Ако се захвана да оборвам всяко спекулативно малоумие във визираната статия трябва да напиша 10-20 страници

Ако се захвана да оборвам всяко спекулативно малоумие във визираната статия – трябва да напиша 10-20 страници. На първо място един истински учен трябва да знае, че не може просто да се обобщава като се говори за „учебниците”. В България действат около 500 учебника. Между тях има отлични попадения, има средно добри, има и несполучливи. Както повечето неща в науката и в живота. Причините за степента на сполучливост на един учебник са много и от различно естество. Когато нещо се критикува от професор – всеки интелигентен човек очаква конкретен адрес на критиката и подробен разностранен анализ.

Може би нашите деца са „клети”, защото родителите им получават смешни заплати или защото конституцията ни е писана от хора като проф. Драганов, които междувременно разсипаха и образователната ни система. Но едва ли това има нещо общо с „лошите” учебници, защото те просто са единици. Да – правенето на учебници би могло да се нарече бизнес, но някак не схващам от кога бизнес стана мръсна дума, асоциирана с престъпни дейности?! Има закон, наредби, министерство и комисии, които регулират учебниците както и всичко друго в държавата. Във всички тези звена има някои слаби места, това също е нормално. Затова законът сега е преработен и чака ред в парламента. Но като цяло процедурата е прилично изпипана и всеки учебник се одобрява с директно гласуване от всички български учители. За последното очевидно г-н Драганов изобщо не е чувал. Не е проявил и дължимото уважение към читателите на „24 часа”, като си даде поне малко труд да проучи материята, за която пише. Той разказва случка от далечната 1994 г., когато абсолютно всичко беше различно и нещата действително силно зависеха от комисията, назначена от министерството на образованието. Но това е било преди 16 години?! Някакв човек му предлагал подкуп, ами че по онова време борчетата на Иво Карамански стреляха с автомати на Раковска. Друго време – друг свят. Какво общо имат с днешния ден праисторически случки с комунистически личности от типа на Илчо Димитров, Благовест Сендов и самия Драгомир Драганов?!

Неведнъж съм демонстрирал силното си раздразнение от невежите, които представят учебника на първо място като тираж, който от своя страна бил пари и то повече за издателя-изедник, отколкото за автора, получаващ жълти стотинки. Може би за автори като проф. Драганов – да е така. Всеки човек работи и за пари, най-малкото за да изхранва семейството си и да изучи децата си. За авторите в моето издателство, както и за мен самия, учебникът е преди всичко реализиране на дългогодишния ни научен и педагогически опит с цел подобряване на обучението и постигане на видими резултати. Ние обичаме професията си и правим нещо, което умеем. Учителската и ученическата общност е наш коректив и се радваме на признание, което ни кара да се чувстваме полезни. За 10 години не съм предлагал подкуп на абсолютно никого в системата на образованието и не ми се е налагало да го правя. Имам данни за много редки подобни прояви, които са несъществени.

Иска ми се да напомня и елементарната математическа истина, че всяка година в България има точно определен брой деца, които купуват точно определен брой учебници. Тиражите се определят от това, а не от издателски боричкания, подкупи или от факта – колко учебници са одобрени по даден учебен предмет за даден клас. Въпросният точно определен брой деца винаги ще се нуждае от учебници и те винаги ще бъдат писани и издавани от някого. Въпросните хора не могат априори да бъдат обявявани за некадърници и печалбари. Напротив – твърдя, че това, с малки изключения, са способни и изключително отговорни хора. Достатъчно е да спомена безспорния факт, че българските учебници са най-евтините в Eвропейския съюз. При това разликата е съществена. Ще кажете – ама и заплатите ни са най-малки. Да, но издателите в България работят изцяло с вносни материали – компютри, хартия, печатарски мастила, печатарски машини – всичко е внос освен персонала и офисите. Ниските цени на учебниците се дължат изцяло на тяхната честна гражданска позиция. Помислете само – какво би попречило на Асоциация българска книга да въведе европейски стандарти по челния пример на архитектите и на преводачите в България, без да се съобразява с жизненото равнище на населението и с никакви кризи?

За широката публика може би ще е интересно да знае, че не всеки може да напише учебник, както и не всеки може да преподава. Това са особени умения и нямат нищо общо с това колко велик учен е даден автор или лектор. Освен уменията и опита са необходими и задълбочени изследвания. За да създадем един български учебник, ние проучваме и анализираме поне 30% от световната практика – това са десетки книги, написани на различни езици. А сроковете винаги са кратки и сегашната законова уредба не дава възможност за апробационни периоди.

Преди няколко години участвах в комисия в министерството на образованието. Поредният политик беше решил, че ще прави наредба за цените на учебниците – нещо като при лекарствата. Тя така и не се появи, но ето какво заложихме там като печалби: авторите получават от 10 до 15 % от коричната цена на един учебник във вид на хонорари. Печалбата на издателството е между 6 и 10 % от коричната цена. Това е факт и масова практика. Не зная как точно г-н Драганов прозря и научи, че издателите печелят повече от авторите. Това просто не е вярно.

В своята статия г-н Драганов не само изкарва себе си неподкупен народен герой, но си позволява и снихождение, като предполага, че читателят ще се обърка от противоречивите му (разбирай сложни и находчиви) тези. Аз, като читател и човек от кухнята на проблема, изпитвам съжаление към подобни самовлюбени псевдоучени и псевдожурналисти. Като учен не мога да разбера що за патология е да изказваш тези по всички възможни въпроси без изобщо да проучваш проблема и без да използваш доказателства, различни от популистки и злобнички извъртания и откровени лъжи.