Акмеизъм – разцвет, цъфтец, желание за надмогване на симолизма с ясното съзнание, че „символизъмт беше достоен баща”; върха на стрела; да създаде изкуство, което ще превъзхожда символизма; съперничество. Адамизъм



страница2/5
Дата06.06.2022
Размер27.98 Kb.
#114547
ТипЛитература
1   2   3   4   5
3. Акмеизъм
Гумильов – творчество:
Николай Гумильов се счита за основател на новото акмеистично формирование.Той смята, че символизмът е завършил своето развитие, изчерпал е възможностите си и че именно акмеизмът с неговото внимание към конкретността на света, идва да го смени. 
- ранните му сборници и стихотворения акцентират върху подвизи, пътешествия, тийнейджърски .. определя една линия в развитието му; темата за пътуванията му в експедиции до Африка - стихотворението „Жираф”;

  • За най-акмеистична стихосбирка на Гумильов се смята „Чуждо небе”, предшествана от „Пътят на конкистадорите”, „Романтични цветя” и „Бисери”. Образът на чуждото небе е много важен; кое е чуждото небе? – северното или южното; северното – родно, южното – носи наслада; показва разточителността на създателя; В сборника „Чуждо небе” той включва стихове, които представляват житейското многообразие и знанието на човека за вечното и мигновеното, за далечните земи и за дома, за отвъдното и за делничното. Някои от най-значимите стихотворения в сборника са : „Вечното”, „Сън”, „Константинопол”

  • Цветята, животните, предметите са живи; силните образи пълни с цвят създават представата за един прекрасен свят;

  • Зрялото му творчество отразява идеята, символистичната идея за това, че изкуството и природата заедно ще създадат у човека онова сетиво да опознае всевишното – „Шесто чувство”

  • Аз и вие” – спор, виждания между акмеизъм и симовлизъм

  • Заблудилият се трамвай”- превъплъщението на човека през вековете; образът на образността в романа „Покана за екзекуция”;

  • Съвременност

Четох Омир. След туй до прозореца чер
Поседях – още сетното слово трептеше.
Нещо ярко блестеше. Луна ли? Фенер?
Оживя силует. Часовоят ли беше?

В моя взор изпитателна страст заигра,


отговарящи погледи срещнах обаче:
Одисеи сред корабни димни бюра,
Агамемнони между билярдни играчи.

Тъй, в далечен Сибир, дето бури реват,


вкоченясват в сребристия лед мастодонти
и скръбта им люлее безкрайно снегът,
и с кръвта им червена пламтят хоризонти.

От луната и книгата бях натъжен.


„Не ми трябват герои” – си мислех в покоя.
Но вървят из алеята в прелестен плен
гимназист с гимназистка? – не – Дафнис и Хлоя.



  • Лирическият глас в „Съвременност” изброява с педантична последователност обичайни и обичани действия, сред които са отварянето и затварянето на книгата, както и самият акт на четенето. Чрез него се преплита конкретното време на Аз-а и художествената реалност на четения текст. Мозаично поетическо въображение, преходи от неочаквано припознатите одисеевци и агамемнони към „застиващия в сребърните ледове на далечен Сибир мастодонти”. Има игра на фантазията, последвана от емоционални преживявания. Смяната на образите, родени от хрумването, става бързо, читателят е въвлечен в поетическия свят, където властва случайността.



  • Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница