Артур шопенхауер „мисли”; И. „Съвременни знания” С. 1906 г.; ст
Изтегляне 147.03 Kb.
|
| АРТУР ШОПЕНХАУЕР
„МИСЛИ”; И. „Съвременни знания” С. 1906 г.; стр. 82 За жените1 Sans les femmes le commencement de notre vie seras privé de secours, le milieu de plaisirs, et la fin de consolation.2 В тези кратки думи на Jouу е изказана много по-добре истинската похвала на жените, отколкото в прекрасно замисленото стихотворение на Шилер „Достойнството на жените”, в което е разчитано на контрасти и антитези. Същото, но много по-патетично е изразил това Байрон в своя „Сарданапал”:
Of human life must spring from woman`s breast, Your first small words are taught you from her lips, Your first tears quench`d by her, and your last sighs Too often breat ed out in a woman`s hearing, When men have shrunk from the ignoble care Of watching the last hour of him who led them.3
* * *
Според това, младите момичета смятат домашните си работи или други занятия за второстепенни неща, даже за прости забавления; за едничко свое сериозно занятие и звание те смятат любовта, завладяването на мъжете и всичко свързано с това: тоалет, танц и подобни.
Съвсем не е за отхвърляне обичая на старите германци да викат на съвещание и жените, защото техния начин на разбиране на работите е съвсем различен от нашия, и то най-вече по това, че те схващат най-краткия път към целта и въобще най-близкото нещо, което ние, именно защото е под носа ни, повечето пъти не съглеждаме и ни е потребно да бъдем обърнати към него, за да добием пак близъкъ и прост възглед за него. При това, жените са решително по трезви от нас и виждат нещата само тъй както са си, а ние, когато страстите ни са възбудени, лесно преувеличаваме съществуващото, или прибавяме и по нещо въображаемо. От същия източник може да се извади и това, че жените показват повече състрадание и затова, повече чевеколюбие, обич и съчувствие към нещастните, отколкото мъжете; по отношение на справедливост, честност и добросъвестност, обаче, жените стоят по-назад от мъжете, защото поради слабия им разум, настоящето, видимото, непосредствено действителното упражнява над тях насилие, против което отвлечените мисли, съществуващите правила, установените решения, съображенията за миналото и бъдещето, за отсъствуващото и отдалеченото, рядко могат да устоят много. Така жените имат първото и най-главното условие на добродетелта, но им липсва второто, често необходимото за тази добродетел оръдие. В това отношение те могат да се сравнят с един организъм, който има черен дроб, но жлъчка няма. Поради това, като основен недостатъкъ в женския характер се среща несправедлавостта. Този недостатък произлиза първо от изложената липса на разумност и смисленост, но се подкрепя още и от това, че жените като по-слаби, естествено имат за средство не силата, а хитростта; от тук произлиза тяхната инстинктивна лукавост и неунищожимата им наклонност към лъжата. Защото природата, както е снабдила лъва с нокти и зъби, слона - с хобот; глигана - с глиги, бика - с рога и сепията - с течност, която размътва водата, тъй тя е въоръжила жената с изкуството на преструване, за да може да се защитава и да се брани, и всичката сила, която природата е дала на мъжа като телесна мощ и разум, дала я е на жената във вид на този дар. Преструването е вродено в жената, то е свойствено както на умната жена, така и на глупавата. Ето защо използването на преструвката при всеки случай за нея е така естествено, както за онези животни - органите им за нападение, и жената при това се чувствува упражняваща свои права. Затова навярно е немислима една правдива, непритворна жена; именно за това жените виждат тъй лесно чуждите преструвки, че не е препоръчително да се опитваме с такива пред тях. Но от описания основен недостатък и придатъците му произлизат: лъжливост, неверност, измяна, неблагодарност и т.н. Във фалшива клетва пред съда жените се провиняват по-често отколкото мъжете. Въобще, би могло да се повдигне въпрос, дали трябва те да се допускат до клетва. От време на време се срещат на всякъде случаи, в които дами, на които нищо не липсва, открадват скришно по нещо от магазините. * * * За размножаването на човешкия род са предопределени от природата младите, силни и хубави мъже, за да се запазва рода. Това е твърдата воля на природата; тя се изразява в страстите на жените. По старост и сила, първия закон предшествува всеки друг; затова горко оногова, който поставя своите права и интереси в разрез с него: при първия значителен случай той ще бъде немилостиво смазан. Защото тайният, неизказаният, даже несъзнателният, вроденият морал на жените гласи; „ние сме в правото си да лъжем онези, които, като се грижат оскъдно за нас лично, мислят че са добили право над рода. Понеже ние даваме живот на следващото поколение, състоянието и благото на рода е в наши ръце и е поверено на нашите грижи. Ние ще се постараем да извършим нашите задачи добросъвестно.” Жените съзнават този върховен принцип съвсем не отвлечено, а конкретно и нямат за него друго изражение, освен като дойде случай, своите постъпки; и при това съвестта им остава по-спокойна, отколкото ние предполагаме, защото те съзнават в дълбочините на сърцето си, че са нарушили дълга си спрямо личността за по-доброто изпълнение на дълга си спрямо рода, чието право е безкрайно по-голямо. Понеже, основно взето, само жените продължават рода и това е главното им предназначение, то те живеят повечето за рода, отколкото за себе си лично и по-сериозно гледат на родовите, отколкото на личните задължения. Това придава на цялото им същество и на всичките им действия известно лекомислие и една посока съвсем различна от тази на мъжа, от която произлиза така честото и почти нормално разногласие в брака. * * * Мъжете помежду си са естествено равнодушни, а жените помежду си — естествено враждебни Това е, защото оdium figulinum — професионалната омраза, която у мъжете се простира само в рамките на тяхната професия, у жените обхваща целия пол, защото те всички имат само едно занятие. Вече като се срещнат на улицата, те се гледат една друга като гноми и гоблини. При първо запознанство две жени явно се гледат с повече принуденост и преструвка, отколкото двама мъже в същия случай. Затова и комплиментът между две жени изглежда много по-смешно, отколкото между мъже. Освен това, когато мъжът говори на някой много по-долен от себе си, говори му въобще с известно уважение и хуманност; а нетърпимо е да се гледа как гордо и презрително се държи някоя знатна жена спрямо някоя по-долна (не нейна слугиня), когато говори с нея. Затова между жените всека разлика в положението е много по-случайна, отколкото между мъжете, и може много по-бързо да се измени и отмени, защото когато у мъжете има сто съображения, у жените решава само едно: на кой мъж са се харесали. Също така, поради едностранчивостта на занятието им, те стоят много по-близко една до друга от мъжете, затова се и стремят да изтъкват различията в положението си. * * * Нискорастлият, тесноплещестият, широкобедреният пол е можел да бъде наречен „красивъ”, само от помрачения от половия инстинкт мъжки ум; в този именно инстинкт лежи всичката хубост на женския пол. По-правилно той би могъл да се нарече неестетичен или неизящен, защото нито към музика, нито към поезия, нито към творческо изкуство, жените имат истинско чувство и възприемчивост; ако проявяват интерес към изкуствата и др., то е просто маймунство, само от стремление да се харесват. Те не са способни за чисто обективно участие въ нещо и причината за това е, мисля следната. Мъжът във всичко се стреми да постигне пряко господство над нещата или чрез разбиране или принужда. А жената винаги и навсякъде може да има само косвено господство чрез мъжа, когото така само тя владее пряко. Затова жените по натура гледат на всичко само като на средство за придобиване на мъжа и участието й в нещо друго е винаги само преструвка, забикалка, маймунство и кокетство. Още Русо е казал: „les femmes, en géneral, n`aiment aucun art, ne se connaissent à aucun et n`ont aucun gènie.”4 (lettre à d`Alembert, note XX). Това ще да е видял всеки, който не държи на външността. Можем да наблюдаваме само посоката и видът на вниманието им в концерта, операта и театъра, напр. детската наивност, с която те, при най-хубавите места от най-гениалните произведения, си продължават разговора. Добре правеха гърцигв като не допускаха жените в театъра: поне е можело да се чуе нещо в техните театри. За наше време би било уместно да се замени старото taceat mulier in ecclesia (жената в чърква да мълчи) с taceat mulier in theatro, и това да се напише с голeми букви по завeсите на театрите. Друго от жените не може и да се очаква, като се има предвид, че най-видните умове от целия женски пол не са могли никога да създадат нещо истинско, велико и оригинално в изящните изкуства, въобще никога не са могли да дадат някое трайно произведение, най-вече в живописта, защото техническата и страна е за тях поне толкова подходяща, колкото и за нас, затова те охотно се и занимаватъ с нея, ала не постигат кой-знае какви успехи, защото им липсва всякаква обективност на ума, каквато именно за живописта се изисква най-много; навсякъде те са субективни; за това именно обикновените жени нямат даже собствена възприемчивост към живопис — защото природата не прави скокове. Също и Хюарт, в славната си книга Examen de ingeniosq paralos sciencias, излязла прeди повече от 400 години отрича на женитe, всяка по-висока способност. Отдeлни и частични изключения не измeнят общото положение; жените са и си остават общо взето, най-коренни и най-непоправими филистери5; затова, при крайно абсурдната обществена наредба да споделят състоянието и титлата на мъжа, те са постоянни подстрекатели на неблагородното му честолюбие; и по-нататък, поради същото качество, тяхното преобладаване и първенство е развала за модерното общество. Относително първото може да се вземе за ръководство изражението на Наполеона I: „ Les femmes n`ont pas de rang” ( жените чин нямат), а и Chamfort казва твърде вярно: „Elles sont faites pour commercer avec nos faiblesses, avec notre folie, mais non avec notre raison. Il existe entre elles et les homes de sympathies d`èpiderime, et trés peu de sympathies d`esprit et de caractére” (те са създадени да се сношават със слабостите ни, с лудостта ни, но не и с ума ни. Между тях и мъжете съществуват телесни симпатии, а твърде малко умствени, душевни и характерни). Те са sexus sequior, вторият пол, който стои назад във всяко отношение, който, поради слабостта му трябва да се щади, но пред който да се показва извънмерно почитание е смешно и ни унижава пред собствените му очи. Когато е разделяла човешкия род на две половини, природата не е рязала право през средата. При цялата полярност, разликата на положителния от отрицателния полюс не е само качествена, а също и количествена. — Тъй именно са гледали древните и източните народи на жените и са узнали подходящото им място много по вярно от нас, с нашата старо-френска галантност и безвкусно обожание на жените, този най-висш разцвет на християно-германската глупост, която послужи само за да станатъ жените тъй нахални и безогледни, че понякога човек си спомня за светите маймуни в Бенарес, които, съзнавайки своята святост и неприкосновеност, мислеха, че всичко им е позволено. Жената на запада, именно „дамата” се намира във fausse position (фалшиво положение); защото наречена справедливо в старо врeме sexus sequior, жената съвсем не е подходяща да бде прeдмет на нашето почитание и обожаване, да държи главата си по-високо от мcжа и да има равни права с него. Последствията от това фалшиво положение виждаме достатъчно. Споредъ това твърдe желателно би било, и в Европа да се покаже на този № 2 от човешкия род естественото му положение и да се сложи край на дамите, над което се смее не само цяла Азия, но и Гърция и Рим биха се смяли; от това последствията в обществено, гражданско и политическо отношение биха били несметно благотворни. Салиевият закон6, като излишен truisme, съвсем не би бил нужен. Европейската дама, собствено, е едно същество, което съвсем не би трябвало да съществува, а би трябвало да има домакини и моми, които се надяват да станат такива, и затова да бъдат възпитавани не в арогантност, а в домакинство и подчиненост. Именно защото има дама в Европа, жените са в долно положение и голямото мнозинство от полът им е много по-нещастен отколкото на изток. * * * Европейските закони за брака смятат жената като еквивалент на мъжа; излизат, значи, от едно невярно предположение — В нашия еднобрачен континент, да се жениш, значи, да преполовяваш правата си и да удвояваш задълженията си. Но щом законите дават на жените еднакви права с мъжете, трябвало да им дадат и мъжки разум. Колкото повече са правата и почестите, които законите признават на жената, толкова повече превишават естественото й състояние. Толкова повече намалява броя на жените, които действително се ползват от тези удоволствия; и се отнема от едните толкова от естеествените им права, колкото се дава на другите. Защото, предвид на равноправието, което законите създават между половете, много предвидливи мъже твърде често замислят, дали да направят такава голема жертва, да си дадат съгласието за такъв неравен договор. Затова, когато у многобрачните народи всяка жена е обезпечена, у еднобрачните броят на омъжените жени е ограничен и много жени остават без подкрепа, които във висшите класи вегетират като безполезни стари моми, а в нисшите класи вършат непосилно тежка работа, или стават продажни жени и водят разпуснат живот; явяват се, значи, като едно публично признато съсловие, със специалната цел да запазят от съблазън и падение онези облагодетелствувани от съдбата жени, които са си намерили мъже, или се надяват, че ще си намерят такива. Количеството на пропадналите жени е милиони. Какво друго са те, ако не истински човешки жертви пред олтара на моногамията? Всички поставени в такова лошо положение жени, са неизбежен противовес на европейската дама, с нейните претенции и нахалство. Твърде голямото доволство на единия, горния, край се изкупува с твърде голямата мизерия на другия, долния, край. За женският пол като едно цяло, полигамията (многоженството и многомъжеството) е истинско благодеяние. Върху полигамията няма как да се спори; тя днес е вездесъщ факт, иска се саморегулирането й. Къде има действителна моногамия? Ние всички живеем повечето време винаги в полигамия. Понеже, всеки мъж развива у себе си нуждата от много жени, няма нищо по-справедливо от това, да е свободен, а следователно и длъжен да се грижи за много жени. С това и жената се поставя на истинското й естествено ниво, като подчинено същество и дамата, това чудовище на европейската цивилизация и на християно-германската глупост със своите смешни претенциии за респект и почитане, изчезва от света, и тогава остават само жени, но не вече нещастни жени, с каквито сега Европа е пълна. * * *
У всички почти стари и нови народи на земята8 собствеността се предава по наследство само на мъжките потомци. Само в Европа не е вече така, с изключение на дворянството. Попадането в ръцете на жените на имоти, събирани от мъжете с продължителен труд и мъка, — за да бъдат прахосани за кратко време от неразумните жени е също едно голямо и често зло, което трябва да се ограничи с намаляване женското право на наследство. Според мен, най-добрата разпоредба би била, жените като вдовици или дъщери, да наследяват винаги само една доживотна рента, обезпечена чрез ипотека, не обаче и недвижими имоти или капитал; това последното може да става при липса на мъжки наследници. Богатството печелят мъжете, не жените; затова последните нямат право на безусловното му владеене. Жените не могат да разполагат никога с наследено собствено състояние: капитали, къщи и земи; те се нуждаят винаги от настойници. Затова в никакъв случай не бива да се назначават за настойници на собствените си деца. Суетността на жените, даже и да не е по-голяма от тази на мъжете е лоша, защото се проявява върху материални неща, като личната ни красота, визия, представителност, разкош. Затова и приятелството им е присъщо. Това, предвид малкото им разум, ги прави склонни към прахосничество — за което толкова древни автори свидетелствуват. Мъжката суетност пък се проявява често върху нематериални предимства, като разум, ученост, кураж и др. — Аристотел, в своята „Политика” т. II гл. 9, разказва какви големи вреди са имали спартанците от това, че при тях на жените било дадено много - имали право на наследство, зестра и голяма необузданост — и как това спомогнало за падането на Спарта. Дали растящото във Франция още от Луи ХШ влияние на жените не е причината за постепенната развала в двора и в управлението, което докара първата революция, чиито последствия бяха всички последващи преврати? Във всеки случай, едно фалшиво положение на женския пол, ярък признак на което е положението на дамите е вредно за общественото състояние и от центъра му ще се простре разлагащото влияние във всички други части на обществото. Че жената, по природа е предназначена за покорство, може да се познае по това, че всяка жена която бъде поставена в неестественото за нея положение на пълна независимост, скоро се присъединява към някой мъж, комуто се оставя да я ръководи и управлява, защото се нуждае от господар. Ако е млада, този мъж бива някой любовник, а ако е стара — някой изповедник. 1 Както вижда читателя, по въпроса за жените Шопенхауер изказва възгледи които, каквата истина и да се съдържа в тях, нараняват нашите чувства на справедливост. Читателят не трябва да забравя, че Шопенхауер говори най-вече за жената в съвременното нему общество, за дамата, пък и вън от това, той е бележит със своето комично дори действуващо женофобство. Редакцията на Библиотеката не смята да скрива черти от духовната физиономия на писателя, които нам могат да се покажат неприятни. — „Библ. Съвр. Знания”. 2 Без жените началото на нашия жвот ще бъде лишено от помощ, средата - от удоволствия, и скръбта от утешение. 3 Началото на човешкия живот започва от гърдите на жената, вашите първи думи вие сте научили от нейните уста, вашите първи сълзи са изтрити от нея и вашите последни въздишки твърде често са чувани от нейния слух, когато мъжете отбягват долните грижи да заобиколят с внимание последния час на този, който е бил техен вожд. 4 Жените въобще не обичат никое изкуство, не знаят никое и нямат никакъв гений 5 Човек с ограничен кръгозор, с еснафски обноски, със стари възгледи и лицемерно поведение. 6 Салий Аристенет (на гръцки: Σαλλ̣ί̣ο̣υ̣ Ἀρ̣ιστεινέτου) е римски управител (legatus Augusti pro praetore Thraciae) на провинция Тракия по времето на августите Валериан и Галиен, вероятно между 253 и 255 г. или между 258 и 260 г. 7 „През детинството си жената тряба да зависи от баща си, през пълната си възраст от мъжа си и ако той е умрял — от сина си; ако няма синове, от близките сродници на мъжа си; ако и такива няма, от сродниците на баща си, ако пък и такива няма — от владетеля на страната. Жената не бива никога да се стреми към независимост". 8 При хотентотите всички бащини имоти наследява най-големият син, или минават в същото семейство върху най-близкосродния мъж. Никога имотите не се делят, никога жените не стават наследници. Каталог: textove textove -> Еразъм Ротердамски Възхвала на Глупостта textove -> Платон „апология” textove -> Nikolai Maistorov textove -> Стоимен стоилов 1944 Роден във Варна, България textove -> Stoyan tsanev 1946 Born in Bourgas, Bulgaria textove -> Stoyan tsanev born in Bourgas, Bulgaria in 1946 textove -> Стоимен стоилов 1944 Роден във Варна, България textove -> Ralitsa Nikolova Born February 16, 1945 in Polski Senovets textove -> Изложение на книгата в Лайпциг, Германия Самостоятелни изложби textove -> Христо Кърджилов Изтегляне 147.03 Kb. Сподели с приятели:
|