Авеста. Разчитане на авестийското писмо



Дата15.03.2017
Размер173.96 Kb.
#16985
Софийски университет

Св. Климент Охридски”

Факултет по класически и нови филологии

Курсова работа

по

Увод в иранското литературознание

Тема:

Авеста. Разчитане на авестийското писмо

Изготвил: Георги Петров Проверил: Доц. д-р Иво Панов

Специалност: ИИЕО

Магистърска програма

Подготвителна година, Фак. # 78258-М

Дата: 29.01.2011 г.


Никога не се отричай от трите най-важни добродетели: добрите мисли, добрите думи и добрите дела!”

Зороастър



Авеста

Авеста е свещената книга на зороастризма - религия и философия основана на ученията на пророка Зороастър (описан в Авеста като Заратущра), която e една от най-разпространените религии в света, датираща отпреди VI век пр. н.е. и изповядвана в границите на древна Персия. Името “Авеста” означава буквално “обосновано слово“, а в по-широк смисъл “откровено знание”, доколкото това знание е дадено чрез Божествено откровение. Подобно на Библията, Авеста е събирателна книга на много свещени текстове, писани през дълъг период от време на различни езици. Нейната история ни става известна от преданията на зороастрийските жреци и други древни книги, в които се споменава като част от зороастрийската религиозна традиция.

В Книгата за Арда Вираф от III – IV век е отбелязано, че първите копия на Авеста са съхранявани в библиотеката на ахаменидските владетели в древната столицата на Персия – Персеполис, но унищожени по време на пожара, избухнал в града след превземането му от Александър Македонски през 330 г. пр. н.е. В продължение на векове текстовете от Авеста са предавани от уста на уста преди да бъдат окончателно записани по нареждане на Ардашир I - основоположникът на Сасанидската династия, който царувал в Персия от началото на III век. По негово време зороастрийската религия и храмове на огъня са възстановени, а Авеста е съставена наново въз основа на запазени фрагменти от оригинала и устната традиция. Всички текстове на Авеста, с които разполагаме днес, произлизат от едно единствено копие, не достигнало до нас, но е останало известно като „Сасанидският архитип”. Според Денкард (религиозно резюме на зороастрийската религия, вярвания и обичаи от IX век) задачата по съставянето на Авеста е възложена на върховния жрец на Ардашир – Тонсар, който създал 21 тома, наречени наски, разделени на 348 глави, с общ брой на думите над 3,5 милиона. Книгата Авеста, с която разполагаме днес съдържа само онези части от оригиналния текст, които се използват по време на литургиите, защото са запазени през вековете в съзнанието на зороастрийските жреци. Останалите наски са загубени вследствие на историческото развитие на Персия и най-вече след падането на сасанидите под властта на Арабския халифат през 661 г. и смяната на зороастризма с ислямската религия.

Текстът на Авеста става известен на европейските учени сравнително късно. Нейният пръв превод е осъществен от френския ориенталист Абрахам Хиацинт Анкетил Дюперон през 1771 г., който след експедиция до Индия, където открива стари манускрипти сред персийското общество (персийски зороастрийци емигрирали в Южна Азия през VIII век), публикува своят труд „Зенд Авеста, свещената книга на зороастризма”. По-късно, по време на своето посещение в Бомбай през 1820 г. датският езиковед и ориенталист Расмус Кристиан Раск се сдобива с още манускрипти. Неговите дългогодишни изследвания на авестийския език го карат пръв да заключи, че манускриптите, открити от него и Дюперон, са част от един по-голям религиозен сборник.

Думата „зенд” от „Зенд Авеста” произлиза от средноперсийски език и буквално преведена означава тълкуване. Това са коментари на книгата, датиращи от III-ти до X-ти век, които не са предназначени за употреба като теологически текстове, а са един вид религиозни инструкции за неговорещите по това време авестийски език, на който е написана Авеста. В същото време самата Авеста остава неприкосновен, свещен текст, който по време на богослужение се чете на оригиналния език, на който е написана. Затова Авестийските манускрипти съществуват в две форми – Зенд Авеста, в която различните текстове на книгата са написани заедно с техните тълкувания и коментари и Вендидат садех (чист Вендидат), където не присъства никакъв коментар. Считайки, че терминът „зенд” всъщност е наименованието на езика, на който е написана оригиналната книга, Абрахам Дюперон прави грешка и нарича своя превод „Зенд Авеста”. Но грешката навлиза широко сред обществеността от времето на Дюперон и затова и до днес в Европа хората поставят знак за равенство между тези две отделни форми на книгата.



Всъщност по своето съдържание днешната Авеста представлява компилация от различни източници, нейните части датират от различни периоди и се отличават една от друга по множество признаци. Затова единствено текстовете от книгата, написани на оригинален авестийски език, се считат за част от Авеста. Според Денкард 21-те наски отразяват структурата на химна Ахуна вайря - най-свещения химн сред гатите (най-ранните химни в Авеста, считани за писани от самия Зороастър.). Ахуна вайря се състои от 21 думи, като всеки един от 3-те й куплета се състои от 7 думи, следователно 21-те наски се разделят на 3 групи от по 7 тома. За съжаление днес до нас е достигала едва една четвърт от текстовете в 21-те наски, а само един от тях - Вендидат е запазен в цялостната си форма. Някои от основните части на Авеста, с които разполагаме днес са:
Ясна (боготворене) основната колекция от текстове, използвана в зороастрийските богослужения, наречена на най-важната литургия, по време на която тази част от книгата се рецитира. Ясна се състои от 72 части, наречени Ха-ити, като 72-та тънки вълнени конеца, от които е изработен специалният зороастрийски пояс Кощи, олицетворяват именно това. Централна част в Ясна заемат гатите, които са прекъснати от ясна хаптанхаити (боготворене в седем глави), които са почти толкова стари, колкото и самите гати. Счита се, че химните от ясна хаптанхаити са писани от последователите на Зороастър преди или след неговата смърт. По своята същност те представляват молитви и химни, с които се боготворят върховното божество Ахура Мазда, ангелите, огънят, земята и водата. Ясна се изпълнява като ритуал само сутрин.
Висперад (молитва до всички покровители) – подобно на Ясна, Висперад е както наименование на колекция от текстове в Авеста, така и името на самата церемония, по време на която тези текстове се четат. Висперад е разделен на 23 части, наречени кардаг, които се добавят към Ясна по време на церемонията. По този начин Висперад представлява един вид удължена Ясна.
Вендидад (противодемоничен) - изброяване на множество проявления на злите сили и начини за противодействие срещу тях. Вендидат е единственият наск, който оцелява в пълния си вид до наши дни. Текстът му се състои от 22 фергарда - фрагменти представляващи дискусии между Ахура Мазда и Зороастър. Първият фергард от Висперад е дуалистичен мит за сътворението на света, последван от описание на опустошителна зима с апокалиптичен характер. Следващият фергард разказва легендата за Яма (легендарният персийски владетел от династията на Пишдадидите, по-известен като Джамшид). Останалите фергарди се отнасят до правила за поддържане на правилна хигиена, най-вече що се отнася до третиране на покойниците (фергарди 3, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 16, 17, 19), а също и описание на различни заболявания и заклинания за тяхното лечение (фергарди 7, 10, 11, 13, 20, 21, 22). Фергарди 4 и 15 представляват разсъждения върху достойнствата на благотворителността, брака и труда и определят като неприемливо социално поведение убийството и неспазването на договор, като за всяко описано престъпление е посочен начин за изкупление на греха. За разлика от Ясна и Висперад, които са предназначени за целите на богослужението, Вендидат представлява описание на различни морални закони и напътствия за правилно обществено поведение. Все пак съществува и ритуал наречен Вендидад, по време на който Ясна се рецитира в пълния си вариант заедно Висперад и Вендидат, които започват да се четат от точно определен момент. Този ритуал се изпълнява само вечер.
Ящ (боготворение чрез възхвала) – колекция от 21 химна, всеки един от които посветен на определено божество или божествена представа. Три от химните в Ясна по своята същност представляват боготворение чрез възхвала, но тъй като са част от ритуала Ясна, те не се считат за част от Ящ. Химните в Ящ се различават до голяма степен по качество, стил и размери. Днес всички те са в проза, но научни анализи отчитат, че преди време най-вероятно са съществували в стихотворна форма.

Сироза (тридесет дни) – изброяване и призоваване на 30-те божествата, имащи власт над дните от месеца. Сироза съществува в два варианта – кратък, където накратко се изброяват божествата с техните епитети, и дълъг, който представлява цялостен текст, разделен на пасажи. Сироза никога не се чете докрай, но позволява да се отправи призив до отделно божество в определен момент в зависимост от деня на литургията.
Кордех Авеста (кратка Авеста) - селекция от химни от останалите части на Авеста заедно с такива, които не фигурират никъде другаде в книгата. Взети заедно, тези елементи правят Кордех Авеста - молитвена книга за общи мирянски богослужения. В по-широк смисъл Кордех Авеста съдържа всички останали текстове без Ясна, Висперад и Вендидат, тъй като тези литургии могат да се осъществяват единствено от свещениците. Кордех Авеста се дели на 4 части:


  • 5 встъпителни глави, към които са добавени извадки от различни части на Ясна;

  • 5 молитви отправени към слънцето, Митра, луната, водите и огъня;

  • 5 гахи отправени към петте части на деня;

  • 4 благословии, всяка от които рецитирана при определен повод: 1 - в почит към мъртвите, 2 - към петте последни, епагоменални дни на годината, 3 – по време на 6-те сезонни празника, 4 – в началото и в края на лятото



Авестийски език
Авестийският език е източноирански език, който ни е познат единствено от Авеста, откъдето получава и своето наименование. Авестийският език, който се свързва със североизточен Иран, и древноперсийският, отнасящ се до югозапад, заедно с гатите или т. нар. староавестийски език, използван при написването им, са единствените езици от групата на староиранските езици, оставили писмени следи. Староиранските езици са разклонение на индоиранската езикова група, която на свои ред е част от голямото индоевропейско езиково семейство. Също така авестийският се дели на староавестийски и новоавестийски език:
Староавестийски език – това е езикът използван при написването на гатите и ясна хаптанхаити. Той е изключително архаичен език с много сложна граматика. Съществуват множество лингвистични и културни сходства между староавестийския език и ведическия санскрит, използван при написването на Ригведа (най-древната индийска колекция от сакрални химни 1700-1100 г. пр. н.е.). Тези сходства се считат за показателни, що се отнася до общия индоирански произход на двата народа, като в същото време отчитат самостоятелното им еволюционно развитие вследствие на праисторическото им разделяне в различни географски ширини.
Новоавестийски език – този език е използван при написването на по-голямата част от текстовете в Авеста. Самият новоавестийски език има две отделни форми: едната е наречена оригинален новоавестийски, а другата - изкуствен. Първата форма най-вероятно е резултат от естественото развитие на староавестийския език, докато изкуственият новоавестийски е нарочно преиначен и никога не използван в разговорната реч език. Той влиза единствено в употреба на жреците–маги в по-късни времена за дописването на нови текстове към Авеста. Един от най-значимите текстове на изкуствен новоавестийски език в книгата е Вендидат.
Азбуката на авестийския език е съставена през III – IV век, когато езикът вече e мъртъв от много време, но е останал в употреба като език, на който се провеждат литургиите според зороастрийския религиозен канон. Също както и днес, литургиите са запаметявани от жречеството и рецитирани наизуст. Авестийската азбука е позната като Дин дабирех (религиозено писмо), има 53 отделни букви и се изписва от дясно на ляво. От тези 53 букви около 30 представляват трансформации на 13-те графеми от азбуката на средноперсийския език пахлави, познат ни от следсасанидските зороастрийски текстове. Тези символи, подобно на всички вариации на писмения пахлави, произхождат от арамейската азбука. Освен от пахлави, авестийската азбука заимства букви и от други азбуки, какъвто е случаят с гласните, които в по-голямата си част произлизат от гръцки символи. Всъщност много малко от буквите в авестийската азбука са изцяло новосъздадени, като освен тях съществуват и някои нови пунктуационни символи. Големият брой на буквите в авестийската азбука предполага, че тя е създадена с цел да улеснява рецитирането на свещените текстове от Авеста с възможно най-голяма фонетична прецизност. Това се налага поради факта, че както тогава, така и днес правилното произнасяне на литургията е задължително условие за нейната ефективност.




Авестийската азбука, Бодлиева библиотека, Оксфорд

Разчитане на авестийското писмо
Нека неговият завет вдъхновява и други в търсенето на мъдростта на върховния интелект!”

Ахура Мазда




Абрахам Хиацинт Анкетил-Дюперон

(1731 – 1805 г.)

Разчитането на авестийското писмо и първият превод на Авеста от европейски учен се свързва с името на Абрахам Хиацинт Анкетил-Дюперон - френски езиковед-ориенталист, писател и пътешественик. Благодарение на своята инициативност, усилен труд и старание той успява да предизвика голям интерес към източните езици и философия сред интелектуалните среди на Париж по негово време.



Макар известно време да учи за свещеник в Париж, Дюперон се отказва от поприще в лоното на църквата заради интереса си към изтока и източните езици. Тласкан от стремеж да разшири познанията си за региона, той започва да се интересува живо от Персия и разговорните диалекти в страната. Първият контакт с религията на Зороастър Дюперон осъществява в Кралската библиотека в Париж, където попада на стар манускрипт, наречен „Мъдростта на парсите”, издаден от Оксфордския университет. Това стимулира неговия интерес към изучаването на тематиката, за да опознае по-добре философските основи, върху които е изградена древна Персия. Постоянното присъствие на Дюперон в библиотеката е забелязано от съдържателя на манускриптите Клод Салиер - духовник и филолог, преподавател по иврит в Колеж дьо Франс, който успява да му уреди стипендия като студент по ориенталистика. След като през 1754 г. в Кралската библиотека са донесени копия на фрагменти от Авеста от библиотеката на Оксфорд в Англия, Дюперон решава да открие и събере цялата книга. Така едва 23- годишен той планира пътешествие до Индия, където да осъществи контакт с потомците на древните парси - емигрирали зороастрийци от Персия в югоизточна Азия през VIII век вследствие на гонения от страна на мюсюлманските завоеватели. За да достигне бреговете на Индия, Дюперон се записва на борда на френски военен кораб като войник на Френската източноиндийска компания, но преди да отплава получава сумата от 500 франка от библиотеката, което му позволява да пътува като независим пасажер., След трудно десетмесечно плаване през август 1755 г. Дюперон акостира в Пондичери - централата на Френската източноиндийска компания в Индия. Там той започва да изучава съвременен персийски език, както и някои местни индийски диалекти като тамилски, телугу и др. Не след дълго се отправя към Чандернагор, където започва да изучава хинди, но за негово съжаление по това време избухва седемгодишната война между Англия и Франция и той е принуден да се завърне в Пондичери. Войната е сериозна пречка и за достигне на неговата крайна цел – гр. Сурат, където възнамерява да се учи от парсийското зороастрийско общество. Войната принуждава Дюперон да заобиколи по суша страната, за да се озове в Сурат, който по това време един от най-големите търговски центрове на Индия. През март 1758 г. той достига целта си, където е посрещнат от своя брат Анкетил де Брианкорт, който е френския консул в града. Там той се сдобива с копие на Вендидад от зороастриеца Дараб Кумана, който започва да го обучава на всичко, което знае за Авеста и зороастризма като религия и философия. Благодарение на помощта на Дараб Дюперон успява да завърши превода на целия Вендидат само за няколко месеца. На следващата година Дараб успява да го въведе под прикритие в свещен храм на огъня, където Дюперон наблюдава на живо зороастийска литургия. Често зороастрийското общество в Сурат възприема помощта на Дараб Кумана към Дюперон като предателство. През септември 1760 г. преводът на Авеста е готов. Освен него и записките си, Дюперон притежава и 180 оригинални манускрипта на почти всички езици от Индийския субконтинент. След превземането на Пондичери от англичаните той е принуден да напусне Сурат и през 1761 г. на борда на английски кораб пристига в Портсмут, където е интерниран, но с разрешение да продължи работата си. След своето освобождаване той прекарва известно време в Оксфорд, където сравнява донесените от него манускрипти с тези, намиращи се в Бодлиевата библиотека. През 1762 г. Дюперон се завръща във Франция и депозира своите манускрипти в Кралската библиотека. Жан-Жак Бартелеми - духовник, археолог, нумизмат и писател, член на Френската академия по надписите го осигурява с пенсия и го назначава за преводач от ориенталски езици в Кралската библиотека. През 1763 г. Дюперон е избран за сътрудник на Академията и започва да систематизира и подготвя донесените от Индия материали и записки за публикация. През 1771 г., 10 години след завръщането си от Индия, той завършва своя окончателен, цялостен превод на Авеста, наречен „Зенд Авеста, свещената книга на Зороастър” в три тома, съдържаща събраните свещени текстове на зороастрииците, описание на живота на Зороастър и фрагменти от предполагаеми негови творби. Сред документите, които Дюперон представя и чете в Париж, е и „Изложение на теологическата система на парсите” от 1767 г., където се разглежда първо Зурван (богът-време, баща на олицетворенията на доброто и злото - Ахура Мазда и Ангра Майню), а след това и самите Ормазд (Ахура Мазда) и Ахриман (Ангра Майню) поотделно. Неговата теория, че Зороастър и зороастрийският елит първоначално са били зурванисти и до днес се подкрепя от мнозинството експерти.

Дюперон публикува също и записките от своето пътуване до Индия, превод на Бундахишн (енциклопедична колекция на зороастрийската космогония и космология), както и две есета - „Представяне на религиозните традиции на парсите” (Exposition des usages civils etreligieux des Parses) и „Церемониална система и морални традиции в книгите, написани на зенд и пахлави” (Système cérémonial et moral des livres zends et pehlvis). Но след тези публикации Дюперон е обвинен във фалшификация от друг ориенталист – сър Уилям Джоунс, считан от мнозина за баща на сравнително-историческия лингвистичен метод в лингвистиката и един от първите привърженици на тезата за взаимовръзката между индоевропейските езици. Същата година Джоунс публикува свое изявление, в което критикува Дюперон, че лековерно се доверява на парсите от Сурат, които го подлъгват и по този начин той събира безполезна и дори абсурдна информация, която превежда в книгата си. Други британски експерти като сър Джон Чардин, например, също се присъединяват към позицията на Джоунс. На същото мнение са и всички именити германски лингвисти, с изключение на Йохан Хердер и преводачът на книгата на Дюперон от френски – Йохан Клюкер. В Германия Дюперон е обявен за шарлатанин, който сътворява фалшив манускрипт, за да потвърди собствените си твърдения. Едва в началото на 90-те години на XVIII век трудът на Дюперон е подкрепен стабилно в Германия от мненията на видния ориенталист Олаф Тюшен и историка Арнолд Херен. В собствената си страна пък Дюперон среща противоречието на енциклопедистите (група френски учени от XVIII век, които създават една от най-ранните енциклопедии в света - „Енциклопедия или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите“. Опитите за дискредитация на Дюперон и аргументите в полза на неговия превод водят до оформянето на различни школи, занимаващи се с това как трябва да се преведе една книга от естеството на Авеста. Главното противоречие се състои в това дали Авеста трябва да се преведе буквално, за да се запази зороастрийската традиция, или да се премине към превод едва след обстоен сравнително-исторически анализ, който да позволи интерпретации. Макар и толкова противоречащи едно на друго, тези две направления се стремят към едно и също нещо - по-добро разбиране и превод на книгата.

По време на Френската революция Дюперон се оттегля от обществения живот, прекарвайки времето си в проучване на древните текстове и живеейки в бедност. През 1801-1802 г. публикува в латински превод персийски извлечения от Упанишадите - свещените книги на индусите. Те излизат в два тома в Париж под заглавие „Oupаnek’hat” - персийския еквивалент на санскритския термин. Това е първият превод на текстове от Упанишадите, преведен на някой от европейските езици, включващ в себе си не само латински, но и персийски, гръцки и санскрит, както и многобройни бележки и есета от самия автор. Абрахам Хиацинт Анкетил-Дюперон умира през 1805 г., оставяйки на света своите уникални преводи и произведения и поставяйки началото на една нова ера в света на ориенталистиката. Неговото пътешествие до Индия и превода на Авеста и Упанишадите вдъхновяват много творци от различни сфери по негово време. Волтер намира в Авеста аргументите, които търси, за да се противопостави на църквата, Жан-Филип Рамо композира опера на името на Зороастър, а Шопенхауер твърди, че неговата житейска философия е изцяло вдъхновена от Упанишадите, преведени от Дюперон.

Титулът на първото издание на „Зенд Авеста,

Свещената книга на зороастризма” на Дюперон



Последователи на Дюперон и потвърждаване на истинността на неговия превод
В своите записки Дюперон отбелязва, че установява известни сходства между древноперсийския и авестийския език, както и между авестийския и ведическия санскрит. По това време филологията и лингвистиката все още не са се утвърдили като научни дисциплини. Година след смъртта на Дюперон сър Уилям Джоунс публикува своето откритие, че съществуват удивителни сходства между персийския, санскрит и няколко европейски езика и това поставя началото на сравнително-историческия лингвистичен метод. Към 1820 г. авестийските текстове, донесени от Дюперон и други изследователи след него, са подложени на изследване от лингвисти-експерти по санскрит, които използват този нов метод като средство за дешифроване на отдавна забравения авестийски.

Датският филолог Расмус Кристиан Раск (1787–1832 г.) продължава делото на Дюперон, като отпътува на изток в търсене на още зороастрийски манускрипти. След придобиването на такива от Иран той продължава към Бомбай, където пише на английски „Дисертация върху автентичността на езика зенд”. След завръщането си в Дания през 1823 г. той депозира събраните от него манускрипти на авестийски и пахлави в Копенхагенската библиотека и описва своите наблюдения относно датирането на авестийските езици, връзката помежду им и близостта на авестийския като цяло с ведическия санскрит. На свой ред, френският изследовател и експерт по санскрит Юджин Бурнов (1801–1852 г.) прави проучване на авестийски манускрипти, като ги сравнява с превода на Дюперон. По този начин той достига до извода, че френският превод, макар и съдържащ много граматически и смислови грешки, не е лишен от своята логика, както твърдят опонентите на автора. Той потвърждава това още веднъж, като сравнява превода на Дюперон с превода на Авеста на санскрит, направен от парсийския жрец Нарйосанг Дхавал през XV век. Този превод е основан на частите от Авеста, които са написани на средноперсийски език.



С работата си Раск и Бурнов демонстрират как чрез един нов метод може да се преведе точно дори такова древно и специфично писание, каквото е Авеста. От този момент нататък лингвистите вече не разчитат единствено на класическата литература, твърденията на пътешественици или преводите на местни жители, а се уповават на точен научен метод като инструмент за осъществяването на прецизен превод.


Библиография



  1. Енциклопедия Ираника –Абрахам Хиацинт Анкетил-Дюперон, Авеста, Авестийски език, Зороастър, Източноирански езици




  1. Енциклопедия Британика –Абрахам Хиацинт Анкетил-Дюперон, Авеста, Авестийски език, Зороастър




  1. avesta.org : преводи на Авеста от английски




  1. Avestan Digital Archiveелектронна търсачка за манускрипти




  1. Religiology.org : религия и философия на религията




  1. Indo-European Language and Culture – an Introduction, second edition, Benjamin W. Fortson IV, 2010




  1. Основы на иранского язикознания, том 1-вый, древнеирански языки (авестийский)




  1. The Birth of Orientalism, издание на университета във Филаделфия, (363–438 стр., посветени на Дюперон)




  1. Cosmopolitan egalitarianism in the enlightenment: Anquetil Duperron on India and America, article by Stuurman Siep, 04.01.2007




  1. Zoroastrian Heritage, Post Classical Western Authors (1500-1900), article from K. E. Eduljee, 2007




  1. The Life and Mind of Oriental Jones, sir William Jones, the father of modern linguistics, author: Garland Cannon, 1990




  1. Anquetil du Perron. The Pioneer of Avesta Studies and his Danish Successors, article by Jes Peter Asmussen




  1. Wikipedia the Free Enciclopedia



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница