Артериална xипертония
Изтегляне 175.46 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Какво е повишено артериално налягане или хипертония
- От какво се образува артериалното налягане
- Как се поставя диагнозата хипертония
- Кои са причините, предизвикващи хипертония
- Заболявания на бъбреците
- Бъбречно-съдова хипертония.
- Странично действие на медикаменти
- Повишение на налягането по време на бременността.
- Кой може да страда от хипертония
- Последици от хипертонията
- Немедикаментозно лечение
| Артериална xипертония
Повишеното артериално налягане или хипертония днес се явява най-разпространеното хронично заболяване. Общо известно е, че хипертонията е водещ рисков фактор за развитието на инсулти, миокарден инфаркт, увреждане на съдовете, бъбреците, загубата на зрение и други опасни заболявания. За щастие, през последните 30-35 години се забелязва отчетлив пробив при лечението на това заболяване. Количеството на смъртни случаи от инсулти е намаляло с 50%, а смъртността от инфаркти е намаляла с над 40% в сравнение с 1973-74 години. Но все още е много рано да се празнува победа над това заболяване. Много болни пренебрегват профилактиката на хипертонията и здравословния начин на живот, не малка част от хората остава с неоткрито заболяване, а няколко милиона болни с диагноза хипертония не получават адекватно лечение. Какво е повишено артериално налягане или хипертония? За да се разбере правилно по какъв начин намалението на налягането играе важна роля в профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания, ще бъде интересно да се разгледат някои физиологични аспекти в работата на сърдечно-съдовата система. Дължината на кръвоносните съдове в нашия организъм е около 111 000 км. При всеки удар 60-80 грама обогатена на кислород кръв под силно налягане попада от лявата сърдечна камера в аортата, най-голямата артерия в нашия организъм. Съдовата система на човешкия организъм може да се сравни с дърво. Аортата е стволът на дървото. Тя се разклонява на множество артерии, които на свой ред се делят на по-малки клонове, които се наричат артериоли. Те носят кръвта на капилярите-листата на дървото. Кръвоносните капиляри – това са микроскопични кръвоносни съдове, които снабдяват с кислород и хранителни вещества всяка клетка на нашия организъм. След отдаването на кислорода на клетките кръвта отново се връща към сърцето посредством мрежата от венозни съдове. За да се придвижи кръвта по разклонената система от артерии и вени, се налага да се изразходи определена сила или енергия. Силата, въздействаща на стените на съдовете по време на протичането на кръвта е това което наричаме налягане. Безусловно, силата на артериалното налягане зависи от работата на сърцето, но не по-малка роля в регулирането на налягането играят и артериолите - най-малките артерии. Те имат способността да се отпускат, ако е необходимо да се намали кръвното налягане, или да се свият, ако е необходимо то да се повиши. Нивото на артериалното налягане при различните хора варира и зависи от тяхната дейност. Например, не е необходимо сърцето да работи бързо и силно, когато си почивате. Ако извършвате физическа работа или се занимавате със спорт, са необходими големи количества кръв за снабдяване на мускулите с кислород и артериалното налягане започва да се повишава. При друго положение, например, ако Вие внезапно се изправите от хоризонтално положение, организмът ще отговори с мигновено повишение на налягането, за да осигури постоянно снабдяване на мозъка с кислород. Кръвоносните съдове на краката и коремната област се свиват и сърцето започва да бие по-бързо. Понякога, наистина се случва малко забавяне на тази реакция и тогава Вие усещате леко завиване на свят или слабост. Това се случва особено често при възрастни хора, при които съдовите рефлекси са малко забавени. Някои хора могат да усещат “помътняване” в главата или слабост, ако дълго стоят изправени на крака. Това се дължи на това, че кръвта се натрупва в своеобразни кръвни депа-вените на краката, и поради това към мозъка не постъпва достатъчно количество кислород. Артериалното налягане се регулира чрез сложни нервни и хормонални механизми и може значително да се променя във времето. По правило, налягането е по-ниско, когато спите и обратно, то се повишава, когато сте буден или при стрес. Ако сте изплашени или ядосани, надбъбреците Ви започват да произвеждат хормона на стреса-адреналин. Този хормон заставя сърцето да бие по-силно и по-бързо, поради което налягането се повишава и повече кръв достига до мускулите. Както беше изяснено, артериалното налягане обикновено е по-ниско в периода от 1:00 до 5:00 сутринта, рязко се повишава от 6:00 до 8:00, след което практически не се променя през деня и вечерта и се понижава от 11:00 до 12:00 през нощта. Налягането се променя с възрастта. При децата нормалните показатели на артериалното налягане могат да бъдат 70/50, а при по-възрастни над 120/80. От какво се образува артериалното налягане? Кръвният ток в нашия организъм не прилича на постоянното течение на река, напротив, преминавайки през системата на кръвоносните съдове, кръвта като планински поток се завихря, ускорява или забавя своето течение в съответствие със сърдечните съкращения. Количеството сърдечни удари е примерно 60-70 за 1 минута и може да се увеличат до 120-140 удара по време на спортни занимания. Както знаете, сърцето не се съкращава непрекъснато, а след всеки удар следва неголям период на отпускане или покой. В резултат артериалното налягане се променя. Показателите на налягането е прието да се означават с две цифри: 120 на 80 или 120/80. Голямата цифра се нарича систолно налягане и означава най-високото налягане на кръвта върху стената на съда след сърдечния удар. По-малката цифра, наричана диастолно налягане, означава налягането на кръвта в периода на покой, в паузата между сърдечните удари. До момента сред лекарите няма ясно мнение за това, от какви стойности артериалното налягане се приема за повишено. Но налягане над 140/90 се смята за признак на хипертония. Как се поставя диагнозата хипертония? Диагнозата хипертония не се поставя само след едно измерване на показателите на налягането, с изключение на тези случаи, при които показателите са достатъчно високи, например, над 170-180/105-110. Обикновено се провеждат поредица измервания за определен период от време, за да се потвърди напълно диагнозата. Необходимо е да се вземат под внимание обстоятелствата по време, на които се прави измерването на артериалното налягане. По правило, показателите на налягането се увеличават под влияние на стрес, след изпиване на чаша кафе или изпушване на цигара. Интересен е фактът, че в лекарския кабинет при измерване на налягането, показателите могат да бъдат по-високи, отколкото са в действителност. Този ефект се нарича”хипертония на бялата престилка” и се предизвиква от страха на болния от болестта или от лекаря. Ако показателите на артериалното налягане при зрелия човек не надминават 140/90, то следващото измерване се прави не по-рано от 1 година по-късно. При болни, при които налягането се намира в границите на 140/90 до 160/100, се правят измервания през малки интервали от време, за да се потвърди диагнозата. Високото диастолно налягане, например, 110 или 115 мм живачен стълб, е признак за незабавно започване на лечение. При възрастни хора понякога се среща особен вид хипертония, т. наречената”изолирана систолна хипертония”. Тук показателите на систолното налягане са равни или превишават 140 мм живачен стълб, а показателите на диастолното налягане остават под 90 мм живачен стълб. Този вид хипертония представлява опасен рисков фактор за развитие на инсулти и сърдечна недостатъчност. Освен измерване на артериалното налягане, лекарят обикновено проверява измененията на други органи, особено ако показателите на налягането сочат високи цифри. Преглед на очните дъна. Очите са единственият орган в човешкото тяло, в който могат да се видят достатъчно ясно кръвоносните съдове. Използвайки силен лъч светлина, лекарят изследва очното дъно със специален уред-офталмоскоп, чрез който могат да се видят промените в съдовете (стеснение или разширение). Лекарят може също така да види най-малките кръвоизливи, които са свидетелство за повишено артериално налягане. Оценка на сърдечната дейност. Прегледът включва преслушване със стетоскопа за необичайни шумове по време на сърдечната дейност, измерване на размерите на сърцето чрез палпация. Използването на електрокардиограма спомага за изследване на електрическата активност на сърцето и също да се оценят неговите размери. Освен чисто механичните изследвания, лекарят може да назначи различни лабораторни изследвания и в частност изследване на урина за изключване на бъбречна инфекция, изследване на кръв за захар и холестерол. Бъбреците, кръвоносните съдове и очното дъно са органи-мишени за високото артериално налягане. Кои са причините, предизвикващи хипертония? В над 90% от случаите истинската причина за хипертонията не може да се изясни. В тези случаи лекарите говорят за първична или есенциална хипертония. Някои изследователи смятат, обаче, че провокиращите фактори за артериалната хипертония са нарушеното хормонално равновесие, реабсорбция на сол в бъбреците и/или наличие в кръвта на съдосвиващи вещества. Тези изменения могат да бъдат обусловени както с генетични, така и с фактори от живота на човека, например богата на сол диета. Около 10% от болните имат хипертония като последица от друго заболяване или като странично явление от приемани лекарства. Такъв вид хипертония се нарича вторична хипертония. Към най-разпространените причини за вторична хипертония се отнасят: Заболявания на бъбреците. Около 4% от всички установени случаи с повишено артериално налягане са предизвикани от бъбречни заболявания. Общо известно е, че бъбреците са регулатори на водно-солевата обмяна в организма. Ако бъбреците задържат прекалено много сол, съответно се увеличават и течностите в организма. Натоварването на сърцето се увеличава многократно, увеличава се обемът на кръвта и налягането. Бъбреците също произвеждат особен ензим-ренин, който играе ключова роля за регулиране на артериалното налягане. Около 3% от всички случаи с повишено налягане са резултат от бъбречни инфекции или нефрити. При други и хроничните бъбречни заболявания могат да предизвикат хипертония. Бъбречно-съдова хипертония. Бъбречните артерии, снабдяващи бъбреците с кислород са клонове на коремната аорта. Стеснение на една от тях или на двете води до намаление на кръвоснабдяването на бъбрека. Изпитващите недостиг на кислород бъбреци започват да произвеждат ренин, ензим, който чрез каскада биохимични реакции се превръща в ангиотензин 2, мощно съдосвиващо вещество. Свиването на съдовете води до повишаване на налягането. Ренинът също така увеличава продукцията на друг хормон-алдостерон, който отговаря за обратната абсорбция на сол и вода. Бъбречно-съдовата хипертония се среща рядко, примерно в 1-2% от случаите, най-често при възрастни хора, пушачи и при малки деца. Диагнозата при бъбречно-съдовата хипертония се поставя чрез въвеждане на контрастно вещество във вената или артерията и проучване на кръвотока в бъбреците с прилагане на рентгеново облъчване. Тумори на надбъбреците. Надбъбреците са две жлези, секретиращи цял ред хормони, включително и алдостерон и намиращи се над всеки бъбрек(оттук и наименованието им). Произвежданият от тях хормон алдостерон регулира водното и солево равновесие в организма. В много редки случаи (примерно 0.5%) туморът на надбъбреците води до увеличение продукцията на алдостерон, който на свой ред спомага за задържането на сол и вода в организма, което само по себе си увеличава артериалното налягане. Този рядък вид хипертония се среща предимно при млади жени. Като допълнителни симптоми могат да се наблюдават силна жажда и обилно отделяне на урина. Феохромоцитом. Още един рядък вид хипертония е обусловен от друг вид тумор на надбъбреците, а именно – феохромоцитом. Увеличава се продукцията на друг хормон-адреналин. Адреналинът е хормон, помагащ на организма да реагира адекватно на стресови ситуации. Той ускорява сърдечния ритъм, повишава налягането и спомага за пренасочването на кръвта в мускулите на краката. Освен това, при феохромоцитом адреналинът предизвиква реакции на организма като сърцебиене, треперене, топлина. Странично действие на медикаменти. Не е тайна, че някои лекарства са способни да повишат артериалното налягане. Към тях се отнасят, например, кортизона и другите стероиди, някои антипиретици, а също и глицериновата киселина, влизаща в състава на карамела. Повишение на налягането по време на бременността. Този вид хипертония може да се развие през последните три месеца на бременността и е част от късната токсикоза. Нормално, налягането по време на бременност е малко снижено и е примерно 90-100/70-75. Ако показателите на налягането се повишат над 135-140/85-90, е необходимо да се назначи съответното лечение. Кой може да страда от хипертония? Високото налягане се среща както при мъжете, така и при жените от различни социални групи. В повечето от случаите заболяването се развива при възрастни от 35 до 50 години. Развитието на болестта се провокира от така наречените рискови фактори. Към тях спадат: прекалена употреба на сол, алкохол, пушене, липса на достатъчно калий в храната. Последици от хипертонията Хипертонията често се сравнява с мълчалив убиец, тъй като нейното въздействие върху здравето най-често се проявява в късните стадии на заболяването. Запуснатата хипертония е една от главните причини за инфаркти и инсулти. Но дори и страдащият от хипертония да се чувства нормално и до настъпването на инфаркта или инсулта изглежда да има още време, то ако не се лекува, тя въздейства отрицателно на всички органи на човешкото тяло. Нарушения от страна на артериите. Високото артериално налягане значително благоприятства процеса на задебеляване на артериите - от аортата до артериолите. Увеличаващото се налягане върху вътрешните стени на съдовете благоприятства по-голямата им възприемчивост за натрупване на мастни елементи. Този процес е известен под наименованието съдова атеросклероза. По-късно, развитието на атеросклероза води до стесняване просвета на артериите и до стенокардия (гръдна жаба). Стесняването на артериите на краката може да предизвика такива симптоми като болка и скованост при ходене. Това заболяване се нарича периодично куцане. Тромбозата е едно от честите усложнения, наблюдаващо се в артериите, променени от хипертонията. Тромб в коронарната (сърдечната) артерия може да доведе до инфаркт, тромб в каротидната артерия - тази която кръвоснабдява мозъка до инсулт. Запуснатата в продължение на много години хипертония води до развитието на опасно усложнение – аневризми. Аневризмата е изпъкване на стената на артерията (като изпъкването на най-тънкото място на детски балон). След време аневризмата може да се разкъса, което води до опасни последици: вътрешни кръвоизливи, мозъчни кръвоизливи и инсулти. Повишеното налягане уврежда и малките артерии, наистина по друг механизъм. Мускулният слой, от който са изградени стените на артериите задебелява, стеснявайки съда, което затруднява нормалния кръвоток в него. Това може да доведе, например, до увреждане на бъбреците. Задебеляването на стените на вътреочните съдове и кръвоизливите водят до пълна или частична загуба на зрението. Нарушения от страна на сърцето. Сърцето е основния орган-мишена на дългогодишна хипертония. Повишеното налягане заставя сърдечния мускул да работи в усилен режим, за да осигури адекватно снабдяване на тъканите с кислород. Този вид работа води до увеличение на размерите на сърцето. В ранните стадии, увеличеното сърце притежава по-голяма сила, за да изтласква ефикасно кръвта в артериите при повишено налягане. Но с времето, увеличеният сърдечен мускул може да стане груб и слаб и да престане да осигурява достатъчно нуждите на организма от кислород. Смущения от страна на мозъка. Кръвоносната система трябва да осигури устойчиво снабдяване на мозъка с кислород и хранителни вещества. Ако организмът почувства намаление на обема кръв постъпващ към мозъка, той веднага включва компенсаторните механизми увеличаващи налягането и кръвта от другите органи се пренасочва към мозъка. В този случай сърцето веднага учестява своя ритъм, а съкращението на кръвоносните съдове от коремната област и краката осигурява притока на голямо количество кръв в мозъка. Както се отбеляза по-рано, при хипертония, артериите, снабдяващи мозъка с кислород могат да бъдат стеснени поради натрупването в тях на вещества подобни на мазнините. Това многократно увеличава риска от инсулти. Същото може да се наблюдава и при аневризми. Запушването на мозъчни артерии може също да бъде краткотрайно, като обуславя временно прекъсване на кръвоснабдяването на определен мозъчен участък. Такова явление в медицината се нарича микроинсулт. Дори такъв епизод да трае минута, то се налага преглед от лекар и лечение, тъй като в този случай рискът е развитие на истински инсулт. Повтарящи се епизоди от микроинсулти могат да доведат до отслабване на някои мозъчни функции, което в медицината се нарича с термина деменция. Смущения от страна на бъбреците. Всеки бъбрек се състои от милиони микроскопични филтри, които се наричат нефрони. Ежедневно през бъбреците преминават над 1500 литра кръв, като страничните и отпадни продукти се филтрират и се отделят с образуващата се урина, а полезните вещества се връщат в кръвообръщението. Повишеното артериално налягане принуждава бъбреците да работят усилено. Освен това, увреждането на малките съдове вътре в бъбречните нефрони намалява количеството на кръвта, която се филтрира. Впоследсвие това може да доведе до намаление на филтриращите способности на бъбреците. Поради тези промени белтъците се отделят с урината преди да се върнат в кръвообръщението, а отпадните вещества, които нормално се отделят, могат да попаднат в кръвообръщението. Този процес води до тежко състояние - уремия, а в последствие и до бъбречна недостатъчност, налагаща периодична диализа или очистване на кръвта. Нарушения в зрението. Както беше отбелязано по-рано, на дъното на очната ябълка се намират множество малки кръвоносни съдове, които са особено чувствителни към повишеното налягане. След няколко години на неконтролирана хипертония могат да започнат процеси на дегенерация на очната ретина, обусловени от намаление на кръвоснабдяването, точковидни кръвоизливи или натрупване на холестерин в съдовете. Това състояние се нарича ретинопатия. Рискът от развитие на ретинопатия е особено висок при болни от диабет. Лечение на хипертонията От 1950 година се наблюдава взрив в производството и синтеза на нови антихипертензивни лекарства във фармацевтичната промишленост. До тогава хипертонията основно се лекува с безсолна диета, хирургически интервенции и фенобарбитал, за намаляване на стреса. Съществуват данни, че в началото на 1940-те години всяко трето или четвърто болнично легло е било заето от болен лекуващ артериална хипертония или последствия на артериалната хипертония. Многобройните изследвания доказват, че в последните години, във връзка с успешното лечение на хипертонията, значително е намаляла смъртността и сериозните последици на тази болест. Да разгледаме мероприятията, влизащи обикновено в лечението на повишеното налягане. Медикаментозно лечение Както е потвърдено от изследвания в нашата страна и в чужбина, медикаментозното лечение помага значително да се намали риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания, инсулти и смъртен изход чрез ефективно намаление на артериалното налягане. Повечето болни смятат, обаче, че използването на лекарства ще намали качеството им на живот и води до развитие на сериозни странични явления, като се започне от депресия и се приключи с импотентност. Всички лекарства, включително и аспирина, фактически имат странични явления, но изследванията са доказали, че при приемането на продукти понижаващи артериалното налягане, страничните явления се наблюдават само при 5-10% от болните. Освен това, съществуващото многообразие на групи лекарства намаляващи артериалното налягане, позволяват на лекаря и болния да изберат най-оптималното лечение за всеки случай. Лекарят е длъжен да предупреди болния за възможните странични явления от страна на назначения продукт. Най-често употребяваните лекарствени средства за лечението на хипертонията, тяхното действие, а също и странични явления са изложени по-долу. Диуретици Диуретиците или както ги наричат отводняващи продукти, помагат да се намали налягането за сметка на увеличеното отделяне на сол и вода от бъбреците. Това в крайна сметка води до отпускане на кръвоносните съдове. Диуретиците са най-старата група антихипертензивни лекарства, прилагани от средата на 50-те години на ХХ век. И въпреки това, те се употребяват широко до днес, често в съчетание с други продукти. Бета-блокери Тези лекарства, появили се през 1960-те години за лечение на стенокардията, намаляват налягането по пътя на въздействие на нервната система. Те блокират влиянието върху сърдечно-съдовата система от нервните бета-рецептори. В резултат се забавя сърдечният ритъм и се намалява количеството кръв, което сърцето изтласква за 1 минута. Налягането спада. Освен това бета-блокерите намаляват въздействието на някои хормони, което спомага за нормализирането на налягането. Тъй като бета-блокерите могат да свиват периферните кръвоносни съдове, не се препоръчва назначаването им при болни с нарушено кръвообръщение на ръцете и краката. Бета-блокерите са противопоказани при астматици и при болни със сърдечна недостатъчност. При някои болни е било отбелязано намаление на половото влечение. Блокери на калциевите канали Това е група лекарствени средства, които блокират калциевия ток вътре в мускулната клетка, като препятстват съкращението й. За съкращаването си всяка мускулна клетка се нуждае от елемента калций. При неговото отсъствие мускулите не могат да се съкратят в достатъчна степен, съдовете се отпускат, облекчава се кръвотока в тях и се понижава налягането. Блокерите на калциевите канали са ефективни като монотерапия в 30-40% от болните. Те се назначават често в съчетание с други продукти. Блокери на рецепторите на ангиотензин ІІ Това е най-съвременната група продукти. Ангиотензин ІІ е мощно съдосвиващо вещество, синтезът на което става под въздействието на бъбречния ензим ренин. Едно от действията на ангиотензин ІІ е стимулиране продукцията на алдостерон, който потиска отделянето на сол и вода от бъбреците. Лекарствата, блокиращи рецепторите (местата на взаимодействие с клетката) на ангиотензин ІІ, потискат съдовия спазъм и улесняват отделянето на излишъка от сол и вода от организма. В резултат налягането спада. Тази група продукти се отличава с прекрасна поносимост и практически няма странични явления. През 2002 година, компанията Солвей Фарма представи на българския пазар новия и безопасен продукт от групата на блокери на рецепторите на ангиотензин ІІ- Теветен, притежаващ двоен механизъм на действие. Уникалността на продукта се състои в това, че той не само блокира съдосвиващото действие на ангиотензина, но и отстранява съдосвиващото влияние от страна на симпатикусовата нервна система. По-подробно може да се запознаете с продукта Теветен в раздела “Продукти”. Инхибитори на ангиотензинконвертиращия ензим (АСЕ инхибитори) С участието на ангиотензинконвертиращия ензим се осъществява синтезът на най-мощния вътрешен вазоконстриктор-ангиотензин ІІ. Фармакологичното действие на АСЕ-инхибиторите се състои в потискане превръщането на ангиотензин І в активния вазоконстриктор ангиотензин ІІ и води до намаление нивото на ангиотензин ІІ в кръвта с намаляване влиянието на симпатикусовата нервна система. Блокирането на ефектите на ангиотензин ІІ намалява освобождаването на калция, което намалява съдосвиващата реакция на гладкомускулните клетки на съдовете. При лечение с АСЕ-инхибитори настъпва изменение в баланса на съединенията в полза на съдоразширяващите биологично активни вещества. Продуктите от тази група се назначават при болни с хипертония на фона на бъбречни заболявания или сърдечна недостатъчност. Алфа-блокери Както и бета-блокерите, тези продукти действат на нервната система, но тяхното действие се осъществява чрез други рецептори. Алфа- рецепторите отговарят основно за съкращението на артериолите и следователно действието на продуктите е насочено към отпускане на артериолите и намаление на налягането. Едно от основните странични действия на алфа-блокерите е ортостатичната хипотония - рязко спадане на налягането след заемане на вертикално положение. Продуктите, поради невисоката си ефективност основно се назначават при комбинирано лечение. Продукти с централно действие (агонисти на имидазолиновите рецептори) Една от най-интересните в наши дни групи антихипертензивни продукти. Агонистите на имидазолиновите рецептори се свързват със специални участъци на нервните клетки(рецептори) и регулират активността на симпатикусовата нервна система, като намаляват количеството на съдосвиващите сигнали. В резултат се премахва съдовият спазъм. Артериалното налягане се понижава. Продуктите от тази група се прилагат за лечение на леките и умерени форми на хипертония; често се назначават за комбинирано лечение и имат добра поносимост. Един от най-ефективните, съвременни и безопасни продукти от групата на агонистите на имидазолиновите рецептори е продуктът Физиотенс. Физиотенс притежава способността да въздейства положително на нарушената обмяна на веществата, която често съпровожда хипертонията. В частност, Физиотенс увеличава чувствителността на тъканите към хормона инсулин, което е важно при болни от хипертония със затлъстяване и захарен диабет. Препаратът е показан за лечение на широк кръг болни с хипертония, особено имащи такива придружаващи заболявания като затлъстяване, диабет, бронхиална астма, дислипидемия и средно тежка бъбречна недостатъчност. По-подробно Вие можете да се запознаете с продукта Физиотенс в раздела ”Продукти”. Немедикаментозно лечение Намаление приема на сол с храната. Още в началото на 20-ия век, лекарите са установили, че намалението на употребяваната сол снижава показателите на артериалното налягане. Сега е известно, че само при определена група хора (така наречената сол - чувствителна група) употребата на сол с храната причинява повишение на налягането. В тази категория попада една трета от болните с хипертония. Обикновено храната ни съдържа около 10-15 грама сол всеки ден (3-4 чаени лъжички). Това значително превишава нормалното.
Контролирайте телесното си тегло. За никого не е тайна, че хората с излишно тегло (20% и повече от нормалното) често страдат от хипертония. Нивото на холестерина в тяхната кръв често е повишено. Нормализиране на теглото може не само да намали артериалното налягане, но и да способства за предотвратяване на опасни заболявания: диабет и атеросклероза. Трябва да се помни, че не съществува вълшебна диета, при която загубените килограми никога не се връщат. Трябва да следите за теглото си седем дни през седмицата и 4 седмици в месеца. Да се увеличи физическата активност. Спортните занимания, заедно с намаление на теглото и ограничаване употребата на сол са най-важните компоненти на безлекарственото лечение на хипертонията. Проведените в Америка изследвания показват, че в групата, занимаваща се с аеробика, след 4 месеца показателите на артериалното налягане са били значително по-ниски отколкото в контролната група. Спортни занимания в продължение на поне 30-40 минути 3 пъти седмично помагат да се достигне желания резултат за намаляване на артериалното налягане. Изпълняваните упражнения трябва да доставят удоволствие и да не са много сложни. За съжаление, не при всички болни с хипертония подобни мерки водят до трайно намаление на налягането. Много често, единственото ефективно лечение се оказва медикаментозното. Каталог: zabol -> hematologicni zabol -> Карцином на хранопровода На латински език: Carcinoma oesophagi. На английски език: Esophageal cancer. Синоними zabol -> Запек при бебето zabol -> Вроден сифилис А50. 3 Късно вродено сифилитично увреждане на очите zabol -> 01 Кои кости влизат в състава на долния крайник и как са свързани те помежду си? hematologicni -> Артериална хипертония Какво е високо кръвно налягане? hematologicni -> Хемофилия На латински език: Haemophilia. На английски език: Hemophilia. Определение hematologicni -> На латински език: anaemia hematologicni -> Атеросклероза hematologicni -> Заболяване ли е ниското кръвно налягане hematologicni -> Проблемът разширени вени или хронична венозна недостатъчност (хвн)? Изтегляне 175.46 Kb. Сподели с приятели:
|