Акмеизъм – разцвет, цъфтец, желание за надмогване на симолизма с ясното съзнание, че „символизъмт беше достоен баща”; върха на стрела; да създаде изкуство, което ще превъзхожда символизма; съперничество. Адамизъм



страница1/5
Дата06.06.2022
Размер27.98 Kb.
#114547
ТипЛитература
  1   2   3   4   5
3. Акмеизъм

Постсимволизъм. “Цех на поетите”. Акмеизъм/Адамизъм – Н.Гумильов, О.Манделщам, А.Ахматова, С.Городецки, В.Зенкевич, В.Нарбут.

Акмеизмът е явление, което се появява в началото на десетилетието с нови тенденции; акмеистите пишат текстове, които обясняват тяхното творчество; опит да осмислят направлението и да вървят към мислене за литературата и културата като цяло. Модернистите се опитват да съставят нещо,което е като „указание за употреба”. На изкуството и литературата се гледа по различен начин – писателството е станало професионално занимание.



  • Статията на „Наследстовото на символизма и акмеизма” – Николай Гумильов – дава обяснение на избора на името; акме – висша степен на нещо; акмеизъм – разцвет, цъфтец, желание за надмогване на симолизма с ясното съзнание, че „символизъмт беше достоен баща”; върха на стрела; да създаде изкуство, което ще превъзхожда символизма; съперничество.

  • Адамизъм – мъжествено твърд и ясен поглед към живота, категоричност.

  • Акмеизмът наследява символизма, но и му съперничи. Той обявява упадъка на символизма и го обвинява в абстрактност. Като принцип на акмеизма посочва ориентацията към конкретния свят и сдържаността при използването на поетически средства.

  • Една от важните теми, които коментира Гумильов, е свързана с аспекта на верското, религиозното начало, което коментира символизма, божественото начало и отношението на акмеизма към тази проблематика; и старите и младите символисти се обръщат към територията на непознатото и непознаваемото в сферата на духа; за разлика от символизма, акмеизмът е избрал друга позиция – прекрасната дума „телология” да остане в своите „елмазни висоти”. Акмеистите ще се отнасят целомъдрено и няма да прекрачват тази граница, защото както и Гумильов, така и другите акмеисти отбелязват, че поезията има достатъчно много материал който може да обработва и осмисля. Думата наслада е важна за акмеистите; начинът по който се възприема светът е свързан с тази наслада. Гумильов обръща внимание на имената, важни за акмеизма: кръговете близки до Акмеизма - . Гумильов, Манделщам, Ахматова, Зенкевич... образуват „Цеха на поетите”. „достойните одежди на безупречните форми”.

„ Шекспир- Рабле- Вийон-Готие”

  • Статия на Манделщам – 1912-13г. – „Утрото на Акмеизма”. Работи с такива понятия „камък, цех”; да съществуваш е висшето самолюбие на художника; той не иска друг рай освен бититето и когато му говорят за действителност той горчиво се усмихва, защото знае повече за убедителната изкусност на действителността”; мисленето на поезията като работа; противопоставяне на символизма. Критичен е към футуристите. За акмеистите логосът е също такава прекрасна форма както музиката за символистите. „каменният век” отпраща към нещо различно с акцент на човешкото усилие, водещо до развитите на личността. Противопоставяне на Рая и битието; това което имаме тук и сега; в творчеството на манделщам храмът изпълнява важна роля – текст посветен на св.София в Истанбул и на Нотрдам.

  • Не идеите, а вкусовете на акмеизма се оказаха убийствени за символизма. Акмеима е разбран като действена любов към литературата, към нейните тежести, към нейния товар, а сила за тази действена любов става новият вкус, мъжествената воля за поезия и поетика, в чийто център е поставен ЧОВЕКЪТ.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница