Анализът на финансовото състояние е намирал различно място в корпоративната практика. С преминаването от централно-планова към пазарна икономика, той намира все по-голямо приложение и през последните год



Дата13.01.2018
Размер339.34 Kb.
#45180
ТипАнализ
През последните десетилетия анализът на финансовото състояние е намирал различно място в корпоративната практика. С преминаването от централно-планова към пазарна икономика, той намира все по-голямо приложение и през последните години вече е извоювал своето място като незаменим инструмент на управленският екип при вземането на решения, при разрешаването на проблеми, при прогнозирането и оценяването на ефективността на използването на ресурсите, при определяне мястото на предприятието в бранша, в който оперира и способността му да генерира възвращаемост и добавена стойност.

Качественият финансов анализ, базиран на информация от счетоводните отчети, е условие за конкурентособност в условията на пазарна икономика. В България тенденциите в тази област са повлияни от западните модели за анализ на корпорациите и тенденциите непрекъснато се променят и търпят развитие, поради което липсва традиоционализъм и унификация.

Настоящата разработка следва да представи същността и значимостта на финансово-счетоводния анализ на финансовото състояние на търговско предприятие, както и да онагледи неговото прилагане по примера на „Варнафарма холдинг” ООД – предприятие, което оперира в сферата на фармацефтиката и търговията с лекарствени средства.

В настоящата разработка ще бъдат разгледани същността и основните цели при извършването на анализ на финансовото състояние на търговско предприятие, системата от показатели, на базата на които се извършва анализът и тяхната правилна интерпретация. В глава втора, на базата на включените в изложението теоретични постановки, ще бъде направена практическа интерпретация и изчисляване на финансовите показатели за „Варнафарма холдинг” ООД на базата на счетоводните отчети на предприятието за периода от 2006 до 2008 година.




Глава първа – Теоретични основи на финансово-счетоводния анализ на търговското предприятие.


  1. Същност и основни цели.

Анализът на финансовото състояние е процес на изследване на отношенията и взаимовръзките между отделните елементи на финансовите отчети и съпоставянето им с предварително определена подходяща база. Негова основна цел е оценяването на жизнеспособността, стабилността и платежоспосбността на търговска дейност, поддейност или проект за предходни периоди, настоящата финансова позиция, както и да се сформират очаквания за бъдещото развитие и предствавяне на предприятието. Той е критичен процес, чрез който се идентифицират и изучават значими промени в тенденциите, както и взаимовръзката и причините за констатираните промени. Качеството на анализа зависи от опита на анализаторите и методите и способите, изпозлвани при неговото провеждане. Анализът, извършен на базата на финансовите коефициенти и показатели, засяга изключително интересите на собствениците, мениджърите и кредиторите.

Сред най-широко разпостранените техники за извършване на анализ на финансовото състояние на предприятие е изчисляването на показатели, които изразяват отношението, взаимовръзката между две или няколко пера от отчетите на предприятието. Резултатите от тези отношения се оформят в проценти или коефициент и изразяват оценка на дейността на предприятието.

Анализът е ценен инструмент при взимането на решения от страна на инвеститорите при избор къде да вложат доходоносно свободните си средства, кредиторите при оценка на кредистоспособността на длъжниците си, финансовите анализатори и мениджмънтът, който на базата на установените резултати взима решение да продължи или прекрати основната си дейност или част от нея; да закупи или произведе суровини и материали за производството на даден продукт; да закупи или наеме оборудване и машини за производството на стоките си; да емитира акции или да сключи банков заем с цел увеличаване на оборотния си капитал; да вземе решение за инвестиране или даване на заем на неангажиран в дейността капитал, както и при вземането на други решения, позволяващи на управленският екип да направи информиран избор при съществуващи различни възможности при ръководене на дейността си.

Показателите, получени в процеса на анализа, служат както за отправна точка при вземането на решения от заинтересованите лица, така и като средство за оценка на дейността в динамика или в сравнение с предприятия със сходна дейност и размери. От тази гледна точка финансово-счетоводният анализ се разглежда като хоризонтален, или още динамичен (трендов), при който анализираното предприятие се разглежда през няколко последователни отчетни периода и се прави сравнение на настоящата му позиция с предходни периоди и се правят очаквания за бъдещето, то ест цели се проследяване на тенеднцията в развитието и дейността му, или вертикален, който е удобен при анализиране и сравнение на предприятия със сходна дейност. Със завършването на анализа, финансовите анализатори и управленският екип обсъждат алтернативи и проекти, откроилите се проблемни области и възможните и адекватни техни разрешения.

Въпреки че финансовият анализ е много полезен инструмент, съществуват някои ограничения за използването му – сравнимостта между финансовите данни между компаниите и интерпретацията на показателите са абстрактни.

Сравнението между предприятия може да даде известна представа за финансовото здраве на дадена организация, но същеврменно различията в счетоводните техники и политики, възприети от сравняните предприятия могат значително да намалят сравнимостта на финансовите им данни. Например ако предприятие оценява стоките си по метода последна входяща – първа изходяща, а другото предприяти, с което то бива сравнявано, изпозлва метода на средната цена, то прякото сравнение на стоковите запаси би се оказало безсмислено. В случаите, когато в бележките към отчетите е представена достатъчна информация, посредством която данните да се трансформират в сравними, сравнението би било ефективно. В противен случай анализаторите следва да имат предвид различията при интерпретацията на изходните данни от анализа. Важно значение има и историческата цена от гледна точка на времевата стойност на парите, гаранциите и несъбираемите вземания.

Друго ограничение на финансовите показатели като резултати от анализа е това, че те се базират на поместената в счетоводните отчети информация, в която информация обаче не са включени промените с нефинансов характер, които са от съществено значение за бизнеса, но не намират съответно отражение в отчетите. Освен това финансовите отчети са се съставят съгласно счетоводните принципи и договорености, които често са повлияни от лобизъм. Често липсва подходящ стандарт за съставяне и изчисляване на точен показател.

Въпреки споменатите ограничения, сравняването на ключови показатели на предприятие с тези на сходни предприятия, с предварително избрана база или със статистически данни, открива пътища за по-задълбочено изследване.

При интерпретацията на финансовите показатели в динамичен ред се взимат предвид винаги промените в условията на пазара и промените в управленската политика. Резултатите от анализа, разглеждани самостоятелно са недостатъчни и неточни, защото разглежданите съотношения са само насока и не могат да бъдат счетени като позитивни или тревожни за финансовата позиция на предприятието сами по себе си. Те са само част от цялата съвкупност фактори, влияещи на изследвания обект.


  1. Система от показатели при изследване на финансовото състояние.

Анализ на финансовото състояние на предприятие се прави на базата на изчисляване на система от показатели, които онагледяват и дават оценка на способността му да генерира навреме и с определена сигурност пари и парични еквиваленти, които да изпозлва за уреждане на отношенията със служителите и доставчиците си. В тази система се включват следните групи показатели:

  1. Показатели за ликвидност.

Показателите за ликвидност отразяват способността на предприятието да посреща текущите си задължения. „Терминологично думата ликвидност буквално се отнася до течение, поток, спосбност за изтичане”.1 Ликвидността на предприятието е пряко свързана с ликвидността на активите му – колкото повече бързоликвидни активи притежава дадено предприятие, толкова по-гъвкаво е то при посрещане на очаквани и извънредни изискуеми плащания в краткосрочен план. Известни са две концепции за ликвидността – концепция, разглеждаща структурата на активите в даден момент и концепция, разглеждаща разположението на приходните и разходните парични потоци във времето. По-широко практическо приложение намира първата концепция. Въпреки че дава информация за състоянието към определен момент – датата на съставяне на баланса, която след време би могла да се окаже изключително неадекватна, тя се е наложила поради своето бързо и лесно приложение и поради факта, че се разчита на определена стабилност на структурата на активите.

Ликвидността може да бъде измерена в абсолютни и относителни показатели. Най-широко приложение сред абсолютните показатели има нетният оборотен капитал (НОК), или наричан още работен капитал. Той се намира като от текущите активи се приспаднат текущите задължения на изследвания обект.


НОК = Текущи активи – Текущи задължения
Числовите стойности на НОК не са подходящи за сравнение с други аналогични предприятия, но се позлват за целите на вътрешния контрол. Величината на НОК е динамична. За нейното изчисляване се взимат данните от актива и пасива на баланса на предприятието.

Наличието на положителна величина НОК при подходяща структура свидетелства за способност да посреща текущите си задължения в срок и съответно отрицателната величина на НОК води до нуждата от погасяване на текущи задължения с дългосрочни източници на средства и превръщането на някои активи в пари.

В зависимост от източниците, НОК може да бъде собствен и чужд. Собственият оборотен капитал е разликата между собствения капитал и дългосрочните активи, а чуждият – разликата между нетния и собствения оборотен капитал.

Относителните показатели преодоляват ограничената възможност за сравнение на абсолютните със същите показатели на предприятия, опериращи в същата или в сходна сфера на дейност. Сред относителните показатели за ликвидност най-широко приложение в практиката намират коефициент обща ликвидност (КОЛ), коефициент бърза ликвидност (КБЛ), коефициент незабавна ликвидност (КНЛ) и коефициент абсолютна ликвидност (КАЛ).



Коефициентът за обща ликвидност, срещан в литературата още като Коефициент текуща ликвидност2, изразява съотношението между краткосрочните активи и задълженията, изискуеми до 1 година и онагледява евентуалното превишение на активите над пасивите, то ест дали при нужда предприятието да погаси всички свои текущи задължения в установения срок, продажбата на всички налични активи ще бъде достатъчна за удовлетворяване исковете на кредиторите. Показател на обща ликвидност 2 в литературата се цитира като приемлив и предпочитан, но неговите най-добри стойности зависят от средата и вида на отрасъла. Например текуща ликвидност 1.0 е възможно да бъде напълно приемлива за предприятия в сферата на обществените услуги като водоснабндяване, чистота, топлофикация, чиито парични потоци са до голяма степен прогнозируеми. Същевременно високият показател за обща ликвидност не говори добре за рентабилността на предприяето, защото индикира, че голяма част от активите са бързоликвидни, но са с ниска норма на възвращаемост на капитала.3 При съпоставянето на определени активи с краткосрочните или текущите задължения е нормално да се получи коефициент около единица. Ако коефициентът е под единица, т.е. сумата на задълженията към датата на баланса е по-голяма от средствата, с които следва да се покрие, може да се обясни с постановката, че някои основни задължения (данъчни плащания, заплати, осигуровки и други) имат срок за издължаване в първата половина на следващия месец след начисляването им, а средствата, с които ще се покрият, ще постъпят в текущия месец.4

Коефициентът на бърза ликвидност наподобява този на общата ликвидност, като разликата е в това, че от текущите активи се изключват материалните запаси. В зависимост от бранша, в който функционира предприятието – обект на анализа, материалните запаси заемат различен относителен дял в общите такуши активи, но в общият случай след приспадането им, коефициентът за ликвидност значително се изменя в посока намаление. Така модифициран, той дава по-добра представа за текущата платежоспособност, защото материалните запаси са по-бавно ликвидни и невинаги успяват да бъдат реализирани изобщо.



Неговите нормални стойности са около и под 1, като най-доброто му равнище зависи от средата и сферата, в която фукнционира предприятието.

Следващата модификация на КОЛ ни дава нов относителен показател за оценка на ликвидността – след приспадане на материалните запаси и краткосрочните вземания от обите текущи активи се получава т. нар. Коефициент незабавна ликвидност (КНЛ). В числителя остават величините на паричните средства и краткосрочните инвестиции. Този показател дава допълнителна представа, служи за доизясняване на получените вече резултати за ликвидността на изследвания обект, както и за някои рискови моменти. Той се изчислява по вече споменатия начин:



След поредното приспадане от стойността на общите текущи активи на краткосрочните инвестиции се получава Коефициент абсолютна ликвидност, в числителя на който има само стойността на паричните средства.


Последните два показателя зависят от конюнктурата и сравнително често изменят своите стойности в рамките на един отчетен период. КАЛ е подходящ при изследването на предприятия, за които незабавната и абсолютната ликвидност са от голямо значение и които оперират предимно с високоликвидни активи като парични средства, краткосрочни ценни книжа, краткосрочни инвестиции. КАЛ характеризира ликвидността на предприятието в случай че вземанията на кредиторите станат изискуеми около балансовата дата.

При извършването на анализа се преминава през следните етапи:


  • Статичен анализ – сравнение с коефициент, избран като сравнителна величина;

  • Статичен анализ – сравниение с показатели за предходни периоди от дейността на предприятието;

  • Статичен анализ – с показатели на предприятия от същата сфера на дейност;

  • Динамичен анализ – установяват се имененията на относителните показатели през отделни, предварително избрани периоди на базисна или верижна основа;

  • Структурен анализ – дава оценка на влиянието на всяка съставляваща група активи, както и на отделните активи и влиянието им за формирането на конкретните стойности на показателите;

  • Факторен анализ.

Преминаването през всички тези етапи води до създаването на ясна и подробна представа за ликвидността на предприятието към определен момент.




  1. Показатели за платежоспособност.

Платежоспособността на едно предприятие изразява възможността то да генерира достатъчно парични средства за погасяване на финансовите си задължения при настъпване на падежа им, които имат търговски или публично-правен характер. Тя характеризира паричния поток на изследвания обект и е от основно значение за запазване на взаимоотношенията с постоянните контрагенти – клиенти и доставчици. Двата основни източника на капитали в бизнеса са средствата на собствениците и средствата на кредиторите, като техните интереси в известна степен се разминават. Акционерите се стремят да привлекат максимално чужди средства за финансиране на дейността и нейното разширяване. Кредиторите от своя страна са отговорни за ефективното използване на средствата на спестителите и затоваизискват гаранции на обещанията за високи резултати5.

Ниската платежоспособност може да бъде временно явление или да бъде продължителна, хронична. Причините могат да бъдат външни - в общото състояние на бизнеса или вътрешни – сериозни пропуски във финансовия мениджмънт. Основно място в оценката на текущата платежоспособност имат наличните парични средства. От тази гледна точка те най-често се използват в изчисляването на показателите за платежоспособност.

Коефициентът на текуща платежоспособност (КТПл) може да бъде изчислен по следната формула6:

Величината на този коефициент не може да бъде по-малка от 1. Превишението над 1 изразява възможността, че при дадено съкращение на парични средства в размер на превишението, предприятието все още би било платежоспособно.

Друга възможност за изчисляване на този показател е като се елиминира влиянието на началния остатък от парични средства в началото на периода. Отношението между постъпленията и плащанията за периода изразява развнището на текущата платежоспосбност на предприятието към определен момент, краят на избраният период. Минималните примеливи стойности за по-големи или равни на 1.

В изследването на платежоспособността на предприятието могат да се изчислят и други показатели, резултатите от които могат да бъдат полезни при индикиране на рискове и опасности. Такъв показател е Обща задлъжнялост, който изразява отношението между общите задължения и всичко активи7

Колкото по-голяма е величината на показателя, толкова по-висок е делът на заетия капитал, използван за генериране на печалби. Същевременно високите равнища на този показател индикират по-високо равнище на финансов риск за корпорацията. В зависимост от характера на осъществяваната дейност и от икономическата конюнктура оптималните стойности на коефициента за Обща задлъжнялост варират.

Друг показател, характеризиращ платежоспособността на предприятието е Дългосрочна задлъжнялост към собсъвен капитал (ДЗСК), като чрез него се определя степента, до която източниците за дългосрочно финансиране са предоставени от кредиторите.8 Той изразява отношението между дългосрочните пасиви и собствения капитал.

Този показател играе важна роля при анализа на стопанската дейност на предприятието, защото дългосрочните пасиви и собственият капитал се изпозлват за финансиране на най-риксовата част от активите – дълготрайните активи. Заедни с коефициентът за обща задължнялост, ДЗСК показва каква част от дългосрочните активи е финансирана със заеми.

Друг показател, който допринася за информационната осигуреност на управленският екип и другите заинтересувани лица от финансовото състояние на предприятието и в частност на неговата платежоспособност, е показателят Лихвено покритие (ЛП). Този показател онагледява способността на предприятието да погасява редовно лихвените си задължения. Високите стойности на показателя са позитивен сигнал за възможностите на предприятието да изпълнява задълженията си по плащане на лихви. Изчислява се като отношение между брутната печалба и лихвените плащания.

За приемливи стойности на този коефициент е прието минимум 5, но стойността му изключително зависи от равнището на лихвените проценти и срокът на заемите.

Аналогичен на този показател е коефициентът на Фиксирано покритие (ФП), който изразява отношението между брутната печалба и фиксираните задължителни плащания – лихви по заеми, погашения по главницата и ако има такива дивиденти по привилегировани акции. Високите му равнища индикират стабилност на предприятието. Прави се уточнение, че лизинговите вноски не взимат участие в този коефициент.

където t е данъната ставка за облагане с корпоративен данък.

В практиката са се наложили коефициентите за финансова автономност (КФА) и реципрочният му – за финансова задлъжнялост (КФЗ) като показатели за платежоспосбност. Те характеризират степента на финансовата независимост на предприятието от кредиторите, т.е. степента на използване на привлечения капитал. В счетоводния баланс задълженията към кредиторите са посочени като дългосрочни и краткосрочни пасиви, които обхващат неуредените разчети към доставчиците, към банките кредитори, към клиентите, предоставили аванси срещу бъдещи продажби, към персонала, към държавния и общинските бюджети за начислени и невнесени данъци, към осигурителните фондове за начислени, но невнесени социални и здравни осигурителни вноски, приходите за бъдещи периоди и други.9

Тези показатели се изчисляват по следния начин:


Колкото по-чисоки стойности има този коефициент, толкова по-независима е финансово е дейността на изследваното предприятие. В случаите, когато коефициентът на финансова автономност е под единица, е налице на превишение на задълженията спрямо собствения капитал, т.е. съществуващите задължения не са достатъчно обезпечени с имуществото на предприятието и обратно, когато този коефициент е над единица, показва степента на финансова независимост от ползването на чужди средства. Коефициентът на задлъжнялост изразява степента на зависимост на предприятието от своите кредитори за уреждане на задълженията си. Този показател обикновено е под единица и показва колко задължения са отчетени на един лев собствен капитал. Колкото коефициентът е по-голям от единица, толкова независимостта на предприятието от външни източници на средства е по-голяма. При изследването и на този показател е необходимо да се съпоставят повече от два отчетни периода, за да се проследи в динамика коефициентът на задлъжнялост и финансова автономност на предприятието и да се отчете показаната тенденция - положителна или отрицателна, т.е. дали със собствен капитал могат да се покрият пасивите и с каква надеждност.

Невинаги наличието на задлъжнялост може да се оцени като негативен показател. Ако предприятието умело използва привлечените средства, не понася санкции за неизпълнение на договорени срокове или не нарушава навременното плащане на дължими данъци и други вноски в бюджета и платените лихви не се отразяват крайно отрицателно върху финансовия резултат, може да се направи изводът, че е повишена рентабилността на собствения капитал. Този извод трябва да бъде обоснован и с положителни оценки при анализа на показателите за ликвидност10.


  1. Показатели за имуществена структура.

Важно значение за анализа на финансовото състояние имат показателите за имуществена структура. Според Георги Тодоров тя „характеризира отделните форми на групиране на капитала, които се намират на разположение на предприятието”.11 Тези показатели се наричат още показатели за стопанска активност или за интензивност на имуществото - с тях се характеризира скоростта, с която „активите или пасивите по отделните счетоводни сметки се превръщат в продажби или налични пари”12. Тези показатели допълват показателите за ликвидност и платежоспосбност при изследването на дадено предприятие.

По-големият или по-малък относителен дял на съответните раздели на актива на балнса не означава, че е нарушена имуществената структура на дадено предприятие. Необходимо е да се види дали тази структура съответства на структурата на съотвения отрасъл, към който принадлежи предприятието.

По-големият относителен дял на дълготрайните активи е свързан и с по-голяма величина на постоянните разходи (амортизации, разходи за поддръжка, ремонт, данъци, застраховки и др.). По-големият дял на краткотрайните активи дава възможност за по-гъвкаво реагиране при евентуални конюнктурни отклонения в националната икономика. Ако делът на краткотрайните активи превишава значително средната за съответния отрасъл, то това би могло да се дължи на сравнително големия размер вземания или на твърде много материални запаси. Това от своя страна изисква да се направи задълбочен анализ на материалните запаси и на дебиторската задлъжнялост.

При анализа на имуществената структура е възможно да се изчисли и съотношение между дълготрайните активи и краткотрайните активи. Това отношение е известно като Коефициент на имуществено напрежение (Кин). Изчислява се по следния начин:


По-подробният анализ на имуществената структура на дадено предприятие предполага прилагането на показатели, отразяващи структурата и по отделни групи активи. Определянето на вътрешната структура на дълготрайните активи става с помощта на следните отношения13:

За определянето на вътрешната структура на краткотрайните активи се прилагат следните формули:


Включените в тази структура краткотрайни активи се характеризират с различна степен на ликвидност. Колкото тя е по-висока, толкова оценката на структурата на краткотрайните активи е по-добра и обратно. (вж. 18, с. 106 )

Показателите за интензивност на имуществото могат да се детайлизират и по отделни видове дълготрайни и краткотрайни активи, което да даде възможност да се прецени влиянието на отделните активи върху ефективността от функционирането на капитала.

Показателите, които дават информация за равнището на стопанска активност са разделени в няколко направления:

I. Показатели за анализ на материалните запаси:


    • Обращаемост на запасите (Inventory turnover), който се изчислява по следната формула



Този показател дава информация колко пълни обороти са направили материалните запаси от придобиването им до превръщането им отново в пари. С него се измерва активността или ликвидността на материалните запаси на предприятието.


    • Продължителност на 1 оборот на материалните запаси в дни


Стойностите на този показател отразяват броят дни, необходими за извършването на 1 пълен оборот на материалните запаси.




    • Коефициент на ефективно използване на МЗ, който дава оценка на скоростта на обращаемост на средствата, вложени в материални запаси.14 Той отразява реално сумата на МЗ, които са необходими за реализирането на 1 лв. приходи от продажби.





  1. Показатели за анализ на дебиторската задлъжнялост:

    • Коефициент нс отклонените краткотрайни активи в дебиторската задлъжнялост (КОКАдз), който отразява ликвидността и способността на клиентите да погасяват задълженията си към изследваното предприятие. Изчислява се по следната формула:




  • Среден срок за събиране на вземанията (СССВ) – „този показател оценява политиката по разплащанията и събиранията на вземанията”.15



Подобряването или влошаването на коефициента може да се дължи на положителни или отрицателни промени въж финансовия мениджмънт на предприятието или в подобряване или влошаване на финансовото състояние на клиентите.

  • Коефициент на обращаемост на дебиторската задължнялост – характеризира скоростта и динамиката на обращаемост на вземанията.



  1. Показатели за анализ на кредиторската задлъжнялост:

  • Среден срок на плащане (ССП) – оценява политиката по изплащане на задълженията към доставчиците. Намира се по аналогичен начин на коефициента за събиране на вземанията, като в числителя се взема информация за задълженията към доставчиците, а в знаменателя - средноднвените разходи за поккупка на суровини, материали и услуги.





  • Удачно е да бъде изчислен и коефициент на отношение между дебиторската и кредиторската задлъжнялост, за да се установи каква част от паричните ресурси на предприятието са задържани от клиентите, които имат вземания от него и каква част от паричните средства, с които функционира са финансиране от кредиторите.






  1. Показатели за състав, структура и оценка на паричните средства:

  • Нетен паричен поток (НПП) – показател за анализ на движението на паричния поток.

НПП = Положителен паричен поток – Отрицателен паричен поток

  • Коефициент на участие на паричните средства в краткосрочните активи






  • Средна продължителност на оборота на паричните средства – според Г. Тодоров, този показател се използва за „определяне ролята на паричните средства в общата продължителност на оператичната дейност”16





  1. Показатели за анализ на движението на паричните средства:

  • Показател за парична позиция, който отразява изменението в наличните парични средства (ПС) през периода. Намира се по следната формула:

ПС = ПС в началото на периода –ПС в края на периода


  • Показател за динамиката на коефициента на ликвидност на паричния поток (КЛПП), който се намира по следния начин



Стойността на този показател е прието да е поне 1, което омдокора нарастване на остатъка от парични средства в края на изследвания период.


  1. Показатели за анализ на обращаемостта на дълготрайните активи:

  • Коефициент за обращаемост на дълготрайните активи – с негова помощ се оценява ефективността на използваните от предприятието дълготрайни активи и възможността им да генерират продажби.




  • Коефициент за обращаемост на общоангажираните активи – показва ефективността им и способността им да генерират продажби. Намира се чрез изчисляване по следната формула


По-големите стойности на тези показатели означават по-ефективно използване на ресурсите. Следва да се има предвид, че „тези обращаемости имат граница – максималният капацитет на използване на оборудването и поддържането на такова равнище на стокови запаси, което да осигури непрекъснатост на производствената дейност”.17 Оптималните стойности зависят от характера на осъществяваната дейност.




  1. Показатели за капиталова структура.

Важна част в анализа на финансовото състояние заема изследването на капиталовата структура на обекта на анализа. „Тя представлява комбинация от собствен капитал и дълг, използвана за финансиране на дългосрочните инвестиции”.18 В нея се включват всички източници на финансиране – собствен капитал, дългосрочен и краткосрочен дълг. Тя се представя чрез два основни показтаеля – отношението между дълг и капитал, и между дълг и собствен капитал.

Този показател представя относителния дял на дълга в собствения капитал.

Съотношението дълг/СК съпоставя инвестирания капитал от кредитори и собственици. По-високите стойности индикират нарастване на задлъжнялостта.

Удачно е да се изчислят и показатели за финансова зависимост и независимост на капиталовите източници.


Като допълнение към посочените показатели могат да се изчислят и коефициенти за концентрация на собствения капитал и пасивите. Те дават важна информация за инвеститорите.

За ниски нива на концентрация се считат стойности до 0.25 и тази позиция се счита за неизгодна, тъй като свидетелства за висока зависимост от кредиторите. Средни нива са между 0.25 и 0.5, а високи над 0.5, които стойности индикират по-ниски лихвени плащания.


Според Г. Тодоров този показател „се разглежда като важен индикатор на финансова устойчивост”.19


III. Информационно осигуряване на анализа на финансовото състояние.

Ефективността на анализа на финансовото състояние зависи от пълнотата и качеството на използваната информация.

Според Г. Тодоров под информационно осигуряване на анализа се разбира цялата съвкупност от информационни ресурси и способите за тяхната организация.20 (Вж. 18, с. 24).

Надеждна и достоверна информация, подходяща за осъществяване на аналитичните процедури може да се получи от компонентите на Годишния финансов отчет. Както е посочено в чл.31 на НСС 1, съставните части на Годишния финансов отчет са: Счетоводен баланс, Отчет за приходите и разходите, Отчет за собствения капитал, Отчет за поричния поток и Приложения.

В специализираната литература се посочва, че за провеждането на анализа на финансовото състояние се използва преди всичко информация, съдържаща се в Счетоводния баланс и Отчета за приходите и разходите.

Освен от тези източници, информация за анализа на финансовото съсотояние се осигурява и от елементите на Приложението към Годишния финансов отчет.



Счетоводният баланс дава голяма част от данните и информацията, която е нужна за анализ на резултатите и състоянието на дадено предприятие.

В счетоводният баланс отразява финансовото състояние на дружеството, отразявайки неговите активи, задължения и капитал към точно определен момент – краят на всеки месец, тримесечие, полугодие или година.

Както отбелязва Г. Тодоров, Счетоводният баланс представя в обобщен вид финансовото и имуществено състояние на предприятието в парично изражение към 31.12 на съответния отчетен период. Като източник на информация за целите на анализа той има няколко предимства:


  • Позволява да се добие директна представа за нарастването, респективно намалението на съвкупния доход, представляващ изменението на стойността на чистите активи на предприятието като цяло;

  • В него се съдържа информация за предходния отчетен период, което дава възможност за директна съпоставка с този за текущия период;

  • Структурата и формата му се запазват непроменени за всеки отчетен период, с изключение на настъпила съществена промяна в предмета на дейност на предприятието, влезли в сила изменения в законодателен аспект или възникнала необходимост от подходящо информационно представяне на дейността през периода. (вж. 18, с.29 ).

Счетоводният баланс е документа, които представя моментното имуществено състояние на предприятието към датата на съставянето му. От своя страна това моментно състояние предопределя възможностите на предприятието за бъдещото развитие, т.е. то не само е резултат от минали събития, но и фактор за бъдещо развитие. (вж. 7, с. 8-9).

При изготвянето на счетоводния баланс всяко едно предприятие има възможност да избира между два варианта – в двустранна и в едностранна форма.

Предимството на двустранната форма е двуспектното отразяване на капитала: в лявата страна (актива) – според формата на съществуване и ролята, която изпълнява във възпроизводствения процес, а в дясната (пасива) – според източника на образуване и целевото предназначение. (вж. 4, с. 1).

Както посочва Г. Тодоров при изготвянето на счетоводния баланс в двустранна форма се спазва принципът на ликвидност при изграждането на актива и принципът на изискуемост при формирането на пасива. От значение е и фактът, че предприятията сами подреждат балансовите статии в отделните групи за активите, собствения капитал и пасивите, в зависимост от тяхната същественост. (вж. 18, с. 29-30).

При изготвянето на счетоводния баланс в едностранна форма предприятията спазват определена последователност на подреждане на разделите, а именно: дълготрайни активи; краткотрайни активи; краткосрочни пасиви; дългосрочни пасиви; регулиращи статии (включващи търговската репутация, разходите за бъдещи периоди и приходите за бъдещи периоди и финансиранията); собствен капитал.

Друг основен източник на информация за анализа на финансовото състояние на предприятието е Отчетът за приходите и разходите (ОПР). Той също така е задължителен елемент на Годишния финансов отчет и дава представа за дейността и финансовото състояние на предприятието като цяло.

Отчетът за приходите и разходите съдържа информация за ефективността от дейността на предприятието. Чрез него се осигурява информация за приходите, разходите и крайния финансов резултат (печалба или загуба). (вж. 11, с. 37).

Чрез отчета за приходите и разходите се изчислява финансовият резултат от цялостната дейност на предприятието, тъй като освен разходите и приходите от обичайната дейност в него са представени и тези предизвикани от извънледни операции, както и разходите за данъци.

Отчетът за приходите и разходите се състои от две части: първа част – приходи и втора част – разходи. При съставянето му предприятията отново могат да избират между два варианта за представяне на данните:


  • Първият е свързан с обобщаване и представяне на разходите според техния характер (т.е. по икономически елементи). Възможно е използването на двустранна (Приложение №3 към СС1) или едностранна форма (Приложение №4 към СС1).;

  • Според чл.28 (3) от Закона за счетоводството предприятията могат да съставят отчет за приходите и разходите и с класификация на приходите и разходите, систематизирани по функиционален признак (вж. 20). По същество това е вторият вариант за изготвяне на отчета за приходите и разходите, който също е в едностранна форма (Приложение №5 към СС1).

Вторият вариант на изготвяне на отчета за приходите и разходите има по-голямо информационно значение за целите на анализа, тъй като съдържа данни за себестойността на продадените активи, както и за разходите за продажби и административните разходи (вж. 18, с. 31).

Характерно за отчета за приходите и разходите е, че подобно на счетоводния баланс, в него се съдържа информация за текущия и предходния отчетен период, което дава възможност за съпоставка на данните и позволява да се проследят настъпилите промени.

Като трети основен източник на данни за анализа на финансовото състояние в специализираната литература се посочва Приложението към Годишния финансов отчет. В него се включва по-подробна информация за имущественното и финансовото състояние на предприятието, която липсва или е посочена в по-обобщен вид в останалите елементи на Годишния финансов отчет.

Според някои автори при анализа се използва най-вече информация от Справката за финансовите резултати, която е един от компонентите на Приложението. Информацията в този източник дава представа за разпределинето на печалбата от минали години и реализирания финансов резултат през текущата.

Отчетът за собственият капитал отразява движенията в раздела на собствения капитал в рамките на отчетния период, които са резултат от реализираните печалби и загуби. Отчетът за собствения капитал отразяванетната печалба или загуба, всяка печалба или загуба, приход или разход, директно отчетени като собствен капитал, ефектите от промяната в счетоводната политика.

Структурата на посочените информационни източници дава възможност да се получи представа за промените, които са настъпили във финансовото състояние през анализирания отчетен период.

Документите от състава на Годишния финансов отчет осигуряват за различните аналитични нужди огромен обем информация за финансовото състояние на предприятието. За някои отделни случаи обаче е нужна значителна детайлизация, която може да се намери в счетоводните регистри на предприятието – в главната книга, например, или в аналитичните счетоводни сметки, обобщени в аналитични оборотни ведомости.

За да може да бъде използвана за управленски решения информацията, получена от посочените по-горе източници трабва да отговаря на изискванията за пълнота, актуалност, достоверност и съпоставимост. Тя трябва да бъде приведена във вид удобен за анализиране, чрез нейното прегрупиране, елиминиране на излишните данни и други подобни.



Глава втора – Анализ на финансовото състояние на „Варнафарма холдинг” ООД
„Варнафарма холдинг” ООД – гт. Варна е дружество с ограничена отговорност с последно вписване в Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието по ЕИК 103789484 №2927/2002 310.

Дружеството се управлява от Светлана Александровна Марешка, обявено с Решение на Варненския окръжен съд от 13.02.2004г.

Към 31.12.2008г. средносписъчният брой на персонала на дружеството е 796 работници.

Предметът на дейност на Дружеството включва:



  1. Търговия на дребно с лекарствени средства за хуманното здравеопазване, медицински консумативи, оптични материали, хранителни добавки, витамини и козметични продукти.

  2. Услуги – експертна помощ в областта на търговията на дребно с фармацевтични стоки и материали.

  3. Приходи от лихви по предоставени парични заеми.

  4. Инвестиционна дейност в строителство на сгради.

  5. Рекламна и маркетингова дейност.

Дружеството има дъщерни и асоциирани дружества, няма разкрити клонове и представителства. Има разкрити търговски обекти на територията на страната, с активност през 2008г., които към 31.12.2008 са 95 на брой.
Общи финансови показатели за последните 5 години са както следва от таблица 1. (хил. лв.)

Баланс

2004

2005

2006

2007

2008

Активи

3 759

4 815

11 100

18 825

34 075

Пасиви

2 919

3 493

8 713

14 039

21 014

Собствен капитал

840

1 322

2 387

4 786

13 061

ОПР

2004

2005

2006

2007

2008

Приходи

9 617

13 745

28 707

60 375

85 646

Разходи

9 316

12 942

27 066

56 134

74 169

Печалба преди данъци

301

803

1 641

4 241

11 477

Печалба за периода

243

682

1 465

3 891

10 308

1. Анализ на ликвидността на „Варнафарма холдинг” ООД.

Нормалното функциониране на всяко едно предприятие е тясно свързано с генериране на средства за посрещане на текущите плащания. Не само паричните наличности могат да помогнат на предприятието да преодолее временните си затруднения, но и тези активи, които могат бързо да бъдат превърнати в пари.

При анализа на ликвидността е необходимо тя да бъде разгледана в динамика, тъй като елементите, от които зависи се променят непрекъснато. От изчислените показатели може да се съди доколко дадено предприятие може да плати на своите кредитори – търговски банки, доставчици на стоки, държавния бюджет, персонала и др.

При определянето на показателите за ликвидност се съпоставят текущите активи и текущите задължения на предприятието.

Текущите активи се определят като от групата на краткотрайните активи се изключат сумите на разходите за бъдещи периоди и се прибави текущата част на дългосрочните вземания.

Текущите задължения са равни на текущите пасиви и на сумите на дългосрочните задължения, подлежащи на текущо изплащане.

Анализът на ликвидността се извършва с помощта на абсолютни и относителни показатели. Информация, необходима за определяне на основните показатели за ликвидност се съдържа в таблица

Таблица 1

(в хил. лв.)





Показатели

Означения

Години

2006

2007

2008

Сума

Сума


Измен.спрямо предх.отч.период

Сума


Измен.спрямо предх.отч.период

1.Текущи активи, в т. Ч.

ТА

8781

15559

6778

29015

13456

- Материални запаси

МЗ

3863

5961

2098

10228

4267

- Краткосрочни вземания

КВ

3337

7058

3721

15904

8846

- Краткосрочни финансови активи

КФА

-

-

-

-

-

- Парични средства

ПС

1581

2540

959

2883

343

2.Текущи задължения

ТЗ

7712

12901

5294

20811

7910

3.Дълготрайни активи

ДА

2224

3260

1236

5036

1776

4.Собствен капитал

СК

2387

4786

2596

13061

8275

6.Нетри приходи от продажби

НППр.

28222

59560

31338

85232

25672

Използвайки данните от таблица 1 могат да се определят абсолютни и относителни показатели за ликвидност.

Един от основните абсолютни показатели, измерващ ликвидността и краткосрочната финансова стабилност на предприятието е нетният оборотен капитал. Определя се като разлика между сумата на текущите активи и сумата на текущите задължения. НОК на „Варнафарма холдинг” ООД за трите периода е:

∆НОК = 2658 – 1069; ∆НОК=1589

∆НОК = 21105 – 2658; ∆НОК = 18447


От направените изчисления на нетния оборотен капитал следва да се направи заключение, че НОК е нараснал с 1589 хил. лв. през 2007 спрямо 2006г., което е почти 2 пъти и половина. Ръстът на НОК през 2008 спрямо 2007 е с 18447 хил. лв., което е близо 8 пъти сорямо предходния отчетен период. Това означава, че предприятието разполага със значителни размери на оборотен капитал, има много добра финансова жизнеспособност. Дружеството разполага с голям размер парични средства за финансиране на краткотрайните й активи



1 Корпоративни финанси


2 Корпоративни финанси

3 КФ


4 Електронно издание на списание "Данъчна практика"
- издавано от счетоводна къща "Аскана". Статия: "ФИНАНСОВО-СЧЕТОВОДЕН АНАЛИЗ НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА ЛИКВИДНОСТ И ФИНАНСОВА АВТОНОМНОСТ"
(брой: 2001/9, автор:Анастасия Матова-Головина)

5 КФ

6 ФСА Г. Т., стр.97


7 КФ 130


8 КФ 131


9 Статия: "ФИНАНСОВО-СЧЕТОВОДЕН АНАЛИЗ НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА ЛИКВИДНОСТ И ФИНАНСОВА АВТОНОМНОСТ"
(брой: 2001/9, автор:Анастасия Матова-Головина)

10 Пак там

11 ФСА 102

12 КФ 127


13 ФСА 107-108

14 ФСА, 115


15 КФ 128

16 ФСА 138

17 КФ 129


18 КФ 329


19 ФСА 161

20 ФСА 18, с. 24

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница