Антихиперлипидемични лекарства Ив. Ламбев1 холестерол и триглицериди

 LDL имат плътност 1,019–1,063 g/dl, диаметър 18–25 nm и t_1/2 72 h. Съдържат около 65% холестерол. Транспортират холестерол от кръвта към черния дроб и екстрахепаталните (периферните) тъкани.  HDL имат плътност 1,063–1,21 g/dl и диаметър 5–12 nm. Улесняват транспорта на холестерола от периферните тъкани към черния дроб. Чернодробният холестерол след това се екскретира в жлъчката или се превръща в жлъчни киселини. По тази причина високото плазмено ниво на HDL се свързва с намаляване на риска от развитие на ИБС.  Плазмената концентрация на липопротеини се контролира от генетични и до известна степен от диетични фактори. Тя има пряко отношение към развитието на коронаросклероза. Липопротеините преминават през ендотела в артериалната интима, особено в атеросклеротичните плаки. Липопротеините са структурно сходни на плазминогена. Вероятно те нарушават неговото окисляване, конкурират се с тъканния плазминогенен активатор (t-PA) и предотвратяват свързването на плазминогена с фибрин. По този механизъм липопротеините могат да предотвратят процесите на нормална фибринолиза и заздравяването на съдовата стена при атеросклероза. Атерогенна роля имат пониженото плазмено ниво на високоплътностни липопротеини (HDL) и повишеното плазмено ниво на липопротеини с ниска плътност (LDL) и с много ниска плътност (VLDL). Значение има и отношението общ холестерол/HDL (норма ≤ 5). Атеросклерозата е основен предразполагащ фактор за развитие на съдови заболявания.

 В резултат на мета-анализи от дългогогодишни клинични изледвания върху статините FDA (2012) прави следните изводи: (1) Поради изключително редките случаи на хепатотоксичност (средно 1:1 000 000), свързана с приемането на статини, следва да отпадне препоръката за честото рутинно мониториране на чернодробните ензими. (2) Продължителната терапия със статини се свързва с повишаване на на гладно серумните глюкозни нива, както и на гликирания хемоглобин; в 9 до 13% от наблюдавните случаи нараства диабетогенния риск, като много по-висок в сравнение с плацебо е той при розувастатина. (3) Статините, макар и рядко, могат да предизвикат обратими симптоми на когнитивни нарушения (загуба на памет, амнезия, конфузии), налагащи прекратяване на терапията с тях. (4) Ловастатинът е субстрат на P450 3A4 с доказана висока чувствителност in vivo към този клас изоензими. Комедикацията със силни инхибитори на P450 3A4 (антиретровирусни лекарства и др.) значително засилва риска от развитие на тежки НЛР (миопатия и/или рабдомиолиза) при ловастатинова терапия. Това може да изисква неговата замяна с друг статини или намаляване на ДД. Рискът е много по-голям при нарушена чернодробна функция и алкохолизъм.

▼Аторвастатинът (Sortis^®) има бърза резорбция след p.o. приложение, СПП 98% и t_1/2 14 h. Блокира HMG-CoA и потиска синтеза на холестерол. Понижава серумните нива на холестерол и триглицериди, а повишава тези на HDL. Стимулира регресията на атероматозните плаки и намалява склонността им към руптуриране. Терапевтичният му ефект се проявява след 14 дни и достига максимум след 4 седмици, като пациентите трябва да спазват подходяща диета. Показан е при хиперхолестеролемия тип IIa, IIb и IIc. Предписва се в ДД най-често 20–40 mg, приета вечер. Като ензимен инхибитор аторвастатинът засилва антикоагулантния ефект на варфарина и кардиотоничната активност на дигоксина. Подобно на симвастатина и ловастатина аторвастатинът се метаболизира при участие на CYP 3A4. Затова при комедикация с ензимни инхибитори (антимикотични азоли, макролиди, кларитромицин, протеазни инхибитори, циклоспорин, гемфиброзил, циметидин) се повишават плазмените му нива и нараства миозитогенният риск. Страничните му ефекти са: метеоризъм, запек/диария, отпадналост, безсъние, обриви, хепатит, миозит.

▼Rosuvastatin (Crestor^® – филм-таблетки по 10 и 20 mg). Розувастатинът се метаболизира чрез изоензима CYP 2C9, който участва в метаболизма на значително по-малък брой лекарства в сравнение с CYP 3A4. По тази причина възможните нежелани взаимодействия са по-малко в сравнение с други статини.

▼Pravastatin има ниска орална бионаличност (17%) и t_1/2 2 h. Метаболизира се в черния дроб без участие на CYP450. Правастатинът е хидрофилен статин, който благоприятства нормалното развитие на гладкомускулните клетки. Намалява значително (с 61%) тромбообразуването и риска от развитие на ангинозни пристъпи при пациенти с ИБС. Терапевтичният му ефект започва след около 10 дни, а максималният се развива след 1 мес. Приема се в ДД 10–20 mg вечер. ДД може да се раздели на два приема – сутрин и вечер.

▼Fenofibrate (Fenolip^® – капсули 160 mg.) Понижава плазмените концентрации на холестерол с 20–25% и на триглицериди с 40–50%. Потиска естерификацията на мастните киселини и намалява образуването на атерогенни липопротеини (VLDL и LDL). Потиска тромбоцитната агрегация. Намалява плазмените нива на апопротеин B (главeн липопротеин в LDL и VLDL) и увеличава тези от група А1. Понижава серумните нива на триглицериди. Показан е при хиперхолестеролемия тип IIa, ендогенни хипертриглицеридемии – тип IIb, III и IV. На възрастни обикновено фенофибрат се предписва в ДД от 160 до 200 mg в 1 прием по време на хранене.. Фенофибрат потенцира ефектите на кумариновите антикоагуланти поради изместването им от плазмените протеини.

▼Escimo-3^® се получaва от тъканите на дълбоководни морски риби. Стандартизиран е по отношение съдържанието на ейкозапeнтaнова и други полиненаситени омега-3-мастни киселини. Ейкозапeнтaновата киселина се конкурира с арахидоновата за липоксигеназата и циклооксигеназата. Затова в организма се синтезират слабо инфламатогенни левкотриени и тромбоксани и мощни тромбоцитни антиагреганти. Escimo-3 понижава серумните нива на триглицеридите с 64%, на холестерола с 8% и фибриногена с 23%. Намалява леталитета след миокарден инфаркт. Показан е при ИБС, хиперхолестеролемия, хипертриглицеридемия, артрози, колагенози, остеопороза, псориазис. Предписва се орално по време на хранене в доза 3 капсули 1–3 пъти на ден.