Атомни системи. Основни положения в класическата атомна теория
Изтегляне 3.41 Mb.
|
|
АТОМНИ СИСТЕМИ. Основни положения в класическата атомна теория. Още от древността хората са се опитвали да обяснят устройството на света около тях. Те са създавали определени теории, които в повечето случаи са умозрителни. Тези теории са били в областта наречена от Питагор (роден 582г. пр.н.е., в Самос, починал 496г. пр.н.е.) философия (идващо от φιλεῖν — обичам, σοφία - мъдрост). Питагор (Πυθαγόρας )идва от гръцките думи πεἰθω = убеждавам + ἀγορά = площад. Трябва веднага да се отбележи, че сегашното разбиране за науката се различава от тогавашното. Модерното разбиране за научната истина се основава на позитивисткото разбиране, което е разработено от Виенския кръг, а по-късно доразработено от австрийския философ Карл Попър (самият той не се е считал позитивист).Според това модерно философско разбиране на научната истина научната теория започва от хипотеза, която след това трябва да се потвърди от експериментално. От друга страна експериментите, често пъти дават резултати, които или потвърждават новата хипотеза, но в някои случаи те продуцират такива резултати, които са нови предизвикателства за развитието на тази теория или за появата на нова теория. В повечето области на точните науки математиката играе фундаментална роля. Във физиката, например, една теория трябва да бъде облечена в математическа форма, система от математични уравнения, решението на които да даде величини, които да могат експериментално измерени и сравнени с изчисленията. Едва, когато числените стойности на експеримента и изчислените стойности на величини от хипотезата съвпаднат се приема, че тази хипотеза може да прерастне в установена теория. Карл Попър въвежда принципът за фалшивицируемостта, т.е., една област е от точната наука ако могат да бъдат намерени такива величини, за които да се приложи една такава процедура, при която да може да се установи от експеримента дали е фалшива или не. Древните мислители, обаче не са били ограничени от едни такива изисквания. Тогава идеите са се пораждали умозрително, най-вече с наблюдаване на обкръжаващата ги природа. Така се получават доста противоречиви, а и наивни, представи, според съвременните разбирания за устройството на Вселената. Условно идеите за устройството на Вселената се делят на идеалистични материалистични. Така например създаването на Вселената според Библията в Битие се описва по следния начин: [цитат от Библията] Докато тази представа в Библията е наивно-религиозна, в древна Гърция се развиват и други идеи, които разглеждат явленията без намесата на свръхестествени сили. Тези идеи се формират първоначално от така наречената Милетска школа. Родоначалник на Милетската школа е Талес (на гръцки Θαλης) от Милет. Тази школа е наивно-материалистична и се опитва да даде натуралистични обяснения на света без да прибягва до свръхестественото и е свързано със стихийно-материалистическо и наивно-диалектическо обяснение на света. Към нея се числят още Аниксимандър (на гръцки Άναξἰμανδρος) и Аниксмен (на гръцки: Άναξιμένης). Талес е считал, че в основата на устройството на света (космосът- κόσμος на гръцки) е водата, според Аниксмен, че това е въздуха, то Анаксимандър счиатал, че в основата стои едно вещество, което той наричал апейрон (на български безпределно). Друг гръцки философ Хераклит (Ηρακλειτος) е счиатал, че в основата на света стои огънят. Както се вижда тези натурфилософи са считали, че основата на Вселената е една непрекъсната среда, от която произлиза всичко. Съществува друго направление на древната натур-философия, която счита, че в основата на устройството на света са малки неделими частици. Тези представи са се зародили, както в древна Индия (древно-индийската философия Джаинизъм, така и в древна Гърция. Като основоположници на корпускулярната теория (корпускула=частица) се сочат Ливкипт (Λεύκιππος, 5 –ти век пр. Хр.), Демокрит (Δημόκριτος, от гръцки „избран от народа”, 350г.пр.Хр.), Счита се, че Ливкипт пръв въвежда понятието атом (ἄτομος), което преведено от гръцки означва неделим. Представата за устройството на космоса на представителите на корпускулярната школа се състои в наличието на празно пространство, вакуум, в което се движат частиците, наречени атоми. Противопоставянето на идеите на Милетската школа, които считат, че основата на космоса е непрекъсната среда, се сблъсква с идеите на древните материалисти, считащи, че той се състои от частици и празно пространство, т.е. че строежът е дискретен. Тук ние се сблъскваме с една от многото дихотомии (διχοτομία) , които се формират още в древна Гърция, и които ще преследват науката и до наши дни. Докато той се предържа към недетерминистичната представа за устройството на Вселената (космоса), счита се, че Демокрит е пръв развил детерминистичната представа за строежа на космоса. Детерминизмът се основава на идеята, че всичко в света се основава на строго определени закономерности, и че бъдещето може да бъде предсказано на базата на познаването на тези закономерности. Ние тук отново наблюдаваме нова дихотомия, детерминизъм, индетерминизъм. Съществува и друга фундаментална дихотомия в древната гръцка философия, която се отнася до това, дали светът е движещ се, променящ се или е статичен, постоянен, непроменлив. Така Хераклит е считал, че светът се променя непрекъснато. Според него промяната е реална, а устойчивостта илюзорна. Знае се неговата прочута фраза „Всичко тече, всичко се променя” (Παντα ρει και ουδεν μενει), както и другата му фраза: „Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река.” За тези си идея Хераклит се е считал баща на диалектиката. Обратно, друг гръцки философ Парменид Елейски (Παρμενίδες), основател на школата на „елиатите” твърди, че светът е непроменим. Един от най-големите противници на идеите на атомизма е бил великия гръцки философ Платон (Πλάτων). Като един от най-ярките представители на обективния идеализъм, Платон счита, че първичното е светът на идеите (думата е ейдос, което на старогръцки означава „виждам”). Този свят е непроменим. Материалният свят, или светът на сетивните възприятия е вторичен. Идеите са образци, докато сетивните образи подражават на тези идея. Той дава примерът с наблюдателя в пещера, в която влизат слънчеви лъщи. Материалният свят е като сянката която хвърля реалното битие. Следвайки Питагор, Платон отдава сериозно внимание на числата. Според него те заемат някакво междинно място между сетивните възприятия и идеите. На Фигура 1 са дадени елементите, които според Платон формират космоса. Те са свързани с геометрични фигури и съответните числа.
Изтегляне 3.41 Mb. Сподели с приятели:
|