Ако отхвърлим закона, това е същото, да отхвърлим Сина. Отхвърлянето на Сина е същото, като отхвърлянето на Отца



страница1/4
Дата11.01.2018
Размер0.53 Mb.
#43053
  1   2   3   4
Илия
Ако отхвърлим закона, това е същото, да отхвърлим Сина.

Отхвърлянето на Сина е същото, като отхвърлянето на Отца.


УДИВИТЕЛНИ ОТКРИТИЯ
Професор УОЛТЪР ФАЙТ
Ние сме на самия праг на последния конфликт и светът трябва да бъде предупреден. Това движение няма да се разпадне на отделни църкви. Това движение ще проникне във всички тях.

Светът вижда бунтове.

Кой направлява тези събития?

Те не се случват само в арабския свят, но и в Европа. Ще дойдат и тук.

На хората им е писнало от всичко, което се случва в този свят. Това е развалината, която трябва да бъде възстановена във времето, в което живеем. Можем да изучаваме пророчествата, можем да разбираме какво се случва по света и да знаем всичко, но АКО НЕ ЗАПОЧНЕМ ОЩЕ ТУК И СЕГА С ИСУС, НЯМА ДА СТИГНЕМ ДО НИКЪДЕ.
Възстановяване на пролома
Тази презентация се нарича

Илия
И мисля, че всеки има право да знае от къде е взето това название. В Мат.17:11 се казва: „А Той в отговор рече: Наистина, Илия иде и ще възстанови всичко”.

Има проблеми, които трябва да се поправят. И Бог ще възстанови всичко така, че хората да могат да направят избора си в края на времето. Има прекрасно твърдение в Духа на пророчеството, което казва, че няма от какво да се боим за бъдещето, ако само не забравим, как Бог ни е водил в миналото.

А сега накратко. За първия Илия четем в 3Цар.18:17,18 „А като видя Илия, Ахав му рече: Ти ли си, смутителю, на Израеля? А той отговори: Не смущавам аз Израеля, но ти и твоя бащин дом; защото вие оставихте Господните заповеди и ти последва Ваалимите”.

Главната част от вестта на Илия трябва да върне народа към подчинение на Бога и да отстрани всички форми на поклонение на Ваал. За да бъдат удовлетворени тези изисквания, синкритизмът трябва да изчезне.

Вторият Илия бил Йоан Кръстител. Разбира се това се отнася за самото действие, а не за личността.

„В ония дни дойде Йоан Кръстител, та проповядваше в Юдейската пустиня, като казваше: Покайте се, понеже небесното царство наближи. Защото тоя беше, за когото се е говорило чрез пророк Исая, който казва: Глас на Един, Който вика в пустинята; Пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките за Него” Мат.3:1-3.

Втората съставна част на вестта трябва да приготви хората за идването на Бог. И това включва в себе си промяна на сърцето и покаяние.

Мисията на Йоан Кръстител можете да откриете в стиховете на Лука 1-ва гл. и по-нататък.

Лука 1:13,14 „Но ангела му рече: Не бой се, Захарие,; защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан. Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение”.

Тук не се говори за всичко, но е казано много.

Лука 1:15 „Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Св. Дух още от зачатието си”.

Имаме обещание, че когато Илия дойде, това е първия антитип. От самото начало, от зачатието, Светият Дух ще бъде на него. Затова, когато се яви последния Илия, мога да заключа, че от зачатието, от началото, Светият Дух ще бъде на него. И ако Светият Дух присъства още в началото, за да установи вестта на последния Илия, ще бъде ли тази вест с компромиси? Може ли тя да се променя с времето? Може ли Светият Дух да се отметне или това е вестта, която ще провъзгласява до самия край? Убеден съм, че тя ще бъде провъзгласявана до самия край.

И после, естествено, явил се Йоан Кръстител, който нито ял и нито пил, докато когато Исус дошъл и ял, и пил, което означава, че Исус е дошъл, за да срещне хората там, където те били. При това Той отстранил настрана човека, който не трябвало да яде и да пие, уточнявайки, че се хранел с простите хранителни продукти на бедните хора – такива като акриди, бобени шушулки от рошковите дървета и див мед. Разбира се дивият мед, сам по себе си, не е храна, затова предполагам, че използвал тази храна, която ядели най-бедните хора. В основата си това са били бобове от рошковите дървета, плодове и зеленчуци и всичко останало, подобно на тях. Той действително бил образец за живота, който се отличавал даже от живота на Исус. Знаете, че хората винаги казват: „Но Исус е ял риба, Исус е ял и нещо друго”. Но тук се откроява даден определен водач. Определено важен момент, който искам да спомена е, че Той бил изпълнен със Св. Дух от утробата на майка си.

Лука 1:16,17 „И ще обърне мнозина от израелтяните към Господа, техния Бог. Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия...”.

Това е същата вест, вестта на Илия, вест на разделение, която избирате до ден днешен. Това е главното в тази вест.

„...за да обърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, та да приготви за Господа благоразположен народ”.

Днес никой от нечестивите не проумява, но мъдрият ще поведе мнозина в праведност. И ако се обърнете към псалмите, ще намерите, че послушанието, предписано от Бога, е приравнено на мъдростта.

Лука 1:76 „А ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред лицето на Господа да приготвиш пътищата за Него”.

Това е част от вестта на Илия, която да даде на народа проумяване за неговото спасение. С други думи, ще има ли в края на времето неразбиране относно плана за спасението? Мисля, че ще има. И това трябва да бъде поправено.

Лука 1:77,78 „За да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощаване на греховете им. Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора от свише”, да просвети седящите в тъмнина и смъртна сянка.

Тази вест се отнася за спасение. Има вест за днешния свят, за тези, които са в тъмнина.

Лука 1:79 „За да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка; така щото да управи нозете ни в пътя на мира”.

Това съобщение е обръщение към целия свят. После Библията казва:

Лука 1:80 „А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустинята до деня, когато се яви на Израеля”.

И така, той имал опит в пустинята, следователно Божията църква също има опит в пустинята. Типологически Израел имал опит в пустинята, Божията църква в края също ще има опит в пустинята – изцяло, защото е свързана с това. Ще има хора, които ще искат да се върнат в Египет; ще има хора, които ще се откажат да следват подтика на Духа, открит чрез пророка. С всички тези неща имахме работа в предните лекции.

Пс.119:165 „Много мир имат ония, които обичат Твоя закон, и за тях няма спънки, та да се препъват”.

Това е основата на тази вест. В Библията има красива история за един млад цар на име Йосия, който повел Божия народ към пълна реформа.

4Цар.22:1-4 „Йосия бе осем години на възраст, когато се възцари и царува в Ерусали тридесет и една години; а името на майка му бе Иедида, дъщеря на Адаия от Васкат. Той върши това, което бе право пред Господа, като ходи напълно по пътя на баща си Давида, без да се отклони на дясно или на ляво. И в осемнадесетата година на цар Йосия, царят прати в Господния дом секретаря Сафан, син на Азалия, Месуламовия син, и му каза: Иди при първосвещеника Хелкия, та му речи да изброи внесените в Господния дом пари, които вратарите са събрали от людете”.

И така, на трона имаме млад цар. И това е най-последната реформа, която трябвало да намери място сред Божия народ. След този период настъпва период на падение и в края на краищата Ерусалим се оказва отведен в плен. Реформите, които тогава намерили място, служат за прототип на заключителните реформи, които трябва да бъдат представени сред Божия народ в самия край.

Ако се спрем на значението на думите, Josiah – yo-shiyah, yo-she-yow, yo-she-yow-hoo. Йосия означава създател на iah, което означава , че ако вземете антитипа, това ще бъде движението, установено от Бoга. Това не е просто някакво движение, но то ще бъде вдъхновено от самото си зачатие от силата на Светия Дух. И това е много важен момент.

Иедида – Jedidah – yed-ee-daw, означава възлюбена.

Ако вземете значението на тези имена, в тях има пълнота на смисъла и есхатологията.

Адаия – Adaiah – iah представлява украшение.

Има нещо особено в тези имена.

4Цар.22:5 „И нека ги предадат в ръката на работниците, които надзирават Господния дом; а те нека ги дадат на работниците, които са в Господния дом, за да поправят разваленото на дома”.

Идеологически Израел бил в религиозен безпорядък. И ето, появява се този млад цар, антитип на това младо движение, което трябва да възстанови всичко, да възстанови повредите. И парите се оказали достъпни за работниците на тази работа.

4Цар.22:6,7 „На дърводелците, на строителите и на зидарите – и за да купят дървие и дялани камъни, за да поправят дома. Обаче, не држаха с тях никаква сметка за предаваните в ръцете им пари, защото постъпваха честно”.

Хората са въвлечени във възстановяването. Ако погледнете типологично на това какви са били тези хора? Те трябвало да бъдат верни хора; хора, на които трябвало да могат да разчитат; хора, на които трябвало да могат да се доверят.

4Цар.22:8-10 „Тогава първосвещеник Хелкия каза на секретаря Сафан: „Намерих книгата на закона в Господния дом”. И Хелкия даде книгата на Сафана, който я прочете. И секретарят Сафан отиде при царя и доложи на царя, казвайки: „Слугата ти иждиви парите, които намериха в дома, като ги предадоха в ръката на работниците, които надзирават Господния дом. Тоже секретарят Сафан извести на царя, казвайки: „Свещеник Хелкия ми даде една книга. И Сафан я прочете пред царя”.

Тук намират книгата на закона, против която воювали предните царе. Някакъв си секретар трябва да я открие, и тя била намерена по времето на разчистването.

4Цар.22:11-13 „А царят като чу думите на книгата на закона, раздра дрехите си. Тогава царят заповяда на свещеника Хелкия, на Ахикама – Сафановия син, на Аховора – Михеевия син, на секретаря Сафан и на царевия слуга Асаиа, казвайки: Идете, допитайте се до Господа за мене, за людете и за целия Юда относно думите на тая книга, която се намери; защото голям е Господният гняв, който е пламнал против нас, понеже бащите ни не послушаха думите на тая книга, та да постъпват напълно, според както е писано за нас”.

Това е самото сърце на вестта. Има много неща, които лежат по пътя и които разрушават самата същност на евангелието. И тези неща трябва да бъдат възстановени. Това е тази работа, която предстои да извърши последният Илия. И ако вземете общия коментар на Библията, Библейски коментар за вярващите, там пише, че Йосия, син на Амон, бил еврейски цар в продължение на 31 години (641-609 г.пр.Хр., 2Лет.43-35). И той възстановил храма (4Цар.22:1-7). Това била последната реформа на ерата в царството на Юдея. След нея настъпил краят. Това е последната епохална реформа в царството. В осемнадесетата година от своето управление той започнал да възстановява храма. Носели парите доброволно и хората, които работели с парите, били заслужаващи доверие хора.

Ако продължим да следим историята в книгата 4Цар.22:14, ще прочетем: „И така, свещеник Хелкия, Ахикам, Аховор, Сафан и Асаия отидоха при пророчица Олда, жена на одеждопазителя Селум, Син на Текуя, Арасовия син. А тя живееше в Ерусалим, във втория участък; и те говориха с нея”.

Това е много интересно, защото трябва да бъде въвлечена и пророчица. Вероятно тя е била свързана с Еремия, но вероятно се намирала в нейния града. Но каквото и да било, те посещават жена пророчица.

4Цар.22:15,16 „И тя им рече: „Така казва Господ, израелевия Бог. Кажете на човека, който ви е пратил до мене...”.

Тя трябва да е знаела, че това е царят, защото по-късно тя споменава „юдовият цар”.

„... така казва Господ. Ето, Аз ще докарам зло на това място и на жителите му, според всичко, което е писано в книгата, която юдовият цар е прочел”.

По такъв начин крайният резултат така или иначе ще бъде съд. Но имало и период на реформа и хората можели или да се присъединят към нея или да я отхвърлят. И за какво ще бъде този съд?

4Цар.22:18 „Понеже Ме оставиха и кадяха на други богове, та Ме разгневиха с всичките дела на ръцете си, затова гневът Ми ще пламне против това място, и няма да угасне”.

Синкретизъм – те оставили Бога. Отново Библейският коментар за вярващи казва, че пророчица Олда живяла в Ерусалим и Бог се приготвял да накаже юдейското царство, но това не трябвало да стане по времето на Йосия.

4Цар.22:20 „Ето прочее, Аз ще те прибера при бащите ти и ти ще се прибереш в гроба си с мир; и твоите очи няма да видят нищо от всичкото зло, което ще докарам на това място”.

Тя говори общо за обещаната катастрофа преди вавилонския плен. Или това може да означава, че Йосия можел да умре в мир с Бога. Но ние знаем, че той умрял, защото не се вслушал в това, което са му говорили, - че не трябва да се намесва в сражението, което с крайна сметка би довело фактически към надигане против Вавилон, като Божие зло.

Коментарът на Уесли казва: „Оригиналната книга от Божия закон, дадена или написана от ръката на Моисей, както е казано, която по Божие нареждане е положена в ковчега и вероятно взета от там и скрита, благодарение на някой благочестив свещеник по онова време, когато някои от идолопоклонническите царе от юдейското царство преследвали истинската религията и разрушили храма, и както потвърждават еврейските писатели, изгорили всички копия от Божия закон, които те могли да намерят. И сега тя била намерена сред боклука или в някакво потайно място. И как предупреждаващо било всичко, че тя все още била запазена...”.

И после той продължава да говори, че Бог се грижи за словото Си. Бог няма да позволи словото Му да бъде унищожено. И точно това слово е достъпно и за нас.

4Цар.22:18,19 „А на юдовия цар, който ви прати да се допитате до Господа, така да му кажете. Така казва Господ, израелевия Бог, относно думите, които ти си чул; понеже сърцето ти е омекнало и ти си се смирил пред Господа, когато си чул това, което говорих против това място и против жителите му, че ще запустеят и ще станат за проклятие, и ти раздра дрехата си и плака пред Мене, затова и Аз те послушах, казва Господ”.

Какво можем да разберем от този текст? Какъв трябва да бъде образецът ни на мислене, когато Бог ни призовава към по-високо ниво на общение с Него? Това трябва да е покаяние. Това е потвърждаване за нашите постъпки и решителен стремеж да поправим всичко. Това е работа за възстановяване.

4Цар.22:20 „Ето прочее, Аз ще те прибера при бащите ти и ти ще се прибереш в гроба си с мир; и твоите очи няма да видят нищо от всичкото зло, което ще докарам на това място”.

Но ние знаем, че той умрял от ръката на фараона. В книгата Царе и пророци, 400.1, четем:

„Царят трябваше да остави бъдещите събития в ръцете на Бога. Той не можеше да промени вечните декрети на Йехова, но в преоткриването на наказателния небесен съд, Бог не е отнел възможността за покаяние и реформиране”.

И това е задачата на последния Илия. Защото последният Илия ще направи всичко, за да покаже, че Бог е направил всичко възможно, за да призове хората обратно към покаяние. Той им дава тази възможност. Тази вест ще бъде игнорирана, но някои ще я приемат.

„Йосия, виждайки това желание от страна на Бога, намира Неговия съд на милосърдие и решил да направи всичко, което е в негова власт, за да произведе решителни реформи”.

Това е още една важна точка – ние трябва да направим всичко, което е по нашите възможности.

„Той веднага свикал голямо събрание, на което били поканени старейшините и съдиите на Ерусалим и Юдея, заедно с обикновените хора. Те, заедно със свещениците и левитите, срещнали царя в двора на храма” Пророци и царе, 400.1.

Вярвам, че последният Илия ще приложи същите усилия, за да примири всички от всички страни. Не всички ще искат това, но усилия трябва да бъдат приложени.

Ето как изглежда Божията хроника за Йосия: 2Лет.34:3 „В осмата година на царуването си, като бе още млад, почна да търси Бога на баща си Давида; а в дванадесетата година почна да чисти Юда и Ерусалим от високите места, от Ашерите, от ваяните идоли и от леяните”.

Това е просто невероятно. Той бил едва на двадесет години и очистил целия дом и Ерусалим от високите посветени дървета, „от ваяните идоли и от леяните”.

2Лет.34:4,5 „В неговото присъствие събориха жертвениците на Ваалимите”;

По такъв начин синкритизмът е принуден да си отиде. Домът трябва да бъде очистен, изображенията трябва да бъдат премахнати, височините да бъдат очистени, горите трябвало да бъдат очистени.

„... и отсече кумирите на слънцето, които бяха върху тях, и сломи Ашерите, и ваяните, и леяните идоли, и като ги стри на прах, разпръсна ги върху гробовете на ония, които им бяха жертвали. Изгори костите на жреците на жертвениците им, и така очисти Юда и Ерусалим”.

Това е солидна работа.

2Лет.34:6 Същото направи и в градовете на Манасия, Ефрема и Симеона, и дори до Нефталима, всред околните им развалини; събори жертвениците, стри на прах Ашерите и ваяните идоли, и отсече всичките кунири на слънцето по цялата израелева земя. Тогава се върна в Ерусалим”.

Ако се замислите, това не е в неговата територия. Следователно той разрушил изображенията на езическите божества даже в градовете на племената, към които той в действителност нямал никакво отношение, които не принадлежали към неговото царство. И той върнал ковчега на завета в храма и възстановил пасхата. Изумително.

2Лет.34:8 „В осемнадесетата година на царуването си, когато беше очистил земята и Божия дом, прати Сафан, Азалиевия син, и градския началник Маасия, и летописецът Йоах, син на Йоахаза, за да поправят дома на Господа, неговия Бог”.

Ако погледнем на антитипа, какво се подразбира под „дома на Господа”? Подразбира се църквата, подразбира се Божият народ. Това не е каменен храм, но храм от живи хора, които са обработени и изсечени от кариерата на този живот и вградени в храма. И сега, домът на Господа се намира в упадък и той трябва да бъде възстановен.

4Цар.23:21 „След това царят заповяда на всичките люде, казвайки: Направете пасха на Господа, вашия Бог, както е писано в тая книга на завета”.

Ние трябва да възстановим образа на Христос вътре в църквата. Ние трябва да възстановим послушанието вътре в църквата. Ние трябва да възстановим оправданието чрез вяра.

4Цар.23:22 „Навярно ни от времето на съдиите, които съдиха Израеля, нито във времето на някои от израелевите царе или юдовите царе, не е ставало такваз пасха”.

4Цар.23:1,2 „Тогава царят прати, та събраха при него всичките юдови и ерусалимски старейшини. И царят влезе в Господния дом, и с него всичките юдови мъже и всичките ерусалимски жители – свещениците, пророците и всичките люде от малък до голям; и прочете на всеослушание пред тях всичките думи от книгата на завета, която се намери в Господния дом”.

Това почти подхожда именно да има типологически Христос, който отново потвърждава словото Си на хората, на пророците и свещениците. Може да мислите, че свещеникът бил длъжен да прочете това. Но Йосия го прочел. Това прилича точно, като че Исус е казал: „Искам да разберете основата на истината, за да можете да намерите това слово”.

4Цар.23:3 „И царят застана до стълпа, та направи завет пред Господа да следва Господа, да пази заповедите Му и заявленията Му, и повеленията Му с всичкото си сърце и с всичката си душа...”.

Това е вестта на Илия. Това е завръщане към послушание.

4Цар.23:4-7 „...та да изпълняват думите на тоя завет, които са написани в тая книга. И всичките люде потвърдиха завета. Тогава царят заповяда на първосвещеник Хелкия, на свещениците от втория чин и на вратарите да извадят из Господния храм всичките вещи, направени за Ваал, за Ашерата и за цялото небесно множество; и изгори ги вън от Ерусалим, в полето на Кедрон, и отнесе пепелта им във Ветил. И премахна идолопоклонническите жреци, които юдовите царе бяха определили да кадят по високите места в юдовите градове и околностите на Ерусалим, както и тия, които кадяха на Ваала, на слънцето, на луната, на дванадесетте съзвездия, на цялото небесно множество. Занесе Ашерата из Господния дом вън от Ерусалим на потока Кедрон и като я изгори при потока Кедрон, стри я на прах, и хвърли праха й по общонародните гробища. Събори къщите на мъжеложците, които бяха в Господния дом, дето жените тъчеха завеси за Ашера”.

В какво състояние се намирал Израел, ако имал даже ритуални мъжеложци помежду си? Интересно ми е бихме ли могли и ние да стигнем до тук? Бихме ли могли и ние да имаме общество от такъв род днес?

4Цар.23:15 „При това царят събори жертвеника, който бе във Ветил...”

Това е забележителна история.

„... и високото място, което бе построил Еровоам, Наватовият син...”,

Той изпълнил пророчеството.

„... който направи Израел да греши, да! Оня жертвеник и онова високо място и като изгори високото място, стри го на прах, и изгори Ашерата”.

4Цар.23:16 „И като се обърна и съгледа гробовете, които бяха там, в хълма, Йосия прати, та взе костите из гробовете, изгори ги на жертвеника, и го оскверни, според Господното слово прогласено от Божия човек, който прогласи тия неща”.

Той се захванал с чистене. Това пролича на очистването през цялата история на отстъплението. Тук, този олтар, който издигнал Еровоам като имитация на олтара, построен в Ерусалим, Йосия го осквернил. И след това той видял титула, името на пророка, който пророкувал с думите, че ще дойде цар. И той го споменавал по име. Ще видим това в следващия стих.

4Цар.23:17,18 „Тогава рече: Какъв е тоя стълп, който виждам? А градските мъже ми разправиха: Това е гроба на Божия човек, който дойде от Юда, та прогласи тия дела, които ти извърши против ветилския жертвеник. Тогава царят каза: Оставете го; никой да не поклати костите му. И така, оставиха костите му непоклатени, заедно с костите на пророка, който дойде от Самария”.

Това се случило преди 300 години. За това четем в 3Цар.13:1,2 „И ето, един Божий човек дойде от Юда във Ветил чрез Господното слово; а Еровоам стоеше при жертвеника, за да покади. И човекът извика против жертвеника чрез Господното слово, казвайки: Жертвениче, жертвениче, така говори Господ: Ето, син ще се роди на Давидовия дом, на име Йосия и ще заколи върху тебе жреците от високите места, които кадят върху тебе; и човешки кости ще се изгорят върху тебе”.

Йосия е пророкуван цар. Той е антитип на очистителя Илия, който трябва да дойде, и който също е пророческото движение.

„Йосия умира от ръката на египетския фараон Нехао в Мегидо, в 609 г.пр.Хр. И неговата програма за религиозна реформа приключила, когато юдейското царство било поробено отначало от Египет, а след това от Вавилон, преди разрушаването на Ерусалим”.

И даже в генеалогията на Исус има цар на име Йосия. Йосия се родил във времето преди Вавилонския плен. Това е прекрасна типология и тя ни дава тази програма, която трябва да бъде инициирана от Божия народ в края на времето.

„По такъв начин заключителните реформи трябва да имат подобна природа. Вестта на Илия е вест на покаяние, призив за следване на Бога с чисто сърце и спазване на заповедите. Йоан Кръстител бил антитип на Илия и имал същия висок призив. И такъв ще бъде последния Илия”.

Ако си спомняте, Йоан Кръстител се намирал под ръководството на Светия Дъх от самото си зачатие и затова антитипът на Илия ще бъде съвсем същия.

„Адвентното движение се зародило в края на 18-то столетие. Това било международно движение. Появило се в период на ниска човешка духовност, вероятно в един от най-ниските. Америка била свидетел на военен смут и кръвопролития. А Европа била свидетел на френската революция”.

Със същите идеологии, които произлезли от тук, с всичките тия „-изми” – спиритизъм, еволюционизъм, марксизъм, екзистенциализъм. Всички тия движения възникнали точно в същото време. Можел ли е Бог да остави света без заключителен свидетел, без заключителен силен призив?

„Който пожертвала френската революция”.

Истината, в угода на богинята на разума. Цялата папска система на управление е основана на разума, не на Божието слово.

„Сред сцените, които преобразили хората по подобие на груби животни, а не по Божий образ. И в Съединените щати Леонард Уилсий Бекан сумирал съществуващият в това време морал по следния начин: Заключителните години на 18-ти век показаха най-ниското равнище, най-ниския отлив на духовен живот в историята на американската църква. Деморализацията на армейския живот, яростта на политическите фракции, евтината етика на материалиста Франклин...”.

Те всичките били масони висока степен с много, много разпуснат живот. Философският деизъм на такива като Джеферсън – т.е. Бог е някъде там, но не се намесва, Той просто позволява нещата да се случат така, както трябва.

„Популистката грубост на Том Пейн (това като че ли само показва кой, кой е в масонството), докара заедно с други неблагоприятни влияния до такова положение нещата, за които очите с нищожна вяра, се оказаха почти отчаяни”.

Такова било състоянието. Такова било и времето на Йосия. Това било и същото време за Илия, антитип на Йосия. Когато дойде, у него трябвало да бъде вдъхнат Светият Дух от самото му зачатие, от неговото рождение.

„И така, от тази очевидно безнадеждна ситуация възникнало това, което нарекли „голямото възраждане”. В Европа и Америка говорели с голям акцент за Второто пришествие на Исус”.

Интересното е, че всичко това се случвало в целия свят. Това пробуждане започнало внезапно и Второто пришествие на Исус било най-важното.

„Пак започнали да изследват пророчествата на Даниел и Откровение. Били сформирани всички тези библейски общества: чуждестранни библейски общества в 1834 година – Американско библейско общество, Американско домашно мисионерско общество”.

Всичко това се случило в края на това столетие.

„И след това се появил един от най-видните проповедници, обявяващ Второто пришествие. И това бил Уилям Милер. Милер бил неподходящ кандидат, доколкото ранните му религиозни възгледи го класифицират като деист. Т.е., той имал такъв род мисли и бил... масон. И ето, той се появил. Нямал никаква формална религиозна подготовка. Но по-късно той се разочаровал от деизма и се присъединил към баптистката конгрегация. И в 1816 година станал сериозен студен по Библия, позволявайки на Библията да бъде сама на себе си тълкувател”.

Когато открил за себе си истината за Библията, той прекъснал връзките си с масоните. И той пише: „По този начин, изучавайки Свещеното писание, аз останах удовлетворен от това, че пророчествата, които са се изпълнили в миналото, бяха критерий, позволяващ да се съди за характера и изпълнението на тези пророчества, които ще се изпълнят в бъдещето. И популярният възглед за духовното управление на Христос за временното хилядолетие преди края на света и завръщането на евреите, не се поддържат от Божието слово”.

Само се замислете над тези думи. Това е писмото на този човек. Никаква формална религиозна подготовка, бивш деист, въвлечен до известна степен в делата на тайните общества, който се разочаровал от всичко това и видял: „Това няма да ме заведе до никъде”. Той идва в църквата и после решава: „Знаете ли какво, каня се да изучавам Библията и ще видя какво мога да намеря”. Бог използва този човек без каквато и да е теологическа подготовка. Не направи ли същото и с Йоан Кръстител? Никакво теологично обучение. Той бил в пустинята и фарисеите дошли, и знаете какво казали: „Защо проповядваш всичко това?” Той бил рязък с тях. Ако днес си представите тази атмосфера, онзи теологичен климат и онова вавилонско вино, което се подавало на хората, не е учудващо, че Бог отпратил богословите и този път.

Той пише: „Щом намерих, че в цялото Свещено писание, в което се базират тези предпочитани теории, ясно е показано, че те са били буквално изпълнени при Първото пришествие или в някакъв друг период от миналото. Аз открих, че Свещеното писание ясно учи, че Исус Христос отново ще се спусне на тази земя, идвайки с небесните облаци в цялата слава на Отца Си. И при Неговото пришествие царството и властта под всички небеса ще бъдат дадени Нему и на Светия Всевишен, Който ще владее завинаги във вечни векове”.

Аз има въпрос: „Това е централната теза. Намира ли се тя в съгласие с вестта на Илия за приготвянето на пътя за идването на Бога?” Вероятно, да!

„При Неговото идване телата на всички праведници ще бъдат възкресени и всички живи праведни ще бъдат преобразени от тленно в нетленно, от смърт в безсмъртие. Всички ще бъдат събрани заедно, за да срещнат Бога във въздуха и да се отправят с Него завинаги на обновената земя”.

Не е ли всичко противоположно на това, което проповядват популярните богослови? Нима не са проповядвали безсмъртие на душата?

„Аз намерих, че единственото хилядолетие, за което учи Божието слово е хилядолетието, което се намира между първото възкресение и възкресението на останалата част от мъртвите, както се твърди в Откр.20 гл.”.

Кой го е научил на това? Определено това не са били богословите. Не е ли така?

„И това обезателно трябва да стане след личното пришествие на Христос и възстановяването на земята”.

Той е намерил това в Библията и само в Библията. Той захвърлил всички фалшиви неща настрана и казал: „Аз искам просто да седна и да разгледам това, което сам Бог казва”.

„Защото до пристигането на Христос и края на този свят праведните и грешните трябва да продължат да бъдат заедно на земята и рогът на папството трябва да води война със светиите, чак до Неговото появяване и царуване, когато всичко това ще бъде разрушено от славното явление на Христос”.

Това е просто смайващо. Той е взел това от Божието слово. Разбира се, той трябва да е чел и други източници, но в продължение на две години той изучавал само Библия и от това произлязло неговото заключение. Това е невероятно.

„Обезателно трябва да се изследват различните части на Свещеното писание, които се отнасят за хилядолетния период, и които трябва да имат своето изпълнение след възкресението на всичките светии, които спят в Исус. Аз открих също , че обещанието, отнасящо се за възстановяването на Израел, се прилага за апостолите, както и за всички, които са Христови. Приемането на Христос ги прави Авраамово семе и наследници, съгласно обещанието” William Miler, Apology and Defense, p.709, 1845.

Това противоречи и на най-популярната доктрина, даже в негово време. Това хвърля предизвикателство на мисленето от онова време. И въпреки всичко е абсолютно библейско. И това е семето, от което се е развила вестта на Илия.

„Уилям Милер - 1782-1849. В относителна пророческа интерпретация, в пророчеството на Даниел, Уилям Милер прилагал принципа ден-година ”.

Реформаторите правили същото. Те правили това, но йезуитите, в своята контра-реформация, подбудили умовете да игнорират принципа. Но Милер, не го игнорирал.

„И дошъл до извода, че от 2300 денонощия, в Дан.8:14, започва 70-седмичния периода в Дан.9:24 и той ще завърши в 1843 год. По този начин в 1818 год., след приключване на моите двегодишни изследвания на Свещеното писанието, дойдох до тържественото заключение, че около след 25 години от това време, приблизително в 1843 год., всички дела на нашето сегашно състояние ще бъдат приключени”.

Такова било неговото богословие.

„По-късно Самуел Сноу посочил есенния седми еврейски месец тишри, като истинско приключване на пророческия 2300-годишен период”.

Началната дата се пада през есента на 457 г.пр.Хр.

„И след това време археологията потвърдила тази дата. По този начин тази дата стои на много твърда основа. Това показва, че съдният ден в типологичното служене на светилището ставал на десетия ден в седмия месец в еврейската религиозна година”.

Така че съдният ден като антитип трябвало да се случи през есента на 1844 год. По такъв начин тук имате библейска доктрина, която е в съгласие с доктрината на реформацията.

„Тогава проповядването на Милер довело до голямото адвентно пробуждане от такива проповедници като Йосия Лич - методистки служител, Чарлс Фич – бивш пастор на конгрешанската църква и Ве Хаймс – пастор на втората християнска църква в Бостън”.

Имаме ли вест, висок призив към всички християнски църкви? Да, християнството трябвало да бъде възстановено. И те се присъединили към Милер.

„Хаймс започнал да издава ежедневен вестник - „Среднощният вик”, за да се даде гласност на адвентното учение. И този вестник се издавал в тираж почти 10 хиляди копия на ден”.

Това е голямо движение. И тази вест се разпространявала като горски пожар. Не е имало никакво намерение да се основава каквато и да била деноминация. Не е имало никакво намерение да се показа, че една деноминация е по-правилна или по-малко правилна от друга деноминация. Нищо подобно не е имало. Това било простото проповядване на библейската истина на всички. И това, което те правели, било тяхна лична работа.

„Те проповядвали на около 130 лагерни събрания, проведени межди 1843 и 1844 год. Посетили ги около 1 000 000 човека. Пълното население на страната тогава съставлявало само 17 000 000. Сам Милер проповядвал около 4 000 проповеди в приблизително 500 градове и села”.

Един човек. Сигурен съм, че той бил изпълнен с огън.

Нека да разгледаме някои от тези пионери:

Йосия Лич - той бил лекар, бил методист и бил този, който предсказал падането на Османската империя в 1840 год.

Джошуа Хаймс – той бил този, който издал първия вестник на милеристите - Знамения на времето. Организирал конференции и способствал за пускането на първата пророческа милеристка схема, разработена от Чарлс Фич и Аполос Хейл. Организирал цикъл лекции...

Това били хора от различни деноминации и не били голяма група.

Чарлс Фич – той бил много интересен човек. Един от най-видните милеристки лидери. Той бил този, който негласно разработил пророческата схема за 1843 год.

Искам да ви напомня, че типологически Йоан Кръстител се намирал под водачеството на Светия Дух от рождение. И тук виждате как се е зародило адвентното движение.

Чарлс Фич също така редактирали ежеседмичното списание за Второто пришествие на Христос. На 26 юли 1843 год. той издал проповедта си по Откр. 14 и 18 глави относно могъщия ангел, който възкликнал: „Падна, падна великият Вавилон”. Забележете, че това било преди 1844 год.

„С последното предупреждение: „Излезте от нея, люде Мои, да не участвате в греховете й и да не споделяте язвите й”, Фич потвърдил, че Вавилон повече не е ограничен само от римския католицизъм, но сега включва вече и голяма част от протестантския християнски свят, който отказал да приеме светлината за Второто пришествие”.

Следователно това не е нищо друго, освен това, каквото е изнамерила адвентната църква. А това било още преди нея. Добре, но защо той направил това? Защото тази вест отначало била получена от църквите. Те канили милеристите да отидат и да проповядват в техните църкви. Но когато работата стигнала до там, да вземат решение, в крайна сметка им затворили вратите и ги изключили. И изгонили милеристите. И когато тази вест не била приета от тези организации, тогава започнала да звучи вестта „Падна Вавилон!”. А тя включвала в себе си протестантските църкви, които отхвърлили тази вест. Въпреки това приблизително 50 000 човека от всички деноминации излезли и сформирали ядро за провъзгласяването на тази вест. Един от текстовете, който бил много важен и набиващ се за тях, било пророчеството на Авакум.

Авак.2:1-3 „На стражата си ще застана, ще се изправя на кулата и ще внимавам да видя какво ще говори Той, и какво да отговоря на изобличителя си. Господ в отговор ми рече: Напиши




Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница