Аутсорсинг на съпътстващи добива на минерални ресурси дейности

.

Целта на настоящата разработка е на базата на авторски наблюдения да се изведат основните позитиви и негативи от прилагането на аутсорсинга като управленски подход приложим за дейностите, свързани с добив на минерални суровини.

Най-общо аутсорсингът може да се възприема като подизпълнителска дейност в областта на услугите. Разликата с английската дума subcontracting, която на български също се превежда като дейност извършвана от подизпълнител, обаче е съществена, тъй като се отнася към работа на подизпълнител по определен проект/ договор или при доставчици на производители на сложни машини с разнородни компоненти, при което се налага диференциране на дейности. Като аутсорсинг се определят, случаи в които възложител отделя присъща дейност/процес, извършван в рамките на търговското дружество – управленско консултиране, разработка и поддържане на информационни системи, разработване на методики, анализаторска и експертна дейност, спеди­торска дейност, охрана и т.н. Разбирането, че аутсор­сингът се свърза с високите технологии и научно­изследователската и развойна дейност, е логично, но и подвеждащо.

Според нас аутсорсингът следва да се дефинира, като управленски подход, възприет като следствие от обос­новано управленско решение за прехвърляне изпълне­нието на част от дейността на търговско дружество (чрез договор) на подизпълнител /аутсорсер/.

Обосноваване на управленското решение

Фокусирането в концесионната дейност и минимизиране на разходите са основната причина търговските дружества от добивния отрасъл да прилагат аутсорсинг. Използ­ването на специализирани подизпълнители осигурява достъп до технически средства/ технологии и квалифи­циран състав, за осигуряването на които са необходими финансови средства, време, обучение и логистика. Добивното предприятие, което прехвърля част от своя дейност (формираща до 8 % от неговите приходи при съпоставимо по високи разходи) получава възможност за фокусиране върху своята специализация( Близнаков и Костова,2010).

Обосноваването на управленското решение за аутсорсинг може да се свързва с:

• 
  оптимизация на управленската организационна структура;
  
• 
  подобряване организацията на технологични процеси;
  
• 
  минимизиране на разходи за управление;
  
• 
  минимизиране на технологични разходи;
  
• 
  прилагане на методики за контролиране на добива;
  
• 
  прилагане на методики за контролиране на износа;
  
• 
  обучение и квалификация.
  

При взето решение за аутсорсинг е необходимо разясняване на заетите, дейността на които ще бъде изнесена. Това е важно поради обстоятелството, че за тази промяна, търговското дружество ще пренасочи ресурси за маркетинг, обосновка, подготовка, оценка на подизпълнители и преговори. Екипът, който ще е ан­гажиран с промяната, следва да включва представители на звената/отделите, дейността (част от нея), на които ще се аутсорсва. Екипът определя цел и подцели. Основната цел е намаляване на разходи, но освен нея, като подцели могат да бъдат:

• 
  концентриране на ресурси в ключови добивни дейности;
  
• 
  повишаване качеството на добитата минерална суровина; ( Велев,2011)
  
• 
  повишаване на икономическата ефективност
  
• 
  целесъобразност от разработване;
  
• 
  осигуряване на достъп до нови технологии;
  
• 
  минимизиране на риска.
  

• 
  запазване на статуквото, т.е. не е необходим аутсорсинг на дейност/и;
  
• 
  необходимост от подобряване чрез реорганизация.
  

В обосновката за аутсорсинг следва да са формулирани критерии, които позволяват оценка на дейността и съответно ползите от сключен договор (Близнаков,2007), (Голева,2006) като:

• 
  капацитет на подизпълнителя;
  
• 
  опит в аутсорсинга;
  
• 
  репутация на подизпълнителя;
  
• 
  финансови условия;
  
• 
  гаранции.
  

Важна е определената тежест на всеки критерий в об­щия резултат. Съвкупността от всички тежести обикновено се приема за равна на 100% или 100 точки. Критериите следва да са обективни, недискриминационни, да са свързани с предмета на договора за подизпълнение и да са пропорционални на неговия обем ( Близнаков и Костова,2009).

При определяне на предмета на договор с подизпълнител съществено е коректното разписване на аутсорсваните дейности. За да се изпълни фактическият състав на договор, необходимо е волеизявлението на едната страна да се срещне и покрие по съдържание с волеизявлението на другата страна. Механизмът на сключване на договор, както и правните последици от това са уредени със Закона за задълженията и договорите. Договорът за аутсорсинг съдържа: предмет на договора; права и задължения на страните; ред за изпълнение на договора; заплащане; отговорности на страните; ред за решаване на спорове; срок на действия; други условия; адреси и реквизити на страните.

Освен обичайните необходими реквизити на договор от значение е клаузата за подсъдност и съд.

Избор на подизпълнител

При решение за аутсорсване е необходимо да се идентифицират потенциалните подизпълнители, които имат капацитет, възможност и необходим опит да предоставят необходимата услуга. Това може да включва:

• 
  тръжна процедура по Закона за обществените поръчки;
  
• 
  изпращане на Искане за информация;
  
• 
  разговори с потребители на аутсорсинг услуги;
  
• 
  посещение на потенциален подизпълнител/и;
  
• 
  проверка на предходен опит на подизпълнител/и
  

След обобщаването на всички резултати от оценката, комисия трябва отново да прегледа доставчика, получил най-висок резултат. Член/ове на комисията за оценяване, които не са съгласни с избора на подизпълнител/ доставчик, трябва да отбележат основанията за своето несъгласие.

Управлението на изпълнението е ефективно при споделена отговорност между различни управленски равнища на добивното предприятие, което предполага правилно разпределение на отговорности и ресурси.

Ключовите дейности за управление на подизпълни­телите включват:

• 
  създаване на документация за контрол (време, обхват, обем, качество, стойност и др.);
  
• 
  управление на договорите;
  
• 
  удовлетвореност заети и контрагенти;
  
• 
  прекъсвания на услугата аутсорсинг;
  
• 
  искане на допълнителни услуги;
  
• 
  процеси за приемане на изпълнението;
  
• 
  процеси за разрешаване на спорни въпроси;
  
• 
  икономически анализ.
  

Необходимо е да бъдат извеждани спорните въпроси преди да прераснат в проблеми, които биха повлияли на качеството на услугите или на договорните взаимо­отношения. Контролът трябва да се допълва с периодични проверки и одит за потвърждаване на адекватността на процедурите за управление на договора и прецизността на информацията ,предоставяна от доставчика.

Много области се нуждаят от специфично внимание при управлението на договора, защото потенциалното им въздействие влияе върху продължаване ползването на услугите, сигурността, финансовото управление и постигането на бизнес целите на добивното предприятие.

Рискове при аутсорсинг

Рисковете, които могат да настъпят при неправилно или формално прилагане на аутсорсинга, познати от практиката, са:

• 
  неуспех на аутсорсинга;
  
• 
  изтичане на ноу-хау;
  
• 
  изтичане на информация;
  
• 
  нарушаване на основните процеси;
  
• 
  фалит на подизпълнителя;
  
• 
  значителни по размер непредвидени разходи;
  
• 
  изгубване на контрол аутсорсваната дейност;
  
• 
  неспазване на договора;
  
• 
  нарушаване на търговска тайна;
  

• 
  нереалистични цели – възложителят често преследва две противоречиви цели: намаляване на разходите, потребни за обособената функционална област, и повишаване на нейната добавена стойност;
  
• 
  ориентация към решаване на краткосрочни проблеми – опитите, чрез аутсорсинг да бъдат решавани краткосрочни проблеми, водят до краткосрочни ползи;
  
• 
  отслабване на вниманието към добавената от аутсорсинга стойност – насочване към нарастване на добавената стойност от добивните дейности;
  
• 
  възложителят постепенно намалява своето вниманието към управлението на договора с подизпълнител/доставчик.
  

Близнаков, Ат., Д. Костова. 2010. Управление на договорите за обществени поръчки в проектна среда- Год.МГУ “Св. Иван Рилски”, т. 53, св. ІV, Хуманитарни и стопански науки, 27-33.

Близнаков, Ат., Д. Костова.2009. Анализиране управлението на договорите по оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”. // Год.МГ“Св. Иван Рилски”, т.52,св. ІV: Хуманни и стопански науки, 83-86.

Близнаков, Ат.2007.Управление на договорите и подизпълнителите. Ботевград, МВБУ. 143 с.

Велев, В.2011. Усвояване на минералните ресурси в България - пазарни аспекти. София, УНСС. 226 с.

Голева, П.2006. Договорът за аутсорсинг - Съвременно право, 5, 25-32.

от кат. „Икономика и управление”.