Антиинфекциозни лекарства1 Химиотерапевтиците
Изтегляне 395.3 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Противомикробните лекарства
- И муноглобулини те , антитоксичните серуми и ваксини те
- 16.1. Антибактериални лекарства АНТИБИОТИЦИ Бета
- СИНТЕТИЧНИ АНТИБАКТЕРИАЛНИ ЛЕКАРСТВА
- Сулфонамиди
- МЕХАНИЗМА НА ДЕЙСТВИЕ
- ТИПА НА ДЕЙСТВИЕ
- от I II група , действащи бактериостатичн о
- КОМБИНИРАНЕТО
Химиотерапевтиците се отличават със селективна токсичност и обхващат антиинфекциозните и антинеопластичните (противотуморните) лекарства. Антиинфекциозните лекарства включват: противомикробни и противопаразитни средства, антисептици и дезинфектанти, имуноглобулини, антитоксични серуми и ваксини. Противомикробните лекарства (антибиотици, хинолони, сулфонамиди, нитрофурани, оксихинолини; антимикобактериални, антилуетични, противовирусни, антимикотични и други средства) се прилагат за етиотропно лечение на заболявания, причинени от различни видове бактерии, рикетсии, вируси и гъбички. Противопаразитните лекарства (антипротозойни, антихелминтни, скабицидни, педикулоцидни) се прилагат за етиотропно лечение на протозоози, хелминтози и ектопаразитози (краста, въшливост). Антисептиците и дезинфектантите се използват предимно като профилактични средства, предпазващи от развитие на инфекция. Имуноглобулините, антитоксичните серуми и ваксините са биопродукти, създаващи имунитет срещу различни инфекциозни причинители. 16.1. Антибактериални лекарства
Антибиотиците са продукт от метаболизма на различни гъбички и бактерии или полусинтетични аналози на тези продукти, които спират размножаването на микроорганизмите или ги разрушават. Според МЕХАНИЗМА НА ДЕЙСТВИЕ антибактериaлните лекарства се разделят на следните групи: а) потискащи синтеза на бактериалната стена (β-лактами, бацитрацин, изониазид, гликопептиди, фузидинова киселина); б) потискащи белтъчния синтез в микроорганизмите чрез свързване с 30S субединицата на рибозомите (аминозиди, тетрациклини); в) потискащи белтъчния синтез чрез свързване с 50S субединицата на рибозомите (амфениколи, макролиди, линезолид, линкозамини); г) повишаващи пропускливостта на бактериалната мембрана – полимиксини и ванкомицин; д) потискащи синтеза на нуклеинови киселини – рифамицини (инхибират бактериалната РНК полимераза), хинолони (потискат ДНК гиразата), етамбутол, оксихинолини, метронидазол, хлороквин; е) потискащи метаболизма на фолиевата киселина (сулфонамиди, сулфонамид/триметоприм). Според СПЕКТЪРА НА ДЕЙСТВИЕ се различават: а) широкоспектърни препарати (тетрациклини, аминозиди, аминопеницилини, карбоксипеницилини, уреидопеницилини, цефалоспорини, карбапенеми, амфениколи, рифамицини, флуорохинолони, сулфонамиди, сулфонамиди/триметоприм, нитрофурани, оксихинолини); б) тeсноспектърни препарати (биосинтетични пеницилини, β-лактамазоустойчиви пеницилини, монобактами, макролиди, линкозамиди, полимиксини, синтетични противотуберкулозни средства). Според ТИПА НА ДЕЙСТВИЕ се различават: а) препарати от I група, действащи бактерицидно върху размножаващи се и неразмножаващи се микроорганизми (аминозиди, полимиксини); б) препарати от II група, действащи бактерицидно само върху размножаващи се микроорганизми (β-лактами, флуорохинолони, ванкомицин); в) препарати от III група, действащи бактериостатично (тетрациклини, макролиди, хлорамфеникол, линкозамиди, рифампицин, сулфонамиди, нитрофурани, оксихинолини, метронидазол). КОМБИНИРАНЕТО на антибактериалните средства от I и II група води до адитивен или потенциращ ефект, но никога до антагонизъм. Комбинирането на препарати от I и III група най-често предизвиква адитивен ефект, но никога антагонизъм. Комбинирането на препарати от II и III група най-често предизвиква значително намаляване на ефекта на бактерицидното средство, защото то осъществява действието си само върху делящи се микроорганизми; изключение се наблюдава при комбиниране на β-лактами със сулфонамиди (в този случай се развива адитивен ефект, защото с разрушаването на бактериалната стена β-лактамите благоприятстват действието на сулфонамидите) или с метронидазол. Комбинирането на препарати от I група помежду им е нерационално поради риск от засилване на техните НЛР (ототоксичност, нефротоксичност и др.). Комбинирането на препарати от II група е рационално поради разширяване на бактерицидния спектър на комбинацията. При комбиниране на препарати от III група обикновено се очаква проява на адитивен ефект. Изключение правят обаче комбинации между представители, повлияващи 50S субединицата на рибозомите (хлорамфеникол, макролиди, линкозамиди), водещи до антагонизъм. 16.1.1. Пеницилини Пеницилините са производни на 6-аминопеницилановата киселина. След свързване с пеницилин-свързващи протеини (PBPs) те активират автолитични ензими в бактериалната стена и потискат синтеза на пептидогликана – основна нейна съставка. Настъпва осмотична бактериолиза и смърт на микроорганизмите. Пеницилините действат бактерицидно върху делящи се екстрацелуларни микроорганизми. Съществуват големи разлики в спектъра на действие при отделните групи пеницилини. Каталог: kft -> sites -> default -> files -> uch programi -> web edu -> Lectures in Bulgarian Lectures in Bulgarian -> Антимикобактериални лекарства1 16 Противотуберкулозни лекарства синтетични препарати Lectures in Bulgarian -> Справочник VII основно преработено и допълнено издание. П/р Ив. Ламбев София. Мед изд. "Арсо" еоод, София, 2010 Lectures in Bulgarian -> Лекарства за локална дентална терапия ив. Ламбев1 Lectures in Bulgarian -> Лекарства, повлияващи храносмилателната система1 12 Антиулкусни лекарства Lectures in Bulgarian -> 4 Психотропни средства1 Lectures in Bulgarian -> Избрани официнални прескрипции1 Твърди лекарствени форми Rp Lectures in Bulgarian -> Антихелминтни лекарства1 18 Антицестодни лекарства Антицестодните лекарства Lectures in Bulgarian -> Антипротозойни лекарства1 15 Антималарийни лекарства Lectures in Bulgarian -> Витамини, минерали, олигоелементи Ив. Ламбев1 Витамини Lectures in Bulgarian -> One of the features which is thought to distinguish man from other animals is desire to take medicine Изтегляне 395.3 Kb. Сподели с приятели:
|