислексия на развитието гл ас д-р Надя Колчева



Дата24.05.2017
Размер328.53 Kb.
#21956


Агресивно и виктимно поведение при деца с дислексия на развитието
гл. ас. д-р Надя Колчева

Нов български университет
Резюме

През последните години се отчита увеличаване на броя на децата с установена дислексия на развитието в общообразователните училища. Настоящото изследване е посветено на проучване на вторичните симптоми при деца с подобно нарушение, засягащи някои аспекти на емоционалното и социално функциониране. Целта е да се установи децата с дислексия на развитието имат ли по-високи нива на агресивно и виктимно поведение (както предполагаме) какво е нивото им на просоциален опит. Изследвани лица: 69 - 30 деца с установена дислексия на развитието на възраст от 8 до 12 години и 39 техни връстници без наличие на подобно нарушение. Децата са от 13 столични училища. Метод: Психологически въпросник за оценка на виктимно и агресивно поведение. Резултати: По-голям процент от децата с дислексия на развитието попадат в по-високите степени на проява на агресивно или виктивно поведение. По част от скалите, и за агресивно (физическа агресия, индиректна агресия), и за виктимно поведение (детето като обект на власт и принуда, индиректна виктимизация, обща виктимизация), децата с дислексия на развитието имат значимо по-високи резултата в сравнение с децата нормолексици. Има значима разлика между нивото на просоциален опит при децата с десликсия в сравнение с техните връстници-нормолексици. Децата с дислексия имат по-ниски стойности.
Abstract

In the recent years, there is an increase in the number of children identified with developmental dyslexia in mainstream schools. This study is devoted to exploration of secondary symptoms in children with this disorder. These symptoms affect some aspects of emotional and social functioning. The aim is to identify do children with dyslexia have higher levels of aggressive behavior, are more predisposed to victimization by peers, what is their level of prosocial experience. Participants: 69 - 30 children diagnosed with developmental dyslexia aged from 8 to 12 years and 39 peers with normal development without such a disorder. The children are from 13 mainstream schools in Sofia. Method: Questionnaire for assessment of aggressive behavior and victimization. Results: Higher percentage of children with developmental dyslexia fall within the higher levels of aggressive behavior and victimization. Dyslexic children have significantly higher results on some of the subscales for aggressive behavior (physical aggression, indirect aggression) and victimization subscales (child as an object of power and coercion, indirect victimization, general victimization) in comparison to their non-dyslexic peers. There is a significant difference in the level of prosocial experience between dyslexic and non-dyslexic children. Dislexic children obtain lower results.

През последните години се отчита увеличаване на броя на децата с поставена диагноза дислексия на развитието в общообразователните училища. Дислексията оказва влияние върху цялостното функциониране на засегнатите деца. Затрудненията в училище и несправянето с учебния материал често корелират с емоционални, социални, когнитивни и поведенчески дефицити. Нерядко част от поведенческата симптоматика е аргесивно поведение. За съжаление, тези деца са изложени и на по-голям риск от виктимизация от страна на своите връстници.

Дислексия на развитието е състояние, при което децата не успяват да придобият нормална компетентност в ограмотяването и усвояването на устната и писмена форма на речта, въпреки положените усилия от тяхна страна и мотивация за обучение. Американската организация за обучителни трудности (Learning Disabilities Association, 1992, по Матанова, 2001) определя дислексия на развитието като „хронично състояние от предполагаеми неврологични източници, които селективно възпрепятстват развитието и интеграцията и засяга вербалните и/или невербални способности. Могат да бъдат засегнати самооценката, способността за учене, социализацията и/или ежедневното функциониране“.

В психологията с агресия се обозначава поведение, което е насочено към себе си или някой друг с цел да се нанесе вреда. Децата с дислексия нерядко се превръщат в агресори, които дразнят и упражняват системен тормоз върху съучениците си като отговор на тяхното усещане за липса на самочувствие и желание за получаване на признание от връстниците. Проблемите с академичните затруднения обикновено предшестват тези с агресивното поведение и с напредване на възрастта агресията ескалира (Мiles & Stipek, 2006). Те непрекъснато се забъркват в скандали и неприятности, държат се глупаво или участват в сбивания, за да не им се налага да учат или да вършат някаква работа. Всъщност дикслесиците просто не желаят да се видят „различни“ от своите връстници.

Емоционалният живот на децата с дислексия е съпътстван от агресия, враждебност, гняв, завист, ненавист, злоба, презрение, отвращение. Реакциите им са продиктувани от афективна незрялост. Някои от тях не посещават редовно училище, други развиват склонност към зависимости и антисоциално поведение.

Темпераментът на дислексиците определя насоката на агресивните им прояви - интровертите насочват агресията срещу самите себе си - страх, тревожност, опасения, егоцентризъм и нарушения на съня присъстват в ежедневието им (Dedrey, 1987, по Матанова, 2003). Екстравертите насочват своите емоции и чувства към околните, като ги нападат, обиждат, злепоставят, унижават или упражняват грубо физическо въздействие върху тях.

Социалният живот на децата с дислексия също е белязан от провали. Липсата на емпатия и съпричастност, на такт и уважение на чувствата на околните обикновено провокират негативно отношение към тях. Дислексици с подобни прояви често са нежелани в групата и в класа. Агресивните деца обикновено имат статус на отхвърлени (Asher & Coie, 1990). Те имат бедни партньорски отношения, малко или изобщо нямат приятели.

Провалите в училище оказват голямо влияние върху себеоценката на децата с дислексия, като понижават самочувствието им (Н.Колчева, 2015). Критиките и подигравките, неразбирането и изолацията от страна на околните ги дразнят и пораждат у тях трайно чувство на неудовлетвореност, което се опитват да компенсират с клоунско или агресивно поведение. Учителите и родителите им не винаги ги разбират и понякога ги обвиняват в мързел, незаинтересованост, наричат ги несериозни, дори глупави. Усещайки се неоценени и неподкрепени, дислексиците започват да се държат девиантно. Стават заядливи, конфликтни, противопоставят се на всички, не се подчиняват и не се съобразяват с общоприетите норми на поведение.

Виктимизацията е процес на въздействие от лице или група лица върху друго лице или няколко лица, които са принудени системно да понасят физически, психически или морални вреди. В училищната среда виктимизация е негативното третиране от страна на връстници или по-големи ученици. Тя е многократно и системно осъществявана агресия без основателна причина спрямо индивид от същото обкръжение, характеризираща се с продължителен характер.

Взаимоотношенията между съучениците в училище са от важно значение за психическото и социалното им функциониране. Те често са източник на подкрепа, взаимно уважение и придобиване на нови социални умения. Понякога злоупотреба от страна на връстниците им причинява негативни преживявания и става източник на болка, стрес, страх и унижения. Подобни взаимоотношения оставят трайни следи върху психиката и здравословното им състояние.

Децата с дислексия на развитието са изложени на по-голям риск от виктимизация от страна на връстниците си в сравнение с децата в норма (Mishna, 2003). Нерядко те стават обект на злобни забележки, подигравки, осмивания, етикетиране от определен връстник или от група съученици в училище. Някои стават жертва на заплахи, унижения, дори на физическа злоупотреба. Изолирани и неприети са в групата или в класа, а понякога и системно тормозени (Eаude, 1999, по В.Матанова, 2001). Това държание спрямо тях се упражнява явно или индиректно, като често придобива продължителен и траен характер във времето.

Виктимното поведение от връстници се отразява върху академичната успеваемост на децата, които са жертва; върху тяхното самочувствие; върху взаимоотношенията им с други деца. Виктимизацията оказва значително влияние върху цялостното психо-социалното функциониране на децата изобщо, а в още по-голяма степен това важи за децата с дислексия. Някои психо-социални дефицити, ако не бъдат преодолени, могат да останат трайни дори в зрелия живот.

Причина за виктимизиращо отношение се явяват видимите затруднения на дислексиците при изграждане на академични способности по време на учебния процес. Допусканите грешки при придобиване на грамотност, неумението им за гладко четене, трудното боравене с математически символи и като цяло не овладяването на преподавания материал, ги поставят в ситуация на аутсайдери и почти винаги стават обект на осмиване. Затрудненията в ученето и научаването при тези индивиди понякога са съпътствани и с дефицит на вниманието, те са по-разсеяни, не успяват да се съсредоточат и не са в състояние да се самоорганизират, не могат да възприемат повече от една инструкция едновременно и в такава ситуация се чувстват изключително объркани. Други от тях са подчертано несръчни и имат нужда от чужда помощ, което ги поставя в състояние на зависимост от околните.

Тези дефицити видимо отличават децата с дислексия от нормолексиците и се явяват предпоставка за различното и дискриминационно отношение спрямо тях.

Друга причина за виктимизация от страна на връстниците се явяват емоционалната лабилност, изострената чувствителност и преди всичко ниската самооценка като личностни черти на част от децата с дислексия. Тези характеристики ги правят особено уязвими при осъществяване на социалните им контакти. Отчита се социална дисфункция и неумение за създаване на приятелства. Със своята плахост, неувереност, тревожност, пасивност и покорност тези деца често провокират агресивното отношение на връстниците си и обикновено приемат ролята на жертва, която е принудена да търпи издевателства върху себе си (Н.Колчева, 2015).


Цел на изследването

Целта на настоящата разработка е изследване на вторичните симптоми на дислексия на развитието, а именно прояви на агресивно поведение, наличие на виктимизация от страна на връстниците и просоциален опит.


Хипотеза

  • Предполагаме, че децата с дислексия на развитието ще покажат по-високи стойности по скалите за агресивно поведение в сравнение със своите връстници, нормолексици.

  • Предполагаме, че децата с дислексия на развитието ще имат по-високи стойности по скалите за виктимно поведение в сравнение със своите връстници, нормолексици.

  • Предполагаме, че децата с дислексия на развитието ще покажат по-ниски стойности по скалата за просоциален опит в сравнение със своите връстници, нормолексици.


Методи на изследването

Психологически въпросник за оценка на виктимно и агресивно поведение

Въпросникът е разработен от проф. д-р пс. н. Пламен Калчев, стандартизиран е и е вписан в Националния регистър за психологически тестове към Дружеството на психолозите в България. Състои се от два основни раздела - първият е от 29 айтема и отразява отношението на съучениците към изследваното лице „Колко често ти се случва в училище?“, вторият се състои от 12 айтема и е свързан с отношението и поведението на детето спрямо околните – „Колко често се случва в училище да си толкова ядосан, че“. Въпросникът съдържа и скала от 9 айтема, която измерва просоциалния опит.


Процедура на изследването

Изследването е проведено в периода 16 декември 2011 - 12 март 2012 г. Изследвани са общо 80 деца на възраст 8 - 12 г., разпределени в две групи – 41 деца с предварително установена диагноза дислексия на развитието и 39 деца в норма. От групата деца с дислексия отпадат 11 деца, поради непълен набор от попълнени въпросници.

Изследването на децата с дислексия е проведено през периода 16 декември 2011 - 10 февруари 2012 г. в гр. София в Институт за детско психично здраве и развитие1 и в логопедичен кабинет към Логопедичен център „София“, намиращ се в 109 ОУ, район Слатина2. Изследването на децата в норма се осъществи от 13 февруари до 12 март 2012 г. Взето е разрешение от директорите. За провеждане на изследването е използван часа на класния ръководител. Учениците от различните паралелки са избрани на произволен принцип.

Изследването бе анонимно. На част от децата с дислексия (тези на 8 и 9-годишна възраст) се налагаше оказване на помощ, като администриращият четеше въпросите и ограждаше отговорите вместо тях, тъй като срещаха затруднение с процедурата. Попълването на въпросниците при дислексиците отнемаше значително по-дълго време.


Изследвани лица

Извадката включва 69 изследвани лица, от които 39 деца диагностицирани с дислексия и 30 деца без наличие на подобно нарушение. 33 момчета и 36 момичета на възраст 8 - 12 години (Х = 9,24, σ = 1,26). Всички те са от масови училища в гр. София като децата с установена диагноза дислексия са от 109 ОУ „Христо Смирненски“, 148 СОУ „Проф. Любомир Милетич“, 23 СОУ „Фредерик Жолио-Кюри“, 93 СОУ „Александър Теодоров-Балан“, 32 СОУ “Св. Климент Охридски”, 129 ОУ „Антим-I“, 135 СОУ „Ян Амос Коменски“, НСОУ „София“ (бивше 151 СОУПИ) и частно училище „Е.Кеснер“. Децата без наличие на дислексия са от 170 СОУ „Васил Левски“, СМГ „Паисий Хилендарски“, Първа частна математическа гимназия и 73 СОУ „Владислав Граматик“.


Описание и анализ на резултатите

Описателни статистики

В анализите участват 69 деца – 30 деца с установена диагноза дислексия (43,5 %) и 39 деца без такова нарушение (56,5 %). 33 от тях са момчета (47,8 %) и 36 момичета (52,2 %). В таблица 1. е представено разпределението на децата по пол и статус (с и без диагноза дислексия).


Таблица 1. Разпределение на извадката по пол и статус (с и без диагноза дислексия)






В норма

N=39 (56,5 %)



С дислексия

N=30 (43,5 %)






брой

процент

брой

процент

момчета

13

33,6

20

66,7

момичета

26

66,7

10

33,3

Децата са на възраст 8 - 12 години (Х = 9,24, σ = 1,26). Разпределението на извадката по възрастови групи и статус (с и без дислексия) е почти равномерно (Графика 1.).



Графика 1. Разпределение на извадката по статус (с и без диагноза дислексия) и възраст
По отношение на виктимно поведение са изследвани физическа, вербална и индиректна виктимизация, детето като обект на принуда и власт. Има и общ коефициент за виктимно поведение. В таблица 2. са представени резултатите на децата в норма и с дислексия на развитието.
Таблица 2. Виктимно поведение при децата в норма и с дислексия (в проценти)


Виктимизация/нива

Физическа

Вербална

Индиректна

Власт/принуда

Обща викти-мизация

Норма

Дислек-

сия


Норма

Дислек-

сия


Норма

Дислек-

сия


Норма

Дислек-

сия


Норма

Дислек-

сия


Високо































Над средно

12.8

26.7

10.3

3.3

5.1

23.3

15.4

30.0

17.9

30.0

Средно

87.2

73.3

64.1

66.7

66.7

50.0

84.6

70.0

53.8

56.7

Леко занижено







25.6

30.0

28.2

26.7







28.2

13.3

Ниско






























По-голям процент от децата, и нормолексици, и дислексици са със средни стойности по отделните скали. По интересни са групата деца със завишени резултати. Два пъти по-голям процент дислексици са обект на физическа виктимизация (26,7%) в сравнение със своите връстници (12,8%). Почти същото е съотношението и по отношение на децата като обект на власт и принуда от страна на своите връстници (съответно 15,4% и 30%). Вербалната виктимизация е доста по-завишена при децата без дислексия (10,3%). Доста по-голям процент от децата с дислексия, обаче посочват над средните резултати по скала индиректна виктимизация (23,3%). Като цяло по-завишени стойности за виктимно поведение се отчитат при децата с дислексия (30%) в сравнение с децата без такова нарушение (17,9%).

По отношение на агресивно поведение, отново имаме както резултати по видове агресивно поведение - физическа, вербална и индиректна агресия, така и общ коефициент (Таблица 3.).
Таблица 3. Агресивно поведение при децата в норма и с дислексия (в проценти)


Агресия / нива

Физическа

Вербална

Индиректна

Обща агресия

Норма

Дислек-

сия


Норма

Дислек-

сия


Норма

Дислек-

сия


Норма

Дислек-

сия


Високо

























Над средно

7.7

16.7

12.8

10.0

5.1

20.0

10.3

16.7

Средно

92.3

83.3

33.3

53.3

94.9

80.0

89.7

83.3

Леко занижено







53.8

36.7













Ниско
























При децата с дислексия два пъти по-високи са завишените стойности по скала физическа агресия (16,7%), в сравнение с техните връстници (7,7%). По отношение на вербалната агресия са почти на едно ниво с децата без дислексия – съответно 10% и 12,8%. При дислексиците доста по-завишени са резултатите по скалата индиректна агресия (дислексици - 20%, нормолексици – 5,1%). Това е изненадващ резултат. За този вид агресивно поведение се изискват повече планиране, организираност, които често пъти може да са затруднения при децата с дислексия на развитието. Като цяло агресивното поведение над средното при децата с дислексия е по-завишено (16,7%), в сравнение с техните връстници (10,3%).

Просоциалният опит е поведение, което се характеризира с действия, насочени към осигуряване благото на други хора, без стремеж към лична изгода. Осъществява се чрез даване на психологическа и физическа помощ. Психологическата помощ включва изслушване, внимание, подкрепа, обяснение, даване на съвети и инструкции, одобрение, споделяне на идеи и личен опит, утешаване, сътрудничество, взаимопомощ, проява на солидарност. Физическата помощ се осъществява чрез подпомагане на индивида да постигне своя желана цел чрез щедрост или осъществяване на физическа защита.

По-голяма част от изследваните лица се самоопределят като просоциално ориентирани и склонни да получават емоционална, социална и физическа подкрепа (Таблица 4.). Отчита се средно ниво на просоциален опит за повече от 70 % от извадката, като стойностите са малко по-високи при групата в норма (74,4%). Децата в норма са по-спокойни и емоционално отзивчиви, имат повече приятели, чувстват се приети и такива деца по-лесно биха поискали и получили помощ и подкрепа от връстници и съученици в сравнение с лицата със статус на жертви, които обикновено са изолирани, неприети и нямат приятели.


Таблица 4. Просоциален опит при децата в норма и с дислексия (в проценти)


Ниво на просоциален

опит

Група без дислексия

Група с дислексия

Високо







Над средно

17.9

16.7

Средно

74.4

70.0

Леко занижено

7.7

13.3

Ниско






И при двете групи се отчитат стойности над средното ниво. Леко занижено ниво на просоциален опит се наблюдава и при двете групи, като при групата деца с дислексия, стойността е почти два пъти по-висока от групата на децата нормолексици (13,3%).


Корелационен анализ

С цел да проследим взаимовръзката между виктимното и агресивно поведение и просоциалния опит при децата с и без дислексия на развитието, прилагаме корелационен анализ. Резултатите са представени в две таблици (Таблица 5. и Таблица 6.).


Таблица 5. Корелации между виктимно и агресивно поведение и просоциален опит при децата без дислексия на развитието


 

Физ. викт.

Верб. викт.

Индир. викт.

Власт

прин.


Обща

викт.


Физ. агр.

Верб. агр.

Инд. агр.

Обща агр.

Прос. опит

Физическа виктимизация

1

 

 

 

 

 

 

 

 




Вербална виктимизация

,695**

1

 

 

 

 

 

 

 

 

Индиректна виктимизация

,451**

,667**

1

 

 

 

 

 

 

 

Власт/

принуда


,659**

,691**

,691**

1

 

 

 

 

 

 

Обща виктимизация

,837**

,884**

,800**

,886**

1

 

 

 

 

 

Физическа агресия

,338*

0,247

0,243

0,163

0,311

1




 

 

 

Вербална агресия

0,288

,332*

0,306

0,159

,332*

,896**

1




 

 

Индиректна агресия

,319*

0,222

0,186

0,184

0,291

,776**

,751**

1




 

Обща агресия

,329*

0,298

0,276

0,175

,336*

,962**

,969**

,854**

1




Просоциален опит

0,229

0,151

-0,010

0,147

0,130

-,198

-,136

-,124

-,165



Забележка: N=30; (*) р<0.05, (**) р<0.01
Взаимовръзката между конструктите виктимно и агресивно поведение е очаквана (Пл.Калчев, 2012, Н.Колчева, 2012). Има високи значими коефициенти между скалите, измерващи виктимно поведение и между скалите, измерващи агресивно поведение и при двете групи деца.

Интересът ни тук е насочен към това какви са различията между взаимовръзките между тези конструкти при двете групи деца - нормолексици и дислексици.

При децата без дислексия взаимовръзките между скалите за виктимно поведение и тези за агресивно поведение са по-малко, отколкото тези при данните на групата деца с дислексия. При нормолексиците взаимовръзки има между скалите физическа виктимизация и физическа агресия (0,338, р=0,05), физическа виктимизация и индиректна агресия (0,319, р=0,05), физическа виктимизация и обща агресия (0,329, р=0,05), вербална виктимизация и вербална агресия (0,332, р=0,05), обща виктимизация и вербална агресия (0,332, р=0,05), обща виктимизация и обща агресия (0,336, р=0,05).

За разлика от нормолексиците при дислексиците няма нито една значима корелация между скалата физическа виктимизация и скалите за агресивно поведение. Вербалната виктимизация корелира значимо с физическата агресия (0,364, р=0,05) и общата агресия (0,365, р=0,05). За разлика от групата на нормолексиците, при групата на дислексиците скалата „Детето като обект на принуда и власт“ корелира значимо със всички скали за агресивно поведение. Същото се наблюдава и при скалата за обща виктимизация.


Таблица 5. Корелации между виктивно и агресивно поведение и просоциален опит при децата с дислексия на развитието


 

Физ. викт.

Верб. викт.

Индир. викт.

Власт

прин.


Обща

викт.


Физ. агр.

Верб. агр.

Инд. агр.

Обща агр.

Прос. опит

Физическа виктимизация

1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вербална виктимизация

,759**

1

 

 

 

 

 

 

 

 

Индиректна виктимизация

,866**

,721**

1

 

 

 

 

 

 

 

Власт/

принуда


,618**

,558**

,659**

1

 

 

 

 

 

 

Обща виктимизация

,929**

,832**

,935**

,806**

1

 

 

 

 

 

Физическа агресия

0,361

,364*

0,285

,527**

,440*

1




 

 

 

Вербална агресия

0,348

0,344

0,287

,622**

,454*

,858**

1




 

 

Индиректна агресия

0,288

0,331

0,241

,632**

,420*

,889**

,895**

1




 

Обща агресия

0,354

,365*

0,287

,608**

,459*

,966**

,953**

,956**

1




Просоциален опит

0,006

-0,093

0,001

0,025

-0,008

-0,086

 0,011

 -0,106

-0,061 

1

Забележка: N=39; (*) р<0.05, (**) р<0.01
Просоциалният опит е поведение, противоположно на асоциалното и корелира обратно с агресията и виктимизацията. Лица, които са склонни към съчувствие, емпатия, алтруизъм и солидарност не са склонни към агресивни прояви и неприемливо поведение. Тези лица имат успешно психо-социално адаптиране и функциониране. Интересно е да се отбележи, че скалата просоциален опит не корелира значимо с нито една от другите скали за виктимно и агресивно поведение, нито при групата деца нормолексици, нито при групата деца дислексици. Това е наистина изненадващ резултат. В предишни изследвания (Н.Колчева, 2002, Н.Колчева, 2012) тези взаимовръзки са се потвърждавали. Трябва да отчетем малкия брой изследвани лица в настоящето изследване, както и специфичността на част от изследваните лица.
Т-тест

С цел да проверим хипотезите, които сме си поставили, за сравнение на резултатите на двете групи използваме т-тест. Значимите резултати са представени в Таблица 7.


Таблица 7. Резултати от т-тест за сравнение на данните от групите на деца в норма и с дислексия на развитието





Статус

Брой ИЛ

Средна аритметична

t

p

Просоциален опит

нормолексици

39

31,36

2,133


0,037


дислексици

30

27,80

Принуда/власт

нормолексици

39

7.92

6,895

0,011


дислексици

30

9.20

Индиректна виктимизация

нормолексици

39

9.38

14.243

0.000


дислексици

30

11.80

Обща виктимизация

нормолексици

39

33.85

5,295

0,025


дислексици

30

40.20

Физическа агресия

нормолексици

39

6.23

6,444

0,013


дислексици

30

7.83

Индиректна агресия

нормолексици

39

3.69

7,846

0,007

дислексици

30

4.63

При сравнението на групата в норма и групата с дислексия се установи, че между двете извадки съществува статистически значима разлика по скала просоциален опит, където средната стойност на групата в норма е Х=31,36, докато на групата с дислексия на развитието е Х=27,80, (t =2,133, р = 0,037). Както е видно от представените данни в таблицата средните аритметични стойности са по-високи при групата в норма, което е напълно обяснимо. Децата в норма са с по-висока самооценка, по-спокойни и емоционално стабилни, по-общителни и отзивчиви, имат повече приятели, приети са от връстници и съученици и при затруднение могат да разчитат на тях. Такива деца по-лесно биха поискали и получили помощ и подкрепа в сравнение с лицата от групата с дислексия.

Наблюдава се статистически значима разлика между средните аритметични стойности на двете групи по скалите: Детето като обект на власт и принуда (нормолексици Х=7.92, дислексици Х=9.20), Индиректна виктимизация (нормолексици Х=9.38, дислексици Х=11.80), Обща виктимизация (нормолексици Х=33.85, дислексици Х=40.20), Физическа агресия (нормолексици Х=6.23, дислексици Х=7.83) и Индиректна агресия (нормолексици Х=3.69, дислексици Х=4.63). Средните стойности на групата с дислексия са по-високи от средните стойности на групата в норма, както е видно от Таблица 7.

По останалите скали не се отчитат статистически значими разлики между сравняваните групи. Това може да се дължи и на малкия брой изследвани лица в извадката.


Заключение

Агресивното и виктимно поведение на децата в училище е сериозен и, за съжаление, актуален проблем в днешно време. От още по-голямо значение са този тип поведения при деца с дислексия на развитието. Както знаем, много от тях са рискови по отношение на развитие на вторична психологическа симптоматика. Също така предвид дефицитите, които тези деца имат, те са още по-уязвими към прояви на агресивно поведение или на тормоз от връстници.

Част от децата с дислексия на развитието по-често стават обект на насилствено, принудително, на виктимно и на агресивно третиране от страна на своите връстници и съученици. Като причина за подобни проблемни взаимоотношения могат да се изтъкнат: по-ниската самооценка, по-високите нива на тревожност, наличие на емоционални и социални дефицити, изолацията и най-вече липсата на приятелски кръг при част от децата с дислексия на развитието, което в повечето случаи ги определя със статус на „жертви“ и такива деца по-често провокират негативно и насилствено отношение към себе си.

Нашите данни свидетелстват именно за подобно нещо. По-голям процент от децата с дислексия на развитието попадат в по-високите степени на проява на агресивно или виктивно поведение. По част от скалите, и за агресивно, и за виктимно поведение (Детето като обект на власт и принуда, Индиректна виктимизация, Обща виктимизация, Физическа агресия и Индиректна агресия), децата с дислексия на развитието имат значимо по-високи резултата в сравнение с децата нормолексици.

Доброто ниво на просоциален опит е защитен фактор по отношение на агресивни и виктимни прояви. Тук също наблюдаваме значима разлика между двете групи деца. Децата с десликсия на развитието имат по-ниски стойности по тази скала в сравнение със своите връстници-нормолексици.

Резултатите от нашето изследване показват общи тенденции. Не бива да се забравят индивидуалните различия, индивидуалния контекст и ход на развитие на всяко дете. Дислексичните прояви са многостранни, всеки отделен случай се явява едно уникално предизвикателство.

Резултатите от настоящото изследване биха могли да се включат в по-задълбочено изследване на синдрома дислексия, като се съчетаят и с първичните симптоми. Увеличаването на броя на изследваните лица в извадката би дало по-обективни и статистически значими резултати. Едновременното изследване на различни конструкти ще хвърли светлина върху техните скрити взаимовръзки.

Литература


  • Иванов, И., Дислексия, сп. Мединфо, 2009, бр.6, стр.25

  • Калчев, П., Скàла за агресия и виктимизация от връстниците. Ръководство за потребителя, изд. „Изток–Запад“, 2012

  • Калчев П., Тормоз и виктимизация от връстниците, изд. Парадигма, 2003

  • Колчева, Н., Влияние на родителските стилове на възпитание върху децата като обекти и субекти на агресивно поведение, сп. „Специална педагогика”, кн.3, 2001

  • Колчева, Н., Влияние на родителските стилове на възпитание върху децата като обекти и субекти на агресивно поведение (Експериментално изследване), сп. „Специална педагогика”, кн.3, 2002

  • Колчева, Н., Родителски стилове, самооценка, виктимно и агресивно поведение и социометричен статус на учениците в класа, Специална педагогика, кн.4, 2012

  • Колчева, Н., Самооценка и тревожност при деца с дислексия на развитието, Сборник доклади от научна конференция с международно участие „Комуникативни и емоционално-поведенчески нарушения“, 2015

  • Матанова, В, Диагностика на деца с комуникативни нарушения, изд. Софи-Р, 1998

  • Матанова, В., Дислексия, изд. Софи-Р, 2001

  • Матанова, В., Психология на аномалното развитие, изд. Немезида, 2003

  • МКБ-10, Психични и поведенчески разстройства, изд. Национален център по опазване на общественото здраве. Българска психиатрична асоциация, 2008

  • Тодорова, Е., Дислексия. Специфични нарушения на способността за учене, изд. НБУ, 2007

  • Asher, S., & D.Coie, (1990), Peer Rejection in Childhood,Part of Cambridge Studies in Social and Emotional Development, Cambridge University Press

  • Elbaum, B. & Vaughn, S. (2001), School-based interventions to enhance the self-concept of students with learning disabilities: a meta-analysis, Elementary School Journal, 101(3), 303-329

  • Miles, S.B. & Stipek, D. (2006). Contemporaneous and longitudinal associations between social behavior and literacy achievement in a sample of low-income elementary school children. Child Development, 77(1), 103-117.

  • Mishna, F. (2003). Learning disabilities and bullying: Double jeopardy. Journal of Learning Disabilities, 36, 1-15

  • Terass, M., Thompson, L., Minnis, H., (2009), Dislexia and Psicho-social fonctioning: an exploratory study of the role of self-esteem and understanding, PubMed

Надя Христова Колчева, гл. ас., д-р, Нов български университет, Департамент Когнитивна наука и психология, тел. 0887268744, e-mail: nkoltcheva@nbu.bg




1 със съгласието на проф. В.Матанова и родителите на децата

2 със съдействието на логопеда С.Гигова




Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница