Антигона исмено, сестро, нямат край бедите, които наследихме от Едип, с които ни е до живот отрупал. И без това не ни остана горест, ни зло, ни срам, ни хули, ни безчестие, които ти и аз да не изпатим



Дата19.01.2018
Размер128.88 Kb.
#48368
ИЗ ТРАГЕДИЯТА „АНТИГОНА” НА СОФОКЪЛ

ПРОЛОГ И I ЕПИЗОД

Пролог
АНТИГОНА

Исмено, сестро, нямат край бедите,

които наследихме от Едип,

с които ни е до живот отрупал.

И без това не ни остана горест,

ни зло, ни срам, ни хули, ни безчестие,

които ти и аз да не изпатим.

И ето, казват, царят

е заповед издал в града отново.

И знаеш ли? Не си ли чула ти

за новите беди, които враговете

за нашите приятели приготвят?

 

ИСМЕНА

Ни радостна, ни скръбна вест

за нашите приятели не съм

аз чувала, откакто в оня ден

изгубихме и двамата си братя,

самоубили се един друг. А нощес

избягали войските аргивянски —

туй само зная, друго нищо, нищо,

ни радостно, ни скръбно.

 

АНТИГОНА

Знаех аз

и затова от къщи те извиках,

да ти го кажа насаме…

 

ИСМЕНА

Какво е?

Ти нещо си унесена, бленуваш.

 

АНТИГОНА

О, как? Креон е заповед издал

единия ни брат да погребат

а другият остава на позора.

Той Етеокъл, казват, е погребал

И го изпратил с чест при мъртъвците;

а за окаяния труп на Полиник

на гражданите строго забранил

чрез глашатаи — никой да не смее

да го погребва, нито пък оплаква;

без плач, без гроб — така да го захвърлят —

на хищни птици плячка подарена.

Това, говорят, благият Креон го правил

за тебе и за мене… Да, за мене!

Той сам ще дойде тук да обяви

високо волята си пред онези,

които още я не знаят. Не мисли,

че мярката е слаба: всеки

непослушен сред града пребит

със камъни ще бъде от народа.

Това е всичко; ще покажеш днес

дали си с благородна кръв, или

на благородни — щерка недостойна.

 

ИСМЕНА

Що бих могла, злочеста, аз да сторя?

 

АНТИГОНА

Бъди до мен, на мен ела на помощ.

  

ИСМЕНА

В каква опасност? Що си наумила?

 

АНТИГОНА

Трупа да вдигнем — ти да ми помогнеш.

 

ИСМЕНА

Нима грешила си да го погребваш

против заповедта всеобща?

 

АНТИГОНА

Ако не искаш,

аз ще заровя твоя брат и моя.

 
ИСМЕНА

Клетнице, против волята на Креон?
АНТИГОНА

Не може никой от дълга

към своите да ме лиши?

 

ИСМЕНА

Уви!

Спомни си, сестро, как загина сам



в презрение обвит баща ни:

като узна за своите злодеяния,

самичък той очите си извади.

Жена му, също майка, как с въже

прекъсна живота си след него;

а после двата ни злочести братя

в един ден се убиха. Ние

сами сега останахме. И нас

още по-плачевна участ ни очаква,

ако престъпим волята, закона

на нашия властител. Разбери,

че ние сме жени, не можем да се борим

със мъжете. Тез, които заповядват,

по-силни са от нас и ние трябва

да им се подчиняваме не само

за това, във всичко — даже и в по-лошо.

Умрелите за прошка моля аз —

на сила да се противя, не мога.

На тез, които имат власт в ръце,

се подчинявам; няма смисъл

неизпълнимото да предприемаш.

 

АНТИГОНА

Не те насилвам; ако даже ти

сама сега би пожелала, няма

аз за другарка да те взема. Ти

свободна си да правиш всичко;

сама ще си го погреба, и сладко

ще ми бъде да умра за него.

Светия дълг изпълнила, ще легна

при него, милия, за него мила аз;

по-драга ще съм за онез, които

са под земята, нежели за тез.

В Аида ще почивам вечно,

а както щеш, презирай ти това,

на почит що е и от боговете.

 

ИСМЕНА

Не го презирам — нямам сили

на волята на гражданите

да се противя.

 

АНТИГОНА

Тогава остани си тук,

а аз на брат си гроб отивам да приготвя.

 

ИСМЕНА

О, клетнице, за тебе се боя!

 

АНТИГОНА

За мене не за себе си се бой.

 

ИСМЕНА

Поне не казвай никому за туй,

пази го в тайна, същото и аз ще правя.

 

АНТИГОНА

О, не! Разгласяй; повече омразна

за мен ще си, ако мълчиш, отколкото

да разгласиш по целий свят.

 

ИСМЕНА

Недей да бъдеш сприхава, защото

сега ти трябва хладнокръвие.

 

АНТИГОНА

С които трябва да съм мила,

ще бъда. Сърцето ми е с тях.

 

ИСМЕНА

Да, би могла; но туй е труд безплоден.

 

АНТИГОНА

Какво от туй! Ще спра, когато силите ми свършат.

 
ИСМЕНА

Не е ли по-добре сега

от невъзможното да се откажеш?

 

АНТИГОНА

Ако така говориш, ненавистна

ще бъдеш ти за мене, и презряна

за оногоз, когото няма вече.

Но остави ме с мойта безразсъдност

да понеса съдбата си. Каквато

и да е ужасна, пак

ще си умра със слава.

 

ИСМЕНА

Върви,


щом вече си решила, знай,

че си безумна, ала вярна.


Първи епизод
ХОР

Ето сам Креон тук иде,

царят ни новоизбран,

син Менойкеев, отреден

от самите богове.

Види се, той мисли нещо,

нещо трябва да ни каже,

затова той свика тук

чрез глашатаи нас — старейте на Тива.

 

КРЕОН

Граждани, от крушение спасиха

боговете кораба държавен, който

от грозни бури беше връхлетян.

Ако вас единствено призвах

с особените пратеници тука, то е,

че знаех вашта преданост и почит

към Лай, престола му и към властта;

и верността ви към Едип,

загинал, след като спаси града;

към неговите синове. Но ето —

и двамата една съдба ги стигна,

самоубили се позорно в един ден.

След тях, като на родственик най-близък,

на мен престолът и властта се падна.

Не можем ний да знаеме душата,

ни чувствата, ни мислите човеку,

догдето той не ни покаже сам

в законите и във властта

опитността си. Според мене този,

който управлява, без да се придържа

към добрите начала, или от страх

езика си задържа, ми се струва —

ми се е струвал — най-негоден цар.

А също онзи, който предпочита

приятеля пред своя роден край,

негодник е пред моите очи.

Защото аз, всевидящият Зевс е

свидетел, няма никого да скрия,

когато гибел виждам над града,

а не спасение, и не ще приема

врага народен за приятел свой,

защото знам, че ний сме здрави само,

когато е отечеството здраво!

Приятели се всякога намират,

когато плува корабът държавен

уверено. И ето, с тези начала

да възвиша града аз искам: ето

на какво облегнат заповед издадох

за синовете на Едип: за Етеокъл,

със слава, който в бой умря, в защита

на родния си край, да погребат в гроб

с почести, каквито се въздават

на най-отбрани граждани; а пък

за Полиника, който от изгнание

се върна с цел земята

на своите бащи да предаде

на плен и на пожар; с кръвта на своите

да се опие; да ги превърне

в роби по неволя — вече възвестих:

от гражданите никой да не смее

да го погребва, нито пък оплаква:

трупът му непогребан да остане

на хищни птици и на псета плячка.

Такава е присъдата ми: нивга

на злите почит няма да въздам,

каквато се полага на добрите!

 

ХОР

Такава е съдбата, о, Креоне,

сине Менойкеев, която ще държиш

на нашето отечество —

и над другари, и над врагове. С каквито

искаш ти закони управлявай

и живите, и мъртвите си поданици.

 

КРЕОН

Над моите закони вие бдете.

 

ХОР

На по-млади този дълг възложи.

 

КРЕОН

Има стража вече над трупа да пази.

 

ХОР

Тогаз каква възлагаш грижа нам?

 

КРЕОН

Към гордите бъдете непреклонни.

 

ХОР

Кой би на смърт, безумен, сам излязъл?

 

КРЕОН

Да, то е тъй, но много, много пъти

е хората полъгвал подкуп.

 

Влиза страж.

 

СТРАЖ

Царю,

не бързах аз и нищо ме не караше



насам да бързам: в безпокойство

спирах често, неведнъж

ме караше от пътя да се върна.

Говореше ми всякой път сърцето:

„Нещастни, ти на казън сам отиваш.

Но спрял ли би се? Други пак Креону

ще каже тази вест и как тогава

от неговия гняв ще се избавиш?“

И с тая мисъл аз вървях полека,

и пътят къс за мен бе дълъг в мъки.

Най-сетне тук реших да се явя;

макар и сам да зная твърде малко,

при все това аз трябва да говоря:

с единствена утеха, че съдбата,

което е решила, то се не избягва.

 

КРЕОН

От що е този страх, в какъвто аз те виждам?

 

СТРАЖ

За себе си ще кажа най-напред.

Не съм виновен в нищо и не зная

виновен кой е. Би било неправо

грехът да падне върху мене.

 

КРЕОН

Виждам,


ти с хиляди изврътки се ограждаш;

не носиш ли тревожна вест?

 

СТРАЖ

Внушава


то страх велик, предчувствия злокобни.

 

КРЕОН

Кажи — и се по-скоро отърви.

 

СТРАЖ

Ще кажа всичко аз. Незнайно някой

дойде, трупа със суха пръст покри,

като извърши чрез това над мъртвия

обреда погребален.

 

КРЕОН

Какво говориш?

Кой мъж се осмели?

 

СТРАЖ

Не зная аз.

Земята непокътната е —

ни с търнокоп, нито с лопата; там

не вижда се от колесница диря

не е оставил никакви следи

виновният. Чак призори видяхме

и ужас ни обхвана.

Невидим бе мъртвецът, непогребан,

но с прах надгробен припокрит,

от светотатство всякакво предпазен.

Не бе оставил никой диря там —

ни хищен звяр, ни пес.

Трупът стоеше непомръднал. Псувни и викове

тогава се дигнаха помежду ни:

един на друг стоварвахме вината;

към остър край вървеше разпрата

и нямаше там кой да ни смири,

а подозрението бродеше по всички;

но никой не признаваше,

а всякой се закриляше. Така

най-сетне ний решихме да вземем

в ръцете ся желязо разжежено,

през огън да преминем, боговете

да призовем свидетели, че никой

не е виновен в заговора таен,

нито в престъпното му изпълнение.

Един от нас тогава свойто мнение

изказа — и всички сведохме глави,

в смущение, защото никой инак

не знаеше бедата как да махне;

а неговий съвет бе да разкажем

на тебе всичко, без да таим нещо.

Съветът се прие; да го изпълня

по жребий мен се падна, злочестник,

аз дойдох противно свойта воля,

а може би и против твойта; знам,

омразен е на всеки онзи вестоносец,

който донася вест злокобна.

 

ХОР

О, царю,


отдавна мислех — тая случка

не е ли от самите богове?

 

КРЕОН

Мълчи. Гнева ми не буди; не давай

на хората повод на старини

да те помислят за безумен. Нима

посмя да кажеш, че за тоя труп

ще имат грижа боговете? Те ли

ще почитат като добродетел

човека, който дойде да ограби

многоколонните им храмове

и дарове свещени, да съсипе

и градовете с техните закони?

Боговете да почитат злия! — Не,

това е немислимо. Но отдавна

тук неколцина граждани, противници

на заповедта, против мен роптаят,

глави в закана вият недоволни,

не искат те чело да преклонят

пред меча на закона и пред моите

наредби. Знам, това са те, които

са стражата подмамили и с подкуп

в туй престъпление въвлекли.

Защото зло най-грозно са парите.

Те разрушават градове, пропъждат

от бащин дом човека, развращават

невинните души от правилния път.

Парите заблуждават, тласкат

в зли помисли, в деяния нечестни.

Но и за продажните ще дойде

час — отплатата си да получат!

 

(Към стража)

 

Не! Ако самите вие не откриете



онез, които са погребали трупа,

и ги при мен не доведете — знайте,

кълна се в името на Зевс, за вас

смъртта ще бъде милост; ще ви обеся

живи да висите, докогато

виновния не кажете; така

за в бъдеще ще ви науча как

да търсите парите — и да знайте

по кой се път богатството сдобива.

Погубва винаги, а не спасява

човеците безчестната печалба.

 

СТРАЖ

Ще мога ли да кажа още нещо?

 

КРЕОН

Каква утеха в твоите слова?

 

СТРАЖ

Слуха ли дразня аз, или

сърцето ти, Креоне?

 

КРЕОН

И за какво ти е да знаеш?

 

СТРАЖ

Виновният сърцето оскърбява,

вестителят — ухото.

 

КРЕОН

Очевидно.

Роден си ти за моя мъка само.

 

СТРАЖ

При все това не съм виновен

в това ужасно престъпление.

 

КРЕОН

Извършил си го ти;

душата си продал си за пари.

 

СТРАЖ

О, тежко е, когато се съмняваш,

да се измамиш в своите съмнения.

 

КРЕОН

Ти за съмнението говори

каквото искаш; не ми ли виновник доведете,

ще ви принудя да признайте, че

безчестната печалба ражда мъки.

 

Излиза.

 

СТРАЖ (на себе си)

Да го намерят, само туй желая,

ще бъде ли намерен той, или пък не,

съдбата само знае, но повторно

не ще се върна тука. Ненадейно съм

избавен от моите страхове;

таз милост аз дължа на боговете.



 

Излиза.

* Древните гърци смятали, че голям грях върши онзи, който не се погрижи да погребе изоставен мъртвец. Погребалният обред се смятал за извършен дори тогава, когато върху мъртвия се посипело малко пръст. 


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница