Авиация и космонавтика в Уфа

Юли 2013 година!

Случи се така, че в един от първите дни след пристигането ми в Руската Федерация бях поканен на откриването на международното лятното аерокосмическо училище в столицата на Република Башкортостан – Уфа. Поканата ме заинтригува. За първи път ми се удаваше да присъствам и видя някои от

заниманията на ученици от различни страни на Европа и Азия – лауреати на международната „Олимпиада по история на авиацията и въздухоплаването“, както и на конкурсите „Млад конструктор“ и „Моя космически свят“.

Ранно утро е, а е горещо така, както може да бъде през юли в европейската степ. Намираме се на територията на Уфимския държавен авиационен университет


Уфимски авиационен университет. Групата се събира пред самолета на Гагарин.
– един от най-старите авиационни университети в Русия, съучредител на това аерокосмическото училище. Няколко думи за университета: създаден през 1932г., обучил огромно количество кадри за авиационната и ракетна промишленост на бивия Съветски съюз и Русия, в него е проектиран, произведен и изведен на орбита собствен спътник използван освен за учебни цели и за изготвянето на метеопрогнози и следене за пожари в региона на Волгоуралието.

За всичко това си говорим с Ярослав Шрьодер, председателя на „Дружеството за приятелство Башкортостан – България“. В един момент неговото внимание се съсредоточи върху малка група от хора. „Ангел, познаваш ли нашия, башкирски космонавт-изпитател?“. Разбира се, отговорът ми беше отрицателен. Той отиде до групата и след малко се връща с човек, който по вид нямаше нищо общо с башкирците. По-нататък разговорът ни придоби почти анекдотичен привкус. За да покажа своите добри познания по руски език аз се представям:

• 
  Ангел!
  
• 
  Где Ангел? – вдига той глава към небето.
  
• 
  Я Ангел.
  
• 
  А, това е Вашето име! Урал. – подава ръка човека.
  
• 
  Да, да! – отговарям аз и демонстрирам своите познания по географията на Русия и региона – Аз знам планината Урал. Тя се намира източно от нас на 140-160 километра.
  
• 
  Не, аз съм Урал.
  
• 
  Разбирам! Това е Вашата позивна като космонавт.
  
• 
  Не, това е истинското ми име. Името с което са ме кръстили след като съм се появил на белия свят.
  

освен, че се е подготвял за космонавт е един от малкото летци които са изпитвали руската космическа совалка „Буран“. За съжаление полетът с нея така и не се е осъществил.

Следват снимки на групата пред „Самолета на Гагарин“ и ние се отправяме към мястото на провеждане на „Аерокосмическото училище“ – село Калиновка Давлекановски район. Тук, в Европейската степ на около 120км. югозападно от Уфа се е разположил спортния комплекс на ловното дружество „Рада“. Участниците са настанени в спалните помещения и предстои тържественно откриване на новия сезон. Пред пилона с знамената на Република Башкортостан и Руската Федерация застават лауреатите от Башкортостан, Казахстан, Белорусия, Украйна и Русия. Българските участници от Пловдив ще се обучават във втора смяна. Приветственни слова поднасят Зам. Министъра на културата и образованието на Башкортостан, Зам. Ректорът по научната част на Башкирския авиационен университет, представители на обществени органозации. Честа да издигне знамената се предоставя на представител от групата на казахстанските младежи. Прозвучават химните на Русия и Башкортостан. Започват занятията. Първата лекция изнася летеца-космонавт Урал Султанов, името на когото носи и училището. Разбира се, никой не си е поставил за задача да претоварва мозъците на тези прекрасни млади хора с наука или практика. Все пак е юли, лято и в съседство с класните стаи са игрищата за футбол, волейбол и тенис. А на петстотин метра тече река Дема. Там вече чакат лодките и риболовните принадлежности. А и плажа не е от най-лошите.

След два часа занятията са приключили. Започват игрите и приключенията.