Авантюристи Дончо и морето



Дата06.12.2017
Размер65.74 Kb.
#36168
Авантюристи

Дончо и морето

Григор Николов 15.04.2007 г. в-к “Сега”

Ако беше следвал традицията на рода си, известният ни мореплавател Дончо Папазов може би щеше да е търговец на розово масло. Но той прекоси осем пъти Атлантика и три пъти Пасифика, хранейки се само с планктон.

При това запали за идеята съпругата си, вече покойната Юлия, и 5-годишната им дъщеря Яна.
66-годишният Дончо е роден почти в центъра на София, но продължава да се смята за казанлъчанин. Родителите му са от града на розата, при това - кореняци. Всичките му деди са се занимавали с търговия на рози. Първата фирма за розово масло в България се казва "Дончо Ботев Папазов", основана от прапрадядо му по бащина линия. Пак по тази линия той е трето поколение депутат. Дончо беше във Великото народно събрание. Такива са били и прадядо му Ботьо и дядо му Дончо. Ботьо е завършил Сорбоната. След 1850 г. семейната фирма има кантори в Ню Йорк, където родата живее по 6 месеца, Париж, Лондон, Рим и други столици в Европа. Дядо му по майчина линия Орозов и вуйчо му през 1924 г. с открит мерцедес правят първата обиколка на Европа посред зима. У дома си пази снимка, на която са облечени с вълчи кожуси и обувки и приличат на ескимоси. "Тъй че пътешествието и авантюрата за мене не са нещо ново" обобщава Дончо. Само дето никой от тях няма морско минало.
Дончо започва авантюрата си с морето като леководолаз.

През 1958 г. току-що е завършил гимназия, а вече е леководолазен инструктор. Дълго време стои републиканският му рекорд по гмуркане без акваланг - 27 м. Тогава написал и първата статия в живота си "Подводни археологически находки".

И както казват патили - ако плаването е довреме, то писането е до гроб.

И днес Дончо е изкушен от журналистиката.


По-късно завършва икономика и работи като икономист в Института за металорежещи машини. Стига до завеждащ-секция. Вместо да пресмята благините на плановата икономика при социализма, си купува моторна рибарска лодка. Тя дълго време си стои на кея в Созопол, а той се чуди какво да я прави. И тогава измисля програмата "планктон" - това са ония микроорганизми, които се срещат във всички водоеми, и които могат да служат за храна на корабокрушенци, защото са изключително богати на протеини. В нея включва и изследвания за възможностите на най-масовото спасително средство - корабната лодка и психофизически изследвания на човек в крайно тежки ситуации. Успял да запали с идеята д-р Димитър Пеев, главен редактор на тогавашния в-к "Орбита", и подчинения му Димитър Езекиев, по-късно известен телевизионер. По-късно с Димитър обикалят островите из Егейско море с яхта, а Дончо му става кум. Приятели са и до днес.
Тогава още е 1970 - сексреволюцията току-що отминава, "Битълс" ще се разпадне след няколко месеца, "Стоунс" са издали едва две тави, носят се панталони чарлстон и миниполи, а заради дългите прически в гръб не познаваш кой е момче, кой - момиче.

Дончо пък е лудо влюбен в Юлия и кръщава лодката "Джу 1"


(след това към всяко плаване ще прибавя по нова цифра в името).

Решава да пробва да оцелее 14 дни на планктон в Черно море край Бургаския залив и се терзае, че е "пълен левак" в морските работи. Негов приятел, "стар морски вълк", си взема отпуска да го наглежда. Най-безумният съвет, който му дава, е, че не трябва да спи през цялото време. Дончо обаче си подремва, с изключение на нощите, в които морето е бурно, а времето - лошо. Оцелял! По-късно негов приятел докарва лодката му в Панчарево, където дълго стояла безпризорна и накрая я нацепили за дърва.


После трябва да запали морската искра и в Юлия. С нея се познавали още от 1968 г. Как се навила ли? "О, тя беше необикновен човек - толкова свястна, толкова сърцата. А и бяхме лудо влюбени", спомня си днес Дончо за вече покойната си съпруга, с която след лудата любов свариха и да се разведат.
Тогава разширява програмата "Планктон" с плаване от Варна до Сочи, но вече със спасителни корабни лодки. Идеята му е да види доколко са пригодни при авария и доколко планктонът като храна ще помогне при екстремни условия.

От това се заинтересува и д-р Кирил Златарев, шеф на Института за психофизиологически изследвания. Дончо днес не без гордост споменава, че години наред с Юлия са били обект на първите "космически" изследвания, а и тествали уредите. Според Златарев на спасителна лодка било многократно по-трудно, отколкото в космоса. Експедицията нашумява, шефство поемат в. "Орбита" и "Техника молодежи" (имаше и такова руско списание). Спасителна лодка на заем им дава капитанът на кораба "Георги Димитров". Изминават близо 600 мили за 22 дни до Сочи. Дончо управлява по компас - няма секстант, защото не може да работи с него. Все пак "уцелва" пристанището на Сочи. Оттогава опитът им нашумява и впоследствие за дълги години стават най-описваните българи в световния печат


След успешния му край се включва и междуправителствената комисия по океанография на ЮНЕСКО. През 1974 г. Дончо и Юлия решават да пресекат Атлантика от Гибралтар до Куба, пак с корабна спасителна лодка, на планктон и изследвайки замърсявания на световния океан. В самото начало на плаването и двамата за пръв път виждат океан. Преди тях Атлантика е пресичан с гумена лодка само французинът Ален Бомбар - един от великите мореплаватели.

По това време дъщеря им Яна е на няколко месеца и остава в София.

Когато свършва плаването, без да се познават, Бомбер написва предговор на книгата на Дончо, издадена във Франция. Тогава им дават флаг на ООН, под който преди тях е плавал само големият изследовател Тур Хейердал. Междуправителствената комисия по океанография към ЮНЕСКО разпраща писма по пристанищата от маршрута да ги посрещат и да им оказват помощ.

На 10-ия ден са на Канарските острови. Часове по-рано Жискар Д'Естен е станал президент на Франция и логично е на първа страница на "Ел Диарио". До него, пак на толкова място, са Юлия и Дончо


На следващата експедиция през 1976 г. пресичат с неизменната спасителна лодка Тихия океан - 8000 мили, но с кратки престои. От Гибралтар стигат до островите Фиджи. Дончо отслабва с 24 килограма, а гикът на мачтата се стоварва върху главата на Юлия, тя получава сътресение на мозъка и губи съзнание. В каютата често става над 50 градуса и е невъзможно да се стои в нея. С големи борби и танталови мъки устискват. Тогава се появяват упреци, че цялата работа с планктона е бож лаф, защото като никой не ги вижда в океана двамата си ловят и си похапват на воля риба: "Аз нямах подобни изкушения, защото най-голямото животно, което съм убивал е хлебарка", казва Дончо след 30 г. След края на пътуването, лодката е натоварена на кораб и върната в България, а Дончо и Юлия изнасят серия лекции в Япония експедицията и ползата от планктона. Японците и до ден днешен си го употребяват за храна.
През 1981 г. правят обиколка на света и сменят спасителната лодка с яхтата "Тивия", собственост на телевизията. Правят я поляците по модел от 1939 г.

Тя струва 60 000 рубли. За да стане както трябва и познавайки издъно широтата на славянската душа, Дончо откарва в корабостроителницата 120 бутилки водка. От Български морски флот искат от БНТ 60 000 долара, за да докарат яхтата, а с тия пари тогава може да се обиколи света с яхта 4 пъти.

Получават и забранително писмо от министъра на транспорта. Тогава Дончо отива при тогавашния шеф на телевизията Иван Славков, иска му командировка и 2000 долара, заявявайки, че с тези пари ще си докара яхтата - собственост на телевизията, и с екипаж от телевизията ще направи 12 филма.
Дончо е в Полша, а Яна излиза с майка си "незаконно" от България, защото се мушва под гишета на граничния контрол. Дончо, Юлия и Яна са на яхтата. Тогава пък полските митничари установяват, че Яна не е записана в паспортите на родителите си и няма право да напуска страната. Дончо я ощипва, тя писва, а баща й решава да разиграе малко театро и я хвърля в ръцете на най-близкия митничар: "Ами вземете си я, като не може да пътува!"
През април 1981 г. тръгват на околосветска обиколка. Вземат и вече кръстената от бог Нептун 5-годишна Яна. Наричат ги детеубийци и престъпници. Как така ще вземат 5-годишно дете!? За 777 дни изминават 39 000 морски мили. Преди световната обиколка Леда Милева ги води в кабинета на адмирал Дезмънт Скот, председател на комисията за океанография към ЮНЕСКО.

Адмиралът и съпругата му изпращат Папазови до Гибралтар и даже помагат - адмиралът мие палубата, а жена му пък отскача до пазара да купи картофи.


По време на всяка експедиция винаги се носеха слухове в България, че тримата са емигрирали, примамени от купища пари. "Мнозина, като се върнат от пътуване на Запад твърдят, че са ги провокирали, че са им предлагали пари, за да останат, или че са ги вербували. Това в България вдигаше цената на човека - значи е преодолял изкушението и е останал до смърт верен на идеята. Нямаше нищо по-лесно от това да останем там. Мога да пиша, да снимам, да плавам, все щях да изкарам някой долар. Просто никакво предложение не е имало", казва Дончо. "А в морето се проявява чувство за отговорност, страшно много хора ти помагат и щяха да им разгонят фамилията, ако бяхме избягали", допълва мореплавателят.
От Созопол през Средиземно море, Атлантика, Панама и Таити се озовават в Торесовия проход между Австралия и Нова Гвинея. Там е едно от най-трудните места за навигация заради кораловите рифове и невъобразимите течения.

Но Дончо кара само нощем и използва смяната на теченията, които го карали предимно напред. Пред нос Добра Надежда пък минал вълните убийци.


След покоряването на Еверест, през 1987-1988 г. Методи Савов плава с Дончо от Созопол до Буенос Айрес. Оттам Методи се връща със самолет, а Дончо му предстои да направи обиколка на света сам и без спиране в най-тежките за навигация места "ревящите 40", наричани още и "невъзможния път".

Всъщност за това се е готвил 25 години. Плавал между айсбергите. Два пъти са го обръщали 25 метрови вълни и лодката му е в положение "нокдаун" - така във ветроходството наричат обръщането на 90 градуса на яхтата и заставането хоризонтално на мачтата. Падат капаците, пълни се с вода, която едвам успява да изгребе. Изминава 19 000 мили за 164 дни - второ време в света. Прави тази обиколка на 50 г. и мореплавателите от цял свят го наричат "патриарх".


От всичките тези приключения Дончо Папазов пише 4 книги, а филмите, които снима, са продадени в 36 страни. Естествено при социализма пари от тая работа не вижда.
Днес Дончо Папазов заедно с екип от приятели прави филм за хората, които се раждат и живеят на улицата. Според него са 3-4 поколения. Пише и пиеса, за която знае, че няма да бъде поставена никога в САЩ. Сюжетът: богат американец, натрупал пари от борсови операции, остава затрупан под кулите-близнаци след взривяването им. Като всеки богат човек, той си има съпруга, син и любовница. И единствената му връзка с горния свят е джиесемът. Той си контактува с най-близките си, но когато усеща, че батерията му свършва, ограничава контактите си само с борсовите си агенти и поръчва да купуват или да продават акции. Така, затрупан под кулите, прави около 20 млн. долара, които, както се оказва на финала, не му трябват за нищо, защото никога няма да излезе изпод развалините. Дъщеря му Яна работи в Центъра за либерални стратегии и засега има само мечтата да пътува.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница