Апостолите на свободата

осъвременяване на правописа

и бележки

ст. н. с. МИЛЕН КУМАНОВ

Милен Куманов, предговор и бележки,

c/o Jusautor, Sofia

САВА

Издателство на БЗНС

София, 1987
Това юбилейно фототипно издание,

посветено на 150-годишнината

от рождението на Васил Левски,

Издателството на БЗНС

осъществи с любезното съдействие

на Народната библиотека “Иван Вазов”

в Пловдив
ПРЕДГОВОР
Интересът към живота и революционното дело на Васил Левски датира още в периода до Освобождението на България от османско иго. Достатъчно е да припомним изказванията, които по различен повод правят за него Христо Ботев и Любен Каравелов в своите писма, статии и пр., и още, че Иван Драсов се е готвил дори да пише книга. Първите биографии за Апостола обаче се появяват след извоюването на националната ни независимост – през 1882 г. – от Георги Я. Кирков¹, следващата година – от ненадминатия летописец на Априлското въстание – Захари Стоянов², през 1895 г. – от друг виден участник в националнооосвободителните борби на българския народ – Стоян Заимов³.

Потокът от биографични очерци и други изследвания продължава в значително по-голяма степен и от началото на настоящото столетие насам, но тяхното проследяване излиза вън от задачата, която сме си поставили.

Напоследък стана известно, че преди да видят бял свят посочените по-горе три биографии, малко по-рано Сава поп Христов Кършовски е публикувал също своя труд за Апостола. На този факт пръв обърна внимание известният наш библиограф Петър Чолов, който посочи, че това по същество е първата книга за Васил Левски⁴. Това именно обстоятелство предизвика нашето внимание както към личността на този автор, така и към неговия труд.

От публикувани преди повече от седем десетилетия кратки биографични бележки в едно забравено днес списание узнаваме, че той е роден през 1847 год. в гр. Елена, в борческо семейство. Баща му бил свещеник, който взел дейно участие в борбата за извоюване на независима българска църква. Двамата му по-големи братя – Иван и Кръстьо (Кънчо), се включили в националноосвободителното движение на българския народ още в началото на 60-те години на миналия век. Иван участвувал в Първата и Втората легия в Белград, а заедно с Кънчо били и четници в четата на легендарния войвода Панайот Хитов, която през 1867 г. преминава Дунава и в продължение на повече от месец броди из Стара планина. По-малкият му брат Йордан участвува в четата на Христо Ботев, стъпила в поробените български земи през бунтовната 1876 г. На революционната традиция не изменил и най-малкият му брат – Антон. Той се сражавал в редовете на българската войска по време на Сръбско-българската война от 1885 г.

Сава Кършовски също не останал безучастен към националноосвободителните въжделения на своя род. Макар и още невръстен юноша, той установил контакти с по-будни младежи от родния му град, което предизвикало подозрението на местните османски власти, че и “неговият косъм не е чист”, че и той ще тръгне по пътя на своите по-големи братя. За да избегне надвисналата опасност над живота си, той бил принуден да напусне Елена и да търси спасение във Влашко. Тук попаднал в средата на революционната емиграция и окончателно затвърдил своите убеждения за борба против чуждестранното иго на поробения си народ. Особено силно влияние за оформянето на неговите възгледи оказал Васил Левски, с когото той се запознал, благодарение на личното познанство на своите по-големи братя с Апостола. По тези причини, след като през 1869 г. се завърнал отново в Елена, Сава Кършовски не преустановил своята дейност. В началото на 70-те години на миналия век той основал революционен комитет, на който станал и председател. Комитетът развил немалка дейност за събиране на пари и оръжие за предстоящата реловюционна борба. Преждевременната гибел на Апостола оказала твърде силно влияние върху неговата по-нататъшна съдба. Както в другите краища на страната, така и тук секнала дейността на еленските поборници. Няколко години по-късно, когато апостолите на Гюргевския революционен комитет започнали да бродят из българските земи, в подготовката на новото въстание се включил и Сава Кършовски. Доживял да види свободно своето Отечество, той отдал силите си за неговото изграждане. Отначало бил съдия и касиер, а след това в продължение на много години – адвокат. Успоредно с тази си професия се занимавал и с журналистическа и публицистична дейност⁵.

Непосредствен свидетел и участник в националнооосвободителните борби на българския народ, Сава Кършовски се заловил за перото да разкаже не толкова за своята дейност, колкото да осветли един малко познат епизод от апостолската дейност на Васил Левски. Така у него се ражда идеята да сподели личните си спомени от посещението на Апостола в родния му град, станало в началото на 70-те години на миналия век. Трудът му има стойност не само като първа книга, издадена за Васил Левски след Освобождението на страната от османско иго, но и като една светла страничка от революционните борби на еленчани през посоченото време.

Първото издание на книгата се появява през 1880 г. Изглежда, че то е излязло в твърде ограничен тираж, тъй като бързо е изчезнало от книжния пазар. На този извод ни навежда фактът, че видният наш учен и библиограф – академик Александър Теодоров-Балан, който пръв регистрира тази книга в своя “Книгопис”, не я е видял лично⁶.

Въпреки положените от Петър Чолов, а така също и от нас продължителни усилия, от това издание на книгата на Сава Кършовски не можа да бъде намерен нито един екземпляр. За щастие в началото на настоящия век тя се появява в ново, второ издание, но под друго заглавие: “Апостолите на свободата в Елена”⁷. Обстоятелството, че в това издание не е споменато името на нейния автор, е довело до заблуждение библиографите при регистрирането й. Като се започне от акад. Ал. Теодоров-Балан и Любомир Дойчев⁸ и се стигне до репертоара “Български книги”⁹, издаден неотдавна от колектив на Народната библиотека “Кирил и Методий”, всички смятат, че тази книга е написана от Панайот С. Кършовски. Срещу тези твърдения, неподкрепени от никакви аргументи, съществуват сериозни факти, които не могат да бъдат отминати без внимание. Първо – новото издание на книгата се появява във време, когато е жив самият Сава Кършовски. Той е следял всичко, което се пише за родния му град, и е реагирал своевременно на всички опити да се представи в изопачена светлина едно или друго събитие от неговите революционни борби. Следователно той не би могъл да пропусне един такъв очевиден факт – неговата книга да бъде приписана като творение на друг автор, па макар и негов син. Второ – Панайот С. Кършовски, комуто пък се приписва авторството на това съчинение, навсякъде, където го споменава в други свои работи, никъде не го сочи като свое творение, а винаги е подчертавал само името на Павел Тодоров¹⁰. Но последният е само издател, но не и автор на тази книга. В това не само Панайот С. Кършовски, но и нашите библиографи са единодушни. И още един факт – същият в “Еленска защита”, публикува в края на 1939 и началото на 1940 г. продължение на спомените на своя баща, в които се проследява дейността на местния революционен комитет в Елена, основан и действувал след посещението на града от Васил Левски¹¹.

Академик Ал. Теодоров-Балан е допуснал и друга една грешка – отбелязвайки правилно “Апостолите на свободата в Елена” като второ издание, той е посочил за първо не изданието на тази книга от 1880 г., а публикацията й, която се появява в сп. “Българка”, издавано от Алис и Панайот С. Кършовски в края на миналия и началото на настоящия век. Маститият учен не е забелязал, че отпечатването на книгата в това списание е станало не през 1899 г., както сочи той, а в края на 1902 г. и началото на 1903 г., когато второто й издание като отделна книга е било вече налице¹².

От своя страна, Любомир Дойчев в своя труд е ползувал само публикацията на творбата на Сава Кършовски по изданието й в сп. “Българка”, без да е имал предвид нейното издание като отделна книга в 1902 г.¹³

Кои са причините, наложили повторното издаване на книгата на Сава Кършовски? На първо място, естествено е да се предположи като такова основание нейното изчерпване още в първите години след излизането й. Но това е, така да се каже, формалният повод. Другият, действителният, е изтъкнат от самия автор в края на тази книга – че след нейната поява излизат съчинения от други автори, които предавали в невярна светлина фактите както за самото посещение на Апостола в Елена, така и за отношението на еленчани към него¹⁴. Отстраняването на тези неясноти е несъмнена заслуга на Сава Кършовски. В същото време не може да не се отбележи, че изправяйки тези грешки, той на свой ред е допуснал някои неточности. Те обаче ни най-малко не намаляват стойността на неговата книга.

Второто издание на труда на Сава Кършовски е също вече библиографска рядкост. Единствен екземпляр от него открихме в Народната библиотека “Иван Вазов” – Пловдив. За да не го достигне участта на първото издание, позволяваме си да го предложим на вниманието не само на историците-специалисти, но и на по-широкия кръг читателска аудитория, която проявява днес така силно интерес към всичко, което е писано и продължава да се пише за Апостола.

Използваме случая да изкажем голямата си благодарност и към ръководството на Народната библиотека “Иван Вазов” – Пловдив, за предоставената ни възможност да публикуване това издание.
Март, 1987 г. Милен Куманов

Апостолите на свободата

в Елена


Беше 9 юни 1871 година¹⁵, един от редките жежки и задушливи летни дни. Небето беше прекрасно синьо и никакво облаче не се забелязваше по него, а дневният цар Слънцето разстилаше изнурителна задуха и в най-сенчестите места. С една дума беше истинска жега с атмосфера гореща и задушлива. В този ден два хранени коня, носейки двама пътници, бързо под такт вървяха по стръмния балкански път, който води от Котел за Елена. Единият от пътниците беше със среден ръст, широки плещи, валчесто лице, сиво-синкави-соколови очи, руса коса и малки руси мустачки, а другият – извънредно красив момък със среден ръст, черни и големи очи, черна коса, черни и дълги брада и мустаки. И двамата бяха облечени в немски дрехи, а обути в ботуши със завърнати капаци. Те, въпреки задушливата атмосфера, изглеждаха бодри, бързо караха конете си и живо се разговаряха. Кои баха, прочее, тези пътници, загде и по каква работа пътуваха те в този горещ летен ден, читателят много лесно ще си отгадае, като узнае, че това бяха неустрашимите апостоли на свободата, отличните и неподражаеми революционери: Дяконът Васил Иванов Левски и Ангел Кънчев¹⁶.

Надвечер, когато жегата намаля и приятен, тих и прохладен ветрец повея, когато прекрасната вечер завършваше жежкия ден, когато песните на птичките, крясъкът на щурците, шумът на тревите, мелодиите на този концерт от неопределен хор, които със свършека на деня се възвишаваха към небето, когато последните лъчи на захождащото слънце озаряваха и се сбогуваха с кубетата на църквите и високите сгради на градеца Елена и околните му близки и далечни баири, и се отразяваха като пожар по стъклата на прозорците, и когато всичките еленски чорбаджии и първенци по обикновеному се бяха събрали и насядали в и пред кафенето на Матея Йорданов Момчилов, направено по турски стил и вкус с шадраван в средата, под хана на същия, който се намираше в центъра на градеца на Горния мегдан, да си пият ракийцата, кафенцето и наргилето и да разискват дневната политика, която черпеха от вестниците: “Зорница”¹⁷, “Турция”¹⁸, “Македония”¹⁹, “Право”²⁰, “Дунав”²¹, “Едерне”²² и пр., тогава нашите пътници спряха конете си пред кафенето и многолюбезният ханджия дядо Матей ги пресрещна.

• 
  Добър вечер – проговориха те.
  
• 
  Добър вечер и добре дошли – отговориха ханджията и насядалите пред кафенето борбаджии.
  
• 
  Де има хан, за да пренощуваме? – запитал Левски ханджията.
  
• 
  В нашия хан ще пренощувате – казал дядо Матей и ги поканил да слязат.
  
• 
  Преди да слезем – възразил Левски, - кажете ни предварително имате ли сено за конете ни?
  
• 
  Сенцето свършихме – отговорил ханджията, - но сламица дал господ.
  
• 
  Нашите коне, дядо, сламица не ядат – проговорил Левски и най-любезно замолил да им кажат де биха намерили друг хан. Тогава Йорданчо Х. Н. Бакалов ефенди²³ им казал да отидат в хана на дядо Лазар Стойчевчето, посочил им хана и ги запитал отгде идат и по каква работа подят.
  
• 
  Джелепчии²⁴ сме, събираме соватска стока²⁵ и идем откъм Котел и Жеравна – отговорил хладнокръвно Левски на Йорданча ефенди, когото добре познал, взели сбогом и продължили пътя си.
  

Левски и Кънчев, по указанието на Йорданчо ефенди, минаха край конака, преминаха каменния мост и навлязоха в Еловската махала²⁷, дето не с голяма мъчнотия намериха хана на дядо Лазар и спряха пред портите му. Симпатичният старец бащински ги прегърна и присрещна. След обикновените поздрави те запитаха дядото има ли сено за конете.

• 
  Дал господ, синко – отговорил старецът, - и сенце, и сламица за добичетата, пък и нещичко за хапване и сръбване за вас.
  

Настана вечер, тиха и приятна. Сводът небесен се покри с милиони светли и трептящи звездици, а градецът почиваше в гробна тишина, която само от време на време нарушаваше подухването на прохладния ветрец или лаят на кучетата. Всичко живо отдавна почиваше в недрата на Морфея. След вечеря на нашите пътници им се искаше да излязат из градеца, да се поразходят и да го поразгледат, както и да се срещнат със Сава п. Хр. Кършовски, единствения им познат человек в този градец, но отрудени и уморени от пътуването, те предпочетоха да си легнат. След малко гробната тишина, която отдавна царуваше в целия градец, внезапно се наруши от лая на кучетата и человечески тропот, който постоянно се приближаваше и усилваше, докато най-после се спря пред портите на хана. Силното изтропване на вратата на хана разбуди всички в хана и около него.

• 
  Кой хлопа? – се обадил дядо Лазар.
  
• 
  Аз съм, Сали чауш²⁸ – отговорил чаушът, - отвори вратата.
  

• 
  Заповядайте, влезте – умилно проговорил дядо Лазар. – Какво обичате?
  
• 
  Благодарим – отговорил Сали чауш, - ний няма да влезем, но тук ли са търговците, които тази вечер са пристигнали откъм Жеравна и Котел?
  
• 
  Да, но те са си легнали в стаята.
  
• 
  Чок селям²⁹ от мюдюрина и чорбаджиите, те са събрани в конака и ни изпратиха да ги поздравим и поканим да дойдат, за да им прегледат пътните тескерета³⁰.
  
• 
  Добре – проговорил старецът и бързо отлетял към стаята на гостите, които събудил и уведомил за случилото се.
  
• 
  Издадени сме – казал Кънчев на румънски.
  
• 
  Прегледай “Св. Никола” и “Св. Илия”³¹, па се не бой – отговорил Левски на същия език, та ако и от тази примка се избавим, едва ли другаде ще ни хванат.
  

• 
  Аллах рази-олсун – отговорили всички, а мюдюринът добавил: - Буюрин, отурунус чорбаджилар³⁴.
  

• 
  Господа – проговорил мюдюринът, - имаме заповед от търновския мютесарифин³⁵ да преглеждаме пътните тескерета на всички непознати пътници, които преминават през градеца ни. Повикахме ви, прочее, да прегледаме пътните ви тескерета. Имате ли такива, отгде идете, по каква работа ходите и загде отивате?
  
• 
  Да, ефенди, отговорили те, като извадили с най-голямо хладнокръвие и спокойствие из джобовете си редовните си пътнически тескерета, издадени от собствената тескераджийница на Васил Левски или от тази на Зографина Георги Данчев³⁶ от гр. Чирпан и доста учиво ги подали на мюдюрина, като продължили: - Ний сме джелепчии, търгуваме със соватска стока, идем откъм Жеравна и Котел и отиваме към Трявна, Дряново, Габрово и пр.
  

• 
  Вие знаете – проговорил мюдюринът, - че в царщината ни са се появили някои нехранимайковци, които кръстосват из страната, лъжат и бунтуват мирната рая против падишаха. За да се хванат и ограничат тези лоши хора, дадена ни е строга заповед да преглеждаме тескеретата на всички проходящи през градеца ни. Скърбим, че сме принудени в повечето случаи да безпокоим и честните и мирните хора, както е случаят и с вас.
  
• 
  Няма нищо – добавил Левски, - вие изпълнявате заповедта, а ние, като мирни хора и честни търговци, длъжни сме да се подчиняваме на правителствените разпореждания.
  
• 
  Евет, чорбаджилар³⁷ – продължил мюдюринът, - но не всички поданици на падишаха мислят като вас.
  
• 
  Всички, освен хаирсъзите³⁸ – се обадил един дебел чорбаджия.
  
• 
  И освен комитите – допълнил мюдюринът.
  
• 
  Комити няма – възразил друг чорбаджия, - но има чапкъни.
  
• 
  Има, чорбаджи – продължил мюдюринът, - има между тях и един кешиш Дервиш-Оглу Аслан³⁹ – Васил Иванов Левски. Той трябва да е баш комита, защото царското правителство дава голяма награда на този, който го хване или убие.
  
• 
  Те са хаирсъзи, чапкъни, царски душмани и заслужават наказание – заговорили почти едновременно всички чорбаджии, като всячески се надпреварвали да представят комитите за най-низки и развалени хора.
  
• 
  Свят широк – казал Ангел Кънчев, - хора много – и добри, и зли.
  

След това се завел разговор по търговията, разговор, който никак не се нравеше на нашите търговци не само защото не се интересуваха от търговията, но и защото се бояха да не би да се затруднят в някои отговори и се хванат, та ето защо те всячески се стараеха да отвличат вниманието на чорбаджиите, само и само да се избавят от въпросите им, и ето защо те гледаха колкото се може по-скоро да се видят свободни на улицата.

• 
  Е, да ходим – проговорил Левски на Кънчев, - за да не безпокоим повече...
  
• 
  Не, почакайте – го прекъсна мюдюринът, - ще пиете кафе. Сали чауш, чабук ики кафе гитирин чорбаджилар⁴⁰.
  

Този разговор още по-малко интересуваше нашите пътници, но при все това те бяха доволни и това задоволство се забелязваше по лицата им, защото се освободиха от разните въпроси, които по-рано им се задаваха. Те предпочитаха да запитват за разни работи, които забелязваха, че интересуват чорбаджиите и внимателно да слушат отговорите им, отколкото да им отговарят на запитванията.

Най-после полицейският служител им поднесе горчивото кафе, те набързо го изпиха, взеха сбогом и най-учтиво се разделиха с мюдюрина и чорбаджиите и се упътиха за хана, предоволни както от направената ненадейна визита на царските хора, тъй и за избавлението им от тях. До хана ги придружиха Сали чауш с още един заптия. Времето бе доста напреднало. Те влязоха в стаята, съблякоха се и си легнаха със сърца, препълнени от радост и тъга; от радост – за щастливото им избавление от полицейската власт, и от тъга – за непристойното, лакейническо и подлизурско поведение на еленските чорбаджии, турски подлизурки и народни изедници.

Нощта превали. Сутринният приятен, свеж и с очарователен дър въздух покри малкия градец. Дневната светлина започна да се смесва с нощната тъмнина и последната неусетно начена да изчезва. Зазори се. На изток част от небето се осветли, а звездите, що го украсяваха, трептейки, започнаха с приближаването на деня да бледнеят и да се губат, тогаз, когато на запад нощта още простираше в небесата едно вало, обсипано със сапфири – блестящи звездички, които светлината като че ли съживяваше, за да се съпоставят на зората, но тяхното съпоставяне бе напразно. Целият изток пламна и се украси с различни цветове, картина, която и най-изкусната ръка на най-талантливия живописец не би била в състояние да я нарисува. Природта предизвести пробуждането на земята с хилядите гласове на разните животинки; един тих, приятен и прохладен ветрец подуваше от време на време, раздвижваше листенцата на дърветата, които тихичко шумолеха, и разнасяше приятния аромат на току-що цъфналите цветенца. Триумфът на зората бе много бърз. Небето бе ясно и само тук-там се забелязваха няколко малки червеникави облачета, които летяха с чудна бързина.

Такова бе утрото на 10 юни⁴¹ същата година. Нашите гости станаха преди сипването на зората и приготвяйки се да посетят дома на Сава п. Хр. Кършовски, приятно се любуваха на прекрасното утро, като си проектираха плана на работата, която им предстоеше в този ден да извършат по учредяването на комитета. Дървените клепала на църквите заклепаха; те призоваваха православните и набожни християни на молитва. Всичко живо се раздвижи из малкия градец. Птичките, подскачайки от клонче на клонче по овощните дървета, които изобилстват из обширните дворове и градини, весело и приятно запяха. Когато Левски и Кънчев бяха готови и тръгнаха да излязат из градеца, пресрещна ги на двора добродушният и любезен старец дядо Лазар.

• 
  Добро утро, момчета – проговори им той, - какво сте подранили, да не мислите да пътувате по хладината?
  
• 
  Дал бог добро – му отговориха те, - подранихме, дядо, защото имаме малко работа, ще гледаме да я свършим раничко, та и раничко да си тръгнем.
  
• 
  Защо ви викаха снощи в конака – с любопитство за пита същият – тези гаджали?
  
• 
  За да ни прегледат тескеретата – отговори Левски.
  
• 
  Сега не искате ли да се посръбнете и похапнете нещичко?
  
• 
  Не, дядо, защото бързаме.
  
• 
  Хубаво, синко.
  

• 
  Дядо, познаваш ли г-н Сава Кършовски?
  
• 
  Сава поп Христов ли?
  
• 
  Да, дядо.
  
• 
  Познавам го, синко, как да не го познавам.
  
• 
  Тук ли е?
  
• 
  Домашните му са на касабата^*, но струва ми се, че той е тука, ако не се лъжа, вчера го виждах.
  
• 
  Де му е къщата?
  
• 
  Къщата му е близо до конака. Вий знаете где е конакът, като минете каменния мост и вървите право нагоре край него, вий ще отидете на един кръстопът. Там на кьошето ще видите един фенер, а срещу него един дюкян; срещу тях на кьошето между уличката и пътя, който води за църквата, голямата къща е неговата.
  

Когато преминаха каменния мост на полупресъхналата рекичка и се намериха близо до конака, срещнаха ги двама конници. Тези конници бяха чорбаджии. Левски и Кънчев при първи поглед ги познаха. Познаха ги и чорбаджиите, които любезно ги поздравиха с “добра среща”.

• 
  Дал бог добро, чорбаджии – отговориха Левски и Кънчев.
  
• 
  Где сте се запътили толкова рано? – ги запита по-сухият и по-високият чорбаджия.
  
• 
  Отиваме на черква – отговорил Левски, - хем да се черкуваме, хем да разгледаме черквата, която била много голяма и много красива.
  
• 
  Разгледайте и старата черква “Св. Никола” – проговори същият, - която е съградена за 40 дена. Тя се намира в същия двор и е прекрасно изографисана.
  
• 
  Непременно ще разгледаме и нея – му отговориха, взеха сбогом, продължиха пътя си и не след дълго време излязоха на кръстопътя.
  
• 
  Ето фенера – проговори Кънчев.
  
• 
  Ето и дюкяна – добави Левски – тази трябва да е къщата на г. Кършовски.
  
• 
  Или тази – възрази Кънчев.
  

• 
  Добро утро, Байо – проговори Левски.
  
• 
  Дал бог добро – отговори учудено Баю Митката, като плахо-плахо загледа лицата им. Той не ги познаваше, за първи път ги виждаше и чудно му бе отгде му знаят името, кои са те и отгде го познават⁴².
  
• 
  Байо, коя е къщата на Сава Кършовски?
  
• 
  На кого? – още по-зачудено запита и още по-вдадено се вгледа в лицата им, като всячески се напъваше да си отгадае енигма.
  
• 
  На Сава поп Христов Кършовски.
  
• 
  Ей тази – показа им вратата и погледна към прозорците, - ей го хи на прозореца.
  

Апостолите се упътиха към показаната врата, а дюлгеринът Баю умилно ги съпроводи с погледите си. Искаше му се да ги запита кои са, отгде са и отгде го познават; но не се осмели да стори това.

• 
  Добро утро, бай Кършовски⁴³ – проговори Левски и го хвана за ръката, - живи бяхме пак да се видим.
  
• 
  Дал бог добро и добре дошли – отговори Кършовски, вгледа се зачудено в тях и всячески се стараеше да ги познае, но напразно. И действително, предполагал ли бе той, че великият революционер и апостол на свободата би посетил някога чорбаджийския градец Елена и би отишъл в дома му.
  
• 
  Е, бай Кършовски, позна ли ме? – запита Левски.
  
• 
  Иска ми се да ви позная, ала не мога да дойда на себе си.
  
• 
  Е добре, да възлезем горе, там ще видите кои сме ний.
  

• 
  Трябва в две-три години или много да съм се променил, или пък да си ме забравил. Припомни си, бай Кършовски, из румънския живот. Букурещ, Гюргево и последното ни отиване като калугер през 1869 година⁴⁴. Спомняш ли си, че там бе последното ни виждане и че...
  
• 
  А бе, Василе, бе, Дяконче, ти ли си – прекъсна го Кършовски, наново се хванаха за ръцете и целунаха, - да те убие майка ти с дървен пищов, много си се променил. Какво търсиш тука, не знаеш ли, че турското правителство те търси навред, че портретът ти се намира в ръцете и на най-последния заптия и че правителството обещава голямо парично възнаграждение на този, който те убие или предаде?
  
• 
  Зная, бай Кършовски, зная и снощи в конака мюдюринък ни го каза.
  
• 
  Как – зачудено запита Кършовски, - мюдюринът ли ви каза? Нима вие ходихте при него?
  
• 
  Да – шеговито проговори Левски, - снощи му бяхме на гости в конака. Там бяха и еленските чорбаджии и първенци. Любезно-любезно си разговорихме, пихме си кафенцето и си отидохме на хана.
  

• 
  Преди да седнем и преди да се разговорим по-надълго и по-нашироко както за снощната ни необикновена визита, тъй и за идването ни в чорбаджийската Елена – проговори Левски, - трябва да те запозная с моя приятел и другар Ангел Кънчев и да те запитам няма ли чужди хора у дома и можем ли свободно, без стеснение и без опаснот да се разговаряме.
  
• 
  Да – отговори Кършовски, - няма никой у дома, даже и домашните ми не са тука.
  

• 
  Жена ми с малкия е на гости у бабалъка ми в Търново – проговори Кършовски, - там бях и аз до оня ден, а майка ми е още в Румъния при братята ми Иван, Кънчо, Йордан и Антон.
  

След този любопитен разказ Левски пожела да се срещне, запознае и види със зетя на Кършовски Васил Иванов Узунов⁴⁵, който по едно странно съвпадение на името Васил Иванов и голямата му прилика на Левски, пострада вместо последния през 1870 година.

• 
  Где е зет ти – с любопитство запита Левски, - който невинно пострада вместо мен, иска ми се да го запозная и да видя дали ми прилича поне?
  
• 
  Не е тука – отговори Кършовски, - преди няколко дена заминал за Добруджа по събиране вересии. Тук е само сестра ми Андоничка.
  
• 
  Съжалявам, че не ще мога да го видя, но мога ли да видя сестра ти?
  
• 
  Как не – отговори Кършовски и се разпореди, за да бъде повикана.
  
• 
  Где и как хванаха зетя ти?
  
• 
  Миналата година той като книгопродавец отишъл във Враца. Тамкашните турски власти го заподозрели, поискали му пътното тескере и като прочели името му, тогава той се подписваше само Васил Иванов, без фамилното Узунов, предположили, че си ти, арестували го, оковали го, въпреки неговите молби и протести, и го откарали във Видин. След няколко време открили го в Русчук⁴⁶. Там го подложили на ново разследване и предали на съд.
  
• 
  От кого се научи за неговото запиране?
  
• 
  От тукашния мюдюрин. Един ден той ме повика в конака и ме запита как се именува зет ми и отгде е родом. Отговорих му, че той се именува Васил Иванов и че е родом от с. Бебрево. “Да не е от Карлово”, повторно ме запита. Не, утвърдително му отговорих. След този отговор той започна да ме съветва да съм кажел самата истина, да не съм криел повече, защото язък ще да бъде и за мене, за младостта ми, за домашните ми и пр. Тези негови думи ме учудиха и заинтересуваха да узная защо той се съмнява в думите ми и защо ме увещава и заплашва. Отговорих му, че говоря самата истина, че нищо не крия и че няма какво да крия. “Да, има какво да криете, прибързано ми възрази той, зет ти бил баш комита, когото царското правителство търси навсякъде, пък ний тука го мислим за най-верния поданик на султана и най-честния търговец. Това вий го знаете, криехте го досега, като се мъчите да го скриете и сега, но това няма да помогне нему, нито вам, защото зет ви е баш комита, бивш кешиш, родом от Карлово, който кръстосвал из царството ни и бунтувал мирната рая против падишаха⁴⁷. Сега чак ми стана ясно защо той се несвърташе тука, сега разбрах, че и вий сте замесени в тази каша и че затова го криете. Той е вече хванат и запрян в Русчук, дето сигурно ще увисне на даражата⁴⁸, кажете си истината, та вий да не пострадате.” Тези думи ме поразиха, но аз не изгубих кураж и започнах открито и решително да му доказвам противното. След дълго говорене аз го предразположих и замолих добре да разпита както тука съгражданите, тъй и съселяните му от Бебрево, за да не пострада един невинен човек и домашните му да не останат немили и недраги. “Мен ще ми бъде много приятно, каза ми той, ако той не излезе лош человек; но в противен случай срам ще бъде и за мене, и за полицията ми”. Разпитах го тогава за подробностите по неговото арестуване. Той ми отговори, че подробности по запирането не знаел, но че искали се от него сведения отгде е, с каква работа се занимава, бил ли е дякон, учител – где, кога и пр. Обеща ми добре да разследвам всичко, а за подробности ми каза да се обърна до търновския паша. Отидох в Търново и за такива се обърнах към търновския паша. Той подробно ми разказа как, где и за какво е арестуван, а също и какви сведения за него иска русчушкият валия Мидхат паша⁴⁹. След като надълго и нашироко му обясних отгде е зет ми, какъв е, с какво се занимава, добавих, че той трябва погрешно да е подозрян и арестуван вместо друго лица. “Лаф торба гермес”⁵⁰, ми каза той, ако действително всичко това, което ми казахте, е вярно, можете ли взе от еленските чорбаджии и мюдюрина една мазмата⁵¹ и да ми я представите? – Мога, му отговорих и си дойдох в Елена да я изискам.⁵²
  

• 
  Кой му гарантира? – запита А. Кънчев.
  
• 
  Иван Чорапчиев⁵³ и Стоил Попов⁵⁴ от гр. Русчук.
  
• 
  Видите – каза Кънчев на Левски, - че и Иван Чорапчиев е народен и че понякога прави добрина. Аз те уверявам, че той скоро ще се постави начело на революционното движение в Русчук. Иска се само търпение и постоянство.
  
• 
  Не ми се вярва – възрази Левски, - както от старо дърво обръч не става, тъй и от чорбаджия – революционер.
  
• 
  Той е в ръката ми, полека-полека аз ще го вкарам в правия път.
  
• 
  Ще видим, но не ми се вярва.
  

След обикновените в случая приветствия с добре дошли, запознаване с Ангел Кънчев, разговори и запитвания за братята й в Румъния, госпожата по общоприетия обичай им поднесе сладко, кафе и пр. и изказа задоволство за посещението им.

• 
  Мен ми е особено приятно – каза й Левски, че можах най-сетне да посетя дома на Кършовската фамилия⁵⁵, но скърбя твърде много, че случаят не ми благоприятствува да се срещна, запозная и видя съпруга ви, който толкова пострада вместо мен. Толкова бих желал да го видя дали ми прилича. Нямате ли портрета му?
  
• 
  Как не, имаме го – отговори тя, - ето го тук, - и показа една фамилна група, фотографирана в Букурещ и окачена на стената.
  
• 
  И ето го тука – проговори Кършовски, като им покза един-два портрета, които се намираха в албума, стоящ върху масата.
  

• 
  Да – отговори Кършовски, - сещам се.
  
• 
  Освен за образуването на местен частен революционен комитет, дойдохме и да се срещнем и с хаджи Михал, познавате ли го?
  
• 
  
  Каталог: wp-content -> uploads -> 2011
  2011 -> Евгений Гиндев световната конспирация
  2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
  2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
  2011 -> За минималния и максималния бал по паралелки в рио област софия-град
  2011 -> 130 годишнината на ввму “Н. Й. Вапцаров” разкрива новите предизвикателства и перспективи в развитието на флагмана на морското образование
  2011 -> Съюз на математиците в българия – секция бургас пробен изпит по математика за 7 клас – март, 2011
  2011 -> Член на Приятели на Земята Интернешънъл
  2011 -> Права и задължения на учениците
  2011 -> В съответствие с ангажиментите в рамките на фаза 1 от мониторинга за изпълнение на задълженията по Конвенцията и Препоръката, през 2000 г
  2011 -> Разграничение на трафика на хора от сродни престъпни дейности д-р Ива Пушкарова
  
  
  
  Изтегляне 0.57 Mb.
  
  Сподели с приятели: