Алхимичната сватба на християн розенкройц ян ван райкенборг



страница1/16
Дата07.05.2018
Размер3.11 Mb.
#67733
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16
АЛХИМИЧНАТА СВАТБА НА ХРИСТИЯН РОЗЕНКРОЙЦ

ЯН ВАН РАЙКЕНБОРГ
ТАЙНИТЕ НА РОЗЕНКРОЙЦЕРСКОТО БРАТСТВО

ЕЗОТЕРИЧЕН АНАЛИЗ НА ДУХОВНИЯ ЗАВЕТ НА РОЗЕНКРОЙЦЕРСКИЯ ОРДЕН

ОТ ЯН ВАН РАЙКЕНБОРГ
I Зовът на Розенкройцерското братство

(Fama Fraternitatis R. С.)

II Веруюто на Розенкройцерското братство

(Confessio Fraternitatis R.C.)

III Алхимичната сватба на Християн Розенкройц

(Chymische Hochzeit Christiani Rosencreutz Anno 1459)


СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР

АЛХИМИЧНАТА СВАТБА НА ХРИСТИЯН РОЗЕНКРОЙЦ ГОДИНА 1459, част I

Ден Първи

Ден Втори

Ден Трети

ЕЗОТЕРИЧЕН АНАЛИЗ НА АЛХИМИЧНАТА СВАТБА, ЧАСТ I

Въведение

ДЕН ПЪРВИ

1. Вечерта преди Великден

2. Поканата

3. Съзнанието на Християн Розенкройц за собствено недостойнство

4. Сънят на Християн Розенкройц

5. Спасителното въже

6. Подготовката на Християн Розенкройц за пътешествието

ДЕН ВТОРИ

7. Четирите пътя

8. Срещата с гълъба и гарвана

9. „Далеч оттук, о, вие недостойни!"

10. Шестте фенера

11. Храмът на присъдата (I)

12. Храмът на присъдата (II)

13. Потокът на съвършеното число

ДЕН ТРЕТИ

14. Везната и присъдата

15. Седемте тежести (I)

16. Седемте тежести (II)

17. Четирите рози

18. Шестте присъди

19. Храненето по време на присъдите

20. Мястото на присъдата

21. Изпълнението на присъдите (I)

22. Изпълнението на присъдите (II)

23. Еднорогът, лъвът и гълъбът

24. Птицата Феникс

25. Орелът, грифонът и соколът

26. Астралният критерий

27. Кралската библиотека и гробницата

28. Часовниковият механизъм и глобусът

29. Необходимостта от астрално пречистване

30. Десетте разказа

31. Противоположната поляризация

32. Девицата Алхимия

33. Десетте нови сили

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ




Йохан Валентин Андре на 30-годишна възраст, 1616, когато е издадена за пръв път книгата ,Алхимичната сватба "

ПРЕДГОВОР

При нашето решение да публикуваме едно обяснение”на книгата Алхимичната сватба на Християн Розенкройц, естествено е да се спрем в мислите си на Йохан Валентин Андре, автора на този труд на класическите розенкройцери. Андре и делото му носят белега на факлоносеца, чиято светлина и днес се излъчва навсякъде. Винаги, когато една нова светлина трябва да бъде изнесена навън в света, в служба на великото дело за освобождаването на човечеството, тя се запалва от неугасимия вечен пламък на древния светилник и се прибавя към него.

При мисълта за този факт ние се изпълваме с дълбока благодарност от това, че сега, когато времето вече е дошло, може би за първи път в историята получаваме правото да вдигнем завесата от свещеното послание, на което Андре толкова мъдро даде образ в своя труд.

Ние предлагаме този труд на всички онези, които жадуват за живото познание на конкретния път на спасение и ще могат да се окажат достойни за него. Нека те да са толкова много - едно множество, което никой не може да преброи.



Ян ван Райкенборг
АЛХИМИЧНАТА СВАТБА НА ХРИСТИЯН РОЗЕНКРОЙЦ ГОДИНА 1459

I
Разбудените тайни са обезценени

и осквернени, губят силата си те.

Затуй не хвърляй на свинете перли

и рози на магаретата - не.
ДЕН ПЪРВИ

Вечерта преди Великден седях до масата, след като бях разговарял, както ми е навик, с моя Творец в една смирена молитва и бях размишлявал върху великите тайни, чрез които Бащата на светлината ми бе показал в изобилие своята царственост. И тъкмо исках да си приготвя заедно с моето скъпо великденско агне в сърцето си един неподквасен, чист хляб, когато изведнъж се изви такъв ужасен вятър, та си помислих, че планината, в която бе вкопана моята къщичка, ще се разпадне.

Тъй като не би ме изненадало такова нещо, идващо от страна на дявола, който ми бе причинил доста страдания, аз се въоръжих със смелост и продължих размишленията си, когато някой ме докосна по гърба - което не беше обичайно и от което аз така се уплаших, че не посмях да се обърна. Въпреки това запазих своята увереност, доколкото човешката слабост я позволява при подобни ситуации.

Но когато повторно ме подръпнаха за дрехата, аз се обърнах. Пред мен стоеше една чудно красива жена, чиято небесносиня премяна бе обсипана като небето с разкошни златни звезди. В дясната си ръка тя държеше една тръба от чисто злато. На нея бе гравирано едно име, което успях да прочета, но впоследствие ми бе забранено да разкрия.

В лявата си ръка държеше голяма връзка с писма, надписани на най-различни езици, които тя, както разбрах по-късно, трябвало да разнесе по всички страни на света. Тя имаше също така големи, красиви криле, целите обсипани с очи, с които можеше да се издига и да лети във въздуха по-бързо от орел. Вероятно щях да запомня повече подробности, свързани с нея, ако тя не беше останала за толкова кратко време, а аз не бях вцепенен от страх и удивление. Тъкмо когато се бях обърнал, тя извади от връзката писма, които преглеждаше, едно малко писъмце, постави го на масата с голямо почитание и изчезна, без да каже нито дума. Като се издигаше във въздуха, тя изтръгна от красивата си тръба един толкова мощен звук, че цялата планина отекна от ехото, а аз почти четвърт час след това не бях в състояние да чувам дори собствените си думи.

След това неочаквано приключение аз, бедният, не знаех какво да направя. Затова паднах на колене и се помолих на моя Творец да не ми изпраща нещо, което би могло да застраши вечното ми спасение, след което се насочих със страх и ужас към писъмцето. То бе толкова тежко, колкото не би тежало и ако би било дори от чисто злато. Докато го разглеждах старателно, забелязах, че е затворено с един малък печат, на който бе вдълбан фин кръст с надпис: ,Jn hoc signo + vinces "1.

Като открих този знак2, аз много се успокоих, тъй като ми беше добре известно, че подобен знак не е по вкуса на дявола, а още по-малко последният има обичай да го използва. Затова внимателно отворих писъмцето и намерих написани на син фон със златни букви следните стихове:

Това е денят, това е денят

за онзи, който желае да иде

на кралската сватба.

Ако си за туй роден

и от Бога си избран за радост,

тогава иди на планината,

където се намират трите храма,

там чудото да видиш.

Бъди, човече, буден,

изследвай се внимателно.

Ако се не къпеш в чистота,

сватбата ще ти е сигур във вреда.

Който се от грехове не чисти,

Ще го намерят прекалено лек.
Отдолу бе написано: Sponsus et Sponsa"
Като прочетох писмото, ми се стори, че ще припадна. Косата ми се изправи и ме изби студена пот. Макар да разбрах, че това е предстоящата сватба, която ми бе оповестена в един сън преди седем години, жадувана отдавна от мен с много копнеж, и която накрая открих след усърдни изчисления и пресмятания на планетарните разположения, никога не съм могъл да предполагам, че тя ще е свързана с толкова тежки и опасни условия. Защото преди това смятах, че е достатъчно да отида на сватбата, за да бъда един любим и добре дошъл гост.

Сега обаче ми се съобщаваше, че съм избран от Бог, за което в моя случай аз никак не бях сигурен. Колкото повече се изследвах, аз откривах, че в главата ми царят голямо невежество и слепота по отношение на тайните неща и че не бях в състояние да схвана и най-простите неща, с които се занимавам в ежедневието си. Защо пък аз да съм предопределен по рождение да изследвам и опознавам природните тайни, след като според мен природата можеше да открие навсякъде един добродетелен младеж, комуто да довери своето скъпоценно, макар и временно и преходно съкровище? Аз намирах също така, че моето тяло, моето външно поведение и братската ми любов към ближните все още не бяха достатъчно пречистени.

Освен това у мен изглежда съществуваше все още плътското желание за високи почести и светски разкош, а не за благоденствието на ближния.

При това аз винаги преценявах как мога да извлека в най-кратко време най-голяма изгода за себе си - да ми построят красиви постройки, да си създам безсмъртно име и други подобни плътски мисли.

Особено ме занимаваха думите за трите храма, неопределени и тънещи в мрак, които изобщо не можех да си обясня. Може би и досега нищо нямаше да узная, ако то не ми бе разкрито по чуден начин.

Докато се намирах така между страха и надеждата и продължавах да се изследвам, без да намирам нищо, освен слабост и несъвършенство, така че аз самият по никакъв начин не можех да си помогна, а бях много уплашен поради споменатата опасност, накрая прибягнах до едно познато и сигурно средство. Преди да си легна, се помолих сериозно и горещо да ми се яви по Божия повеля моят добър ангел, за да ми помогне в моята неувереност, което вече често се беше случвало, и слава Богу, за мое поучение и добро, това стана под формата на едно дълбоко и ценно предупреждение.

Едва-що бях заспал, и ми се стори, че лежа в Тъмната кула една тъмна затворническа кула заедно с много хора, оковани в тежки вериги. Беше абсолютно тъмно и ние пъплехме като пчели един връз друг, което правеше положението ни още по-тежко. Макар че никой нищо не виждаше, аз чувах как мнозина, чиито вериги и окови бяха по-леки, се опитваха да се покатерят връз другите. Въпреки това, никой нямаше предимство пред останалите, защото ние всички бяхме клетници.

След като прекарахме доста време в това плачевно положение и всеки разбра, че се намира между слепци и пленници, най-после отекнаха тромпети, при това някой толкова изкусно биеше барабаните, че дори и в нашето състояние ние се развеселихме и оживихме. Докато музиката отзвучаваше, капакът на върха на кулата се отвори и долу при нас проникна малко светлина. Тогава да бяхте видели каква суматоха настана! Всички се суетяха насам-натам, а тези, които бяха успели да се покатерят нагоре, бързо се оказваха под краката на другите. Накратко, всеки желаеше да е най-отгоре. Аз също побързах да се провра нагоре и въпреки тежките вериги се издърпах на един камък, защото успях да го достигна; но и там бях повторно нападнат от другите и се бранех с ръце и крака, колкото можех. Ние мислехме, че всички ще бъдат пуснати на свобода.

Обаче се случи нещо съвсем друго, защото след като мъжете, които ни наблюдаваха отгоре, се позабавляваха малко с нашата блъсканица, един много стар, побелял мъж ни заповяда да мълчим, и доколкото си спомням, почти веднага след това каза следното:

Да би се род човешки стремял към висини,

по силата и правото на мойта Майка,

получил би безкрайни добрини.

Не иска ли човек добро да следва,

ще страда винаги в големи грижи,

пленен дълбоко във нощта.

Но милата ми Майка ни прости

това, което съгрешихме,

остави най-прекрасните си добрини

да се явят във нова светлина.

Това тя върши много рядко,

за да остане Истината ценна,

а не като измамен стих.

Сега, за чест на празненството,

което ще направим тук,

за Нейна преголяма слава

ще вършим работа добра

Едно въже ще пуснем долу

и който здраво може да го хване,

ще бъде днес на свобода.
Той още не беше го изрекъл, когато Старата дама заповяда на служителите си да спуснат въжето седем пъти в кулата и да измъкнат тези, които успеят да се задържат за него. Бог да ми е на помощ, ако трябва добре да опиша какво вълнение настана тук долу между нас, защото, естествено, всеки желаеше да се докопа до въжето и с това само пречеше на другите. Обаче след седем минути се даде сигнал с една камбанка, при което първия път служителите изтеглиха четирима. Аз въобще не можах да стигна до въжето, защото, както вече казах, за мое голямо нещастие, се бях покатерил на един камък от стената на кулата и не можех да стигна до въжето, тъй като то беше спуснато в средата.

Въжето беше пуснато за втори път и понеже на някои веригите бяха много тежки, а ръцете - слаби, те не можаха да се задържат дълго и повличаха надолу със себе си мнозина, които иначе може би щяха да се задържат. Някои дори смъкваха другите от въжето, защото самите те не можеха да го достигнат - толкова силна беше завистта им въпреки голямото им нещастие. Най-голямо състрадание обаче събудиха в мен онези, чиито тежести бяха толкова големи, че им бяха откъснати ръцете и затова те трябваше да останат долу.

Така се случи, че до петия път бяха изтеглени само малцина. Защото веднага след сигнала служещите издърпваха въжето толкова бързо, че повечето падаха. При петия път то дори остана съвсем празно, така че повечето, между които и аз, се усъмниха в спасението си и се обърнаха към Бог с молба да се смили над нас и, ако е възможно, да ни спаси от тази тъмница, при което той чу някои от нас. Защото, когато въжето се спусна за шести път, мнозина се хванаха здраво за него и понеже при дърпането то се клатеше насам-натам, вероятно по Божията воля, се доближи до мен. Аз се хванах бързо за него и увиснах първи над всички и накрая, противно на моите очаквания, се намерих извън кулата, което ме изпълни с голяма радост. Така не усещах раните по главата, които при изтеглянето нагоре ми бяха нанесени от един остър камък. Заедно с останалите освободени можах да помогна (както и другите преди това) при изтеглянето на въжето при седмия и последен път. От напрежението кръвта ми се стичаше по дрехите, но аз не обръщах внимание на това поради радостта си.

Когато въжето беше издърпано за последен път, при което бяха изтеглени най-много затворници, Старата дама нареди да го приберат и накара своя прастар син (на което аз много се учудих) да направи съобщение на останалите пленници. След кратък размисъл той се обърна към тях с думите:



Деца ми мили, вие тук събрани,

дългоочакваното се изпълни:

това, което чрез милостта на мойта Майка

на вашите приятели се случи.

Недейте вий на тях завижда.

Започват щастливи времена:

човечеството ще върви ръка в ръка,

богат и беден не ще има.

Комуто много се възлага,

ще защитава крепостта.

Кому се много довери,

ще трябва да докаже, че строи.

Затуй, недейте горко страда -

остават още малко дни!

Като изрече тези думи, капакът бе поставен отново върху шахтата и кулата бе затворена. След това отново прозвучаха тромпетите и барабаните. Звукът обаче не беше толкова силен, за да заглуши горчивите ридания на затворниците, останали в кулата, така че сълзите ми се затъркаляха по бузите. След това Старата дама седна със сина си в подготвените за тях кресла и заповяда да се преброят освободените. Когато чу числото и го записа върху една златистожълта дъсчица, тя попита всеки един от нас за името, което също беше записано от едно момче. След като ни разгледа един по един, тя въздъхна и каза на сина си: „Ах, какво състрадание изпитвам към тези нещастни хора в кулата! Дано даде Господ да ги освободя всички!"

На което синът й отвърна: „Майко, така е наредено от Бог, на Него не можем да се противим. Ако всички бяхме господари, притежавахме всичките земни богатства и всички седяхме на масата, тогава кой щеше да ни поднася храната?" Майката не отвърна нищо.

Обаче малко по-късно каза: „Нека сега да освободим тези хора от оковите им", което бързо беше изпълнено. Аз бях почти последен по ред и не можах да се стърпя да не се поклоня на Старата дама, без да се съобразявам с другите, и да благодаря на Бог, който по Своята воля ме освободи бащински и милостиво чрез нея и ме изведе от тъмнината в светлината. Други също последваха моя пример, а Старата дама също се поклони. Накрая на всеки един от нас бе дадена по една златна монета за спомен и пътни разноски, от едната страна на която беше изобразено слънце, а от другата, доколкото си спомням, стояха буквите: D.L.S.3 Сега всички бяхме свободни да се върнем към работата си със задачата да служим на ближните за Божията слава и да мълчим за онова, което ни беше поверено. Ние обещахме това и се разделихме един с друг.

Поради раните, които ми бяха причинени от веригите, аз не можех да напредвам бързо, а куцах и с двата крака. Старата дама забеляза това, засмя се, извика ме отново при себе си и каза: „Сине мой, не се безпокой за тези рани, а мисли върху слабостите си и благодари при това на Бог, че ти позволи още в този свят и въпреки твоето несъвършенство да вземеш участие в едно толкова голямо просветление; запази тези рани заради мен.

След това отново прозвучаха тромпетите, което толкова ме уплаши, че аз се събудих. Чак сега забелязах, че всичко е било само един сън, който обаче се беше врязал толкова дълбоко в съзнанието ми, че все още ми създаваше грижи и ми се струваше, че още чувствам раните на краката си. Както и да е, аз ясно разбрах, че Бог ме беше удостоил с това да присъствам на една толкова тайна и скрита сватба, за което благодарих с детско доверие на Неговата божествена царственост и Го помолих да запази страхопочитанието ми към Него, да изпълва сърцето ми всеки ден с мъдрост и разбиране, и накрая, въпреки че не го заслужавам, да ме доведе милостиво до желания добър край.

След това се приготвих за път, облякох бялата си ленена дреха, препасах се с един кърваво червен пояс и го кръстосах през раменете си. На шапката си поставих четири червени рози, за да бъда по-бързо разпознат в тълпата чрез този знак. За из път си взех хляб, сол и вода, от които, по съвета на някого, щях да имам полза, когато му дойде времето. Преди да напусна обаче моята малка къщичка, аз коленичих и както се бях екипирал в сватбената си дреха, се помолих на Бог - каквото и да се случи, да ме доведе до един добър край. Също така дадох обет пред лицето на Бог, че ако нещо ми бъде разкрито чрез Неговата милост, аз няма да го използвам за постигане на почести и слава в света, а ще го употребя само за провъзгласяване и слава на Неговото име и в служба на моите ближни. С това обещание и изпълнен с добра надежда, аз напуснах с голяма радост своята обител.
ДЕН ВТОРИ

Тъкмо бях излязъл от стаичката си навън в гората и ми се стори тъй, сякаш цялото небе и всички природни елементи се бяха нагиздили за тази сватба. Защото също и птиците пееха, според моето чувство, много по-хубаво от всеки друг път и младите еленчета подскачаха толкова радостно наоколо, че зарадваха моето старо сърце и го подтикнаха към песен. Така аз запях със силен глас:



Радвайте се, вие, мили птиченца,

пейте за слава на Teopeцa.

Пейте вашта песен, така ясна и чиста,

към вашия Бог, толкова възвишен.

Той веч ви е храна приготвил

и ще я даде навреме -

вземете всичко с благодарност.

Защо да сте смутени

и да се оплаквате от Бог,

че ви е като птици сътворил?

Дали не ви харесва,

че Той ви хора не създаде?

Замълчете! Това е Той измислил мъдро.

Радвайте се на съдбата.

Какво ли да направя аз, земен червей,

дали със Бог да споря

и във небесна буря мощна

да победя с голямото изкуство?

Защото Бог се не побеждава;

Тук комуто не понася, да се маха.

Бъди доволен ти, човече!

Че Той не те направи крал?

Ах, недей да се засягаш!

Надсмя се ти над Неговото име.

Това добре си припомни!

Пред взора Божи бяга всичко тъмно.

Той в сърцето най-дълбоко вижда.

Ти никога недей да огорчаваш Бог!
Аз пеех от дълбините на сърцето си така, че песента ечеше навсякъде в гората, а планините повтаряха последните ми думи. Най-после съзрях една красива зелена поляна. Аз излязох от гората и се отправих към нея. Там имаше три кедрови дървета, които предлагаха разкошна и добре дошла сянка и аз много се зарадвах, защото, въпреки че не бях отишъл много далече, големият ми копнеж бързо ме измори. Затова скоро се намерих под дърветата, за да си почина малко. Но като се приближих, забелязах една малка табелка, която беше закачена на едно от дърветата. Както по-късно установих, на нея бяха написани с изящни букви думите:


Hospes salue: si quid tibi

forsitan de nuptiis Regis au ditum.

Verba haec perpende

Quatuor viarum optionem

per nos tibi sponsus offert

per quas omnes, modo non in

devias delabaris, ad Regiam

ejus aulam peruenire possis



Бог да те закриля, страннико!

Ако някога си чул вестта

за кралската сватба,

тогава замисли се над следните думи:

Има четири пътя, които Женихът

ти предлага чрез нас.

Ти можеш да стигнеш до

кралския дворец по всеки от

четирите, но само ако

не се заблудиш по криви пътища.



Prima breuis est, sed peri

culosa, et quae te in varios

scopulos deducet, ех quibus

vix te expedire licebit

Altera longior, quae

circumducet te, non abducet,

plana еа est, et facilis, si te

Magnetis auxilio, neque ad

dextrum, neque sinistrum

abduci patieris.

Tertia vere Regia est, quae

per varias Regis nostri delicias

et spectacula viam tibi

reddet jucundam. Sed quod

vix millesimo hactenus obtjgjt

Per quartam nemini ho

minum licebit ad Regiam

peruenire, ut pote, quae

consumens, et non nisi

corporibus incorruptibilibus

conveniens est.


Първият път е къс, но опасен,

защото е пълен с високи

скали, през които трудно ще

можеш да преминеш.



Вторият е по-дълъг, защото

те води със заобикалки, но

със сигурност не по фалшиви

пътища. Той е равен и удобен

за вървене, ако ти с помощта

на компаса не се отклониш

нито наляво, нито надясно.

Третият е истинският

Кралски път, защото той оживява

твоето сърце c най-различни

кралски радости и преживявания.

Ho от многото хиляди

хора той се е отдал до днес

само на малцина.

По четвъртия път за смъртните хора

не е възможно да постигнат целта,

защото неговата сила е смазваща и

само несломими тела могат да го издържат.


Elige nunc ex tribus quam

velis, et in ea constans permane

Scito autem quamcunque ingressus fueris:

ab immutabili Fato tibi ita destinatum,

nec nisi cum maximo

vitae periculo regredi fas esse



Затова, избери един от останалите

три пътя и не се отклонявай от него.

Знай обаче добре, че пътят, по който ще

тръгнеш, ти е избран от неумолимата съдба;

освен това ти се забранява при опасност

за живота да се върнеш дори

и една крачка назад.


Haec sunt quae te scivisse

voluimus: sed heus cave

ignores, quanto cum periculo

te huic viae commiseris:

nam si te vel minimi delicti

contra Regis nostri leges

nosti obnoxium: quaeso

dum adhuc licet per eandem

viam, qua accessisti:

domum te confer quam citissime.




Това е всичко, което желаем да ти съобщим.

Не се ли съобразяваш с предупреждението,

пътят ти ще е обсипан с опасности

и ти ще вървиш по него

със стенания и вайкане. Ако

пък си извършил и най-малкото

престъпление против законите

на нашия Крал, тогава

по-добре е да се обърнеш, до-

като още е възможно, и бързо

да се върнеш вкъщи по същия

път, по който си дошъл!



Още щом прочетох тези редове, цялата ми радост отиде на вятъра и аз заплаках горчиво, въпреки че допреди малко пеех толкова радостно. Аз видях три пътя пред себе си и разбрах също, че Пътят, избран когато му дойде времето, ще ми се даде да избера един от тях, но се страхувах да не попадна на скалистия път, по който можех плачевно да загина, или пък ако попадна на дългия път - да се заблудя или загина по някакъв друг начин; освен това не можех да се надявам, че измежду хилядите други аз ще бъда точно този, който ще избере Кралския път. Видях и четвъртия път пред себе си, но той беше толкова забулен от огън и дим, че не смеех дори да се доближа до него.

Дълго мислих дали да се върна или да избера един от четирите пътя. Съзнавах напълно недостойнството си, но се успокоявах със съня, в който бях освободен от кулата, като същевременно не смеех и да му се доверявам много лекомислено. Затова избирах толкова дълго измежду всички възможности, че по едно време тялото ми бе обладано от голямо изтощение, глад и жажда. Аз извадих хляба и го разрязах на парчета. Един снежнобял гълъб, кацнал на едно дърво, който дотогава върху не бях забелязал, видя това и, може би защото го правеше често, литна надолу и кацна много доверчиво до мен. Това ме накара да разделя хляба си с него. Той го прие и аз се оживих малко от неговата хубост. Но врагът на гълъба - един черен гарван, го забеляза и се стрелна светкавично към него, и понеже не желаеше моя хляб, а този на гълъба, последният можа да се спаси само с бягство.

Те летяха заедно в посока към пладне. Аз бях толкова ядосан и огорчен от това, че без много да му мисля, подгоних нахалния гарван и по този начин изминах по предписания път против волята си едно разстояние от почти цяла нива, изгоних гарвана и спасих гълъба.

Чак тогава забелязах, че съм постъпил необмислено и че съм попаднал на един път, който поради опасност от голямо наказание вече нямах право да напускам. Бих могъл да се утеша донякъде, ако за мое най-голямо съжаление не бях забравил под дървото чантичката с хляба, които вече не можех да си взема обратно, защото като се обърнах, за да се върна, задуха толкова силен вятър, че за малко не ме повали; тръгнех ли обаче напред по пътя, не се усещаше абсолютно нищо.

От това аз лесно можах да разбера, че ако се обърна срещу вятъра, това ще ми струва живота.

Затова поех търпеливо кръста си, тръгнах по пътя и реших, след като така трябваше да бъде, да направя всичко, за да пристигна още преди да се стъмни. Тъй като сега се появяваха някои странични пътища, аз често вадех своя компас, защото не желаех да се отклонявам от меридиана нито една крачка, въпреки че пътят понякога беше толкова неравен и непроходим, че често стигах до отчаяние. По пътя непрекъснато мислех за гълъба и гарвана, без да разбирам тяхното значение.

Най-после в далечината съзрях висока планина която се изправяше един разкошен портал.

Въпреки че той се намираше твърде далеч от пътя, аз забързах към него, защото се страхувах, че няма да намеря никъде прибежище или подслон, тъй като слънцето вече се беше скрило зад планините. Това беше само Божия работа, защото Той можеше също така и да ме остави да си вървя по пътя и да ми затвори очите, така че да не видя портала. Но както вече казах, аз побързах и пристигнах малко преди да се стъмни и затова можах добре да разгледам всичко. Това беше един необикновено красив кралски портал, на който бяха издълбани много разкошни фигури и знаци, и както разбрах по-късно, всички те имаха своето особено значение. Най-отгоре се намираше една доста голяма табела, на която беше написано: Procul hinc, procul iteprophani4 и още някои неща, за които ми бе строго забранено да говоря.

Щом стигнах до портала, се появи един човек, облечен в небесносиня дреха, и аз радостно го поздравих. Той отвърна на моя поздрав и веднага поиска от мен писмото с поканата. О, колко щастлив бях, че го взех със себе си! Толкова лесно можех да го забравя, защото, както ми беше съобщено, това вече се бе случвало на други. Аз бързо му показах писмото и той не само че остана доволен от това, но ми оказа и голямо уважение, което много ме учуди. После каза: „Влез вътре, брат, ти си ми един добре дошъл гост!" След това пожела да узнае името ми и като му съобщих, че съм един брат от Червения Розенкройц, той много се учуди и същевременно се зарадва. После ме попита: „Брат, имаш ли нещо в себе си, с което можеш да откупиш един печат?" Аз отговорих, че моето имущество е малко, но той може да вземе каквото му хареса, ако намери нещо у мен. Тогава той поиска моето шишенце с вода и като му го дадох, получих в замяна един златен печат, на който имаше само две букви: S.C.5 Той ме посъветва да мисля често за значението на печата, което щяло да бъде много полезно за мен. Когато го попитах колцина са прекрачили този портал преди мен, той ми съобщи броя им. Накрая, от чисто приятелство, той ми даде едно запечатано писмо, предназначено за втория пазач.

Тъй като се бях спрял малко по-дълго при него, междувременно вече се беше стъмнило и на портала бе запален един голям съд със смола - за ориентация на онези, които все още бяха на път. Пътят, който водеше право към двореца, беше заграден от двете страни с високи стени и край тях бяха посадени плодни дървета от всякакъв вид. Освен това, от двете страни се намираха по три дървета с окачени на тях фенери, които бяха вече запалени с един разкошен факел от една красива девица, облечена също в синя премяна. Това беше толкова възхитителна и прекрасна гледка, че аз останах да й се наслаждавам по-дълго, отколкото беше необходимо.

След като получих подробни указания и полезни инструкции, аз се сбогувах приятелски с първия пазач. По пътя ми стана любопитно какво ли може да пише в писмото, но тъй като не се съмнявах в него, трябваше да потисна любопитството си и продължих да вървя, докато стигнах до другия портал. Той изглеждаше почти като първия, но беше украсен с картини, които имаха друго тайнствено значение. На една табела беше написано: Date et dabitur vobis!6

Под портата лежеше един страшен лъв, завързан с верига. Като ме забеляза, той се изправи и ме посрещна със силен рев. От това се събуди другият пазач, който лежеше на един мраморен камък, и ми каза да не се страхувам. Като дръпна лъва зад себе си, той пое писмото, което аз, треперейки, му подадох. След като го прочете, каза с голямо почитание: „Добре дошъл в името на Бог! Ти си човекът, когото отдавна желаех да срещна!"

При това той извади един печат, като попита, дали ще мога да го откупя. Тъй като нямах нищо друго, освен сол, аз му я предложих и той я прие с благодарност. И на печата отново имаше две букви, а именно: S.M.7 Studio Merentis

Тъкмо бях отворил уста да поговоря с пазача, когато в двореца заби камбана и той ме посъветва спешно да побързам, ако не искам моите старания и мъки да останат напразни, тъй като горе вече гасели светлините. Аз така се втурнах да бързам, че дори забравих да се сбогувам с пазача на портала - толкова ме беше страх, и с право, защото колкото и да бързах, девицата ме застигна. Тъй като всички светлини след нея бяха угасени, аз никога нямаше да намеря пътя, ако тя не ми светеше с факлата си.

Успях да се вмъкна до нея буквално в последния момент, защото вратата8 се затвори толкова бързо, че затисна края на дрехата ми. Естествено, тя трябваше да остане там, защото нито аз, нито пък онези, които дружелюбно ми бяха обърнали внимание на това пред портала, бяха в състояние да склонят пазача да отвори още веднъж вратата. Той твърдеше, че е предал ключа на девицата и че тя го е взела със себе си в двора.

Междувременно аз разгледах още веднъж портала. Той беше толкова великолепен, че нямаше равен на себе си в целия свят. От двете страни на вратата се издигаше по една колона. На едната имаше весела фигура с надпис: Congratulor9 . Друга фигура на втората колона криеше горчиво лицето си и под нея стоеше надпис: Condoled10. Накратко, това бяха толкова мъгляви и тайнствени фигури и мъдрости, че дори и най-умният човек на земята нямаше да е в състояние да ги разбере. Но ако Бог позволи, те скоро ще бъдат изнесени на дневна светлина и обяснени от мен.

На този портал трябваше още веднъж да назова името си. То бе нанесено в една пергаментова книжка на последно място и заедно с другите имена бе изпратено на младоженеца. Едва сега ми бе връчен действителният отличителен знак на гостите, който беше малко по-малък от предишния, но много по-тежък. Върху него се намираха буквите S.P.N.11 Sponsi praesentandi nuptiis Освен това ми дадоха един чифт нови обуща, защото подът на двореца беше покрит със светъл мрамор. Аз получих правото, ако желаех, да дам старите си обувки на някой от бедняците, които стояха и чакаха много смирено пред портала. Дадох ги на един старец. След това двама пажове ме заведоха в едни малки покои и ми наредиха да седна на една пейка. Те поставиха факлите си в двата отвора на пода и ме оставиха да седя сам.

Скоро след това чух някакъв шум, но не видях нищо. Бяха неколцина мъже, които се нахвърлиха върху мен. Тъй като нищо не виждах, трябваше да им се оставя и да изчакам какво ще ми се случи.

Скоро забелязах, че бяха бръснари и аз ги помолих да не ме държат толкова здраво, защото съм съгласен да направя това, което искат. Тогава те ме пуснаха и един от тях, когото не виждах, защото се намираше зад мен, острига акуратно един кръг по средата на главата ми и остави да висят на челото до очите и ушите дългите ми сиви кичури коса.

Трябва да призная, че след това начало едва не загубих смелостта си, но понеже те ме държаха много здраво и нищо не виждах, аз си помислих, че Бог ме е изоставил поради моята дързост. Невидимите бръснари събраха внимателно отрязаните коси и ги отнесоха със себе си.

След това двамата пажове отново се появиха и сърдечно се засмяха на моя страх. Едва бяхме разменили няколко думи, когато една камбанка отново заби и пажовете ми съобщиха, че това е знак за събиране. Те ме подканиха да ги последвам и осветявайки пътя, ме преведоха през много коридори, врати и вити стълби до една голяма зала.

В тази зала се бяха събрали много гости: императори, крале, херцози и владетели, благородници и господа, богати и бедни, но и много измет, което извънредно ме учуди. Аз си мислех: „Какъв голям глупак трябва да съм, че се подготвях с толкова мъки и лишения за това пътешествие. Тук се намират хора, които добре познавам и никога не съм ценял. Сега всички те са тук, докато аз, след всички молби и надежди, едва успях да вляза като последен!" Това и още много други неща ми нашепна дяволът, когото се опитах да прогоня, доколкото можах.

Междувременно, тук и там ме заговаряха различни познати: „Я гледай, брат Розенкройц, ти също си тук? „Да, мои братя", отговарях аз, „Божията милост помогна и на мен да стигна дотук", на което те се разсмяха от сърце и намериха за глупаво, че и за една такава обикновена работа ми е необходима Божията помощ. Като попитах всеки един поотделно по кой път е минал, повечето от тях отвърнаха, че е трябвало да се катерят по скалите. След това от много невидими тромпети прозвуча сигнал, който означаваше да се съберем на масата, и тези, които се смятаха за нещо повече от другите, заеха разбира се, най-предните места. За мен и за няколко бедни приятели остана съвсем малко място на другия край на масата. Скоро след това двамата пажове отново се появиха и единият от тях произнесе една толкова хубава и вълнуваща молитва, че сърцето ми вътрешно се зарадва. Няколко важни господа не обърнаха особено внимание на това, а се смееха, жестикулираха, хапеха шапките си и правеха тем подобни глупави шеги. След това беше поднесен обядът и въпреки че не се виждаха прислужници, всички бяха толкова изрядно обслужени, та на мен ми се стори, че всеки гост имаше свой собствен прислужник.

Когато шегаджиите се понахраниха и виното им отне задръжките, започна истинско самохвалство и надлъгване. Единият щял да направи това, другият онова, а най-незначителните крещяха най-силно. Ах, само като се замисля какви невъзможни и превъзнесени неща чух тогава, и до ден днешен се ядосвам. Накрая те дори станаха от местата си и започнаха да дотягат с бръщолевиците си тук и там на господата. Те се хвалеха с такива дела, които дори и Самсон, и Херкулес с цялата си сила не биха били в състояние да извършат. Този там искаше да освободи Атлас от неговото бреме; онзи искаше да изведе отново триглавия Цербер от ада; накратко: всички дрънкаха един през друг.

Но достойните господа не бяха толкова глупави да им повярват. В края на краищата, въпреки че от време на време „ги удряха през пръстите , мошениците станаха толкова дръзки, че когато един от тях задигна една златна верига, другите също пожелаха да опитат. Там имаше един, който твърдеше, че чувал небесни звуци; друг разправяше, че виждал идеите на Платон; а пък трети твърдеше, че може да преброи атомите на Демокрит. Други пък бяха открили вечния двигател. Някои от тях, както ми се струваше, бяха без съмнение умни, но за тяхно нещастие притежаваха прекалено високо мнение за себе си. И накрая, там имаше един, който искаше да ни убеди, че виждал онези, които ни обслужваха. Той може би щеше да продължи с лъжите си, ако един от невидимите прислужници не му беше нанесъл толкова силен удар по лъжливата уста, че не само той, а и много други, които стояха до него, се умълчаха като мишки.

От всичко обаче най-много ми хареса това, че всички онези, за които имах добро впечатление, останаха безупречни в поведението си, бяха спокойни и не говореха високо, като разбираха, че са невежи и прекалено нищожни, за да проумеят тайните на природата.

При цялата тази врява направо ми идеше да прокълна деня, в който бях дошъл дотук, защото трябваше с болка да установя, че разпуснати и повърхностни хора седяха на най-личните места на масата, докато мен дори и в моя скромен ъгъл не ме оставяха на мира. На всичко отгоре един от тези злодеи ме нарече голям глупак! Тогава аз още не знаех, че съществува и друга порта, която трябваше да прекрачим, а допусках, че ще бъда подложен през време на цялата сватба на такива подигравки, унижения и недостойнства, които не бях заслужил нито от младоженеца, нито от булката. В този момент аз си мислех, че щеше да е по-добре да намерят друг шут за тази сватба! Вижте до какво нетърпение могат да доведат една проста душа противоположностите на този свят! Но това беше всъщност част от моето куцане, за което бях сънувал, както вече разказах. Глъчката все повече се усилваше. Там бяха също и такива, които разказваха неистинни и измислени истории, отвратителни и лъжливи сънища.

До мен седеше един спокоен, представителен мъж, който от време на време говореше за възвишени неща. Накрая той каза: „Виждаш ли, братко, ако би се явил един, който би могъл да изведе тези упорити хора на правия път, дали би го послушал някой?" „Сигурно не", отговорих аз. „Значи - каза той - светът иска насила да бъде мамен и да не слуша онези, които му мислят доброто. Чуй го онзи дърдорко с какви чудатости и неразумни мисли иска да привлече вниманието на другите върху себе си и как другият там прави на глупаци хората със странни и тайнствени думи. Но повярвай ми, че ще дойде времето, когато на тези лъжци ще им бъдат свалени маските и на целия свят ще бъде показано що за измамници на народа се крият зад тях. Тогава може би отново ще дойдат на уважение хората, които преди това не са били забелязвани."

Докато той говореше така, а глъчката ставаше все по-яростна, в залата изведнъж прозвуча една толкова изкусна и впечатляваща музика, каквато никога досега през целия си живот не бях чувал. Всички замълчаха в очакване на това, което ще се случи. Музиката се изпълняваше от всички видове струнни инструменти толкова хармонично, че аз се прехласнах много и седях така неподвижно, че всички около мен се зачудиха. Това продължи почти половин час и през това време никой от нас дума не продума, защото в момента, в който някой се опитваше да си отвори устата, получаваше неочаквано удар, без да знае откъде му идва. Тъй като не виждахме никой от музикантите, аз си мислех, че с удоволствие бих видял инструментите, на които се свиреше. След половин час музиката внезапно престана и по-нататък ние не виждахме и не чувахме нищо.

Малко след това пред вратата на залата отекнаха силни звуци от фанфари, тромпети и барабани и то така майсторски, като че ли римският император щеше да влезе в залата. Вратата се отвори сама и фанфарите прозвучаха тъй силно, че ние едва ги издържахме. Между другото, както ми се стори, в залата влязоха безброй светлинки, които се придвижиха напред в един толкова съвършен ред, че ние силно се удивихме, а най-накрая в залата влязоха двамата гореспоменати пажове със запалени факли, като осветяваха пътя пред една красива девица, която седеше на движещ се от само себе си прекрасен позлатен триумфален трон. На мен ми се стори, че тя е същата, която преди това запали светлините на пътя и после ги загаси и че това навярно бяха нейните слуги, които тя бе поставила до дърветата. Сега тя не носеше вече синя, а снежнобяла дреха, която блестеше като от чисто злато и беше толкова лъчиста, че ние не смеехме да я погледнем. Двамата пажове бяха облечени по същия начин, но общо взето, малко по-просто.

Когато девицата стигна до средата на залата, тя слезе от трона си и всички светлинки се поклониха пред нея. Ние се изправихме на крака, но всеки остана на мястото си. След като тя се поклони на нас и ние на нея и всички си изказахме взаимно уважение, тя започна да говори с приятен глас следното:



Кралят, всемилостивият ми Господар,

ви очаква всички недалеч оттук,

както и неговата невяста, която вече

му даде ръката си за цял живот.

Те ви очакваха с грижовен копнеж

и отдавна подготвяха вашето пристигане.

Те желаят да окажат на всеки от вас

уважение и милост според заслугите му

и желаят дълбоко в сърцата си

да ви освободят от вашите болки,

за да може идващата сватба

да освободи от страдание всеки един от вас.

След което тя ни се поклони заедно с всички светлинки и веднага продължи:



Писмото, което ви покани тук,

на всеки един от вас строго забрани

да се явява, ако Божията власт

отдавна не му е изразила милостта си

и той, изпълнен целият с копнеж,

от тези сили веч е обграден;

но да не мисли някой, че ще може

безпътен, брутален и бездарен

с божествени подаръци за гости

във сватбената зала да се появи.
Който се намира в полето на доброто,

ще преживее единствено добро.

Радвайте се, че в такива тежки времена

мнозина се приготвят за добра съдба.

Но някои са твърди като камък

и вече нищо не задвижва загрубелите тела;

и те пристигат тук в места,

където никой ги не чака.

Да не остане тук някой недостоен

мошеник, който заслепява други.

А вие, родените в ,, покой и мир ",

избрани сте за чиста сватба.

Затуй ще трябва утре всеки

на везната да се покачи;

и там ще се измери точно

какво е вътрешно забравил.
Намира ли се някой в тази група,

за изпитанието строго неготов,

да хваща пътя и да заминава,

да не остава тука нито миг.

За него милост не ще има

и утре всеки ще го разбере.

Ако пък в някой заговори съвест,

не ще да види в залата позор,

ще бъде утре пак на свобода:

не ще да дойде веч във тоз живот!

Който се от миналото не страхува,

да се остави да го заведе слугата

където ще почива тази нощ.

Той ще отиде на везната

с голямо спокойствие в душата;

ако ли пък не, сън не ще го хване -

това той бързо ще го разбере.

Останалите ще нощуват тук.

Ако е това за някой пряко сили,

ще е по-добре да не остава тук,

за да намери всеки туй,

което сам си е заслужил.

След като изрече това, девицата пак се поклони и се покачи радостно на трона си. Отново зазвучаха тромпетите. Тежките въздишки на някои от нас не можаха да останат нечути. После светлинките бяха изведени по невидим начин навън, но повечето от тях останаха в залата и се присъединиха към всеки един от нас. Нашето объркване беше толкова голямо, че аз почти не мога да изразя какви дълбоки мисли и жестове се размениха. Повечето от нас имаха намерение да изчакат претеглянето и се надяваха, в случай на неуспех, да се завърнат в къщи без проблеми.

Аз бързо се бях опомнил и понеже съвестта ми ме убеди в моето невежество и недостойнство, намерих за по-добре да остана с другите в залата и да бъда по-скоро доволен от гощавката, отколкото да изчакам едно бъдещо падение с всичките му последици. След като всички бяха заведени от светлинките по стаите (за всеки един отделна стая, както научих по-късно), останахме девет души, между тях и онзи, който бе разговарял с мен преди това на масата. Въпреки че нашите светлинки не ни бяха напуснали, скоро след това все пак дойде един от вече споменатите пажове с голям вързоп въжета и ни попита дали сме решени да останем там. След като потвърдихме това с въздишка, той завърза здраво всеки един от нас за точно определено място, след което се оттегли заедно със светлинките и ни остави нас, бедните, в мрака.

За някои от нас това вече премина всяка граница и аз също не можах да сдържа сълзите си. Въпреки че не ни беше забранено да разговаряме, ние не намерихме думи за болките и отчаянието си. Примките бяха толкова изкусно направени, че никой не можеше да ги пререже или пък да ги свали от краката си. Не ме утешаваше и това, че на някои, които се бяха отдали на почивка, им предстоеше още по-голям позор, докато ние имахме възможност да заплатим за нашата самонадеяност само с една единствена нощ. С тези тежки мисли аз заспах най-накрая. Докато малцина от нас можеха да склопят очи, аз не можах да остана буден поради голямата си умора.

През тази нощ сънувах един сън и въпреки че той нямаше особено значение, ми се струва, че няма да е излишно да го разкажа. Сънувах, че се намирам на една висока планина. Пред себе си виждах една голяма и широка долина, в която се беше събрало огромно множество от хора. Всеки имаше на главата си нишка, с която беше свързан с небето. Един висеше по-високо, друг - по-ниско, а мнозина бяха още на земята. Във въздуха летеше насам-натам един стар мъж с ножица в ръката, с която от време на време току прерязваше нишката на този или онзи. Който се намираше близо до земята, бързо падаше долу, без да вдига много шум.

Обаче падането на онези, които висяха високо, предизвикваше голям тътен. Някои имаха щастие, защото тяхната нишка се беше разтегнала толкова много, че те отново стигаха до земята, преди тя да бъде отрязана. Тези премятания много ме забавляваха и аз се радвах, когато един, който от дълго време се намираше във въздуха и се хвалеше със сватбата си, падна позорно долу и при това повлече със себе си и няколко от съседите си.

Също така много се радвах, когато един от тях, който винаги се беше придържал в близост до земята, толкова фино и тихо успя да се спаси, че дори и тези, които бяха най-близо до него, не забелязаха нищо. Точно когато най-много се забавлявах, моят съсед ме сръга и аз се събудих, от което не бях особено въодушевен. Аз мислех все още за този сън и го разказах на моя събрат, който лежеше от другата ми страна. Сънят му хареса много и той се надяваше, че в него се крие помощ за нас.

С такива разговори ние прекарахме остатъка от нощта и очаквахме нетърпеливо идването на деня.


Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница