Агресия и автоагресия
Изтегляне 223.08 Kb.
|
Варненски Свободен Университет „ Черноризец Храбър” КУРСОВА РАБОТА Психопатология Тема: Агресия и автоагресия Изготвил: Проверил: Фак. No 0000000
Гр. Варна 2007 г.
През последните години сме свидетели на ескалация на насилието както в национален, така и в световен мащаб. Сложната социално-икономи-ческа ситуация, в която живеем, обуславя агресията, която се превръща в начин за решаване на проблеми от финансов, политически, етнически и социален характер. Според политолози и социолози всяка обществено-икономическа система, която е в преход към пазарна икономика, има ръст на насилие, убийства и самоубийства. Яявления като безработица, финансови банкрути, наркобизнес и бизнес с оръжия водят до увеличаване на агресивни и автоагресивни действия, които се отличават по начина на своето извършване с жестокост и последователност в борбата за постигане на целта. Насилието като социално явление в съвременния свят заплашва да приеме глобален характер, да се превърне в световен проблем, като засегне голям брой хора и вземе стотици и хиляди невинни жертви, да нанесе огромни морални и материални щети, да доведе до страх и напрежение. Появи се нов вариант на физическа агресия насочена към унищожаване на важни стратегически обекти като административни, търговски центрове, банки и завършваща със смърт чрез самоунищожение на самите извършители, наречени убийци-камикадзе. Международният тероризъм никога не е достигал такива колосални размери. Той е трудно овладим и непрогнозируем, извършва се от множество терористични организации по света и най-вече от ислямисти и фундаменталисти и затова борбата срещу него ще бъде тежка. С решение на ООН всяка година от 25.XI. до 10.ХII. се отбелязват в света дните на насилието
I. Автоагресия – суициди ( преднамерено самонараняване ) Науката, която се занимава с извършването, честотата и разпространението на са-моубийствените действия се нарича суицидология. Като медицински и социален проблем самоубийствата са известни отдавна. През различните епохи от историята на човечеството отношенията на институциите към този проблем е различно поради това, че той е социално-психологически и философски. Чрез множество епидемиологични проучвания се разкриват различни аспекти на суицид-ните действия: механизми на възникване, транскултурални, религиозни особености и др. Анализът на получените резултати е важен и необходим за изготвяне на програма за справяне с проблема, който трябва да се превърне в държавна политика. Самоубийството представлява съзнателно и предумишлено прекъсване на собствения живот. Терминът е приет през 1762 г. от френската академия в Париж и произхожда от латинската дума suus {свой, собствен) и caedere {съсичам, убивам). Поради високата смъртност от самоубийства, която в някои страни е на трето място по честота, загиват млади хора с голям творчески потенциал. Това е най-ценният капитал на една държава, който трябва да опазим. Поради това целите ни в тази насока трябва да бъдат упорити и последователни. Някои автори разглеждат този акт като израз на свободно решение, на доброволна смърт в определени ситуации. К. Norman (1995) счита, че това е свобода на решението за изход от ситуацията, застрашаваща авторитета и ценностите на личността, ръководейки се от философски, етични и алтруистични съждения. Извършени са различни проучвания с оглед определяне на някои специфични особености на самоубийствения акт, между които заслужават особено внимание посочените от Е.S. Shneidman (1985). 1) Целта на самоубийството като решение на проблема. Самоубийството не е случаен акт, то не е безсмислено и безцелно, а е начин за излизане от създалата се ситуация, от дилемата, от кризата чрез неумолимата логика на извършителя и импул-сивността на действията му. 2) Основното действие при този акт е изпадането в безсъзнание - движение към и далеч от всичко. Движението "към" означава търсене на безсъзнанието като изход от нетърпимата болка. 3) Главният стимул е нетърпимият психологически конфликт и желание за отдалечаване от него. Правилото е да се намали нивото на страданието.
5) Най-важното преживяване е безпомощността и безнадеждността. Суицидолозите посочват като базисни емоции при самоубийствата вината, фрустрацията и безнадеждността, причини за успешната им реализация. 6) Основната вътрешна позиция е амбивалентността. Когато човек се самоубива, едновременно с това той вика за помощ, т.е. копнее за интервенция. Терапевтът трябва да използва това състояние, да бъде по-бърз в действията си от изстреляния куршум. 7) Главното когнитивно състояние е констрикцията, т.е. преходно психологическо стеснение на афекта и интелекта. 8) Основното действие при самоубийството е изходът. Това е намерението на човека да избяга от стреса. 9) Основното междуличностово отношение е съобщението за появилото се намерение за смърт. Това се установява при почти всички, при които има или някакви косвени улики, или изказвания за предстояща смърт, вербални или поведенчески.
Тези проучвания не могат да посочат точни статистически данни за честотата и разпространението на самоубийствените действия, тъй като понякога е трудно и неясно дали смъртта на един човек се дължи на суициден акт или на инцидент. Затова са изработени стриктни правила за доказване, тъй като тези действия се извършват често при сложни и неясни обстоятелства. В момента водещите страни в Европа по суицидна смъртност са Австрия, Финландия и Унгария, като последната достига до 55 на 100 000, а най-ниска е в Гърция (4 на 100 000). У нас годишно се самоубиват средно по 1 200 души, а суицидността е около 14 на 100 000. Самоубийства извършват повече хора от по-ниски социални слоеве сред градското население и по-висок е процентът им при мъжете. Освен успешните самоубийства към суицидните действия се отнасят и опитите, наречени парасуицидни действия. Те не трябва да се омаловажават поради някои особености, напр. висока повторяемост. На тях трябва да се гледа като на едно нереализирано, поради различни обстоятелства, самоубийство.
На настоящия етап тя е дискутабилна. Комплекс от фактори, които имат значение: биологични, психологични; социални - които при определени условия причиняват тяхното извършване. Като предразполагащи моменти се посочват: наличие на психично заболяване, соматично в семейството или у застрашения, предхождащи опити, демографски фактори и др. Макар и противоречиви, много изследователи посочват невротрансмитерни и биохимични нарушения, както и норадреналинова хипофункция, серотонинов дефицит, които се явяват и при депресивните разстройства. 3. Поява и развитие на самоубийствените нагласи. Динамика на самоубийственото поведение. Появата и развитието на самоубийствените мисли и действия е процес с различна продължителност. В едни от случаите те се формират и извършват за часове, а в други се зараждат бавно, като в началото са неустойчиви и неясни. Постепенно добиват очертания и макар че са свързани с противоречия и колебания, очертават по-ясно суицидните намерения, които прерастват в действия. Суицидните мисли се зараждат в съзнанието на субекта като "черно цвете, което бавно расте и разцъфтява". Актът на самоунищожение представлява съчетание на устойчиви или непостоянни елементи с определена последователност и закономерност и условно може да се раздели на 2 етапа: Мисловен - състои се от последователни фази:
Двигателен - включва изпълнението на решението, т.е. самото действие представлява вторият етап. По същество това са фазите на волевия акт, които оформят един затворен цикъл, наречен суициден кръг (фиг. 1, стр. 9). Този цикъл може да не се "затвори", ако не се извърши самоубийството, т.е. ако не се изпълни намерението. Редица обстоятелства, чисто случайни или съзнателни, могат да бъдат причина. Изборът на времето и мястото на извършване е личен и той се взема от извършителя. От множество проучвания е установено, че най-честото място е домът, най-честото време е сутринта, а най-честият сезон е пролетно-летният. 4. Начин за извършване на самоубийствените действия Те са твърде разнообразни и транскултурално оцветени (фиг. 2, стр. 10). Докато в Европа по-често се тровят и бесят, в Америка се прострелват, а на Изток се хвърлят от височина. Други срещани начини са удавяне, прерязване на вените, хвърляне от или пред транспортно средство, самоотравяне, а през последните години -комбинирани, при които едновременно се използват по два или три начина: скок от височина и рязане на вените, рязане на вените и прострелване и др. Наблюдаваме, макар и по-рядко, твърде драстични методи, като: промушване с остър предмет на важни кръвоносни органи, загърляне, чрез електрически ток, самозапалване или самовзривяване. Особено добре трябва да се познават критериите за висок суициден риск. Предикторите за едно прeдстоящо самоубийство са:
5. Класификация на суицидните действия по форма Активно - самоувреждания чрез различни активни действия. Пасивно или индиректно - самоувреждания чрез бездействия (глад, отказ от лечение). Разширено, меланхолно самоубийство. Двойно - тип "Ромео и Жулиета" при интимни връзки от любовен характер. Бутафорно - постигане на лична цел без желание за смърт. Балансово - прави се баланс с отрицателен за жертвата резултат. Протестно - протестна реакция за постигане на дадена цел. Масово или групово - извършва се от членове на секти. Жертвено - тип "камикадзе" в името на някаква идея, често религиозна. формите на самоубийствата носят отпечатъка на епохата и зависят от психичното състояние на индивида, неговия манталитет, религиозна и транскултурална принадлежност. 6. Причини Причините за извършване на самоубийствени действия могат да се разделят на 2 големи групи: I. Причини, дължащи се на социално-психологически фактори (непсихични); II. Причини, дължащи се на психични заболявания. I. Непсихични (социално – психологически) Те имат твърде разнообразен характер и произтичат от социалната среда. Появяват се нови обществено-икономически реалности, продукт на новото време, които съвременният човек невинаги е готов да посрещне и се справи успешно. Създават се сложни ситуации, които мнозина разрешават като посягат на живота си. Трудно може да се определи психологическият профил на човек, предразположен към суицидни действия. Значение има неговият характер, интелект, ценностна система, уязвимост на стрес, нисък праг на фрустрация и др. Едни и същи неблагоприятни събития имат различно стресогенно въздействие върху хората. Едни успяват да се справят, други не и обяснението на това трябва да се търси в самата личност, в комплекс от сложни психологически ситуации. По-важните кризисни ситуации, които провокират суицидните действия, се дължат на социални, индивидуални, политически, икономически и религиозни причини. Социални и индивидуални кризи Те са свързани със самотата, алиенацията - стил на живот за някои в съвременното общество. Поставен при тези условия, човекът ограничава социалните си контакти, обеднява емоционално и духовно, поради стесняване на интересите и целите му. Множество проучвания на европейски автори установяват, че тези две явления увеличават склонността към самоубийства (Fr. Garden et al, 1990). Кризите могат да настъпят остро и хронично. Те се дължат на стреса, който преживява човек вследствие различни психични неблагоприятни въздействия. С тези ситуации той може да се справи успешно и да се адаптира, но може и да настъпи крах на приспособителните възможности и дезорганизация на поведението, включително с проява на самоубийствени действия. Когато неблагоприятните въздействия са продължителни, човек е поставен в условията на хронична криза. В подобни ситуации индивидът понякога не може да се адаптира, напр. отиване в казарма, в интернати и трудово-възпитателни училища, в затвор, в емиграция. Тези места се нуждаят от психолози, които да познават душевното състояние на страдащите и да им бъдат в подкрепа в периода на адаптация. Политически и икономически кризи - водят до чувство на: апрежение, тревожност и несигурност и последиците от тях са катастрофални. Също така безработицата, инфлацията, обедняването на населението и престъпността водят до зачестяване на самоубийствените действия, които не могат да бъдат предвидени, защото се извършват импулсивно и внезапно под влияние на интензивно моментно емоционално състояние, при което замисълът минава в действие без колебание. Смяната на обществено-политическа система с друга също се извършва драматично. Хора, верни на своите идеали от миналото и разочаровани от краха на своята партия, прибягват към само-убийствен акт като израз на една печална равносметка. Религиозни причини. Извършването на самоубийствени действия се дължат на инвазията на различни религиозни секти, нахлули в нашата страна след 1990 год. В тях се привличат младежи, психично болни, социално слаби или възрастни хора, чиято социална нестабилност или емоционална незрялост ги правят податливи на манипулация. Проповядват им, че чрез самоубийството те влизат в "преход към вечния живот" или че бог ще ги обезсмърти. Така през 1996 год. в сектата "Двери към рая" извършват масово самоубийство 39 нейни членове. В сектата "Храм на народа" в САЩ се самоубиват през 1978 год. 916 души, от които 180 деца. В България се самоубиват немалко хора, членове на секти, които се самоотравят или се хвърлят от височина, други изчезват от дома си, за да извършат необезпокоявани жертвени самоубийства. Семейни кризи. Като психологически момент те често предизвикват самоубийствени действия. Най-честите причини са конфликти между съпрузи или родители и деца (ревност, изневяра, развод, продължително физическо насилие върху жени и деца), кризи на осиновени деца, които, научавайки новината за своето осиновяване, посягат на живота си, тъй като считат, че са живяли в лъжа. Соматични заболявани. Предизвикват различни преживявания на несигурност и страх от неблагоприятен изход, развиват мисли за неизлечимост и безизходица и най-вече в случаите на хронични и нелечими, протичащи със силни болки и страдания заболявания. Болните стават потиснати и затворени, настроението им се понижава, те губят надежда, че ще оздравеят, настояват да узнаят каква е прогнозата. При заболявания, протичащи с ограничени движения и непоносими болки (артрит, Паркинсонова болест, инсулт), смъртта се приема с облекчение. Израз на това болезнено състояние е изказването на един соматично болен, който заявява: "Мен не ме е страх от смъртта, мен ме е страх от пътя до смъртта". Съчетанието на соматично заболяване, късна възраст и самота, особено при мъжете, представлява твърде висок суициден риск, който трябва да се познава добре от здравните и социалните служби с оглед на тяхната профилактика. Самоубийствата могат да бъдат сугестирани, т.е. внушени, улеснени от редица обстоятелства. Най-често това е неправилен, нехуманен подход на медицинския персонал към застрашения, непредпазливи и необмислени реплики и изказвания дори от околните, които улесняват, без да подозират, този акт.
Психическите заболявания са втората по важност причина за извършване на самоубийствени действия. Мотивацията при тях е психотична, налудна, т.е. те са предизвикани от различни психопатологични феномени. Заболяванията, при които има най-висок суициден риск, са ендогенната депресия и шизофренията. Депресивна фаза. Самоубийствата при нея се дължат на разнообразната гама от налудности: налудности за вина, за безперспективност, за безизходица, за неизлечимост, хипохондрични. Най-висок е рискът в началото и в края на фазата, поради наличието на две важни условия: налудностната продукция и все още наличната волева активност. Това трябва да се познава добре от медицинския персонал, който да осигури непрекъснато наблюдение върху болния при тези два момента. Често в края на фазата пациентите заявяват, че са "оздравели", с което дисимулират изживяванията си, желаят изписване, за да извършат самоубийството в дома си. Принципът на поведение при депресията е "ранно хоспитализиране и късно изписване". Добре известното разширено меланхолно самоубийство е друга тежка разновидност на депресивното самоубийство. По налудни мотиви пациентите лишават от живот най-близките си (децата), след което се самоубиват.
И при двете заболявания тези действия показват висока повторяемост и се извършват по твърде драстични начини като самообесване, самоотравяне, скок от височина, многократни промушвания и др. Голямо значение за ограничаване на самоубийствата има отношението на семейството към болния и неговото заболяване. Семейството трябва да му създаде оптимална, лишена от стрес среда, да му бъде опора, да не го фрустрира, да го разбира и подкрепя.
Хередосинхронизъм. Интересни данни има във връзка със зачестяване на самоубийствата в някои семейства, което А. Рогоt (1963) нарича хередосинхронизъм. Все още е неясно дали това е генетично обусловено, или модел на поведение, но това явление е сериозен показател за висок суициден риск. 7. Диагноза и лечение, превенция Разкриването на суицидните мисли и намерения е много важна и отговорна задача, пред която е изправен специалистът. Изработени са множество схеми за интервю със застрашените, принципът на който е един: създаване на доверие между лекар и пациент, открито дискутиране за целите, решенията и дори плана за изпълнение на суицид-ното действие от пациента с оглед неговото предотвратяване. Във висок процент от случаите пациентите трябва да бъдат хоспитализирани, наблюдавани и лекувани. Планът за лечението зависи от водещата симптоматика, но най-често то е медикаментозно и психотерапевтично. Профилактиката е в зависимост от проблема - дали той е: медицински, социален или психологически. При кризисните реакции подкрепата е в преодоляване на стреса, разрешаване на кризата, справяне със ситуацията, в която се намира нуждаещият се. Голяма услуга в тази насока правят телефонните контакти (not lines, help lines), които в момента на драматичното състояние, в което е нуждаещият се, могат да окажат помощ, да го насърчат и подкрепят. Понякога този разговор е достатъчен да превъзмогне кризата. При психичните заболявания се провежда профилактика на депресивните и др. психични състояния, медикаментозно лечение, чести контакти особено след изписване от болница между лекар и пациент. При соматични, тежки заболявания е необходимо настаняване на пациентите в хосписи, където им е осигурено лечение и медицинска подкрепа. При възрастни и самотни хора настаняването в домове за стари хора, в които се разделят със своята изолация и самота и осмислят остатъка от дните си, е най-доброто решение на проблема. В развитите страни се разработват множество програми за превантивни действия от медицински и социални служби, включват се доброволни организации, създават се центрове с екипи от лекари, психолози, социални работници. У нас проблемът незаслужено се неглижира, не се поставя за решение остро и неотложно, а последиците от това са тежки. II. Хетероагресия – агресивни действия Агресията е много сложно явление, което се оказва трудно за предсказване и контролиране. Агресивност – вербално или невербално поведение, което наранява, уврежда, експлоатира, злоупотребява, обижда, унижава, убива дадена личност или самия себе си. 1. Теории:
Липсата на всякакво ниво ниво на Агресия води до психопатология. Едно ниво на Агресия е нужно на всеки един човек, така както е необходимо ниво на стрес. Агресията като психологичен феномен е много често срещана и представлява клиничен проблем. 2. Форми:
3. Видове агресия и проявление: Едно от най-тежките нападения представлява убийството. Според нашия наказателен кодекс "престъпление е онова обществено опасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо" (чл.9, ал.1 от НК). Убийствата, нараняванията и изнасилванията са най-тежките престъпления срещу личността. Те са социални явления, детерминирани от обществено-икономическата структура на държавата. В периоди на икономически, политически и социални кризи престъпленията зачестяват. Във висок процент от случаите те се извършват от психично здрави или с личностови отклонения хора и в по-редки случаи - от психично болни. По своя замисъл те могат да бъдат предумишлени и предварително планирани, но понякога са резултат на случайно и неблагоприятно стечение на обстоятелствата или като резултат на внезапно настъпило афектно състояние. Средствата, които се използват за неговото извършване, са огнестрелни оръжия, остри или тъпи предмети, а понякога се прилага само физическа сила. Често извършването на едно убийство се улеснява от алкохолна употреба на деца, при които отпадат волевите задръжки и самоконтролът. Освен физическа агресия, всяко убийство е съпроводено и с вербално изразяващи се гняв, възбуда и емоционална неовладимост.
Във всички сфери на обществения живот, където се проявява насилие, жертвата се чувства унижена, тя страда и се измъчва и може да развие различни по тежест депресивни реакции и да извърши действия за излизане от тази стресова ситуация, включително и опит за самоубийство. През последните години насилието придобива все по-мащабен характер, израз на което е международният тероризъм. Създаването на различни терористични организации от религиозни фанатици и фундаменталисти правят този процес трудно управляем, вследствие на което загиват много невинни хора.
антипаркинсонови и психотропни медикаменти, не класифицирани другаде Включва: антидепресанти; барбитурати; невролептици (транквилизатори); психостимуланти. Х62 Преднамерено самоотравяне с наркотици и психодизлептици (халюциногени), некласифицирани другаде Включва: канабис (производни), кокаин, кодеин, хероин, лизергинова киселина (LSD), мескалин, метадон, морфин, опиум (алкалоиди). Х63 Преднамерено самоотравяне с други медикаменти, действащи на вегетативната нервна система Х64 Преднамерено самоотравяне с други неуточнени медикаменти и биологични субстанции Х65 Преднамерено самоотравяне с алкохол Х66 Преднамерено самоотравяне с нефтени продукти, други разтворители и техните изпарения Х67 Преднамерено самоотравяне с други газове и изпарения Включва: въглероден окис и газ за битови нужди. Х68 Преднамерено самоотравяне с инсектиди, хербициди и други пестициди Х69 Преднамерено самоотравяне с други неуточнени химични и отровни вещества Включва: корозивни ароматни съединения, киселини и натриева основа. Х70 Преднамерено самоувреждане чрез обесване, странгулация и задушаване Х71 Преднамерено самоувреждане чрез потапяне под вода (удавяне) Х72 Преднамерено самоувреждане чрез пистолетен изстрел Х73 Преднамерено самоувреждане чрез изстрел с пушка, ловна пушка или по-тежко огнестрелно ръжие Х74 Преднамерено самоувреждане чрез изстрел с други и неуточнени огнестрелни оръжия Х75 Преднамерено самоувреждане чрез експлозивни материали и съоръжения Х76 Преднамерено самоувреждане чрез огън и пламъци Х77 Преднамерено самоувреждане чрез пара, горещи изпарения и топли предмети Х78 Преднамерено самоувреждане чрез остри предмети Х79 Преднамерено самоувреждане чрез тъпи предмети Х80 Преднамерено самоувреждане чрез скачане от високо място Х81 Преднамерено самоувреждане чрез скачане или лягане пред движещ се обект Х82 Преднамерено самоувреждане чрез катастрофиране с моторно превозно средство Х83 Преднамерено самоувреждане чрез други уточнени средства Включва: катастрофа на въздушно превозно средство; електрокуцио; каустични вещества с изключение на отравяне. Х84 Преднамерено самоувреждане чрез неуточнени средства Класификация по МКБ -10 - класификация на агресивните действия Х85-У09 Нападение Включва: убийство и наранявания, нанесени от друго лице, с намерение да нарани или убие на всяка цена. Х93 Нападение с пистолет Х99 Нападение с остър предмет Y00 Нападение с тъп предмет Y04 Нападение с използване на физическа сила Y06 Пренебрежение и изоставяне Y07 Други синдроми на малтретиране Включва: психичен тормоз; телесно насилие; сексуално насилие; измъчване. Използвана литература: доц. д-р Г. Попов, Курс лекции по Психопатология, непубликувани Авторски колектив, Психиатрия и Психология, Арсо – Асен Петров, София, 2005 Авторски колектив, Енциклопедия по Психология, Наука и изкуство, София, 1998 Гайдарова, Р. Самоубийствени действия при афективни психози. Юбилейна научна сесия, Пл., 1999. Гайдарова, Р, Самоубийствата - опит за социално-икономически анализ. Национална конференция по биол. психиатрия, С, 1999. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 223.08 Kb. Сподели с приятели:
|
