Ант общество е общ на робовладелски строй. 1- в него доминира натур икон в к’ произв разпред и потреб не се опосредства с пари; 2- затворена семейна икон в семейното произв членовете на домакинството произв сами всичко к’ е нужно



страница1/8
Дата11.05.2022
Размер141.5 Kb.
#114214
  1   2   3   4   5   6   7   8
20080728 011657 217.21 kratki temi za IIT

Тема 1
ант.общество е общ.на робовладелски строй. 1- в него доминира натур.икон.в к’ произв.разпред.и потреб.не се опосредства с пари; 2- затворена семейна икон.в семейното произв.членовете на домакинството произв.сами всичко к’ е нужно. Семейната група включва обединение от родствени връзки и външни лича - робите. Съществува пряка връзка м/у произв.и потреблението. Контролът в/у произв.и потребл.е в едни ръце на собствениците на факторите на произв.сем.стоп.няма активни хоризонт.връзки с други икон.субекти. в натур.стоп.се развива и сток-пар.отнош.предимно на търг. В ант.стоп.доминираща класа са едрите земевладелци. Трудът е на робите. Учението за дом.стоп.се нар.ойкономия. освен за дом.стоп., ик.мисъл се интересува и от въпросите за оргенизи управлението на държ.-град с името полис. ДР. Г-Я - Ксенофонт - придържа се към метафизиката, статиката на светаи отрича саморазвитието на битието. Признава земед.за най-изгоден занаят заедно с военното изкуство. Според него най-голяма роля за увелич.на доходите е рац.обработване на земята спестовноста. Сел.стоп. лежи в основата на съществ.на нацията. Парите - средство за размяна и съкровище. Отнася се отр.към лихварството. Има идеи за разделение на труда. Разделя го на умствен и физ.и прокарва идеята за труд на изпълнителя и на ръководителя. Платон - обективен идеалист. Създава концепция за новата идеална държ. В нея съществуват 2 държ.на богатите и бедните. За да се избегне това е необходимо дасе прекрачи имущ.неравновесие м/у господст.класа и своб.население. проблемът за справедливоста - всеки чов.трябва да ес занимава само с един вид дейност. Пл също сазяга проблема за разделение на труда. Разделя общ.на соц.групи на к’ определя съотв.функции: управл; войните земед.и търг.к’ принадлежат към свободните хора. Робите са говорящи оръдия на труда. Парите ги приема като необходимост и те имат 2 ф-ии: мярка на стойноста; средство за обръщение. Аристотел - за разлика от Платон Ар лавира м/у идеализма и материализма. Присъствие на метафиз.подход в областа на познанието. Защитава частната собственост и робството. Той дава структура на частната собств.в дом.стоп. Смята че то включва предм.за лично потребл.и оръди яна труда. Той формулира принцип , к’ да обясни робств.кат ообект.явление. този принцип се основава на 1 факт - ест.неравенство на хората. Робството е неизменно за тогавашното общество. Х-ка на ик.и хрематистиката (хрема - имущество). При ик.богатството се измерва с колич.притежавани вещи. При хремат.бог.се отъждеств.с парите. При ик.богатството расте ограничено,а при хремат.неограничено. зародиш на анализ на стоката - всяка стока има 2 страни - използва се по предназн.и не по предназн.(за размяна). Разменното отнош.предполага равенство. Една стока може да се разменя с друга само ако са сравними. В ик.стока с/у стока. В хремат.стока-пари-стока. ДР. РИМ - рим се превръща от малък грат в гигантска империя. Робството приема гол.размери. робите са стояли по-високо от земляните - поети, худ, лекари. Преврщането на военнопленници в роби е право на победителя. Създава се право на частна собственост. Земед.и скот.са осн.отрасли. рентаб.зависи от 2 ф-ра: 1- близоста на стоп.до града; 2- добрите пътища и съобщ.средства. формира се принципа повече да се продава и по-малкода се купува. Колумела - заним.се с организ.на земед. Дава задълбочена х-ка на атифундриите - всяко имение се разпада на 2 части: господ.чифлик, нар.Вила; обработв.земя. трудът се реализ.по сист.на колоната. А причината е недостига на раб.ръка. той предлага мерки за преустройство на латиф.основани на робския труд. Една от неговите идеи е за специализ.на робите. Вижда пътища за подобряване ефекта от робите.
Тема 2
феод.минава през 3 периода: ранно Ср; късно Ср, когато се постига разцвет на феод.; епоха на първонач.натрупване на кап-ла - разлагане на феод. Феод.има за ос­но­ва феод.форма на собственост в/у зе­мя­та и личната зависимост на селя­нина. При феод.съществува едно­лич.зана­ятч.собственост и правото на собст­ве­ност в/у произ.от личният труд. За­вис.се­ляни плащали 3 вида рента: отра­ботъчна; натур; пар. Осн.белег на Ф е власт в/у земята. 3 вида власт в/у земя­та: на короната; на духовенството; на по­зем­лената арист. При Ф не се оправдава физ.унищож.на селяните. За укрепване на Ф допринася катол.църква. занаятч.се обособява предимно в град­ските центрове. Задълбочава се прин­ци­път на разделение на труда. Размяната на стоки (търг.) е регламентирана с разпоредбите на гр.управление. Авг.Бла­женни - огромно влияние тогава оказва кат.църква и канонич.доктрина. възгле­дите на канонистите са придържат към нормите н аобщото право. частната собственост е благо за к’ всеки чов.е отговорен пред бога. Истински ф-ри на произв.са трудът и земята. Той е за лигитимност на едрата позеблена собс­т­веност в/у основата на к’ се гради ко­ло­натната сист. Соц.несправедливост - на­ли­чието на голям брой бедни, според него, е дадено от бога - наказание за греховете на чов.род. той представя едрият земевлад.като баща на 1 фамилия колонатни селяни. Той не счита физ.труд за необходимост на всички хора. Виз­шите обществени слоеве трябва да се посветят на военни държ.служби. Тома Аквински - дава класич.тълкуване на ка­нон.учение. не приема стремежа към соц.равенство, тъй като обществото е изгра­дено на принципа на йерархията. Оправдава керпостн.сист.като безпорно явление. Подкрепя частната собстве­ност - тя е необходима и за общия и за личният интерес. Издига тезата за спра­ведливата цена. Развиват се проти­во­речия м/у града и селото поради съотнош м/у цената на градските стоки и селските произв. Под това се разбира такава цена к’ да възтанови разходите в произв. Парите - средство за обръщение и мярка на ст-ста. ТА осъжда лихварст­во­то и защитава интересите на феод. Ереси - представляват опозиция на църк.фе­од. осн.идея е за равенство, за отмяна на феод.такси и данъци. В българия това са богомилите. Искали са соц.справедливост, раздел.на църк.имо­ти, отхвърля се разкоша.
Тема 3
терминът М - мерканти - търгвски. М има за предпоставки няколко събития: освобожд.на ик.и соц.мисъл от църк.за­ви­симост; разширяване на представата за света в резултат на ВГО. В сферата на ик.анализ се прави нова стъпка към преодоляване на канон.подходи и преми­на­ване към аналитични подходи. Осн.ик.пос­ле­дици от ВГО: 1- извършва се голям об­рат в евр.търг., разширява външ.търг.; 2- обогатява се сток.състав на външ. търг.; 3- ВГО съдействат за по-ната­тъч­но разделение на труда; 4- решава се проблемът с доставка на зл.и сребро; 5- превръщане ва зап.евр.морки държ.в ли­де­ри на търг.; 6- активизират разлагането на феод.стоп.и съдействат за разширя­ване на сток-пар-отнош. А Макиавели - изказва се за централна власт като не­об­ходимост за управлението на цен­тр.дъ­рж. това е свързано с изграж­дането на редовна армия, администр. Поя­вява се нова форма на търг.пред­прием.и индустрията при дом.условия. тя излиза на нац.и м/унар.пазари. появява се нуждата от кредити. Учредява се Ам­стер­дамска банка. Отправен момент в ик.на М-тите е изуч на паричното стоп. Те приемат че ефект.функциониране на сф.на обръщение е извор на умножаване на парите. С това се свързва и методът на изследването. Следните черти са: 1- сф.на обръщение е най-благодатната за наблюдение анализ и обобщение защото тук стоп.дейност се представя от към видимата и страна; 2- М-тите изучава реални процеси. Използват статист.дан­ни, извличат сравнителе анализ; 3- та пос­тавят реалните факти за критерии на познанието. 2 слаби страни - те не вник­ват в причините за процесите и яв­ленията; не стигат до разбиране на връз­ката м/у сф.на обръщение и произв. Осн.идеи: 1- идеята за богатството - то се състои от пари или благ.метали. пари и богатство са синоними. 2- источник на богатството е сф.на обръщениезащото стоките се превръщат в пари. 3- не всяка размяна е источник на богатство. Нац.забогатява ако износът превишава вносът. 4- държ.трябва да бъде активен ф-р в ик. Трябва да води агресивна пол­ит.за отстояване на интересите си. Ра­нен М. М-тите признават че ф-иите на па­ри­те са образ на съкровище , разменно средство. Те препоръчват въздържане на покупки к’ биха отклонили парите към други държ. Това лежив основата на теорията за пар.баланс. забрана износа на зл.и сребро, повиш.курса на чужде­ст­ранната валута за да направят местни­те стоки по.конкур. късен М - той е по-гъвкав от рания. Мащабът на цялата ик.трябва да осигури активно търг.сал­до. Това отвежда късните М-ти до тео­ри­ята за търг.баланс. те оценяват пари­те като мярка на ст-ста, средство за натрупване и средство за обръщение. Сми­сълът на парите е дасе използва по формулата пари-стоки-пари. М в Италия - натрупаните пар.средства се отпускат като заеми. Интересът е насочен към пар.кредитните проблеми. Банкерът Га­рсели Саруфи предлага организ.на м/у­нар.кон­фер. за договаряне на единна общ­ностна монета със съдържание на зл.и сребро 1:12. Антонио Сера - разглежда 2 вида средства за набавяне на зл.и сребро-Ест.(рудници) и изкуствен (вън­ш.тъ­рг.) М в Испания и Португалия - стра­ни в к’ се прилага класич.ранен М (теория на пар.баланс). те се възползват от ВГО и със сила налагат своите интереси. Те са собственици на морския път до колониите. Търг.им полит.се кре­пи на военната им мощ. Оливарис и де Сантис - задрана на износа на зл.и среб­ро. Едностранно се стимулира външ.тъ­рг. 1578 - битка м/у анг.и Исп.флот. Исп. гу­би търг.с колониите. Френки М - не уча­в­ства дирактно в ВГО. Жан Боден обръща внимание държ.да насочи усилия за развитие на индустриалното произв. Полит.на Ж Колбер - високи вносни мита на чужд.стоки; изграждане на инфрастр.; стимулиране корабостр., корабоплав.и ко­лон.ек­спанзия; училища за подготовка на изпълнителни кадри. Ф-я се превръща в колониална държ. Осигур.+ търг.баланс. Англ. М - най-развит вид на М. А става водеща колониална държ. Развива се учение на теорията за търг.баланс. Том­ас Ман - съществуват 3 пътя за обога­тя­ване на нацията - дарове от др.стра­ни; гехния грабеж; външ.търг. най-ефек­тивен е 3ят. Той е с/у забраната за из­но­са на пари и дава убедително доказ.че неговият ефект не трябва да се свързва с единичната сделка. Препоръчва да се развива и корабоплаването. М в Русия - М там се явява по-късно. Причини: забавено стоп.развитие; доминира дълговреме нац.стоково отнош. Едва в началото на 17в се пар.разменяне. Ордин вижда причината в недостига на кап-л. Той разграничава правата на руски и чужди търг. Юри Кр.е за укрепване на пар.сист, забрана износа на суровини, стимул на пром.и селското стоп.и разв.на външ.търг. При Петър I мерките са следните: протекция на пром.; разширяване на местното произв.; предоставяне на моноп.права на компании за произв.на стоки от даден вид. Той прилага полит.на търг.баланс. активизира търг.баланс, но със забрана изн.на бл.метали.
Тема 4
Ик.предпоставки се коренят в Фр ик.к’ е аграрна. Стоп.е в тежко положение. По времето на Луи 14 Фр води войни к’ изискват огромно финансиране. Фр губи колониите си. Упадък на продуктивноста на отраслите. Франсоа Кене - побликува “Физиокрация или същноста на устройството на най-изгодното управление”. Методология на физиократите (Ф) - идеята за ест.редв ик.и соц.живот включва няколко пункта: 1- ред на общ.закони; 2- ест.закони са обективни з-ни; 3- знанието за ест.ред е нужно но не е достатъчно. Общ.е длъжно да се съобразява с него. 4- ест.ред има и друг смисъл - всеки трябва да съдейства за постигане на общото благо. Този проблем става основа за идеите на АС. От идеята си за ест.ред Ф насочват вниманието си към сел.стоп., защото в този отрасъл най-ярко се отразява общ.ред. Изводът на Кене е че земята е единственият источник на богатство и само земеделието го умножава. Ик.възгледи на Ф. - централно място заема учението за честият продукт. Той е прирастна величине к’ се създава в сел.стоп. в останалите отрасли, според него, само се премества създаденото от сел.стоп.без да се увелич.произв. Чистият продукт приема вида на дар от природата. Кене -учение за еквивалентната размяна - в сферата на обръщение се разменят равни ст-сти. Под ст-ст той разбира произв.разходи, приема ч в размяната никой не печели, нито губи. Конкур.уравновесява цените. К е против теорията за акт.търг.баланс. той приема парите като средство за обръщение. Печатането на пари е с негативни последици за ик. К определя 3 класи: на собственици (монарх, арист., духовенство); произв.класа (арендатори, сел.стоп.раб.); безплодна класа (всички лица изпълняващи разл.видове труд извън сел.стоп.) възгледи за кап-ла - дава схема за класиф.на капит. Учението за кап-ла е изведено от учението за чистият продукт. Кап-лът горазделя на 2: първонач.разходи и аванси; ежегодни аванси или разходи. Анализ на общ.възпроизв. - тук Кене поставя проблема за произв.,разпред.и обръщение на год.продукт на нацията. Разпред.на год.продукт става м/у класите. Ик.прог.на Ф - аграрна прогр. Стимулира се развитието на фермерския предприем.сектор в ик. Искане за свободна и неогр.конкур. препоръки за дан.облагане- идея за единен поземлен данък к’ да се взема от чистият продукт. Ф са за гарантиране на частната собственост. Тюрго - “Размишление за създаване и разпредел.на бог.” 1- по-определно обяснява чистият продукт. чистият продукт к’ се присвоява от собствениците на земя е резултат на онази част к’ я произв. 2- Тюрго добавя още 2 класи - капиталисти и раб.; 3- дава най-пълно обяснение за РЗ - посочва че тя е = на мин.средства за поддържане на живота; 4- родоначалник на възгледа за появата на кап-ла споре к’ пестеливоста и въздържането лежат в основата на този процес. 5- Обяснения на печалбата - доход на предприем.за вложеният труд, изкуството да управлява и риска. Тя е лихва за вложеният кап-л.
Тема 5
предпоставка за упадъка на М са създадени с развитието на манифак.стадий на произв. Осъзнава се че за развитиена нац.все по-голяма роля започва да играе заетите в паниф.произв. завършва и епохата на първонач.натрупване на кап-ла. Търг.и промишлениците разбират черагламентацията на тяхната дейност е пречка за предприемачество. От тук възниква и меобходимоста от нова интерпретация на ролята на държ. Създават се предпоставки за зараждане на класич.полит. икономия. Появява се ново мислене. Фр Бейкън - фил.материалист. издига принцип - да овладява природата може само този к’ изхожда от нейните закони, а не и налага свои. Силно влияние в/у общ.науки оказва Томас Хобс. Той развива идеи к’ поставят началото на учение за природата на чов.като причина на общ.феномени и ест.закони. Уилям Пети - става автор на трактат за данъците и таксите. Разглежда широк кръг от въпроси в областа на данъците, таксите, ст-ста, РЗ, рентата, лихв.%. той вижда като полит.тяло съвременото общ, с неговата ик. Задача на полит.аритметика е изучаването на населението, кап-ла, земята, търг.и др. Прави извод че предмет на полит.ик-мия е съвременото общ.и ик.на това общество. Анализ на ик.категории: 1- възгледи за ст-ста. Обръща внимание на ст-ста на стоките и прави разлика м/у вътрешна и паз.ст-ст. Естествената цена - ст-ста на стоката. Полит.цена - пазарната цена на стоката. Той твърди че ест.цена зевиси от произв.на труда. Според него не всеки труд създава ст-ста на стоката, а само този к’ се използва за произв.на пари. 2- разбиране за богатство - бог.има 2 источника: трудът е бащата, а природата майката на бог. 3- катег РЗ - по негово време РЗ се е определяла от държ. Той доказва че РЗ - ст-ста на продуктите необходими за поддържане на живота на раб. При такава ситуация раб.може да стане произв.на печалба. 4- поземлена рента - разгл.я като категория на произв. Счита че в сел.стоп. РЗ и ст-ста на семената образуват произв.разходи. Остатъкът след приспадане на произв.разходи представлява рентата. 5- цена на змята - земята влиза в паз.оборот. той приема че един поземлен участък к’ носи на собственика год.рента от 1000, се продава за 20000. Цената на земята е = на сумата пари к’ са необходими за преживяване на 3 поколения. 6- държ.разходи - той е за стабилно данъчно законод., добра оргениз.сатитс.отчетност, данъците да са спарведливи и да се определя ясно време за за тяхното плащане.
Тема 6
АС се изявява преди всичко като преподавател по нравствена фил. Моралните принципи са в остновата на общ.отнош. установява ч в обществото могат да съществуват не само морални но и др.мотиви за поведение (ик.интереси). Идеята тук е че поведението на индивидите на трябва да се управлява от орагниз.като фигури на шахматна дъска. АС също се придържа към ест.ред както и Фте. АС основава своята методология на учението за ест.право (суверинитет на народа, ест.право на чов., свободата като ценност). От тук той стига до извода за уникална приложимост на ик.закони. АС извежда принципа за индивидуализма, поставя в центъра на ик.анализ индивида и автономноста на неговото поведение. Така той достига до сист.за ест.свобода. методът му се х-ризира с двойнственост. Той се придържа към нова концепция за познението с/д к’ има 2 источника за възприемане на истината: чувствено възприетият опит; самовъзприемане - извън опита. ч/з тези 2 метода АС се стреми да се движи по пътя на описанието и да двниква във връзките в самите процеси. Но той не достига до извода че трябва да се слага знак за = м/у външната среда на ик.процеси и тяхната същност. В своя труд к’ пише в продължение на 10г “Изследване за причините за богатството на народите” обществото е представено като сума от отделни индивиди. човек по своята природа е егоист със свои лични интереси за осъществяването на к’ се нуждае от др.хора. като егоисти хората си оказват взаимни услуги - тяхната форма е пазарната размяна. АС извежда сток.размяна от природата на човека, така той изпуска обстоятелството че тази размяна е продукт на исторически условия. Това става обект на сритика от др.школи. АС най-пълно анализира ик.закони като закони на ест.ред. той поставя началото на нов подход към разбирането на полит.ик-мия. Разкривайки механизма на ик.АС разбира че тя е и нормат.наука. това е един минус в теорията му.
Тема 7
за условията на маниф.произв.главният ф-р за нарастване на произв.е разделението на туда. Затова АС започва ик.анализ с изследване на разделението на труда. АС се интересува от какво зависи разделението на труда - от специализацията и разчленяването на трудовите операции. Той констатира че разделението на труда е по-силно застъпено в пром.отколкото в сел.стоп. той свързва разд.на труда и неговият растеж от мащабите на пазара - колкото е по-голяма степента на разделение на пазара на даден район, толкова по-благоприятни са възможностите за разделение на труда (РТ). РТ предполага масово произв., а то голяма поглъщаемост на азара и обратно. Размяната на пари е пряко свързана с РТ. АС -Парите - всеобщо средство за търг. той ги разглежда като стока, к’ се отделя от останалите в резултат на развитие на размяната. Стойност и цена - той се интересува от какво зависи способноста на стоката да се размени и това е ст-ста. С/д него има 2 значения: потребителна (полезност) ст-ст; разменна (възможноста да се придобива стока). Изучавайки разменната ст-ст стига до извода че има зависимост м/у труда и ст-ста. За АС трудът е источник на ст-ста на стоката. Само в условията на др.сток.произв, трудът е источник на стоката. Ст-ста на стоката предполага да се изясни участието на труд, кап-л и земя. Той отъждествява ст-ста с произв.разходи. РЗ, печалбата и рентата са 3те источника на всяка разменна стойност. В процес на размяна стоката се отличава със своята цена: естествена цена (неин предмет е разменната ст-ст); пазарна цена (действителната по к’ се продава). АС дава прецизна х-ка на класите: наемни раб.; капиталисти; едри земевладелци. Те живеят от РЗ, печалба, рента. РЗ - трудов договор чиято величинатрябва да е достатъчна за раб.и неговото семейство. Той е за щедро стимулиращо възнаграждение. 2 вида ф-ри влияещи в/у РЗ: пазарни; непазарни (усл.на труд, квал-ята, разходи за квал-я). Печалба - 2 разбирания: 1- тя е присвоена от собственика на кап-ла, принаден продукт; 2- вид доход получен от поетият риск и труда на предприемача. Рента - тя е принаден продукт (отдръжка от труда на раб.); естествено възнаграждение за ф-ра земя; тя е продукт на сферата на обръщение като ест.монополна цена.
Тема 8
год.продукт на нацията може да расте с нарастване на нейните произв.работници. Съотнош.м/у произв.и непроизв.труд (трудът въплатен в услуга к’ ке консумира в момента на произв.се нар.непроизв.труд) да се поддържа да не бъде в ущърб на натрупване на капитала. Интересите на обществото диктуват съкращаването на непроизв.разходи и на разсроченото потребление. За същноста на кап-ла той има 2 разбирания: 1- кап-ла се свързва с възникване на печалбата. Кап-ла е нарастваща ст-ст носеща пари на неговия притежател; 2- АС идентифицира кап-ла с понянието запас. Създава се запас за потребление иза произв.на нови стоки - именно това е кап-ла. Той групира кап-ла на основен и оборотен. Осн.кап-л носи мечалба без да сменя собственика си, а оборотния - носи печалба със смяна от един на друг собственик. Натрупване на кап-ла. Причина за натрупване: пестеливоста. Дава предпочитения на натрупване на частния кап-л. Външ.търг. - всяка страна може да се възползва от външ.търг. стига да може да използва своите абсолютни предимства.

Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница