Арх. Любомира Лилова, редовен докторант към катедра „Градоустройство” на аф, уасг- софия

Когато заявих участието си в конференцията, аз нямах никаква идея за точните параметри на темата на прoф. Александров, назована от него „Урбанизмът художество ли е?”, затова съм много доволна, че моето изказване по един естествен начин ще се яви продължение и своеобразно доказване на неговата теза, а именно: да, урбанизмът е и художествена практика, като акцентът е не толкова свързан с реалната практика на урбанизма, колкото с неговото преподаване. Очевидно, че това е една актуална тема и тя е актуална не само за България на този етап, но и за световните тенденции в постмодерния свят.

Гл. ас. Яким Дейков, в качеството си на лектор, засегна следните теми и проблеми:

1. 
   Уводна тема
   
2. 
   Абстрактната композиция в живопистта като основа на някои приложими в урбанизма принципи и тяхното преподаване
   
3. 
   Общи принципи на теорията на композицията; 2D и 3D композиране. Композиции, изспирирани от реална градоустройствена подложка.
   
4. 
   Обратният път в преподаването на композицията. Композиции, инспирирани от случайни графични подложки. ( лекция, изготвeна от гл. ас. Я. Дейков по задание на доц. Груев, и преподавана от него в продължение на 10 години в 1 курс на специалност „Архитектура”, даваща много добри, проверени в практиката резултати. За целите на настоящия учебен модул заедно я модифицирахме в по-приложна посока, с по-урбанистична насоченост, така че да бъде съотнесено към и да отговаря на целите на обучението на студенти по Урбанизъм. )
   
5. 
   –та тема “Градове и композиции” изнесох самостоятелно в качеството си на докторант към катедрата.
   

Последвалите упражнения дадоха много интересни решения, които ще опиша и проанализирам в дисертацията си. Много от засегнатите теми, проблеми и въпроси, са и теми, проблеми и въпроси по моята дисертация, затова съм правила анализи на постигнатото и на възможностите за стимулиране на креативността в „сътрудничество” с изобразителните изкуства.

Моето присъствие в екипа имаше за генерална цел придържането към градоустройствения „ракурс” и по-приложна по отношение на урбанизма територия. Последната от изнесените 5 теми, зададена в програмата като „ Композицията в градоустройството. Едромащабни структури.” Аз назовах „Градове и композиции” и проведох и в теоретичната и в практическатай част. Тя съдържаше анализи на представителни градоустройствени композиции (реални и проектни примери), онагледяващи голям брой относително чисти и съставни композиционни принципи при плановите и пространствени композиции.

С това целта ми беше да подчертая значението на друг мощен фактор за развиване на креативността и професионализма- превръщане на натрупаните конкретни знания и споменавани по време на следването примери в „меню”. Несъмнено е (и развитието на информационните технологии вече го е доказало безапелационно), че оригиналността не е просто умела импровизация и че най- сериозните постижения в нашата област се базират и върху майсторската употреба на менюто, което обаче (ако употребим компютърен език) изисква да сме „заредили програмата си”.

.mit

Разгледала съм над 100 примера, като при този анзлиз целта ми беше да сведа до възможно най- кратък знак логиката на генералната композиция на града, провокирайки по този начин студентите да „виждат” композицията. Символът не е истински град, но за истинския професионалист знаковият му аналог представлява важен инструмент при планирането, анализа и композирането му. Заложих на това „първо четене”, което в преподаването обикнмовено се подценява. В анализа съм използвала като базови схеми реални планове на градове, като скицирах пред студентите схематичния им знаков аналог, като в последствие студентите са се базирали в упражненията си на голяма част от тях.

За целите на настоящата задача е избрано като най- удачно структурирането им спрямо основния им композиционен принцип, нямащо за цел изторическа изчерпателност, а четивно унагледяване на основните видове планови и пространствени градоустройствени композиции, както и някои характерни комбинации между тях, поставяйки умишлено превес на композиционното начало при създаване на градската среда.

„Една от причините, поради които средновековната и ренесансовата архитектура е толкова по- добра от нашата, е обстоятелството, че архитектите са били художници. Майсторите- зидари на готическите катедрали започват като обикновени каменоделци, работещи над порталите. През епохата на Възраждането Брунелески е бил първоначално скулптор, Браманте- живописец, Рафаел, Перуци и Джулио Романо са все художници, които на средна възраст стават архитекти. Измежду големите архитекти на Рим от 17.век Пиетро да Кортона е живописец, а Бернини- скулптор и това е придало на работата им сила на пластичната инвенция, чувство за пропорция и онази отчетлива разчлененост, която се основава на изучаването на човешката фигура. А тези качества не винаги са присъщи на онези, които знаят много за якостта на стоманата и за другите изисквания на съвременното строителство.”

Ако сведем този цитат специално към градоустройството, можем да заключим, че независимо от доброто познаваме на нормативната база, трудно можем да създадем находчиви концепци без специфична нагласа на креативност на ума и тази нагласа се постига повече чрез творческите дисциплини, отколкото със строго архитектурното и в частност градоустройствено, обучение.

„...всяка човешка дейност е утвърждаване на алгоритъм- система от правила, които определят последователност от действия, чието следване предпоставя постигането на дадена цел. Ако се опитаме да назовем това с една дума, струва ми се, че най- точната (т.е. най- малко неточната) ще бъде композиция. Различните човешки дейности в хоа на своето развитие са обособили набори от правила, набори от условнисти, които може да бъдат наречени език ( език на изкуството, език на науката...) и то не само като метафора („защото светът на човека не е само свят на нещата в пространството, но и свят на символи, където разграничението между действителност и илюзия е само по себе си недействително”- Гомбрих, “Изкуство и илюзия”). Тези метафори имат своите екзо- и езо- терични пластове, имат своя недостъпен за профаните подтекст. Да пишеш за композицията в изкуството, да правиш композиции, означава да разбираш граматиката на езика на изкуството.”

Същевременно- академичното обучение все пак е с идеална насоченост и аз не мога безрезервно да приема призивите за засилване на прагматизма при подготовката на професионалисти. Считам, че в нашия университет „професионалния” аспект е достатъчно, даже предостатъчно застъпен, за сметка на „концептуалния”. При сравнение с обучението в чужбина, това личи достатъчно ясно, за което аз имам сериозни лични впечатления. При това трудно може да се твърди, че нашето професионално бъдеще и архитектурно-урбанистичната среда, която изграждаме и обитаваме ще бъдат по-добри от тези на колегите ни в чужбина.

Съвременната теория е именно междужанровите пространства и архитектурната шрактика на най- високо ниво (съвременните „хай- тек” архитектурни проекти) доказват, че има нужда от разумна теория в тази посока, иначе винаги практиката ще ни изпреварва. Изобразителните практики- важен и неотделим фактор в съвременното градоустройство продължават да бъдат пренебрегвани снизходително като касаещи съвсем друга наука. Моите лични наблюдения показват важността на работата с човек, който не е пряко свързан и професионално ангажиран с градоустройството и си позволява да разглежда нещата извадени от контекста, незамъглени от професионлани митологии. Аз съм се концентрирала конкретно върху интердисциплинарния подход в изобразителното изкуство и давам акцент върху това. Добър резултат би дал и интердисциплинарния подход с други дисциплини, които липсват в обучението по Урбанизъм. (философия, естетика, история на изкуството...), като интердисциплинарен подход не означава да се изучават съответните дисциплини като такива, а именно в контекста на урбанизма и то заедно, в диалог, защото моите наблюдения като дескорошен студент и сега вече „от другата страна” на катедрата са, че тази връзка именно се губи. Дори студентите да знаят нещата, те не влизат в системата им от мислене. Често срещано е смесването на понятията, като най-прост пример е как по време на тези упражнения един студент възприе задачата „пейзажна композиция” в буквалността и „типичен пейзаж”. Интердисциплинарният подход има за цел и това- изчистване на понятия. Но това изисква ангажираност и качество на преподаването, в противен случай би могло на доведе до още по- голямо такова объркване. Още един пример: не е едно и също да ти преподава английски урбанист, както учител по английски да говори за урбанизъм.