Анализ на резултатите от изходната проверка на учениците от проекта „приятно и полезно”

В този смисъл тестването на изходното ниво не отделя дискурса от модела на естественото битуване на езика в съответната диалектна, етническа и социално – битова среда. Учениците са поставени в хипотетична ситуация, в която да симулират комуникативен модел. /Поканени са на рожден ден с непознати връстници, където чрез вербалното си представяне трябва да спечелят приятели. / За учениците от 3. и 4. клас е предвидена и писмена задача „По време на космическата си разходка срещнах ……..(името на обекта) и му се представих.” Ученикът е поставен във фантастна среда, за да се тества креативността.

Предвид по – високата образователна степен входното тестване констатира знания и писмени комуникативни умения. Учениците изпълняват две писмени задачи. Първата: Самопредставяне с цел бъдещо приятелство. Втората: Представяне на литературен герой от прочетена по проекта книга. Броят на думите при възрастова група 5. – 6. клас е ограничен до 100, а при 7. – 8. клас – до 150.

Тестовите задания включват задачи със свободен отговор. Предвид тази спецификация са разработени ръководства за оценяване и индивидуални оценъчни карти на учениците. Задължителен критерий за групите от начален етап е комуникативността /роден език на адресата и адресанта/.

1. 
   Съобразяване на езиковите средства с речевата ситуация /диалектни употреби и книжовни названия/
   
2. 
   Умение за изграждане на текст по зададен фрагмент /смислова свързаност/
   
3. 
   Спазване на правоговорните норми /граматическа свързаност/
   

1. 
   Познаване на понятието ключови думи и правилното насочване към тях.
   
2. 
   Умение за създаване на собствен текст по зададени ключови думи:
   
3. 
   подбор на време и място
   
4. 
   подбор на герои
   
5. 
   развитие на сюжетна линия
   
6. 
   Композиция на текста / ясно обособени , логически последователни и смислово обвързани композиционни части/
   
7. 
   Съобразяване на текста с целите на комуникацията
   
8. 
   Езикови компетентности /стилно – езикови средства за постигане на убедителност, граматична, правописна и пунктуационна норма Оформяне на микротеми в текста.
   
9. 
   Наличие на теза, съответстваща на интерпретирания проблем
   
10. 
    Аргументация / целенасоченост; логическа последователност; различни аспекти на проблема/
    

Точки	Код	Отговор
2	20	Осмисля съдържанието на устното изказване
1	10 11 12	Описва външността си Описва характера си Частично описва външността и характера си
0	79	Не може да създаде текст на база ключови характеристики

Крите рий №	1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11	12	13	14
1- 20,10	20	20	20	10	20	20	20	10	20	20	20	20	20	20
2 –10, 11, 12	12	10	12	12	12	12	12	10	12	12	12	12	12	12
3- 79								79

Кри терий/ №	1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11	12	13	14	15
1	20	290	20	20	10	10	10	20	20	20	20	20	20	20	20
2	12	12	12	12	10	20	20	20	20	20	11	20	20	20	20
3					79

Освен горната задача учениците от 4. клас изпълняват следната писмена задача: По време на космическата си разходка срещнах ……..(името на обекта) и му се представих.

Таблица 3

Крит. №	1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11	12	13	14	15
1	011	111	111	101	111	111	111	111	111	101	111	111	111	111	101
2	10	11	11	10	10	11	11	10	10	10	11	11	11	11	10
3	001	011	001	011	011	011	011	001	001	001	011	011	011	011	011

Устните изпитни варианти, заложени във входното и изходното изпитване, проверяват развитието на устната комуникация в посока на осъзнато отделяне от диалектната езикова среда. При входното изпитване съзнателно се експонира диалектното – название на предмет, разказ на етнически детерминиран носител. Сложността на заданието идва от изискването да се говори на книжовен език в диалектна говорна среда и за обект, битуващ с диалектното си название. Дискомфортът на говорещите ученици, подсилван от „агресията на камерата”, за радост при изходното ниво е преодолян. Езиковата изява чисто психологически се възприема от учениците като полагаща им се публичност. Всички изказвания на второкласниците са построени като интервю. Този факт може да се окаже многовалентен. Наблюдавайки снимачната пауза, оставаш с впечатлението, че на говорещия липсват изразни средства. Но пък кратките и ясни отговори „хвърлят сянка” върху интервюиращия. Това взаимно стимулиране на интервюиращия и на интервюирания в крайна сметка довежда до изчерпателно самопредставяне в рамките на социалната група – ученици, участващи в теста. Т. е. крайната комуникативна цел е постигната. Съобразявайки се с възрастовата група, не бива да имаме очаквания за обстоятелственост при самопредставянето, независимо от усилието да бъде симулиран рожден ден чрез сценичен декор – сладки, напитки, балони. По смисъла на медийната изява паралингвистичните средства подсилват комуникацията. Езикът на тялото – маниер, мимика, жест, както и цялостната визия – прическа , тоалет, аксесоари - всичко е насочено към крайната цел на комуникацията – приятелство.

За учениците от 3. - 4. клас също е предложен мизансцен, при който снимачните дейности да се окажат максимално близо до типично за възрастта задание – играта. На рожден ден непознатият става приятел, предлагайки игра. В играта обаче акцентът е изместен от вербалното самопредставяне. Учениците без изключение говорят повече за правилата на играта, отколкото за себе си. На така или иначе крайната цел на комуникацията е постигната.

АНАЛИЗ НА ДАННИТЕ от таблици 1 и 2

Всички ученици осмислят съдържанието на устното изказване. Двама уч. от 2. и трима от 4. клас изпитват затруднение да започнат устно самопредставяне по същество, но с насърчителната намеса на учителя или на оператора успяват.

Огромна част от учениците частично описват външността и характера си. По един от двете възрастови групи остава на ниво описание на външността си. И по един описва само характера си. По един ученик не може да създаде устно изказване на база ключови характеристики- външност и характер. Това обаче не означава, че не може да създаде текст. В този случай става дума за съобщаване на имейли, скайпове и фейсбуци.

АНАЛИЗ НА ДАННИТЕ от таблица 3 /отнася се само за групата 3. – 4. Клас.

На входно ниво учениците изграждат текста от заданието / „Ютията или друг предмет в страната на чудесата/ като се стараят да следват вътрешната логика на фантастния сюжет. Елементите на повествование се свеждат до единична случка, в която взаимоотношенията на героите се ограничени. Елементите на описание са по-трудно постижимата част от заданието. Може да се опише нещо, което се е появило като образ. Скромно персонажна и друга образна система лишава текстовете от възможност за описателни компетентности. Прави впечатление обаче, че при изходното ниво само един ученик не осмисля логиката на фантастния сюжет. Механично пренася земния сюжет в космоса, сякаш е отишъл на отдалечен курорт. По отношение на подкритерий „описание” се откриват по 2-3 характеристики, които при това си приличат в различните работи – зелен цвят, антени, името Астро и производни. Това говори за клиширани представи, които като болест сковават всяка по-нататъшна тематична речева изява. Независимо от това притеснение, показателите на 14 от 15 ученици по първи критерий са повишени, приоритетно заради обогатеното повествование.

Както и при входното ниво подкритерият „информативност” е подценен за сметка на композицията като двете изискуеми от теста текстуални характеристики. Всичките 15 ученици обмислят началото, същинската част и края на текста. 8:5 в полза на изходното ниво е броят на учениците, получили точки за информативност. Впечатлението за минимален отскок не може да заличи другото впечатление, че информацията за космическата разходка е оскъдна, неинтригуваща без въображение в болшинството текстове. За съжаление като недостатък на рейтинговата скала може да бъде квалифициран третият критерий, т.к. нито на входното, нито на изходното изпитване се осъществява от някого знаково заместване. Ограниченият речников запас, неизползването на синонимията са сред познатите причини за този неуспех на учениците и системата. Креативните образи и на изходно ниво преобладават над креативните идеи. На входно ниво предметът в страната на чудесата изисква двойно превъплъщение – един път, предметът да бъде асимилиран като откритие в реалността, а втори път да бъде проектиран фантазно. На изходно ниво задачата привидно изглежда облекчена – самият ученик трябва да попадне на космическа разходка. Но сложността идва от крайната цел на комуникацията – сприятеляване с космически обект. Т.е. ученикът трябва да проектира ефективно собствената представа за самия себе си върху измислен от самия него свят. Двата свята да бъдат обединени в крайна сметка. Обаче децата живеят в разделен свят, осъзнават разделението още във вида на „фуудса”, който купуват с дневните си стотинки, ако имат такива. Така че липсата на креативни идеи у четирима ученици може да бъде предизвикана и от социални, и от психологически причини. И все пак у 11 уч. се отчита напредък на изходното ниво спрямо входното по критерия превръщане на конкретно – образното в абстрактно.

АКО ТРЯБВА ДА ГРАДИРАМЕ ПОСТИЖЕНИЯТА на учениците от начална училищна степен, то бихме предложили следните корелации в говоренето за себе си /самопредставянето/:

Интервю – лесно

Игра – интересно

Ученически авторски текст – трудно.

подбор на време и място – 1т.

подбор на герои – 1т.

развитие на сюжетна линия – 1т.

В таблици 4,5 6 първият ред отразявя броя на точките посъответния критерий на входното ниво. Вторият ред – броя на точките по първа задача в изходното ниво. Третият ред – броя на точкете по втора задача от изходното ниво. Критерий №7 се отнася само за втора задача. Където липсват данни, учениците не са изпълнявали задачата.

Таблица № 6 , 7. – 8. клас общо за двете училища. Номерата отговарят на номерацията върху изпитните работи. Броят на проверените работи е 17. Данните се отнасят само за задачите от изходно ниво. Първият ред отразява точките по задача № 1, а вторият – по задача № 2. Заради различния тип задачи на входно и изходно ниво не може да се изгради съпоставителна таблица. Където липсват данни, ученикът не е представил разработка.

В сравнение с входното ниво броят на учениците, които правилно се насочват към ключовите думи, се е увеличил, по-забележимо при текстовете за самопредставяне с цел приятелство. При представянето на литературния герой ключовите думи се избират подражателно. Немалка част от текстовете звучат като компилация от литературнокритически анотации към различни издания на прочетената книга. От 17 осмокласници двама не построяват самопредставянето си чрез ключови за целта думи, както и на входното ниво. А при петима се откроява проблемът при представянето на литературния герой. Във възрастовата група 5. – 6. клас тенденцията е друга. От 25 уч. на входно ниво не се справят двама, а на изходно – от 29 не се справят 8. регресивната тенденция се дължи на липсата на пътеводител, каквато роля изпълнява на входното ниво картината на Майстора. Чувствително усложненото задание на изходно ниво поставя пред изпитание речевия актив на ученика.

ІІ КРИТЕРИЙ

Както и при входното ниво се запазва тенденцията учениците да не умеят да развият сюжетна линия, независимо че подбират герои, време и място на действието. По този критерий данните са следните: от 46 уч. 0 т. са получили 15 ученици при самопредставянето на изходно ниво и 10 при представянето на литературния герой. Разбира се, на входно ниво повече уч. са с 0 т. – 18. Напредъкът не е голям , но е индикиран. Що се отнася до сюжетната линия в текстовете за представяне на литературен герой, тя се подпомага от сюжета, с който е обвързан самият литературен герой.

ІІІ КРИТЕРИЙ /Тук са направени изводи за всички участници в проекта /

Чрез проверката на изходното ниво трудно може да се направят изводи за езиковите компетентности на учениците, участващи в проекта, по следните причини:

При задачи със свободен отговор дефектите в индивидуалната езикова култура инертно се проявяват. Ако сравним реакцията на езиковото съзнание при наличието на дистрактори в задачите със свободен отговор, ще видим, че учениците притежават знания. Но за съжаление умения да превърнат знанията в емблема на своето писане / при говорене се справят по-лесно/, трудно се изграждат.

В проекта приоритетно участват ученици с проблеми в езиковата култура. Опитът потвърждава, че по-лесно се усвоява ново правило, отколкото се преодолява погрешно прилагано във времето правило. В този смисъл вероятно би било интересно да се изработят индивидуални тестове. Но това е изключително трудоемка дейност.

Тематично изходното ниво е насочено към самопредставяне. Човек обикновено се представя с това, с което е сигурен. Това предполага, че учуникът подбира езикови изразни средства, в които е сигурен.

Въпреки изброените причини можем да направим извод, че доколкото критериите в методиката за оценяване касаят текстуалните характеристики и езиковите компетентности, напредъкът по класове в посока павишаване на грамотността е, както следва:

Учениците от 2. клас не използват диалект или жаргон.

Учениците от 3. и 4. клас не използват диалект или жаргон с изключение на един ученик, който при представянето си е употребил една социолектна дума, която можем да приемем в контекста на директно цитиране от художествения текст, който представя.

Учениците от 5. – 8. клас умеят да подберат време и място на действието. Входно ниво – 20 уч. Изходно ниво – 45 уч.

Същите ученици на входното ниво са показали, че само 12 от тях могат да ограничават речевия поток в определен обем. На изходното ниво техният брой е 29.

Относно правописа също можем да отчетем напредък. На входно ниво точки за относително добър правопис са получили 32 ученици , а на изходно – 38. За относително добра пунктуация на входно ниво точки са получили 24 ученици, а на изходно – 38. По – добрият ръст в усвояването на пунктуационните правила може да се дължи на типа задание. Когато човек се самопредставя, той избягва сложните изречения. В случая пунктуацията може да се смята облекчена и от икономичния речников запас на учениците, който автоматически изключва синонимията или обособяването, които явления обичайно създават пунктуационни проблеми.

ІV КРИТЕРИЙ

Както и при входното ниво затрудненията на учениците ясно да обособяват отделните композиционни части, остават. Запазен е броят на учениците, които получават точки по този подкритерий – само четирима. При представянето на литературния герой броят им е 10. Прави впечатление, че по-успешно учениците се справят с представянето на литературен герой в сравнение със самопредставянето си. Композирането на текст носи литературнонаучен привкус, където при демонстриране на компетентности се задвижват всички механизми на литературнонаучното знание.

V КРИТЕРИЙ

На входно ниво две трети от учениците се затрудняват да достигнат предвидения в заданието брой думи. На изходно ниво приблизително 53% от учениците успяват да ограничат речевия поток в определен обем думи, съответно 100 и 150 . Броят на учениците, които покриват V критерий при съставянето на текст за литературен герой , е с трима повече. Може би заради традицията на литературното образование и по този пункт резултатите са по-добри при втората задача. На учениците е по-лесно да пишат за литература, отколкото „за живота”, най-общо казано.

VІ КРИТЕРИЙ

На входно ниво ½ от учениците полагат проблема в актуален контекст. На изходно ниво само 5 от всички участници не полагат проблема в актуален контекст. Но само 18 ученици актуализират литературния герой. Във всички текстове се откриват изрази от типа: „Това е хубавото на героя , а това е лошото.” Но подобни констатации само косвено полагат проблема в актуален контекст. Тези ученици не разкриват въздействието на литературния герой върху собствената им нравственост или естетически вкус.

VІІ КРИТЕРИЙ

Оценяването на текста за представяне на литературен герой включва точки за установяване на разлика между художественоусловен и реален свят. Всички ученици установяват разликата. Дори някои заявяват, че биха желали да приличат, но техният живот, време и място са други.
ГОЛЕМИЯТ ИЗВОД
Сред ключовите думи, опора на текста, учениците избират : аз, обичам, училище, приятели. И за да не изпаднем в сляп възторг, ще споменем и откровението на ученичка при демонстративното самопредставяне и отказ да коментира любим герой от прочетена книга, ако изобщо смята четенето за ценност. Както и да тълкуваме този факт, проектът е трибуна за заявяване на самоличност. Най-големият успех!

Друг успех е литературното говорене за литература. При някои текстове се усеща стилистичен ефект от демонстрирано речево богатство, но все пак скромно богатство.

Убедеността в успеха на творческото дело е преживяна дори на равнище на композицията. Например Надя започва с библейския поздрав „Здравейте!”, представя се и завършва с познатия ни израз от прошенията на единствените грамотни хора в селото – прошнописците: „Надявам се да ме харесате.” Няма начин , Наде, ще те харесаме!

Както харесваме и Лукчо. Имаме го нарисуван, вместо описан. Креативност или оскъдно слово?! Смелост да бъдеш различен. Различието потвърждава самоличността. ПРОЕКТЪТ ПОДПЕЧАТВА РАЗЛИЧИЕТО.