Академик КРАСИМИР ПЕТРОВ
Роден съм на 13 април 1943 г. в с. Стамболово, област Велико Търново. През 1962 г. завърших средно образование в Държавно хореографско училище в София – специалност „Български танци” в класа на големия български хореограф и педагог Иван Тодоров.
През 1964 г. започнах работа в училището, първоначално като асистент на Маргарита Дикова – главен хореограф на Държавния ансамбъл за народни песни и танци. От нея научих много за народния танц и за хореографската педагогика. В училището работих 35 години – 24 години като преподавател по български танци, 4 години като художествен ръководител на отдел „Български танци” и заместник-директор на училището и 7 години като негов директор. Осем мои випуска успешно завършиха училището. Мои ученици работиха и продължават да работят като артисти и хореографи в ансамблите за народни песни и танци – „Филип Кутев”, „Тракия”, „Пирин”, „Загоре”, „Сливен”, Ансамбъла на строителни войски и други. Четирима мои възпитаници понастоящем са преподаватели в училището.
Много мои ученици успешно се реализират като художествени ръководители на колективи, репетитори и преподаватели в цялата страна.
През 1978 г. завърших Полувисшия институт за музикални и хореографски кадри, а през 1983 г. се дипломирах в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив.
От 1996 г. преподавам във висши училища – АМТИИ, гр. Пловдив, СУ „Климент Охридски”, „Нов български университет” и „Химико-технологичен и металургичен университет” в София. Работил съм в Института по изкуствознание на БАН.
От 2005 до 2009 г. бях командирован от МОН като преподавател по български танци в Болградската гимназия „Георги Раковски” – Украйна. Там работих с близо 100 деца, потомци на бесарабските българи.
От 1986 г. досега излязоха от печат пет мои учебника по български народни танци: „Български народни танци от Северозападна и Средна Северна България”, „Български народни танци от Средна Западна България”, „Български народни танци от Тракия”, „Български народни танци от Добруджа” и „Български народни танци от Пирин”. Тези учебници са единствени по рода си в България и се ползват от ученици и студенти в средните и висши училища по танцово изкуство. Издадох и книгата „Приносът на българските хореографи за сценичното пресъздаване на народните танци”, където правя анализ на творчеството на най-ярките български творци в областта на хореографията на фолклорна основа. В момента работя върху втората част на тази книга.
Автор съм на танците „Пирински моми”, „Добруджански мъжки танц”, „Ямболски коледари”, „Чудният свирец”, които създадох в хореографското училище. Повече от 40 години сътруднича на ДЮФА „Изворче” при Националния дворец на децата в София и тук създадох танците „Шопи”, „Мартенички”, „Еленино”, „Настроение”, „Северняшки хора и игри”, „Хора и игри от Шоплука”, „Коледари” – голяма музикално-танцова постановка в четири части, „Добруджанско настроение” и други. Поставял съм произведения на изтъкнати наши хореографи – Маргарита Дикова, Кирил Харалампиев, Димитър Димитров.
През 1996 г. бях награден със „Златна лира” на СБМТД за високи творчески постижения. През 2000 г. ВАК ме удостои с научното звание „доцент”, а през 2013 г. Общото събрание на Българската академия на науките и изкуствата ме избра за „Академик”. Председател съм на Управителния съвет на Сдружението на танцовите дейци, което работи за популяризиране на танцовото изкуство срез децата и младите хора.
Сподели с приятели: |