Антракс антраксът е заболяване известно на хората от дълбока древност. Първоначално антраксът е познат като заболяване по копитните животни. Заболяването е широко разпространено в Средновековна Европа

Ежегодно на Земята боледуват 7800-9000души. Антраксът е рисково заболяване в страни, които са без или с минимално ефективни програми за обществено здраве.

Заболяването се причинява от бактерията Bacilus antracis, който се развива при температура 35-36градуса. Бактерията е патогенна за всички видове селскостопански и диви бозайници, с предпочитание тревопасните. Най чувствителни са кози, овце, елени, говеда, биволи и бизони. Хищните бозайници се заразяват след консумация на голямо количество заразено месо. Входната врата за причинителите на антракса е наранената кожа по откритите части на тялото и лигавиците. В мястото на проникване спорите прорастват и бацилът започва да се размножава и да отделя токсични субстанции.

В зависимост от начина на заразяване/досег с кожата, вдишване или поглъщане на спори/, болестта може да придобие една от следните форми:

Инфекцията започва като пъпка, подобна на ухапване от насекомо.След 1-2 дни се получава везикула, която преминава в язва.Регионалните лимфни възли отичат. 20% от нелекуваните случаи завършват със смърт. Тази форма на болестта се нарича синя пъпка или сибирска язва.

В началото симптомите са като тези на настинка. След няколко дни се затруднява дишането. Тази форма обикновено завършва със смърт.

Първите признаци са повръщане и висока температура. Следват болки в корема, повръщане на кръв, тежка диария. Над 50% от случаите завършват със смърт.

За лечение обикновено се предписват антибиотици. Лечението трябва да започне в началния стадий на болестта. Ако не се лекува, антраксът завършва със смърт.

Като зооноза антраксът представлява предимно ветеринарно-медицински проблем.

- Под непрекъснат ветеринарно – медицински контрол трябва да се намират предприятията по преработка на животински суровини;

- Отпадните им води подлежат на ефикасна дезинфекция;

- Под контрол следва да се намират също личното животновъдство, клането и продажбата на месо;

- Умрелите от антракс животни следва да се изгарят или погребват дълбоко в земята, за да не са достъпни за месоядните животни;

- Заболелите от антракс хора се хоспитализират и лекуват в инфекциозно отделение;

- Контактните лица се подлагат на 8дневно медицинско наблюдение и профилактика с антибиотик след консултация със специалист;