Агресия и автоагресия



Дата08.05.2018
Размер223.08 Kb.
#67901




Варненски Свободен Университет „ Черноризец Храбър”

КУРСОВА РАБОТА
Психопатология

Тема: Агресия и автоагресия

Изготвил: Проверил:

Фак. No 0000000

Гр. Варна

2007 г.

През последните години сме свидетели на ес­калация на насилието както в национален, така и в световен мащаб. Сложната социално-икономи-ческа ситуация, в която живеем, обуславя агресията, която се превръща в начин за решава­не на проблеми от финансов, политически, етни­чески и социален характер.

Според политолози и социолози всяка обществено-икономическа система, която е в преход към пазарна икономика, има ръст на насилие, убийства и самоубийства. Яявления като безработица, финансови банкрути, наркобизнес и бизнес с оръжия водят до увеличаване на агресив­ни и автоагресивни действия, които се от­личават по начина на своето извършване с жестокост и последователност в борбата за постигане на целта.

Насилието като социално явление в съвременния свят заплашва да приеме глобален ха­рактер, да се превърне в световен проблем, като засегне голям брой хора и вземе стотици и хиля­ди невинни жертви, да нанесе огромни морални и материални щети, да доведе до страх и напре­жение.

Появи се нов вариант на физическа агресия насочена към унищожаване на важни стратегичес­ки обекти като административни, търговски цен­трове, банки и завършваща със смърт чрез само­унищожение на самите извършители, наречени убийци-камикадзе.

Международният тероризъм никога не е достигал такива колосални размери. Той е трудно овладим и непрогнозируем, извършва се от мно­жество терористични организации по света и най-вече от ислямисти и фундаменталисти и затова бор­бата срещу него ще бъде тежка.

С решение на ООН всяка година от 25.XI. до 10.ХII. се отбелязват в света дните на насилието


I. Автоагресия – суициди ( преднамерено самонараняване )

Науката, която се занимава с извършва­нето, честотата и разпространението на са-моубийствените действия се нарича суицидология.

Като медицински и социален проблем само­убийствата са известни отдавна. През различните епохи от историята на човечеството отношенията на институциите към този проблем е различно пора­ди това, че той е социално-психологически и философски. Чрез множество епидемиологични про­учвания се разкриват различни аспекти на суицид-ните действия: механизми на възникване, транскултурални, религиозни особености и др. Анализът на по­лучените резултати е важен и необходим за изготвя­не на програма за справяне с проблема, който тряб­ва да се превърне в държавна политика.

Самоубийството представлява съзнател­но и предумишлено прекъсване на собствения живот. Терминът е приет през 1762 г. от френска­та академия в Париж и произхожда от латинската дума suus {свой, собствен) и caedere {съсичам, убивам).

Поради високата смъртност от самоубий­ства, която в някои страни е на трето място по честота, загиват млади хора с голям творчески потенциал. Това е най-ценният капитал на една държава, който трябва да опазим. Поради това це­лите ни в тази насока трябва да бъдат упорити и последователни.

Някои автори разглеждат този акт като израз на свободно решение, на доброволна смърт в оп­ределени ситуации. К. Norman (1995) счита, че то­ва е свобода на решението за изход от ситуацията, застрашаваща авторитета и ценностите на лич­ността, ръководейки се от философски, етични и алтруистични съждения.

Извършени са различни проучвания с оглед определяне на някои специфични особености на самоубийствения акт, между които заслужават особено внимание посочените от Е.S. Shneidman (1985).



1) Целта на самоубийството като решение на проблема. Самоубийството не е случаен акт, то не е безсмислено и безцелно, а е начин за излизане от създалата се ситуация, от дилемата, от кризата чрез неумолимата логика на извършителя и импул-сивността на действията му.

2) Основното действие при този акт е изпада­нето в безсъзнание - движение към и далеч от всичко. Движението "към" означава търсене на без­съзнанието като изход от нетърпимата болка.

3) Главният стимул е нетърпимият психологи­чески конфликт и желание за отдалечаване от него. Правилото е да се намали нивото на страданието.


  1. Главният стресор при някои самоубийства е фрустрираща психологическа потребност.

5) Най-важното преживяване е безпомощност­та и безнадеждността. Суицидолозите посочват ка­то базисни емоции при самоубийствата вината, фрустрацията и безнадеждността, причини за ус­пешната им реализация.

6) Основната вътрешна позиция е амбивалентността. Когато човек се самоубива, едновременно с това той вика за помощ, т.е. копнее за интервен­ция. Терапевтът трябва да използва това състояние, да бъде по-бърз в действията си от изстреляния куршум.

7) Главното когнитивно състояние е констрикцията, т.е. преходно психологическо стеснение на афекта и интелекта.

8) Основното действие при самоубийството е изходът. Това е намерението на човека да избяга от стреса.

9) Основното междуличностово отношение е съобщението за появилото се намерение за смърт. Това се установява при почти всички, при които има или някакви косвени улики, или изказвания за предстояща смърт, вербални или поведенчески.

10) Главната съпротива при самоубийството е пожизнената битка с различни проблеми.
1. Епидемиология

Тези проучвания не могат да посочат точни статистически данни за честотата и разпространени­ето на самоубийствените действия, тъй като поняко­га е трудно и неясно дали смъртта на един човек се дължи на суициден акт или на инцидент. Затова са изработени стриктни правила за доказване, тъй ка­то тези действия се извършват често при сложни и неясни обстоятелства.

В момента водещите страни в Европа по суицидна смъртност са Австрия, Финландия и Унгария, като последната достига до 55 на 100 000, а най-ниска е в Гърция (4 на 100 000). У нас годишно се само­убиват средно по 1 200 души, а суицидността е около 14 на 100 000.

Самоубийства извършват повече хора от по-ниски социални слоеве сред градското население и по-висок е процентът им при мъжете.

Освен успешните самоубийства към суицидните действия се отнасят и опитите, наречени парасуицидни действия. Те не трябва да се омало­важават поради някои особености, напр. висока повторяемост. На тях трябва да се гледа като на едно нереализирано, поради различни обстоятел­ства, самоубийство.
2 Етиология

На настоящия етап тя е дискутабилна. Комп­лекс от фактори, които имат значение: биологични, психологични; социални - които при определени условия причиняват тяхното извършване.

Като предразполагащи моменти се посочват: наличие на психично заболяване, соматично в се­мейството или у застрашения, предхождащи опити, демографски фактори и др.

Макар и противоречиви, много изследова­тели посочват невротрансмитерни и биохимични нарушения, както и норадреналинова хипофункция, серотонинов дефицит, които се явяват и при депресивните разстрой­ства.


3. Поява и развитие на самоубийствените нагласи. Динамика на самоубийственото поведение.

Появата и развитието на самоубийствените мисли и действия е процес с различна продължи­телност. В едни от случаите те се формират и из­вършват за часове, а в други се зараждат бавно, като в началото са неустойчиви и неясни. Посте­пенно добиват очертания и макар че са свързани с противоречия и колебания, очертават по-ясно суицидните намерения, които прерастват в действия. Суицидните мисли се зараждат в съзнанието на су­бекта като "черно цвете, което бавно расте и разцъфтява".



Актът на самоунищожение представ­лява съчетание на устойчиви или непосто­янни елементи с определена последовател­ност и закономерност и условно може да се раздели на 2 етапа:

Мисловен - състои се от последова­телни фази:

  1. замисъл,

  2. борба на мотиви и противомотиви,

  3. решение,

  4. избор на време и на място.

Двигателен - включва изпълнението на решението, т.е. самото действие представ­лява вторият етап.

По същество това са фазите на волевия акт, които оформят един затворен цикъл, наречен суициден кръг (фиг. 1, стр. 9).

Този цикъл може да не се "затвори", ако не се извърши самоубийството, т.е. ако не се изпълни намерението. Редица обстоятелства, чисто случай­ни или съзнателни, могат да бъдат причина. Изборът на времето и мястото на извършване е личен и той се взема от извършителя. От множество проучва­ния е установено, че най-честото място е домът, най-честото време е сутринта, а най-честият се­зон е пролетно-летният.


4. Начин за извършване на самоубийствените действия

Те са твърде разнообразни и транскултурално оцветени (фиг. 2, стр. 10).

Докато в Европа по-често се тровят и бесят, в Америка се прострелват, а на Изток се хвърлят от височина. Други срещани на­чини са удавяне, прерязване на вените, хвър­ляне от или пред транспортно средство, самоотравяне, а през последните години -комбинирани, при които едновременно се използват по два или три начина: скок от височина и рязане на вените, рязане на вените и прострелване и др.

Наблюдаваме, макар и по-рядко, твърде драстични методи, като: промушване с ос­тър предмет на важни кръвоносни органи, загърляне, чрез електрически ток, самоза­палване или самовзривяване.

Особено добре трябва да се познават крите­риите за висок суициден риск. Предикторите за ед­но прeдстоящо самоубийство са:


  1. тревожност,

  2. депресия и изчерпване,

  3. самоубийства в семейството,

  4. вербализация на суицидни опити,

  5. личностови кризи,

  6. хронични соматични заболявания,

  7. песимизъм и безнадеждност.


5. Класификация на суицидните действия по форма

Активно - самоувреждания чрез различни ак­тивни действия.

Пасивно или индиректно - самоувреждания чрез бездействия (глад, отказ от лечение).

Разширено, меланхолно самоубийство.

Двойно - тип "Ромео и Жулиета" при интимни връзки от любовен характер.

Бутафорно - постигане на лична цел без же­лание за смърт.

Балансово - прави се баланс с отрицателен за жертвата резултат.

Протестно - протестна реакция за постига­не на дадена цел.

Масово или групово - извършва се от членове на секти.

Жертвено - тип "камикадзе" в името на ня­каква идея, често религиозна.

формите на самоубийствата носят отпечатъ­ка на епохата и зависят от психичното състояние на индивида, неговия манталитет, религиозна и транскултурална принадлежност.


6. Причини

Причините за извършване на самоубийствени действия могат да се разделят на 2 големи групи:

I. Причини, дължащи се на социално-психологически фактори (непсихични);

II. Причини, дължащи се на психични заболя­вания.



I. Непсихични (социално – психологически)

Те имат твърде разнообразен характер и про­изтичат от социалната среда. Появяват се нови обществено-икономически реалности, продукт на но­вото време, които съвременният човек невинаги е готов да посрещне и се справи успешно. Създават се сложни ситуации, които мнозина разрешават като посягат на живота си. Трудно може да се оп­редели психологическият профил на човек, пред­разположен към суицидни действия. Значение има неговият характер, интелект, ценностна система, уязвимост на стрес, нисък праг на фрустрация и др. Едни и същи неблагоприятни събития имат раз­лично стресогенно въздействие върху хората. Едни успяват да се справят, други не и обяснението на това трябва да се търси в самата личност, в комп­лекс от сложни психологически ситуации.

По-важните кризисни ситуации, които про­вокират суицидните действия, се дължат на соци­ални, индивидуални, политически, икономически и религиозни причини.

Социални и индивидуални кризи Те са свързани със самотата, алиенацията - стил на живот за някои в съвременното общество. Поставен при тези условия, човекът ограничава со­циалните си контакти, обеднява емоционално и духовно, поради стесняване на интересите и цели­те му. Множество проучвания на европейски автори установяват, че тези две явления увеличават склон­ността към самоубийства (Fr. Garden et al, 1990).

Кризите могат да настъпят остро и хронично. Те се дължат на стреса, който преживява човек вследствие различни пси­хични неблагоприятни въздействия. С тези ситуации той може да се справи успешно и да се адаптира, но може и да настъпи крах на приспособителните възможности и де­зорганизация на поведението, включител­но с проява на самоубийствени действия. Когато неблагоприятните въздействия са продължителни, човек е поставен в услови­ята на хронична криза.

В подобни ситуации индивидът понякога не може да се адаптира, напр. отиване в казарма, в интер­нати и трудово-възпитателни училища, в затвор, в емиграция. Тези места се нуждаят от психолози, ко­ито да познават душевното състояние на страдащи­те и да им бъдат в подкрепа в периода на адаптация.



Политически и икономически кризи - водят до чувство на: апрежение, тревожност и несигурност и последиците от тях са катастрофални. Също така безработицата, инфлацията, обедняването на населението и престъпността водят до зачестяване на самоубийствените действия, които не могат да бъ­дат предвидени, защото се извършват импулсивно и внезапно под влияние на интензивно момент­но емоционално състояние, при което замисълът минава в действие без колебание.

Смяната на обществено-политическа система с друга също се извършва драматично. Хора, вер­ни на своите идеали от миналото и разочаровани от краха на своята партия, прибягват към само-убийствен акт като израз на една печална равнос­метка.

Религиозни причини. Извършването на самоубийствени действия се дължат на инвазията на различни религиозни секти, нахлули в нашата страна след 1990 год. В тях се привличат младежи, психично болни, соци­ално слаби или възрастни хора, чиято социална нестабилност или емоционална незрялост ги пра­вят податливи на манипулация.

Проповядват им, че чрез самоубийството те вли­зат в "преход към вечния живот" или че бог ще ги обезсмърти. Така през 1996 год. в сектата "Двери към рая" извършват масово самоубийство 39 нейни членове. В сектата "Храм на народа" в САЩ се само­убиват през 1978 год. 916 души, от които 180 деца. В България се самоубиват немалко хора, членове на секти, които се самоотравят или се хвърлят от височина, други изчезват от дома си, за да извършат необезпокоявани жертвени самоубийства.



Семейни кризи. Като психологически момент те често предиз­викват самоубийствени действия. Най-честите причини са конфликти между съпрузи или родители и деца (ревност, изневяра, развод, продължи­телно физическо насилие върху жени и деца), кри­зи на осиновени деца, които, научавайки новина­та за своето осиновяване, посягат на живота си, тъй като считат, че са живяли в лъжа.

Соматични заболявани. Предизвикват различни преживявания на не­сигурност и страх от неблагоприятен изход, разви­ват мисли за неизлечимост и безизходица и най-вече в случаите на хронични и нелечими, протича­щи със силни болки и страдания заболявания. Болните стават потиснати и затворени, настроени­ето им се понижава, те губят надежда, че ще оздравеят, настояват да узнаят каква е прогнозата. При заболявания, протичащи с ограничени движе­ния и непоносими болки (артрит, Паркинсонова болест, инсулт), смъртта се приема с облекчение. Израз на това болезнено състояние е изказването на един соматично болен, който заявява: "Мен не ме е страх от смъртта, мен ме е страх от пътя до смъртта".

Съчетанието на соматично заболяване, късна възраст и самота, особено при мъжете, предс­тавлява твърде висок суициден риск, който трябва да се познава добре от здравните и социалните служби с оглед на тяхната профи­лактика.

Самоубийствата могат да бъдат сугестирани, т.е. внушени, улеснени от редица обстоятелства. Най-често това е неправилен, нехуманен подход на меди­цинския персонал към застрашения, непредпазливи и необмислени реплики и изказвания дори от околните, които улесняват, без да подозират, този акт.

II. Психически заболявания

Психическите заболявания са втората по важност причина за извършване на самоубийст­вени действия. Мотивацията при тях е психотична, налудна, т.е. те са предизвикани от различни психопатологични феномени. Заболяванията, при ко­ито има най-висок суициден риск, са ендогенната депресия и шизофренията.



Депресивна фаза. Самоубийствата при нея се дължат на разно­образната гама от налудности: налудности за вина, за безперспективност, за безизходица, за неизлечимост, хипохондрични.

Най-висок е рискът в началото и в края на фазата, поради наличието на две важни условия: налудностната продукция и все още наличната волева активност. Това трябва да се познава добре от медицинския персонал, който да осигури непрекъснато наблюдение върху болния при тези два момента. Често в края на фазата пациентите заявяват, че са "оздравели", с което дисимулират изживя­ванията си, желаят изписване, за да извър­шат самоубийството в дома си. Принципът на поведение при депресията е "ранно хос­питализиране и късно изписване".

Добре известното разширено меланхолно са­моубийство е друга тежка разновидност на деп­ресивното самоубийство. По налудни мотиви па­циентите лишават от живот най-близките си (де­цата), след което се самоубиват.

Шизофрени. Суицидните действия се дължат: на налудности от различно естество, на слухови халюцинации, на кататонни и хебефренни елементи.

И при двете заболявания тези действия по­казват висока повторяемост и се извършват по твърде драстични начини като самообесване, самоотравяне, скок от височина, многократни промушвания и др.

Голямо значение за ограничаване на само­убийствата има отношението на семейството към болния и неговото заболяване. Семейството тряб­ва да му създаде оптимална, лишена от стрес сре­да, да му бъде опора, да не го фрустрира, да го разбира и подкрепя.

Алкохолна болест и зависими към психоактивни вещества. Тези пациенти имат висок суициден риск, тъй като развиват често депресивни състояния пора­ди редица психологични причини и усложнената ситуация, в която живеят - липса на средства, сни­жаване на социалния статус, резигнацията на об­ществото към тях.

Хередосинхронизъм. Интересни данни има във връзка със зачестяване на самоубийствата в някои семейства, което А. Рогоt (1963) нарича хередосинхронизъм. Все още е неясно дали това е генетично обусловено, или модел на поведение, но това явление е сериозен показател за висок суициден риск.


7. Диагноза и лечение, превенция

Разкриването на суицидните мисли и намере­ния е много важна и отговорна задача, пред която е изправен специалистът. Изработени са множес­тво схеми за интервю със застрашените, принци­път на който е един: създаване на доверие между лекар и пациент, открито дискутиране за целите, решенията и дори плана за изпълнение на суицид-ното действие от пациента с оглед неговото пре­дотвратяване. Във висок процент от случаите па­циентите трябва да бъдат хоспитализирани, наблю­давани и лекувани.



Планът за лечението зависи от водещата симптоматика, но най-често то е медикаментозно и психотерапевтично.

Профилактиката е в зависимост от проблема - дали той е: медицински, социален или психологически.

При кризисните реакции подкрепата е в пре­одоляване на стреса, разрешаване на кризата, справяне със ситуацията, в която се намира нуж­даещият се. Голяма услуга в тази насока правят телефонните контакти (not lines, help lines), ко­ито в момента на драматичното състояние, в което е нуждаещият се, могат да окажат помощ, да го на­сърчат и подкрепят. Понякога този разговор е дос­татъчен да превъзмогне кризата.

При психичните заболявания се провежда про­филактика на депресивните и др. психични състо­яния, медикаментозно лечение, чести контакти осо­бено след изписване от болница между лекар и пациент.

При соматични, тежки заболявания е необхо­димо настаняване на пациентите в хосписи, където им е осигурено лечение и медицинска подкрепа.

При възрастни и самотни хора настаняването в домове за стари хора, в които се разделят със своята изолация и самота и осмислят остатъка от дните си, е най-доброто решение на проблема.

В развитите страни се разработват множест­во програми за превантивни действия от медицин­ски и социални служби, включват се доброволни организации, създават се центрове с екипи от лекари, психолози, социални работници. У нас проб­лемът незаслужено се неглижира, не се поставя за решение остро и неотложно, а последиците от то­ва са тежки.




II. Хетероагресия – агресивни действия

Агресията е много сложно явление, което се оказва трудно за предсказване и контролиране. Агресивност – вербално или невербално поведение, което наранява, уврежда, експлоатира, злоупотребява, обижда, унижава, убива дадена личност или самия себе си.


1. Теории:

  1. Някои учени разглеждат агресията като инстинкт, характеризиращ всяко живо същество.

  2. Други разглеждат агресията като нагон / Адлер и Фройд/

  3. Агресията като заучено поведение, това е нещо, което се заучава с възпитанието и учението

Липсата на всякакво ниво ниво на Агресия води до психопатология. Едно ниво на Агресия е нужно на всеки един човек, така както е необходимо ниво на стрес.

Агресията като психологичен феномен е много често срещана и представлява клиничен проблем.


2. Форми:

  1. Агресия с психомоторна възбуда – функции резултат на възбудата

  2. Агресия без психомоторна възбуда – резултат на болестни състояния / налудности и халюцинации/


3. Видове агресия и проявление:

Едно от най-тежките нападения предс­тавлява убийството. Според нашия наказа­телен кодекс "престъпление е онова общес­твено опасно деяние (действие или бездейс­твие), което е извършено виновно и е обя­вено от закона за наказуемо" (чл.9, ал.1 от НК).

Убийствата, нараняванията и изнасил­ванията са най-тежките престъпления срещу личността. Те са социални явления, детерминирани от обществено-икономическата струк­тура на държавата. В периоди на икономически, политически и социални кризи престъплени­ята зачестяват. Във висок процент от случа­ите те се извършват от психично здрави или с личностови отклонения хора и в по-редки случаи - от психично болни.

По своя замисъл те могат да бъдат предумишле­ни и предварително планирани, но понякога са ре­зултат на случайно и неблагоприятно стечение на об­стоятелствата или като резултат на внезапно настъ­пило афектно състояние.



Средствата, които се използват за неговото извършване, са огнестрелни оръжия, остри или тъпи предмети, а понякога се прилага само физическа сила.

Често извършването на едно убийство се улес­нява от алкохолна употреба на деца, при които отпа­дат волевите задръжки и самоконтролът.

Освен физическа агресия, всяко убийство е съп­роводено и с вербално изразяващи се гняв, възбуда и емоционална неовладимост.

Лица с личностови отклонения, когато са извършители, обикновено са емоционално-волево неустойчиви, импулсивни и със слаб самоконтрол. Интересни са наблюденията през последните годи­ни на серийните убийци. Техният психологически портрет в много случаи е в пълна противоположност на досегашната ни представа за характера на убиеца, т.е. те са външно уравновесени, интелигент­ни, с което привличат своите жертви, и жестоко уби­ват поради това, че зад тази маска на благоприли­чие се крие дълбока анестезност.

Психично болните извършват тези деяния по­ради различни психотични мотиви: императивни халюцинации, параноидни налудности или тежки во­леви разстройства. С този агресивен акт срещу да­ден човек, когото възприемат за "враг", те извършват своята "психотична защита".

Агресивни, нападателни действия се извър­шват в семейството между съпрузи или между роди­тели и деца, на улицата, в различни заведения и позатворени общности, каквито са интернати, казар­ми и затвори. В психиатричните заведения нападе­нията и агресиите представляват висок професи­онален риск, с който персоналът трябва винаги да е подготвен да се справи.

Ненамесата и бездействието в критични си­туации понякога е вид агресия. То може да има фа­тални последици, а в други случаи да нанесе морал­ни или здравни вреди. Израз на такова отношение са пренебрежението и изоставянето, които се про­явяват по различен начин:

Изоставяне на деца от родители. Новородени или невръстни деца се изоставят от своите родите­ли и по-често от майката поради безотговорност, ни­сък морал или поради липса на средства за отглеж­дането им.

Пренебрежение и изоставяне на възрастни и болни родители от собствените им деца - вместо да се грижат за тях, ги обричат на трудно и самотно съществуване.

Психичният тормоз е друг израз на насилст­вени и враждебни действия и може да се прояви при съпрузи или в конфликтни ситуации на други места.

Сексуалните престъпления са друг вид наси­лие. Те се изразяват в посегателство върху живота, здравето и достойнствата на личността, като накър­няват нейната полова неприкосновеност. Към тях спадат изнасилванията, блудствата с деца и въз­растни, извършването на сексуални действия на пуб­лични места, сексуалните действия между родите­ли и деца (инцестна връзка). Причините за тяхното извършване са сексуални отклонения у извърши­телите, като хиперсексуалност и свръхвъзбуда, дъл­жащи се на органично или психично обусловени лич­ностови разстройства, както и от психично здрави лица, които не зачитат обществените и моралните норми на поведение.

Във всички сфери на обществения живот, където се проявява насилие, жертвата се чувства унижена, тя страда и се измъчва и може да развие различни по тежест депре­сивни реакции и да извърши действия за излизане от тази стресова ситуация, вклю­чително и опит за самоубийство.

През последните години насилието при­добива все по-мащабен характер, израз на което е международният тероризъм. Създа­ването на различни терористични организа­ции от религиозни фанатици и фундамента­листи правят този процес трудно управляем, вследствие на което загиват много невинни хора.

Приложение I



СУИЦИДЕН КРЪГ

Фигура 1

Приложение II



Фигура 2

Класификация по МКБ -10 – класификация на самоубийствените действия
Х60-Х84 Преднамерено самонараняване

Включва: целенасочено самонараняване или самоотравяне, самоубийство.

Х60 Преднамерено самоотравяне с ненаркотични аналгетици, антипиретици и антиревматични средства

Х61 Преднамерено самоотравяне с антиепилептични, седативни хипнотици,

антипаркинсонови и психотропни медикаменти, не класифицирани другаде



Включва: антидепресанти; барбитурати; невролептици (транквилизатори); психостимуланти.

Х62 Преднамерено самоотравяне с наркотици и психодизлептици (халюциногени), некласифицирани другаде

Включва: канабис (производни), кокаин, кодеин, хероин, лизергинова киселина (LSD), мескалин, метадон, морфин, опиум (алкалоиди).

Х63 Преднамерено самоотравяне с други медикаменти, действащи на вегетативната нервна система

Х64 Преднамерено самоотравяне с други неуточнени медикаменти и биологични субстанции

Х65 Преднамерено самоотравяне с алкохол

Х66 Преднамерено самоотравяне с нефтени продукти, други разтворители и техните изпарения

Х67 Преднамерено самоотравяне с други газове и изпарения Включва: въглероден окис и газ за битови нужди.

Х68 Преднамерено самоотравяне с инсектиди, хербициди и други пестициди

Х69 Преднамерено самоотравяне с други неуточнени химични и отровни вещества

Включва: корозивни ароматни съединения, киселини и натриева основа.

Х70 Преднамерено самоувреждане чрез обесване, странгулация и задушаване

Х71 Преднамерено самоувреждане чрез потапяне под вода (удавяне)

Х72 Преднамерено самоувреждане чрез пистолетен изстрел

Х73 Преднамерено самоувреждане чрез изстрел с пушка, ловна пушка или по-тежко огнестрелно ръжие

Х74 Преднамерено самоувреждане чрез изстрел с други и неуточнени огнестрелни оръжия

Х75 Преднамерено самоувреждане чрез експлозивни материали и съоръжения

Х76 Преднамерено самоувреждане чрез огън и пламъци

Х77 Преднамерено самоувреждане чрез пара, горещи изпарения и топли предмети

Х78 Преднамерено самоувреждане чрез остри предмети

Х79 Преднамерено самоувреждане чрез тъпи предмети

Х80 Преднамерено самоувреждане чрез скачане от високо място

Х81 Преднамерено самоувреждане чрез скачане или лягане пред движещ се обект

Х82 Преднамерено самоувреждане чрез катастрофиране с моторно превозно средство

Х83 Преднамерено самоувреждане чрез други уточнени средства

Включва: катастрофа на въздушно превозно средство; електрокуцио; каустични вещества с изключение на отравяне.

Х84 Преднамерено самоувреждане чрез неуточнени средства

Класификация по МКБ -10 - класификация на агресивните действия
Х85-У09 Нападение

Включва: убийство и наранявания, нанесени от друго лице, с намерение да нарани или убие на всяка цена.

Х93 Нападение с пистолет

Х99 Нападение с остър предмет

Y00 Нападение с тъп предмет

Y04 Нападение с използване на физическа сила

Y06 Пренебрежение и изоставяне

Y07 Други синдроми на малтретиране

Включва: психичен тормоз; телесно насилие; сексуално насилие; измъчване.

Използвана литература:
доц. д-р Г. Попов, Курс лекции по Психопатология, непубликувани

Авторски колектив, Психиатрия и Психология, Арсо – Асен Петров, София, 2005

Авторски колектив, Енциклопедия по Психология, Наука и изкуство, София, 1998

Гайдарова, Р. Самоубийствени действия при афективни психози. Юбилейна научна сесия, Пл., 1999.



Гайдарова, Р, Самоубийствата - опит за социално-икономически анализ. Национална конференция по биол. психиатрия, С, 1999.



Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница