Аргументи и послания към институции и организации в хода на информационната кампания за отмяна на изменението на „Наредбата за заплащане на продуктовка такса за полиетиленовите торбички“

1. За изпълнителната и законодателна власти

• 
  Наредбата е екологично несъобразна - Рестрикцията налагана върху употребата на полиетиленовите торбички не решава проблема за по-чиста околна среда, а го задълбочава. Целесъобразен и ефективен е подходът на разделното събиране на полимерните отпадъци, рециклирането им, както и стимулиране на многократната им употреба.
  

В Хонгконг две години след налагането на подобна такса употребата на полиетиленови торбички е намаляла с 60%. За сметка на това увеличеното потребление на чували за смет е довело до ръст от 25% на общото потребление на полимерни опаковки. В Ирландия след налагане на таксата през 2002 г. употребата на полиетиленови торбички е спаднала с 90%, но за сметка на това драстично е скочило потреблението на чували с цели 400%.

• 
  Наложената потребителска такса ще доведе до сива икономика и ръст на контрабандния внос - Тази мярка ще засегне над 200 предимно малки и средни фирми от бранша, които няма да бъдат в състояние да плащат непосилните такси и ще бъдат принудени да затворят или редуцират производството си. „Вакуумът” на пазара ще доведе до внос от други държави от ЕС и от трети страни и контрабанда на този вид стока. Знаково в това отношение е решението на Генерална дирекция "Търговия" на Европейската комисия да отмени, считано от 13.07.2012г., антидъмпинговите мерки прилагани при внос на ПЕ торбички от Китай и Тайланд. Практиката е показала, че стоки облагани с такси над 3000 % от себестойността им са особено привлекателни за контрабанда, което неминуемо ще доведе до намаляване събирането на митните сборове, а с това и ще компрометира ефективността от наредбата.
  

• 
  Пречки за бизнеса- Фирми, които не са производители, при износ на полимерни торбички ще бъдат задължени да платят таксата и след това да чакат неопределено време държавата да им възстанови средства, десетократно по-големи от стойността на стоката. Това ще блокира ненужно и скъпо големи финансови средства и може да ги принуди да изнесат дейността си извън страната.
  

• 
  Социална цена на наредбата - Практическата невъзможност на бизнеса да плаща непосилната такса и невъзможността му да намери реализация на полиетиленовите торбички на многократно по-високи цени, неминуемо ще доведе до закриване на производството и затваряне на цели фирми. От 3000 до 6000 души ще останат без работа. Бюджетът ще загуби сериозни приходи от данъците на фирмите и осигуровките на работниците. А българската икономика, като че нарочно, ще се лиши от една от малкото работещи индустрии точно в периода на икономическата криза.
  

2. За екологичните организации

• 
  Непоследователна и непремислена политика на МОСВ - Позицията на МОСВ по отношение на замяната на полиетиленовите торбички с хартиени звучи, меко казано, странно след кампанията на „Зелен Глобул“ за отказ от хартиените фактури с цел опазване на дърветата и природата на България. Всеизвестно е, че за производството на 1 тон полиетиленови торбички са необходими 11 барела петрол, а за 1 тон хартия е необходимо да се отсекат 13-17 дървета. В един килограм полиетиленови торбички с товароносимост до 5 кг има от 200 -500 броя , а от 1 кг хартия могат да се произведат максимум 100 броя с полезен товар до 1 кг. Така също, енергийните разходи за рециклирането на хартията са над четири пъти по-големи от тези на полиетилена.
  

• 
  Многократното използване на торбичките- От екологична гледна точка ключов се явява проблема с многократното използване на торбичките. Според британски природозащитници 76% от леките ПЕ торбички са били повторно използвани. От тях: 53% като кухненски торби за отпадък, 18% за повторно пазаруване и 5% за други цели. Друго изследване по поръчка на британското правителство, озаглавено „ Оценка на циклите на живот на торбичките от супермаркетите“, установява на базата на изчисленият въглероден отпечатък на продукта, че при еднократна употреба на полиетиленовата торбичка ефектът върху околната среда е равен с този на хартиената и памучната чанти, ако последните се използват съответно поне 3 и 131 пъти. При повторно използване на полиетиленовата торбичка /например за изнасяне на боклук/, многократното използване на другите нараства на 11 и 267 пъти, за да се получи същия ефект за околната среда.
  

• 
  Възможности за рециклиране- Доказано е, че полимерите могат да се рециклират до 30 пъти, а хартията (целулозата) до 3 пъти. В България съществуват много мощности за рециклиране на полиетилен, докато все още няма завод за рециклиране на хартия, която да е годна за производството на хартиени торбички. Най-близкия такъв се намира в Италия. Това е причината хартиените торбички в страната да се произвеждат основно от хартия първо качество, или от хартия предлагана на нашия пазар от чуждестранни фирми.
  

• 
  „Анализ на жизнения цикъл“ (LCA) и „въглеродния отпечатък“ на продукта -Наредбата е в противоречие с резултати от изследвания, поръчани от правителствени и неправителствени организации в САЩ, Великобритания, Австралия, Швейцария и Хонг Конг, разработени на базата на метода „Анализ на жизнения цикъл“ (LCA) и изчисляващи „въглеродния отпечатък“ на продукта. Това е метод, при който енергийните и суровинни материали, емисиите и други важни фактори, свързани с даден продукт, се измерват, анализират и обобщават за продуктите през жизнения им цикъл от екологична гледна точка. Анализът на жизнения цикъл измерва “от люлка до гроб” въздействието върху екосистемите. Същият се счита за най-всеобхватния подход за оценка на въздействието върху околната среда на продукти и услуги.
  

• 
  Отпадъци от полиетиленови торбички- На фона на общия обем отпадъци торбичките са нищожен процент. Те представляват най-малкия тегловен обем от всички замърсители, по-малко от 0,2%.
  

3. За работодателските и синдикалните организации и тази за защита правата на потребителите

• 
  Облагането с таксата ще засегне бюджета на всяко домакинство- Не само, че наредбата няма да спести пари на българските домакинства, а ще струва допълнително на изтънелия джоб на потребителите. Вместо получаваните безплатно до влизането на въпросната наредба полиетиленови торбички потребителят ще трябва да ги заплаща от 0.50 до над 1 лв., да не говорим за по-скъпите и с по-малка носимост и кратност хартиени и др. чанти.
  

• 
  Намаляване размера на такса смет - Разделното събиране на отпадъците би довело до значително намаляване на такса смет за гражданите. Фирмите, занимаващи се с разделно събиране на отпадъци сключват договори с общините за безвъзмездно извършване на тази дейност, тъй като те печелят от преработката им. Създаването на добра и работеща организация за разделно събиране на отпадъците рязко ще намали разходите на общините по сметосъбиране, сметоизвозване, депа и заводи за преработката им, а това ще доведе до многократно намаляване таксата смет за домакинствата и фирмите. Статистиката сочи, че докато във водещи страни като Холандия и Германия с достигната рециклируемост 80-90% на отпадъците, то в българските общини този процент не превишава 1%. В тези страни спират депата за отпадъци, докато в България строим нови!
  

• 
  Най-бедна страна в ЕС с най-висока такса- Според проучване на БАП, такси за полимерни торбички се начисляват в четири страни на ЕС. Във всички страни на ЕС има продуктови такси за пластмасовите опаковки в интервала 2-4 EUR/кг, които обаче не се плащат, ако магазинът (този който пуска в обръщение торбичките) е член на организация по оползотворяване на отпадъците от опаковките. В България се получав парадокса - най-бедната страна (респективно потребители) в Европейския съюз да плаща най-висока такса за полиетиленовите торбички.
  

• 
  В разрез със санитарно-хигиенни норми - Насърчаваното използване на пазарски платнени торби за многократна употреба е в разрез с хигиенните норми в 21 век, за контакт на пакетирани и непакетирани видове храни. Изследване по поръчка на неправителствени и екологични организации в Канада през 2009г. показва, че при 64% от чантите за многократна употреба е констатирано бактериологично замърсяване. Освен това, за разлика от полиетиленовите торбички, хартиените не покриват изискванията за контакт с хранителни продукти.
  

• 
  Неудобствата за потребителите- Използваните досега полиетиленови торбички за изхвърляне на смет от домакинствата, ще бъдат заменени от кофите за боклук от миналото, или от полиетиленовите чували, които са по-скъпи и са само за еднократна употреба.
  

4. За търговските вериги

• 
  Търговските вериги ще понесат загуби от въвеждането на високата такса, с което ще се загуби интереса на потребителите към закупуването на полиетиленови торбички. Вероятно търговските вериги ще внасят торбичките от чужбина.
  

Изготвил: Изп. директор: