Анализ на отразяването на теми, свързани с имигранти, имиграция и интеграция в българските медии за периода

BG EIF 2008/01

Интегрирана схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ

за реализиране на дейности, целящи внедряване в практиката на

„Общите основни принципи на политиката за интеграция на имигранти в ЕС”

Анализът показва, че няма журналисти, които трайно да отразяват темата, тъй като не съществува ресор Миграция, имигранти, емигранти и интеграция, а в зависимост от характера на събитието или новината, информацията се отразява съответно от социалния репортер, финансовия, отговарящия за вътрешна политика, общество или международния редактор.

Мониторираните материали могат най-общо да бъдат класифицирани в две тематични групи – такива, отразяващи събития и информации, свързани с политиката по отношение на имигрантите в страната, и такива свързани с чужбина. Разпределението им съответно е 60 към 40.

Тематичните подгрупи на материалите, свързани с отразяването на новини и събития от други държави могат да бъдат разпределени на следните основни подтематични групи:

• 
  Нормативни инициативи на ЕС (синя карта, план за прием на имигранти срещу финансово стимулиране – 4000 евро годишно на имигрант, на доброволни начала за страни-членки на ЕС);
  
• 
  Държавна политика на отделни държави по отношение на имигрантите
  
• 
  Проблеми с имигранти в други държави
  
• 
  Проблеми, свързани с демографската структура на ЕС и прогнози за прогресивно увеличаване на имигрантите мюсюлмани
  

Като цяло прави впечатление, че темата е от маргиналните в дневния ред на печатните издания в страната. Изключение са публикациите, резултат от инициатива, разследване или коментар на журналист, без да има конкретен информационен повод. Над 90% са статиите, подготвени на основата на информация, разпространена от институции – НСИ, Дирекция „Миграция” на МВР, НПО, инициативи по проекти. Изключение в това отношение прави в.Атака, който следи темата с акцент върху заплахата от ислямизиране на Европа и загуба на работните места в страната от наплив на имигранти.

Националните печатни издания приоритетно пишат по темата в сравнение с регионални вестници. Характерно за регионалния печат е отразяването на събития и информации, имащи пряка връзка с региона, който покриват. Точно по тази причина, основно мониторираните новини в регионалния печат са следствие на кръгли маси и конференции, проведени по места. Разпределението на материали, публикувани в национални и регионални вестници е 122 към 22. Трябва да се отбележи, че само през последния мониториран месец – ноември, регионалните вестници публикуват половината от общия обем отразени материали в регионалната преса – 11 материала по темата.

Подобно е съотношението при отразяването на темата Имигранти в националните всекидневници и седмичните печатни издания – 80:11.

Разпределението на публикациите по жанр отчетливо показва механизмите на отразяване на темата Имигранти и миграция в българските медии. Въпреки, че преобладават разширените новини (44%), в които освен информацията по конкретен информационен повод, се предоставят и детайли, създаващи контекст на материала, не може да се пренебрегне високият брой на кратките новини, който формира над една трета от всички публикации по темата – 34%. Разширените и кратките новини общо представляват 78% от всички материали, мониторирани в настоящия анализ.

Същевременно тежките журналистически форми, каквито са анализът, обзорните материали, интервюто и коментарът са съответно с 10%, 6% и по 3%, като общият им дял от наблюдавания информационен масив, представлява сумарно 22%. Това показва, че едва 22% от разглежданите публикации са резултат от задълбочена журналистическа работа и изразена позиция по темата, а не следствие на хроники и информации, едноактно проследяващи дадена новина, която преминава през информационното пространство, без да се търси нейното развитие.

В тази връзка трябва да се отбележи, че основната част от анализите и коментарите, направени през разглеждания период, са на външни автори и експерти, а не на журналисти, оперативно отразяващи информационни поводи и събития.

Ниският брой на статиите през януари и август може да се обясни със спецификата на първия месец от годината, когато тепърва се планират събития и летния сезон на отпуските, когато институциите също, както в началото на годината не произвеждат новини от подобен характер.

За първи път от началото на разглеждания период през декември миналата година, през септември, октомври и ноември се наблюдава устойчиво повишаване на материалите, отразяващи темата, което е индикатор за две ситуации:

1. 
   Темата Имигранти основно се отразява на базата на събития и информации, т.е следствие на конкретен информационен повод и много рядко по инициатива на редакциите.
   
2. 
   Трайното присъствие на темата в медиите и нейното качествено отразяване е обект на трайна политика и регулярно представяне на различни аспекти, свързани с проблемите и въпросите на миграцията, които предстои да бъдат поставени за обсъждане и публичен дебат в контекста на световна икономическа криза и отрицателен демографски прираст не само в България, но и в Европа.
   

В рамките на настоящия анализ бяха мониторирани 13 национални всекидневника – 24 часа, Труд, Сега, Стандарт, Монитор, Телеграф, Експрес, Класа, Дневник, Земя, Атака, Новинар и Дума; 4национални седмичника – Банкер, Капитал, Политика и Седмичен труд, както и 7 регионални издания – Компас (Бургас), Черноморски фар (Бургас), Твоят ден (Варна и Добрич), Твоят ден (Бургас и Ямбол), в. Струма, новини за югозападна България, Марица (Пловдив), Фактор (Бургас).

През месеца публикациите могат условно да бъдат разделени на три типа – представящи информация по темата от международния информационен обмен – (международно изследване показва, че канадците имат най-дружелюбно отношение в света към имигрантите), коментари по темата и такива, свързани с предаването на Би Ти Ви „Новите българи”, представящо съдбите на новите заселници в България, предимно от Западна Европа – 4 материала.

През първия месец на годината са селектирани само 2 материала, отразяващи темата имигранти – и двата засягат ситуацията в други държави – Великобритания и Германия. Ниският брой на материали по темата, би могла да се дължи на липсата на информация от български институции и организации, в резултат на които, най-често се пише по темата.

През месеца прави впечатление отразяването на три теми.

Първата е приетата от Европарламента директива, касаеща нелегалните имигранти в страните-членки на ЕС – „Оспорваният документ предвижда санкции, в това число и глоби, за наемащите работници с нерегламентирани документи. В опит да засили борбата с нелегалната имиграция Еврокомисията поиска в текста да бъдат записани и по-дълготрайни санкции като невъзможност за участие в търгове за обществени поръчки, отказ от достъп до финансиране от европейски фондове и различни видове държавни помощи и субсидии в срок за пет години.”Темата е отразена от Дневник, 24 часа, Сега и Банкер

Две издания отразяват провежданата политика на Великобритания по отношение на привличане на висококвалифицирани имигранти.

В. Атака отразява темата в няколко публикации с акцент върху необходимостта от привличане на българи емигранти на фона на задълбочаващата се демографска криза и неблагоприятната структура на населението, която се оформя в страната.

Може би един от малкото материали, които разглеждат темата за имигрантите от човешка гледна точка, през погледа на преживяванията на конкретна личност е интервюто, публикувано от в. Новинар Туризмът доведе украинка в България.

МАРТ 2009 – 5 МАТЕРИАЛА

През месеца Дума обръща внимание на темата с материала на Крум Лазаров, който е външен автор и председател на дружество Славяни, активист на БСП – акцентът е върху необходимостта от спешна стратегия за преодоляване на демографската криза и завръщането на български емигранти в страната.

Темата разглежда и Тихомир Тончев от 24 часа, като залага основно върху статистически данни, подадени от НСИ, сред които акцентът отново е върху демографската криза и отрицателните данни в това отношение.

АПРИЛ - 7

Въпреки неголемия брой материали по темата, месецът се откроява с 5 анализа, които разглеждат проблема в дълбочина, независимо от тезите, които отстояват.

Интерес представлява публикацията на в. „Сега” с автор Светослав Абросимов – „Кризата: новото преселение на народите”. Основен акцент в нея е тезата, че световната икономическа криза принуждава имигрантите да се завръщат по родните места. Авторът посочва, че само година по-рано, западноевропейските държави не са си представяли, че ще се справят без чужда работна ръка, докато сега ситуацията е коренно променена. Материалът проследява посоките на традиционните мигрантски вълни. Представени са различни статистически данни, включително и тенденции, касаещи българската миграция.

„Движението на чистия ум”, материал на Таня Обущарова от в. Капитал е друг поглед към темата. Още в началото авторката посочва, че в момента 200 милиона живеят и работят извън родината си. Кои са механизмите, които провокират миграционното движение проследява авторката в анализа и залага тезата, че докато в миналото подобни движения са обуславяни от бедност, болести и природни бедствия, съвременната миграция е повече от пренасяне на производителност и сила, а по-скоро „многопосочна мобилност на таланти, интелектуални способности и умения” и добавя:”Днес хората избират да живеят в държава, различна от своята, заради по-доброто заплащане, по-добрите възможности за развитие, по-добрите условия на живот”.

През месеца в един материал се разглеждат мерките, предложения от норвежкия социален министър за ограничаване на социалната и икономическата тежест от имигрантите в страната в ситуация, в която всеки 10-ти е имигрант при население по-малко от 5 милиона.

И докато резюмираните материали по-горе, проследяват темата балансирано и без залитания, то авторката на в. Атака Магдалена Ташева, пише за имиграцията в Европа материал с продължение в два броя – „Ще сложат ли имигрантите край на европейската цивилизация”, продължаващ в следващия брой под заглавието „За да се съхрани „Крепостта Европа” трябва да стане непревземаема”.

Във втората част Ташева посочва:”Опитът от последните 50 години показва, че азиатските и африканските малцинства не могат да бъдат интегрирани в европейското общество. Въпреки това идеологическите заклинания за „мултикултурно общество” и „глобализацията” парализираха държавите дотам, че те допуснаха изграждането на джихадитски мрежи на своя територия”. Въпреки поднесени реални факти, показващи серия от проблеми, свързани с имигрантите, авторката има своя развита теза, която налага безапелационно, а именно „Терористичните удари в Мадрид и Лондон са само последна фаза на този сблъсък, който застрашава да се превърне в дългосрочна расова и религиозна война с всички последици за културата, самобитността и благоденствието на европейците”.

В заключение, авторката посочва като пример тезата на британския журналист Пол Рейнолдс от Би Би Си, автор на сериен документален филм по темата, според когото „За да запази християнската си и културна идентичност, животът на имигранта в "Крепостта Европа" трябва да стане непривлекателен”.

Повечето страни в ЕС не допускат нелегалните имигранти до обучение, образование и социални придобивки. "В някои полицията проверява къщи и жилищни блокове за явки на нелегални. Бяха приети закони, които да държат нелегалните имигранти извън обществото. Заловените биват осъдени на затвор, или депортирани. Търси се нов баланс между правата на общностите и правото на обществото-домакин да запази своята кохезия и идентичност. Имигрантите се задължават да изучават езика на страната-домакин, а при получаване на гражданство полагат клетва за лоялност към новата си родина. Новата концепция за толерантността акцентира на толерантността на малцинството към мнозинството", подчертава Рейнолдс.Кога България ще хармонизира своите закони и политика с европейската?, пита Ташева в заключение.

МАЙ - 7

През месеца се оформят две тематични подгрупи – решението на ЕС за въвеждане на синя карта за имигрантите и европейски настроения срещу имиграцията в условията на световна финансова криза.

Прави впечатление публикацията на в. Дума – „Нежеланите търсачи на щастие” с подзаглавие ” Все повече европейци настояват за ограничаване на миграцията в ЕС”. В статията се посочва, че:” Предвид факта, че миграцията е един от най-наболелите проблеми за Европа в условията на икономическа криза, британският вестник "Дейли мейл" публикува проучване за нагласите към ситуацията на Острова. Оказва се, че все повече британци искат ограничения на имиграцията. Седем от всеки десет анкетирани настояват за големи ограничения на имиграцията в страната им. Проучването на агенцията YouGov сочи, че само един на всеки 20 британци подкрепя сегашните рекордни нива на имиграцията, които увеличиха британското население средно с по 300 000 годишно през последните пет години. Новите данни показват, че имиграцията може да се превърне във важен предизборен въпрос и са предупреждение, че гласоподавателите могат да се обърнат към екстремистки партии, ако основните политически сили не успеят да реагират на тяхната загриженост, коментира "Дейли мейл".”

През месеца се откроява публикацията на Георги Готев в „Дума” (журналист, бивш говорител на Пакта за стабилност, сега работи в Еурактив, Брюксел.) под заглавие „Крепостта Европа става непристъпна”. Дори само при бегъл поглед върху заглавието, възниква директна асоциация с продължението на статията на Магдалена Ташева от в. „Атака” от предходния месец „За да се съхрани „Крепостта Европа” трябва да стане непревземаема”. Но докато Ташева разглежда темата единствено като заплашителен проблем с чутовни размери, то Готев балансирано представя различни гледни точки към европейските нагласи по отношение на имиграцията.

Авторът залага и разглежда няколко тези в материала, като непрекъснато търси паралел между негативната и положителната конотация на фактите:

• 
  „ Страхът от емигрантите е винаги основна тема в предизборните кампании в развитите европейски страни. През 2005 година страхът от "полския водопроводчик" торпилира Европейската конституция.”
  

• „Повечето източноевропейци допринасят за богатството на Белгия, като работят яко и си плащат данъците. И понеже са млади и здрави, не тежат на социалните служби. Децата им често са сред най-добрите ученици. Да имат да вземат тези, които твърдят, че българите и румънците не били умни.”

• „Но въпреки икономическите изгоди, страха от чужденците се експлоатира от популистки партии, които вероятно ще постигнат добри резултати на европейските избори в редица европейски страни. „

• 
  „Впрочем, ЕС прие в понеделник директива, която позволява на чужденци от цял свят, не само от ЕС, да работят в Евросъюза, ако имат договор за работа, който им осигурява доход 1,5 пъти по-висок от средния за съответната страна. Това значи, че желаещите да работят в Белгия трябва да имат договори за месечни заплати от около 4500 евро. За висококвалифицирана работа такъв доход е нормален. Европа иска да избира своите имигранти.”
  
  
  

• „Тук, в Белгия, е неприлично да демонстрираш отношението си към други етноси, от малки децата са научени да не толерират расизма. Но имам приятели белгийци, които не крият от мен, че големият брой "магребинци" ги плаши. Повечето арабки не работят и раждат много деца, и белгийските ми приятели се страхуват, че утре ще бъдат малцинство в собствената си страна.”

През месеца 3 издания проследяват информацията за решението на ЕС да се въведе синя карта за имигранти:

• 24 часа – ЕС пуска синя карта за имигранти

• Капитал – ЕС прие синята карта за имигранти

• Банкер – Мозъци от чужбина ще получават синя карта

В статиите се посочва, че картата ще се издава на висококвалифицирани имигранти от трети страни и ще дава право на легален престой и работа с валидност от 1 до 4 години. Картата ще гарантира на чужденеца равно заплащане с местните работници, еднакви условия за сключване и прекратяване на договора, отчисления за пенсия и социални вноски.

Като цяло, нормативната инициатива отчетливо търси баланса между защитата на социалните и трудови права на чужденците и защитата на работните места, предоставяйки право на легална работа на висококвалифицирани специалисти.

Успоредно с това „Новинар” съобщава в заглавие „Италия криминализира нелегалната имиграция”, като посочва, че „Според законопроекта влизането или пребиваването в Италия без разрешение ще се смята за престъпление, което ще се наказва с глоба от 5000 до 10 000 евро. Затвор от 3 години заплашва всеки, който осигури настаняване на нелегално пребиваващи хора, като им даде жилище под наем например.”

ЮНИ - 7

В. Атака продължава и през този месец да следи темата с акцент върху евро- изборите в Холандия и нагласите на местната общественост към евентуалното членство на Турция в ЕС и мюсюлманските имигранти. Това е и темата на публикацията „Холандия каза „не” на Турция в Евросъюза и мюсюлманските имигранти”. В статията става ясно, че „Ситуацията с ислямската имиграция обаче се превърна в кошмар за държавния бюджет и сигурността на гражданите, след като имигрантите многократно доказаха, че не желаят да се интегрират нито чрез местния език, нито чрез местните норми на поведение и се превърнаха в главна причина за рязко повишената престъпност в страната. Гласуването на евроизборите в четвъртък показа, че на холандските данъкоплатци им е дотегнало да издържат безработната и многодетна мюсюлманска общност и други имигрантски семейства и разумно гласуваха в полза на националните си интереси." И в тази публикация антиимигрантските настроения се обясняват с две тези – заплаха от ислямизация на европейска държава и невъзможност на този тип имигранти успешно да се интегрират в страната. Тезата е подкрепена с резултатите от изборите за европейски парламент, според които „Партия за Свободата, с лого "Не на ислямизацията!" спечели близо 17 % от гласовете на холандските граждани и по този начин се превърна в големият победител в Холандия на местните избори за Европейски парламент.”

Темата продължава на страниците на в. Атака с публикация на Магдалена Ташева – „Защо Брюксел крие от гражданите си собствения им вот?”, в която се констатира, че „Западноевропейците проведоха своя "европейски дебат" точно така, както и ние. И в резултат от него националистите от холандската Партия на свободата (с 15%) и британската Партия на независимостта (с 18%) станаха втора сила в своите страни. Спечелиха с програми за запазване на социалната държава и прекратяване на ислямизацията на Европа.” Авторката акцентира и върху твърдението, че „европейците настояват веднага да спре ислямизацията на Европа, като се прекрати имиграцията от Азия и Африка, а на Турция бъде отказано членство в ЕС. Аргументите за това са чисто демографски. Тук няма никакво значение дали Анкара ще изпълни или не т.нар. критерии за членство.”

Съвсем различна е интерпретацията на същата ситуация, разгледана от Мила Попова на страниците на „Дневник” в статия под заглавие „Екстремистите в подем, но не предизвикаха бум”.

Поднесените факти не се различават от представените в предходния материал – „Австрия отново ще има представители от антиимигрантска партия, а общо крайнодесните в страната взеха 18%. Датчаните и финландците също изпращат по двама депутати, които не харесват имигрантите”. Същевременно журналистката обяснява ситуацията с коментар на социолозите, според които възходът на крайнодесните е свързан с последиците от финансовата криза и усещането за безпомощност сред европейските граждани. Авторката акцентира върху „Някои анализатори обаче коментират, че въпреки добрия резултат този възход не е постоянен, а цикличен. В сочените за най-крайни преди години Полша, Белгия и Франция радикалните партии сега на практика загубиха част от електората си или дори целия, както в Полша. Причината до голяма степен е изземането на риториката им от страна на традиционните партии - президентът на Франция Никола Саркози е не по-малко остър към имигрантите, отколкото националистът Жан-Мари льо Пен.”

В. Атака публикува интервю с Елена Събева, наблюдател на вота за Европарламент в Холандия под заглавието „Неграмотни турци с наши паспорти масово атакуваха изборните бюра”. В интервюто Събева обяснява ситуацията така „От друга страна, въпреки усилията на холандската държава, тези имигранти и до ден днешен не са се интегрирали към местните норми на поведение, като част от тях дори не говорят местния език. Заедно с това престъпността в страната се повиши. При едни такива условия, много от холандците са силно разтревожени за бъдещето на страната си и предполагам, че на тези избори са погледнали на национализма като спасение на влошаващото се положение в страна им.”

ЮЛИ - 10

През месеца в три от публикациите основна тематична подгрупа е увеличаването на нелегалната имиграция към България. Данните са представени от дирекция „Миграция” на МВР. Акцент в статиите е информацията, че в последните години от източник на миграция, България се превръща в дестинация на нелегална имиграция. Темата е отразена от Банкер, Телеграф и Земя.

През месеца „Монитор” съобщава в заглавие „Пишат нов закон за деца на имигранти”. От публикацията става ясно, че по време на обществена дискусия на тема „Предизвикателства в зачитането на новите различия в обществото – бежанци и мигранти”, неправителствената организация предлага инициирането на законодателна промяна в областта на обучението на децата на имигранти, респективно на тяхната интеграция.

„Всеки трети имигрант не работи” съобщава Соня Спасова от Труд. От статията става ясно, че също толкова са чужденците, които са наети на трудов договор, а всеки четвърти има собствен бизнес. Данните са от проучване на МБМД, направено по поръчка на Комисията за защита от дискриминация. В материала се посочва още, че сред причините чужденците да си намират по-трудно работа у нас е езиковата бариера, както и непризнаването на дипломите им. Проучването показва и че отношението към имигрантите у нас е по-скоро добро, като се уточнява, че това важи за европейците, докато към арабите и турците се проявяват по-негативни реакции.

Сериозен интерес провокира материалът на Лили Войнова от Дневник „Българите не искат да живеят до роми и имигранти”. Основа на публикацията са данни от изследване, проведено от Отворено общество на тема „Социални дистанции и етнически стереотипи за малцинствата в България“. В публикацията се посочва, че „Според експертите от „Отворено общество“ предразсъдъците могат да станат причина за дискриминационно отношение и социално изключване на определена група от обществото, затова трябва да има кампания за показване на лицата и традициите на новите малцинства, идващи в България.”

АВГУСТ - 4

„През 2050 г. всеки пети жител на ЕС – мюсюлманин” пише в заглавие „Новинар”, уточнявайки, че „Заради високата раждаемост на имигрантите от мюсюлмански страни и ниската раждаемост на коренното население на европейските страни към средата на века делът на мюсюлманите в ЕС ще се увеличи от сегашните 5 процента на 20 на сто, уточнява изданието, като се позовава на доклад на американския Институт за миграционна политика.”

През месеца интерес представлява публикацията на в. Политика „Европейските градове искат нова политика”. В материала се посочва, че „Представителите на около 130 големи градове в Европа призоваха институциите на Европейския съюз да дадат право на местните власти по-голямо право на глас в дебата за имиграцията и да признаят икономическите ползи от нея.Тъй като влиянието на имиграционната политика на ЕС и на националните правителства се усеща най-силно в градските райони, местните власти трябва да имат по-ясно определена роля като партньори в изработването и прилагането на тези стратегии, се посочва в меморандум на организацията Eurocities, която обединява 130 европейски града.”

СЕПТЕМВРИ - 15

През месеца в. Сега и Труд отделят място на информацията за плановете на ЕС да увеличи приема на имигранти от трети страни на доброволни начала, срещу което ще се отпуска материално стимулиране.

Същевременно седмичникът Капитал информира, че „Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) започна работа по проект, който ще улесни трудовата интеграция на имигрантите. Той ще помогне на България да въведе директивата „Синя карта", която дава възможност на висококвалифицирани специалисти от трети страни да работят при облекчени условия в страните от ЕС.”

Организирането на публичен дебат в рамките на кръгла маса на тема „Диалог за стратегическо партньорство в интеграцията на имигрантите” във Варна е отразено от регионалния Твоят ден, Новините днес и от всекидневниците Дума и Монитор. Инициативата се организира по проект, финансиран от ЕС, съобщават печатните издания.

Впечатление прави и публикацията на Експрес „Руснаци препоръчват да се живее в България”, от която става ясно, че множество руски интернет-сайтове за съвети за емиграция агитират, че България е най-подходяща за трайна емиграция поради културни и исторически специфики.

Най-ярко по темата пише „Стандарт” в анализа „България става депо за имигранти” – „Как ще се отрази имигрантският бум на трудовите пазари в България и ЕС? Ще се превърне ли България от традиционно изпращаща страна в привлекателна дестинация за външните мигранти, или ще играе ролята на междинно депо за гурбетчии, следващи маршрута юг-север? Как се адаптират у нас новите имигранти?”, пита изданието и уточнява, че отговорите на тези въпроси търсят социолози и икономисти от УНСС, които от две години изучават стратегиите и поведението на мигриращите в България под ръководството на проф. Крюстьо Петков. Вестникът съобщава, че „Новите имигрантски микрообщности в България имат значително по-широк и пъстър географски профил. Сред първите десет региона "доставчици" са страни от ЕС (20,6% от имигрантите); следват Русия и бивши съветски републики - 17,1%; арабски и азиатски страни - с по 13,1 %,; Западни Балкани - 8,3%.
Турция е водеща в изпращане/връщане на заселници към България - 13,3% от общия им брой. Тук данните от изследването се покриват с информацията на Международния миграционен обзор от 2008 г., който подрежда изпращащите страни в българската транснационална имиграция по следния начин: Турция, Македония, Великобритания, Русия.”
В заключение, вестникът уточнява, че според социолозите имигрантите в страната се адаптират по-лесно към местните общности, отколкото към работата на държавните и общинските институции – "Българите са толерантни към чужденците, но държавата не е готова да ги приеме - цивилизовано и с модерен имиграционен режим!" - това е посланието, което отправят изследователите към управляващите у нас и техните партньори от Брюксел.”

ОКТОМВРИ - 23

През месеца Експрес пише в заглавие „Бизнесът си иска гастарбайтерите” и уточнява „Изненадващо бизнесът отказа държавата да затръшне врата пред квалифицираните чуждестранни работници, за да остави работни места за българите. На последното заседание на тристранката предложението на социалния министър за ограничаване на достъпа до трудовия ни пазар на чужденци, беше отложено. Мярката бе предложена заради задълбочаващата се икономическа криза у нас и растящата безработица и трябваше да има временен характер.” Според Асоциацията на индустриалния капитал не бива всички имигранти да бъдат разглеждани под един знаменател, тъй като имаме нужда от квалифициран персонал, а средното професионално образование в момента не подготвя подобни кадри. В материала се информира още, че в момента в България работят не повече от 1500 чуждестранни работници.

През октомври печатните медии отразяват и данни представени по време на експертен форум „Предизвикателства пред процесите на интеграция и миграция”. Информацията е отразена от в.Политика, Телеграф и Експрес.

През октомври медиите отразяват и инициативи по проекти, финансирани от ЕС. Данни за имигрантите, предоставени на събитие във Варна по проект „Живеем заедно, трябва да се познаваме” отразяват 24 часа, Дума и регионалните Твоят ден (Варна и Добрич), Черноморски фар и Компас.

През месеца медиите обръщат внимание и на информация, предоставена от Български бежански съвет.

НОЕМВРИ - 42

Ноември се характеризира с най-висок брой публикации по темата за наблюдавания период – декември 2008 – ноември 2009. В основата на тази тенденция са информационни събития, осъществявани в рамките на проекти по линия на Европейския интеграционен фонд. Материалите, отразяващи дейности по проекти през месеца са 26. Останалата част от публикациите, отрязават различни аспекти на темата, свързани с вътрешната политика на държави членки на ЕС и в Швейцария.

Особено внимание медиите обръщат на данните, представени от Център за развитие на демокрацията за икономическия профил на имигрантите от трети страни в България. Информацията е отразена от вестниците Монитор, Експрес, Новинар, Дума, Телеграф, Сега и Стандарт.

През месеца се отразяват и инициативи, свързани с разкриването на информационни центрове за интеграция на имигранти в страната.

Особено активни са регионални вестници от Бургас и Варна, поради информационни събития, свързани с региона. Прави впечатление, че докакато през останалото време на годината, регионалните вестници, почти не отразяват темата, то при наличие на конкретен информационен повод, делът на публикациите в регионалната преса, се увеличава рязко. Това още веднъж потвърждава спецификата на регионалната преса, отразяваща и акцентираща върху събития и информации, пряко рефлектиращи върху икономическия и социален живот, в конкретната териоториална област.

ОБЩИ ИЗВОДИ:

1. 
   Анализът показва, че няма журналисти, които трайно да отразяват темата, тъй като не съществува ресор Миграция, имигранти, емигранти и интеграция, а в зависимост от характера на събитието или новината, информацията се отразява съответно от социалния репортер, финансовия, отговарящия за вътрешна политика, общество или международния редактор.
   
2. 
   Мониторираните материали могат най-общо да бъдат класифицирани в две тематични групи – такива, отразяващи събития и информации, свързани с политиката по отношение на имигрантите в страната, и такива свързани с чужбина. Разпределението им съответно е приблизително 60 към 40.
   
3. 
   Като цяло прави впечатление, че темата е от маргиналните в дневния ред на печатните издания в страната. Изключение са публикациите, резултат от инициатива, разследване или коментар на журналист, без да има конкретен информационен повод.
   
4. 
   Над 90% са статиите, подготвени на основата на информация, разпространена от институции – НСИ, Дирекция „Миграция” на МВР, НПО, инициативи по проекти. Изключение в това отношение прави в.Атака, който следи темата с акцент върху заплахата от ислямизиране на Европа и загуба на работните места в страната от наплив на имигранти.
   
5. 
   Разпределението на публикациите по жанр отчетливо показва механизмите на отразяване на темата Имигранти и миграция в българските медии. Въпреки, че преобладават разширените новини, в които освен информацията по конкретен информационен повод, се предоставят и детайли, създаващи контекст на материала, не може да се пренебрегне високият брой на кратките новини, който формира една трета от всички публикации по темата.
   
6. 
   Показателно е и разпределението на авторските към редакционните материали – 43:59, което показва, че традиционно се отразяват съобщения, подадени от институциите или от международния информационен обмен, а новините, резултат от репортерска работа, са по-малко.
   
7. 
   Едва 16% от разглежданите публикации са резултат от задълбочена журналистическа работа, а не следствие на хроники и информации, едноактно проследяващи дадена новина, която преминава през информационното пространство, без да се търси нейното развитие.
   
8. 
   Прави впечатление, че преобладаващата част от материалите по темата са с неутрален тон, а именно 92 публикации. Материалите с отрицателен тон към тематичната подтема на статиите са 8, а тези с положително звучене 3. Това показва, че като цяло журналистите проявяват професионализъм при отразяване на темата, предвид факта, че 74% от материалите са новини, което предполага неутралното изказване и липсата на коментар.
   
9. 
   Трайното присъствие на темата в медиите и нейното качествено отразяване е обект на трайна политика и регулярно представяне на различни аспекти, свързани с проблемите и въпросите на миграцията, които предстои да бъдат поставени за обсъждане и публичен дебат в контекста на световна икономическа криза и отрицателен демографски прираст не само в България, но и в Европа.
   

Изтегляне 237.96 Kb.

Сподели с приятели: