а/ носи в първичен синтезиран вид поетическите тези на цялата Ботева лирика като национална проблематика
б/ своеобразно поредно послание към индивидуалното азово присъствие на българина
Жанрова характеристика на творбата – елегия
Роля на заглавието на творбата - адресира посланието си към света на родното, съкровеното, обичаното
целият текст е диалогично отворен към “брата” – онзи, който е най-близък и свой, онзи, който може да разбере и подкрепи, да бъде съмишленик и най-надеждна опора
пред брата лирическият Аз може да изрече прозренията си и да назове тревогите си
Основна фигура в стихотворението – страдащият човек, разкъсван между любовта към народа и свободата, омразата към робството и поробителя и непримиримостта към онези, които нехаят за народната участ
Лирическото пространство в стихотворението: разполовено между света вътре в човека и света, който го заобикаля /”мъртъв свят коварен”/
Опозицията „Аз – Те” – категорично откроена от робското пространство на „глупци неразбрани”
единият полюс на това противопоставяне се обвързва с искрените чувства на Ботевия лирически Аз, с духовната му енергия и патриотична всеотдайност, с откликващо вслушване в гласа на народното страдание
другият полюс насочва към мащабите на злото и апатията в един “мъртъв свят коварен”, ням и безучастен към народната съдба
откроява идеята за самотата на Ботевия лирически човек, за неговата “различност”, за избора, който го дистанцира от света на еснафското спокойствие и добруване
това е достойният избор – онзи, който прави човека човек и осмисля съществуването му
Заявеното от героя ново патриотично ангажирано мислене – „отечество мило любя, неговият завет пазя”
а/ любовта към родината, болката и съпричастността към народното страдание – неизменни характеристики на Ботевия лирически герой
б/ своеобразна заявка за бъдещото развитие на лирическия герой
Осъзнатата и избрана самота на Ботевия лирически Аз - превръща се в тежко бреме и опустошава неговия вътрешен свят
Изразни средства
а/ Антитезата – тук е композиционен похват, чрез който текстът постига структурното си своеобразие:
Аз-ът все по-болезнено осъзнава драмата на своята “различност
той се разпъва между любовта и омразата, между копнеещия за свобода “глас искрен, благороден” и приелите робството “глупци неразбрани”
б/ метафората „душата ми в огън тлее / сърцето ми в люти рани” – внушава душевните терзания на героя, силата на порива за свобода /огънят/ и безсилието да постигне мечтата си сам – „тлее”, а не „гори” в/ двукратните отрицания „никой, никой” и „нищо, нищо” – допълнително подсилват драматизма, усещането за самота на лирическия герой в пътя му към народно освобождение г/ оксиморонът „мечти мрачни” – внушава безизходицата, в която се намира лирическият герой д/ метафората „народен гроб печален”
със значението си на място на всеобща агония и гибел, метафората се употребява за първи път именно в стихотворението „Към брата си”
разкрива дълбоката скръб на лирическия герой, който пролива сълзите си заради този „мъртъв свят коварен”
този свят е застинал в своята историческа неподвижност и чертае народната смърт
дори отзивчивото сърце не би могло да спре този разрушителен процес – особено когато дори и най-близките му хора са безответни и глухи
Финални послания на творбата
а/ ако в началото на творбата е налице очакване за братско разбиране, то финалът говори за драмата на неразбрания самотник
духовното пътуване на човека към човека не се е състояло - братът не е успял да осмисли посланията на един искрен глас
със своята “душа няма” братът се нарежда между онези “глупци неразбрани”, които предизвикват единствено омерзение и гневно негодувание
б/ „глас божи, плач народен”
така, както божието слово трябва да бъде следвано, чуто – така и плачът на народа не трябва да остава без отзвук у съотечествениците на лирическия герой
картина на пустотата в света на лирическия герой, в който хората, незачитайки плача на народа, погазват според героя и божиите закони
