Анонимни Алкохолици

• Няма такси или вноски за членуване в АА; ние се издържаме сами чрез собствените си волни дарения.

• АА не е свързано с каквато и да е секта, религия, политика, организация или институция; не желае да се включва в обществени спорове; не подкрепя и не се противопоставя на каквито и да е каузи.

• Главната ни цел е да останем трезви и да помогнем на други алкохолици да достигнат до трезвост.

@ AA Grapevine, Inc. Препечатано с разрешение
Copiright @ 1952

Works Publisher, Ins.

(Now known as)
Alcoholics Anonymous World Service, Ins.

475 Riverside Drive

New York, NY 10115
Mail address:

Box 459, Grand Central Station,

New York, NY 10163
www.aa.org
44 въпроса и отговора

относно Програмата на АА

за възстановяване от алкохолизъм

Въпроси и отговори
Обществото АА бе създадено през 1935 г., и от тогава до сега за него да слушали или чели няколко милиона души. Едни имат достатъчно точна представа за Програмата на АА, благодарение на която днес не пият два милиона души. Други просто са чували, че АА е нещо като организация, по някакъв начин помагаща на алкохолиците да спрат да пият.

Тази брошура е предназначена за тези, които искат да научат за дейността на АА, за себи си, за свои близки или просто да разберат, какво представлява това необикновено общество. В предлаганата брошура ние привеждаме много нееднократно задавани ни конкретни въпроси и нашите отговори на тях. Те помагат по-добре да бъде осветена дейността на построената на доброволни начала и нямаща точна органзационна структура Общност, в което влизат мъже и жени, обединени от обща цел: да водят трезв начин на живот и да помагат на други алкохолици, обръщащи се към тях за помощ за да спрат да пият.

Хилядите мъже и жени, дошли в АА през последните години, не са доброволци -алтруисти. По-скоро тяхното желание и готовност да помогнат на други алкохолици може да бъде наречено „просветен егоизъм“, така както бъдещи членове на АА, те разбират, че тяхната собствена трезвост в огромна степен зависи от техния постоянен контакт с други алкохолици.

Напълно възможно е, тази неголяма, написана в сбита форма брошура, да не даде изчерпателни отговори на всички ваши въпроси. В такъв случай намерете в справочника адрес и телефон на АА (Анонимни Алколици). В много големи градове в телефонните указатели се дава само телефонът на централното бюро или справочната служба на АА, която може да бъде една от няколкото групи. В неголемите градове може да има всичко на всичко една група, но нейният телефон също така ще е известен в местната справочна служба. Позвънете, и на вас ще ви помогнат да се свържете с вашата местна група на АА, членовете на която с удоволствие ще ви предоставят допълнителна информация. В случай че във вашия район няма нито една група се обърнете към Офиса по обслужването на Общността АА България.

или напишете в Щаб-квартирата на АА на адрес:

Box 459, Grand Central Station,

New York, NY 1016, USA

Можете да бъдете сигурни, че всички контакти с нас са строго конфиденциални.

Като отговор на този въпрос съществуват много различни мнения. Що се отнася до членовете на АА, то болшинството от тях се обединяват около това, че алкохолизмът е прогресираща болест, от която е невъзможно да се излекуваш напълно, но която, както и ред други болести, може да се постави под контрол. Изхождайки от това, много членове на АА смятат, че тази болест представлява съчетание на физическа предразположеност и психическа зависимост към алкохола и че, към каквито и да било последствия да доведе болестта, да се излекуват от нея с помощта само и единствено чрез силата на волята е невъзможно.

До своето идване в АА много алкохолици, които безуспешно са се опитвали да спрат да пият, започват да се смятат за безволеви хора, та дори и за психически отклонени. В АА изхождаме от друго виждане за алкохолизма, според което алколиците са болни, имащи възможност да се възстановят в случай, че следват простичка програма за възстановяване от алкохолизма, за практическата полза на която свидетелстват повече от милион преминали през нея мъже и жени.

Няма нищо „безнравствено“ в алкохолизма, както и във всяко друго заболяване. И ако човек се е разболял, то няма и никакво значение има ли у него сила на волята или не, защото болестта го е лишила от свободата на избора при въпроса: „да пия или да не пия“. Важно е само това, човек да осъзнае, че е болен и да се възползва от предлаганата помощ. Необходимо е и желание да се възстанови, защото опитът показва, че програмата на АА се оказва успешна във всички онези случаи, когато алкохолиците искрено се стремят да спрат да пият. В случаите, когато самите хора не знаят искат ли да спрат да пият или не, програмата обикновено се оказва безсилна за тях.

Да определите това, можете само вие самите. Много от сегашните членове на АА си спомнят, как са им говорили, че те не са алкохолици и са ги съветвали просто да развиват у себе си силата на волята, да променят обстановката, повече да почиват или да си намерят някакво ново хоби. Но тези хора в края на краищата се обръщаха към АА, защото дълбоко в душата си разбираха, че алкохолизмът ги е победил, и те са били готови да опитат всичко – само и само да се освободят от своята зависимост от алкохола.

Някой от тези хора преминаха през тежки изпитания, преди да разберат, че алкохолът не е за тях. Те пропадаха и алколизмът ги доведе до кражби, лъжи, измени, а след това и към убийства. Отнасяха се лошо към своите задължения на работа, а семейниите отношения станаха непоносими. На тях за нищо не можеше да се разчита. Те опустошаваха себе си физически, психически и духовно.

Но сред тези, които се обръщаха към АА, имаше и други със значително по-благополучни биографии. Те никога не са били в затвор, не са се подлагали на хоспитализация, а техните неумерени “пийвания” не са били забелязвани нито от приятелите, нито от близките. Но колкото повече разбираха какво е алкохолизма, толкова по-страшно им ставаше и те отиваха в АА, недочаквайки болестта да ги заведе твърде далече.

За членовете на АА има само алкохолици и неалкохолици, а „умереният алкохолик“ е илюзия. И само човек сам за себе си, може да определи зависим ли е от алкохола или не.
3. Може ли алкохоликът някога отново да се научи да пие нормално?

Доколкото ни е известно, ако човек стане алкохолик, то това е завинаги. Дори той да се въздържа от употреба на алкохол в продължение на много месеци и години, няма да може да се върне към това, просто да може да изпие „само едно“ в компания. След като човек престъпи чертата, отделяща злоупотребата с алкохол от зависимостта от алкохола, той изгаря мостовете зад себе си. Алкохолиците, които целенасочено „ритат срещу ръжена“ са единици, но съвсем не са единични случаите, когато човек попада в беда именно поради своето пиянство. Случва се, че човек за определено време спира да пие и започва да му се струва, че опасността е минала и че няколко чашки бира или чаша леко вино няма да му навредят. Следващата стъпка е да пие „само преди ядене“. И без да се усети такъв човек, въпреки всички негови старания „да си знае мярката“, отново влиза в запой.

Поради това, изхождайки от опита на АА, ние отговаряме на този въпрос по следния начин: ако вие сте алкохолик, то вие никога вече няма да можете да контролирате своята употреба на алкохол за какъвто и да било отрязък от време. От това следват два извода: или да продължите в своята болест с всички произтичащи от това последствия, или да спрете да пиете и да започнете да водите здравословен и трезв начин на живот.
4. Могат ли членовете на АА да пият макар и само бира?

Естествено, че в АА никой нищо не разрешава, не забранява и не проверява пият ли членовете на АА или не. Ние смятаме, че за алкохолика е твърде голям риск това, той да изпие дори само капка алкохол и цялото му възстановяване да отиде по дяволите. И няма никакво значение, какво точно пие той - уиски със сода, мартини, шампанско или бира.

За алкохолика каквото и да би пил, една чашка е твърде много, а 20 чашки - твърде малко.

Никой естествено не говори, че е възможно сериозно да се опияни човек от една-две бутилки бира. Просто, ако е алкохолик, той може да си въобрази, че чифт бутилки бира на ден ще му бъде достатъчен. Може да се окаже, че няколко дни или седмици той ще се ограничава до чифт бутилки, но рано или късно ще настъпи момента, в който ще реши, че вече може "да пие както се пие". След това от бира или вино ще премине на твърд алкохол и така нататък и т.нт.

Болшинството от членовете на АА смятат, че не е важно това как пиете, а колко изпивате. При много хронични алкохолици запои се случват веднъж на няколко седмици, месеци или дори години. Има го и това, че в промеждутъците между запоите, тях изобщо не ги тегли към алкохола и за това да не пият - а те все пак предпочитат да не пият - не им се налага да полагат никакви специални усилия.

Но идва времето в което те, с причина или без, започват тежък запой. Пренебрегват всички отговорности: на работа, в семейството и в обществения живот. Запоят може да прдължи само ден, а може да се разпростре за няколко седмици. Когато запоят свърши, човекът се чувства разбит, гризе го съвестта и той си дава дума, че повече нещо подобно няма да се случи пак с него. И така - до следващия запой.

Както за околните, така и за самия запиващ се, остават загадка и самите запои, и това с каква периодичност се случват. Остава непонятно и това, защо човек, който съвсем неотдавна изобщо не е проявявал интрес към алкохола, изведнъж на практика изгубва всякакъв контрол над себе си.

Запойният пияница не е задължително алкохолик. Но, ако човек престане да контролира своите постъпки, ако промеждутъците между запоите стават все по-малки и по-малки, то значи е настъпило време да се вземат мерки. И признаването на факта, че вие сте станал алкохолик, ще е първата стъпка по пътя към постоянната трезвост. Онази трезвост, която е станала начин на живот за много хиляди членове на АА.
6. Заслужава ли се да влизам в АА, ако околните не ме смятат за алкохолик, макар и аз сам да виждам, че пия все повече?

Много членове на АА си спомнят как приятели, роднини и лекари са ги уверявали, че те не са алкохолици. Проблемът се задълбочава още и от това, че обичайно и самите алкохолици също не искат да назоват нещата с истинските им имена.

Не давайки пълно описание на ставащото, алкохолиците сами пречат на лекарите да назначат необходимия курс на лечение. За учудване е как лекарите изобщо успяват, така често да поставят точната диагноза.

Поради това, ние още веднъж подчертаваме, че е важно Вие да реши алкохолик ли сте или не. Човек е длъжен сам да отговори на този въпрос, а не очаквайки отговор от приятели, роднини или лекарите. Точно определяйки проблема си, позволявате вече наполовина той да бъде решен. И колкото по-рано човек си определи проблема и го осъзнае, толкова по-скоро ще започне да го решава. Да чака отговор от приятели - често значи, просто да затъва все по-дълбоко и по-дълбоко.

Имало е случаи, когато хора са спирали да пият, прочитайки основните принципи на нашата програма, изложени в "Голямата книга" на АА, озаглавена "Анонимни Алкохолици". Но в болшинството си даже и тези хора, когато им се отдаваше такава възможност, се стараеха да започнат да се срещат с други спрели да пият алкохолици.

Програмата е построена на това, че кой да е алкохолик, може само да спечели от общуването с други акохолици. Ходейки на сбирките на местната група, хората могат по-добре да разберат не само какво става с тях, но и как да се справят с него. Идвайки на сбирки, човек попада в обкръжение на хора, които както и самият той, са узнали от собствен опит що е това алкохолизъм. Стремят се да се възстановяват от него и си оказват един на друг морална подкрепа. Освен това, посещението на сбирки помагат на хората да се избавят и от самотничеството, което понякога се явява една от основните причини, водеща към алкохолизъм.
8. Няма ли моето влизане в АА да доведе до това, всички да научат, че аз съм алкохолик?

Цялата програма на АА винаги се е основавала и се основава на принципа на анонимността. Мнозинството от членовете на АА нямат нищо против, околните с времето да научат за тяхното влизане в Общността, помагаща им да водят трезв начин на живот. По традиция участниците в нашите сбирки не говорят публично за своята принадлежност към Съдружеството. Да се разгласява информация за членството в АА на друго лице, няма право никой от нас при каквито и да е обстоятелства.

Това значи, че обръщайки се към АА, новите членове могат да бъдат сигурни, че няма да бъде дадена гласност от никой от новите им познати. Старите членове на Общнстта прекрасно разбират важността на този момент за новите и помнят, как и те самите в началото панически са са страхували, че някой пред хората може да ги назове с оказващата се после не толкова ужасна дума – алкохолик.

Вече стъпили в Общнстта, бившите "новаци" с усмивка си спомят за своите предишни страхове, за това как са се бояли, да не би някой да научи, че те са спрели да пият. Работата е там, че когато алкохолиците пият, слуховете за техните "чудновати движения" се разпространяват с феноменална скорост и към момента на идването в АА, много хора вече имат репутация на "закоравели" алкохолици. В по-голямата част от случаите, техният алкохолизъм за никого не е бил тайна. Следователно, не се налага да се удивляват от това, че слуховте, че са спрели да пият също могат да станат тема за разговори.

Така че, да сподели на когото и да било за своето влизане в АА, може да направи само и единствено неотдавна присъединилия се алкохолик, но правейки го така, че да не навреди на Общността на АА.
9. Мога ли да напредна, спрял да пия, ако в работата ми често се налага да участвам в делови срещи по барове и ресторанти?

В наше време трудно може да се намери област на дейност, в която не е традиция да се пие при делови срещи. Болшинството срещи, както с реални, така и с потенциални клиенти се осъществяват на банкети, коктейли и разни видове приеми.

Много сегашни членове на АА охотливо ще ви потвърдят, че те действително нерядко са сключвали крупни сделки и са ги "окъпвали" в барове, рестранти, хотелски стаи, а и на гости в частни домове.

На много алкохолици, разбира се и през ум не им е минавало, че огромно количество сделки се сключват изобщо извън всякаква връзка с алкохола, точно както и това, че множество от признаните авторитети в бизнеса, промишлеността, науката и изкуството са се сдобили с успехите си без помощта на алкохола.

Много членове на АА, които вече са станали трезвеници, признават, че са използвали деловите срещи като едно от оправданията си за пиенето. Сега вече спрели, те са открили, че работоспособността им се е увеличила и че трезеността им, ни най-малко не им е попречила да завържат полезни делови запознаства.

Дошлият в АА алкохолик, с времето започва да се гордее с качеството и с обема на изпълняваната от него работа и постепенно започва да разбира, че на практика най-важното в която и да е работа е усърдието и професионализма. Разбира се не е изключено, по-рано, когато още е пил, той искрено да е вярвал, че за да се сдобие с успех най-важното е да бъде обаятелен, находчив и весел. Никой няма да отрече полезността на тези качества за човека, който умее да пие, но за алкохолика само тези качества не са достатъчни, може би поради това, че е склонен силно на преувеличава значението им.

Статистиката показва, че АА може да помогне практически на всеки човек, независимо от неговото обществено или материално положение, при едно-единствено условие - той действително да иска да спре да пие. Сред сегашните членове на АА има немалко хора, които някога са живели в бездната, били са в затвори и други изправителни заведения но това не е същствено, тъй като ключовият проблем, заради който човек е загубил способността разумно да се разпорежда със своя живот, във всички случаи е

една и съща. Затова за членовете на АА не е критерий облеклото, маниерите на речта или "размера" на банковата сметката, а това доколко сериозно желае новодолият в АА да спре да пие. Когато се вижда, че човек действително иска да спре да пие, го посрещат топло. И както е да е пострадал от алкохлизма си, той може да бъде сигурен, че ще го разберат, защото в която и да е група на АА, ще се намерят немалко хора с които алкохолизмът си е направил още по-зловещи шеги.
11. Влизат ли в АА алкохолици, които вече са спрели да пият?

Голямата част от хората които идват в АА са почуствали, че са се опиянили жестоко и идват за да спрат. Но се случва, да идват и спрели алкохолици, които са били изкушени силно да пият. Известен е случаи, когато в АА влиза човек, който разбрал, че няма да успее да надвие тягата си към алкохола макар, че не е пил вече 6-7 години. Тази "принудителна" трезвост не му се е удавала никак леко. Той е ставал все по-раздразнителен, кипящ от гняв от най-малката дреболия и когато почти беше решил да започнее да пие отново, един от неговите приятели го посъветва да се обърне за помощ към АА. Оттогава минаха много години, като и до този момент човекът си е в АА и говори, че сегашната му трезвост по никакъв начин не може да бъде сравнявана с мъченията, които му е носело въздържанието от пиене до идването му в АА.

Този случай никак не е уникален. Друти алкохолици също казват, че "начумерено-трезвият" начин на живот може да се води доста дълго и че значително по-добре се чуства този, който се среща с други алкохолици, помага им и се ползва от помощта им. Като хора, алкохолиците не се стремят нарочно да усложняват живота си и когато възникне възможност за избор - да се възстановява от алкохолизма сам или с помощта на АА - те, естествено избират последното.
12. Какво привлича членовете на АА в работата с хронични алкохолици?

Оказвайки практическа помощ на още неспрелите да пият хронични алкохолици, членовете на АА действат и за собствената си трезвост. Главната причина се крие в това, че работейки по принципите изложени в програмата "Дванадесет стъпки" те, от една страна работят за да преодолеят своето собствено влечение към алкохола, а от друга - се чувстват полезни и необходими за околните. Не е изключено хората на които помагат, някак да им напомнят за собственото им минало, предпазвайки ги така от излишна самоувереност, способна да доведе до рецидив. От опита, едно нещо може да се каже със сигурност: членовете на АА, които винаги са готови да дойдат на помощ на други алкохолици, рядко посягат към алокохола.

Съществуват два варианта на отговор на този въпрос. Първо, може да се приведе вече познатото ни определение: АА е общество, обединяващо мъже и жени, които споделят помежду си своя опит, сила и надежда, за да разрешат общия си проблем и да помогнат на себе си и на други да се избават от алкохолизма.

Единственото условие за членство - това е желанието да се спре пиенето. Членовете на АА не плащат нито встъпителни, нито членски вноски. Ние се издържаме сами, чрез собствените си волни дарения.

АА не е свързано с каквато и да е секта, вероизповедание, политически направления, организации или институции; не влиза в полемика по каквито и да е въпроси; не поддържа и не се изказва против чиито и да било интереси.

Нашата основна цел е да останем трезви и да помогнем на други алкохолици да достигнат и се сдобият със здравословен трезв начи на живот.

"Общият ни проблем" - това е алкохолизмът. Мъжете и жените, считащи себе си за членове на АА, са преди всичко хора, които са били, са и винаги ще бъдат алкохолици. Даже и ако у тях има други пагубни навици. Те най-накрая разбраха, че с алкохола в каквото и да била негова форма не могат да се справят, и сега изобщо не го употребяват. Важно е и това, че те се възстановяват от алкохолизма не скришом и по единично, а открито и заедно с други алкохолици. Именно благодарение на опита и общото желание да се възстановяват, на тях им се удава не само да не пият, но най-често даже и да не изпитват влечение към алкохола.

Можем да приведем и друг отговор на този въпрос, т.е. да разкажем как е устроена Общността.

Съгласно статистиката в АА има над 2 млн. мъже и жени, живеещи в повече от 180 страни в света. Членовете на АА се обединяват в групи, размерите на които варират в зависимост от размерите на конкретните населени места: от няколко непиещи алкохолици в малките градчета, до няколко стотин членове в големите градове.

В най-големите и гъстонаселени градове, може да има доста такива групи и всяка от тях ще има собствено разписание на сбирките. Много групи на АА провеждат открити сбирки, на които може да дойде всеки желаещ. На тях членовете на Общнстта обсъждат свои проблеми, които могат да бъдат непонятни за непиещия човек.

Групите образуват скелета на Общността, а провежданите от тях сбирки създават за алкхолика и членовете на техните семейства, атмосфера на разбиране и дружеска помощ. Към днешния ден в целия свят има 113 хил. групи (в Русия - около 360, в България - 12-13). В това число влизат също така и онези стотици групи, които действат в болниците, затворите и други заведения и учреждения.

Историята на АА започва от 1935 г., когато в гр. Акрон (щат Охайо) пристигнал по свои дела един бизнесмен от Ню Йорк. Той много гдини се опитвал да спре да пие. Накрая това му се отдало и намирайки се в Акрон той решил да се срещне с някой от местните алкохолици. Това желание било предизвикано от това, че вече спрял да пие от няколко месеца, преди своето пристигане в града, забелязал, че помагайки на другите неговото влечение към алкохола е по-малко. В Акрон му препоръчали да се срещне с местен лекар, страдащ от хроничен алкохолизъм. Срещнали се и започнали да помагат на друг алкохолик. Бизнесменът и лекарят се убедили в това, че колкото повече помагат на други, толкова по-малко на тях самите им се иска да пият. Така се зародило движението.

До 1939 г. движението се развивало бавно и нямало нито име, нито организационна структура, нито своя литература. За времето от 1935 до 1939 г. били създадени групи в Акрон, Ню Йорк, Кливланд и в няколко други градове.

През 1939 г. с появата на бял свят на книгата "Анонимни Алкохолици", дала име на Общността, както и благодарение на помощта на приятели - неалкохолици, АА започва да привлича внимание както в САЩ, така и в други страни. Тогава АА открива свой офис в Ню Йорк, който се занимава с обработкаа на хилядите запитвания и заявки за литература, ежегодно постъпващи на адреса на АА.

АА е уникално с това, че в него - нито в групата, нито на международно ниво - няма нито устав, нито каквито и да било правила. Няма и правилник за вътрешния ред, в който да се установява задължителността или периодичността на посещенията на сбирките за членовете на АА.

Разбира се, в много от групите е прието да се отдалечат от сбирките онези, които идват пияни или провалят със своето поведение сбирката. Но това съвсем не означава, че ги гонят. Обикновенно просто ги молят да отидат да се приведат в порядък. Ако те искрено искат да спрат да пият, то членовете на групата винаги ще им се притекат на помощ.

16. Колко струва членството в АА?

АА не налага на своите членове никакви финансови задължения. Програмата на АА за възстановяване от алкохолизма е достъпна за всички, които искат да спрат да пият, независимо от тяхната материална заможност или пълното отсъствие на такава.

В по-голямата част от групите на АА е прието по време на сбирките „да се пуска шапка“ за дарения, за да може по такъв начин да се покриват разходите по наема на помещението, закупуването на кафе, сандвичи, сладкиши и т.н. В преобладаващото мнозинство от групите е станало и традиция да се превеждат част от събраните по такъв начин средства, в националната и международната щаб-квартира на АА. Тези средства отиват изключително в помощ на нуждаещи се групи, за създаване на нови групи и за информиране на алкохолиците, незнаещи за съществуването на АА и програмата на АА за възстановяване от алкохолизма.

Важно е да се отчете, че АА по никакъв начин не задължава своите членове, материално да поддържат дейността на Общността. Нещо повече, в множество групи ясно се уговаря, че членовете на групата не могат да оставят пожертвования, които надвишават някаква определена сума. И най-накрая, АА напълно обезпечава своите нужди и не приема никакви дарения извън Общността.

В АА няма никакви отговорни лица или началници, които биха могли някак си да се разпореждат или да имат някаква власт. Но разбираемо е, че дори в общностите без организационна структура съществува работа, без която не може да се мине. Например, във всяка група някой е длъжен да се занимава с търсене на помещения за провеждане на сбирките, да определя време за провеждането им и да съставя програма. Да се грижи за това да има кафе, сандвичи, сладки, защото това много помага да се създава приятелска и непринудена атмисфера и т.нт. и т.нт. Освен това, в много групи се смята за целесъобразно да се възложи на един от членовете отговорност за поддържане на връзки в АА на национално и международно ниво.

Когато започне да се създава нова група, някой от членовете й доброволно поема задължението по организацията и провеждането на сбирките. Разбира се, когато групата вече е създадена, се провеждат избори и се определя последователността, с която всеки член на групата ще изпълнява тези задължения – за неголям срок. Обичайно във всяка група има председател, секретар, комитет по изработка програмата на сбирките, комитет по закупуване на почерпките, които се кусумират на сбирки, касиер и представител - лице, представляващо групата на районните и регионалните сбирки на АА. Към обществената работа в групите се привличат и нови членове, ако имат определен период на живот без алкохол.

Необходимо е също така да се изпълнява работа на национално и международно равнище. Трябва да се пишат книги и брашури, да се идават, да се разпределят по групите, да се изпращат на отделни лица, да се поддържат връзки със стари и нови групи, да се отговаря на писмата на онези, които се интересуват от АА и програмата за възстановяване от алкохолизма. Освен това, е нужно да се предоставя информация и да се оказава съдействие на лекари, свещеници, бизнесмени, ръководители на различни учереждения, да се установяват и поддържат добри делови отношения с пресата, радиото, телевизията и други средства за масова информация.

С цел осигуряване на нормално развитие и растеж на АА, неговите основатели (както и приятелите на Общността не-алкохолици) са създали Съвет на наставниците, по-късно преименован на Генерален съвет на АА (General Service Board of AA). Генералният съвет следи за поддържане и развитие на традициите на АА, за общата насока на дейността на АА и отговаря за качеството на работата на щаб-квартирата на АА (General Service Office) в Ню Йорк.

Връзката между Генералния съвет и групите в САЩ и Канада се осъществява чрез Генералната конференция на АА (General Service Conference). Тя се провежда един път годишно и работата й продължава няколко дни. На нея пристигат 91 делегати от районите, обхванати от АА, 21 касиери - членове на Генералния съвет, сътрудници на щаб-квартирата и други лица. Генералната конференция представлява сама по себе си консултативен орган, който няма пълмощия нито да направлява работата на Общността, нито да я ръководи.

Така че, на въпроса за това кой ръководи дейността на АА може да се отговори, че АА е уникално демократично движение, което няма нито строга организационна структура, нито ръководещ орган.
18. Религиозно общество ли е АА?

АА не е религиозно общество, а също така и не поставя наличието на каквото и да било вероизповедание като условие за членство. То не е свързано с каквито и да било религиозни организации или секти макар, че много религиозни лидери са се изказвали в подкрепа на нашата дейност. Сред членовете на АА има католици, протестанти, юдеи, представители на всички световни религии, а също така агностици и атеисти.

Несъмнено е това, че програмата на АА за възстановяване от алкохолизъм е построена на признаването на определени духовни ценности, макар че всеки член на АА може да има собствени възгледи относно подобни ценности или също така изобщо да не се замисля за тях.

Още преди влизането си в АА, на мнозинството от алкохолиците им се налага да признаят, че са зависими от алкохола и че алкохолизмът се е оказал могъща сила. Поради това, АА препоръчва на своите членове да признаят и това, че ако искат да се откопчат от властта на алкохолизма, то ще трябва да повикат на помощ друга, не по-малко могъща сила. Едни членове на АА смятат – макар и всеки по своему – че тази сила се явява Висша Сила, тоест Бог, други – че това е силата на въздейъствието на колектива, тоест групите на АА, и т.нт.

Някои идващи в АА алкохолици първоначално изобщо не признават каквота и да било сила, освен силата на волята на самия човек. Това е твърде лична работа, макар че опитът показва, че посещаването на сбирки на АА, обичайно изработва в хората уважение и търпимост по отношение на най-различните гледни точки по този въпрос.
19. Призовава ли АА към въздържание от алкохол?

АА не е от движенията, призоваващи към каквото и да било въздържание и както е записано в получилото широко признание заявление относно основната цел на Общността, тя не е свързана с никого, „за нищо не се бори и против каквото и да било не застава“. Това се отнася и до движенията, призоваващи към въздържание. Просто алкохолиците, които са спрели да пият и се стремят да следват програмата на АА, виждат в алкохола алерген и затова не го употребяват.

Много членове на АА смятат, че алкохолът за тях е отрова, разбирайки при това, че такова отношение по никакъв начин не трябва да бъде всеобщо. Те знаят за алкохола, че ако с него не се злоупотребява, може да служи като източник на удоволствия и поради това нямат намерение да лишават никого от правото на това удоволствие. Алкохолиците смятат, че те самите не получават удоволствие от алкохола, а само попадат под неговата власт.
20. Много ли са сред членовете на АА жените алкохолици?

Броят на жените, обръщащи се към АА за помощ за възстановяване от алкохолизъм, расте с всеки изминал ден. Понастоящем жените са 1/3 от общия брой членове на АА. Що се отнася до новите членове на АА, то процентът на жените сред тях постоянно се увеличава. Както и мъжете алкохолици, така и жените алкохолички представляват всички, без изключение класи на обществото, а също така и най-разнообразни случаи и стадии на алкохолизма.

Смята се, че към пиещите жени отношението е по-лошо, отколкото към пиещите мъже и никак не е удивително че, поради това някои жени алкохолички смятат, че са жертва на преднамерено отношение.

АА не дели алкохолиците на мъже и жени. Във всички групи жените и мъжете са абсолютно равни; всички обръщащи се към АА за помощ лица, независимо от тяхното образование, възраст, обществено или материално положение, винаги могат да разчитат на разбиране и помощ.

Ние с удовлетворение отчитаме факта, че все повече младежи започват да следват Програмата на АА, недочаквайки алкохолизма да ги доведе до трагедия. Днешната младеж добре осъзнава, че алкохолизмът е прогресираща болест и когато човек започне да разбира, че е станал алкохолик, то той е длъжен незабавно да започне възстановяване.

Някога, когато движението все още се зараждаше, бе прието да се смята, че кандидатите за АА могат да бъдат само хора, вече загубили работа, развалили семейство си, пропили се в течение на много години и явяващи се декласирани елементи.

Днес сред лицата, обръщащи се към АА има и не малко 20-30 годишни. Някои даже не са навършили 20 години. В болшинството си те са хора, които още не са загубили работата си, не са развалили семейството си, непребивавали нито в затвор, нито на принудително лечение. Те разбират, че ако не признаят, че са станали алкохолици и се нуждаят от лечение, то им предстои да изпитат всичко това.

Както хората от по-старото поколение, които в дните на своята младост не са имали възможност да се обърнат към АА , така и сегашните младежи в АА са обединени от горещното желание да се възстановяват от алкохолизма. Поради това, за членовете на АА, разликата във възрастта практически не е съществена. И за едните и за другите съществено е само това кога са пили за последен път – именно от този момент те водят отчет на новия си живот.