Аудио визуален анализ на филма „Черният лебед - black swan

Филмът Black swan - “Черният лебед“ е психосексуален трилър, който изобразява небляскавата страна от света на балета. Филмът е режисран от Дарън Арновски, известен с дивото си творческо въображение и е вдъхновен от известната балетна постановка на Пьотр Илич Чайковски „Лебедово езеро“.

В операта на Чайковски принцесата се превръща в Бял лебед, влюбва се в принц, но след това се самоубива, когато принцът внезапно заявява своята любов към Черния лебед. Филма представя на зрителя съвременен вариант на историята с много модерен привкус. Тук ролята на Белия и Черния лебед се изпълнява само от един човек, което е предизвикателство за актрисата да изиграе две противоположни роли. В ролята на главната героиня Нина се превъплътява Натали Портман. Като Кралицата Лебед тя трябва да изпълни ролята както на Белия, така и на Черния лебед. Ролята на Белия лебед приляга повече на героинята Нина, тъй като тя е боязлива, невинна и контролирана. Въпреки това, за нея е голямо предизвикателство да се превъплъти в тайнствената, тъмна и съблазнителна роля на Черния лебед.

1. 
   Анализ на аудио визуалното произведение „Black Swan“
   

Избрах да анализирам филма на Дарън Арнофски „Черният лебед“, тъй като мизансценът е от изключително значение, защото актьорите, костюмите, осветлението, композицията, реквизита, местоположението и музиката допринасят за пълното потапяне на публиката във филма. В допълнение, сцената разкрива настроението, въвежда характера, а аудио визуалните аспекти предвещават онова, което предстои да се случи във филма.

„Черният лебед“ е едно изключително увлекателно и интуитивно преживяване от самото начало до края. Арнофски използва опита и наученото при създаване на филма The Wrestler, създавайки филм, който запленява зрителя до степен, че буквално е невъзможно до откъснеш очи от екрана.

Макар да има предположения, че Black Swan и The Wrestler са двете половини на един и същ филм, реално става въпрос за две много различни форми на изкуството. Black swan не е поредната ниско бюджетна лента, а филм, който се движи на границата между вълнуващо и ужасяващо едновременно. Филмът не позволява на едното да вземе надмощие над другото, до втората половина, където елементите на ужас започват да придобиват по-голямо значение. Така през цялото време се поддържа чувството на страх, мрачност и причиняване на злина.

Филмът е визуално и текстово овладян, което го прави толкова изключителен и запленяващ. Контрастирането на черно и бяло дава открит намек за сблъсъка на доброто и злото, на невинността и мрака. Арнофски обича да прокарва нотки на неяснота на всяко действие, сменяйки цветовете за всеки характер. Дори сценографията и реквизита са в обикновено черно и бяло, което винаги кара публиката да предполага истинските мотиви и намерения и на характера и на създателя. Добавянето на елемента на отражение най-вече чрез огледалата, помага за обединението на чувството на неяснота и обърканост. Това поддържа непрекъснатото внимание на зрителя и го кара да мисли върху това, което се показва и онова, което в действителност се случва. Фините визуални ефекти допринасят още повече за изпълнението и величието на сцените.

Арнофски заслужава признание и за времетраенето на филма, тъй като много филми често са твърде дълги и скучни. Black swan поддържа усещането за моментност, която не се губи нито за миг по време на целия филм. Бавните моменти на филма не са подчертани, а добре подплътени при преминаването на Нина от невинността към адреналина и ужаса на преминаването в царството на тъмнината. Много елегантно Арнофски успява да балансира целта на сюжета на Марк Хейман, Андрес Хейнц и Джон Маклафин, сливайки приказката на Нина с историята на „Лебедово езеро“, без да губи посоката на действие в нито един момент от филма.

2. 
   Анализ на сцена от Black Swan (00:35-6:38 –приблизително 6 мин.)
   

Филмът започва с оригиналния саундтрак на Лебедово езеро, със звука на злокобен смях, избледняващ с порива на вятъра и появата на заглавието “Black Swan” на екрана.

Този стил на саундтрака звучи през целия филм. Композициите на Чайковски имат модерен и зловещ обрат, който се постига чрез вмъкване на звукови ефекти, които се използват обикновено в психотрилърите. Първият кадър е на Нина в гръб с лице към публиката, облечена в бяло и осветена от прожекторите на сцената. По-късно става ясно, че това всъщност е сън. С изключение на светлината от прожектори, насочени към нея, тя е заобиколена от тъмнина.

Този първи кадър е от голямо значение, тъй като въплъщава символизма на черното и бялото, на който Арнофски залага през целия филм. Той използва и същата техника, както и при други свои филми. Тя може да се сравни с тази на Спилбърг във филма „Списъкът на Шиндлер“, където малко момиченце в червено, се разхожда сред монохромната тълпа. Тази драматична символика дава на зрителите идеята за опасност и чувството на страх.

В следващите няколко секунди камерата се включва, следвайки движенията на краката на Нина. Движението е плавно и спокойно, така че зрителят може да си представи криволичещите линии, които изписва движението на краката й. Музиката е драматична, но все още спокойна, балансиран и контролиран. Камерата следва движението на краката, постигайки сравнително близък кадър.

Краката на Нина също са показани в близък кадър в много моменти от филма, включително и в самото начало, когато се събужда. Това ни доближава до нейното лично пространство, тъй като е танцьорка и краката й са израз на нейната интимност и лично пространство.

В 01;11 минута се разкрива за пръв път и лицето на Нина. Пет секунди по-късно в 01;16 мин. Ние я виждаме от позицията на хищник, готов да атакува. Въз основа на историята на Лебедово езеро, това вероятно е магьосникът, решил да я прокълне и превърне в лебед. Това е една от малкото сцени във филма, където гледната точка е различна от тази, в която е представена Нина. Тя е с лице към зрителя и не подозира какво има зад гърба й. Това е първият от много моменти, който илюстрира чувството на героинята за преследване. За да подчертае това, Арнофски използва техника на „проследяващ“ кадър, залагайки на него много често през целия филм. Камерата се появява, демонстрирайки „задържащ“ ефект или кадър, следван от тъмна фигура, пристъпваща към Нина. В първите минути на филма, вече има много кадри, където камерата следва героинята. Въпреки че моментите, в които камерата следва Нина, движението на краката й, тъмната фигура и пр., ефектът е съвсем различен, когато героинята е проследена в гръб.

Следващите снимки са кадри от финала на филма, където Нина танцува като Черния лебед. На снимка 2 се вижда постигнатата реверсия в символиката на черното и бялото. Вместо Нина да е облечена в бяло, докато всички останали са в черно, както е в по-голямата част от филма, във финалните сцени е точно обратното. Метаморфозата, която тя претърпява, за да се превърне в Черния лебед, е съпроводена от заобикалящата я и заслепяваща светлина. Възможно е тази ослепителна светлина и невъзможността да се види публиката от другата страна на сцената, да символизира откъсването на Нина от реалността.

Неизвестната фигура, която следи Нина се появява в 01;20 минута. Това е човек, облечен в черно и придвижващ се зад гърба й, което я кара да се страхува и усеща, че нещо я преследва, но тя не може да го види. Това се изразява чрез ужасяващите звукови ефекти и изражението на лицето й. Музиката става все по-забързана, Нина започва да танцува с тъмната фигура, която скоро с епревръща в чудовище, което се мъчи да я погълне във влудяващия си танц. Отново това е една от сцените, където те „танцуват с камерата“ (01;44мин.) Това е и първият момент, където символизмът на Черното и Бялото е облечен в дрехи.

Един от интересните моменти е 03;07 минута, където Черната фигура се движи покрай камерата много бързо в мимолетно движение. Тази тъмна фигура е придружена от зловещ звуков ефект, подобен на този от съня на Нина. Същият ефект се използва винаги, когато преминава Злото/ сестрата на Нина. Около 04;03 минута виждаме за пръв път появата на огледалата и стъклото. Тази тема изглежда повтаряща се във целия филм и залага мотива за отражението. Балетното студио е пълно с огледала, а Нина има много халюцинации, оглеждайки се в огледалото или в някоя отразяваща повърхност.


Заключение:
Като цяло можем да кажем, че това е един изключителен и красив филм, едновременно ексцентричен и зловещ. Съпоставката на ужасното с красивото, филмът на Арнофски Black swan е впечетляващ дори в най-мрачните моменти. Вместо да бъде завладяна от страх, публиката е толкова очарована от красотата, че забравя за насилието и психотичните идеи.

Последната сцена от филма показва как Нина танцува с червени очи като лебед и може би това е една от най-добрите сцени. Това е един от малкото филми, където краят оправдава общия смисъл и държи публиката в напрежение, без размиване на посоката на действието. В стремежа си да изиграе перфектно ролята, Нина се превръща едновременно в два лебеда и не само живее чрез тях, но и умира чрез тях. Смъртта й заедно с Белия лебед символизира абсурда на нейната мания за съвършенство.

Източници: