С този подарък за лидера и бащата Станишев червеният комсомол
тласна БСП към Америка
Кой е най-хубавият подарък? Направеният от сърце. Красивият. Но и практичният. Това са в общи линии правилата на изкуството да зарадваш. Когато получателят е бебе, трите критерия важат с пълна сила и с пълен... памперс. Коя майка няма да се зарадва на много неща в едно - и дрешка, и играчка, и одеялце, и още полезни съставки, втъкани в и глазиращи най-оборотния артикул в бебешкия свят, а именно памперса?
За торта от еднократни пелени чух за първи път преди 6 г. в родината на това изобретение -САЩ. При споменаването на съчетанието diapers cake умът ми, и по-специално речниковото му чекмедже, на което имам високо доверие, се заблъска трескаво: дали пък не съм чула правилно, или това е идиом (специфично словосъчетание - б.а.), или пък някоя от двете думи има непознато за мен значение. Оказа се, че уловка няма, а чисто и просто става дума за торта от памперси! В САЩ ритуалът, познат у нас като „Погача",
се прави преди раждането на бебето и именно тогава приятели и близки отрупват още нероденото с неща от първа необходимост. Партито се нарича baby shower именно защото майката е буквално окъпана (shower на англ. означава душ - б.а.) в практични дарове. „Черешката" на тържеството е именно тортата от памперси.
Наскоро реших да направя една такава, за да зарадвам майка, която ценя високо и която скоро щеше да роди момиченце. Тъкмо бях завършила памперсовия си сладкиш, бях го опаковала и му се любувах с прехласва-нето, с което един професионален сладкар би оглеждал първа-
та си ювелирна работа, когато, не щеш ли, дочух нещо, което ме впечатли, тъй като чрез средствата на гурмето ме наведе на
недвусмислен политически извод
- нашите социалисти се обръщат към Америка. Ами какво друго да си помисли човек, като чуе, че младежите в БСП са зарадвали лидера си Сергей Станишев с торта от памперси по повод раждането на дъщеря му Дария? Много практично и оригинално, но същевременно и смело. Защото това изобретение и въобще съчетанието на торта и памперси е дотолкова американско, колкото съчетанието шопска салата - ракия е българско.
Усетила, че американската мечта за всяко бебе и за неговата майка полека, но трайно се очертава да пусне корени и у нас, реших да дам своята рецепта. Добре че бях направила за личния си архив снимки на сътворената от мен торта от памперси.
***
СТЪПКА ПО СТЪПКА
Нужните продукти:
Памперси - аз изразходвах джъмбо пакет от 78 броя от най-тънките и по технология, щадяща и най-чувствителните бебешки дупенца, гащеризон-че, чорапки, одеяло, четка за миене на шишета и на биберони, играчка - в случая пътуващ паток, указващ в триъгълник, че в колата има бебе, няколко десетки малки шнолки, т.нар. фуркети, от 4 различни модела - цветенце, сърчице, ягодка и котенце, лист цикламен картон за подложка, 2 листа голям целофан, панделка.
Време на приготвяне: 4-5 часа, на високи градуси вдъхновение. И важно уточнение -действах по тъмно, след като приспах сина си, защото иначе здрав материал за тортата нямаше да остане... Затова се бях подготвила - и психически/ творчески, и физически, че ще я направя на един дъх от първия детайл до опаковането. Държах да го направя веднага, за да не попада прах върху лепенките.
Начин на приготвяне:
1. Разстелете чиста бархетна пелена, защото, както знаете, хигиената е изрично наложителна относно всичко, докосващо бебе. Започнете да навивате памперс по памперс, като само внимателно го разтваряте, и намотавате по дължина. Така, независимо че сте чисти, пак няма никакъв досег на ръцете с вътрешността на лепенките, а се докосва само външната им част, евентуално и външният ръб на страничните дантелки. Веднъж навит, памперсът се пристяга здраво отдолу и отгоре с помощта на шнолка. Избрах да ги групирам по 4 долепени един до друг и да ги обточа плътно от два
разтворени други - ненавити и със срещащи се краища. При оформянето на една такава ро-зичка от общо 6, или колкото решите памперса, фуркетите се махат от единичните, които са вече здраво стегнати един до друг, и остават само да при- t крепят двата загръщащи памперса.
2. Централния ринг направете по-масивен - например от 9 пеленки, като в средата мушнете новата, току-що разопакована четка за бебешки прибори, която ще е свръзката между двата етажа на тортата.
3. След като сте навили и композирали всичко, преценете как да пъхнете между памперсите останалите си подаръци. Аз реших да навия одеялцето около големия ринг, а двата централни големи блата от по 9 памперса да облека в гащеризончето. На върха на четката сложих патето за автомобила, а три чифта чорапки вмъкнах навити като розички в центъра на някои от 10-те странични блатчета или като ръкавички в края на ръкавите на дрехата.
4. Може да направите и друго - с дрешката или друго одеялце/чаршафче да обточите горното ниво, като така направите по-ясна границата между двата етажа. За свързващо звено може да ползвате и друго - например нова дървена лъжица, а изборът за обитател на "върха" може да е толкова разнообразен, колкото са и животните, произведени да забавляват децата ни. 5. Странично долния блат може да обхванете с дебела панделка през средата, ако решите, че ще е по-хубаво. Изрежете подложка от картон, освен ако не разположите творението си върху такава за истинска торта. Опаковайте с целофаните и панделка. От началото до края се ползват еднакви подправки -нежност и доброжелателност, плюс щипка изобретателност.
Консумира се без остатък. Е, може би с изключение само на подложката и целофана.
Труд - 8 стр.
Уayyy, политики! Упс, толкова много са!
Публичната словесност се сдоби с нова модна дума - „политики". От единствено число политиката премина в множествено. Ако древните гърци с нея бележат изкуството да се управлява държава, то нашите политика я прилагат във вариантен смисъл. Ето, Борисов води една политика, Станишев друга, Доган - специалната, Сидеров - специфичната, Янев - своеобразна, Костов костовистка , а разнобоят на управленчески възгледи за краткост се зове „политики". Явно 20 години след като от конституцията отпадна член 1 - обединяващ партия и държава в единство, назря моментът езикът да се приспособи към сменената действителност. И го стори по найсемплия начин - „размножи" съществителното. Без умуване, което да разчлени оценката. Жаргонно сбито - яко! Като при субтитрите в киното. Няма място за протяжен текст и от „Косите й бяха като зрели жита на залез" се получава „Беше блондинка". Но забавното в „политиките" не е сбиването по целесъобразност, а маниерната им употреба. На парламентарен контрол заслушвате ли депутати, чиито безсъдържателни речи гъмжат от „политики", произнасяни с апломба на новопокръстен на „Отче наш"? Ясно е, че са бол, политиките му ниедни, но в какво се състоят - не! Поредната куха дума, моден уклон на празнословието. Словесното позьорство съпътстваше още дебюта на демокрацията през 90- те. Тогава се появи съчетанието „политическо пространство" , макар разстановката да беше двуизмерна - ляво-дясна линейност, оцветена в синьо и червено. Та актьорите в кафенето на Военния театър се забавляваха да имитират в кои краища на страната как скандират „Бе Се Пе" и „ Се Де Се". В Смолянско звучало „Сьо Дьо Сьо" и „Бьо Сьо Пьо", а в Търговищко - „Ся Дя Ся" и „Бя Ся Пя". В пространственост (триизерност) политическата геометрия премина с появата на Сакскобургготски, а като естествено стереометрично следствие се яви тройната коалиция. Заслугите на премиера Симеон не се изчерпват с третото измерение, което олицетвори. Той въведе и понятието „време" с крилатата си фраза „Като му дойде времето". Като „времето" при него фриволно царствено бе детерминирано в бъдеща нескончаемост. Комбинацията политическо пространство и време плюс съответните действия олицетворяват христоматийния постулат на театъра: „Единство на пространство, време и действие". Е, и текст. Така метафората „политически театър" вече се видоизменя в „театър на политиките", в който водещо е не действието, а текстът, словото. Колкото до словото, в информационния век, когато знанието е достъпно всекиму, обитателите на високите държавно-политически кули остават полуинтелигени. Сред тях оратори бол, но малцина са респектиращо образованите. Повече даже - малокулту-рието е прихватливо. За 20 години френската дума .дебати", която няма единствено число (за разлика от диспута, който пък си няма множествено), дотам се наложи в профанскатаси форма, че даже отлично владеещият френски бивш външен министър Надежда Михайлова взе да я употребява по нашенски. И май .дойдоха времена", когато оскъдната просветена прослойка се обособява в изолирани общности, в които се цитира проф. Пантев: „Да си интелигентен днес е неприлично." И скучно, професоре! Скучно е дебатите за политиката да се водят не от избраници на електората, а от представители на културната самовзискателност. Самите културни среди също не подириха завет от веянията на времената. И дадоха от себе си в мимикриращото словотворчество. Пак в началото на 90-те литературните снобеси и естетстващи гевезета изобретиха трудно произносимите „мъжкосх", „женскост" и съвкупната им - „човешкост". Друго ако не, в комбинация стават за екзерсис по сценична реч вместо втръсналите „шейсет и шест шведски свещеника". Политиките в множествения си вариант навярно носят нюанс в някакъв специализиран изследователски език. Но от обществените трибуни са проява на същото, което кара незнаещите чужд език да усвояват папагалски найдостъпното - възклицанията. Простоватото „опа" се изтънчва в „упс", а природните „ах, ооо, еее" „уау". Недоученото като изреве „уау", току излязло, че тоя език го владее целия и даже възклицанията му полепнали на ларинкса. Парламентарният дърдорко като повтори 100 пъти „политиките", значи е далдисал в дълбините на материята. Мимикрия - политическата реч се свежда до мимикрия. А мимикриите в речта си вървят редом с мимикриите на действия - борбата с престъпността и корупцията, реформите в правораздаването, здравеопазването, образованието и пр. Но ако действията в политиката (изкуството да се управлява) зависят от множество тегнещи обстоятелства, то в ерата на безпрецедентно изобилие на информация да си полуинтелигент е въпрос не на възможности, а на личен избор. Нашият политически субект предпочита да бъде относително грамотен. Току да се родее с народа си, който е рекъл „кусурлия - хаирлия". Или обобщено в ироничната фраза на проф. Людмила Атанасова: „Колкото актьорът е по-прост, толкова театърът е по-умен!" Затова и местният „театър на политиките" ако не е изкуство на управпението, поне е „умен"!
Труд - 9 стр.
Грешка или необходим грешник
Натискът Върху управителя на Националния осигурителен институт Христина Митрева да си подаде оставката Вече е официален (виж стр. 4). Публичният мотив са сбъркани сметки за приходите от осигуровки, от които се чака за пенсиите. Вопълът дойде от данъчен №1 Красимир Стефанов. Дори да е верен, не е бил първият, както се оказа. Интересно защо миналия онтомВри прекият началник на Стефанов, вицепремиерът Дянков, не е обърнал внимание на тези притеснения. Щеше да е полесно грешките на Митрева (ако ги има) да се поправят, преди да се гла- суват от парламента. Или става дума за посочване на необходимия грешник, който да опере пешкира превантивно (и съвсем в стила на премиера). Защото, ако макропрогнозите на финансовото министерство се окажат твърде оптимистични, какъвто сигнал дойде от Брюксел преди ден, няма как сметките на НОИ да излязат. По каквато и методика да са правени
Труд - 21 стр.
ОЛАФ: УДАР ПО ЧЕРЕПА БИ БИЛ ПРОГРЕС ЗА БЪЛГАРИЯ
ВАШИНГТОН-Като една от основните мишени на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАф) в България през 2008 г. е сочен бизнесменът Васил Божков – най-богатият българин. Това става ясно от секретна телеграма на бившия американски посланик у нас Нанси Макълдауни от септември с. г., изтекла в „Уикилийкс". В документа се цитира шефът на разследващото и оперативно бюро на ОЛАф Тиери Кретиен, според когото България трябва да направи две неща, за да отговори на притесненията на европейската спужба: да разкрие отмъкнатите чрез измамни схеми пари от европейските фондове и да преследва и накаже виновните затова. Васил Божков, „с прозвище Черепа", се сочи като „изключително влиятелен бизнесмен, с известни връзки с организираната престъпност и с много високопоставени политици". Кретиен смята, че „ако България свали Божков, това ще бъде прогрес". За да бъде „свален" обаче, е нужно най-малкото разследване и обвинение, внесено от прокуратурата. До момента (септември 2000 г.) срещу близкия до президента Първанов и до политици от НДСВ олигарх не е известно да е образувано дори следствено дело, се сочи в доклада. Шефът на ОЛАф критикува и главния прокурор Борис Велчев за назначението на „изключително слабо сътрудничещ" прокурор за връзка с ОЛАф. Стефка Кръстанова била толкова некооеративна, че хората на Кретиен я наричали Змията.
Труд - 8 стр.
У нас има четири съдебни системи
От години се боря за връщането на земите ми в реални граници. През това време разбрах, че има стотици като мен. Събрахме се и регистрирахме Гражданско сдружение за защита собствеността на земята и производството. От 2001 г. тичаме по съдилища, институции и... нищо. Ефектът е нулев. Имаме спечелени дела, но никой не изпълнява съдебни решения, чиновници се държат като хора над закона. В официални документи мъртви възкръсват, подписват се, стават и се разхождат и режат гори, но никой не се трогва от това. А земята на нашите деди я има, там си е, но с тия калпави закони и бездушни чиновници отива при чужди хора, които не милеят за нея. През март месец бяхме на среща със зам.-министъра на земеделието Светлана Боянова. Поставихме искания за промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Сега ще чакаме да видим ще се промени ли нещо. Наскоро американският посланик каза, че има две съдебни системи в страната ни. Не е прав имаме четири съдебни системи - 25% от делата се решават по справедливост, 25% - по приятелска линия, 25% с плащане и 25% - по шуобаджанашки принцип.
Огромно кърваво петно, скъсани джапанки и усукан парапет. Зловещата картина видяха ранобудни столичани, след като балкон на третия етаж на ул. „Неофит Рилски" 41 рухна. Заедно с терасата полетяха и трима млади хора. Падането от 12 метра се оказва фатално за 26-гоишния чех Степан, който издъхва на място. Милена Петрова и Радослава Топалова са тежко ранени и веднага са откарани в про-тивошоковата зала на „Пирогов". Лекарите продължават да се борят за живота на 19 годишната Милена. Момичето е с тежка белодробна контузия и осем счупени ребра. 30-годишата Радослава, която е музикална редакторка в БНР, е с фрактура на таза, дясната длан и пръстите. Има голяма рана и на лявото бедро. Жертвите пушели навън Минути след изпращането на петък, 13-и, Милена, Степан, Радослава и десетина техни приятели се събират на купон в сградата, построена през 1937 г. Забавпяват се с хитове от средата на 80-те години и маркови питиета. За да не опушат апартамента, Степан и момичетата излизат на малката тераса, за да запалят по цигара. „Просто нещастие... Парапетът падна заедно с хората, облегнати на него. Мисля, че само тримата са били. Просто като се обърнах в някакъв момент, видях, че ги няма. Слязохме почти всички долу. Бяхме пили, но нормално, не е бил някакъв див купон. Не са буйствали на балкона. Не знам тази версия откъде е дошла. Можеше да е всеки от нас. Аз просто излизах да пушим цигари на терасата", разказва един от гостите на купона - Момчил, пред Би Ти Ви. Час преди кървавата трагедия домоуправителата на кооперацията Милена Иванова звъни на вратата на младежите. „Беше към 3 ч. Исках да им кажа да намалят музиката. Отвори ми Милена и ми обеща да бъдат по-тихи. След това нищо не съм чула", разказва пред „Труд" Иванова. И развълнувано допълва: „Милена, Радослава, Степан и още едно момче взеха апартамента под наем в началото на април. Още щом се нанесоха, боядисаха жилището и купиха цветя. Много добри и коректни деца са." Собствениците нямат пари за саниране Домоуправителката на няколко пъти призовавала съседите си да санират кооперацията, но повечето от тях - възрастни хора с ниски пенсии, не се съгласяват. „Общината трябва да задължи собствениците да ремонтират кооперациите си", категорична е домоуправителката. „Шокиран съм от случилото се. Преди да дам апартамента под наем, в него живееше баща ми, но той почина", промълви собственикът на жилището Хари Симеонов. „Изказвам своите искрени съболезнования към близките на загиналия младеж. Предстои да се направи експертиза и проверка на техническото състояние на сградата" каза кметицата Йорданка фандъкова, която пристигна на мястото на трагедията с главния архитект Петър Диков. Терасите са правени за тупане и зимнина „В случая имам подозрение, че е имало сериозна намеса и от пострадалите хора. Това са кооперации от 40-те години. Балконите им са правени обикновено за изтупване или за някаква зимнина посочи арх. Петър Диков. -За да се откъсне парапет и да падне, е била нужна сериозна подкрепа и от хората на балкона." „Съжалявам много за случилото се! Сигурно над 500-600 фасади и сгради сме оправили, откакто станах кмет. Знаете София каква я заварих", коментира пред журналисти и премиерът Бойко Борисов.
***
Металният парапет на строената през 1937 г. сграда на ул. „Неофит Рилски" 41 се сгромоляса заедно с тримата младежи, излезли да изпушат по цигара.
***
Часове след трагедията кръвта на жертвите личеше по плочките.
***
„Тази сграда няма предписание да е опасна и да се нуждае от ремонт", обясни кметицата на София Йорданка фандькова, докато обсъждаше причините за трагедията с архитект Петър Диков.
Стандарт - 5 стр.
Балкон убиец
Чехът Степан дошъл в София при любимата си Милена, парапет сложи край на любовта им
Балкон уби млад мъж в центъра на София. Две жени пък берат душа в болница. Трагедията се разигра около 4,10 ч в петък през нощта в сграда, построена през 1937 г. на столичната ул. "Неофит Рилски" 41. 25-годишният чех Степан и приятелката му - 19-годишната студентка по драматургия Милена Петрова, правели купон за "освещаване" на апартамента, в който се били нанесли преди седмици с още една двойка съквартиранти. Във фаталната сутрин Степан, Милена и приятелката им - водещата на БНР Радослава Топалова, излезли на терасата, за да изпушат по цигара на чист въздух. Според разкази на съседка от отсрещната сграда, станала свидетел на инцидента - тримата били подпрени на металния парапет на балкона. Конструкцията се откъснала и двете момичета и момчето полетели към тротоара от приблизително 12 метра височина. Дошлата след сигнал на очевидката линейка само констатирала смъртта на Степан. Радослава и Милена пък били откарани по спешност в "Пирогов". 19-годишното момиче е в тежко състояние - с белодробна контузия и множество счупени ребра. Лекарите все още не дават гаранции за живота й. Журналистката е пострадала най-леко - със счупени ръце и таз е, но състоянието й е стабилно. Само локва кръв, изпотрошени стъкла и фаталната метална рамка на балкона напомняха за трагичния край на любовта между Степан и Милена. Двамата младежи се запознали на екскурзия в Италия и влюбеното 25-годишно момче последвало любимата си в България, разказаха съседи. Съседите описаха наемателите като тихи, коректни и любезни. Чистили усърдно при нанасянето, купили цветя за балкона гробница и дори боядисали парапета. категорична е жената. Това бил първият купон на наемателите. Те се нанесли с голямо желание, веднага боядисали парапетите, направили сериозно почистване на жилището и купили цветя. Около час преди инцидента домоуправителят на сградата - Милена Иванова, позвънила на вратата на младежите. Направих им забележка да намалят музиката, обясни жената. Наемателите се съобразили веднага. Нямаше много шум и музика, коментираха съседите. Повечето от тях не са чули никакъв звук и при падането на тримата младежи и бяха шокирани от ужасната случка, отнела живота на Степан. За продавачите от околните магазини обаче трагедията била предизвестена. Многократно е падала мазилка, вижте в какво състояние е сградата, възмущаваше се жена от квартална будка. Въпреки многократните забележки към обитателите на сградата, че тя плаче за ремонт, хората там свивали рамене и казвали, че нямат пари да обновят кооперацията. На мястото на инцидента пристигнаха по спешност столичният кмет Йорданка Фандъкова, кметът на район "Средец" Маргарита Гутева и главният архитект Петър Диков. Съболезнования на близките изказа и премиерът Бойко Борисов.
Стандарт - 10 стр.
Раят не е за всеки
Исак ГОЗЕС
Госпожа Масларова е на път да избегне затвора. Защитените свидетели, на чиито показания се крепеше обвинението, се отказаха от приказките си и си плюха на петите. Измъкнаха се със скорост, граничеща на олимпийския рекорд на сто метра гладко бягане. Вече никой не знае как ще завърши поредната съдебна сага по високите етажи на властта. Вероятно като всички останали. Ще затихне и попие като кротък пролетен дъждец. Бившата социална министърка ще отърве решетките заради 11 000 бона, а 73-годишен старец направи опит да влезе заради сто лева. Той почти успял. Прехвърлил оградата, но на метри от килиите го спрели. Все пак спечелил баса. Въобще затворът се оказа странна институция: тези, които са вътре, не могат да излязат, а тези, които трябва да влязат, срещат строгата съпротива на закона. Раят също не е за всеки. Може и да те направи нещастен. Особено, ако се казва Палма де Майорка и го предлагат на по-ниски цени. Не сме толкова богати, за да купуваме евтини неща, казват англичаните. Сигурно са имали в предвид нискотарифните примамливи оферти на родните туроператори. Напук на англичаните обаче родните депутати могат да си пазаруват с голямо намаление и пак да бъдат щастливи. Защото стоката им ще бъде от елитната марка "Прада". Не търсете тук никакъв конфликт на интереси. Народните ни избраници не са хора, които ще си мръднат и пръста заради собствените си интереси. Целият им живот е за благото на народа. Просто те са много симпатични. Как да не им направиш намаление.
Като стана въпрос за англичаните, да припомним, че те вече са на българското Черно море. Дали там ще им правят компания нашите пенсионери? Това е въпрос с повишена трудност. Като играта има-нема. Днес някой обещава 136 лева допълнителна пенсия, утре друг го опровергава. При поданиците на кралицата явно нещата не стоят така. Те просто се качват на самолета и пристигат.
Интервюта
Труд - 8 стр.
Образование без пари е популистка идея
С проф. Пламен ЛЕГКОСТУП, ректор на ВТУ
Д св, Кирил и Методий", разговаря Веселина Ангелова
- Проф. Легкоступ, вече четири години сте ректор на Великотърновския университет. Кои според вас са основните проблеми, които спъват висшето образование в България?
- Липсва концепция за развитие на висшето образование. Но най-напред трябва да има дългосрочна национална стратегия за икономическото развитие на държавата. От приоритетите в икономиката да се развие и стратегията за научните изследвания и за висшето образование. Законът за висшето образование е допълван и изменян повече от 30 пъти и често се променя на парче. Проблем е също, че по различни причини младите трудно избират преподавателската професия. Вече има застаряване на академичния състав. Нито едно правителство след 1989 г. не се реши да направи опит за преструктуриране на мрежата.
- Какво имате предвид?
- Имам предвид обединяване на висши училища, закриване на звена и висши училища, приватизиране на част от държавните висши училища. Това би довело до създаване на 10-15 мощни образователни институции, които могат да устоят на външната конкуренция и по качество на обучението, и в научно отношение.
- Могат ли да се преодолеят трудностите и как?
- Необходим е нов закон за висшето образование. В него трябва да има и раздел за развитието на академичния състав.
Нужно е да се промени методиката за финансиране на държавните университети. Базовият норматив за издръжка на обучението на студентите да се увеличи. В субсидията за тази издръжка прецизно да бъдат заложени средства, които да покрият заплатите на младите асистенти и научни сътрудници. Това произтича от факта, че увеличените стипендии на докторантите от 450лв. чистдоход
значително изпреварват доходите на техните преподаватели. Съотношението на средствата в издръжка на обучението на студентите е необходимо да се разпределя така, че 65% от тях да са за заплати, осигуровки и СБКО, а 35% - за текуща издръжка, финансирането трябва да се извършва в съответствие с реалната учебна база, брой сгради и вид на сградите, като се заложи определена сума за поддръжка на кв. м РЗП. Трябва да се осъзнае, че днес в цял свят образованието е огромен бизнес, докато у нас продължават да се лансират популистките идеи за безплатното образование. Да се намали държавната поръчка и да се даде възможност за платено обучение в рамките на капацитета. Ако например в определена специалност тя е 50 места, а капацитетът - 100, нека останалите се допълват с платено обучение. Възможно е след всеки курс да се извършва класиране по успех и първите 50 да ползват държавната субсидия. Необходима е политика, която да внушава, че вложеното в образованието е добра и перспективна инвестиция.
Сега държавата, за да може да упражнява контрол , се е нагърбила с непосилната задача да финансира една нереформирана система. Вижда се, че тя не е в състояние да се справи без помощта на бизнеса и частния капитал и без либерализирането на системата. На българското висше образование е нужна либерална стратегия за неговото преструктуриране и развитие, но на базата на добрите традиции.
- Каква е реализацията на вашите кадри?
- Качеството на обучение в нашия университет е гаранция за реализацията на възпитаниците му. Навсякъде в страната работят учители, администратори, управленци, юристи, археолози, филолози и други, които са завършили нашия университет. Те са търсени, предпочитани и ценени от работодателите. Ще споделя някои от тях, с риск да пропусна много достойни имена - Борис Христов и Ивайло Иванов, Емил Андреев, Станимир Трифонов, Камен Калев, проф. Греди Асса, Вики Алмазиду - джаз певица, Ралица Василева, Ани Цолова, Гала, Румънеца, Атанас Парушев. Да добавим политиците Томислав Дончев, Лютви Местан, филиз Хюсменова, Ивелин Николов, олимпийските шампиони Тереза Маринова и Христо Марков, председателя на Съвета на университетското настоятелство Венелина Гочева, преводачи във всички институции на Европейския съюз, висши мениджъри на представителства на известни чуждестранни фирми и много, много! други.
- Университетът задоволява ли нуждите на бизнеса от специалисти?
- В тази посока успешно са реализирани няколко проекта. С тях ВТУ отговаря на изискванията за все потясна връзка на обучението с реалната работна среда и реализация на студентите още по време на следването. Един от първите е университетският колцентър. Откритите 80 работни места дават възможност на наши студенти, които следват чужди езици, да усъвършенстват езиковите си познания и да получат квалификация още при следването си. Друг успешен проект е центърът за студентски практики и обучение, реализиран между университета и „Дейта Процесинг". През ноември 2010 г. в испанската столица Мадрид ВТУ получи международно признание - Златна награда за отлични постижения в бизнеса. Нашият университет бе единственият представител от сферата на висшето образование, получил това отличие.
- Говори се, че ВТУ е с най-високите такси за обучение в сравнение с останалите вузове в страната. Това така ли е?
- Не е точно така. Някои такси са по-високи, други по-ниски. Увеличени са така, както са навсякъде. През август 2010 г. имаше поправки в закона, които промениха методиката при формиране на таксите за магистри. Те са обвързани с тези за бакалаври и се наложи повечето висши училища да ги повишат. Въпреки че бакалаърските такси са на границата, позволена от закона, във ВТУ таксите за магистри в едно от найпредпочитаните направления - икономика, ще са със 100-120 лв. по-ниски. Така ще намалеят собствените приходи, а държавната субсидия не ни достига дори за фонд работна заплата. Излиза, че държавата ни дава с 30% по-малко в сравнение с 2009 г., което е разбираемо заради кризата. Същевременно не се дава възможност за вдигане ръста на собствените приходи. Със ситуацията съм запознал проф. Борислав Борисов, министрите Симеон Дянков и Сергей Игнатов, както и председателя на парламента Цецка Цачева. Надявам се, че законодателното недоразумение ще се поправи.
- Какво успяхте да направите през първия си мандат?
- Чрез балансирана административна и финансова политика постигнахме повишаване на средната брутна работна заплата с 30% и върнахме изплащането на наднормените часове. Нямаме забавяне на заплати, неизплащане на възнаграждения, спиране на учебния процес заради липса на отопление и консумативи. Капацитетът на ВТУ от 10 000 беше променен на 14 200 студенти и докторанти. Броят на докторантурите по държавна по-ръчка е с 20% по-голям в сравнение с предходния мандат. А общият брой на защитените дисертации и успешни хабилитации е с 34% повече. Университетът работи по 17 европейски програми и реализира 45 проекта. Общата стойност на проектите се увеличи 9 пъти. От 78 през 2007 г. сега договорите са вече над 200 с университети от всички страни на ЕС. В началото на мандата ВТУ имаше 7 факултета, сега са 9. Университетът получи сградата на бившия Медицински колеж във Велико Търново.
- А какво не успяхте да свършите и какви проблеми бихте решавали през втория мандат?
- Един от основните проблеми е свързан с обновяването на материалната база. Разработени са проекти за ремонт на библиотеката, спортния комплекс, базата в с. Арбанаси и др.
- Проф. Легкоступ, вие сте художник. Остава ли време за това?
- Ръководството на университета ми отнема значително време. Понякога ходя на пленери. Там се отпускам сред колеги художници. Но да се рисува на парче по час-два не дава големи резултати. Определено управленецът Легкоступ убива художника Пламен. Но от друга страна - творецът помага на ръководителя. Предстои да открия поредна изложба компютърна графика. Издавам учебници, пиша книги. Човек е ректор до време.
- Вие сте единственият ректор у нас със скайп сесии...
- Да, всеки месец отговарям на въпроси, които се задават на страницата на приятелите на ВТУ във фейсбук. Тази скайп сесия се предава онлайн по ВТУ TV. Това е телевизията, която излъчва в сайта на университета. Така осъществям контакт с много хора за кратко време.
> Проф. дпн Пламен Легкоcтуп е роден през 1959 г. във Велико Търново. > Завършил е Математическа гимназия и факултет
> Изобразителни изкуства", специалност „Графика", във ВТУ.
> От 2006 г. е доктор на педагогическите науки, а от 2007 г. - професор.
> На 17 май 2007 г. е избран за ректор на ВТУ.
> Има над 70 самостоятелни изложби в България и чужбина.
> Женен, с три деца.
