Аристотел “Атинската полития”
Изтегляне 0.75 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Аристотел - “Атинската полития”
Аристотел - “Атинската полития”
Аристотел Атинската полития* І I. /Триста съдии/ с благороден произход положили клетва, както повеляват свещените закони, и определили присъдата /според обвинението/ на Мирон. Щом било установено престъплението на виновниците, тленните им останки били изхвърлени от гробовете, а техните родове -осъдени на вечно изгнание. А после Епименид от Крит извършил очищение на града. II. После станало така, че за дълго време между благородните и демоса настъпили раздори. 2. Понеже държавната уредба била изцяло олигархична и всъщност бедните, включително жените и децата, робували на богатите. Били наричани пелати и хектемори именно защото според такова споразумение обработвали имотите на богатите. Цялата земя се владеела от малцина и ако пелатите не заплатели наема, и те самите, и техните деца ставали роби, а изплащането на заемите чрез залагане на собствения живот продължило чак до Солон, който е и първият простат на демоса. 3. Прочее, най-тежко и болезнено за бедните според тогавашната уредба било робството. Освен това те имали други причини за недоволство, защото били лишени от всякакви права. III. Предшестващата Дракон древна полития имала следния вид. Висшите длъжности били заемани от благородните и богати граждани, които първоначално управлявали до смъртта си, а сетне - по десет години. 2. Най-почитани в йерархията и най-стари по произход били длъжностите на царя, полемарха и архонта. Сред тях водеща била тази на полемарха, защото някои от царете били слаби военачалници. Такава била причината атиняни да поканят Йон да стане цар. 3. Най-последна по време била създадена длъжността на архонта. Повечето от авторите твърдят, че тя се е появила по времето на Медонт, а други смятат, че е от времето на Акаст, и като доказателство привеждат това, че деветте архонти се заклеват „както при Акаст” да изпълняват свещения си дълг, защото според тях по негово време Кодридите успели да отделят привилегиите на архонта от властта на царя. Прочее, когато и да е станало това, разликата в годините е незначителна, но че архонтската длъжност е създадена по-късно от другите две - се подкрепя от обстоятелството, че архонтът нямал никакви правомощия, наследени от прадедите, а само допълнително наложили се. Затова тази длъжност не е била толкова авторитетна, освен в по-късен период, когато била подсилена законодателно.4. Много по-късно започнало избирането на тесмотетите, които поели архонтски функции да прогласяват съставяните от тях решения, имащи силата на закони, и да ги спазват при разрешаването на споровете между гражданите. Ето защо тази длъжност била заемана за не повече от една година. 5. Такава е по време разликата между тези две длъжности. Деветте архонти не са имали едно общо седалище. Царят заемал така наречения Буколей, който граничел с Пританея (което се потвърждава от това, че и до ден днешен там се осъществява брачният съюз между Дионис и съпругата на царя). Архонтът пък заемал Пританея, а полемархът - Епиликея, който първоначално се наричал полемархей, преди Епилик да го възстанови и обнови по време на своето полемархство, след което бил наречен Епиликей. Тесмотетите заседавали в тесмотея. Но по времето на Солон всички архонти се събирали в тесмотея. Те били упълномощени да издават съдебни решения, а не както сега само да ги внасят за предварително разглеждане. Така е била установена йерархията на висшите държавни длъжности. 6. А Ареопагът съблюдавал спазването на законите, ръководел многобройните и важни дела в държавата и определял физическите и паричните наказания на виновните. Архонтите били избирани измежду богатите и благородните и от тяхната пък прослойка бивали избирани Ареопагитите, затова единствено тази висша държавна длъжност се заема и досега доживотно от ония, които я упражняват. IV. Така е била първата Атинска полития. След недълъг период, по времето на архонта Аристехм, Дракон постановил своите закони и политията придобила следния вид. 2. Били дадени граждански права на тези, които можели да притежават тежко въоръжение. Те избирали деветимата архонти и тамиите измежду ония, които притежавали имущество, не по-малко от десет златни мини, освободени от всякакъв данък, а останалите по-маловажни държавни длъжности бивали възлагани на представители от воинското съсловие. Стратезите и хипархите трябвало да имат имущество, не по-малко от сто златни мини, освободени от всякакъв данък, и деца от законната си съпруга, навършили десет години. Така назованите архонти поемали своите задължения под поръчителството на пританите, стратезите и хипархите до полагането на своята клетва, за което взимали четирима поръчители от съсловието на стратезите и хипархите. 3. За Съвета били избирани по жребий от гражданството четиристотин и един членове. Освен тях чрез жребий бивали избирани и останалите висши служители, които трябвало да са навършили тридесет години, един и същ човек нямал право да бъде два пъти архонт, преди всеки един от неговите съграждани да се е изредил на тази длъжност, и чак тогава изборът започвал отначало, а ако някой от членовете на Съвета отсъствал от заседание на Съвета или на еклесиата, тогава заплащал глоба, както следва: пентакосиомедимнът - три драхми, конникът - две драхми, зевгитьт - една. 4. А Ареопагът като пазител на законите съблюдавал дали архонтите управляват съгласно с тях. Всеки гражданин, спрямо когото е била извършена несправедливост, имал право да протестира в Ареопага за нарушаването на законите. 5. Както вече беше казано, тогава длъжниците залагали собствения си живот, ако не можели да върнат заема си, а земята се владеела от малцина. V. При така установената полития, при която мнозинството робувало, демосът въстанал срещу благородните. 2. И понеже бунтът бил голям, а двете групировки били противопоставени помежду си от дълго време, те сключили спогодба и възложили на архонта Солон да поеме ролята на помирител и ръководител на политическото преустройство. Той е автор на елегията, чието начало гласи: Да, знам, и болката се възцарява в душата ми, когато гледам хилядолетната земя на Йония в опустошение. С тази елегия Солон се противопоставя на всяка от двете групировки и прогласява, че е в техен взаимен интерес да сложат край на всякакви раздори. 3. По произход и достойнства Солон бил от първенците на полиса, по имущество и занаятие - от средното съсловие, нещо, в което са единодушни и други автори, пък и самият той го потвърждава със следните стихове, с които се стреми да отклони богатите от техния деспотизъм и користолюбие: Усмирете и вие своята нестихваща ярост, вие, пренаситените от много блага. Проявете добра воля, защото нито ние ще се примирим, нито всичко ще бъде според вашето желание. Поначало Солон не престава да смята, че причината за гражданската война са богатите, затова в началото на елегията казва, че се бои от „користта и високомерието”, защото именно те пораждат враждата. VI. Като овладял положението, Солон дал свобода на демоса за днес и завинаги и забранил изплащането на дългове чрез залагане на живота. Издал закони и предприел опрощаване както на дълговете спрямо отделни хора, така и спрямо държавата, наречено сейсахтея, понеже освобождавало хората от бремето. 2. Поради това някои се опитвали да го оклеветят. Понеже, докато се подготвял да прокара сейсахтеята, той уведомил за това някои от знатните и после, както поддържат демократите, бил измамен от свои приятели, а ония, които искали да го злепоставят, твърдят, че самият той е участвал в това”. И така същите тези хора, взели пари назаем, купили много земя и след опростяването на дълговете се оказали богати. Поради което се говори, че именно те са така наречените по-късно „изконно богати”. 3. Но твърдението на демократите е по-вероятно. Солон е бил умерен и справедлив, имал е възможността да се присъедини към някоя от групировките и да стане тиран на Атина но бил възненавиден и от двете групировки, защото предпочел благото и спасението на полиса, така че е неправдоподобно заради тъй нищожни и явни неща да се е омърсил. 4. Че е бил поел абсолютната власт, свидетелства смутното политическо положение, сам той твърде често споменава за това в поемите си, а и много други автори го потвърждават. Следователно това обвинение срещу Солон е лишено от основания. VII. Солон преустроил политията и издал други закони, като Драконовите закони вече не се използвали, с изключение на отнасящите се за убийство. Законите били изписани върху кирби, които били поставени сред Царската стоа, и всички се заклели, че ще ги спазват. А деветте архонти полагали клетва пред жертвената плоча, прогласявайки, че ще издигнат златна статуя, ако престъпят някой от законите: оттогава до ден днешен те се заклеват така. 2. Солон определил законите да траят сто години и разделил гражданството по следния начин. 3. В зависимост от имущественото състояние определил четири групи, които съществували и от по-рано: пентакосиомедимни, конници, завгити и тети. Решил всички висши служители -деветимата архонти, тамиите, полетите, Единадесетте и колакретите, да бъдат избирани от съсловието на пентакосиомедимните, конниците и зевгитите, като им се давала длъжност според техния годишен доход. На произхождащите от съсловието на тетите дал правото да участват само в еклесиата и съдилищата. 4. От съсловието на пен-такосиомедимните били избирани ония, които събирали от имотите си петстотин мери стока (в течно и твърдо състояние) общо. От съсловието на конниците били избирани ония, които можели да произвеждат триста мери, а според други автори това били ония, които били в състояние да отглеждат коне. Като доказателство те привеждат названието на съсловието, което според тях произлиза от гореказаното, а освен това се позовават на -някои древни посвещения. На Акропола има изображение /на Дифил/ със следното посвещение: Дифиловият Антемион посвещава това на боговете, след като от тет стана конник. Отстрани бил изобразен кон, свидетелстващ, че това бил знакът на конниците. Макар че е по-приемливо конниците да са били определяни според имуществото, както пентакосиомедимните. От завгитите били избирани ония, които произвеждали двеста мери стока (в твърдо и течно състояние) общо. Оставало съсловието на тетите, които не вземали никакво участие в управлението. Затова и днес, когато някой кандидат за длъжност бъде запитан към кое съсловие принадлежи, той не отговаря, че е от съсловието на тетите. VIII. Относно архонтите Солон разпоредил да бъдат избирани по жребий от списък на излъчените от всяка фила кандидати. Всяка фила избирала предварително десет кандидати за деветте архонти и изборът ставал чрез жребий, затова още е запазен обичаят всяка фила да излъчва десет кандидати, от които после да се избират чрез гласуване с бобени зърна архонтите. Доказателство, че Солон е постановил избирането на архонтите чрез жребий според имотното им състояние, е законът за тамиите, който важи и днес и който изисква тамиите да се избират от пентакосиомедимните. 2. Такива са прочее разпоредбите на Солон относно деветимата архонти. В по-старо време обаче Ареопагът имал право да извиква и преценява лично кандидатите за висшите длъжности и като ги разпределял, да ги назначава за една година. 3. Съществували четири фили, както и преди, и четирима царе на филите. Всяка фила била разделена на три тритии, а всяка трития - на дванадесет навкрарии. Начело на навкрариите стоели навкрари, които се занимавали с текущите разходи и със събирането на налозите и данъците. Затова и в законите на Солон, които отпаднали, се казва многократно: „На навкрарите се предоставя „събирането” и „разходите да бъдат от навкрарската хазна”. 4. Солон учредил Съвет на четиристотинте - по сто членове от всяка фила, а на Ареопага възложил да бъде блюстител на закона и както било дотогава, да остане пазител на политията, да наблюдава множеството значителни дела в управлението, да подвежда под отговорност нарушителите на закона, да налага физическо наказание или да ги глобява, като внася платената глоба в Акропола, без да излага основанието, заради което е била наложена, да съди ония, които съзаклятничели срещу демокрацията след издадения от Солон закон за исангелията. 5. Виждайки, че много често полисът бил размирен и че някои от гражданите поради равнодушие чакали пасивно развръзката на събитията, издал за тях специален закон: „Ако някой по време на размирици в полиса не вземе оръжие и не се присъедини към една от двете групировки, ще бъде лишен от граждански права и ще бъде осъден за безчестие.” IX. Прочее, такива били разпоредбите относно висшите длъжности. Три са най-демократичните мерки, предприети от Солон: първата и най-значима е забраната за изплащане на дълговете с цената на живота, втората е правото на всеки да се обръща към съда за проявена несправедливост, и третата - най-често споменаваната, чрез която мнозинството засилва своето влияние, е правото на последно обжалване в съда; бидейки господар на своя глас, демосът ставал господар и в управлението. 2. Понеже законите не били съставени ясно и точно, а според закона за онаследяването и за дъщерите наследници се пораждали много недоразумения, и така възникнала необходимостта всякакви спорове, били те частни или обществени, да се разрешават от съда. Някои смятат, че Солон умишлено е съставил законите по неясен начин, та народът да има възможност да отсъди окончателно. Но това не изглежда приемливо и този недостатък ще да се дължи на неумението на Солон да постигне съвършенството посредством един общ канон. Не е правилно да съдим за намеренията му откъм днешните събития, а според неговите останали политически разпоредби. X. Както е видно, това са демократичните промени в законодателството, опрощаването на дълговете предшествало установяването на новите закони и чак тогава последвало увеличаване стойността на мерките, теглилките и номизмата. 2. По времето на Солон мерките станали по-големи от тези при фидон, а мината, която по-рано имала тегло 70 драхми, сега достигнала 100. Първообразът бил номизма от две драхми. Солон определил и мерките за тегло спрямо номизмата; 63 мини правели един талант, като трите мини били раздробени допълнително на статир и по-дребни единици. XI. След като преустроил политията по такъв начин и понеже при него във връзка със законите идвали просители, било за да го укоряват, било за да разпитват, и го безпокоели, и понеже нито желаел да променя тези закони, нито да бъде намразен, Солон отпътувал за Египет, за да търгува и да разглежда, като обявил, че ще отсъства десет години, защото смятал, че не е редно да тълкува лично законите, а че всеки трябва да изпълнява предписаните наредби. 2. Междувременно много от благородните се настроили враждебно към него заради опрощаването на дълговете и двете политически групировки променили своята позиция към него, защото установената уредба била противна на очакванията им. Всъщност демократите разчитали, че той ще предприеме коренно ново преразпределение на земите, а благородните, че положението ще остане същото или ще бъде незначително променено. Но Солон се противопоставил и на двете групировки и макар че могъл да стане тиран на Атина, ако се присъедини към една от тях, той предпочел да възбуди тяхната обща враждебност, спасявайки отечеството и давайки му образцови закони. XII. Че е станало именно така, свидетелстват всички автори, пък и сам той споменава това в поезията си: На народа дадох подобаващия дял, без от правото му да отнемам или да прибавям, и ония, които имаха мощ и бяха прочути с парите си, гледах да не пострадат незаслужено. Застанах по средата със своя щит и не оставих ни един да победи без правда. 2. И по-нататък, относно това, как е редно да се държим с народа, Солон казва: Народът вярно следва своя водач, когато нито му стягат юздите, нито го пришпорват. Пресищането ражда самодоволство, щом голяма благодат постигне хора, чийто разум не е подготвен за това. 3. После, на друго място, по повод всички ония, които искали да разпределят земята помежду си, казва: Тези, които идваха да грабят, се надяваха да постигнат голямо богатство, а пък аз, сладкодумният, своята твърда воля да покажа. Но лошо пресметнаха и днес разярени всички накриво ме гледат, сякаш съм им враг. Но каквото казах, извърших го според волята на боговете и не безразсъдно постъпвах, нито насила нещо съм сторил и от земята на дедите не дадох равен дял да имат добрите с лошите. 4. По-нататък пише за отменянето на дълговете и за хората, които дотогава били роби и чрез сейсахтеята били освободени: Нима поех си дъх, преди да свърша множество народолюбиви дела? Свидетел за това пред съда на времето да бъде на Олимпийските богове почитаната майка, най-добрата, Земята черната, от която аз извадих позорните стълбове, с които беше прободена на много места, тя бе поробена по-рано, а сега е свободна. И в Атина, отечество, създадено от боговете, обратно върнах продадените - справедливо или не - във робство, прокудените от жестока нужда, които забравиха атическия език поради дългото странстване. А онези, които тук бяха окаяни роби и трепереха пред своите господари, направих свободни. И всичко това според закона извърших докрай, със сила, но и справедливо, както бях определил. И за добрите, и за лошите закони еднакви, които справедливо отсъждат, написах. И ако някой друг бе взел остена, някой злонамерен и алчен човек, той не би удържал народа. И ако бях приел това, що се нравеше на моите противници или пък онова, което враговете им искаха, мнозина мъже щеше да оплаква градът. Затова, събрал цялото свое мъжество, бях подобен на вълк сред глутница кучета. 5. После, в отговор на по-сетнешните упреци от страна на двете групировки, казва: Открито ако трябва да говоря на народа, той нивга не е виждал ни наяве, ни насън онуй, което има го сега, а знатните и силните да ме възхваляват трябва и приятели мои да бъдат. Понеже, казва, ако някому другиму се бе паднала подобна чест, Не би удържал народа, нито би се спрял да обере каймака, преди млекото да разбие. Аз пък бях граничен стълб помежду две враждуващи войски. XIII. Такива са, прочее, причините за отиването на Солон в странство. И макар че когато отпътувал, Атина била размирна, следващите четири години били мирни. През петата година след управлението на Солон не бил избран архонт поради разногласия - и още пет години, поради същата причина, атиняни били в безвластие. 2. Сетне избраният по това време за архонт Дамасий управлявал две години и два месеца, докато властта не му била отнета насила. После атиняни решили поради разногласията да изберат десет архонти - петима евпатриди, трима земевладелци и двама занаятчии, които управлявали в годината след Дамасий. Откъдето става ясно, че архонтьт е имал много голяма власт, понеже очевидно борбите винаги са били за тази именно длъжност. 3. Изобщо разделението било голямо, понеже едни изтъквали, че отменянето на дълговете ги довело до немотия, други пък - били недоволни от размерите на промените, а трети - непрестанно съперничели помежду си. 4. Впрочем три били групировките: паралийците начело с Мегакъл, син на Алкмеон, които поддържали умерена политика; педиаките начело с Ликург, които поддържали олигархичния принцип, и диакрийците начело с Пизистрат, смятан за изцяло предан на демокрацията. 5. Към последните се присъединили както мнозина от освободените от дългове поради бедността си, така и мнозина поради страха от своя неустановен произход. Доказателство за това е, че след изгонването на тираните атиняни провели проверка на гражданските списъци, понеже много хора неправомерно се сдобили с граждански права. Всяка групировка се назовавала според областта, чиито земи обработвала. XIV. За най-демократичен бил смятан Пизистрат, който твърде много се прочул във войната срещу мегарци. Наранявайки се сам, той убедил народа, че бил получил раните от противниците си и че трябва да му бъдат дадени телохранители, като писменото предложение било внесено от Аристион. Получавайки така наречените „боздуганоносци”, с чиято помощ се обявил против демокрацията, той превзел Акропола по времето на архонта Комий, през тридесет и втората година от постановяването на законите на Солон. 2. Разправя се, че Солон се противопоставил на желанието на Пизистрат за охрана, казвайки, че той бил по-умен от едните, а от другите - по-храбър. От тези, които не разбирали, че Пизистрат се стреми да стане тиран, бил по-умен, а от онези, които виждали това, но премълчали - по-храбър. И понеже Солон не ги убедил със слова, той окачил оръжието си на входа на своя дом и заявил, че се е грижил за родината, доколкото можел - самият той вече бил твърде стар, - и смятал за достойно и другите да направят като него. 3. Впрочем тогава Солон не постигнал нищо с призива си, а като завзел властта, Пизистрат управлявал по-скоро законосъобразно, отколкото тиранично. И докато властта му все още не била укрепнала, съзаклятниците от кръга на Мегакъл и Ликург го прогонили през шестата година след първото му възкачване на власт, по времето на архонта Хегезий. 4. Двадесет години след това, притиснат от противниците си, Мегакъл се обърнал към Пизистрат с предложение да го върне обратно според древния обичай, и то по съвсем прост начин, но при условие, че Пизистрат се ожени за дъщеря му. Като разпространил предварително мълвата, че уж богиня Атина възнамерява да върне Пизистрат, Мегакъл намерил една висока и красива жена от дема Пеания - както твърди Херодот, а някои други казвали, че била тракийка цветарка от дема Колит, на име фия, която, накичена като богиня била въведена в града заедно с Пизистрат. Пизистрат редом с жената влезли на колесница, а жителите ги приветствали с възторг и почуда. XV. Прочее, така станало първото завръщане на Пизистрат в отечеството. Около седем години след това отново бил прогонен не защото дълго време се задържал на власт, а защото не искал да живее с дъщерята на Мегакъл, и уплашен от двете групировки, незабелязано се оттеглил. 2. Първоначално се установил в селището Рекел, в Термийския залив, а оттам се преместил в местността Пангея, където успял да събере пари и волнонаемна войска, и отново се завърнал в Еретрия след единадесет години, като за пръв път се опитал да завземе властта със сила, с помощта на тиванци и на Лигдамий от Наксос, както и на конниците, в чиито ръце била властта в Еретрия. 3. Той спечелил битката при Паленида, завзел Атина и като отнел оръжията от народа, осигурил господството си на тиран. После завладял Наксос и поставил Лигдамий за архонт. 4. А оръжията от гражданството взел по следния начин. Като организирал преглед на войската пред Тезея, започнал да произнася слово пред еклесиата и /говорил/ малко време, но понеже хората казали, че не чуват, той ги приканил да се приближат до Пропилейте на Акропола, за да могат да чуват. А докато печелел време, ораторствайки, онези, на които бил поръчал, иззели оръжията и ги заключили в близките на Тезея помещения, после се върнали и доложили това на Пизистрат. 5. А той разказал за случилото се с оръжията в края на словото си и добавил, че гражданите не трябвало ни да се учудват, ни да падат духом, а да се върнат към личните си дела, докато той щял да поеме обществените. Изтегляне 0.75 Mb. Сподели с приятели:
|
