Антихрист с крила Мартина Неделчева – 12 „б”
Изтегляне 50.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Антихрист с крила Мартина Неделчева – 12 „б”
- По сценарий Славина Момчева – 9 „е”
- Апостроф Йоанна Петрова – 8 „д”
- Просто се насладете на това, което ми се случи един ден. Беше лято и беше горещо. Пиех на двора студено мляко и се бях замислила за нещо.
- Крясък прекъсна мислите ми и подскочих. Чашата с мляко хвръкна и всичко намокрих. Ядосана се упътих към дома.
- Но мебелите вкъщи са във въздуха и май изкуфявам. Всички знаят, че живея сама, Наричаха ме Пипи, но аз бях с черна коса.
- Беше ниско и беше космато. Сега като се замисля, това ми е познато. Това не е човек, това е маймуна. Но защо светеше и беше намазана с глазура
- Мисля, че не трябва да се тревожа за това. За Бога, всички мебели бяха във въздуха. Изведнъж всичко черно взе да става.
- Отворих очи и се намръщих. Всичко от преди малко свърши. Рожден ден Калоян Колев – 8 “е”
- Полъх Калоян Колев – 8 “е”
| Категория поезия: 1. Мартина Неделчева – 12 „б” 2. Славина Момчева – 9 „е” и Виктория Симеонова – 10 „е”; 3. Гергана Алексиева – 8 „в” и Йоанна Петрова – 8 „д”; поощрителна награда за Калоян Колев – 8 „е”;
Антихрист с крила Мартина Неделчева – 12 „б” Ти носиш се по коридорите небрежно. Защото си велик. Хвърчащ, неуловим. Пред теб отдръпва се властта прилежно. Защото в свойта дързост си неустрашим. Какво е туй „морал”, а що е „отговорност”? Защо са ти безумни правила? Ти носиш се по коридорите със волност. Размахваш свойта „свобода” с крила. Не виждаш ти разрухата, която Раздират вред отровните пера. Подпорите на всичко изградено свято Се сриват тежко – зарад твойта суета. Не казвай ни: „Не съм виновен”! Не казвай ни: „Туй вик е към света”! Не си единственият гузен отговорен. Ала признай си. В теб таи се грозота. Ти носиш се по коридорите метежно. Защото си безлик. Фучащ, но поклатим. Зад теб са мъката и хаосът вървежни. По сценарий Славина Момчева – 9 „е” ПОРАСТВАМ И КЪМ РОЗОВОТО НА ЖИВОТА МИ ПРИБАВЯТ СЕ И ДРУГИ ЦВЕТОВЕ. МЪНИЧКО СИВОТО ОТ НЕДОБРИ ПРИЯТЕЛИ И МНОГО ЧЕРНОТО ОТ ТЕХНИТЕ ЛЪЖИ. ПОРАСТВАМ И КЪМ СВЕТЛОТО НА СЛЪНЦЕТО СЕ ВПУСКАТ ОБЛАЦИ – СЪМНЕНИЯ, СЪЛЗИ, КОГАТО ОСЪЗНАВАМ, ЧЕ ОТ ДЕТСТВОТО ОСТАВАТ И НЕСБЪДНАТИ МЕЧТИ. ПОРАСТВАМ И ЩЕ ТРЯБВА ВЪВ СЦЕНАРИЯ НА УЖ ПО-ЗРЕЛИЯ ЖИВОТ СЕГА ПО-МЪДРО ДА РИСУВАМ С ЦВЕТОВЕТЕ МУ, ДА ПАЗЯ СЛЪНЦЕТО И СВОЯТА МЕЧТА.
Виктория Симеонова – 10 “е” Вървя из златни жита, слънце озарява косите ми, обширна добруджанска равнина напомня за дедите ми; За славния хан Аспарух, баща на тази чудна земя, за пламенния български дух, опазил я векове до сега; за Крум, Борис, Симеон, Петър, Александър, Асеня... за битките, победния стон, гордост за вас и за мене; За Левски, Ботев, Раковски и всички незнайни герои, за четниците на Бенковски, бранили родината моя... *** Вървя из дива гора, шепнеща митове чутовни, за самодиви от китна земя, за хайдути с души бунтовни. Гали ме нежен аромат, на теменуга, роза, иглика чувам глас звънлив и познат – птичка пъстра в клоните чурулика. В китно село хоро се вие, свирят гайда, тъпан, тамбура, моми и момци в чудни носии, играят в ритъма на песента; душата ми радостно танцува, под звуците на мелодия красива. Усещам, че сякаш сънувам - музиката с мечтите ми се слива... ***
Вървя по морския бряг, вълни нозете ми обливат. Калиакра ме връща назад към легендата незабравима. Изгревът водата гали, брегът притихва във вълшебство, за пламенното ми детство. Албена като перла грее, озарена от слънчеви лъчи, морето познат рефрен пее. Искрици греят в моите очи - гларус грациозно се носи, чайка игриво над мен лети, тичатбезгрижни деца боси смехът им край морето ехти... *** Вървя по родната земя, красива, необятна, омайна, за мен най-прекрасна е тя и обичам я безкрайно!
„Светът на нищо не мирише освен на дим, на студ и етер.” Виолета Христова Светът мирише мартенски, на бяло и червено, на свобода, на осми март мирише, на рози във ръцете ми, на любимият ми кекс от мама, на смях в часа по география, на пролет, мирише на пране светът, мирише и на приказки във къмпинга, мирише и на пица с моцарела във Италия, мирише на мистерия във Ватикана и във Колизеума. Светът мирише на дворци и на принцеси. Понякога светът се изморява и след това заспива сладко, приспан от мириса на спомени. Сън Гергана Алексиева – 8 “в” Аз съм малко момиче, Но кожата ми не е бяла като на кокиче. Не ви е нужна информация относно мен, Просто се насладете на това, което ми се случи един ден. Беше лято и беше горещо. Пиех на двора студено мляко и се бях замислила за нещо. Крясък прекъсна мислите ми и подскочих. Чашата с мляко хвръкна и всичко намокрих. Ядосана се упътих към дома. Но щом влязох, установих, че съм сама. Нямаше никой, нямах и мляко. Бях ядосана, но се замислих за кратко. Полудявам ли или си въобразявам, Но мебелите вкъщи са във въздуха и май изкуфявам. Всички знаят, че живея сама, Наричаха ме Пипи, но аз бях с черна коса. Нуждая се от лекар или това е сън? Мисля да изляза отново навън. Обърнах се и видях… Малко човеченце съзрях. Беше ниско и беше космато. Сега като се замисля, това ми е познато. Това не е човек, това е маймуна. Но защо светеше и беше намазана с глазура? Мисля, че не трябва да се тревожа за това. За Бога, всички мебели бяха във въздуха. Изведнъж всичко черно взе да става. Изплаших се, но чух гласът на мама. „Ставай, мила, закуската те чака!” Закуска? Изведнъж чух нещо в непосредствена близост до мен да трака. Отворих очи и се намръщих. Всичко от преди малко свърши. Рожден ден Калоян Колев – 8 “е” ЗА БАБИНОТО СЛЪНЧИЦЕ ОМАЙНО ЗА ТВОЯТ ПЪРВИ ДЕН РОЖДЕН С УСМИВКА ОЗАРЕН… СЪБРАЛИ СМЕ СЕ НИЕ ВСИЧКИ И РАДОСТ СГРЯВА НИ СЪРЦАТА, И НЕЖНОСТ ТОПЛИ НИ ДУШАТА. ТАЗ МЪНИЧКА СВЕТУЛКА НАША КАТO ОГЪН СВЕТИ НИ,БЛЕЩУКА… И СТЪПВА БОДРО И ЗАСМЯН. ПАЛУВАЙ СЛЪНЧИЦЕ ОМАЙНО И ГРЕЙ ЗАВИНАГИ ТАКА СИЯЙНО..!
ТАЗ НЕЖНА УСМИВКА,УВИ ДОВЕЛА ДО ЗЛЪЧ? И ОГЪН ЛИ БЕШЕ,И СТРАСТ,И ПОЖАР- ТОЗ ПОГЛЕД ВТОРАЧЕН ВЪВ МОЯ АНФАС..? ГОДИНИ ТЕ ЧАКАХ,НЕЗНАЙНО ЗАЩО, А ВИЖ МЕ СЕГА СЪМ В РЪКАТА С ПЕРО. КЪДЕ ДА СЕ СКРИЯ ОТ ВЕЧНИЯТ ГНЯВ? КЪДЕ Е ПОКОЯТ В СРЕДНОЩНИЯ СТРАХ? И СКИТАМ ЛИ СКИТАМ,И ГУБЯ СЕ НЯВГА В МЕТЕЖНИЯ ГРЯХ... И ЕТО,ГЛАСЪТ ТИ АЗ ЧУВАМ,ТЪЙ ПЛАХ, ТЪЙ НЕЖЕН,СЪДБОВЕН И БЛАГ- КАТО ПОЛЪХ НА ВЯТЪР,КАТО ПРОЛЕТЕН ДЪЖД, ОСВЕЖЕН,ПРЕРОДЕН НЕВЕДНЪЖ. А ДУМИТЕ СТРАННО ЕХТЯТ,И НОСЯТ ТЕ РАДОСТ, И НЕЖНОСТ И ГЛЪЧ... Каталог: 2013 2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България 2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита 2013 -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика 2013 -> Тест за проверка на математическите знания и умения на учениците в началото на четвърти клас 2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава 2013 -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г 2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г Изтегляне 50.5 Kb. Сподели с приятели:
|