Алтернативи за творчество при видовете игри

Съществуват много дефиниции за творчеството като продукт и във всички тях се повтарят двата съществени критерия - уникалност и стойност (L. Lesner, D. Hillman, 1983).

критериите за определяне на даден продукт като творчески включват: значимост (субективна или обществена), новост (трансформация, ново построение, нови връзки между идеите, естетически качества) и осмисленост.

Ако се запитаме откъде започва творчеството, кое е неговото начало – недвусмисленият и най – верен отговор ще бъде – от детската игра. Игра и творчество се използват като синоними и като взаимно определящи се понятия.

В многобройните характеристики на играта се определят същностните й особености:

- удоволствие /свободен избор, емоционалност/;

- начин на познание – отражение и творчество;

- условност /символика, фантазност/ - творчество;

- социалност – общуване и поведение.

В традиционен план, според Ж. Пиаже, развитието на играта се осъществява в три стадия : сензомоторна игра /предметно – манипулативна/, символична – ролева и драматизация, и дидактична - игра правила.

Най – големи претенции за творчество има символичната, тоест ролевата игра. За Т. Емебайл, творчеството е кодирано в същността на играещото дете чрез ролята, в която то се превъплъщава и за определено време изживява.

Белезите, по които можем да установяваме и измерваме творческата сила на ролевата игра са съдържание /сюжет / на играта, в който се изгражда действието, динамиката, ролята, чрез която детето засвидетелства своята привързаност, интерес или обич към възрастните и въображаемата ситуация. В реалните сюжетни игри децата чрез ролите изграждат сюжета, измислят събития, случки, действия и затова често ги преплитат или сменят една с друга. Новаторският елемент в ролевата игра се изгражда от представата и интереса на детето към образа, който претворява, но също и от неговата достатъчна компетентност да предаде „своето” на другите деца чрез диалога, действената активност, чрез играчките и игровите средства в средата. Творческата реализация на детето в ролевата игра е по – пълна и смислена когато то не е само, а заедно с другите, защото ролевите отношения твърде често се превръщат в източник за други интереси и нови знания. Ролята става извор на мотивация. В общата игра, в разнообразните отношения с другите и чрез ролята детето добива по – добра представа за себе си, адаптира се към близката действителност, но в нова светлина с помощта н игровата илюзия.

Това е друга благоприятна основа за разгръщане на творчеството. Пътят на творчеството в детската игра преминава през три извора: свобода на избиране и изразяване; широтата и богатството на личните знания, толкова, колкото детето е в състояние да възприема, съхранява и използва; живителната сила на възрастните, до които то се приближава само тогава, когато пожелае, а иначе в играта си често се стреми да бъде самостоятелно и независимо от тях.

Игровият сюжет представлява оня познавателен кръг, който детето свободно и непринудено избира, като вгражда в него последователни или неподредени действия. Сюжетът са осъществява чрез „разиграване” от децата на роли, които в различна степен отразяват определена част от дейността на възрастните. Съдържанието на играта има подчертано индивидуална украска и се определя както от игровите стимули – играчки, средства, атмосфера, така и от замисъла. Игровият замисъл е „разковничето” на творческата активност на детето в индивидуално – личностен план. Новото, което се създава в сюжета, в ролевото общуване, в изменението и промените на средата, е ново само за детето. Неговата стойност се измерва с емоционалното удоволствие, със съпричастието на децата едни към други и със заразителността на общото увлечение.

Сравнителният анализ на игри при деца в чисто индивидуална среда или в условията на обща дейност показва следните степени на взаимстване и творческо изменение в игровият сюжет и съдържание:

I степен – индивидуална игра в общо детско обкръжение „едно до друго”. Детето само разговаря, оформя игра, въобразява си, фантазира. Ролева индивидуална позиция. Появява се интерес от другите.

II степен – различни „идеи”, мисли и измислени ситуации, които бързо достигат до взаимно съгласие и обща игра – малка група деца. Появява се съпричастност и взаимно допълване на мислите. Диалогична игра.