Атинската харта същност и значение

АТИНСКАТА ХАРТА – СЪЩНОСТ И ЗНАЧЕНИЕ

Главното в Атинската харта е разделението на функциите. В нея основните функции на градоустройството се свеждат до следните четири вида – живеене, работа, отдих, предвижване. По този начин тя формира условията за многоструктурно развитие на градовете. Този възглед за градоустройството се противопоставя на дотогава съществуващото становище, че единствен проблем за развитието на градовете е движението. В Атинската харта присъства идеята за териториалното обособяване на тези функции, които в сегашните условия на урбанизация се смятат за ограничител на развитието на градовете. Атинската харта предвижда промишлените сектори да бъдат независими от жилищните и да бъдат отделени от тях със зелена зона. Тази идея е прогресивна за времето си, защото цели да спаси жилищните територии на градовете от разполагането в тях вредни индустриални предприятия. В резултат на приложението на принципите на Атинската харта са подобрени хигиенните условия в населените места.

В продължение на десетилетия принципите на Атинската харта имат доминиращо значение в градоустройството и намират отражение в много проектни разработки.

Противниците на Атинската харта критикуват изнасянето на промишлеността в предградията и периферията, като смятат, че е нарушена възможността разстоянието между работа и местоживеенето да бъде сведено да минимум чрез предварително планиране.

Слабостите на Атинската харта се изразяват в това, че строгата диференциация на територията в големите градове създава търговско – делови и административни центрове, които са „мъртви” след работно време и празнични дни, а жилищните комплекси „спални”, лишени от оживление през деня. Разделянето на жилищните и производствените територии в обособени зони довежда в много случаи до затрудняване на връзките между тях, до претоварване на комуникационно – транспортните системи и загуба на социална енергия.

С времето си идеята за строго функционално зониране изживява своето значение. Животът показва, че е необходим нов, комплексен подход в зонирането и структурната организация на града.

Времето след Атинската харта показва, че градоустройствената територия и практика са изминали дълъг път от безразборно смесване на функциите се преминава към строго функционално зониране на територията на населените места и след това отново до интеграция на функциите на базата на достигналото ниво на научния и технически прогрес, т.е. от сегрегация до интеграция на функциите в градския организъм.

Съвременното градоустройство издига идеята за „гъвкавото” зониране на територията с комплексни, смесени функции (обитаване, труд, отдих, обществено обслужване).