Ако христос не е бил възкресен



Дата15.11.2017
Размер108.18 Kb.
#34688
АКО ХРИСТОС НЕ Е БИЛ ВЪЗКРЕСЕН

 проповядвана във Втора Християнска Баптистка Църква – Варна



от Радостин Марчев

Тази сутрин искам да ви разкажа малко повече за един човек, за когото всички сте чували. Неговото име е Саул или (както донякъде неправилно е преведено при нас) Савел. По-известен е като Павел или апостол Павел.

В неговите писма, които са достигнали до нас Саул споделя някои неща за себе си:

Деяния 22:3 Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в този град при краката на Гамалиил, изучен строго в предадения от бащите ни закон.

Гал. 1:13-14 Защото сте чули за някогашната моя обхода …. напредвах в юдейската религия повече от мнозина мои връстници между съотечествениците ми, като бях по-голям ревнител за преданията от бащите ми.

А) На първо място той казва, че е евреин. След падането на северното царство Самария под Асирийска власт (722 г. пр. Хр.) евреите са преселени в други области. Явно някои от прародителите на Павел са били част от тези отведени роби и в края на краищата потомците им са живели в Тарс.

Б) Родното му място е град на име Тарс. Днес той все още съществува в южна Турция, провинция Мерсин. В древността е бил столица на римската провинция Киликия и известен като голям икономически и културен център. В него е преобладавала гръцката култура и Павел освен на еврейски е говорел и пишел свободно на много добър гръцки език и е познавал гръцката литература и философия, които на няколко пъти цитира.

В) Той е евреин по произход, но и римски гражданин. Огромната част от хората в римската империя не са имали статута граждани. Хората притежаващи гражданство са били привилегировано малцинство, което е имало специални права като правото да гласува, да заема официална държавна длъжност, да бъде освободен от някои държавни данъци и такси, да не може да бъде наказван без официален съдебен процес и след решението на съда право да се обжалва пред по-горна инстанция. Павел е има тези права. Родителите му също са били римски граждани – Саул се е родил като такъв, а не го е придобил впоследствие.

Г) Той е запазил своята еврейска религия. Саул е вярвал в един единствен Бог сред римското многобожие. Вярвал е, че евреите са избран род и Бог ще се намеси, за да избави Своите хора от езичниците и да ги издигне. Той им е дал закона с морални наредби, които те трябва да спазват. И Павел ги е пазел.

Напредвах в юдейската религия повече от мнозина мои връстници между съотечествениците ми, като бях по-голям ревнител за преданията от бащите ми.

Д) Нещо повече – той е станал фарисей. Ние имаме донякъде погрешна представа за фарисеите и свързваме името с религиозно лицемерие. Но това не е съвсем вярно. В историята на евреите има един мрачен епизод когато цар Антиох Епифан, владетел на Сирия, включително и Палестина, се опитва насила да наложи гръцката религия. Храмът в Ерусалим е осквернен, в светилището е поставена статуя на Зевс, а на жертвеника е принесено прасе – нечисто животно за евреите. Обрязването на децата (символ на завета с Бога) е забранено под заплаха от смъртно наказание. Из цялата страна са поставени езически жертвеници и хората са принуждавани да им се покланят.

Евреите реагират по различни начини. Някои се примиряват. Други външно приемат новостите, но тайно продължават да изповядват древната си вяра. Една трета група отказва да направи каквито и да е компромиси. Тези хора бягат в планините и понасят всякакви лишения, за да могат да се покланят на своя Бог. Те са наричани „хасидими”, което означавало „чистите.” Учените предполагат, че точно от тях произлиза движението на фарисеите – хора ревностни за своя Бог и отказващи да направят какъвто и да е компромис с вярата си.

Такъв човек е бил Саул. Той ни казва и името на своя учител – фарисеинът Гамалиил – едно от най-големите имена по това време.

Можем да кажем и още нещо в тази връзка. По времето на Павел е имало две големи групи фарисеи последователи на двама големи водача – Хилел и Шамай. Първите са смятали, че докато езичниците оставят евреите да изповядват своята вяра и да пазят законите си всичко е наред. За „шамаитите” обаче нещата съвсем не били наред. Евреите били Божият народ и те не трябвало да бъдат роби на езичниците, а да владеят над тях. Тези хора желаели да освободят земята, която считали свое вечно наследство – дори се цената на насилие.

Такъв човек бил Саул. И ние виждаме, че той не се колебае да прилага насилие.

Е) Когато Саул все още е млад човек в Ерусалим се появява едно ново движение, в което той вижда изопачаване на истинската вяра. В Деяния 7 четем за първият християнски мъченик Стефан В ст. 58 намираме една интересна подробност, която обикновено пропускаме:

И свидетелите сложиха дрехите си при краката на един млад мъж на име Савел.  

Това е нашият Савел. А според тогавашната традиция човекът, който пази дрехите на екзекуторите е бил главният обвинител.

Но нещата не свършват дотук.

Деян. 8:3; 9:1-2 А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща и извличаше мъже и жени, и ги пращаше в тъмница.….и като дишаше още заплахи и убийство срещу Господните ученици, отиде при първосвещеника и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, така че ако намери някого да следва това учение, мъже или жени, да ги докара вързани в Йерусалим.

И тогава се случва нещо. Повечето от вас знаят историята:

Деяния 9:3-5 И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.  И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш? А той каза: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш.

Каквото и да мислим за този разказ не можем да бъдем сигурни в две неща:

1. Саул е историческа личност, а не просто измислен герой от една религиозна книга. Доколкото ми е известно днес няма историк, който да оспорва това. Имаме запазени 13 писма от 1 век, които носят неговото име и авторството на повечето от тях не е оспорвано.

2. По някое време неговият живот е претърпял една радикална промяна. Фарисеят Саул става апостол Павел. Ето как самият той описва това:

Фил. 3:4-8 Ако някой друг мисли, че може да уповава на плътта, то аз повече, понеже съм от Израелевия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреи, спрямо закона фарисей, по ревност – гонител на църквата, по правдата, която е от закона – непорочен. Но това, което беше за мене придобивка, сметнах го като загуба заради Христос. А освен това всичко смятам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко, и смятам всичко за измет, само Христос да придобия.

Ние не сме съвсем сигурни кога се случва това. Най-вероятно около 34 г. т.е. около 2 години след като Христос е бил разпънат.

Ето как протича животът на Павел след това:

- Между 34 и 47 той живее в Дамаск, Арабия и родния си град Тарс и ние не знаем какво точно е правил.

- През 48 отива в Антиохия където е образувана първата църква между езичниците и скоро се утвърждава като един от водачите в нея.

- Същата година той тръгва на първото си мисионерско пътешествие заедно с Варнава, което продължава около 1,5 години. Те пътуват и основават църкви в Кипър, Перга, Памфилия, Антиохия Писидийска, Икония, Листра и Дербия, които се намира в римската провинция Галатия.

- Когато се връщат те посещават Ерусалим за първия църковен събор описан в Деяния 15 глава и след това започват второто си мисионерско пътуване, което продължава вече много по-дълго – от 49 чак до 53 година. През него те посещават провинциите Сирия и Киликия и навлизат в провинция Македония (вече много близо до нас) посещавайки градове като Флипи, Аполония, Солун, Берия, Коринт и Ефес – все познати имена.

- През 53 година Павел тръгва на трето мисионерско пътуване, което продължава до 57 – отново в Македония и Гърция.

- Когато за завръща в Ерусалим през 57 той е арестуван по обвинение на евреите и след като вижда, че римският служител отказва да го освободи, въпреки че знае, че е невинен понеже очаква подкуп използва правото си на римски гражданин и се обръща към съда в Рим.

- Следва едно дълго пътуване и престой в Рим откъдето е освободен чак през 62 година и веднага се отправя на ново пътуване, за което не знаем почти нищо. Предполага се, че тогава достига до територията на днешна Испания.

- През 66 г. е арестуван повторно в Рим и този път е осъден и убит заедно с апостол Петър по време на голямото гонение на християните от император Нерон.

Ето как Павел описва своите пътувания:

2 Кор. 11:23-29 Бил съм в много трудове, още повече в тъмници, в безброй бичувания, много пъти и на смърт. 24. Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет удара без един; 25. три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил сред морските дълбочини. 26. Много пъти съм бил и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя; 27. в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота; 28. и освен другите неща, които не споменавам, има и това, което тежи върху мене всеки ден – грижата за всички църкви.

Защо Павел прави всички тези неща? Ако можехме да го попитаме той вероятно щеше да отговори: „Аз повярвах, и моята вяра ме караше да правя всичко това.”

Но вярата е странно нещо. Защо тя кара един човек да отдаде целия си живот за нея, а друг, който казва, че вярва, можем цял живот да наблюдаваме без да забележим някаква разлика или промяна. Защо е така? Нали и двамата казват, че са християни? Нали и двамата вярват? Дали разликата е в хората или във вярата, която имат?

Тези въпроси ни водят до един от най-интересните текстове написани от Павел – 15 глава от неговото писмо към църквата в Коринт където той казва някои много интересни неща за своята вяра.

1 Кор. 15:1-4 Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите, чрез което се и спасявате, ако го държите, според както съм ви го благовестил, освен ако напразно сте повярвали. Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според Писанията и че беше погребан; че беше възкресен на третия ден според Писанията;

Първото нещо, което Павел казва за своята вяра е, че тя е благовестие, което означава „добра вест.” Каква е тази добра вест? Той веднага обяснява: – че Христос е умрял заради нас понасяйки нашите грехове и плащайки наказанието, което ние сме заслужили. Ако научим, че някой е платил нашите парични задължения бихме казали, че това е една чудесна новина. По същия начин Павел нарича добра вест това, че Исус е платил със Своя живот за нашия.

Но след това той продължава: Христос беше погребан; и беше възкресен на третия ден.

Тук вече нещата стават по-сложни. Коринтяните очевидно са имали проблеми да вярват в това. Понякога ние си мислим, че древните хора са били толкова суеверни, че са били готови да вярват почти на всичко. Само че те не са били чак толкова глупави колкото понякога си ги представяме. Един човек от 1 век е знаел много добре, че когато някой умре той си остава мъртъв. Той не става от гроба, тялото му не се разхожда, няма как да го срещнеш на улицата и да си поговориш с него сякаш това е нещо нормално. Древните хора може да не са имали нашата съвременна наука, но те са знаели много добре, че нещата не стават така. Когато един човек умре той си остава мъртъв.

От нашия текст става ясно, че коринтяните са били точно такива хора. Те са били готови да приемат добрата вест, че Бог ни обича, че Христос е дошъл на света, за да умре за нас. Но с възкресението Му те са имали проблеми. Това, казват те, не можем да вярваме. Мъртвите са си мъртви. Така че ние ще бъдем вярващи и християни, само че без тези невероятни неща.

Това звучи много модерно. Често срещам хора, които ми казват: Аз съм християнин, само че по мой начин. Има някои неща, които не мога да приема. Но аз все още съм вярващ, все още съм християнин.

Обаче Павел веднага ги полива със студен душ: „Не, не,” казва той, вие не разбирате. Ако не вярвате във възкресението вашата вяра е празна;  все едно, че не вярвате в нищо.

1 Кор. 15:12-14 Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите? Ако няма възкресение на мъртвите, то и Христос не е бил възкресен; и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.

И след това той обяснява какво има в предвид

15:15 При това ние се оказваме и лъжесвидетели на Бога, защото свидетелствахме за Бога, че е възкресил Христос, Когото Той не е възкресил.

Ние, казва той, твърдим, че Христос възкръсна и ние Го видяхме. Но ако не е възкръснал ние ви лъжем. И ако ви лъжем за това то защо да ни вярвате за другите работи?

15:17 и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра; вие сте още в греховете си.

Добрата вест на християнството, казва Павел, е в прошката на греховете, които човек може да получи. Но тази прошка се получава от Христос. Обаче ако Христос е мъртъв и не е възкръснал Той не може да ви прости, вие сте още в греховете си. И ако е така цялата ни вяра пада, тя е безсмислена или суетна ако използваме неговите думи.

Но Павел още не е свършил.

15:18-19 Тогава и тези, които са починали в Христос, са погинали. Ако само в този живот се надяваме на Христос, то от всички човеци ние сме най-много за съжаление.

Понякога ние не разбираме какво е означавало за първите вярващи да бъдат християни. Понякога ние си представяме, че да станеш християнин означава да ти се решат проблемите, да си намериш работа, да имаш хубав живот и всичко да ти е наред. За нас може и да е така. Но първите християни са плащали скъпа цена, за да вярват. Те са били презирани и преследвани заради това – точно както предишното поколение в нашата собствена страна. Павел се обръща към тях и им казва: Вие нямате полза в този живот и ако няма възкресение и друг живот тогава защо сте християни? По-добре изобщо не си губете времето с християнство: яжте и пийте защото утре всички ще умрем и с това е краят на всичко.

Павел изгражда цялата си вяра на възкресението. Ако Христос е възкръснал то вярата ми има смисъл; ако не е възкръснал цялото християнство е празна работа. Може да ви звучи грубо, но това е, което казва Павел.

Накрая аз искам да взема всичко, за което говорихме и да завърша с 3 приложения, които се отнасят за нас днес и които са най-важното, което бих искал да чуете и върху което да помислите:

1. Какво е християнската вяра? Изглежда много прост въпрос, но всъщност не е толкова лесно да отговорим. Веднага можем да отхвърлим някои неща.

- Вярата не е знание. Ние, разбира се, трябва да знаем някои неща иначе няма как да вярваш в нещо, което не знаеш какво е; но самата вяра е нещо повече от това.

- Вярата не е съгласие с християнските учения. Тя изисква да приемеш някои неща и да отхвърлиш други, за да можеш да се наричаш християнин. Но това все още не изчерпва вярата.

- В своята основа вярата е познаване на възкръсналият Исус Христос. Можем да добавим други неща, но това е най-важното. Животът на Павел не се промени понеже той научи какво вярват християните нито понеже се съгласи, че те са прави. Живота му се обърна на 180 градуса в деня, в който той срещна Христос – не Христос, за Когото четеше в една книга, а живият, излязъл от гроба Христос, Който го пресрещна по пътя за Дамаск. Единственият начин да бъдем християни, единственият начин да бъдем истински вярващи е Христос да ни срещне по някой от добрите или лоши пътища, които сме избрали в живота си. Може би не толкова драматично колкото Павел, но също толкова истински.

2. И това ни води към второто нещо свързано с вярата: Как разбираш, че тя е истинска? Някои хора са се опитвали да ми докажат, че християнството е вярно. Такива аргументи имат своето място, но рядко съм виждал човек докрай убеден от тях. И ако днес някой ме попита как знаеш, че Христос, в Когото вярваш е истински бих отговрил: Понеже говорих с Него тази сутрин. Ако се чудя дали някой човек съществува аз мога да събера негови снимки, да взема номера на личната му карта и други документи, да извикам експерти и да ги накарам да изследват дали те са истински или фалшиви. Но ако познавам един човек и често говоря с него нямам нужда от такава проверка, за да знам, че той съществува. Аз имам доказателство от друг вид. Това е, което християнството предлага – познаване на живият, възкръснал Христос.

3. Ако Христос е възкръснал и жив и може да бъде познат и днес вярата не може да бъде следване на някакъв набор от правила или учения, според които да живеем. Преди всичко тя е един диалог с Христос, Който е до теб всеки ден, с Когото говориш и се съветваш за решенията, които вземаш и Който ти отговаря.

Християните често са склонни да заменят общуването с възкръсналият Христос с други неща. Заменят Го с някакъв списък от правила, норми или традиции. Заменят Го със ситеми, които те по човешката си логика и разбиране извличат от библията и след това поставят дори над Бога и казват за тях това е вярата, това е християнството. Когато това стане вярата угасва и на нейно място идва едно грозно, осъдително законничество.

Но това не е истинската християнска вяра, а една пародия и карикатура. Христос е възкръснал, жив и може да бъде познат; и само в диалог с Него ние можем да живеем истински пълноценен живот на вяра.

На последната среща със Своите ученици Исус не им даде една дебела книга с богословие, което те трябваше да научат и да пазят. Той им даде ядене. „Това е моето тяло, което е разчупено за вас. Това е моята кръв, която се пролива за мнозина.” Това е, което християните си напомнят вече 2000 години, когато се събират заедно. Но в Господната вечеря има и още нещо. Павел го казва пак в:

1 Кор. 11:26 Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато дойде Той.

Това е напомняне не само за един умрял Христос, но и за един възкръснал и жив Христос, Христос, Който ще дойде втори път.



Тази сутрин искам да ви помоля: Елате при живия Христос. Спомнете си смъртта Му заради нас. Но помнете, че Той не остана мъртъв и днес е възкръснал и жив.  И Му служете с радост.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница