Агресия и насилие обяснителни модели

АГРЕСИЯ И НАСИЛИЕ

– ОБЯСНИТЕЛНИ МОДЕЛИ

Автор: д-р Методи Коралов

Ключови думи: насилие, агресия, психоана-

литична теория, етологична теория, физио-

логична теория, теория за условните рефле-

кси, теория за социалното учене, теория за

фрустрацията

Цели:

финиране на агресията;

• да се повиши чувствителността на уче-

ниците към агресивното поведение;

• да се развият умения за разграничаване

на приятелско от грубиянско поведение.

27

Насилие и агресия. Обяснителни модели.

Видове насилие

Обосновка за включване на така разрабо-

тената тема. Приложимост към практика-

та на учителя

Основна теза в материала е, че няма ед-

но-единствено валидно обяснение за агресив-

ното поведение и, както е написано накрая

на материала, „Познаването на повече мо-

дели може само да ни направи по-адекватни,

по-справящи се и по-мъдри“. Към всеки опи-

сан модел са дадени примери, повечето от

които са от училищната среда. Една от под-

целите на включването на този материал е

учителите да повишат чувствителността

си към различните възможни причини за

проява на агресия. Ако разбират правилно

причините, могат да изберат подходящия

инструмент за въздействие.

Друга подцел е да се намалят широко раз-

пространените предразсъдъци сред българ-

ските учители, че агресивното поведение

има една причина и едно решение, независи-

мо дали става въпрос само за лошо възпита-

ние, или само за патологични гневни изблици,

или само за играене на компютърни игри с

агресивно съдържание.

Теоретични модели

Към момента съществуват 6 големи те-

оретични течения, които дават различни

обяснения за агресията и агресивното пове-

дение, като това са само общите положения,

а всяко едно от тях има многобройни кон-

кретизации в отделни теории и модели.

Подходите, които приемат агресията за

вродена, вид инстинкт, до голяма степен не-

контролируема и неподдаваща се на техники

на научаване или промяна, са:

1) Психоаналитична теория

2) Етологична теория

3) Физиологична теория

Агресията и насилието от гледната точ-

ка на психоаналитичната теория.

От гледна точка на психоаналитичната

парадигма всички ние сме еднакво разруши-

телни и агресивни дълбоко в себе си. Как ще

се прояви това навън, като начин на гово-

рене или като конкретно поведение, зависи

най-вече от това, дали системата „то“ –

„аз“ – „свръх-аз“ работи успешно, или има

някакви несъвършенства и дефекти.

Несъвършенство или дефект може да бъде

например неуспешното усвояване на соци-

алните правила и норми, водещо до неефек-

тивна работа на „свръх-аз“-а или изобщо

до липсата му. Друго несъвършенство или

дефект могат да бъдат неудовлетворява-

щите начини или неуспешните механизми,

чрез които „аз“-ът се опитва да отработи

стремежите, идващи от „то“. Друго несъ-

вършенство или дефект може да произтича

от преживяна дълбока травма. Вариантите

за възникване на проблем при отработване

на агресивните импулси са много, но според

психоаналитичната парадигма крайният

резултат е един – натрупването на неотра-

ботени агресивни желания и импулси води до

изблик на насилствено поведение.

Сексуалното насилие представлява спе-

циален интерес от гледна точка на психо-

аналитичната теория. Обикновено то се

обяснява с действието на дълбока вътрешна

травма или сериозно нарушение във функцио-

нирането на психиката. Често корените на

травмата се търсят в детството, в прежи-

вяно насилие или наблюдавано насилие върху

много близък човек, например майката. Друг

вариант е като дете сексуалният насилник

да не е получавал адекватно удовлетворява-

не на потребностите. Трета възможност е

формирането на неадекватен образ за себе си

и/или неадекватен начин за контактуване с

другите, особено с хората от противополож-

ния пол. При всички случаи на сексуалното

насилие се гледа като на феномен, породен

от нарушение или отклонение в психиката.

Агресията и насилието от гледната

точка на етологичната теория. И при

етологичната теория, както и при психо-

аналитичната, склонността към насилие

се разглежда като вродена, следствие от

действието на инстинкти. Но за разлика от

психоаналитичната теория при етологич-

28

ната агресията се разглежда като конструк-

тивна сила. На пръв поглед изглежда, че това

е някакво недоразумение – как е възможно

стремежът към нараняване и разрушаване да

бъде конструктивна сила? Точно тук се кри-

ят някои от най-любопитните и заслужа-

ващи внимание елементи от етологичната

теория.

Етологичната теория изгражда моделите

ведение у хората, като се опитва да открие

смислени паралели с поведението на животни-

те, особено с тези, които са по-близки до нас

като необходими условия на живот, социална

организация, начин на хранене и т.н.

Животните например са готови да проя-

вят агресия, когато някой или нещо се опита

да им отнеме храната или да им попречи да

се нахранят. Или да пият вода. Или ги огра-

ничава в пространството. Или, лесно наблю-

даемо при домашните кучета, им отнеме иг-

рачката. Това отговаря на така наречената

борба за ресурси. Ако едно живо същество има

нужда от определен ресурс за оцеляването

си, то е готово да защити ресурса, с каквито

действия е необходимо, често включвайки и

насилие. Това може лесно да се наблюдава и

при хората, при това както в микро-, така

и в макромащаби. Да използваме пример от

училище за илюстрация на микромащабите.

Ако едно дете вземе на друго дете химикал-

ката или тетрадката, дори без да има на-

мерение да ги задържи, то много е възможно

второто дете да реагира агресивно. Това

може да стане както съвсем случайно, така

и да бъде използвано като средство за уж

„невинно“ дразнене. Всъщност от такива

„взимания назаем“ са произлезли немалко кон-

фликти, а някои от тях дори са ескалирали

до доста тежки и трудни за решаване ситуа-

ции. В макромащаби пример могат да бъдат

всички войни, в чиято основа лежи стреме-

жът за придобиване на водни ресурси, земя,

полезни изкопаеми и т.н.

Един механизъм, който се наблюдава при

хищниците – събирането на групи, за да

„приклещят“ плячката си, може да се наблю-

дава сред хората и за съжаление, в училище

– понякога могат да се видят групи от по-го-

леми и по-силни деца, „приклещили“ по-малко

и слабо дете, което тормозят.

Друга ситуация, при която животните,

а и хората, са склонни да проявяват агресия,

е когато бъде застрашена територията им.

Това може да бъде тяхното леговище, ха-

битатът им (мястото, което обитават),

ловните територии или местата, които из-

ползват за източник на храна. Хората също

сме готови да защитаваме териториите

си с всякакви средства. При това терито-

рията при нас е много по-обширно понятие,

обхващащо от съвсем малки до необятни

за представите на обикновения човек прос-

транства. Тя може да включва от кътче или

ъгъл в стаята, мястото на масата, леглото,

през дома, квартала, града, областта и се

стигне до държавата или съюз от държави.

От друга страна, може да става дума за съв-

сем абстрактна територия като сфера на

влияние: или ефирно време по телевизията

(например борбата коя политическа форма-

ция да агитира повече време по телевизи-

ята потенциалните гласоподаватели), или

позиция в някаква йерархия. Опазването на

собствената територия от нашественици

лесно води до прилагане на насилие, при това

често в крайни форми. Нека отново разгле-

даме няколко училищни примера. Ако един

ученик седне на мястото на друг, а другият

много държи на него, това може да доведе

до акт на агресия. Ако в съблекалнята си

оставиш дрехите на мястото, което си е

„заплюл“ някой друг, това също може да до-

веде до решаване на проблема с насилие. Ако

някой се прави на „много отворен“ и започне

да те измества от позицията на „най-готи-

ния“ в класа, това може да е повод за самора-

зправа. Всяко дете и всеки учител в училище

си има територия, която възприема като

своя и чието нарушаване може да го накара

да реагира по някакъв начин, често и агресив-

но. А в училище, като едно обществено мяс-

то, има и много начини един човек да наруши

територията на друг – неволно или съвсем

целенасочено и нарочно.

Важно! Всички тези причини за проява

на агресия карат привържениците на ето-

логичната теория да разглеждат агресията

като една полезна, конструктивна сила,

чиято основна цел е да подпомогне оцелява-

нето не само на индивида, но и на рода като

цяло.

29

Не бива да се пренебрегва обаче и нали-

ното поведение се демонстрира при строго

определени обстоятелства, насилието само

по себе си не е цел. Хората пък от своя страна

извършват множество агресивни действия,

които нямат за цел нито да ги нахранят,

нито да ги предпазят от нападащи ги вра-

гове. Типичен пример за това е „спортният

лов“.

Агресията и насилието от гледната точ-

Тази теория се фокусира върху биологич-

ните основи на съществуването ни. Разглеж-

дат се фактори, пряко свързани с тялото и

неговото функциониране. Специален акцент

се поставя върху работата на мозъка, който

управлява и тялото, и поведението на чове-

ка, общуването му с другите, изобщо цялата

висша психична дейност.

В рамките на тази теория се обръща

специално внимание и на условията на сре-

дата, и доколко те са подходящи за живото

същество. Отдавна е известно, че хората

са по-агресивни, когато е по-топло. На след-

ващо място във физиологичната теория се

обръща внимание на различни наранявания и

заболявания на мозъка. Известни са случаи,

при които вследствие на контузия на глава-

та поведението на човека се променя драс-

тично.

риите, които разглеждат агресията като

вродена, вид инстинкт или биологично обу-

словена, до голяма степен неконтролируема

и неподдаваща се на техники на научаване.

Следващите теории, които ще бъдат пред-

ставени, застъпват съвсем други позиции

– че човек не е изначално склонен към наси-

лие, че се научава на това да бъде агресивен

или неагресивен. Този подход като цяло е

по-модерен и върху него се основават поч-

ти всички съвременни модели за намаляване

и управление на агресивното поведение и

тормоза.

сията за заучена, че не е безусловен вроден

инстинкт, контролируема е и се поддава на

техники на научаване, отучване или промя-

на, са:

30

1) Теория за условните рефлекси (класиче-

2) Теория за социалното учене

3) Теория за фрустрацията

От гледната точка на теориите за ус-

ловните рефлекси и бихейвиоризма не е не-

обходимо едно живо същество да притежава

вродена агресия. То се научава на агресивно

поведение в рамките на собствения си жиз-

нен път, обикновено доста рано, пробвайки

различни поведения и избирайки онези, които

изглеждат най-ефективни, т.е. които пред-

лагат някаква форма на награда и чрез които

се избягват различни форми на наказание. И

трябва да направим тази уговорка – именно

„изглеждат“, а не „са“ най-ефективни. Едно

дете може да се научи, че за да му обърне

внимание друго, трябва да го удари. Или ако

иска да си купи нещо, най-удобно това ста-

ва, като отнеме парите на други, по-слаби

деца. Или да накараш някого да изпитва

нещо, е най-лесно, като го разплачеш. Ако

такъв модел на поведение изглежда успешен

на детето и никой не му обърне внимание, че

съществуват различни начини за контакти

с другите, то може за цял живот да бъде

лишено от такива „простички неща“ като

създаване и поддържане на приятелства, спо-

деляне на преживявания и емоции, разбиране

на чуждите преживявания и емоции и т.н.

Стратегиите за справяне с агресията,

които се предлагат от разглежданите те-

ории, се основават на умелото балансиране

на награди и наказания, така че детето или

възрастният да се научат, че друго поведе-

ние може да носи същите или дори по-големи

награди от насилственото поведение; или че

насилственото поведение носи (или ще носи

оттук нататък) само наказания и почти

никакви или никакви награди. Тези подходи

са доста успешни при дресировката на жи-

вотни (лакомство, ако животното изпълни

добре номера; удар с камшик/ вестник/ елек-

тричество, ако не го изпълни добре). Беле-

жат добри успехи и при малките деца, докъм

3-ти клас, в някои случаи и до 4-ти, като,

естествено, наградите и наказанията имат

по-социално желателен вид.

Агресията и насилието от гледната точ-

ка на теорията за социалното учене.

Теорията за социалното учене си е спе-

челила специално място в психологията и

по-конкретно сред теориите, които се оп-

итват да обяснят агресивното и насилстве-

ното поведение. Тя произлиза или може да се

приеме, че е подразделение на бихейвиоризма

и, съответно, фокусът при нея също е върху

видимото поведение на живите организми и

в частност на хората.

Много важното уточнение и допълнение

от страна на теорията за социалното учене

е, че не е необходимо човек (и много от жи-

вотните) лично да преживее дадено поведе-

ние, за да се ориентира дали то е успешно,

или не. Често, дори по-често, отколкото си

даваме сметка, достатъчно е да наблюдаваме

чуждото поведение, за да започнем да го при-

лагаме, след като сме преценили, че за другия

човек то е било успешно и удовлетворяващо.

Следствията от действието на социал-

ното учене са най-разнообразни и се отнасят

до всякакви области в живота. Въпреки из-

ключително широкото им приложение, тук

ще се концентрираме върху тези, които се

отнасят до агресията и насилственото по-

ведение.

по телевизията, би трябвало (според ме-

ханизма на катарзиса) да се освободят от

собствената си агресия и известно време да

бъдат тихи и кротки. Вместо това обаче по

коридорите и класните стаи на множество

училища голям брой деца си прилагаха къде

по-умело, къде само далеч наподобявайки,

хватки от гледаните по телевизията мачо-

ве, стигаше се до реални наранявания. В тази

ситуация психоаналитичната парадигма

сериозно би се затруднила да обясни разра-

зилата се агресия. От друга страна, според

постулатите на теорията за социалното

учене описаната ситуация не само че не е

трудна за обяснение, напротив, тя е очак-

вана и дори би могла да бъде предварително

предвидена с някаква степен на вероятност.

Каква би била интерпретацията от гледна-

та точка на теорията за социалното учене?

Децата гледат предаване по телевизията.

Там мъже си прилагат различни хватки. Те

изглеждат силни и могъщи. Справят се с

противниците си. Колкото повече ярост и

страст прилагат, толкова по-успешни из-

глеждат. Публиката им се възхищава. Дру-

гите хора ги приемат като герои. Никой не

им противоречи, а който им противоречи,

те го побеждават. За едно дете това са все

силно желани неща. И какво трябва да напра-

ви то, за да ги получи? Да следва модела (или

според българската традиция – „да последва

примера“), наблюдаван в предаването. Да

прилага хватките и да показва, че е по-добро

от другите в правенето им. Може да се очак-

ва, че успешното приложение на наблюдава-

ния модел ще доведе до вътрешна удовлет-

вореност поне по един от показателите – да

се чувства силно, да привлича внимание, да

му се възхищават, да не му противоречат.

Теорията на социалното учене е прило-

жима и в много други ситуации. Гледането

по телевизията на предавания с насилие е

една тях. Тук попадат и филмите с насилие

– независимо дали гледани по телевизията,

на кино, или чрез друга медия. Компютърни-

те игри, съдържащи агресия, също могат да

въздействат и обяснението за това отново

ще е по линия на теорията за социалното

учене. Наблюдаването на агресивни модели

на поведение вкъщи, от близки, от познати,

от съученици, от по-големи ученици и дори

от учителите също може да учи на агресивно

поведение.

Според теорията за социалното учене

обаче човек може да се научи не само на раз-

рушителни модели. Напротив, от социално-

то си обкръжение едно дете може да усвои

най-разнообразни модели – на учтиво поведе-

ние, на оказване на помощ, на умения за во-

дене на интересни разговори, на съпричаст-

ност, на дълбока емоционална близост.

Важно! Справянето с агресията, от глед-

на точка на теорията за социалното учене,

най-често се състои в това – усвоените

агресивни модели да бъдат заместени от

позитивни неагресивни модели, чрез които

детето (или възрастният човек) да получи

успешно удовлетворяване на потребности-

те си, но по друг, социално приемлив начин.

Агресията и насилието от гледната

точка на теорията за фрустрацията. Тео-

31

рията за фрустрацията е особено интересна

с това, че се фокусира не върху проблемното

поведение и как то е заложено или научено,

а върху преживяванията и емоциите, които

непосредствено предшестват и предизвикват

агресивния акт. Психоаналитичната тео-

рия също обръща много голямо внимание на

преживяванията, но обикновено разглежда

настоящите преживявания като свързани

с минал опит на човека, докато фокусът на

теорията на фрустрацията е върху „тук и

сега“, моментът, в който напиращите емо-

ции водят до преминаване към насилствено

поведение.

Важно! Теорията за фрустрацията има

няколко твърде съществени приноса при

разбирането на агресивното поведение. От

една страна, тя слага много ясен акцент

върху това, което човек преживява в мо-

мента, който непосредствено предхожда

агресивното действие. От друга страна,

тя дава достатъчно ясно обяснение как е

възможно причината за агресивното пове-

дение да е на едно място, а самото агресив-

но поведение да се реализира съвсем другаде.

Библиография

Материали по проект „Превенция на насилието в

училище“ – УНИЦЕФ – финансова подкрепа, съдействие

от МОН, ДАЗД, 2008 г.

Допълнителна литература по темата:

1. Андреева, Л. (1998) Социално познание и междуличностно

взаимодействие. – София: Унив. изд. Св. Кл. Охридски

2. Белова, Н. (2001) Децата – жертви на насилието през

погледа на медиите, сп. Обществено  възпитание, , № 6,

с. 22.

3. Белова, Н. (2000) Насилието в училище, сп. Обществено 

4. Божинова, Р. (2002) Медийното насилие и връзката с

личността, сп. Обществено  възпитание, № 5, с. 20.

5. Гюрова, Л. (2004) Агресията: няколко гледни точки, сп.

Обществено  възпитание, № 3, с. 33.

6. Джонев, С., (1997) Социална психология. Т. 1 – 4. – София:

Софи – Р.

7. Долто, Ф. (1995) Тийнейджърите: Най-после отговор на

вашите въпроси. София: Наука и изкуство.

8. Зографова, Й. (2001) Агресивността на българина в

условията на преход. – София: Изд. Марин Дринов

9. Зографова, Й. (2005) Информационно-процесуалните

модели в изучаването на агресивността. Психологични

изследвания, кн. 2, 5-16,

10. Зографова, Й. (2005) Съвременната социална психология

на агресивността – в криза или към перспективни

алтернативи. В:Национален Конгрес по

Психология, Сборник научни доклади, (съст.Джонев, С.

Основните техники за намаляване на аг-

ресивното поведение от гледната точка на

теорията за фрустрацията са свързани с на-

маляване на фрустрацията, като това може

да става по два пътя. Първият път е да се

спрат или поне намалят ситуациите, които

предизвикват фрустрация. Вторият път е

свързан с преживяването на фрустрацията

и се състои в това или човек да престане да

възприема като фрустриращи определени

събития и вече да им приписва друг смисъл,

или да се научи да изразява негативните си

емоции и чувства по друг, по-малко разруши-

телен начин. Например вместо от гняв да

удариш шамар на друг човек, да се овладееш

и с думи да му кажеш колко зле те кара да се

чувстваш това, което той прави (например,

че си прави груби шеги с теб пред другите).

Хората, които имат трудности с „буен

нрав“ или са изразени „кибритлии“, могат с

изненада да установят колко по-добър ефект

има в такива ситуации да говориш с при-

чинителя на фрустрацията, вместо да го

нападаш физически, което най-често изобщо

не решава, а допълнително задълбочава про-

блема.

11. Зографова, Й. (2008) Проблемът за агресивността

-развитие на концептуалната сфера и възможности за

разширение. Психологични изследвания, кн. 1, 99-120

12. Калчев, Пл., (2003) Тормоз и виктимизация на

връстниците: Проблеми на психосоциалната

адаптация. – София: Парадигма,

13. Кирилова, Р. (2005) Агресията и поведението на

децата, сп. Образование, № 2, с. 61.

14. Колчева, Н. (2002) Влияние на родителските стилове

на възпитание върху децата като обекти и субекти на

агресивно поведение, сп. Специална  педагогика, № 3, с.

9.

15. Кръстев, Л, (2003) Предпочитана ли е агресивната

16. Мадолев, В. (1993) Агресия и страх у ученика, сп.

Училище, № 9, с. 14.

17. Меркенс, Х. И. и др. (1995) Причини за насилието при

учениците: Ситуация в училищата на Берлин и София,

сп. Стратегии  на  образ.  и  научн.  политика, № 2, с.

46.

18. Мирчева, В., (2000) Има ли насилие в българското

2 – 3, с. 54.

19. Мирчева, К. (2004) Децата не се раждат насилници, сп.

Обществено  възпитание, № 4, с. 11.

20. Митева, П. (2004) Сравнителна характеристика на

проявите на агресивно поведение при учениците в

начална училищна степен / 3 – 4 клас на държавните и

недържавен тип улилище, сп. Начално  училище, № 6, с.

68.

32

21. Павлов, Д. (1999) Преодоляване на насилието в училище

№ 10, с. 75.

22. Пеев, И. (1996) Детската агресивност и позитивната

психотерапия, сп. Педагогика, № 7, с. 13.

23. Пищалова, М., (1999) Формиране на агресивната

личност, сп. Образование, № 1, с. 66.

24. Полнарева, Н., (2002) Пред лицето на детската агресия

и депресия, сп. Обществено  възпитание, № 5, с. 7.

25. Попов, Хр., (2000) Психопатология на човешката

агресия: Клинико – психиатрични аспекти. – София:

Колор студио

26. Попов, Хр., (1999) Човешката агресия:

Социалнопсихологични и психоаналитични аспекти. –

София: Колор студио,

27. Проданов, В., (2003) Насилието в модерната епоха.

– София: Изд. Захари Стоянов, Унив. Изд. Св. Кл.

Охридски

28. Стаматов, Р. , (2000) Детска психология. – Пловдив,

ИК Хермес

29. Тодорова, Е. , (1995) Социална психология. – Варна : Бряг

принт ЕООД

30. Томанов, К. (2001) Насилието срещу деца, сп.

Обществено  възпитание, № 3, с. 27.

31. Фром, Е., (2003)Анатомия на човешката

деструктивност. /Прев. от англ. – София : Изд. Захари

Стоянов

сп. Обществено  възпитание, № 3, с. 4.

33. Чирпанлиев, Н., (1999) Проблемът за насилието

сред младите хора в България през погледа на едно

социологическо изследване, сп. Педагогика, № 10, с. 79.

34. Шошева, В. и др., (2002) Агресия и депресия при деца

със задръжки в психическото развитие, сп. Специална 

педагогика, № 1, с. 68.

Интернет източници:

1. Коралов, М. Тормоз и кибертормоз между деца

в училищна възраст http://bgtatko.bg/986/tormoz-i-

kibertormoz-mezhdu-detsa-v-uchilishtna-vazrast/, [посетен на

28.10.2013]

2. Коларов, Методи. Тормоз и кибертормоз между деца

в училищна възраст http://novinar.bg/news/tormoz-i-

kibertormoz-mezhdu-detca-v-uchilishtna-vazrast_MzM5NTsy.

html [посетен на 28.10.2013]

3. Факти за насилието в училище....! http://nasilie.eu/?p=4198

[посетен на 28.10.2013]

ДОБРИ ПРАКТИКИ

Интерактивни занятия с ученици (5. – 6.

клас)

Тема: Повишаване чувствителността на уче-

ниците към агресивното поведение

Цел: Учениците да развият умения да

разпознават агресивните действия в прия-

телските отношения и ежедневното общу-

ване.

Инструкции:

ресия?“. Представете на децата следните

ситуации една по една:

1) Петър удря Мария и й казва: „Всичките

жени за нищо не ставате“.

2) Даниела казва на Цветелина: „Не мога да

разбера как изобщо говориш с Валя. Тя е толкова

тъпа! Ако продължаваш да говориш с нея, ще кажа

на всички, че и ти си тъпа като нея“.

3) От няколко дни Станислав доста си общува

с момичетата, което не се харесва на някои от

другите момчета. В четвъртък Радостин и двама

негови приятели причакват Станислав след ча-

совете. Радостин му казва: „За много готин ли се

имаш, а? Внимавай да не ти се случи нещо!“.

Обсъждане и дискусия

- За всяка от тези ситуации питайте де-

цата: това какво е – приятелство или агре-

сия? Защо?

- Запишете с няколко думи верния отговор

на дъската.

- Какво би трябвало да се направи или

каже вместо това, което е описано в случка-

та?

Насоки за обсъждане с учениците, след като

те са дали своето решение – приятелство или

агресия, и след като са предложили какво друго

може да се направи.

Ситуация 1. Агресия. Защо – удря Мария;

говори й обидно. Може ли да е опит за приятел-

ство – да, ако не знае как да й привлече вни-

манието. Какво може да направи вместо това

– да й направи комплимент, да й предложи

да правят нещо заедно, да си говорят, да си

помогнат за домашните и т.н. Вие или уче-

ниците можете да дадете и още други подходящи

варианти какво да се прави, вместо да се прибягва

към агресия.

Ситуация 2. Агресия. Защо – настройва

Цветелина срещу Валя; заплашва Цветелина.

Може ли да е опит за приятелство – по-скоро

не; може да изглежда, че Даниела се опитва

да предпази Цветелина и да й бъде приятел-

ка, но целта й по-скоро е да остави Валя без

33

приятели. Какво може да направи вместо това

– вместо да настройва другите срещу Валя,

Цветелина може да се опита да се сприяте-

ли с нея или, ако изобщо не иска да говори с

нея, да си общува със своите приятелки, без

да се занимава с Валя и без да говори зад гърба

й. Вие или учениците можете да дадете и още дру-

ги подходящи варианти какво да се прави, вместо

да се прибягва към агресия.

Ситуация 3. Агресия. Защо – причакват го

целенасочено (нарочно); заплашват го. Може

ли да е опит за приятелство – по-скоро не; може

да се обърка, че щом казва „Внимавай“, е до-

бронамерено, но всъщност това е заплаха за

следващи агресивни действия.

МЕДИИ И НАСИЛИЕ.

ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ПОВЕДЕНИЕТО НА

ПОДРАСТВАЩИТЕ

Автор: доц. д-р Румяна Божинова

Ключови думи: медии, медийно изобра-

зявано насилие, поведение на децата и юно-

шите, краткосрочен и дългосрочен ефект на

насилието в медиите, механизми на влияние

Насилието – доминираща тема в медий-

ната среда

Медиите имат специално място и влия-

ние в съвременния свят. Те все по-определено

сe налагат като фактор със сериозно психоло-

гично въздействие, което в най-голяма степен за-

сяга младите хора. Сериозна предпоставка за

това е разширяващото се и модернизиращо

се медийно пространство, от една страна, и

от друга, все по-забележимата обвързаност

на децата с медиите. Според наблюденията

от последното десетилетие преобладава-

щата част от активното време на младия

човек (извън времето за сън) е ангажирано с

телевизия, компютърни игри, Интернет и

други медии. Представително за България

проучване върху 4854 деца на възраст 11 – 15

години сочи, че те отделят средно 7 – 8 часа

на ден за контакт с медиите, Василева и др.,

2008 [6]. Тези резултати са в съответствие

с получените в САЩ, където е установено,

че децата посвещават на различните ви-

дове медии средно между 6 и 8 часа на ден

[American Academy of Pediatrics, 2001].

От особено значение за характера на влия-

нието на медиите върху децата и юношите

е съдържанието на излъчваните продукти.

Наблюденията сочат, че насилието е една

от най-доминиращите теми в медийната

среда, доказано за напредналите страни и за

България. Тя е широко застъпена от пресата,

от новинарските емисии на телевизията,

а също по различен начин от излъчваните

филми (криминални, екшън, трилъри и др.),

включително забавни програми, достъпни за

деца. Съвременните средства за комуника-

ция от своя страна допълнително повиша-

ват достъпността на децата до картини,

изпълнени с насилие. Американската педи-

атрична асоциация сочи, че до навършване

на 18-годишна възраст младите хора виждат

200 000 акта на насилие по телевизията

[AAP, 2000].

Трябва да се отбележи също, че компю-

търните игри, които са най-динамично раз-

виващият се дял от забавляващата индус-

трия, според провежданите в различни стра-

34

ни изследвания, също в голямата си част

съдържат насилие. Наблюдаваните тенден-

ции са добре отразени от изследване върху

278 основни игри на пазара в Испания, което

показва, че 57% от тях съдържат насилие,

жестокост, битки и войни, незначителен е

делът на забавните и образователните игри.

При това 80% от играещите в детска и юно-

шеска възраст предпочитат игрите с наси-

лие. Изследване върху 379 ученици от София

между 11 и 19 години също сочи, че 89 – 100%

от момчетата (в зависимост от възрастта)

се интересуват от компютърните игри,

като предпочитат игри от типа военни

стратегии и екшъни, които по идея съдър-

жат някакво насилие, Цанов, 2005 [7]. Според

Дейвид Гросман (професор по психология във

военна академия в САЩ), осъществяваните

от милиони деца игри, пресъздаващи сцени

на убийства, твърде много приличат на ре-

алното обучение на войниците как да убиват

(Grossman, 1996).

Влияние на медийно представяното наси-

лие върху подрастващите

Ефектът от насилието в медиите е от-

крит в няколко насоки. На първо място той

се наблюдава по отношение на поведението,

изразен в повишаване на агресивността на

отделния човек и на обществото като цяло.

Днес се приема за доказано, че коменти-

раното и показваното от медиите насилие

води до повишаване на агресивността най-оче-

видно при децата. Според изследователските

данни излагането на децата и юношите на

медийно насилие повишава агресивното взаимо-

действие с непознати, съученици и приятели.

Показваното от медиите насилие служи

като модел за децата кой и кога да бъде агре-

сивен. Установено е силното влияние на филми

от приключенски тип, както и повишаването

на агресията на малките деца в техните

свободни игри като последствие от агреси-

ята в анимационните филми. Непосредстве-

но след гледането на агресивни програми

децата се държат по-агресивно отпреди и

в сравнение с деца, негледали такива програ-

ми (този ефект присъства и след няколоко

месеца. Установено е, че повече от децата

от началните класове показват индикации,

че имитират поведение, което са видели на

телевизионния екран).

35

От съществено значение е това, че де-

изобразяваното насилие като реалистично

и го асоциират с реално житейско насилие.

Разграничението между двете, което въз-

растните са способни да правят, при тях

не е така ясно изразено. (Това се доказа вклю-

чително в наши изследвания върху въъзпри-

емането на шоу програмите „Разбиване“ и

„Първична сила“.)

Разграничен е краткосрочен и дългосрочен

ефект на излагането на медийно насилие.

Медийното насилие забележимо повишава

физическата, вербалната и индиректната

агресивност на децата от началните класо-

ве и на тийнейджъри непосредствено след

неговото възприемане. Най-възприемчиви по

отношение на лансираните от медиите аг-

ресивни модели на поведение са децата меж-

ду 8 и 12 години.

С особена значимост се отличава дълго-

срочният ефект на медийното въздействие.

Той е в основата на притежавания от много

юноши и възрастни агресивен поведенчески

репертоар. Установено е, че продължител-

ното излагане на насилствени телевизионни

съдържания или компютърни игри в дет-

ството води до агресия в юношеството и

в по-късна възраст, независимо от фактори

като социален произход, ниво на предишна

агресия и родителски контрол.

Според някои изследвания непосредстве-

ната връзка между медийното насилие и

агресивността е слабо проявена. С времето

обаче тези малки ефекти водят до сериозни нат-

рупвания и променят значимо поведението на

младия човек по посока на агресивност, т.е.

връзката между гледането и личните нива

на агресивност се повишава във възрастов

план с последващото излагане на телевизи-

онно насилие. Тази тенденция се определя

като кумулативен ефект на медийното наси-

лие.

децата и юношите се откриват и във връз-

ка с музиката и разпространяваните виде-

оклипове. Известно е, че младите хора са

най-честите потребители на този тип из-

лъчвания. Експерименталните изследвания

предоставят достатъчно доказателства за

възможността на съдържащите насилие ви-

деоклипове да пораждат агресивни нагласи,

вярвания и емоции, които водят до приема-

не на насилието от страна на младежите.

Не на последно място трябва да бъде

посочено, че влиянието на изобразяваното

в медиите насилие върху децата с времето

води до повишаване на агресията в обще-

ството като цяло.

Друг съществен и много опасен ефект на

насилието в медиите е формирането на

безразличие и толерантност към реалното

насилие в живота. Установено е например,

че системната среща с насилието в медиите

прави хората по-малко чувствителни към

него, склонни да го приемат като нормално

явление в живота. Подчертава се, че на-

растващият размер на насилието, което се

излъчва, прави младите хора все по-привик-

нали към него и губещи своите естествени

реакции на отвращение. Смята се също, че

формирането на безразличие към насилието

и приемането му като легитимен начин за

постигане на желаните цели е предпоставка

за снижаване на съпротивата или задръжки-

те към собствената проява на агресивност.

Съществуват експериментални изследвания,

които доказват, че зрители, демонстрира-

щи по-малко негативни емоционални реак-

ции към медийното насилие, са по-агресив-

ни, отколкото зрители, които са показали

повече негативни емоционални реакции към

медийни картини с насилие.

Насилието в медиите е задълбочено изуче-

но и във връзка с негативния ефект, който

има върху преживяванията. Констатира

се, че поднасяните от медиите и особено

от телевизията събития, образи или ситу-

ации, включващи насилие, са причина за въз-

никване у човека на ужас, безпокойство, страх,

страх от преследване и др. Те са специфични и

по-силно изразени при децата и са значими в

дългосрочен план. Този ефект е сравнително

малко коментиран, но той е почти толкова

съществен, колкото повишаването на агре-

сията в поведението на детето.

Опит за търсене на положителен ефект

от показваното насилие е концепцията

за така наречения катарзис (по З. Фройд).

Според това виждане идентифицирането с

агресивните действия на някой друг (показ-

ван например на телевизионния екран) може

да намали или освободи човек от желание-

то за реално агресивно поведение. Идеята

за катарзиса обаче не намира убедително

потвърждение в плана на провежданите из-

следвания.

Важно е да се знае, че:

1) Телевизионното насилие има антисо-

циален ефект върху зрителите;

2) Трите първостепенни ефекта, въз-

никващи от гледането на телевизионно на-

силие, са:

а) усвояване на агресивно поведение и на-

гласи;

б) безразличие към насилието;

лие.

накъв за всички варианти на показваното

насилие.

Заслужава да се отбележи, че това ста-

новище е застъпено от повечето изследова-

тели в конкретната област, а през 2000 г.

в САЩ то е прието от шест здравни и об-

ществени организации (Американската педи-

атрична асоциация, Американската академия

за детска и юношеска психиатрия, Американ-

ската медицинска асоциация, Американската

психологична асоциация, Американската асо-

циация на семейните лекари и Американска-

та психиатрична асоциация) и официално е

изразено пред Комисията за общественото

здраве на Американския конгрес (26 юли 2000

г.), като е подчертана наличната опасност

за децата. (Най-ранните и най-всеобхватни-

те изследвания върху насилието в медиите

се провеждат в САЩ със специалното съдей-

ствие на Правителството, във връзка с про-

гресивно нарастващата агрессия сред млади-

те хора и в обществото като цяло).

Модериране влиянието на медийното на-

силие

Установено е, че не всички изображения

ефект, а също, че хората по различен начин

се повлияват от съдържанията, представя-

щи насилие.

Контекстуалните особености на медий-

ното съдържание с насилие са съществен

фактор за неговото влияние върху младите

хора. Налице са доказателства, че атрак-

тивността на автора на извършваното

36

престъпление, наличието на оръжие и ху-

морът подпомагат процеса на научаване

на агресията, реалистично представяното

насилие предполага пораждането на страх, а

хуморът и рисуваното насилие са свързани с

предизвикването на безразличие.

Относително по-реалистичните изо-

бражения са в състояние да повишават в

по-голяма степен агресивността на зрите-

лите в сравнение с по-нереалистичните и

фантастичните изображения. Деца, които

възприемат насилствените шоу програми

(например „Разбиване“ и „Първична сила“)

като илюстриращи реално случващо се или

които се идентифицират с агресивните те-

левизионни герои, показват по-висока агресия

(физическа, вербална, индиректна). Тези тен-

денции се потвърждават и от изследвания-

та върху влиянието на компютърните игри

с насилие, където децата изпълняват агре-

сивен тип роли от първо лице. Това не ома-

ловажава влиянието на медийното насилие

върху агресията, когато насилието е нереа-

листично или е във вид на фикция (например

анимационни филми).

Изведени са също доказателства, че е

по-вероятно зрителите да се идентифици-

рат и да се повлияят от агресивното пове-

дение на герои, които са подобни на самите

тях по отношение на възраст, пол, раса и

т.н., без това да е решаваща предпоставка.

Съществен фактор за влиянието на ме-

дийното изображение върху агресивността

на младия зрител е наличието на негативни

последствия за показваната жертва на насилие.

То може да бъде снижено, ако се покажат

по-ясно болката и страданието на жертва-

та.

Реакцията на човек в отговор на медийно

зависи от неговите индивидуални особености.

На първо място могат да бъдат посочени

възрастовите особености. Както беше посоче-

но по-горе, най-сензитивният възрастов период

към насилието в медиите е между 8 и 12 години.

По-малките деца, чиито социални сценарии,

схеми и вярвания са по-малко кристализира-

ли, отколкото на по-големите деца, са по-по-

датливи на влияние по отношение на медий-

ните съдържания.

Съществен модератор на медийното въз-

действие с насилие също е полът. В по-ран-

ните изследвания е открита по-силна връзка

между медийното насилие и агресията при

момчетата, а в по-новите – при момчетата

и при момичетата тя е почти еднаква. Про-

мяната в агресията при момичетата може

да се свърже с нарастването на честотата

на образи от женски пол, които извършват

агресивни действия. Друг съществен фактор,

който може да въздейства, е приемането на

женската агресия в обществото.

Мъжете и жените се различават в свои-

те възприятия и предпочитания към раз-

личните видове насилие. Установява се, че

момичетата предпочитат абстрактното

(фантазното) насилие, а момчетата – реал-

ното насилие с хора. Момчетата в по-голяма

степен се впечатляват от насилие, „което

възстановява справедливостта“ (както е

например при Батман), а съчетанието на

комедия и насилие еднакво привлича момиче-

тата и момчетата.

Теорията за социалното учене предполага,

че възрастта и полът на децата оказват

влияние върху степента, в която те се иден-

тифицират с представяните медийни ге-

рои, което намира отражение в научаването

и използването на агресивното поведение.

Влиянието на медийното насилие в оп-

ределени случаи е свързано с убежденията,

нагласите на отделния човек. Насилието в

медиите може да повиши вероятността за

физически агресивно поведение при младежи,

които вярват, че насилието е приемливо.

Смята се, че предпоставка за това са убеж-

денията, че жертвите са „лоши“ и наказва-

нето им е справедливо. По същия начин оп-

ределена агресия може да се провокира у хора,

които смятат, че насилието срещу жените

е нормално, които разглеждат другите като

враждебни или вярват, че взаимоотношени-

ята между хората са „ужасни“.

Подчертан интерес представлява и моде-

риращата роля на личностните особености.

Най-коментираната личностна особеност

във връзка с влиянието на медийните проду-

кти, съдържащи насилие, е склонността към

агресия. Известно е, че агресивността освен

като ситуативна поведенческа проява се

анализира като личностна особеност. При

част от хората тя е високо изразена, т.е. те

37

в по-голяма степен от другите хора са склон-

ни да проявяват агресивност в различен тип

ситуации. Установено е, че индивидите с

по-висока склонност към агресия са по-сил-

но повлияни (по отношение на поведение,

нагласи, емоции и убеждения) в сравнение с

ниско агресивните от насилието в телеви-

зионните програми, филми и компютърни

игри. Една от причините за това е по-голя-

мото време, което те отделят за медийни

продукти с насилие. Сочи се също, че те въз-

приемат насилието като нормативно допус-

тимо и се идентифицират с агресивния тип

герои, което предполага усвояване на негово-

то поведение.

Друга личностна особеност, която се

свързва с влиянието на насилието в медии-

те, е търсенето на преживявания (sensation

seeking). Приема се, че хората, които имат

потребност от по-силна стимулация от

средата, са носители на тази особеност, т.е.

те са търсачи на силни преживявания (усеща-

ния).

потребност от преживявания предпочитат

реалните действия и емоции пред стимули-

раните. Но в същото време в съвременната

среда, която все повече е свързана с медиите,

те избирателно се излагат на медийни въз-

действия, носещи повече напрежение и емо-

ции, по-често на съдържания, изобразяващи

насилие, което е предпоставка за заучаване

на съответните поведенчески модели.

Механизми на влияние на медийното наси-

лие върху индивида

Голяма част от съвременните изследова-

тели в коментираната област се опитват

да изведат основните механизми на влияние

на насилието в медиите върху индивида. Ут-

върдени са няколко основни концепции. На

първо място, може да бъде посочено вижда-

нето за активацията (емоционалната възбуда),

която медийното насилие предизвиква у чо-

века. Прието е, че емоционалната възбуда по

своя характер е неспецифичен физиологичен

отговор, който може да бъде провокиран от

различен тип медийно съдържание – хуморис-

тично, сексуално, насилствено и др. Споделя

се разбирането, че съществува оптимално

равнище на възбуда, което е позитивно въз-

приемано от човека и той естествено се

стреми към него. Това е възбуда, която не е в

единия или другия екстрем, а някъде по сре-

дата и насилието в медиите е в състояние

да доведе човека именно до това равнище.

Позитивната възбуда при насилствените

медийни съдържания води до повишен инте-

рес към тях (хората искат да получат вълне-

нието, преживяването, което те носят). В

същото време е установено, че моментната

възбуда е предпоставка индивидът да реа-

гира по-агресивно, когато е предизвикан от

нещо или някого веднага след като е гледал

медийни излъчвания с насилие. Едновременно

с това се смята, че под влияние на тази въз-

буда може да бъде провокирана типичната за

индивида агресивност (когато е налице висо-

ка личностна склонност към агресия) и тя да

намери израз в неговото ситуативно пове-

дение. Този ефект е предимно краткосрочен,

но се смята, че честото редуване на медийно

насилие и фрустриращи или провокиращи

събития може да доведе до повишаване на

зрителската склонност за агресивен отговор

в по-дългосрочен план.

На същата база се открива и формиране-

то на безразличие към насилието. Наблюдени-

ята сочат, че физиологичната възбуда, про-

вокирана от насилието в медиите, намалява

с последващите излагания на насилствени

съдържания. Приема се, че повторението на

възбуждащите стимули намалява възбуда-

та чрез основните форми на учене, нарича-

ни привикване. Тази закономерност от своя

страна кара медиите непрестанно да пови-

шават потока и яркостта на представяни-

те картини с насилие, еротика и еротика с

насилие, за да поддържат интереса към себе

си. С времето обаче като цяло зрителите

привикват към представяното съдържание и

губят своите естествени реакции на отвра-

щение към насилието.

На второ място, като съществен меха-

низъм по отношение на връзката медийно

насилие – поведение е сочено социалното

учене. Съгласно съответните теоретични

виждания хората овладяват агресивни от-

говори или чрез пряко преживяване, или по-

средством наблюдаване на чуждо поведение.

Теоретично се предполага, че децата усво-

яват определени форми на поведение, като

38

наблюдават своите близки или медийни

образи. Наблюдаването на медийно насилие

може да доведе както до краткосрочни, така

и до дългосрочни ефекти като следствие на

социалното учене.

По експериментален път е доказано, че

децата са склонни да подражават на агресив-

ните модели от масмедиите основно когато

тяхното поведение е награждавано или не е

наказвано (широко експлицирани варианти).

Обрисуваната медийна агресия може да дове-

де младия зрител до заключението, че ако на

другите е позволено да се държат агресивно,

без да бъдат засегнати и наказани, той също

би могъл да се държи така. Вероятността

индивидът да усвои наблюдаваното пове-

дение, като се идентифицира с модела, е

по-висока, когато моделите на поведение са

атрактивни, а контекстът е реалистичен.

Чрез имитацията и повторението децата

развиват трайния си поведенчески репер-

тоар Приема се, че съответните процеси

протичат освен на когнитивно и на емоцио-

нално равнище, т.е. по косвен начин, чрез на-

блюдение детето усвоява не само поведение,

но и определени емоционални реакции като

страх и радост.

Значителна популярност намира виждане-

то, че децата не само усвояват специфични

форми на поведение от моделите, но също

така могат да научат по-обобщени и услож-

нени социални „сценарии“ или поредица от

„правила“ за това как човек да разбира и да се

Допълнителна препоръчителна литература:

1. Божинова Р., Таир Е. (2011) Обективни и субективни

измерения на медийната реалност. Психологични

аспекти на медийните въздействия. София, Изд.

Бгкнига@, 247с., ISBN 978-954-8628-20-4

2. Божинова Р. (2001) Медииното насилие и неговото

влияние върху децата и юношите. Българско списание по

психология, 1-2, 31-41.

3. Божинова Р., Таир Е. (2008) Насилието в медиите –

краткосрочни и дългосрочни ефекти. Психологични

изследвания, 1, 33-49.

4. Божинова Р. , Таир Е. (2012) Медийната среда –

доминиращи психологични ефекти за индивида. Списание

на Българската академия на науките, 4, 3-9.

5. Божинова Р., Цанов К. (2006) Упражняване на

компютърните игри – възрастови и личностни

предпоставки. Българско списание по психология, 2, 87-

97.

6. Василева Л., Александрова-Караманова А., Богданова Б.

възраст. С.

справя с различни ситуации, включително и

конфликти. Хюсман е автор на социално-ког-

нитивната теория на медийно свързаната

агресия (построена върху социалната тория

за ученето) (Huesmann, 1986). Той предполага,

че децата чрез наблюдение на насилието в

медиите научават агресивни сценарии на со-

циално поведение. Фундаментален елемент в

сценария е случаят (vignette), дефиниран като

кодиране (изобразяване) на събитие с кратко

времетраене, състоящо се от перцептуални

образи и концептуална рамка. Простият

случай може да се състои от образа на един

човек, който удря друг човек, ядосан от

нещо, което той е направил. Веднъж запаме-

тен, отделният сценарий може в по-късен

момент да се върне и да стане водещ по

отношение на поведението в ситуация на

междуличностен конфликт, който отблизо

наподобява възприетия от медиите.

„Сценариите“ според изследователите

активно са включени в регулацията на пове-

дението. Като резултат от системно въз-

приемане на подобни на посочените медийни

съдържания този начин за разрешаване на

конфликти може да стане добре закрепен в

паметта и лесно достъпен за приложение.

Чрез тези повтарящи се наблюдения деца-

та също така развиват представи за света

като цяло и за приемливите форми на пове-

дение.

7. Цанов К. (2005) Привлекателност на компютърните

възраст. Псих. изследвания, 3, 267 – 273.

8. Bandura A. (1983) Psychological mechanisms of aggression. In

R. C.Geen & E.I. Donnerstein (Eds.), Aggression: Theoretical

and empirical reviews: Vol. I. Theoretical and methodological

issues. New York: Academic Press.

9. Berkowitz L. (1986) Situational influences on reaction to

observed violence. Journal of Social Issue 42, 93-103.

10. Bushman B.J. (1998) Priming effects of media violence on the

accessibility of aggressive constructs in memory. Personality &

Social Psychology Bulletin, 24, 5, 537-546.

11. Bushman B.J.,Baumeister R. F., Stack A. D. (1999) Catharsis,

aggression and persuasive influence: Self-fulfilling or self-

defeating prophecies? J. of Personality and Social Psychology,

76 (3), 367 – 376.

12. Huesmann, L.R. (2003) Psychological processes promoting

the relation between exposure to media violence and

aggressive behavior by the viewer. J. of Social Issues, 42, 125-

139.

39

ТЕМА № 1

ОБЯСНИТЕЛНИ МОДЕЛИ

Автор: Юлия Попова

В

Казус:

лага да му се спрат джобните пари,

докато не минат две седмици без сби-

вания. Училищният психолог предлага

друг подход: за всяка седмица, която е

минала без агресивни прояви от страна

на Виктор, той да получава по 5 лева на-

града.

ва в училищния двор със съуче-

ници почти всяка седмица. Учителят

предлага момчето да бъде включено в

отбора по футбол, за да разтовари аг-

ресията си. Баща му мисли, че Виктор